Работна сесия с двойка около деня, в който честваме деня на Независимостта, завърна при мен темата за независимостта и зависимостта в партньорството. От една страна е инстинктът за самостоятелност, за отделеност, от друга – невротичната потребност да притежаваме другия, да се слеем с него, да станем едно и така да си гарантираме, че няма да ни напусне…
Малко хора осъзнато си казват – „ей сега ще се слея с него, ще се претопим взаимно и край, заедно сме завинаги“. Повече са тези, които са убедени, че зачитат партньора си, уважават различията помежду си и му дават свобода, а на практика, очакват, че той ще се държи, мисли и постъпва като тях. Ако не го прави, значи не ги обича и това е повод за гняв. Не би трябвало партньорството де е инструмент за насаждане на чувство за вина и невроза, но често тъкмо това се случва.
Ако сме осъзнати, че всеки ден правим ИЗБОРА да бъдем заедно, защото имаме свободна воля и никой, нищо не може да ни принуди, тогава броят на разводите/разделите рязко ще спадне. Причината тях да ги има в такова пищно изобилие (както и толкова много връзки да продължават, въпреки кошмара, който представляват) е, че заедността се превръща в ЗАВИСИМОСТ И ЗАДЪЛЖЕНИЕ, а любовта от копнея, жадувам, става ТРЯБВА, НАЛАГА СЕ.
Уейн Дайър във „Вашите слаби места“ пише: „Във взаимоотношенията, които почиват върху любовта, всеки от партньорите позволява на другия да бъде такъв, какъвто той самият избере – без никакви очаквания и изисквания. Това е искрена връзка между двама души, които толкова много се обичат, че нито един от двамата не ще очаква другият да бъде такъв, какъвто не би желал да бъде. Този тип взаимоотношения е толкова рядък, че почти се е превърнал в мит.
Представете си съюз с любимия човек, в който всеки от двамата може да бъде такъв, какъвто желае да бъде. Сега помислете какви всъщност са браковете на повечето хора. Как се промъква тази отвратителна зависимост и как помрачава отношенията?
Бракът може да бъде вълнуващо преживяване, когато двама души имат достатъчно увереност в себе си и се обичат достатъчно, за да ПОДХРАНВАТ по-скоро САМОСТОЯТЕЛНОСТ, отколкото зависимост, но в същото време споделят щастието с любим човек. Но когато двама души се стремят да създадат едно цяло или единият се опитва по всякакъв начин да командва другия, искрата, която е у всички нас, избухва и ние започваме да се борим за най-значимата човешка потребност – от независимост.
Дългогодишният брак невинаги означава щастлив брак. Мнозина съпрузи остават заедно от страх пред неизвестността, от инертност или защото така е редно. В щастливия брак, когато и двамата съпрузи изпитват истинска обич един към друг, единият винаги е готов да позволи на другия да решава сам за себе си, без да го командва.
Зависимостта е, фигуративно казано, змията в рая на щастливия брак, тъй като създава модели на налагане и подчинение, с които разрушава взаимоотношенията. Това слабо място може да бъде премахнато, но битката ще е люта, защото става въпрос за власт и контрол, от които малцина са готови да се откажат без борба. Най-важното е зависимостта да не се смесва с любовта.
Колкото и странно да изглежда, браковете се заздравяват, когато в близостта между съпрузите остават празни пространства.
Ето някои често използвани стратегии за поддържане на нишките на властност и контрол в брака:
- партньорът вика, кряска, повишава тон по различни поводи;
- прилагат са заплахи от рода на “Ще те напусна, ще се разведа”;
- правят се опити да се насажда чувство за вина. “Ти нямаш право да…”, “Не разбирам как можа да извършиш подобно нещо”;
- прилага се поведение на гняв и невъздържаност – хвърляне на предмети, ругаене, чупене на мебели и т.н.;
- залага се капанът на физическото страдание. Когато единият партньор не се подчинява на другия, този който обича да се налага, заявява че е получил сърдечен инфаркт, че има главоболие, болки в гърба и какво ли не още. Партньорът ви може да ви манипулира по този начин, ако се е научил, че щом се разболее, вие ставате послушен/а;
- прилага се политика на мълчание. Мълчанието и умишленото цупене са отлични стратегии, с които единият може да се опита да накара другия да се държи както трябва;
- пускат се в ход сълзите, за да може другият да се почувства виновен;
- изиграва се сцена на напускане. Само като стане и излезе от къщи, единият партньор може да накара другия да се откаже от дадено поведение;
- с “хватката” “Ти не ме обичаш вече” или “Ти не ме разбираш” единият партньор постига своето и увековечава зависимостта в брака.
Всички изброени стратегии са методи, с които единият принуждава другия да изпълнява отредената му роля в брака. Те се прилагат, когато дават ефект. Ако единият партньор откаже да бъде манипулиран по този начин, другият ще престане да използва тези методи.
И, обратно, ще свикне да ги прилага, ако другият поддава на уловките му. Ако реагирате с покорство, вие научавате другия, че можете да изтърпите всичко. Ако другите ви подценяват, това значи, че излъчвате сигнали, които ги карат да ви подценяват.
Вие можете да научите хората да се отнасят с вас така, както бихте желали да се отнасят. Това ще бъде дълъг и сложен процес, защото досега сте учили другите да се държат с вас другояче.
Вие можете да извършите промяната, независимо дали става въпрос за работата, семейството, магазина, автобуса, или за всяко друго място, където не се отнасят добре към вас. Вместо да си задавате въпроса “Защо те не се държат по-добре с мен?”, се запитайте: “Какво правя, че уча хората да се държат така с мен?” Огледайте самия себе си и започнете да внасяте промяна в реакциите и поведението си. „
Отново стигаме до това да поемем лична ОТГОВОРНОСТ за това, което е на пътя ни. Променяйки отношението към себе си и начина, по който четем и приемаме случващото се, реалността ни става различна. Назовавайки ясно и от сърцето това, от което имаме нужда, с пълната увереност, че го заслужаваме, прави възможно другият да откликне пак от сърцето, вместо от Егото. Тогава любовта празнува, а партньорството е свободен, доброволен и осъзнат избор. Иска се само да обърнем пръста, сочещ другия като този, който трябва да се промени, към себе си. Това „само“ променя животи – сигурна съм, защото го виждам многократно в годините работа с хора.
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
Карах бързо към офиса… скочих от колата, без да заключа вратата. Беше ме страх, че забавяне може да ме накара да променя решението си… качих се по стълбите до кабинета ми. Качих се горе. Джейн отвори вратата, а аз казах: „Съжалявам, Джейн, вече не искам този развод.“ Тя ме погледна поразена, а след това ме докосна по челото: „Да нямаш температура?“ Махнах ръката й от главата си. „Съжалявам, Джейн, няма да се разведа. Брачният ми живот беше скучен, вероятно защото тя и аз не оценявахме детайлите в живота ни, а не защото не се обичаме повече. Сега осъзнавам, че след като я пренесох на ръце в дома ми на сватбения ни ден, трябва да я нося, докато смъртта ни раздели.“ Джейн сякаш се събуди от сън. Удари ми силен шамар, трясна вратата и избухна в сълзи. Слязох по стълбите и тръгнах с колата.
Стените между нас рухнаха. Започнахме да водим смислени разговори за това какво искахме от живота и как можехме да направим другия по-щастлив. Не, не разрешихме всичките си проблеми. Не мога и да кажа, че повече не се скарахме. Но се промени начинът, по който се карахме. Не само, че се случваше много по-рядко, но не и беше така ожесточено, както преди. Преди просто не ни оставаше въздух от викане. Сега просто не искахме да се нараняваме повече…