Кога ще дойде моето бебе? Какво го кара да се бави? С какво съм заслужила подобно изпитание? Какво лошо съм направила?
Всички тези въпроси и още много подобни циркулират около голямото питане ЗАЩО, което неизменно занимава хората, изправени пред изпитанието да искат да продължат живота нататък, а да не успяват да го направят. Така функционира ума – търси логично обяснение, защото вярва, че ако то е налично, ще покаже пътя към изхода от заплетената ситуация. Мнението на Елица Великова (създател на Института за терапия и експресивни изкуства (www.artstherapyinstitute. bg) по темата, през призмата на семейните констелации, дава интересни насоки. Текстът, публикуван в сп. ‘Грация’, ми е предоставен лично Елица и го помествам без редакторска намеса.
Елица, какви са причините за трудностите при забременяване според семейните констелации?
Една от посоките, в които се търсят, са тъй наречените „родови обременености“. Това са житейски ситуации или чувства, с които поколенията преди нас не са могли
да се справят и да преодолеят. Тези заплитания може да са свързани с множество спонтанни или нарочни аборти, починали рано, осиновени, изоставени или дадени за
осиновяване деца.
Въздействие могат да имат лоши взаимоотношения между родителите ни, особено ако е имало системно психично и/ или физическо насилие. За жените може да се изследват проблеми в рода по майчина линия, връзката с майката сама по себе си и съдбите на жените от предходни поколения. За мъжете е важна връзката им с бащата и може да се гледа в посока на обстоятелствата в рода на бащата. Важно е да знаем, че често здравословните проблеми се явяват симптом на непреработено чувство, житейско събитие или отхвърлен човек от преходно поколение като форма на несъзнателна любов към някого, който е страдал. А тъй като всяко следващо поколение се появява, за да реши задачите, с които е трябвало да се справи предишното и любовта да потече отново в семейната система, децата може да се идентифицират и да се стараят да отработят травмите на предците си.
Как можем да разберем дали при нас се случва нещо подобно?
Хубаво е всеки от двойката да направи карта на рода си, да събере максимално информация за предците си, да се проучи и дали тези хора са преживели някои от споменатите събития, защото е възможно те да се проявяват като проблем и трудност при наследника или наследничката им. Констелациите ни помагат да се осветли скритата динамика в системата и да се освободим от неразрешените конфликти.
Може би и отношенията на партньорите също са от значение?
Така е, особено ако не е налице физиологичен проблем, а зачеване не се случва. Хубаво е да се види дали връзката върви добре, дали всеки партньор приема другия, какъвто е, дали го обича, дали приема близките му, каквито са, дали приема своите родители, каквито са. Ако един човек иска да е добър партньор, трябва да има добра връзка с родителя си от същия пол – жената – с майка си, мъжът – с баща си. Хубаво е да се погледне дали всеки от партньорите наистина желае да има дете. Да се види най-напред искреността, чистотата на намерението. Готови ли сме за тази стъпка? Дали в динамиката на двойката се случва нещо, което ражда напрежение?
Важно е двойката да си изясни защо иска дете. Чувства ли създаването на дете като дълг, защото „това следва“ или се очаква от роднините, или двойката е готова да се отдаде на подкрепата на живота на друго човешко същество? Могат ли бъдещите родители да приемат безрезервно да дават? И друго: едно дете не може да запълни дефиците и липсите ни, не е редно. Ако искаме дете, понеже носим предубеждението „щом не си раждал, не си жена“, или за да осмислим собствения си живот, желанието ни не идва от добро място и обременява предварително живота на едно евентуално дете. А говорейки за бебето, можем да го кажем по този начин –кой би искал да дойде на гости в един дом, ако атмосферата в него е непоносима или то ще бъде натоварено с очаквания от самото начало?
Нужно е да можем да направим живота си смислен, стойностен и значим сам по себеси, а детето може да бъде само подарък към това. Тоест, да се погрижим за собствените си празнини, преди да тръгнем да правим дете.
Правилното място на партньорите в техните взаимоотношения е да са един до друг и да гледат в обща посока. Едновременно с това доброто отношение на всеки партньор към другия е осъзнаването, че тяхната среща е значима, но може да не продължи вечно. Нужно е да има уважение към индивидуалната съдба и индивидуалния път на всеки един. Родителите остават родители цял живот, но партньорите се избират взаимно всеки ден. Само в такава среда може да има любов.
Как би коментирала зачеването „инвитро“?
Щом науката е напреднала толкова, можем да се възползваме. Само до скоро това не е било възможно за нашите предци. На тях им се е налагало да свикнат с идеята,
че няма да могат да бъдат родители – поне не биологични, и да пренасочат грижата и любовта си там, където е възможно и нужно. Инвитро ни дава надежда, но понякога също и усещането, че можем да контролираме съдбата си. Това, за съжаление, не е така. Зачеването си остава тайнство, част от което не е в наши ръце да управляваме. Затова е нужно да действаме от едно по-смирено място, с уважение към Живота и към собственото ни тяло.
Инвитро е изключително агресивна процедура, особено ако се повтаря многократно. Има много процедури в този процес, които са болезнени и мъчителни за тялото на
жената и могат да се превърнат в злоупотреба със себе си. И затова трябва да севиди и осъзнае дали не са опит да се наказваме за нещо в миналото на рода ни, например ако някой е правил поредица аборти.
Какво е важно да знаем?
Темата за трудностите при зачеване ни прави уязвими, точно защото касае неща, които не са изцяло в нашите ръце. Много е важно да подхождаме със смелост и спокойствие към проблемите, да се обединим с партньора в търсенето на решение и да създадем правилните условия за един потенциален бъдещ нов живот. Едновременно с това е нужно да си напомняме, че това, което ни определя като хора, не е етикетът „родител“ и че ако една ситуация ни е дадена, то тя идва, за да
ни направи по-добри и осъзнати.
За Института за терапия и експресивни изкуства – София можете да научите повече на www.artstherapyinstitute.bg
Ако имате нужда от подкрепа по пътя към бебето, практическият видео курс МЕЧТА ЗА БЕБЕ, е създаден за вас! Той е базиран на богатия ми психотерапевтичен опит с жени, борещи репродуктивни казуси. Веднъж закупен, достъпът до курса остава и можете да правите упражненията и медитациите многократно.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
