11 ноември е един от най-мощните енергийни дни в годината. Ако и вие като мен сте препуснали през него през глава, устремени в задачите си, време е сега да се поспрете и да се замислите какво е важно за вас да постигнете и получите.  После хубаво да почувствате това, към което се стремите, да се усетите като част от картината на тази реалност и да помолите от цялото си сърце да я изживеете наяве.

Твърди се, че енергетиката около нас и вътре в нас се променя и само силните ще оцелеят. Но не става дума за силните на мускули, а за този, който остава себе си и следва сърцето си. Тогава той върви по Пътя си, дори когато не знае накъде е тръгнал и се чувства несигурен в крачките си.

Допълнителна сила на деня дава и фактът, че на 11 ноември православната църква почита Свети Мина като закрилник на семейството. Името му означава „месечина, луна“. Свети Мина е патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път. Той помага да намерим изгубени вещи и душевно спокойствие, подходяща работа, приятели, дори любов.

Светецът закриля децата, жените и семействата и се счита, че ако не можем да имаме деца или страдаме от някакво заболяване, пак той ще ни намери подходящ лекар или лекарство. Св. Мина ще измоли от Господ да ни изпрати душата на дете, защото за появата на един човек на Земята, не е достатъчно само биологичното зачеване. Родителите правят тялото, но ако Господ не им изпрати душа, която да се въплъти в това тяло, няма бременност и раждане.

Да бъде светлина, радост и закрила за всички нас, децата и близките ни! Да бъде същото и за враговете ни! И нека Светецът измоли дечица за всички, които копнеят за тях и са отворили място за Любовта в сърцата си!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Ако пък още не сте си изтеглили безплатния ресурс „По пътя към бебето“, можете да го направите от линка: http://bit.ly/kniga-po-patia-kam-bebeto

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Живяла си в овощната градина една Ябълка. Тя била млада и здрава, с мощен ствол, с пищни клони – истинска красавица!

Около нея растели други ябълкови дървета. Те всяка година давали богата реколта, а нашата Ябълка все не успявала. Всяка пролет и тя като приятелките си се обсипвала с благоуханни цветове, но когато дойдело време да завързва плод, нищо не се получавало. Отлитали розовите листенца, а ябълчици не се появявали.

–  Отново безплодие – въздъхнала старата Череша, която растяла наблизо и от това на Ябълката й станало мъчно и обидно. Всъщност Черешата изобщо не искала да я обиди, тя просто с тъга констатирала това, което вижда.

– Не тъжи, този път не се получи, но следващата пролет ще стане, утешавали Ябълката нейните дружки, които щастливо се поклащали, окичени със своите завръзи.

Минавали година след година, но Ябълката все така не давала плодове. Това много й тежало, защото се чувствала „безполезна“ и лишена в тази градина, изобилна на живот. Какво като е толкова силна и красива и короната й е така здрава? Какво като листата й са свежи и чисти? Като не дава ябълки, значи не изпълнява своето житейско предназначение, няма смисъл да е в градината, само да заема място.

Другите плодни дръвчета нищо лошо не й говорели, напротив – даже много я подкрепяли.

– Може би пчелите не те опрашват както трябва?- със съчувствие предполагали нейните приятелки, по върховете на които вече се червенеели ябълки.

–  Как така „не я опрашваме както трябва“?! Ние си знаем работата и си я вършим добре – обиждали се пчелите. Не ни е за първи път, технологията е проверена!

– Тогава защо няма плодове?

– Защо пък ние трябва да знаем? Да каже Ябълката защо е така, тя сама да разбере!

Ябълката и сама искала да знае каква е причината за всичко това, но нямала нито опита, нито знанията, за да разгадае на какво се дължи нейното безплодие. Тя толкова много се стараела!

–  Лельо Череша, какво не правя както трябва? – питала тя отчаяно. – Моля те, научи ме…

– Всеки знае, че в природата всичко е така устроено, че и ябълките, и крушите, и всички други плодни дръвчета дават цветове-плодове-семена и никакво допълнително обучение не им е нужно, за да го правят… Всичко това е заложено в тях от Майката Природа. Ако нещо не ти се получава, не се гневи на небето, не се обиждай на слънцето, а приеми изпитанието с достойнство и смирение. Помисли ти самата какво можеш да направиш, за да промениш положението.

– Може би трябва по-добре да се храня със земните сокове?

–  Може и трябва.

–  Или повече да внимавам с режима на поливане ?

–  Или с него, да…

–  А може би съм малко по-тревожна?

–  И това може да е.

–  А може би съм разгневила Майката Природа?

–  Може и сигурно си я разгневила.

–  Но какво да правя? Какво да променя?

–  Не знам. Помисли! Или по-добре – престани да мислиш ден и нощ, защото от това само се повишава тревожността. Живей! Просто живей! Радвай се на слънцето, на дъжда, на вятъра… Радвай се на това, което се е народило по света. Прави добро! Може би тогава Майката Природа ще се усмихне и на теб.

На бедната Ябълка от тези думи й станало още по-мъчно. Как да приемеш всичко това? Идва ти да плачеш, да изсъхнеш!

Първи възможен край

На Ябълката й било криво – от всички други имало някаква полза, само от нея – не.  На Ябълката й било тъжно – всички си продължават живота чрез своето потомство, само тя – не. Чувствала се виновна – толкова усилия са вложени в нея: и земята са орали, и почвата са наторявали, и ствола й са белосвали срещу вредители, а тя не е оправдала вложения в нея труд. Безплодие и толкова!

И на започнало да й се струва, че птиците чуруликат за нейния срам, че дърветата си шушукат, че тя е безполезна за градината, че не и се полага да живее повече и че не е ясно изобщо защо се е родила на белия свят. Ще постои малко на него и ще си отиде в пълна неизвестност, без да остави и следа…

От тези мрачни мисли Ябълката започнала да вехне и да съхне. Краищата на листенцата й се подвили и короната й вече не изглеждала толкова пищна, хранителните вещества, които получавала от земята чрез корените си, ставали все по-оскъдни – тя се притеснявала да пие сокове наравно с другите плодни дървета. На ствола й започнали да се появяват уродливи израстъци и да застиват там като неизплакани сълзи. Съвсем скоро Ябълката съвсем изгубила цветущия си вид, а листата й започнали да падат дълго преди да е дошла есента.

–  Не изглежда добре Ябълката! – говорели си помежду си растенията в градината. – Как е изсъхнала… Ще преживее ли зимата?

Тя преживяла зимата, но през пролетта, когато слънцето започнало да грее, снегът си отишъл и всичко се раззеленило, на Ябълката не се появило нито едно листенце. Тежките мисли така я били изтощили, че в нея нямало нито сили, нито желание да живее. Въпреки младостта си, тя започнала да прилича на стара смръщена старица и никой не можел да си представи, че това грохнало и изтощено създание някога е било пищно и красиво дърво.

Скоро дошли хора с резачки и пили. Те съборили Ябълката. Останал само пънът й и още известно време напомнял на останалите обитатели на градината за тяхната приятелка. След това извадили и него и на нейното място посадили друго дърво. Така приключил живота на безплодната Ябълка и никой повече не чул нищо за нея.

56253080Втори възможен край  

Ябълката разбира се се разстройвала, че не й се получавало да даде плодове, но се стараела да не унива. Още повече, че старата Череша винаги била готова да сподели своя опит с нея:

–  Ако ти е даден живот, това не е просто така, а поради някаква специална причина, – говорела й тя с нежен глас. – Как така ти ще вървиш против природата? Мислиш си, че тя е по-глупава от теб? Ясно, е че тя ти е определила такава роля и не бива да лееш сълзи, заради това.

– Каква роля? – питала Ябълката. – Кажи ми лельо Череша за какво стоя аз тук? Каква е ползата от мен?

–  Защо очакваш аз да знам? И аз съм просто едно дърво като теб – създадено от Майката Природа, частица от нея. Не ми е дадено да знам целия висш смисъл, както и на теб, мила! Замисли се ти самата как да оправдаеш съществуването си. Какво можеш да дадеш на света. Какво умееш да правиш?

–  Не зная… През пролетта мога да цъфтя красиво. През лятото – короната ми е пищна. Листата ми са много, правят хубава сянка. По-зелена съм от всички, защото жизнената ми сила не отива в плодовете, а се налива в листата и ствола ми. Говорят, че съм стройна, че радвам окото…

–  Но точно така, радвай! Прави това, което умееш, бъди това, което си.

От тези разговори Ябълката винаги се въодушевявала. Стараела се добре да се храни и правилно да приема въздушните и слънчеви бани, за да стане още по-красива и пищна.

И какво мислите се случило? Когато дошла пролетта, Ябълката първа се раззеленила и то така хубаво, че всички наоколо ахнали. Когато разцъфнала, тя заприличала на розов облак, а ароматът, който се носел около нея, бил нежен, привличащ и успокояващ.

В един прекрасен ден отнякъде се появил човек със статив – той застанал срещу нея и започнал да рисува картина, в центъра на която била чудесната Ябълка. Той вдъхновен смесвал бои, нанасял ги на платното и явно изпитвал огромно удоволствие от това. На Ябълката й било много приятно, че е успяла да заинтригува истински  художник.

– Аз какво ти говорех? – казала Черешата. – Може би твоето предназначение е да радваш света с красотата си?- Може би – отговорила Ябълката – но на мен ми се струва, че съм способна на повече.

Тя излъчвала такова щастие, такава радост, че около нея се образувала особена аура на Любов. В нея птиците с охота виели гнезда, за да отгледат своето потомство.

–  Дали ще отглеждаш ябълки или птички, все са деца! – наставлявала я Черешата. – Ти си съпричастна на всичко това, радвай му се!

И постепенно Ябълката се преизпълнила с радост от това, че в нейната корона се подслонявали толкова пиленца и пак оттам тръгвали на своя първи полет.

От тези приятни мисли тя само още повече разцъфвала и листата й ставали по-пищни от всякога, а клоните й така се разпрострели на всички страни, че създали нещо като обширна шатра.

– Татко, татко, виж какво прекрасно дърво! – чула тя да казва детенцето на собственика един ден. – Прилича на беседка! Колко хубаво би било под нея да сложим пейка. Ще идваме всички заедно тук да поседим, да отдъхнем…

Мъничко момиченце стояло до Ябълката и й се любувало.

–  Трябва да помисля – казал бащата, обхождайки Ябълката от всички страни. – Дървото е право и гладко. Трябва да призная, че миналата година се канех да го отсека, защото не дава плодове… Жалко е обаче да погубиш такава красота… Ще направим нещо друго! Ех, миличка, браво на теб! Даде ми отлична идея!

На следващия ден той дошъл с инструменти и материали и сглобил под Ябълката чудесни столове и пейка. От този момент нататък под дървото започнало да се събира цялото семейство – седели, пиели чай, любували се на компанията си и на красотата на градината.  А Ябълката, от който се носел прекрасен аромат, правела плътна сянка, ловяла всеки полъх на вятъра и разхлаждала гостите си.

И през това лято тя отново не дала плодове, но не страдала както преди, защото в живота й се бил появил друг смисъл и тя имала за какво хубаво да си мисли. А когато плодовете на другите дървета започнали да зреят, хората продължавали да й се радват. Те късали плодове от градината, но идвали да си ги хапват под нейната сянка.

– Какво нещо е животът, как е устроен светът… – с удивление казвала тя на старата Череша, когато градината притихнела вечер – плодовете идват от другите дървета, но хората ги носят тук при мен… Странно нали?

– Нищо странно няма в това – отговаряла Черешата. – Има разни плодове и те се разпространяват по целия свят със семенцата си. Плодове на твоя труд могат да бъдат и душевната ти доброта и твоята красота. Радвай им се и за нищо не съжалявай!

– Да, виждам, че и хората не се ядосват, че от мен не падат ябълки…

–  За постелките на столовете даже е добре, че от теб не падат ябълки. На кого би му харесало да седи върху петна? Сега не е нужно да прибират нещата и те спокойно могат да си стоят под теб. А сянката ти е наистина прекрасна!

–  Никога не съм предполагала, че плодно дръвче може да служи за беседка и при това да изпитва щастие…

–  Всеки си има свое предназначение и докато не го откриеш, не можеш и да предполагаш какво е то. Това се отнася и за дърветата – толкова много добрини можем да направим по време на цялото си съществувание и продължаваме да служим, дори след като умрем. Хубаво е накрая да знаеш, че си отдал всичките си сили, за да направиш добро на света…

Дошла есента и Ябълката, заедно с всички останали, започнала да багри листата си в различни цветове и да ги пуска да падат. През зимата сънувала с радост как през пролетта преди всички ще облече новата си премяна и ще се подготви да изпълни своето предназначение – да подслони своите обитатели птиците, да позира на художници, да събира семейството на собственика  и още много други хубави неща… Всичко това я напълвало с тиха радост и с усещането, че стволът й е създаден, за да образува и задържа около себе си Свят на Любов.

Green Celebrity Dresses red-delicious-applesТрети възможен край 

Година след година Ябълката ставала все по-хубава. Като я погледнеш, направо се влюбваш в нея- здрав ствол, мощни корени, богата корона, гъсти, свежи листа. Била не дърво, а картинка-  украшението на градината!

Ябълката се ползвала от уважението на всички околни обитатели – на птиците, на насекомите, на хората, че даже и на някои случайни минувачи. Всеки откривал в нея нещо за себе си. Един си отморявал очите като я гледал, друг се хранел от соковете й, трети се приютявал в нея… Дружала Ябълката и със слънцето, и с вятъра, и с дъжда, и с цялата природа. Като я погледнеш, ти става ясно, че живее в мир и хармония.

В душата на Ябълката също царели мир и хармония. Веднъж през пролетта, усещайки здраве и сила във всяка своя клетка, тя възкликнала:

–  Как обичам Живота! Да живееш е просто прекрасно!

Тези думи бързо се плъзнали по ствола, стигнали до корените, които с двойна сила започнали да пият живителни сокове от майката земя.

Когато дошло време, Ябълката се обсипала с чудесни бяло-розови цветчета – ароматни, нежни, красиви. После, когато те изпадали на тяхно място се появил завръз – мънички ябълчици!

– Не може да бъде! – ахнала Ябълката, сама невярваща в щастието си.

–  Може и още как! – засмяла се птичката, която тъкмо кацнала на един клон, за да си отдъхне. – Малко ли чудеса се случват по света? Ако ти летеше като мен, отдавна щеше да си спряла да им се дивиш!

–  Разбира се, че може да бъде! – потвърдили жужащите навсякъде наоколо трудолюбиви пчели. – Търпението и трудът се възнаграждават, ние знаем това от собствен опит!

– Ето, че и ти ще имаш плодове – възкликнала със задоволство леля Череша. – Само не казвай, че не си доволна?

– Доволна съм и още как! Само дето не ми се вярва… – промълвила Ябълката – Просто отдавна спрях да чакам и изведнъж…

– Нали все ти повтарях – престани да чакаш, просто живей и се наслаждавай на процеса. Когато ти сама себе си изпълниш с радост и хармония, те неизбежно ще се проявят и в света ти. За да дадеш плод, е нужно първо сама себе си да напълниш с жизнени сили!

– Но ще мога ли да дам на своите деца достатъчно сокове, за да могат да узреят? Ама какво ми става? Разбира се, че ще мога! Вече мога всичко!

Ябълката чувствала толкова много сили в себе си, че й се искало да затанцува.

–  Сега мога да подаря на света още повече неща, за да му се отблагодаря, че ми позволи да живея така радостно и пълноценно! – пеела си Ябълката.

–  Глупавичката ми, трябва да благодариш на себе си – засмяла се старата Череша. – Ако ти не беше решила да се изпълниш с радост, какво щеше да направи света? Нищо! Ако в живота на някой се случват чудеса, той трябва преди всичко да благодари на себе си – на своята Вяра, голяма си Любов или на изключителното си Трудолюбие.

Цялата градина с интерес цяло лято наблюдавала как растат и се наливат ябълчиците на нашата красавица. Когато дошла есента тя зарадвала света с невероятно богат урожай. Дечицата й били здравички, румени, сочни и красиви, точно като майка си – прекрасната Ябълка.

Прекрасна приказка, нали? Така ме развълнува, че я полу преведох, полу преразказах от руски, за да я споделя с вас. Авторката и е Ирина Семина, по-известна като Елфика („Как мамочка за чудом ходила“, стр. 53). Подарявам ви я с надеждата, че всеки ще открие в нея метафората, от която се нуждае. И нека ни докосне мъдростта, че каквото и да ни се случва, винаги имаме избор как да изживеем живота си. Нека бъде РАДОСТ и ЛЮБОВ в живота ни, защото те са, които дават плодове!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Когато сперматозоидът се докосне до яйцеклетката, проблясва светлина. Някои яйцеклетки блестят по-ярко от други, което е директна индикация за способността им да развият по-здрав ембрион. Феноменът е наблюдаван от няколко години при животни, но сега и вие можете да видите във видеата човешкото зачатие.

През 2011 година учените от Northwestern University откриват блясък от експлодиращ цинк при зачеване на мишки. Няколко години по-късно те успяват да заснемат това и наблюдават милиарди цинкови атоми, разпръсквани точно в момента на проникване на сперматозоида в яйцеклетката на мишка, съобщава http://fresh-science.com/.

С помощта на флуоресцентен сензор, който следи движението на цинк в живи клетки, учените изследват способностите на яйцеклетката да трупа цинк, и откриват 8 000 цинкови находища, всяко съдържащо около милион цинкови атоми, готови да се взривят. Зарята на зачеването продължава до 2 часа след оплождането.

За да осъществят експеримента, учените използват ензим от сперматозоид за оплождане на яйцеклетката, тъй като използването на истински сперматозоид е забранено от закона. След това наблюдават как това повишава нивата на калций в яйцеклетката, което води до освобождаване на цинк. Докато цинка се изстрелва, той се свързва в малки молекули, които излъчват флуоресцентна светлина, видима с микроскоп.

Какво е специалното на цинка? Учените откриват, че яйцеклетката натрупва и използва цинк за контрол на развитието на здрав ембрион. Този минерал играе ключова роля за „решението“ на яйцеклетката да прерасне в ембрион – колкото повече цинк освобождава, толкова по-ярък е блясъка, и толкова по-здрав ембрион е създаден.

Откритието е от огромно значение за двойки, подлагащи се на ин витро процедури, тъй като около 50% от оплодените яйцеклетки не се развиват правилно поради някакъв вид генетични проблеми. Това дава на учените шанс неинвазивно да определят здравословното състояние на яйцеклетката. Така се покачва шансът да бъдат трансферирани в матката само здрави ембриони с голям потенциал за имплантация.

Ако искате да видите как се случва всичко това, си пуснете видеата:

https://youtu.be/qk_PxgBFWxU

https://youtu.be/FEq2ZAJ3Ezc

А ето и телевизионен коментар за откритието и неговото значение веднага след като то е регистрирано: open

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  
В най-магичното време на годината ви призовавам да се настроим на вълната на чудесата. Всеки от нас жадува за своето си чудо, но, за да има шанс да го привлече към себе си, е нужно да вибрира на неговата честота.
Както казва Айнщайн, „Има два начина да изживеете живота си. Единият е да мислите, че чудесата не съществуват, а другият е, да вярвате, че всяко нещо е чудо.“
Аз избирам втория. Надявам се, че ще виждаме следи от нашите чудеса в малките неща, които ни се случват. Нека вместо да бързаме и да се гневим, да правим крачиците към сбъдването на мечтите.
Christmas-Tree-LightsБъдни вечер е!
Нека да позволим на радостта да влезе в сърцата ни и да си направи дом в тях. Само така може да бъде част от живота ни.
Желая ви радост!
Благодаря ви, че сте част от моята радост:)

Да мечтаеш за бебе повече от 20 години и накрая да го родиш на 47 без да разбереш, че си бременна!? Възможно ли е? В случая на Джуди Браун от Бостън, отговорът е „да“!

Жената разказва, че в един момент й спряла менструацията и започнала да качва килограми, но решила, че е влиза в менопауза. Съпругът й Джейсън споделя, че му било странно, че стомахът й, вместо мек и отпуснат, бил твърд на докосване, но и двамата не се замислили много над този факт. В един момент Джуди започнала да усеща сериозна болка ниско в корема и отишли в болницата. След прегледа лекарката й казала: „Няма лоши новини за здравето ти. Ти си бременна и раждаш!“

След час малката, съвършена Каролин Роуз дошла на този свят!

Родителите й не могат да повярват, че след 22 години брак и безуспешни опити да си имат рожба, в момента я гушкат в прегръдките си.

Джейсън казва: „Все още си мисля, че съм заспал и в един момент ще се събудя в Спешното и някой ще ми каже: „Това беше просто сън!“

Използвам тази красива случка, за да напомня на вас и на себе си, че чудеса се случват и мечтите се сбъдват. Понякога е нужно повече време, друг път толкова, колкото да докажеш, че си сериозен в желанието си и не се отказваш от него, когато срещнеш трудност.  Има и моменти, когато развръзката идва, след като спреш да упорстваш нещата да вървят според твоя план и се довериш на живота с убеждението, че всичко се случва в точния момент и по най-добрия за теб начин. Още по темата можеш да прочетеш в статията „Ти водиш, аз следвам!“

Някои от чудесата предизвикваме „сами“, за други, ни подкрепят цели екипи от лекари и специалисти. Чудеса обаче има и винаги ще има. Докато са живи ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА и ЛЮБОВТА! Желая ви ги от сърце!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена