НЯМА НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ – притча
При един дзен учител дошъл ученик и попитал:
– Защо едни хора са красиви, а други – грозни, едни са умни, а други – глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо Бог ги е създал такива? И не ми говорете за карма, и че всичко идва от предишни животи. Кажете ми, как се е появила разликата в самото начало, когато все още не е имало минало?
Учителят го повел към градината и казал:
– Виж, това дърво е голямо, а това – малко. Аз често седях под тези дървета и размишлявах, защо е така. Но когато освободих ума си, този въпрос изчезна от само себе си. Сега аз зная, че това дърво е голямо, а другото – малко. И в това няма никакъв проблем.
Когато прочетох тази притча (pozitivnoto.info), в главата ми се появи картината на жена, която ме пита гневно: “Защо на мен се случва това?! Защо и последната циганка с цигара в уста и без 2 лева в джоба има дете, а аз не?!” Не видях лицето й, вероятно защото е събирателен образ на десетките жени, задавали ми този въпрос, а и на мен самата преди години…
Как се отговаря на това? С обяснения за кармата? С уроците, с които душата е дошла в този живот, за да мине на по-висше ниво? С лош късмет? Каквото и да кажеш, не можеш да заличиш усещането за несправедливост. Знам го, защото и аз съм търсила и получавала всякакви обяснения…
Повратната точка в живота ми беше ПРИЕМАНЕТО. Каквото – такова, когато – тогава… Това е мощен акт на ПРИЕМАНЕ НА СЕБЕ СИ – ценна съм, такава каквато съм – тънка или слаба, успяла или неуспяла, майка или не… Аз съм част от този свят и след като съм тук, вече съм ценна. Няма нужда да заслужавам мястото си под слънцето. То ми е дадено априори и такава, каквато съм. Точка по въпроса – да става, каквото ще!
Продължих да правя нужното, за да бъда майка и успях. Наградата от взетото решение беше, че се съхраних, докато стигна до финалната права в добра форма и в кондиция да гледам дете, без да го облъчвам със страхове, притеснения и да го правя жертва на свръх протекция.
Знам, че на рационално ниво и всички знаем, че сме ценни, обаче не винаги успяваме да го усетим в себе си. Затова ти предлагам една техника от енергийната психология, която със сигурност ще ти помогне. Потупвай с два пръста мястото между долната устна и брадичката, докато казваш (за предпочитане на глас): “Аз съм ценна”. Не забравяй да дишаш и да усещаш значението на думите… Повтаряй и потупвай, докато усетиш промяна. След това започни да масажираш болезнената точка – тя е встрани от ключицата – между второ и трето ребро (ако си там, със сигурност усещаш болка). Казвай си: ” Дори част от мен да не смята, че съм ценна, аз се обичам и приемам безрезервно такъв, какъвто съм”. Дишай… Ако има сълзи или някакво друго чувство, го остави да излезе. Пусни го да отмине като облак, носен от вятъра…
Как се почувства? Ако упражнението ти харесва, искаш още подобни, или имаш нужда от допълнително разяснение, можеш да ми пишеш съобщение към Facebook страницата на блога или имейл чрез контактната му форма. Желая ти спокойствие и лекота!
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Поздрави, Елена