„Поддържала съм връзки, които сега разбирам, че са били просто вкопчване, не любов. Търпях какво ли не само и само да не бъда изоставена… Чувствах, че ще умра, ако остана сама. Аз и сега не обичам да съм сама. Като се случи, все звъня телефони, чатя си с някой или излизам. Тягостно ми е да съм сама.“
„Знаеш ли кога се почувствах истински обичана от него? Като бях в болницата. Тогава нямах нужда да ми казва, че ме обича, защото виждах колко е притеснен… Сега искам да ги чувам тези думи, да ми ги казва. Понякога си мисля, че ще си тръгне и ще остана сама. Това ме ужасява.“
Реални реплики на хора, които носят травмата на ИЗОСТАВЯНЕТО, с маска ЗАВИСИМИЯ. И двете са ярки и забележителни жени – правят впечатление, заемат място в пространството, приличат на хора, които са уверени и някак са си самодостатъчни. Докато говорят обаче следят реакциите ми, търсят одобрение, лесно се разплакват.
Тази статия е обещаното продължение по темата за петте травми, която започнах с В плен на отхвърлянето. Отлагам я от много време. Дали е защото разпознавам част от себе си, скрита зад маската на зависимия или е обикновен мързел, който аз наричам „липса на време за писане сайта“? Понеже съм си обещала да бъда мила със себе си, ще спра със самоанализа и ще давам по същество – такова, каквото аз го виждам в книгата на Лиз Бурбо – „Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си“.
Като отправна точка взимам тезата на авторката, че душата ни е дошла в този живот, за да преживее една от петте травми (Отхвърляне, Изоставяне, Унижение, Предателство, Несправедливост с маски съответно – Бягащ, Зависим, Мазохист, Контролиращ, Скован) или комбинация от тях, за по-голям разкош. Така тя си намира родители, които да й „причинят“ травмата и опитности, които да я отключват. Тук да ни светне червената лампа, че преди да обвиняваме някой за това какви сме, трябва да знаем, че този човек е само част от НАШИЯ собствен глобален план за самоусъвършенстване. Ясно е, че няма да берем плодовете му в този живот, но пък в следващия може и да е голям кеф. Да носим маска означава да не сме такива, каквито сме, а да придобиваме различно поведение още от най-ранна възраст, убедени, че то ще ни предпазва.
Как се ражда травмата от изоставянето?
Самата дума „изоставям“ означава да напуснеш някого, да не искаш да се занимаваш с него. Децата (респективно и ние навремето) се чувстват изоставени, когато в семейството се появи ново бебе и окупира вниманието на родителите, или пък те са твърде ангажирани професионално, или го прехвърлят за отглеждане при баба, или пък някой от родителите е болен и грижите отиват към него, а не към детето… Всичко, което невръстния мозък приема за изоставяне, а понякога и по-зрелият. Травмата на изоставянето се преживява от родителя от другия пол и се активира през живота пак от хора от другия пол. Много често обаче, за допълнителен разкош, тя се комбинира с травмата на отхвърлянето от родителя от същия пол. Например бащата е изоставил семейството си и майката, силно депресирана от това, отсъства емоционално от живота на дъщеря си, не е на разположение.
Какви са проявленията на травмата от изоставянето?
Маската на ЗАВИСИМИЯ се характеризира с тяло, на което му липсва тонус. Ако то е дълго, слабо и превито, е белег за по-дълбока травма от изоставяне. То изразява точно това, което става вътре в човека. Зависимият смята, че не може да постигне нищо сам и че се нуждае от някого другиго, за да го подкрепя. Сред петте различни типа зависимият е най-предразположен да се превърне в жертва. Той създава в живота си трудности от всякакъв вид – най-вече здравословни проблеми, за да привлече вниманието. Така той се опитва да се почувства значим, за да получи достатъчно подкрепа.
Обича да драматизира и да прави от мухата слон, защото чрез проблемите си получава внимание. Това му спестява чувството, че е изоставен. Както казва една моя клиентка: „Обичам да съм специална“. С тази травма най-често са свързани редките болести, които трудно се диагностицират. Мигрената също е чест спътник на зависимите хора, защото опитвайки се да бъдат това, което другите очакват от тях, блокират това, което наистина са.
Напомням ви, че жертвата много често обича да играе ролята на спасител, но това отново е, за да получи внимание. Разбираемо е, че зависимият обича да получава комплименти, да се чувства важен и значим, да е ярък и да изпъква. Това поведение обаче често води до болки в гърба, защото той се товари с отговорности, които не са негови.
Самотата е най-големият страх на зависимия. Той е убеден, че не може да се справи с нея. Ето защо се вкопчва в другите и прави всичко възможно, за да получи внимание. Готов е да прави какви ли не пируети, за да бъде обичан, за да не го изоставят. Затруднява се също да напусне някакво място, работа, всичко, с което е свикнал. Тъгата е най-наситената емоция, преживявана от зависимия – чувства дълбоко в себе си, без да разбира, нито да може да обясни откъде идва.
Зависимият е доста сексуален – когато се чувства желан от другия, се усеща по-значим. Той често иска повече секс, отколкото партньорът си. Ако на зависимата жена й се случи да не й се иска да прави любов, тя няма да го каже на партньора си. Ще предпочете да се преструва, че й харесва, защото не иска да пропусне случай да се почувства желана.
Колкото по-тежка е травмата от изоставяне, с толкова по-голяма сила това означава, че ти сам се изоставяш (оставяш се да паднеш) или че изоставяш други хора, ситуации или намерения. Да не забравяме, че ние упрекваме другите за всичко, което ние самите правим и не искаме да видим. Именно поради тази причина привличаме около себе си хора, които ни показват какво причиняваме на другите или на себе си.
Как се лекува травмата от изоставяне?
- Никаква промяна не е възможна без приемане. Така че първата стъпка е разпознаване на травмата и приемането й без критика и осъждане.
- Втората крачка е да започнеш да се чувстваш добре, дори и да си сам и съзнателно да ограничиш търсенето на толкова много внимание. Да си сам и в тишина може да бъде силно лечебен процес. Спри да се вадиш от него цъкайки по телефона и обхождайки телефонния указател. Когато станеш достатъчен сам на себе си, ще се почувстваш желан и достатъчен и за другите.
- Третата стъпка е да спреш да се изживяваш като Drama Queen и да се спираш навреме, когато започнеш да раздуваш проблемите си.
- Научи се да казваш „не“ – приеми, че не ти е нужно всички да те харесват и че не трябва да пренебрегваш себе си, заради ничия любов.
- Казано накратко – травмата от изоставяне се лекува с любов към себе си и усамотение.
Бебешката тема и травмата от изоставянето Често зависимият има страха, че детето ще го измести, ще му отнеме вниманието на партньора. С по-голяма сила това важи за мъжете. Зависимата жена по-скоро се страхува да не бъде задушена от всички задължения, които детето води след себе си. В последствие обаче й харесва да усеща как бебето й е зависимо от нея – това я кара да се чувства важна и значима. Разбира се тези неща обикновено са на по-дълбоко ниво и често не се осъзнават. Могат обаче да бъдат сериозна психологическа спънка по пътя към бебето.Последното уточнение по темата е, че травмите обикновено се „предават“ в семействата. Колкото по-осъзнати и „изчистени“ сме преди да създадем деца, толкова по-лек ще е техния път. В този смисъл, когато бебето се бави, може да е благословия към рода, а не наказание.
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
