Имали ли сте чувството, че попадате от дупка в дупка и колкото и да се опитвате да издрапате на повърхността, все се хлъзгате към дъното? От опит знам, че когато човек се навива, че с него „винаги“ така се случва или „никога“ не става по лесния начин, това е проява на защитния механизъм на идеализацията. Той показва склонност нещата да се обобщават и несъзнателно да се изключват онези моменти, които не потвърждават личното убеждение. Това се подсилва от факта, че търсим и намираме потвърждение само на това, в което вярваме. Нямаме нито фокус, нито очи за обратното на него.

Ако обаче сте наясно с гореспоменатите неща, намирате се в дупка и искате да излезете от нея, вярвам, че ще ви хрумне идея как бихте могли да го направите като прочетете тази Притча за магарето и кладенеца 

Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му се чудел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение – да зарови кладенеца заедно с животното. Казал си, че магарето и без това е вече много старо. А и кладенецът все някога трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят толкова усилия, за да измъкне от трапа това старо животно. Затова извикал съседите си да му помогнат да зарине кладенеца. Всички дружно грабнали лопатите и се заели да хвърлят пръст в дълбокия ров. 
Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. Не след дълго обаче, за всеобщо учудване, животното притихнало. След като хвърлили още няколко лопати пръст, селянинът не се стърпял и решил да надникне и да провери какво е положението там, вътре. И останал изумен от онова, което видял!
С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магарето правело нещо невероятно. Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят още и още почва в кладенеца, всеки път животното се изтръсквало и стъпвало върху трупащата се под краката му земна маса. Не се минало много време и всички с изненада видели, как магарето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред… 

Какво, ако обстоятелствата в живота ви в момента могат да се „употребят“ и по различен начин и всъщност искат да ви насочат към нов подход и действия? Какво, ако това, което в момента е най-големият ви проблем, е начин да надградите или разрушите и издигнете отново и различно това, което имате? Какво, ако наказанието от глобалния поглед към вас и живота ви всъщност е благословия? Знам, че човек, когато е затънал в помия, няма как да я преживява като аромотерапия. Знам обаче и че когато я свалиш от себе си се чувстваш прероден и си благодарен за топлата вода. Колкото повече са камъните, които ти хвърля живота, толкова по-висока е кулата, която можеш да построиш от тях, а погледнати отгоре, нещата изглеждат различно. Особено, ако не те е страх от високо.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

„Поддържала съм връзки, които сега разбирам, че са били просто вкопчване, не любов. Търпях какво ли не само и само да не бъда изоставена… Чувствах, че ще умра, ако остана сама. Аз и сега не обичам да съм сама. Като се случи, все звъня телефони, чатя си с някой или излизам. Тягостно ми е да съм сама.“

„Знаеш ли кога се почувствах истински обичана от него? Като бях в болницата. Тогава нямах нужда да ми казва, че ме обича, защото виждах колко е притеснен… Сега искам да ги чувам тези думи, да ми ги казва. Понякога си мисля, че ще си тръгне и ще остана сама. Това ме ужасява.“

Реални реплики на хора, които носят травмата на ИЗОСТАВЯНЕТО, с маска ЗАВИСИМИЯ. И двете са ярки и забележителни жени – правят впечатление, заемат място в пространството, приличат на хора, които са уверени и някак са си самодостатъчни. Докато говорят обаче следят реакциите ми, търсят одобрение, лесно се разплакват.

Тази статия е обещаното продължение по темата за петте травми, която започнах с В плен на отхвърлянето. Отлагам я от много време. Дали е защото разпознавам част от себе си, скрита зад маската на зависимия или е обикновен мързел, който аз наричам „липса на време за писане сайта“? Понеже съм си обещала да бъда мила със себе си, ще спра със самоанализа и ще давам по същество – такова, каквото аз го виждам в книгата на Лиз Бурбо – „Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си“.

Като отправна точка взимам тезата на авторката, че душата ни е дошла в този живот, за да преживее една от петте травми (Отхвърляне, Изоставяне, Унижение, Предателство, Несправедливост с маски съответно – Бягащ, Зависим, Мазохист, Контролиращ, Скован) или комбинация от тях, за по-голям разкош. Така тя си намира родители, които да й  „причинят“ травмата и опитности, които да я отключват. Тук да ни светне червената лампа, че преди да обвиняваме някой за това какви сме, трябва да знаем, че този човек е само част от НАШИЯ собствен  глобален план за самоусъвършенстване. Ясно е, че няма да берем плодовете му в този живот, но пък в следващия може и да е голям кеф. Да носим маска означава да не сме такива, каквито сме, а да придобиваме различно поведение още от най-ранна възраст, убедени, че то ще ни предпазва.

angry-woman-finger-facesКак се ражда травмата от изоставянето? 

Самата дума „изоставям“ означава да напуснеш някого, да не искаш да се занимаваш с него. Децата (респективно и ние навремето) се чувстват изоставени, когато в семейството се появи ново бебе и окупира вниманието на родителите, или пък те са твърде ангажирани професионално, или го прехвърлят за отглеждане при баба, или пък някой от родителите е болен и грижите отиват към него, а не към детето… Всичко, което невръстния мозък приема за изоставяне, а понякога и по-зрелият.  Травмата на изоставянето се преживява от родителя от другия пол и се активира през живота пак от хора от другия пол. Много често обаче, за допълнителен разкош, тя се комбинира с травмата на отхвърлянето от родителя от същия пол. Например бащата е изоставил семейството си и майката, силно депресирана от това, отсъства емоционално от живота на дъщеря си, не е на разположение.

Какви са проявленията на травмата от изоставянето? 

Маската на ЗАВИСИМИЯ се характеризира с тяло, на което му липсва тонус.  Ако то е дълго, слабо и превито, е белег за по-дълбока травма от изоставяне. То изразява точно това, което става вътре в човека. Зависимият смята, че не може да постигне нищо сам и че се нуждае от някого другиго, за да го подкрепя.  Сред петте различни типа зависимият е най-предразположен да се превърне в жертва. Той създава в живота си трудности от всякакъв вид – най-вече здравословни проблеми, за да привлече вниманието. Така той се опитва да се почувства значим, за да получи достатъчно подкрепа.

Обича да драматизира и да прави от мухата слон, защото чрез проблемите си получава внимание. Това му спестява чувството, че е изоставен. Както казва една моя клиентка: „Обичам да съм специална“. С тази травма най-често са свързани редките болести, които трудно се диагностицират. Мигрената също е чест спътник на зависимите хора, защото опитвайки се да бъдат това, което другите очакват от тях, блокират това, което наистина са.

Напомням ви, че жертвата много често обича да играе ролята на спасител, но това отново е, за да получи внимание. Разбираемо е, че зависимият обича да получава комплименти, да се чувства важен и значим, да е ярък и да изпъква. Това поведение обаче често води до болки в гърба, защото той се товари с отговорности, които не са негови.

Happy Couple Enjoying the Party

Самотата е най-големият страх на зависимия. Той е убеден, че не може да се справи с нея. Ето защо се вкопчва в другите и прави всичко възможно, за да получи внимание. Готов е да прави какви ли не пируети, за да бъде обичан, за да не го изоставят. Затруднява се също да напусне някакво място, работа, всичко, с което е свикнал. Тъгата е най-наситената емоция, преживявана от зависимия – чувства дълбоко в себе си, без да разбира, нито да може да обясни откъде идва.

Зависимият е доста сексуален – когато се чувства желан от другия, се усеща по-значим. Той често иска повече секс, отколкото партньорът си.  Ако на зависимата жена й се случи да не й се иска да прави любов, тя няма да го каже на партньора си. Ще предпочете да се преструва, че й харесва, защото не иска да пропусне случай да се почувства желана.

Колкото по-тежка е травмата от изоставяне, с толкова по-голяма сила това означава, че ти сам се изоставяш (оставяш се да паднеш) или че изоставяш други хора, ситуации или намерения. Да не забравяме, че ние упрекваме другите за всичко, което ние самите правим и не искаме да видим. Именно поради тази причина привличаме около себе си хора, които ни показват какво причиняваме на другите или на себе си.

Как се лекува травмата от изоставяне? 

  1. Никаква промяна не е възможна без приемане. Така че  първата стъпка е разпознаване на травмата и приемането й без критика и осъждане.
  2. Втората крачка е да започнеш да се чувстваш добре, дори и да си сам и съзнателно да ограничиш търсенето на толкова много внимание. Да си сам и в тишина може да бъде силно лечебен процес. Спри да се вадиш от него цъкайки по телефона и обхождайки телефонния указател. Когато станеш достатъчен сам на себе си, ще се почувстваш желан и достатъчен и за другите.
  3. Третата стъпка е да спреш да се изживяваш като Drama Queen и да се спираш навреме, когато започнеш да раздуваш проблемите си.
  4. Научи се да казваш „не“ – приеми, че не ти е нужно всички да те харесват и че не трябва да пренебрегваш себе си, заради ничия любов.
  5. Казано накратко – травмата от изоставяне се лекува с любов към себе си и усамотение.Celebrity Sweet 16 DressesБебешката тема и травмата от изоставянето Често зависимият има страха, че детето ще го измести, ще му отнеме вниманието на партньора. С по-голяма сила това важи за мъжете. Зависимата жена по-скоро се страхува да не бъде задушена от всички задължения, които детето води след себе си. В последствие обаче й харесва да усеща как бебето й е зависимо от нея – това я кара да се чувства важна и значима. Разбира се тези неща обикновено са на по-дълбоко ниво и често не се осъзнават. Могат обаче да бъдат сериозна психологическа спънка по пътя към бебето.Последното уточнение по темата е, че травмите обикновено се „предават“ в семействата. Колкото по-осъзнати и „изчистени“ сме преди да създадем деца, толкова по-лек ще е техния път. В този смисъл, когато бебето се бави, може да е благословия към рода, а не наказание.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

„Празно ми е, нищо няма смисъл. Имам чувството, че не съществувам изобщо. Аз съм едно празно нищо.“, казва тя и вдига краката си на стола така, че сяда върху тях. Красива жена, свита като малко дете. Жена с образование и отговорна работа, която твърди, че нищо не я радва. Ще я нарека Петя.

Мая е седнала е на ръба на дивана. Не иска да си свали якето, чантата е плътно до нея. Отбягва погледа ми. Трудно й е да говори за себе си. Живее с усещането, че хората и нещата бързо й омръзват. Не се задържа за дълго във връзките, нито на работа…

Иван е млад мъж, който твърди, че няма приятели. Трудно му е да взима решения, много се притеснява от внимание. Претегля всяка дума. Дошъл е на консултация, а ми се извинява, че ме занимава със себе си… То не че имало какво толкова да ми разкаже.

Три различни души, заклещени в травмата на ОТХВЪРЛЯНЕТО, сложили си маската на БЯГАЩИЯ. (По квалификацията на Лиз Бурбо – „Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си.) Препускат през живота, водени от усещането, че нямат място в него. Когато нещо, някой или ситуация не им харесват, стават и си тръгват без да се обясняват. Трудно допускат хора до себе си и създават връзки. Усещането им е, че нямат какво да предложат, че не заслужават. Отлагат живота, изграждането на семейство. Опитват се да заемат възможно най-малко пространство сякаш се съмняват в правото си на съществуване.

Как се появяват травмите? 

Според Лиз Бурбо, ако душата ни е дошла в този живот, за да преживее една от петте травми (Отхвърляне, Изоставяне, Унижение, Предателство, Несправедливост с маски съответно – Бягащ, Зависим, Мазохист, Контролиращ, Скован), тя си намира родители, които да й я „причинят“ и опитности, които да я отключват. По думите й, „да носим маска означава да не сме такива, каквито сме. Придобиваме различно поведение още от най-ранна възраст, убедени, че то ще ни предпазва. Първата реакция на човек, който се чувства отхвърлен, е да бяга.“

Травмата от отхвърлянето се преживява с родителя от същия пол – т.е. той събужда травмата. Ролята на родителя от същия пол като нашия е да ни научи да обичаме, да се обичаме и да даваме обич. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да бъдем обичани и да получаваме обич.“

post-natal-depressionКак идва отхвърлянето?

Има много причини, поради които родителят може да „отхвърли“ своето бебе – ако то е нежелано, ако не е от очаквания пол, ако родителят поради някаква причина не може да бъде емоционално на разположение на детето, или пък се „затваря“ за него, когато има лоши отношения, скандали с партньора, загубил е близък човек и т.н. Според някои трактовки бебето може да се чувства отхвърлено дори, ако родителят от същия пол не е бил добре приеман от рода на другия партньор.

Представете си колко дълбока е травмата при жена, която никога не се е чувствала приета докрай от майка си и е раснала с усещането, че й е в тежест, а бащата е абдикирал от грижата за нея още преди тя да има съзнателни спомени. В разговор в по-късен момент й е обяснил, че е грешка, която изобщо не е трябвало да се ражда. Това е Петя, с която ви запознах в началото…

Според Бурбо бягащият търси самота, защото, се страхува, че няма да знае какво да прави с вниманието, което получава. В ситуации, когато не е получавал търсеното внимание от родителя като дете, е направил извода, че това е, защото не е достатъчно добър и не заслужава. Усамотява се някъде, затваря се и не допуска другите до себе си. Сам си тръгва, скрива се, а се чувства отхвърлен.

Обикновено Бягащият има малко приятели. Това е защото слага маската си, когато се чувства отхвърлен, за да не страда. Става безличен и другите не го виждат. Оказва се все по-сам и по-сам и така си намира оправдание да се чувства отхвърлен. Подразбира се, че Бягащият привлича към себе си повече опитности на истинско отхвърляне, отколкото всеки друг човек, който няма тази травма. Причината – преживяваме отхвърляне от външния свят, когато ние сами се отхвърляме.

Този, който страда от отхвърляне, подхранва своята травма всеки път, когато гледа на себе си като на нищожество, като на негоден за нищо човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, както и всеки път като бяга от някаква ситуация.

Как се лекува травмата на отхвърлянето?

Бурбо смята, че травмата от отхвърляне е на път да бъде излекувана, когато човекът започне все повече да заема своето място, когато посмее да се утвърждава, да се чувства добре в кожата си. Аз лично тълкувам това като да започне да заявява и отстоява себе си, да говори високо и ясно, да поставя граници и не на последно място да отвори сърцето си и съзнателно да започне да изгражда все по-близки и дълбоки връзки с други хора. Това означава да свали маската на бягащия, да си позволи да заема и пълни пространството, да остава в ситуации, които го паникьосват и да си позволи да пусне корени.

I_0124Когато Бягащият бяга от любовта, децата, живота…

Споделям с вас всичко това, защото често виждам травмата на отхвърлянето сред жените, които са склонни да отлагат майчинството. Основната причина за това е липсата на партньор, с когото да създадат и отгледат дете. Тази липса обаче е провокирана не от изчезването на биологичния вид „свестен мъж“, а заради невъзможността бягащата да си позволи да чувства, да спре да отхвърля себе си и респективно партньорите.

При жените, травмата от отхвърляне, която се събужда от родителя от същия пол – т.е. майката. Това може да доведе до гняв към майката и до подсъзнателното нежелание да бъдеш като нея, да изпълниш ролята на майка. В някои случаи е дори бунт към женствеността. Тогава тялото ти, твоят верен спътник, може да създаде всякакви геникологични препятствия по пътя към бебето.

Това не е диагноза, а тема за размисъл, възможна гледна точка. Дори да си разпознал себе си в думите, написани тук, това ти носи полза. Маската на БЯГАЩИЯ е била стратегия за оцеляване за теб и ти е вършила работа. В случай, че ти е натежала и искаш да я свалиш, можеш да го направиш като я видиш, признаеш и прегърнеш с благодарност. След това започваш да я слагаш все по-рядко и накрая я оставяш трайно да си почива. Да, на думи е по-просто, но нека да не забравяме, че първата крачка е осъзнаването на маската. Другото идва после, заедно с разбирането, че който има желание, намира начин.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена