Елена Димитрова-Ангелова

Author: Елена Димитрова-Ангелова

Елена Димитрова–Ангелова е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, хипнотерапевт от Българска Асоциация по Хипноза и Хипнотерапия, сертифициран практик по метода Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Завършила е обучение по Позитивна Психотерапия и е терапевт в развитие по метода EMDR (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) за справяне с травматични преживявания, тревожност, проблеми, свързани със себеоценката и други.  

Вярвам във вълшебствата, в силата на хубавите помисли.
Вярвам, че благодарността вдига енергията ни и ни носи още хубави неща.
Вярвам, че Светлината винаги намира начин да пробие и най-доброто предстои.
Нека заедно подсилим магията на смяната на старата с новата година с приказката на Георги Райчев “ДВЕ СЕСТРИ”:
 
“В нощта преди идването на Новата година земята е покрита с бяла снежна покривка. Горе на небето трепкат звезди, а долу блести снегът. Светло е като ден. Надалече се виждат черните сенки на дърветата. Сегиз-тогиз от близкото село се чува кучешки лай. Там хората спят и сънуват утрешния радостен празник.
Към полунощ, малко преди да звънне дванадесетия час, накрай селото излезе стара жена. Тя беше висока, суха и прегърбена. За да не падне от слабост, се подпираше с патеричка. Облечена беше в дрипи. От главата й се спущаха бели коси.
Тя крачеше, спираше се от време на време и гледаше напред, сякаш чакаше някого. След миг нещо профуча пред нея. На близкото дърво кацна бухал.
— Буху! Буху! — рече бухалът. — Какво? Заминаваш ли? Заминаваш ли?
— Заминавам — отвърна бабичката. И после попита: — А къде е сестра ми? Иде ли вече?
— Иде! — избуха бухалът. — Погледни напред. Ей там, хе-е-е!
Бабичката погледна. Далеч по равния сняг се мяркаше светлина. Светлината идеше все по-близо и по-близо.
Бабичката се спря. Срещу нея профуча шейна, возена от два елена. В шейната седеше млада, хубава жена. На главата й светеше корона. Златошита шуба подкрепяше русите й коси. Жената съзря бабичката и дръпна юздите на елените. Шейната спря.
— Коя си ти? — попита младата жена.
— Аз съм тази, която ти ще бъдеш след дванадесет месеца — тихо отвърна бабичката.
— Ах, сестро, мила! — извика младата жена — Ти ли си? Колко си остаряла, сестрице!
— Не се чуди: и ти ще остарееш като мене — отвърна бабичката. — Така ни е отсъдено — само дванадесет месеца да живеем. Лани и аз бях като тебе. Помниш ли? Но тук има много нещастни хора. Трябваше да им помогна. С короната си купих хляб за гладните. Затова главата ми е открита. Облякох голите с царската си дреха — и ето ме в дрипи. Изтрих сълзите им с русите си коси — и косите ми от скръб побеляха. Сега съм бедна и стара. Безсилна съм вече. Върви, сестрице, бързай! Отнеси радост на хората — те те чакат. Дано благослови Господ пътя ти.
Бабичката млъкна.
— Буху! Буху! — обади се пак бухалът. — Да вървим ли?
— Да вървим! — повтори бабичката и закрета из дълбокия сняг.
А младата жена вдигна юздата, припнаха пак елените и шейната се понесе напред.
Скоро откъм селото екнаха радостни викове. Децата със сурвакници в ръце посрещнаха светлата гостенка — Новата година.”
Пожелавам на вас и на себе си да престъпим в Новата година с любов и благодарност към изминалите дни.
Каква година само! 2020 ще я помним дълго! Година на парадокси и промени – сближи сърцата, създавайки дистанция между телата, разшири хоризонтите, затваряйки границите, изправи ни пред страховете ни, държейки ни в собствените ни домове, събуди съпричатността ни, докато инстинкта ни за самосъхранение крещеше – бягай и се спасявай!
Благодаря за уроците, за споделените мигове, за усмивките, за сърцата, чийто ритъм усетих, за очите, в които потъвах. Благодаря за приятелите, подкрепата, благословията и любовта. Благодаря за направените крачки и за тези, които все още не успявам да осъществя. Благодаря за стимула, вдъхновението и постоянството на случванията. Благодаря за близките на сърцето ми и за съпричастността на всички вас, които четете това. БЛАГОДАРЯ ВИ!
Бъдете здрави, щастливи и свързани със себе си!
Добре дошли сте да си изтеглите книжката  По пътя към бебето, както и да се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Сред най-тежките за мен като терапевт моменти, са сесиите с човек, преживяващ загуба на свой близък. Траурът си има своите фази и специфики (за тях можете да прочетете на стр. 34-37  от книжката По пътя към бебето. ) Носим кръста на своята мъка и стъпка по стъпка се приближаваме към приемането, че след тежката загубата животът продължава. Опитваме се да се адаптираме да го живеем без изгубения близкък. А в идеалния случай получаваме подкрепа и съчувствие от околните, които се стараят да ни помогнат да минем през тежкия период.

Какво се случва обаче, когато жена, копнееща от цялото си сърце да стане майка, загуби плода си? Обикновено почти никой не знае, че се е изправила пред подобно изпитание, а най-близките, които са наясно, започват да се опитват да я откъснат от преживяването на загубата – не й позволяват да е тъжна, обясняват й, че нищо не е станало, че ще имадруго бебе и т.н. Далеч съм от мисълта да препоръчвам на някой да задълбава надолу в дебрите на тъгата и да застива в нея. Изкам обаче дебело да подчертая, че емоцията трябва да бъде зачетена и изживяна, защото психичното има нужда да ‘затвори’ темата процесирайки я, обработвайки я, докато е готово да влезе в приемането, че случилото се е част от Пътя. Понякога е наложително да подкрепим процеса с ритуали (повече вижте в глава IX: Ритуали за сбогуване в По пътя към бебето.

Другата тема, с която се сблъсквам често при загуба на бременност, е нуждата на жените рационално да си обяснят станалото. Умът търси отговори, още повече, че в огромен процент от случаите лекарите не се ангажират с мнение за причините, довели до развръзката. Обикновено стои идеята за естествения подбор, за мъдростта на матката и умението й да се освобождава от плод, който не е здрав. Отвъд това обаче често идват въпроси от типа на: Какво лошо съм направила, че ми се случва това? Защо Господ ме наказва? Къде обърках с грижата за бебето си? Досатъчно внимателна ли бях?Добре ли се храних? Можех ли още да намаля стреса? и т.н.

Ясно е, че никой от нас не е “самосиндикален” на този свят. Всички сме част от семейни системи, от родове, които си имат своите нерешени конфликти, изключени хора, нарушени йерархии и т.н. Някои неща са се случвали преди поколения и въпреки че не знаем какви са точно, може на нас като наследници да се пада честта да възстановим енергията като платим с личната си загуба. Това, което ни изглежда като несправедливо днес, може да възстановява справедливостта на едно по-високо ниво и в този смисъл ние не сме наказани, а плащаме като част от по-голямото.

От друга страна е важно да знаем какво представлява утробата и как тя запечатва всяка връзка. За да обясня това ще използвам думи на холистичният терапевт Аида Марковска, отпечатани в portal12:

“В женското тяло има енергийна памет, която се крие в утробата. Утробата е пазителят на тази енергийна памет и тя се поставя там от партньорите в интимните връзки. Това са парченца информация, енергия и сила, които матката пази. Всички те преминават в следващите зачатия на жената, така че ако тя е имала много партньори, има вероятност децата й, които се появяват след това, в зрелите си години да бъдат объркани хора, да не могат да намерят мястото си и да се чувстват неразбрани.

Често такива деца застават срещу родителите си и казват, че по нищо не приличат на тях, сякаш не са техни деца. Това е така, защото в тях има енергийна памет от други партньори. Това се случва много често, но женския организъм има механизми, с които се справя с подобни ситуации.

Ако една жена е имала много сексуални връзки, но се влюби силно в настоящия си партньор и иска деца, тя подсъзнателно започва да изчиства тази енергийна памет от матката си чрез силни кръвотечения и аборти, така че все по-малко остава от тази енергийна памет, за да може тя да роди детето си най-близко до енергията на партньора си, с който иска да има деца. Ако обаче липсва такава голяма привързаност и майката се е обърнала със сърцето си към предишен партньор, тогава детето се появява точно с тази енергийна памет – на другите мъже.

В природата това е много добре познато. Хората, които работят с развъждане на расови животни, знаят, че дори да няма съвкупление между женското животно и някой самец, достатъчно е само да стоят едни до други, за да се получи енергиен обмен и следващите поколения получават и част от характеристиките на този самец, който е бил до женската.

Неслучайно всички народи по света високо ценят женската девственост. За рода, в който влиза невестата в деня на сватбата, това е важно, защото е знак, че децата, които ще се родят, ще принадлежат енергийно само на този род и само на нейния съпруг.

Запитана дали, когато в рода има аборти, това е пречка за бъдещите поколения, Аида коментира:

Абортите са често срещани и се считат за елемент от родовата памет, независимо дали са нежелани или са предизвикани нарочно. Не са пречка, но със сигурност влияят върху начина, по който се появяват следващите поколения. Важно е да се знае, че абортът се счита за бременност и се брои като такава в реда на бременностите на всяка жена, че и на всеки мъж, който е създал дете.

Редът, по който идваме в нашите семейства, е много важен и хората не бива да губят осъзнаване за това. Зачатието в родовата система е много важно, то е създаване на човешки индивид и еднакво по значимост на раждането. Зачатието е светлинно явление във всеки род.

Понякога ни се струва, че децата много закъсняват, чакаме ги дълго време. Друг път обратно – идват твърде рано, когато още не сме готови за тях. Щом детето е вече заченато, то е създадено с определена цел и мисия в този род. И тъй като редът в семейството задължително се свързва с мисията, която има всеки един от семейството, трябва да сме наясно каква мисия има човек, появявайки се в рода в определения миг. Появата на члена на рода става в мига, в който родителите му го зачеват.”

По темата могат да се напишат още толкова много неща, а от друга страна – тя е толкова лична и обвързана със специфика, че рискуваме индивидуалното да остане незасегнато. Спирам до тук с надеждата, че ако темата ви е актуална, след прочетеното, още едно мъничко парченце от пъзела на Пътя пред вас е тръгнало да се намества.

През каквото и да минаваме, каквото и да ни коства, нашето преживяване е колкото лично, толкова и свързано с грандиозен баланс, който не можем да прозрем от позицията си тук и сега. Ние сме във времето и то е в нас, отделни сме и сме заедно, със свободна воля и с родова памет. Нека бъдем част от Живота и той да тече през нас по най-добрия начин и за наше най-висше благо – дори в момента да ни изглежда като наказание.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Добре дошли сте да си изтеглите книжката  По пътя към бебето, както и да се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

  • Любовта започва отвътре навън или как да се научиш да обичаш себе си!
  • Мечтаеш за любов?
  • Търсиш я навсякъде и все не я намираш?
  • А обичаш ли себе си?
  • Приемаш ли се?
  • Думите и действията ти казват ли “Аз заслужавам”?
  • Или потъваш в блатото на самокритиката и отчаянието?

Лектор на събитието е психологът Елена Димитрова-Ангелова.

Повече информация и поръчки за запис на лекцията: info@happinessfactory.bg

  • Кажи “стоп” на страховете и ограничаващите вярвания!
  • Заслушай се в себе си!
  • Това твоите страхове и ирационални мисли ли са?
  • Или чуваш репликите на родителите си, близките, партньора, които някога са ти казали, че няма да се справиш, че нещо е опасно, че нещо е НЕВЪЗМОЖНО.

Ключът е в теб!

Ще се осмелиш ли да погледнеш най-големия си страх в очите?

Лектор на събитието е психологът Елена Димитрова-Ангелова.

Повече информация и поръчки за запис на лекцията:  info@happinessfactory.bg

  • Искаш ли да бъдеш уверен, да умееш да си поставяш цели и да ги постигаш?
  • Готов ли си да повишиш собствената си самооценка и да се заявиш по нов начин?
  • Омръзна ли ти да правиш каквото се очаква от теб и да се чувстваш зле след това?
  • Пречат ли ти перфекционизмът и самокритиката?
  • Искаш ли да знаеш каква е разликата между увереност и самоувереност, и да изградиш и двете по здравословен начин?
  • Дошъл ли е моментът да заявиш себе си и границите си и да се почувстваш значим?

Лектор на събитието е психологът с дългодишна практика Елена Димитрова-Ангелова, която ще ти покаже как да развиеш по най-добър начин своята увереност и да бъдеш успешен човек!

Повече информация и поръчки за запис на лекцията:  info@happinessfactory.bg

В дни като днешния, в който се провалят планове и емоциите пълнят палитрата, Светът ми говори. Прави го деликатно, нашепвайки. Нещо се завърта пред мен, докосва ме, отлита…
В дни като днешния, сълзите са на една мисъл разстояние или пък бликват преди да съм усетила очите да парят…
В дни като днешния, възможно е всичко и затова сядам насред хаоса, за да бъда, да пиша, да дам…
В дни като днешния нечии думи докосват сърцето ми и запечатват мига…
Прочетох ги и застанаха в мен, не отлитат, искат да стигнат до вас. Te са на Реджина Брет – писател, журналист, два пъти номинирана за  Пулицър, преживяла рак на гърдата.

Тя пише своите “45 урока, на които ме научи животът” на един дъх. Разказва: “В нощта преди моята 45-годишнина не ми се спеше. Бях изпълнена с благодарност за това, че ми беше позволено да доживея до 45 години. Две мои лели починаха от рак на гърдата, без да оцелеят до моята възраст. Затова се чувствах щастливка, че имах рак на гърдата на 41 и доживях до 45-годишнината си. Замислих се, на какво ме научи животът през всичките тези години, и отворих дневника си. “Уроците на живота” се изляха от мен като поток, а аз едва успявах да ги “уловя” и напиша”. 


Ето ги и тях – уроците на една жена, преминала през изпитанията а и оценила живота от сърцето:

1. Животът не винаги е справедлив, но все пак е хубав.
2. Когато се съмняваш, просто направи следваща малка крачка.
3. Животът е твърде кратък, за да губиш време да мразиш някого.
4. Твоята работа няма да се погрижи за теб, когато си болен. Ще го направят приятелите и роднините. Дръж на тях.
5. Покривай задълженията си по кредитните карти всеки месец.
6. Не е нужно да печелиш всеки спор.
7. Плачи с някого. По-целебно е, отколкото да плачеш сам.
8. ОК е да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.
9. Заделяй за пенсия още от първата си заплата.
10. Когато става дума за шоколад, съпротивата е безполезна.
11. Помири се с миналото си, за да не засенчва настоящето.
12. ОК е децата ти да видят, че плачеш.
13. Не сравнявай живота си с този на другите. Нямаш представа за целта на тяхното пътуване.
14. Ако връзката ти трябва да остане тайна, не трябва да си в нея.
15. Всичко може да се промени само с едно примигване. Но не се тревожи, Бог никога не затваря очи.
16. Поеми дълбоко дъх. Това успокоява ума.
17. Освободи се от всичко, което не е полезно, красиво или носещо радост.
18. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен.
19. Никога не е късно да имаш щастливо детство. Но второто зависи само от теб и никой друг.
20. Когато преследваш това, което обичаш в живота, не приемай “не” за отговор.
21. Запали свещите, използвай хубавите чаршафи, носи любимото си бельо. Не ги пази за специален случай. Днешният ден е специален.
22. Подготви се добре, след това се пусни по течението.
23. Бъди ексцентричен сега. Не чакай старостта, за да носиш лилаво.
24. Най-важният сексуален орган е мозъкът.
25. Никой не отговаря за твоето щастие, освен самият ти.
26. Погледни на всяка така наречена катастрофа с мисълта “След пет години това ще има ли значение?”
27. Винаги избирай живота.
28. Прости на всички всичко.
29. Какво мислят другите за теб не е твоя работа.
30. Времето лекува почти всичко. Дай време на времето.
31. Независимо дали ситуацията е добра или лоша, тя ще се промени.
32. Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.
33. Вярвай в чудеса.
34. Бог те обича поради това Кой Бог Е, не поради нещо, което си или не си направил.
35. Не ревизирай живота. Дай най-доброто, на което си способен сега.
36. Да остарееш е по-добре, отколкото да умреш млад.
37. Твоите деца получават само едно детство.
38. Всичко, което действително има значение в края на краищата е, че си обичал.
39. Излизай всеки ден навън. Чудеса те очакват навсякъде.
40. Ако натрупаме проблемите си накуп и погледнем проблемите на другите, ще пожелаем нашите обратно.
41. Завистта е загуба на време. Вече имаш всичко, от което се нуждаеш.
42. Най-доброто предстои.
43. Без значение как се чувстваш, стани, облечи се и излез.
44. Предай се на Живота.
45. Всеки миг от живота е дар от Бога, бъди благодарен.

И след тези 45 урока съм благодарна, че съм облечена в лилаво, че имам бръчки по челото и че се научих да си давам време. То наистина лекува! Благодаря ви, че четете това! Ако искате да се споделим, елате в четвъртък на Женски срещи, за да се отпразнуваме себе си и живота!

В навечерието на празника на любовта, 13 февруари, в темата:  АЗ И ТИ ЗАЕДНО ще изследваме взаимодействията между мъжа и жената, които се счита, че съпътстват психическата зрялост. Какво представлява семейството (или устойчивото партньорство, носещо същите характеристики)? Какво е изконното предназначение на мъжа и на жената? Кой, какво внася в цялото? Какви са мотивите и принципите, които изграждат щастливо семейство? Ще изучаваме и градим, ще сверим личния си компас и ще проектираме своята карта на щастливото семейство. Добре дошли сте да се присъедините в групата. Смятам, че времето в нея, е добра лична инвестиция. Подробностите са тук: https://bit.ly/37gpXSz

Снимката е Oil painting Tenderness, Pictures, Zelenograd, Фото №1

До среща, Елена

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Ако пък още не сте си изтеглили безплатния ресурс „По пътя към бебето“, можете да го направите от линка: http://bit.ly/kniga-po-patia-kam-bebeto

Имали ли сте чувството, че другите могат и знаят повече и за разлика от вас, живеят с лекота и радост? Сравнявате ли се с колегите, съседите, с братовчедите си? Кой е постигнал повече – вие или те? Защо болшинството от нас са толкова ориентирани към ПОСТИЖЕНИЯТА?

Задайте си въпроса колко пъти сте се страхували от реакцията на родителите си към оценка, която сте получили? Сочили ли са ви за пример отличничката на класа/съседката? Ослушайте се какво си говорят повечето от родителите в метрото, в парка, на рождения ден, на който сте попаднали и вероятно ще си спомните, какво са ви казвали на вас преди години. Ако не знаете отговора, ще ви го кажа – хвалят се или се оплакват от отрочетата си.

“Дидка ходи на уроци по математика, френски и английски, а сега ще я записвам и на пиано. Казала съм й или да става човек, или да хваща гората…”

“Иван пък с тоя негов баскетбол! Имал талант разправят, обаче аз изобщо не съм съгласна да бъде за сметка на математиката. Той си знае, че петицата за мен не е оценка. Донесе ли две поредни петици и край с тренировките”.

Традиционно родителите споделят за ПОСТИЖЕНИЯТА на децата си и за своите ИЗИСКВАНИЯ към тях, а не за това какво носи на малките радост и удовлетворение. Много рядко някой ще каже: “Детето е щастливо, когато свири на пиано/ходи на уроци по математика/плува”? Не че родителите не искат децата им да са щастливи – напротив, но много рядко им хрумва, че това може да е по-важно от успехите им в разни области, както и че постиженията сами по себе си не са гаранция за щастие.

Причината? Родителите също са израснали в семейства, където любовта е била обвързана с постижения, оценки, т.е. мама е казвала: “Браво моето момиче”, когато занесат шестица, но е била като ужилена от тройката. Все пак сме продукт на нагласата: “Учи, за да не работиш”, “Който не учи, няма да сполучи и т.н”. Тук не коментираме ценността на просветата и дали е добре да се учиш, а какво се случва с човека, когато любовта, която получава е условна. Причината за всичко това е, че огромен процент от семействата в България са т.нар. КУЛТОВ тип семейства. Другите два типа дисфункционални семейства са ХАОТИЧНОТО и КОРУМПИРАНОТО семейство.

Какви са характеристиките на типовете семейства и какъв е резултатът, до който водят отношенията в тях?

Култовото семейство е масовият тип на нашата географска ширина. То е организирано и стриктно, има ясни правила, които не се променят, както и граници, а мотивът “какво ще кажат хората” е много сериозен. Външно погледнато, в него има подредени, безконфликтни отношения, а един от родителите (често бащата), е на голяма почит. Нагласата е: “Трябва да сме по-добри от другите, да сме перфектното семейство”. Любовта се основава на ЗАДЪЛЖЕНИЕТО, на дълга, на вършенето на разни задачи. Личните нужди не са от значение, защото семейството се поставя на първо място и всеки един трябва да върши своята част от работата.

Мотото е: “Работата на първо място” и се съблюдават високи морални критерии (поради данък обществено мнение). Всичко трябва да е планувано и спонтанността не е приета добре.Няма как детето да се прибере с приятелче за вечеря без да е попитало, обсъдило, дало предизвестие за предстоящото събитие.

Има много КОНТРОЛ и ПРАВИЛА. В очите на децата родителската любов е обвързана с техните ПОСТИЖЕНИЯ. Какви са оценките, резултатите от олимпиадите, колко и какво могат да постигнат и т.н. Подходът обикновено е: “Искам от теб, защото ти желая най-доброто”.

Ако няма постижения, родителят е неудовлетворен и усещането в детето е, че любовта е сякаш по-малко. В лошата си страна родителите в култовото семейство са критични, осъдителни, контролиращи, изискващи твърде много. Често това се прави с най-добри намерения, защото хората са резултатно ориентирани.

Последствията: Любовта е пряко обвързана със задължението, изпълняването на дълг, нещо, което трябва да доказваш. Тя е зависима от действието. Децата стават ригидни, имат силното усещане за НЕДОСТАТЪЧНА СТОЙНОСТ. Усилието им е насочено към това по някакъв начин да угаждат на другите, като предварително се настройват на честотата: “Какво би искал този човек от мен/какви очаквания има, за да мога аз да ги задоволя и респективно той да ме харесва/обича?” Понякога хората, пораснали в такива семейства. могат да се държат като свръх човеци и трудно да създават искрени приятелства. 

children_families

Хаотичното семейство – при него на първо място са ЕМОЦИИТЕ и вместо от правила, то се ръководи от НАСТРОЕНИЯ. Често това са семейства на разведени/самотни родители. Всеки се грижи за всеки в семейството, майката се оплаква на дъщерята, тя пък е приятел на бащата… Ако има проблем в семейството – всички са въвлечени. Изглежда така все едно са сплотени и си помагат, но всъщност се натоварват един друг. Получава се сценарият на “Моята голяма, луда, гръцка сватба, но разигран на живо”. Винаги някаква емоция може да срути плана и резултатът е непредсказуемост – закъснява се за градина, пропуска се училище.

Реално контролът липсва, защото дисциплината е избирателна – според настроението. Тук са майките, които казват, че са приятели с децата си, което пък създава доста размити граници и е доста натоварващо. Така децата научават и стават свидетели на поведения на възрастните, които все още не могат да асимилират. Въпреки външната липса на изява, това може да е доста травмиращо за тях. Характерно е също, че ако майката решава проблем на детето, тя го прави от позицията на детето, а не като възрастен наблюдател. Например, ако дъщерята е разстроена от това, че е скъсала с гаджето си, майката му се обажда, за да му иска обяснение и т.н.

Тъй като липсват правила или те се променят през цялото време, много често усещането е за небезопасност, защото децата не знаят какво ще се случи и каква реакция могат да очакват от родителя. Той пък обикновено е емоционално отсъстващ, ангажиран с неговите проблеми (майката е твърде заета с личните любовни/работни драми, които има) и децата са оставени да се оправят сами. В последствие те стават съзависими, имат нужда да се вкопчат в някого, нямат усещането как да се погрижат за себе си, сменят посоката, лутат се. Живеят с чувство на ИЗГУБЕНОСТ и НЕСИГУРНОСТ.

Последствията: Децата не могат да се доверят, че любовта е константна. Свързват я с емоцията. Ако тя липсва (например налице е едно тихо и мирно съжителство с партньора), те си създават ДРАМА, натоварват се с емоционални проблеми – свои и на другите. Често разбират любовта като нуждата да обгрижваш емоционално, да си на разположение на останалите, да си нещо като кошче за душевни отпадъци. 

102010093-torn-family-1910x1000

Корумпирано/дисфункционално/мафиотско/смесен тип семейство са названия за един и същи феномен – семейство, което навън за пред другите хора изглежда добре, но при закрити врати, взаимоотношенията са лоши. Има някаква тайна, която остава скрита вътре – баща, който е алкохолик, истерична майка, злоупотреба – физическа, психическа, емоционална, сексуална. Детето знае, че за това не се говори и преглъща насилието, на което е подложено, независимо от формата му.

Възможни са крайности – единият родител да настройва детето срещу другия, или пък насилва другия пред децата. Може да тероризира детето и едновременно с това да му обяснява колко го обича. Стига се до трагичната ситуация” “Бий ме, обичам те”. Чести са паралелни връзки на родителите, хаос в бита – не е ясно кой, откъде идва/отива, кога се яде, ляга/става от сън, какъв е източникът на парите, с какво всъщност разполага семейството като ресурс. Никаква подреденост и сигурност.

Мотото е да бъдеш силен, груб, да оцеляваш, да не чувстваш много, да нямаш лични нужди. Границите в семейството са доста размити, заради злоупотребата/тайната, но за външните хора са непропускливи/затворени като зидове.

Последствията: Детето става деструктивно, с чувство за недоверие към външния свят. Може да е експлозивен и отмъстителен човек или пък потиснат и депресивен. Може да има честа смяна на настроенията, страхове, нужда да бъде нащрек. Такива хора живеят с усещане за предателство, все едно някой може да им забие нож в гърба. Развиват зависимости – които могат да са както пристрастявания, така и обсебващи партньори. Самите те често са болезнено ревниви или жертви на подобно отношение. Отлагат ваденето на проблема на показ и така възпрепятстват разрешаването му и самите те остават в дисфункционални връзки. 

И сега, след изреждането на трите основни типа дисфунционални семейства – култово, хаотично и корумпирано, които могат и да се размесват в една или друга степен, резонно идва въпросът: Има ли нормални семейства? Да,слава Богу!

Кои? Тези, които не са склонни да попадат в никоя от изброените категории.

Накратко: Здравословно е семейството, в което ЛЮБОВТА е БЕЗУСЛОВНА, има ПРАВИЛА, но са гъвкави и ЛЮБОВТА ОСТАВА дори те да са нарушени. СПОДЕЛЯНЕТО е налице, но се прави, защото хората са ти близки, но не за да им прехвърлиш мъката си.

В здравословното семейство се приема, че е:

  1. ОК да чувстваш това, което чувстваш, независимо дали емоцията е положителна.
  2. Нормално е да имаш желания/нужди.
  3. Нормално е да изследваш тялото си и се доверяваш на нуждите си.
  4. Важно е знаеш какви са ти границите, да ги поставяш и отстояваш.
  5. Нормално е понякога да имаме конфликти, но учейки се да ги преодоляваме, ние задълбочаваме любовта между нас.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Ако искате да видите Криси и мен в нов проект, сте добре дошли на лекцията Фабрика за щастие – тайната на уверения човек на 3.12.2019 г!
Ще се радвам да се запознаем лично на Женски срещи за подкрепа и медитация или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

*теоретичната постановка е въз основа на  методология за работа с вътрешното дете.

11 ноември е един от най-мощните енергийни дни в годината. Ако и вие като мен сте препуснали през него през глава, устремени в задачите си, време е сега да се поспрете и да се замислите какво е важно за вас да постигнете и получите.  После хубаво да почувствате това, към което се стремите, да се усетите като част от картината на тази реалност и да помолите от цялото си сърце да я изживеете наяве.

Твърди се, че енергетиката около нас и вътре в нас се променя и само силните ще оцелеят. Но не става дума за силните на мускули, а за този, който остава себе си и следва сърцето си. Тогава той върви по Пътя си, дори когато не знае накъде е тръгнал и се чувства несигурен в крачките си.

Допълнителна сила на деня дава и фактът, че на 11 ноември православната църква почита Свети Мина като закрилник на семейството. Името му означава „месечина, луна“. Свети Мина е патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път. Той помага да намерим изгубени вещи и душевно спокойствие, подходяща работа, приятели, дори любов.

Светецът закриля децата, жените и семействата и се счита, че ако не можем да имаме деца или страдаме от някакво заболяване, пак той ще ни намери подходящ лекар или лекарство. Св. Мина ще измоли от Господ да ни изпрати душата на дете, защото за появата на един човек на Земята, не е достатъчно само биологичното зачеване. Родителите правят тялото, но ако Господ не им изпрати душа, която да се въплъти в това тяло, няма бременност и раждане.

Да бъде светлина, радост и закрила за всички нас, децата и близките ни! Да бъде същото и за враговете ни! И нека Светецът измоли дечица за всички, които копнеят за тях и са отворили място за Любовта в сърцата си!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Ако пък още не сте си изтеглили безплатния ресурс „По пътя към бебето“, можете да го направите от линка: http://bit.ly/kniga-po-patia-kam-bebeto

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Архангел Михаил – отпред, Архангел Михаил – отзад,
Архангел Михаил – отдясно, Архангел Михаил – отляво,
Архангел Михаил – отгоре, Архангел Михаил – отдолу,
Архангел Михаил – навсякъде, където и да съм!

Не помня кой и кога ме е научил на този призив към Архангел Михаил, но съм му благодарна. Пазя тези думички в сърцето си от години и често ги споделям, когато някой има страхове, чувства се несигурен или смята, че енергиите на другите го застрашават.

Архангеловден е и молитвите ни се чуват по-силно. Затова нека първо благодарим за всичко, което сме и което имаме, както и за това, което ни се изплъзва, в унисон с нашето най-висше благо. Вярвам, че дори кога страдаме и се бунтуваме, когато се чувстваме изоставени и забравени от закрилниците си, те бдят над нас и ни помагат да минем през изпитанията, които са ни нужни, за да стигнем там, където за нас е най-добре. Не че това убеждение много ме успокоява, когато аз самата съм в тежък момент, но когато съумея да помисля трезво отново, се уповавам на него и виждам светлината.

Не претендирам да съм веща по “ангелските работи”, но Дорийн Върчу твърди, че архангелите не принадлежат на определена религия. Те помагат на всеки, независимо дали е последовател на някаква вяра или не е религиозен. Могат да дойдат при всеки от нас – поотделно и едновременно, защото съществуват отвъд ограниченията на пространството и времето.  Тя казва, че можем да призовем архангелите, като ги помолим мислено да ни помогнат. Няма нужда да произнасяме никаква специална или канонична молитва.

Точният брой на архангелите варира в зависимост от религиозната система или свещения текст. В Библията, Корана, Евангелие от Леви, Кабала, Трета книга на Енох и в съчинение на Дионисий Ареопагит се назовават и описват различен брой архангели.

Според християнската религия, седем са първенствуващите ангели, наречени Архангели, които стоят край Бога и всеки един от тях има своя мисия. Един е „известител на тайните човешки“, друг е „церител на недъзите“, а Архангел Михаил е „пазител на душите и борец против злото“. Затова често е рисуван с огнен меч и копие, с което пробожда дявола.

В православната именна традиция няма друг божи хранител с толкова много длъжности: „вожд на небесните сили“, „борец против духовете на тъмнината“, „защитник на християните от дявола“, „предводител на христовите армии срещу езичниците“, „пазител на нашите души“ и „душевадец“. Ето тази, последната, като че ли е една от най-важните му мисии – Архангел Михаил е пратеник на Бога, който прекъсва земния ни път, той прибира душата на човека. Но преди това да стане, според православната вяра, всеки един от нас – християните, при своето кръщение се дарява от Бога с ангел-пазител, който го предпазва от опасности, беди и скърби, а когато човек съгреши, ангелът е този, който му посочва праведния път. Но трябва да внимаваме, този ангел не прощава всички наши грехове, той не е принуден да бди над нас вечно. Ако нещо не му хареса, той може да престане да ни закриля и тогава дори Бог не може да ни помогне. Колкото по-праведен е бил човек през времето на земния си път, толкова по-чиста отива душата му при Архангел Михаил.

Където и да е истината за ангелските дейности, аз вярвам, че те са на наша страна и ни пазят и закрилят. Избирам да ги виждам когато перца от гълъб падат върху мен или се оказват на пътя ми, когато някой непознат ми се усмихне или усетя, както в момента, топлина да се разлива в гърдите ми. Така че честит да ни е специалния ангелски ден! Просветление и благодат да ни донесе! А вие именници, пребъдете в здраве и берекет!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Ако пък още не сте си изтеглили безплатния ресурс „По пътя към бебето“, можете да го направите от линка: http://bit.ly/kniga-po-patia-kam-bebeto

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Раждаме се с обещанието за дълъг път напред. А на дни като днешния (Задушница), когато почитаме мъртвите, идеята за последна спирка навява размисли – за отминалото време, за изживяното, за пропуснатото…

Преди години – за кратко, се поставих в ситуация да наваксвам по темите, свързани със света на модата и големите в него. В спомените ми стои образът на една щура, смела и мъдра жена с огнена коса – Вивиан Уестууд. Понастоящем тя върви към своя 80-годишен юбилей и я определят като родоначалник на пънк модата, знакова фигура в цялостния облик на индустрията, независим дизайнер със собствен и запомнящ се почерк… Тя е еколог и активист, все още се предвижва  из Лондон с колело. Най-впечатляващото от щурия й и шарен образ, е уникалната й философия, която е изцяло на страната на Живота.

Споделям ви нейните 10 правила с убеждението, че следвайки ги, имаме шанс да грабим от Живота с пълни шепи и да му отдадем цялата си любов и потенциал. Да, някои от тях са крайни, други – могат да бъдат оборени с трябва/не трябва, може/не може, редно/нередно. Ще се радвам обаче, ако четейки ги, можем да поразклатим онази твърде предпазлива част от нас, която все ни нашепва: “Внимавай! Помисли какво ще кажат хората?!”

Мисля си, че най лошо би било, ако хората нямат какво интересно да кажат за нас, защото сме твърде добри, кротки и съобразяващи се… Време ли е да кажем “Да” на Живота? А “Да” на себе си? И най-дългият път си има край, да не забравяме!

Ето ги и житейските  правила на Вивиан Уестууд. Не  ги мислете, почувствайте ги :

 1. Стреми се към невъзможното. Винаги!
“Вдигни летвата високо над всички останали. Никой не ми е казвал, че ще се превърна в това, което съм днес. Аз не съм го и очаквала. Просто винаги съм знаела, че съм родена, за да бъда необикновена.”

2. Приемай обстоятелствата!
“За мен животът е постоянно преминаване през различни етапи. Наясно съм, че всичко има начало и край. Срещаш някого, той те прецаква, не ви се получава. Стиснете си ръцете и продължи напред. Това просто не е твоят човек, колкото и да се тръшкаш.”

3. Не бъди моралист!
“Оу, те са най-страшните. Трудно ми е да общувам с моделки, журналистите са досадни, снобарите са скучни, гейовете ме дразнят, съучениците ми са вече превъртели, но моралистите са най-страшни. Моралът е неприличен като средния пръст. Всички го размахват като нещо не им е наред.”

4. Не отлагай!
“Не спирай, не почивай, не отлагай. Утре може да припадна в колата или да се удавя във ваната. Затова днес трябва да свърша всяка глупост.”

5. Не давай обяснения!
“Никога не гледам назад, никога не искай от мен да се откажа. Не харесвам историята, тя и без това е написана на хиляди страници. Моето време никога не е било, то винаги е.”

6. Хич да не ти пука!
“Страхът няма да те спаси от гадостите, само ще направи по-неприятен вкуса на обяда ти, преди да се върнеш в офиса, за да откриеш, че смятат да те уволнят.”

7. Не спестявай!
“Харчи толкова, колкото имаш. Пестенето е като да бъдеш мишка в ресторант. Имаш достатъчно храна около себе си, но все пак си мишка и ядеш като такава. Не са нужни повече обяснения”

8. Пътувай!
“Моите пари са вкъщи, в дрехи, във вечери, дори и във фалшиви приятелства. Но моето богатство е в пътуванията. Не бих могла да ви разкажа за тях. Да не би да искате да го получите наготово?”

9. Любовта трябва винаги да бъде лесна!
“Никога не съм правила опит да получа любов. Тя не е трофей. Любовта трябва да е лесна и да идва от само себе си. Другото е преследване и изнасилване, което обикновено завършва със самоубийство или в най-добрия случай с рецепта за по-силни успокоителни.”

10. Обичай себе си!
“Дано тази любов да не бъде несподелена. Защото тя е най-голямата. Обичай се, глези се, разхождай се гола, гледай се с часове пред огледалото”

Ако намирате статията за полезна или пък тя ви вдъхновява, моля, споделете я, за да достигне до повече хора! Ако пък искате да се видим на живо, заповядайте на 3.12.2019, за да предприемем заедно стъпка напред към увереността. Запазете си място тук: https://bit.ly/2PGzhKw

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена