Родена съм във времето на антибиотиците. Всички мои връстници знаят какво е пеницилин и гентамицин и ясно си спомнят болката от проникването на иглата в крачето. Рецептите, които баба ми упорито се опитваше да прилага, бяха окачествени като бабини деветини и всяко мое разболяване беше съпътствано от светлата вяра, че синтетичните лекарства са най-добър приятел. Минаха доста години, докато успея да погледна на тялото си като на приятел и като на гениално разработен инструмент, който може да се регенерира и самолекува. То реално е вълшебно, стига да си достатъчно отворен, за да можеш да чуеш гласа му и да си достатъчно умен, за да го последваш. Преди няколко дни попаднах на прекрасна публикация по темата в spisanie8.bg, която от тогава стои отворена на компютъра ми. Тази сутрин разбрах защо – просто искам да ви я споделя.

2) Когато мислиш за болести и се опитваш да ги откриеш в мен, се налага да се подчинявам на мислите ти и започвам да боледувам.

3) Когато отделяш твърде много време на мисли, които предизвикват у теб негативни емоции, аз също започвам да боледувам. Защото скъпоценната жизнена сила се хаби за тези мисли.4) Когато мислиш за радостни неща, аз разцъфвам и се подмладявам пред очите ти.

5) Моите резерви и възможности са много големи. Просто ми повярвай. Мога да се регенерирам, да възстановявам целостта на някои органи и тъкани напълно. Мога да оздравея дори когато лекарите ми слагат нелечима диагноза. Помогни ми с желанието си и вярата в моите възможности.

6) Така съм направено, че мога да функционирам столетия. Защо още на 35-40 години започваш да мислиш за остаряване? Ти ме състаряваш с мислите си. Защото във вашето общество цари заразна програма, която твърди, че 100 години са предел.

7) Когато възнамеряваш нещо да хапнеш, поне понякога ме попитай какво искам аз. Ако се научиш да ме чуваш, винаги ще ти отговоря. И това ще ни е само от полза. А ти употребяваш храната на автопилот или начетен с поредните умни книги.

8) Още веднъж искам да кажа за Красотата. Не ме тъпчи с всякакви таблетки, със силикон, ботокс, акрил, гелове. Мога да съм красиво и без всичко това. Просто ми помогни. И аз с радост ще приема формите, които са ти нужни и харесваш.

9) Много обичам да се разхождам на чист въздух. Да плувам. Да потичам. Да танцувам. Харесвам масаж. Секс. Занимания, които ти доставят радост. А ти седиш с дни пред компютъра и пред телевизора…

10) Аз ти вярвам. И ако ти след изядено парче торта мислиш, че ще напълнееш, аз реализирам мисълта ти и напълнявам.
11) Много те обичам. И много ми се иска да чуя от теб думи на благодарност и любов. Поне понякога… Но и да не го направиш, все едно – обичам те безусловно.Аз, твоето тяло, твоята Вселена. И ти си също част от Огромната вселена.

Благодарно съм, че всичко е точно така както трябва да бъде.

Благодаря, че ме изслуша.

Благодаря ти… аз съществувам само защото ти си пожелал това.И съм такова, каквото ти искаш да ме виждаш.Хайде да си помагаме.
С обич:

Твоето тяло.

Ами аз започвам – Благодаря ти, мое тяло, че си здраво и хармонично, че износи и роди детето ми и че имаш силите и владееш тайнството да го направиш пак. Обещавам следващия път като те видя в огледалото да ти кажа колко си красиво, а днес да те разходя подобаващо. Обичам те!

Сега е ваш ред:)

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена