Tag Archives: бебе

58 393 бебетата са родени у нас през 2021 г – попадайки на статистиката си пожелах всички те да са плод на истинска любов и на осъзнато решение животът да бъде продължен за благото на всички замесени. Зачудих се и каква ли част от мъниците са дълго чакани, трудно заченати, горещо измолени? Колко ли години на безплодни усилия, попарени надежди и отчаяние са предшествали появата на някои от тях? Надявам се и вярвам, че все повече жени, мечтаещи за своето бебе, се чувстват добре подкрепени и че стигмата на безплодието отпуска хватката си, заедно с всяка дума, изречена с любов и с всяка откровено споделена история.

С времето и с професионалния си опит като психотерапевт, започнах да „надушвам“ приближаването на бебето и да усещам магията на онзи миг, в който жената е „пристигнала“ на мястото на жадуваната среща.

Случва се тогава, когато тя осъзнае, че бебето не може да бъде самоцел, нито трофей. То не е награда, осмисляща съществуването, нито завоевание. Пътят към него не е наказание, нито битка, а е израстване.

Ако се въоръжиш и тръгнеш на война срещу обстоятелствата, за да го получиш на всяка цена, то намира начин да ти се изплъзва, докато не свалиш бронята и не оголиш сърцето. Тогава заравяш томахавката и там в пепелището на сълзите намираш новото себе си – пречистено и обновено, готово да разпери крилете на ПРИЕМАНЕТО и да осъзнае силата си.

Пазя в сърцето си образите на десетки жени, които съм срещнала по пътя им към бебето. Понякога съм крачила до тях до деня, в който получа снимката на новопоявилото се, сбръчкано и зачервено парченце копнеж, поело първия си дъх…

Често срещата започва с дълъг разказ за перипетии, друг път – с усмивка, последвана от въздишка и рукнали сълзи, изненадани, че вместо преглътнати,  са пуснати на свобода.

 Разказите, са разнолики, но и поразяващо подобни, родени в една и съща болка, застинали в тъга и безсилие, гняв и обида…

„Имам чувството, че всички около мен са бременни – приятелките ми, роднините, жените по улицата… Всички, даже и онези, които не са имали такова намерение! Само аз правя какво ли не от години и нищо!“ – думите са изречени на един дъх, а после обикновено следва притеснението как ли ми звучи това, дали ще реша, че собственичката им е завистлива и злобна…

Понякога фактологията е смразяваща: „След три месеца пак ще направим трансфер, каза докторът след втория спонтанен аборт. Аз на всеки 3 месеца ли ще го преживявам това?!“, попитах. Той ме погледна и нищо не каза“.

Или: „Направих 5 опита ин витро един след друг. Не мога да понеса нищо повече“. Питам я как се е чувствала след първия неуспех, след втория? Отговаря: „Не знам. Отдавна съм спряла да се питам какво чувствам. Важното е да се действа, нали?, търси тя потвърждение, че самоунищожителният й избор е единственият възможен.

Дали? Възможно ли е по-добре да спреш, когато целият свят крещи: „давай! давай! ще успееш“. И не, не призовавам никого да се предава, отчайва, отказва от желанието си да има дете. Не казвам също, че резултат може да се постигне само с визуализации, медитации и „когато му дойде времето“. Искам обаче да напомня няколко неща:

Действието, предприето в името на това просто да правим нещо, е също толкова безсмислено, колкото бездействието. Може би е време да излезем от автопилота на поговорката: „За лудо работи, за лудо не стой“ и да си помислим какво ни дава и взима тази концепция, предавана от поколения? После да си припомним, че имаме глави на раменете, разполагаме и с интуиция, за да разпознаваме и следваме вярното за нас самите. Може би аз смятам, че трябва да се тича към върха, но можеш ли ти да го направиш с раницата на гърба, с камъче в обувката, без да четеш маркировката?

Усещането за контрол, което ни дава действието, обикновено е измамно. За да имаме емоционална свобода и да запазим психичното си здраве, е нужно да си дадем време и пространство да УСЕТИМ как се чувстваме, след като сме направили нещо, да интегрираме опита, да начертаем план за следващите стъпки. Имаме ли сили и устойчивост, как можем да ги възстановим? Какви са емоциите, които изпитваме? Признаваме ли си ги? Позволяваме ли си ги?

Пълната загуба на контрол може да е наш приятел, защото ни изправя лице в лице със страховете ни и отприщва гнева. Той пък носи енергия. Бинго – от една страна разбираме къде всъщност ни стяга обувката и какво можем да направим, за да ни стане удобна, от друга – имаме силата да променим нещата. Нужно е само да позволим на гнева да ни води към промяна, да е градивен. Звучи като оксиморон, но е факт – фазата на гнева е нужна, за да минем към нивото на приемането.

Нормално и лечебно е да изпитваме гняв и да му даваме воля. Знам, че родителите са ни учили на обратното. Но това води само до потискане и преглъщане на негативната емоция. Оттам нататък какво да прави тялото с нея, освен да соматизира? Ето ги туморите, бучките, алергиите… Само освобождавайки гнева можем да го вентилираме и да продължим напред.

И ако най-после видяхте нечия благословия да фучите и трещите на воля, искам да поясня. Идеята не е да пометете мъжа/шефа/доктора/кухнята с гнева си, а да му помогнете да излезе по безопасен начин (не на шефа, на гнева). Може би ще мятате възглавници и ще крещите в тях, ще удряте с кърпа по облегалката на стола, ще млатите боксова круша до откат, ще опишете теглата си на лист и ще го накъсате на микроскопични парченца, ще правите динамични медитации, ще плувате, докато ви се откачат ръцете… Вариантите са много – намерете своя и му се отдайте с плам и усърдие. После пак и пак, докато изпразните кошчето за душевни отпадъци. След това ще сте като нови, обещавам.

Потърсете загнездилите се дълбоко убеждения (страхове и вярвания), които саботират намерението да станете родители. Виждам и през себе си и през клиентите си, че когато иска бебе, освен да прави нужното, за да го постигне, е добре човек да спре, да се ослуша, да се огледа, ама не навън, а навътре в себе си. Полезно е да си даде сметка кой е и къде е? От какво се страхува? За какво се бори? Чувства ли се удовлетворен? Добре ли е придружен? И най- вече – защо му е това бебе? Дали ще трябва да му осмисля живота или ще дойде чрез него, за да живее собствения си живот?

Понякога от бебетата се очакват невъзможни неща – да ни направят щастливи, да излекуват наранените ни сърца, да преборят липсата на здрава самооценка и самочувствие, да ни спасят от работата, която не харесваме, да накарат мъжа до нас да ни обича, да ни направят значими в собствените ни очи…

Да продължавам ли или се намерихте? Да, сигурно има и бебета, които се инатят и не идват, играят си на жмичка с нас, колкото да се уверят, че много и силно ги искаме. Повечето обаче са такива, които чакат –ние, родителите, които са си избрали, да стигнем до кондицията, в която сме им нужни, за да можем да бъдем, както казва Халил Джубран „лъка, от който децата ви, като живи стрели, се изстрелват”…

Но нека да се върнем на ПРИЕМАНЕТО, че пътят към бебето е път към себе си  – то е лечебно, защото ни връща силата.

„Приемете – тогава действайте. Каквото настоящият момент предлага, го приемете, все едно че вие сте го избрали. Винаги работете с него, а не срещу него.“

Цитирам тези думи на Екхарт Толе, подкрепени от личната ми увереност, че едва след като приемем ситуацията, колкото и гадна и тежка да е, можем да имаме адекватна стратегия за справяне. Приемането ни прави на разположение за нас самите. Тогава се отваря вратичката за някаква малка крачица, а с нея идва и оптимизмът за бъдещето, волята за живот.

Апетитът идва с яденето, жаждата за живот с живеенето, а радостта със смеха. Започнете да осъществявате живота, който искате да имате, без да отлагате нищо за после. Най-подходящият момент да реализирате плановете си е СЕГА. Не когато бебето дойде, отслабнете, забогатеете, завършите ремонта и т.н.,  а сега!

Колкото по-абсурдно ни се струва всичко това, толкова по-наложително е да сменим досегашната стратегия и да отворим нова страница.  Понякога тя предполага да ревнем с пълен глас, да се запишем на бокс и да проведем разговора, който отдавна отлагаме. Друг път – да си позволим да се погрижим за себе си – за душата, тялото, партньорството и живота си, за да ги имаме и когато бебето дойде.

Силни са и онези моменти, в които си спомняме, че да спреш, също е  действие. Паузата помага да сканираме това, което е дълбоко в нас, да осъзнаем къде сме в момента и да се усетим как е за нас да сме на това място. После като въз(приемем) обстановката/ситуацията и получим вътрешна яснота, ще усетим и накъде да вървим.

Попътен вятър ви пожелавам от сърце, а ако имате нужда от подкрепа по пътя към бебето, вижте
МЕЧТА ЗА БЕБЕ – ПРАКТИЧЕСКИ ВИДЕО КУРС,  създаден да бъде вашия водач. https://mechtazabebe.com/мечта-за-бебе-практически-курс/

Желая ви сбъдвания!

• Благодаря на списанието за репродуктивно и семейно здраве „Искам бебе“ за поканата да напиша тази статия. Публикувана е в бр.16 на списанието.

Знам какво е да имаш чувството, че всички са с деца с изключение на теб самия. Знам какво е да си на рожден ден и останалите 10 двойки да коментират родителските си драми, а ти да си като дърво без клони. Знам какво е да се изпълваш с гняв всеки път, когато ти започне цикълът и да виждаш мътилката в очите на любимия като му кажеш „дойде ми“. Знам обаче и че всичко това не помага, не те доближава дори на  сантиметър към твоето бебе. Прави те нещастен и огорчен. А кой по дяволите може да иска да заживее в подобна киселинна среда? Това е все едно да засадиш домат в земя, напоена със сяра.

Получава се Параграф 22 – ти искаш бебе, то не идва, ти се пристрастяваш към мисълта, започваш да ставаш обсебен от идеята, подчиняваш живота си на нея и вместо да получиш награда за усилията, съдбата ти се изплезва с поредния отрицателен тест. Нормален природен закон – вкопчването в нещо, силната фиксация, не помагат то да стане част от живота ти, напротив. Всъщност няма разлика между това дали ще удушиш някого с голи ръце и с намерение да го направиш или ще го притиснеш толкова силно към себе си, че ще му попречиш да диша. Резултатът е един и същ!

Когато регистрираш, че бебето се бави, има два пътя към него. Започваш да действаш инвазивно – търсиш някой да те „оправи“ възможно най-бързо. Делегираш на доктора правото и отговорността да управлява твоя живот и трескаво се спускаш към прегледи, манипулации, операции, воден от  усещането, че вече си закъснял. Изобщо не те вълнува какво се случва на другите фронтове в реалността и дали тялото и душата ти са ОК с това, което става. Няма време за глезотии – на война като на война, мобилизираме се и на оръжие! И защо по дяволите не се получава това бебе?! Правя всичко по силите си, вися в клиниката ден и нощ, не смея да си купя нищо, за да имам нужните пари, не помня какво е това да заминеш някъде с любимия…

И при най-добрите специалисти успеваемостта не е 100% и не винаги най-надеждните пациенти (тези в най-подходящо състояние и възраст) си тръгват с бебе. Аз съм убедена, че успяват да заченат двойките и жените, които са избрали втория път –  да се вслушат в себе си, в собственото си тяло, да открият и задоволят собствените си нужди, да се срещна със страховете си, да ги опознаят и превъзмогнат. Всъщност шанс да дадат живот получават тези, които са готови за своето дете.

А ти, готова ли си? Какво е бебето за теб? Защо го искаш? Истински копнеж на душата ти ли е или знаеш, че е време да станеш майка, че това е начинът да скрепиш връзката си, че родителите ти искат внуче? Твое право е да избереш да правиш това, което трябва, въпросът е да си наясно, че то не е в разрез с това, което наистина искаш. Бъди честна със себе си и бъди сигурна, че бебето е само черешката на тортата, а не самата торта. Готов ли ти е блатът, момиче? Ако не, започвай да го бъркаш.

1. Първата съставка е 1 ч.ч. „майната му“, защото стресът и напрежението няма как да ти помогнат да заченеш.

2. После добавяш пълна кана с положителна самооценка – ти струваш много, ценна си заради самата себе си и акциите ти не се качват от това дали си майка или не. Освен, ако ти вече не си стигнала до там, че да си се убедила в обратното – ако е така, спешно си поправи заключението. Ако ти си мислиш това, ще го вярват и близките ти, и съседа от 5-ия етаж, и момичето, с което си играеше на лятото при баба ти в Горно Нанадолнище, демек – целият свят.

3. Оцени живота и му се наслаждавай – това е есенцията, с която е нужно да поръсиш обилно, защото, ако си се настроила, че той е напъване и мъка, няма как радостта да намери пролука, за да дойде при теб.

Има и други съставки, но и в готвенето се иска майсторлък, така че, ще ти ги кажа, когато набавиш първите три и ги забъркаш добре до получаването на хомогенна смес! Действай смело и с настроение, защото резултатът си заслужава усилието. Успех!

Ако имате нужда от подкрепа по пътя към бебето, практическият видео курс МЕЧТА ЗА БЕБЕ, е създаден за вас! Той е базиран на богатия ми психотерапевтичен опит с жени, борещи репродуктивни казуси.  Веднъж закупен, достъпът до курса остава и можете да правите упражненията и медитациите многократно. 

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Обичам историите! Особено тези, които носят сърце в себе си. Споделям ви една, пълна с любов. Познавам героинята лично и знам, че някои от думите, написани в сайта от мен, биха могли да са и нейно дело. Изживяното е толкова сродно, сходно и емоционално препокриващо се! Дори имената на дъщерите ни имат само една буквичка разлика. Подскачах като дете, когато разбрах, че очаква своята. Но да не смесвам нишките, че като се намеси вълнението и без това става твърде объркано. Ред е на интервюто на Криси за  Елица Алексиева, публикувано в iWoman.bg.

„Зачеването на дете е едно от чудесата на света, на живота и на любовта. Но съдбата невинаги ни дава наготово това, което искаме и което мнозина приемат за даденост, за нещо съвсем логично и обикновено. А то не е! То е магия – истинска и неподправена, то е и игра – на търпение и на надежда. Днес ще ви срещнем с една истинска магьосница, минала по трънливата и вълшебна пътечка, за да се срещне със своята малка фея. Тя се казва Кристина и ще ни разкаже нещо повече за ин витро процедурите, за силата на духа и за безмерното щастие, което понякога се крие само в две черти.

Трудно ли се говори за ин-витро?

Загледала съм се в притворените очи на съпруга ми и леката му усмивка и си мисля: „Ако снимам лицето ти, мога да кръстя тази фотография щастие, но ако те снимам целия, как си я гушнал до гърдите си, как си допрял глава до нейната – тогава ще трябва да я кръстя цялото щастие“. Такова е наистина. Времето стана в пъти по-плътно и розово, откакто я има в живота ни. А от кога я има – от много отдавна! Както повечето деца ин-витро, така и нашата 10-месечна дъщеря заживя в сърцата ни първо като мечта, после като болка, после като копнеж и накрая като победа. Ние сме от късметлиите, при които детето дойде сравнително рано – едва две години след откриването на проблема ни. Време, достатъчно да преболедуваш първоначалния ужас от новооткрития проблем, да се гневиш на съдбата, да изговориш случващото се. Дали е трудно, може би да. Създаването на дете е нещо интимно, не само във физически аспект. Това е истинското намерение пред Вселената, че си готов да се потопиш, претопиш и слееш с друг човек завинаги. Поне в романтичните ни представи като семейство. За това се изисква известно време преди да се открехнеш душата си и да заговориш за процедурите си, които са отвъд топлината на брачното ложе, като за нещо също толкова естествено и нормално, колкото е зачеването на дете по принцип. А то е! Защото парадоксът на ин витрото, което неточно наричат изкуствено оплождане е точно това – за мнозина почти единствен, следователно и най-естествен начин да случиш мечтата си, т.е. ин витрото е самият живот!

Какво би искала да знаеш преди „борбата“? 

Онова, което ми се искаше да знам още в началото, е че всички, които преминават през тази процедура, всъщност преживяват сходни етапи в емоционален план. Успокоително е да знаеш, че начинът, по който се чувстваш, та дори и налудничавите идеи, които те посещават в безсънните часове на нощта, са част от цялостното преживяване – нещо твърде нормално за ситуацията, в която си, нещо, което в момента преживяват още около 250 хиляди двойки в България, в действителност може би и на повече… Не си сам в мъката си, колкото и безмерна да ти се струва, тя всъщност е споделена с още толкова момичета и момчета, че за теб и твоя любим остава някаква си 1/250 хилядна тъга! Звучи преодолимо, нали? Всъщност създаването на дете ин-витро наистина не е занимание самотно. В зачеването на бебето ни главна роля имахме не само ние, но и докторът, ембриологът, акушерките и анестезиологът. Огромно място заемаха момичетата от рецепцията на болницата, с които споделях тревогите си и тайните залежи от черен шоколад, момичетата на касата, които знаеха кога да ми се усмихнат, за да отдъхна, родителите ни, приятелите ни…

Когато съм си представяла как ще кажа на семейството си, че очакваме дете, в главата ми са избухвали фойерверки от изненада и радост. Дълго тъжах, че тази емоция ще ми е отнета заради начина на зачеване. Все пак близките ни знаеха кога е процедурата, трансфера и теста… Онова, което нито аз, нито те знаеха, че съм живяла в поредното клише – защото радостта им, когато им казаха, че сме успели, беше по-голяма от тази в най-смелите ми мечти, сестра ми крещя и плака от облекчение, знаейки колко осъзнато и искрено желаем това дете, а ние със съпруга ми се разтреперихме от вълнение точно така, както вероятно сте потреперили и вие пред вашия тест. Защото животът е непредсказуем и това ни задължава да сме смели и с отворени сърца, готови за всяко малко чудо. Сега съм благодарна на това време, което ни беше отпуснато, докато чакахме бебето си, защото освен че поставихме пред себе си някои истински важни въпроса за смисъла на съвместния ни живот, любовта и брака, чиито отговори изстрадахме, но пък заслужено получихме, ни даде и време да се влюбим в дъщеря ни отпреди да я срещнем, да гледаме на случването и като на магия и подарък, да запомним с какво сме били облечени в деня на пункцията или какво сме обядвали веднага след трансфера, когато си я прибрахме „у дома“, както каза нашият прекрасен доктор. Тези неща се помнят, както вероятно всички вие помните първата си целувка или срещата с любимия. Защото ин витрото, животът, е любов. За някой от пръв поглед, за нас от втори, а за други – от пореден.

Коя е най-трудната част от процедурата? Емоционалната или физическата болка?  

Но е точно толкова емоционално наситено, както когато си в любовна връзка. Не познавам жена, която да прекрачва прага на болницата за своята процедура и да не носи в душата си океан от страх, но и бряг от безкрайна надежда. Как ще се случат нещата – дали ще е поредното опустошение, след което не можеш да дишаш, но след време някак успяваш да се изправиш по-смислен, по-цял и смел, или ще е началото на най-трепетния етап от живота – Божа работа, би казал най-добрият репродуктивен специалист в България. Да. Защото ин витрото, животът, е деликатно, фино нещо. Крехко и непредсказуемо, случва се когато и както реши, а нашата единствена работа е да сме смели и да му се наслаждаваме.

Да, на ин витртото, колкото и абсурдно да звучи. Нима бихте заченали детето си, лягайки до любимия с огорчение, гняв и безсилие? Не. На ин витро се ходи с червило, усмивка и вяра, както на най-важна среща! Вярно е, че е болка, в пъти по-силна в емоционален план отколкото във физически (в моя случай), и че понякога изглежда като вмешателство в интимния живот между двама души, но повярвайте ми случването не е по-малко съкровено и истинско. Напротив! Да знаеш, че преодоляваш суетата на природата, която някак е пропуснала да те посипе с прашец за плодовитост, е също толкова удовлетворяващо, както когато преодоляваш силата на гравитацията и налягането, докато се гмуркаш надълбоко или се катериш нависоко – няма връщане назад и пътят е само напред! Вероятно и за мен, както за вас, алпинистите са особена порода хора, чиято радост и наслаждение от покоряване на върхове в нечовешки условия, е необичайна и неразбираема. Но те наистина я преживяват, точно като трепетното вълнение, което чувствах аз, с шапка и калцуни пред вратата на операционната. Обичах да казвам: няма как да се прибера по-небременна – или нищо няма да се промени сега, или ще забременея. Нищо повече или по-малко. По пътя си срещнах толкова много знаци, толкова много добрина, за които да благодариш и да се насладиш, че няма как да излезеш ограбен от това приключение. Дори след неуспех. Все пак алпинистите знаят кога да се откажат и как да се подготвят за следващия щурм. Защото неуспехът всъщност е просто крачка към успеха. Математика на любовта, както казва съпругът ми.

Какво би казала на другите, поели по пътя към Мечтата? 

Докато пиша това и го гледам да приспива детето ни, разбирам какъв дар ни е направила Съдбата, избирайки ни да минем по този път. Пиша „път“, защото за мен ин витрото не бе борба. Борбата изисква съпротивителни сили, а животът, изисква нищо повече от това да му се подчиниш и смирено да се оставиш да те води, вплел ръка в неговата ръка, за да се случи онова магическо и споделено родителство, когато бащата е готов да смени работата си, за да може да е повече време у дома и да приспива момиченцето си следобед, „бащино-дъщерски“ ритуал. Нашата мъничка победа след нелеките преживявания, през които преминахме, за да се случи тя. Връщайки се назад, смело мога да заявя, че едва ли има по-слято, по-любовно и по-интимно преживяване от нашето ин витро! И това клише се предаде, защото май животът, т.е. ин витрото винаги се случва отвъд клишетата.

За това на всички, които са в подножието на върха, бих казала – разчитайте на хората около вас безрезервно, бъдете смели, искрени, но разсъдливи, наслаждавайте се на всяка среща, буря и успех. Събирайте знаци, истории и вяра, защото един ден детето ви ще е истински гордо, докато му разказвате какво магично приключение е било случването му, точно както се разказва вълшебна приказка, просто ние с вас сме орисани не само да я разказваме, а и да сме главните герои в нея!“

Това е първа част от приказката на Криси. Вярвам, че ще има и следваща, защото за разлика от много други тя не пуска завесите с познатото „и заживели щастливо“.  Тя носи отворено сърце и смелостта да говори и за слънцето, и за луната в живота си. Спомням си как на времето, попадайки на mechtazabebe.com, сподели радостта си, че е намерила и друг човек, който мисли, че  тежкият път към бебето му е дар от Вселената. Написа ми: „Сега съм малко по-спокойна, че не съм единствена и с безкрайно грешна перцепция :)“. Дай Боже да сме все повече, тези, които вярваме в Пътя!

P.S. Година след раждането на първата си дъщеря, Криси зачена по естествен начин, износи и роди своята втора принцеса 🙂

Ако имате нужда от подкрепа по пътя към бебето, практическият видео курс МЕЧТА ЗА БЕБЕ, е създаден за вас! Той е базиран на богатия ми психотерапевтичен опит с жени, борещи репродуктивни казуси.  Веднъж закупен, достъпът до курса остава и можете да правите упражненията и медитациите многократно. 

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

*Снимката на Криси и семейството й е дело на Изабел Басмаджиян

Искаш да имаш бебе, а това не се оказва толкова лесна задача, колкото си мислеше изначално? Искам да споделя с теб няколко неща и да ти задам няколко въпроса, водена от убеждението, че само когато познаваме врага, можем да го преборим. Понякога едно осъзнаване е в състояние да освети изход от ситуацията, който до сега е бил скрит в мрака на страха и негодуването ни.

Първо, както и да се чувстваш в момента, знай, че не си сама! Между 50 и 80 милиона хора в света жадуват да станат родители, но не има се получава с лекота… Какво те грее това ли? Ами, това е област, която се развива ежедневно и невъзможното преди 10 години е рутинно днес. С целта бебе са ангажирани специалисти – не само лекарите от центровете за репродуктивно здраве, но и хора с холистичен подход, психолози, консултанти и т.н. Понякога половината от преодоляването на препятствието е да намериш „твоя човек“, който да те подкрепи.

Второ – погледни на това, което ти се случва в момента, като на предизвикателство, а  не като на проблем. Твоето пътуване към бебето те води към нова и по-добра връзка с теб самата, с близките хора в живота ти, с тялото ти. Отгоре на всичко, доказано е, когато имаме пред себе си предизвикателство сме доста по-креативни в преодоляването му, отколкото, ако си причиним стреса да смятаме, че сме застигнати от страшна угроза и сме в ситуация без изход.

Трето –  ти си тръгнала по пътя към осъзнатото родителство и това ще ти помогне да си по отворена и чувствителна към нуждите на твоето дете. Това е подарък и за двама ви, особено за него.

Четвърто – по пътя на бебето, ясно виждаш от кого си придружена – връзката ти зрее и се развива, докато крачиш към него. Или пък тлее и се скапва и въпреки опитите ти да промениш нещата, това е безвъзвратно. Ако случаят ти е от вторите, моля те, не се хващай за идеята, че този мъж е единственият ти шанс и ако сега се разделиш с него, всъщност ще изпуснеш възможността да станеш майка. Познавам доста „доказателства“ за обратното.

Защо бебето се бави?

Причините са най-разнообразни и за да разбереш твоята лична, е нужно да изследваш не само тялото, но и мисловните си нагласи, подсъзнателните си страхове, натрупаните травми и блокажи. Всички ги имаме, независимо дали го осъзнаваме или отричаме. Колкото по-рано се заемем да развържем възлите и да отворим Кутията на Пандора, толкова повече се приближаваме към това да разчистим препятствията между себе си и бебето.

Замисли се – колко често си си представяла, че е страшно да си бременна? Не си? А когато беше тийнейджърка? Искаше ли да станеш майка първия път, когато прави секс или напротив – стремеше се да го избегнеш? Ползвала ли си предпазни средства? Браво на теб, постъпила си разумно – подходила си към бебето със зрялото решение, че ще го поканиш в живота си, когато си готова за него.

Какъв сигнал обаче даваме на тялото си, когато години наред се предпазваме от бременност и си повтаряме „Дано да ми дойде менструацията, дано да ми дойде…“? Че бременността е заплаха, нали така? При някои от нас отзвукът от това убеждение се загнездва дълбоко и пуска корени като плевел, който пречи на съзнателното решение „искам да стана майка“ да бъде прието от тялото ни.

Страховете, свързани със зачеването, могат да са плод и на убеждения, които сме наследили от майки, баби, лели, на дочути отнякъде страховити истории и плашещи разкази… Колкото и силно да е желанието ни да имаме бебета, тези страхове са като котва, която ни държи на място и ни пречи да се доближим към него. За да ги преодолеем, е нужно да ги разпознаем, опознаем, приемем, отработим… Спирам до тук, защото всеки случай е индивидуален и да обобщавам би било непрофесионално и дори несериозно.

Имаш ли сигурна връзка със себе си? А с партньора? Чувстваш ли се балансирана и хармонична? Комфортно ли ти е заедно с него и когато си сама? Ако избягваме контакта с другите, ако градим стени, вместо мостове между тях и нас, това често е индикация, че избягваме и контакта със себе си. Ако нямаш сигурна връзка със себе си е почти невъзможно да изградиш такава с друг – дори това да е собственото ти дете. Понякога усещайки липсата тук, ние подсъзнателно си забраняваме да предаваме модела нататък. Добрата новина е, че върху изграждането на сигурната връзка може да се работи – нищо не е изгубено завинаги, ако установяваш липсата й.

Здрава ли си? Телата ни са като машинки за оцеляване – подлагаме ги на стрес, недоспиване, храним ги зле, обездвижваме ги и те въпреки това се приспособяват. Как го правят ли – като приоритетизират! За тялото ти репродукцията никога няма да е толкова важна, колкото биенето на сърцето, изрядността на пулса, работата на храносмилателната и отделителната система и т.н. Ако има бъг някъде в системите, гарантиращи му оцеляване, много вероятно е то да прояви разум и да не  се хвърли да се размножава с този хъс, с който на нас ни се иска. За да забременееш, е нужно да се погрижиш за здравето си.

Даваш ли си сметка, че всичко, което ядеш, пиеш и дишаш има отношение към твоето здраве? Да, повечето хора не броят ободряващите кафенца,  успокояващите цигарки, чашките за отпускане и ежедневните подслаждания, докато някой здравословен проблем не им го наложи. Прекален светец и Богу не е драг, нали така беше? Има разлика обаче между това да подкрепяш тялото си и да го тровиш, нали?

И последно – Не се съди и не се обвинявай! Нямаме вина, че не знаем всичко! Проблем е обаче, когато уж много сме чели, уж сме наясно, а не правим нищо, за да променим и подобрим ситуацията. Или пък започваме промяната от утре. Дела трябват, а не думи. Пожелавам ти успех в постигането на по-добра версия на себе си! Аз самата вървя по пътя към същото.

Понеже вярвам, че най-лесния начин човек може да сбъдне мечтата си, когато помогне на другите да го направят, ти предлагам статиите в моя сайт, както и видео курса МЕЧТА ЗА БЕБЕ. Независимо дали ще го направиш или не, аз оставам на твоя страна и ще продължа да пиша и говоря, за да се сбъднат мечтите за бебе на повече хора. Благодаря ти, че прочете!

Ако имате нужда от подкрепа по пътя към бебето, практическият видео курс МЕЧТА ЗА БЕБЕ, е създаден за вас! Той е базиран на богатия ми психотерапевтичен опит с жени, борещи репродуктивни казуси.  Веднъж закупен, достъпът до курса остава и можете да правите упражненията и медитациите многократно. 

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Сред най-тежките за мен като терапевт моменти, са сесиите с човек, преживяващ загуба на свой близък. Траурът си има своите фази и специфики (за тях можете да прочетете на стр. 34-37  от книжката По пътя към бебето. ) Носим кръста на своята мъка и стъпка по стъпка се приближаваме към приемането, че след тежката загубата животът продължава. Опитваме се да се адаптираме да го живеем без изгубения близкък. А в идеалния случай получаваме подкрепа и съчувствие от околните, които се стараят да ни помогнат да минем през тежкия период.

Какво се случва обаче, когато жена, копнееща от цялото си сърце да стане майка, загуби плода си? Обикновено почти никой не знае, че се е изправила пред подобно изпитание, а най-близките, които са наясно, започват да се опитват да я откъснат от преживяването на загубата – не й позволяват да е тъжна, обясняват й, че нищо не е станало, че ще имадруго бебе и т.н. Далеч съм от мисълта да препоръчвам на някой да задълбава надолу в дебрите на тъгата и да застива в нея. Изкам обаче дебело да подчертая, че емоцията трябва да бъде зачетена и изживяна, защото психичното има нужда да ‘затвори’ темата процесирайки я, обработвайки я, докато е готово да влезе в приемането, че случилото се е част от Пътя. Понякога е наложително да подкрепим процеса с ритуали (повече вижте в глава IX: Ритуали за сбогуване в По пътя към бебето.

Другата тема, с която се сблъсквам често при загуба на бременност, е нуждата на жените рационално да си обяснят станалото. Умът търси отговори, още повече, че в огромен процент от случаите лекарите не се ангажират с мнение за причините, довели до развръзката. Обикновено стои идеята за естествения подбор, за мъдростта на матката и умението й да се освобождава от плод, който не е здрав. Отвъд това обаче често идват въпроси от типа на: Какво лошо съм направила, че ми се случва това? Защо Господ ме наказва? Къде обърках с грижата за бебето си? Досатъчно внимателна ли бях?Добре ли се храних? Можех ли още да намаля стреса? и т.н.

Ясно е, че никой от нас не е „самосиндикален“ на този свят. Всички сме част от семейни системи, от родове, които си имат своите нерешени конфликти, изключени хора, нарушени йерархии и т.н. Някои неща са се случвали преди поколения и въпреки че не знаем какви са точно, може на нас като наследници да се пада честта да възстановим енергията като платим с личната си загуба. Това, което ни изглежда като несправедливо днес, може да възстановява справедливостта на едно по-високо ниво и в този смисъл ние не сме наказани, а плащаме като част от по-голямото.

От друга страна е важно да знаем какво представлява утробата и как тя запечатва всяка връзка. За да обясня това ще използвам думи на холистичният терапевт Аида Марковска, отпечатани в portal12:

„В женското тяло има енергийна памет, която се крие в утробата. Утробата е пазителят на тази енергийна памет и тя се поставя там от партньорите в интимните връзки. Това са парченца информация, енергия и сила, които матката пази. Всички те преминават в следващите зачатия на жената, така че ако тя е имала много партньори, има вероятност децата й, които се появяват след това, в зрелите си години да бъдат объркани хора, да не могат да намерят мястото си и да се чувстват неразбрани.

Често такива деца застават срещу родителите си и казват, че по нищо не приличат на тях, сякаш не са техни деца. Това е така, защото в тях има енергийна памет от други партньори. Това се случва много често, но женския организъм има механизми, с които се справя с подобни ситуации.

Ако една жена е имала много сексуални връзки, но се влюби силно в настоящия си партньор и иска деца, тя подсъзнателно започва да изчиства тази енергийна памет от матката си чрез силни кръвотечения и аборти, така че все по-малко остава от тази енергийна памет, за да може тя да роди детето си най-близко до енергията на партньора си, с който иска да има деца. Ако обаче липсва такава голяма привързаност и майката се е обърнала със сърцето си към предишен партньор, тогава детето се появява точно с тази енергийна памет – на другите мъже.

В природата това е много добре познато. Хората, които работят с развъждане на расови животни, знаят, че дори да няма съвкупление между женското животно и някой самец, достатъчно е само да стоят едни до други, за да се получи енергиен обмен и следващите поколения получават и част от характеристиките на този самец, който е бил до женската.

Неслучайно всички народи по света високо ценят женската девственост. За рода, в който влиза невестата в деня на сватбата, това е важно, защото е знак, че децата, които ще се родят, ще принадлежат енергийно само на този род и само на нейния съпруг.

Запитана дали, когато в рода има аборти, това е пречка за бъдещите поколения, Аида коментира:

Абортите са често срещани и се считат за елемент от родовата памет, независимо дали са нежелани или са предизвикани нарочно. Не са пречка, но със сигурност влияят върху начина, по който се появяват следващите поколения. Важно е да се знае, че абортът се счита за бременност и се брои като такава в реда на бременностите на всяка жена, че и на всеки мъж, който е създал дете.

Редът, по който идваме в нашите семейства, е много важен и хората не бива да губят осъзнаване за това. Зачатието в родовата система е много важно, то е създаване на човешки индивид и еднакво по значимост на раждането. Зачатието е светлинно явление във всеки род.

Понякога ни се струва, че децата много закъсняват, чакаме ги дълго време. Друг път обратно – идват твърде рано, когато още не сме готови за тях. Щом детето е вече заченато, то е създадено с определена цел и мисия в този род. И тъй като редът в семейството задължително се свързва с мисията, която има всеки един от семейството, трябва да сме наясно каква мисия има човек, появявайки се в рода в определения миг. Появата на члена на рода става в мига, в който родителите му го зачеват.“

По темата могат да се напишат още толкова много неща, а от друга страна – тя е толкова лична и обвързана със специфика, че рискуваме индивидуалното да остане незасегнато. Спирам до тук с надеждата, че ако темата ви е актуална, след прочетеното, още едно мъничко парченце от пъзела на Пътя пред вас е тръгнало да се намества.

През каквото и да минаваме, каквото и да ни коства, нашето преживяване е колкото лично, толкова и свързано с грандиозен баланс, който не можем да прозрем от позицията си тук и сега. Ние сме във времето и то е в нас, отделни сме и сме заедно, със свободна воля и с родова памет. Нека бъдем част от Живота и той да тече през нас по най-добрия начин и за наше най-висше благо – дори в момента да ни изглежда като наказание.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Добре дошли сте да си изтеглите книжката  По пътя към бебето, както и да се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Днес бях с усещането, че ме сърбят ръцете да попиша. Исках да е нещо полезно, ама какво? Отварям си съобщенията във Facebook страницата на сайта и там ме чака следното – „Добро утро, Елена“, усмивка и линк към статия в mindbodygreen.com – 10 Things Every Woman Should Know About Her Hormones! На това аз му казвам синхроничност на Вселаната! Благодаря ти, Нели, веднага се залавям с превода. Ще запазя смисъла, но елементите на разсъждение от моя страна са неизбежни:)

Предполага се, че ако ходиш на йога, пиеш фрешове, четеш и изпълняваш всякакви здравни съвети, трябва да си в добра форма, нали така? Е, не точно! В пъзела може да липсва една съществена част, която често се пренебрегва – хормоните!  Те влияят върху всичко – настроението, теглото, енергията ни… Дори и да сме много осъзнати на тема здраве и да се опитваме да правим най-доброто за тялото си, възможно е да пропускаме ключови неща. Ето кои са 10-те неща, които всяка жена трябва да знае за своите хормони:

1.Хапчето на оправя проблемите ти.

Противно на общоприетото мнение, хормоналните препарати всъщност не лекуват предменструалния синдром (ПМС), акнето, обилната менструация, промените в настроението. Тe просто прикриват симптомите в краткосрочен план чрез изкуствени хормони, които блокират естествения ритъм на тялото. Единственото нещо, което може да оправи тези симптоми трайно, е да се овладее причината за тях (корена им) като се промени начина на живот и хранене.

Противното ще прилича на подхода на повечето от БГ лекари – имаш остра желязо дефицитна анемия, за която не знаеш и съвсем резонно страдаш от чести главоболия. Личният ти лекар не ти пуска ПКК (за да е разбере има ли физиологична причина), а ти изписват аналгин. Случи ми се преди 3 години. Познайте дали хапчето помогна?

2. Вашите хормони не са ви врагове, а най-добри приятели, така че доверете им се.

Здравословният хормонален баланс не само пази кожата блестяща, тегло стабилно, настроението добро, енергията на високо ниво, а също така ни помагат да се свържем с нашето творческо начало и с амбицията си. Като знаем как ежемесечните промени в нашите хормони се отразява на функционирането на мозъците ни и на нивата на енергията ни, имаме предимството да се съобразим с това и да си осигурим комфорт. Ако работим в екип с хормоните си, а не вървим срещу тях, можем да планираме живота си по подкрепящ за нас самите начин.

Аз разбирам това така – като знаеш, че имаш обилна менструация и си отпаднала или имаш някакви други неразположения, не насрочваш тежки работни срещи точно в тези дни и дори си работиш от вкъщи. Казват че като има желание, има начин, така че преди да отхвърлим идеята като налудничава, нека помислим дали можем да я осъществим.

3. Да имаш ПМС не е нормално.

Въпреки че ПМС отдавна се е превърнал в етикет за „онези дни от месеца,“ ако имаш симптоми като промени в настроението, акне, подуване на корема, спазми и т.н, не приемай това като нормална част от живота! Нашите тела са създадени да изминават своите цикли по естествен начин без това да ни кара да се чувстваме като парцали. Ако е на лице изострен предменструален синдром, това означава, че нивата на естроген и прогестерон не са балансирани. Промяна в хранителните навици може да промени това.

4. Хормоните имат нужда от мазнини.

Преди да направите омлет само от белтъци, обърнете внимание на факта, че хормоните на репродуктивната ни система няма как да функционират без мазнини.  Без подходящите хранителни вещества, тялото ни няма материал, чрез който да синтезира хормони. Кажете „да“ на жълтъците!

5. Можете да подобрите способността си за зачеване с подходящата храна.

Годините, прекарани на диета или съпроводени от неподходящ избор на храна, може да са лишили тялото ви от микроелементите, които са му нужни за изпълнява своя здравословен цикъл. Все повече и повече млади жени срещат трудност да заченат и много често това е свързано с начина, по който храната влияе на  хормоналните нива. Дори и да не сте сигурни,че някога ще поискате да станете майки, направете на тялото си услуга и се погрижете за репродуктивната си система. Ако пък желанието ви е точно обратното вижте статията  Топ храни за зачеване.

6. Правилната детоксикация изисква специфичен дневен прием на хранителни вещества.

Ако се изкушите за да опитате да пречистите организма си, обърнете внимание, че еднократното пречистване няма да бъде ефективно, ако вашите ежедневни навици не подкрепят хормоните ви. Екстремните детокс програми и пречистването със сокове, ако не е направено, както трябва, може да донесе повече вреда отколкото полза като предизвика стрес в тялото и то започне да складира повече мазнини.  Черният дроб има две основни фази на детоксикация и за да могат хормоните и  токсините да бъдат освободени правилно, той трябва да разполага с ключови витамини, аминокиселини и антиоксиданти. Всички те могат да бъдат придобити  чрез храната. Вижте какви детокс програми се предлагат от хората, занимаващи се с темата зачеване в записа от уебинара „Мисия забременяване“

7. Хормоналният дисбаланс често се дължи на дефицита на микронутриентни.

Когато искаме да подобрим баланса на естроген, прогестерон, тестостерон, кортизол и работата на щитовидната си жлеза, всичко се свежда до наличието на нужните запаси от микроелементи (витамини, минерали, аминокиселини, Омега 3 мастни киселини). Всички те са налични в храната, въпреки че в  някои случаи се препоръчва и приемането на хранителни добавки. Ако ви интересува ми пишете ми и ще ви кажа каквото знам.

8. Нека двигателната ви активност е съобразена с хормоналните цикли на тялото ви, а не в разрез с тях.

Нивата на тестостерон, метаболизмът, кортизолът и настроението ни се променят в съзвучие с нашия 28-дневен цикъл. Това означава, че колкото и да ни е нужно движение, за да функционира тялото ни правилно, една и съща тренировка не е подходяща за всеки ден или дори за всяка седмица. Така че не си налагайте да правите едно и също през цялото време и не се учудвайте, че дори имате съпротива срещу това.  Нашите месечни хормонални модели изискват различен вид упражнения. Една седмица тичане в парка може да ни се отрази страхотно, но на следващата може би по-подходяща ще е йогата.

9. Функционирането на храносмилателната система също има отношение към хормоните.

Въпреки че все още ми е трудно да отговарям на въпросите на хомеопата си, свързани с вида на акото ми и неговата редовна поява в живота ми, смело превеждам и тази част от статията. Тя гласи, че не бива да оставяме без внимание факта, че ходим до тоалетна веднъж на седмица, че чувстваме издути след като хапнем или че имаме киселини. Когато храносмилателната ни система не работи както трябва, тялото ни нито усвоява хранителните вещества оптимално, нито освобождава токсините и хормоните ефективно. Това опропастява възможността да имаме качествен хормонален баланс.

10. Възбудата, а не кулминацията осигурява огромни ползи за хормоналния баланс

Kулминацията е моментът, когато нервните окончания достигнат максималните си стимулация, докато възбудата е платото от усещанията, водещи до оргазъм. Когато сме възбудени, от една страна, се стимулира отделянето на окситоцин и азотен оксид, които помагат за регулиране на цикъла, повишават сексуалното ни желание и способността за зачеване, а от друга, се освобождава излишъкът от кортизол. Това е чудесна новина за жените, защото ние сме „проектирани“ да бъдем възбудени толкова дълго, колкото искаме. Така че явно за наше добро е да поддържаме предоргазменото плато, а не да се опитваме да го съкратим. Авторката препоръчва да заложим на сериозната игра с вибратора, а аз си мисля, че мъжете ни биха се зарадвали да помогнат:) Как ви звучи?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Знаете ли, че това, което ядете днес се отразява на качеството на вашите яйцеклетки след 90 дни? Знаете ли, че хормоните в тялото ви и техните нива са в пряка зависимост от начина, по който се храните? А, че има специални хранителни вещества, от които вашето бебе (фетус) се нуждае, за да се развива правилно още преди дори да можете да установите, че сте бременни?

Да се храним здравословно, докато се подготвяме да забременеем, е едно от най-добрите неща, които можем да направим. Така от една страна работим в името на собственото си здраве, а от друга – подкрепяме функционирането на репродуктивната си система. Учените вече отдавна са доказали, че дори малки промени в начина ни на хранене, значително повишават шансовете ни ежемесечно да отделяме здрави яйцеклетки, намаляват процентите на спонтанните аборти и подкрепят износването на здрави бебчета.

Има много храни, с които можем да повишим нашата плодовитост. Като за начало съм подбрала някои от тях, които са лесно достъпни. Има научни доказателства, че липсата на част от компонентите на тези храни (цинк, желязо, омега 3) често са причината за стерилитет.

В Йейлския медицински университет изследвали 67 жени, които имали трудности със забременяването. Оказало се, че едва около 7% от тях имали достатъчно витамин D. Това май прави 5 жени от 67! Витамин D  има пряко отношение към овулацията и хормоналния баланс. По естествен начин си го набавяме от яйцата, по-мазната риба и като прекарваме на слънце поне 15-20 минути на ден. След като вече имаме достатъчна причина да се препичаме на слънце или още по-добре да се разхождаме в парка ежедневно, добавяме още част от храните, с които можем да се подкрепим, докато вървим по пътя към нашите бебета.

Броколи (средство за „почистване” на хормоните)

Този чудесен зеленчук ни помага да се отървем от излишния естроген. Прекомерните му нива са отговорни за някои злокачествени образувания, както и за наддаването на тегло, умората, раздразнителността. Е, да, винаги може да сме си леко избухливички и склонни към пълнеене по природа, но е факт, че сме бомбардирани от химически естрогени на всяка крачка.

Да се върнем на темата броколи. Това нехарактерно за традиционната ни кухня чудо, може да се хапва сурово в салата или на пара. Аз лично го харесвам на фурна (с малко вода, зехтин, черен пипер и една идея сол), а снощи го добавих към пастата. Не се препоръчва да го готвите твърде много, както и да си го купувате замразено. Целим най-доброто му усвояване, а не да го ядем след като вече сме го унищожили.

Тиквено семе (има си цинк, желязо и омега 3)

Цинкът е изключително важен за зачеването, а най-ясната индикация, че ни липсва (той и магнезият) е, ако имаме почти неконтролируем глад за сладко. Цинкът е нужен за много процеси в организма, а сред тези, свързани с репродуктивната система, са качеството на семенната течност и нивото на тестостерона (да зарадваме половинките си още днес с пакетче сурово тиквено семе:). Цинкът е от изключително значение за имунната система и за това да предадем на поколението си здраво ДНК. Най-добрият източник на тази, ценен за тялото ни минерал, са стридите, но ако татко ви не се казва Рокфелер, можете да се придържате към суровото тиквено семе и към сусама.

Орехи (омега 3 отличници)

Омега 3 наситените мастни киселини са много важни за тялото, за да синтезира то хормони в нужните нива, както и за мозъчното развитие на плода по време на бременност. Традиционният източник на Омега 3 е рибата. Чията/чиата също е много богата на тях, но те се съдържат в големи количества и в суровите орехови ядки. Знаете ли, че ¼ чаша такива ядки съдържа 2,270 мг Омега 3 наситените мастни киселини? Можете да ги хапвате като междинна закуска или като ги добавите към плод или салата. За предпочитане е да сте ги накиснали във вода предишната нощ. Ако леко горчивата люспа ви притеснява, можете лесно да я премахнете, като ги извадите от водата.

Червено цвекло (истинската храна на Понай Моряка)

Чаша цвекло на пара съдържа 4 мг желязо, протеини, както и витамин С. Той помага за усвояването на желязото. Можете да добавите сурово рендосано (блендирано) цвекло към салата от спанак. Аз лично пия фреш от червено цвекло. Като му се сложи сок от морков и ябълка вкусът е превъзходен.

Излиза, че е чудесно предложение за вечеря да си хапнем риба (ако може да си осигурите такава, която не е отглеждана в рибарник, е прекрасно) и салата от спанак, червено цвекло и орехови ядки. Разбира се, че ще е нужен студено пресован зехтин, а и предполагам, че никой няма да ви се разсърди, ако ръснете и малко сусам или тиквено семе. Може да има и броколи за гарнитура, но да приемем, че това е разкош, а усмивката е задължителна!

Очаквайте продължение за полезните храни…

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

И след три месеца пак ще направим трансфер каза докторът след втория спонтанен аборт. „Аз на всеки 3 месеца ли ще го преживявам това?!“, попитах. Той ме погледна и нищо не каза. 

Думите са на жена, която в момента се бори да възстанови психическата си устойчивост и да си вземе живота в ръце. Трудно е да се върнеш към усещането за смисъл, след като си го вложил изцяло в това какъв ще бъде резултатът от твое действие – дали ще донесе успех или ще ти попари надеждата.

„Направих 5 опита ин витро един след друг. Не мога да понеса нищо повече“, казва тя. Погледът е сведен, раменете прегърбени, апатична и вяла е… Питам я как се е чувствала след първия неуспех, след втория… Не връщам миналото от любопитство. Знам, че да се потопи в детайлите от събитието и да разпознае емоциите, ще отприщи бента и ще я доближи към катарзиса. „Не знам. Отдавна съм спряла да се питам какво чувствам. Важното е да се действа, нали?“, отговаря ми сухо тя.

Дали? Никога не съм предполагала, че ще пиша статия за умението да спреш, когато целият свят крещи: „давай! давай! ще успееш“. И не, не призовавам никого да се предава, отчайва, отказва от желанието си да има дете/ да постигне мечта. Не казвам също, че резултат може да се постигне само с визуализации, медитации и „когато му дойде времето“. Искам обаче да напомня няколко неща:

Действието, в името на това да правим нещо, е също толкова безсмислено както бездействието. Нищо, че знаеш поговорката: „За лудо работи, за лудо не стой“. Излез от командата автопилот и си помисли какво ти дава/взима тази концепция, предавана от поколения. После си припомни, че имаш глава на раменете, за да разпознаваш и следваш вярното за теб в ситуацията. Може би аз смятам, че трябва да се тича към върха, но можеш ли ти да го направиш с раницата на гърба, с камъче в обувката, без да четеш маркировката?

Усещането за контрол, което ни дава действието, понякога е ИЗМАМНО. Ако днес аз пиша цял ден и цяла нощ, утре пак и пак, може и да имам задоволството, че най-после нуждата да пълня сайта си е под контрол, но рискувам да рухна от умора, да допускам грешки, да пиша безсмислици… За да имаме емоционална свобода и да запазим психичното си здраве, е нужно да си дадем време и пространство да УСЕТИМ как се чувстваме, след като сме направили нещо. Имаме ли сили и устойчивост, как можем да ги възстановим? Какви са емоциите, които изпитваме? Можем ли да ги формулираме? Признаваме ли си ги? ПОЗВОЛЯВАМЕ ли си ги?

Пълната ЗАГУБА на КОНТРОЛ може да е наш приятел, защото ни изправя лице в лице със страховете ни и отприщва ГНЯВ/ЯРОСТ. Те пък носят енергия. Бинго – от една страна разбираме къде всъщност ни стяга обувката и какво можем да направим, за да ни стане удобна, от друга – имаме силата да променим нещата. Нужно е само да позволим на гнева да ни води към промяна, да е градивен. Звучи като оксиморон, но е факт – фазата на гнева е нужна, за да минем към нивото на приемането. Нормално и лечебно е да изпитваме гняв и да му даваме воля. Знам, че мама е казвала обратното. Но това води само до потискане и преглъщане на негативната емоция. Оттам нататък какво да прави тялото с нея, освен да соматизира? Ето ги туморите, бучките, алергиите… Само освобождавайки гнева можем да го вентилираме и да продължим напред.

И ако най-после видяхте нечия благословия да фучите и трещите на воля, искам да поясня. Идеята не е да пометете мъжа/шефа/доктора/кухнята с гнева си, а да му помогнете да излезе по безопасен начин (не на шефа, на гнева). Може би ще мятате възглавници и ще крещите в тях, ще удряте с кърпа по облегалката на стола, ще млатите боксова круша до откат, ще опишете теглата си на лист и ще го накъсате на микроскопични парченца, ще правите динамични медитации, ще плувате, докато ви се откачат ръцете… Вариантите са много – намерете своя и му се отдайте с плам и усърдие. После пак и пак, докато изпразните кошчето за душевни отпадъци. След това ще сте като нови, обещавам.

ПРИЕМАНЕТО (моля да не се бърка с примирение) е лечебно. То ни връща силата.

„Приемете – тогава действайте. Каквото настоящият момент предлага, го приемете, все едно че вие сте го избрали. Винаги работете с него, а не срещу него.“

Цитирам тези думи на Екхарт Толе, подкрепени от личната ми увереност, че едва след като приемем ситуацията, колкото и гадна и тежка да е, можем да имаме адекватна стратегия за справяне. Приемането ни връща силата и влиянието, отваря вратичката за някаква малка крачица, а с нея идва и оптимизмът за бъдещето, волята за живот.

Апетитът идва с яденето, жаждата за живот с живеенето, а радостта със смеха. Започнете да осъществявате живота, който искате да имате, без да отлагате нищо за ПОСЛЕ. Най-подходящият момент да реализирате плановете си е СЕГА. Не когато бебето дойде, отслабна, завърша ремонта… Сега!

Колкото по-абсурдно ти се струва, толкова по наложително е да се измъкнеш за косата  и да предприемеш стъпката, от която се нуждаеш. Оставам на теб да решиш дали тя е да ревнеш с всички сили, да се запишеш на бокс или да проведеш разговора, който отдавна отлагаш. В същото време не забравяй, че паузата също е действие. Тя е умението да спреш, да сканираш това, което е в душичката ти и да осъзнаеш къде си в момента. После като въз(приемеш) обстановката/ситуацията, ще усетиш накъде да вървиш.

Стискам ти палци да нацелиш своята пътечка и да върнеш себе си на себе си. Ако пък имаш нужда от поглед отстрани и подкрепа, можеш да ме откриеш чрез  Facebook страницата на блога или чрез контактната форма на сайта. Благодаря, че прочете! В случай, че ти идва отвътре, предай нататък:)

„Той не ме разбира! Сякаш сме на различна вълна… Аз толкова много искам дете, а на него сякаш му е все едно. Да, принципно иска, ама не бърза. Сякаш не му пука кога ще стане. Толкова самотна се чувствам…“

Тези думи са на моя клиентка, навършила 30, която се опитва да забременее и от 2 години обикаля лекарски кабинети. Няма диагноза, която да обяснява стерилитета и това покачва нивото й на тревожност. Стресът е най-голям при т.нар. неизяснен фактор. Усещането е като да си затворен в стая без врата, да се блъскаш с глава в стената и все да не можеш да направиш отвор. Не ти е ясно нито защо си зазидан в стаята, нито кой е врагът ти. Не разбираш обаче, защо човекът до теб е спокоен и докато седи уж в същата стая, има съвсем различни мисли и нагласа. Неговият живот продължава, докато твоят се срутва. Сама си.

Питам Ваня (така ще я наричам), какви очаквания е имала към мъжа си, когато го е избрала за себе си. Отговаря ми – никакви. Може ли да е вярно това? Принципно не! Липсата на очакване също е очакване. Влизаме във връзка със своите идели за отношения. Например: той да не лъже, да не ми изневерява, да ми дава свобода, да ме подкрепя, да изкарва пари, да говорим на един език, да споделяме един с друг как се чувстваме, да вярва в мен, да ме цени, да няма агресия, да ме обича безусловно, да ме приема такава, каквато съм, да ме забелязва и да се вълнува от мен…

Наскоро бях на семинар на Милан Кармели, на който някои хора изброиха по около 30 идеала, които носят и очакват от другия. Трябва да отбележа, че участниците мъже заявиха значително по-малка бройка – 6 до 10. С голямата кошница се оказахме ние жените. Нашите идеали са начин да защитим себе си във връзката. Те всъщност озвучават страховете ни. Проблемът е, че не ги казваме на глас и очакваме, че другият ще се сети. 

Да се замислим обаче даваме ли нещата, които искаме? В случая Ваня иска мъжа й да е потопен в това, което вълнува нея, да гори в темата „бебе“, да се събужда и да заспива с идеята за него и да търси начини да го постигне. Проблемът е, че „той си прави някакви си негови неща – чете си разни блогове, вълнува си се от разни работи“. Какви са те Ваня не се интересува. И защо да го прави – те са толкова по-малко важни от нейната цел? Ето го разминаването – очакваме, че другият трябва да е на нашата вълна, но не е нужно ние да сме на неговата…

Забравяме за полярността – мъжете и жените са различни като качества и преживяват света по различен начин. Дори да вземем клишето, че едните са от Марс, а другите от Венера, то се е превърнало в такова, заради истината, която носи в себе си. Различието е закодирано в нашето ДНК. Мъжете са с различни приоритети от нашите и са по-малко свързани с живота. Независимо дали си майка или не, смисълът на женствеността е да даваш живот. Дали ще е чрез дете, чрез създаване на неща, или грижа за другите, всяка от нас има нужда да се реализира в своята женственост. Мъжете обикновено искат дете ПРЕЗ жената, ЗАРАДИ нея и умението й да запали страстта им да продължат родовете си ЧРЕЗ нея. Не е случайно, че, ако се разведат и създадат ново семейство, мъжете се грижат повече за настоящата си жена и общите им деца. Причината е проста – децата са функция на жената и на връзката с нея.

Очакваме, че като имаме връзка, то трябва да мислим по еднакъв начин с мъжа. Това е пълна заблуда. Ако трябва да сме честни, когато се запознаваме с някого ние имаме интуиция за него.Обикновено имаме усещане какво можем и не можем да очакваме от този човек. Често избираме обаче да си затворим очите пред нещата, които виждаме и да смятаме, че ще се напаснем, стиковаме. Нещата, които са ни се стрували странни и дори чаровни във въпросния човек, обикновено започват да ни дразнят в последствие.

Нужно е да поемем отговорност за изборите, които сме направили – нека да помислим и честничко да си признаем пред себе си кои са предупредителните сигнали, които светнаха пред нас, когато за първи път си помислихме, че можем да бъдем в двойка с въпросния човек? Какво знаех аз тогава, а не казах? Отговорът на Ваня беше – „знаех, че инициативата винаги ще е моя, ще печеля повече, ще се грижа повече и че той никога няма да бъде особено успешен или отдаден на това, което прави“. Разплака се, казвайки това. За първи път тя прозря и призна пред себе си, че всъщност си е избрала този мъж, такъв, какъвто е, а има огромни изисквания към него да бъде друг.

Можем да предоговаряме. Това е изходът, ако сме недоволни, а избираме пътя да се борим за задълбочаване на връзката си. Как да го направим? С открито сърце и смелост. Седнете и напишете от кои са нещата, от които ИМАТЕ НУЖДА. В какво имате нужда да бъдете подкрепени? Кое е истински важно за вас и какво очаквате от партньора. Нека той да направи същия списък.

Споделете с партньора вашите НУЖДИ. Без да се връщате към миналото, без да обвинявате и да влизате в ролята на жертва.

Аз се чувствам, имам нужда, моля те, би ли… Това е формулировката, която можете да използвате. В случая на Ваня – „Аз се чувствам сама по пътя към бебето. Имам нужда да усещам подкрепата ти. Моля те, можем ли да обсъдим въпроса? Можеш ли, когато следващия път ходя на лекар, да дойдеш с мен? Може ли заедно да потърсим клиника, на която да се доверим? Моля, нека да обсъдим какви са възможностите да имаме бебе, какви са изходите за нас?“

Правете компромиси, а не жертви. Подходете делово към предоговарянето на условията във вашата връзка – колкото по-ясни сте в очертаването на правилата и задълженията на всяка от страните, толкова по-регламентирани и ясни ще са отношенията ви. Коментирайте, докато стигнете до ситуация „печеля-печелиш“. Отнема време, но е единственото, което си струва в дългосрочен план.

Бъдете честни – има нещо дълбоко сбъркано във връзката ви, ако истината може да я разруши. Би било жалко обаче, ако падне в жертва на неизказани страхове, премълчани очаквания, преглътнати недоволства и липса на грижа към нея.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

„Отпусни се и бебето ще се получи, когато най-малко очакваш“. Тази реплика гарантирано и безотказно подлудява всяка жена, която чака да чуе думичката „мамо“ отдавна. Как да се отпуснеш като знаеш в кой точно ден от цикъла си и на сън да те бутнат, самосъбуждаш се термометър, заврян там, където не му е мястото, за да си наясно дали си в овулация и си опираш краката в стената всеки път като правиш секс? Знам от опита си с моите добронамерени приятелки, че далеч повече са неподходящите неща, които можеш да кажеш на изнервена жена, отколкото тези в целта. Наясно съм колко кухи ти се струват реплики от типа – „млада си“, „ще стане като му дойде времето“ и „радвай се, че все още нямаш деца, че виж ме мен на какво приличам“. Виждала съм как се пали червената лампа в главата ми и ми е искало да извикам – „Аз не съм ти! Ако искаш да си ми полезна, ме попитай от какво имам нужда, вместо да се печеш на бавен огън и да се чудиш какво да ми кажеш…“

Затова днес ще ви кажа това, което аз имах нужда да чуя тогава – че трябва ДА ПУСНА МЕЧТАТА, ЗА ДА Й ПОЗВОЛЯ ДА СЕ СЛУЧИ. Това не означава да се откажа от нея, а да спра да контролирам ситуацията и да се опитвам да я постигна по определен начин. Наскоро ми споделиха съвет, която баба Ванга дала на една от кръщелничките си – „Никога не се моли на Господ да ти даде Иван за мъж (девойката харесвала Иван). Искай от Него да ти даде най-подходящия за теб мъж“.

Никоя от нас няма власт над живота и не може да накара душите да се движат в определен порядък. Моята, твоята работа е да кажеш „искам бебе и съм готова да го приема в тялото, живота и сърцето си“ (ако разбира се това е вярно) без да правиш ясен график как това бебе да дойде. В противен случай се пълним с разочарование и болка всеки път, когато стройните ни планове се сгромолясат. Нужно е да оставим пространство на Вселената и на висшата сила да действат!

Можем да призовем душата на бебето си дори като я помолим за напътствие как да я привлечем в нашия свят тук и сега. Иначе, ако действаме, притиснати от собствения си гняв и от тиктакането на часовника, рискуваме да си причиним много болка – и физическа и емоционална. Пътят на някои бебета не предполага те да бъдат заченати инвитро (при други пък е точно обратното, разбира се). Сигурно и вие като мен знаете за жени, които правят два, три неуспешни опита инвитро, а после забременява по естествен начин. С дамата, която аз визирам, правихме заедно инвитро процедури – моята – успешна, нейната – не. После при нея последва безрезултатен втори опит, а през следващите две години зачена от съпруга си и износи едно след друго две прекрасни момиченца. Чудо ли е или се е случило това, което е трябвало да бъде, въпреки нетърпението и напъването детето да дойде бързо и чрез инвазивен метод?

Единственият начин да превърнем мечтите си в реалност е да следваме насоката, която сме получили и когато направим следващата крачка да сме будни за знаците. Дали първата крачка е да прочетеш определена книга, до отидеш на обучение, да направиш пречистване на тялото и душата си или да тръгнеш на танци, само ти самата знаеш. Ти си вътре в твоето тяло и разполагаш с интуиция – ползвай ги!

Никой не може да ни гарантира как и кога ще дойдат нашите бебета при нас. Същото важи и за останалите ни мечти. Въпросът е да вървим с вярата, че картите в живота ни се подреждат по най-добрия възможен начин и да сме благодарни за всичко, което имаме. Така то ще стане още повече! Нека да бъде! Нека бъдат БЕБЕТА И СВЕТЛИНА по пътя!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена