Tag Archives: отлагане на живота

Отбелязах в графика почивен понеделник. Почувствах го като късче лято през зимата, като открадната целувка на перона…  Направих го спонтанно – ей така, от любов  към  себе си, като подарък –  от тези, които не чакаш и дори не предполагаш. Напоследък  съзнанието на работохолика в мен се прояснява, избухва в проблясъците на настоящето, заслушва се в ритъма на сърцето и нашепва: „Тук си, огледай се, почувствай го, вкуси го“. „Време е“, казват очите, минаващи през разноцветните тефтери с графици, отмерващи годините…

Утре отново ще се гмурна в реката от човешка болка от недостигнати копнежи, погубени желания, разминати любови, загуби, тъги… Но днес е ден за мен – с дъх на трева и слънце, което заслепява! Благодаря!

И понеже Животът е щедър, ми поднесе дара на думите, написани от друг, но свирещи на струната на моята душа. Споделям ги с любов. Да ни е честит юли и да ни донесе пълни торбички с лакомства!

„Преброих  годините си открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.

Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата.

Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.

Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.

Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.

Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присваят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.

Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.

Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…

Няма много лакомства в пакета…

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.

Хора, които обичат да се смеят на грешките си.

Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.

Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.

Които не бягат от отговорностите си.

Които защитават човешкото достойнство.

Които не искат нищо друго, освен да върват редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.

Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израстнали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.

Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.

Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края…А защо да не бъде с радост и удовлетворение?

Из „Ценното време на зрелостта“ на Марио де Андраде, на заем от фейсбук стената на приятел.

Благодаря ви за споделеното време!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

„Празно ми е, нищо няма смисъл. Имам чувството, че не съществувам изобщо. Аз съм едно празно нищо.“, казва тя и вдига краката си на стола така, че сяда върху тях. Красива жена, свита като малко дете. Жена с образование и отговорна работа, която твърди, че нищо не я радва. Ще я нарека Петя.

Мая е седнала е на ръба на дивана. Не иска да си свали якето, чантата е плътно до нея. Отбягва погледа ми. Трудно й е да говори за себе си. Живее с усещането, че хората и нещата бързо й омръзват. Не се задържа за дълго във връзките, нито на работа…

Иван е млад мъж, който твърди, че няма приятели. Трудно му е да взима решения, много се притеснява от внимание. Претегля всяка дума. Дошъл е на консултация, а ми се извинява, че ме занимава със себе си… То не че имало какво толкова да ми разкаже.

Три различни души, заклещени в травмата на ОТХВЪРЛЯНЕТО, сложили си маската на БЯГАЩИЯ. (По квалификацията на Лиз Бурбо – „Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си.) Препускат през живота, водени от усещането, че нямат място в него. Когато нещо, някой или ситуация не им харесват, стават и си тръгват без да се обясняват. Трудно допускат хора до себе си и създават връзки. Усещането им е, че нямат какво да предложат, че не заслужават. Отлагат живота, изграждането на семейство. Опитват се да заемат възможно най-малко пространство сякаш се съмняват в правото си на съществуване.

Как се появяват травмите? 

Според Лиз Бурбо, ако душата ни е дошла в този живот, за да преживее една от петте травми (Отхвърляне, Изоставяне, Унижение, Предателство, Несправедливост с маски съответно – Бягащ, Зависим, Мазохист, Контролиращ, Скован), тя си намира родители, които да й я „причинят“ и опитности, които да я отключват. По думите й, „да носим маска означава да не сме такива, каквито сме. Придобиваме различно поведение още от най-ранна възраст, убедени, че то ще ни предпазва. Първата реакция на човек, който се чувства отхвърлен, е да бяга.“

Травмата от отхвърлянето се преживява с родителя от същия пол – т.е. той събужда травмата. Ролята на родителя от същия пол като нашия е да ни научи да обичаме, да се обичаме и да даваме обич. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да бъдем обичани и да получаваме обич.“

Как идва отхвърлянето?

Има много причини, поради които родителят може да „отхвърли“ своето бебе – ако то е нежелано, ако не е от очаквания пол, ако родителят поради някаква причина не може да бъде емоционално на разположение на детето, или пък се „затваря“ за него, когато има лоши отношения, скандали с партньора, загубил е близък човек и т.н. Според някои трактовки бебето може да се чувства отхвърлено дори, ако родителят от същия пол не е бил добре приеман от рода на другия партньор.

Представете си колко дълбока е травмата при жена, която никога не се е чувствала приета докрай от майка си и е раснала с усещането, че й е в тежест, а бащата е абдикирал от грижата за нея още преди тя да има съзнателни спомени. В разговор в по-късен момент й е обяснил, че е грешка, която изобщо не е трябвало да се ражда. Това е Петя, с която ви запознах в началото…

Според Бурбо бягащият търси самота, защото, се страхува, че няма да знае какво да прави с вниманието, което получава. В ситуации, когато не е получавал търсеното внимание от родителя като дете, е направил извода, че това е, защото не е достатъчно добър и не заслужава. Усамотява се някъде, затваря се и не допуска другите до себе си. Сам си тръгва, скрива се, а се чувства отхвърлен.

Обикновено Бягащият има малко приятели. Това е защото слага маската си, когато се чувства отхвърлен, за да не страда. Става безличен и другите не го виждат. Оказва се все по-сам и по-сам и така си намира оправдание да се чувства отхвърлен. Подразбира се, че Бягащият привлича към себе си повече опитности на истинско отхвърляне, отколкото всеки друг човек, който няма тази травма. Причината – преживяваме отхвърляне от външния свят, когато ние сами се отхвърляме.

Този, който страда от отхвърляне, подхранва своята травма всеки път, когато гледа на себе си като на нищожество, като на негоден за нищо човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, както и всеки път като бяга от някаква ситуация.

Как се лекува травмата на отхвърлянето?

Бурбо смята, че травмата от отхвърляне е на път да бъде излекувана, когато човекът започне все повече да заема своето място, когато посмее да се утвърждава, да се чувства добре в кожата си. Аз лично тълкувам това като да започне да заявява и отстоява себе си, да говори високо и ясно, да поставя граници и не на последно място да отвори сърцето си и съзнателно да започне да изгражда все по-близки и дълбоки връзки с други хора. Това означава да свали маската на бягащия, да си позволи да заема и пълни пространството, да остава в ситуации, които го паникьосват и да си позволи да пусне корени.

Когато Бягащият бяга от любовта, децата, живота…

Споделям с вас всичко това, защото често виждам травмата на отхвърлянето сред жените, които са склонни да отлагат майчинството. Основната причина за това е липсата на партньор, с когото да създадат и отгледат дете. Тази липса обаче е провокирана не от изчезването на биологичния вид „свестен мъж“, а заради невъзможността бягащата да си позволи да чувства, да спре да отхвърля себе си и респективно партньорите.

При жените, травмата от отхвърляне, която се събужда от родителя от същия пол – т.е. майката. Това може да доведе до гняв към майката и до подсъзнателното нежелание да бъдеш като нея, да изпълниш ролята на майка. В някои случаи е дори бунт към женствеността. Тогава тялото ти, твоят верен спътник, може да създаде всякакви геникологични препятствия по пътя към бебето.

Това не е диагноза, а тема за размисъл, възможна гледна точка. Дори да си разпознал себе си в думите, написани тук, това ти носи полза. Маската на БЯГАЩИЯ е била стратегия за оцеляване за теб и ти е вършила работа. В случай, че ти е натежала и искаш да я свалиш, можеш да го направиш като я видиш, признаеш и прегърнеш с благодарност. След това започваш да я слагаш все по-рядко и накрая я оставяш трайно да си почива. Да, на думи е по-просто, но нека да не забравяме, че първата крачка е осъзнаването на маската. Другото идва после, заедно с разбирането, че който има желание, намира начин.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена