Всичко може да изчезне, но душите никога
Помните ли филмът за онези 21 грама, които човек губи в точния момент на смъртта си? Гледах го на по-късна възраст, но от дете вярвам, че душите на хората, които обичаме, остават около нас и ни закрилят. Никога не съм имала съмнение, че мога да общувам с бабите и дядовците си, лелите, чичовците и останалите близки до сърцето ми хора, които вече не мога да прегърна. Нямам спомен някой, някога да ми е обяснявал подобно нещо, даже по-скоро си спомням реплики в обратната посока.
Аз обаче знам – интуитивно и ирационално съм убедена, че като кажа: “Бабче, помагай!”, тя там за мен – безрезервно и самоотвержено, както и приживе. Това ми дава сила и ми връща усещането за значимост, дори да съм го изпуснала някъде по трасето на ежедневието.
Да се свържеш с безрезервната любов в очите на някой, който носиш в сърцето си, е трансформиращо, лекуващо, окрилящо, отпускащо, подкрепящо, прегръщащо… Казват, че в любовта и във войната всичко е позволено. Аз не съм си прибягвала до “всичко”, дори когато ми се е искало да го направя. Вярвам изцяло обаче, че докосването между душите остава непроменено, дори ако тялото отдавна е изгубило спомена за прегръдката.
“Натъкнах” се на този текст на Петър Дънов за душите. Сгря ме. Споделям го с вас:
Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най- великите моменти в битието.Това отделяне е известно в ангелския свят под названието Зазоряване на човешката душа. Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната вселена, за да извърши работата, която и предстои. Душата е вечна.Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.
Човешките души живеят и се движат в Бога.
Душите- това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една велика божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне божествената душа, божественото съзнание.
Само в душата може Бог да се изяви в своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя пак ще бъде само наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините.
Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря.Туй разтваряне на пъпката- душа е един от най- великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички възвишени същества в Божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа.
Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото битие.
Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него своята светлина и своята любов.
А човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света.Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и той се весели.
Душа “Учителят говори” Беинса Дуно из beinsadouno.com
Свързването с предците и получаването на подкрепа и благословия от тях чрез медитация е особено въздействащо, когато жената се подготвя да стане майка. Тогава е моментът на най-силно свързване с майката, бабата, жените в рода. Той “актуализира” любовта и неудовлетворението от отношенията с тях и не бива да се пропуска обработката на травмата и свързването с ресурса в него. Как ви се струва идеята?
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена