Кажи ми къде ти е фокусът, за да ти кажа за какво се бориш – така можем да перифразираме прочутата поговорка „Покажи ми приятелите си, за да ти кажа какъв си“. Доказано е, че ако човек се стреми към нещо – да си купи конкретна марка кола или пък червена чанта например, променя филтъра, през който гледа света и започва да забелязва много по-често край себе си точно тези неща. Е, аз не „отразявам“ особено хубавите мъже наоколо, както заключи една приятелка, но виждам всички бебета и бременни жени. Изобщо шансът непознат мъж да ми поднесе цветя на улицата (помните ли тази реклама на дезодорант Импулс?) клони към нула, но съм като магнит за нещата, свързани с увеличаване на плодовитостта.

Та ето ползата от действието на Закона за привличането в моя случай – в понеделник незнайно как ми хрумна да пусна телевизора за фон и попаднах точно на д-р Мария Папазова, която демонстрираше упражнение за плодовитост на Гала в „На кафе“. Като се има предвид, че съм убедена в силата на Самомасажа за плодовитост и се опитвам редовно да го прилагам, веднага наострих уши.

Д-р Папазова обясни, че въпросното упражнение, което отнема две-три минути, е от системата на небезизвестния акад. Норбеков. Тя го е правила 40-50 дни след курса, който е изкарала и като страничен ефект се сбогувала с папилом на шийката на матката. Днес намерих видеото от предаването, за да видя подробностите.

Темата е свързана с хормоналния баланс и как да го поддържаме с природни средства, хранене в зоната и супер храните – пчелното млечице, аюрведическата билка шатавари и дивия ямс. Ползите и от трите са многопластови и многобройни.

За допълнителна информация, вижте видеото от предаването. Демонстрацията на упражнението, за което става дума и съпътстващите обяснения започват на 43:20.

Няма да се изморя да повтарям, че ние сме експерти за самите себе си и най-добре разбираме и усещаме (ако си го позволим) кои са нещата, които могат да ни подкрепят, докато вървим към майчинството. Пътят към бебето е трансформиращ и пречистващ, обогатяващ и развиващ. Или поне може да бъде, ако спрем да гледаме на него като най-голямата трагедия, която ни е сполетяла. Това изобщо не изключва участието на лекари в него, ако това се налага. Нека обаче да не им делегираме цялата отговорност за нашия успех! Желая ви вдъхновение и удоволствие по пътя:)

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

Настръхвам само като ти задавам въпроса „наистина ли искаш бебе?“, защото в крайна сметка и аз имам инстинкт за самосъхранение. Представям си как кръвта ти кипва и се вдига към главата, а само доброто ти възпитание те държи да не ми теглиш една… Ако решиш да го направиш, ще те разбера, защото вероятно аз бих постъпила така на твое място. „Малоумна ли си да ме питаш такова нещо? Искам ли бебе според теб, след като съм се подложила на всички тези изследвания, целият ми живот е подчинен на това в овулация ли съм и само през последната година съм чакала пред вратите на лекарите повече време повече от всички опашки в живота ми на куп?“

Всъщност и аз много се ядосах като прочетох твърдението на Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке в „Болестта като път“, че „щом една жена не забременява, макар да желае дете, значи, че или е налице неосъзната отбрана, или желанието за дете е нечестно мотивирано“. Откаченяци! Изобщо не ме интересува, че са лекари, психотерапевти и още сто неща… Мислите ми продължиха да блуждаят в тази посока, но все пак прочетох обяснението им. „Нечестната мотивация, например, е надеждата с дете да може да задържи партньора или съществуващи проблеми в партньорството да бъдат изтикани на заден план с едно дете. В такива случаи тялото реагира по-честно и по-далновидно. В същия смисъл стерилността на мъжа показва страх от обвързване и отговорност, които биха станали част от живота му с появата на дете“ (стр. 276 от цитираната книга)

Като ми поспадна адреналина, започнах да разсъждавам над прочетеното. Прецених, че това със задържането на партньора не е моето, защото винаги съм искала да имам дете и влюбването ми допринесе само с идеята, че бих искала детето да прилича на този мъж. (Внимавай какво си пожелаваш, защото за нашата дъщеря обикновено казват: „Ах, колко е хубава! Одрала е кожата на баща си!) Как обаче стои въпросът с „неосъзнатата отбрана“?

positive-pregnancy-test5184-x-3456-4802-kb-jpeg-xЕто тука започнах да се разпознавам…Спомних си страховете, че няма да съм достатъчно добра майка, че съм твърде нетърпелива, избухлива. А реализацията ми? Бях положила толкова усилия. Можех ли след детето да продължа от същото място или коловозът щеше да е затворен за мен? Личното ми убеждение беше, че дъщерите обичат повече бащите си  и се държат зле с майките си… Факт е, че това бяха част от нещата, които разрешавах едно по едно като конфликти в себе си, докато един ден не чух „Ели, ти не само, че си бременна, ами си много бременна! Хормонът ти е в тавана…“ Никога няма да забравя този миг и го пожелавам на всяка от вас, копнеещите за бебе.

Наричат тези неща негативни убеждения или ограничаващи вярвания. До сега не съм срещала нито една жена, при която да липсват. Понякога това е реплика чута в детството от типа „И гледай сега да ми забременееш като последната повлекана“, казано от изплашената баба, на която е поверена грижата за тийнейджърката на село или просто наблюдението, че да си майка е твърде тежка задача. Как да не си направиш този извод, гледайки твоята майка как мъкне торбите, ходи на работа, пише домашни с теб и брат ти/сестра ти, шета, чисти до среднощ и изглежда така изморена…

Вариантите на ограничаващите вярвания могат да са десетки. Някои идват от детството, други са придобити по-късно. Лошото е, че трудно си даваме сметка за тях. А най-големият подхлъзни камък е, че идват и нови – „годините минават, остарявам, все по -трудно ще забременея оттук нататък“ и още, и още… Могат да са най-различни, но общото между тях е, че всички ги имаме.

Вероятно за някои от вас тези редове, звучат налудничаво, други пък се разпознават в тях. Не ви моля да ми вярвате и да изоставите всичкия си скептицизъм. Моля ви обаче да оставите съзнанието си отворено. Изследвайте се, опознайте гласовете в главите си и намерете начин да ги подмените с нови – такива, които ще ви подкрепят по пътя към целта.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Отдавна съм си обещала, че няма да давам тон на Господ/Вселената/Живота и няма да им правя точно разписание как и кога да ми случват нещата, които искам. Наясно съм и с факта, че като се вкопчиш в мечтата като удавник за сламка, тя почва да си припява: „Със 100 км. в час аз летяяяя!“ и поема в обратната посока. Изобщо, като се фиксираш в нещо, като си навиеш на пръста как точно да дойде при теб, че даже и къде да стъпва, докато те наближава, ти е спукана работата. Защото кой си ти (респективно аз), за да казваш на висшето съзнание какво да прави, че и колко сол да му ръсне? На теб харесва ли ти, докато готвиш свекърва ти/майка ти да ти виси на главата и да ти вика – не така, обърка? Каква ще е тази манджа, дето я готвят всички и ще става ли после за ядене?

За да не потъна в словесната диария, дето май ме е хванала днес, ще карам направо и ще ви питам – вие как сте с Доверието? „Миии, добре“, бих отговорила аз на този въпрос. Добре, добре, ама колко да е добре след като все ми трябват доказателства, че вселената работи и искам нещата да стават бързо…

Като се обърна назад мога да преброя на прима виста поне 10 неща, които много съм искала да ми се случат спешно и незабавно, а после съм била благодарна, че не са ме споходили точно, когато съм ги викала. Убедила съм се, че в чакането има смисъл и ние от нашата си камбанарийка не виждаме цялата картинка. Въпросът е можем ли да се доверим, че всичко се нарежда в наш интерес и че някой, който гледа от високо, ни дава точно това, от което имаме нужда в момента, за да си научим уроците?

От известно време аз прилагам една техника, която отнема не повече от минута, но за сметка на това е изключително ефективна. (Благодаря ти за нея, Елица Великова:).

dreams-come-trueЗатваряш очи. Държиш дланите си обърнати нагоре. Представяш си пред себе си образа на Живота/Вселената/Господ (каквато е твоята асоциация за Висшата сила) – може да е просто светлина, сияние или каквото друго се появява за теб. Казваш: „Ти водиш, аз следвам! Аз съм на разположение!“

Когато направих това за първи път се почувствах малка, но и защитена. Останах с усещането, че всичко е наред и има кой да се погрижи за мен.

Не ви призовавам да спрете да правите каквото и да е и да чакате да ви споходят всичките ви мечти ей така – на талази и веднага. Сигурна съм обаче, че ако се доверим, че Живота/Вселената/Господ се грижат за нас с безусловна любов и подкрепа, живеем с повече лекота и отваряме пространство да ни се случват хубави неща. Мечтите ни се сбъдват тогава, когато сме готови за тях!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Най – доброто, което можем да дадем на децата си е да ги научим да обичат себе си – вчера сутрин случайно се натъкнах на тази реплика на Луиз Хей и реших, че си струва да я запомня. Също така „случайно“ през деня на три пъти изпадах в една и съща ситуация – задавам въпрос на детето и получавам аламинутен отговор от майката. Абсолютно покъртително!

Запитах се и аз ли се държа така неуважително към нуждата и умението на моето дете да има своя позиция и свободата да я споделя? Колко често си мисля, че знам по-добре от нея защо е избирала едно или друго нещо и съм готова да проявя светкавична любезност и да я заместя в отговора? Мога ли да зачета правото й да не отговаря, ако не иска? Позволявам ли на самата себе си да не отговарям на въпроса или на звънящия телефон, когато нямам настроение/мотивация/време за това?

Отговорът за мен е – опитвам се! Правя го все повече и все по-осъзнато. Приела съм, че понякога ще закъсняваме за градина, защото дъщеря ми няма да може да реши бързо коя рокля ще облече, че не винаги ще поздравява бабите пред блока, както и че ще тества границите ми. Приела съм, че няма да се вписва в представите на баща ми за послушно дете (за разлика от умалената версия на майка й едно време), че ще има своя визия за нещата от живота, дори когато на мен не ми е до това, и че ще има мнение, дори когато нямам ресурса да се съобразя. Знам, че стъпвам по тънък лед, но правя съзнателния избор да я подкрепя да израсне по-уверена, обичаща се и отстояваща себе си от мен. И понеже съм й пример – работя над това и аз да бъда „по“всеки ден.

Пак препрочитах Тибетските съвети за възпитание на децата от gnezdoto.net и си дадох сметка, че не съм успяла да приложа изцяло, тези, отнасящи се за възрастта до 5 години. А на вас как ви се струват те?

tibetan

Първи период: до 5 години
Дръжте се с детето „като с цар“. Не му забранявайте нищо. Ако е нужно, просто му се отвлечете вниманието. Ако заниманието му е опасно, веднага направете уплашена физиономия и издайте звук, с който да покажете, че се страхувате. Детето ще ви разбере отлично.

Помнете, че именно това е времето, когато се зараждат активността, любознателността и интересът към живота. В същото време, детският мозък все още не е способен на сложни логически връзки. Да си представим, че детето ви е счупило скъпа ваза. То не разбира, че за да купите тази вещ отново, ще трябва много да работите, да изкарате пари… Евентуалното наказание от ваша страна няма да има друг ефект, освен да му покажете, че трябва да се съобразява с по-силния. А не това искате, нали?

Втори период: от 5 до 10 години
Дръжте се с детето „като с работник“. Давайте му задачи и изисквайте от него да ги изпълнява. Ако е необходимо, наказвайте го, но не и физически.

В този период активно се развива интелектът. Затова спокойно го „товарете“ с нови знания. Детето трябва да се научи да предвижда какви ще са реакциите на хората спрямо неговите постъпки. Трябва да се научи как да провокира положително отношение към себе си и как да избягва отрицателното.

Трети период: от 10 до 15 години
Отнасяйте се с детето „като с равен“. Забележете, не на равно, а като с равен – все пак, вашите знания и опит са много по-големи от неговите. Стремете се да се съветвате с него по различни въпроси, давайте му възможност и го насърчавайте да решава самостоятелно. Ако е необходимо да наложите мнението си, нека е с „копринени ръкавици“ – обсъдете с детето своята гледна точка, обяснете му, подскажете му, дайте му подходящи примери. Само така ще го убедите в своята правота. Ако не сте съгласни с неговото намерение да направи нещо, не му забранявайте директно. По-добре насочете вниманието му върху бъдещите негативни последствия от неговите действия.

През този период се формира усещането за самостоятелност и независимо мисленето.

Последен период: от 15 години нататък
Изключително важно е да показвате уважението си към детето. Сега вече е късно да го възпитавате – време е да пожънете плодовете на своя труд.

Какво може да се случи, ако не спазвате тези правила?
– Ако до 5-годишна възраст го потискате, това ще повлияе негативно върху неговата активност, върху интереса му към живота, върху интелекта му. Ще го научите, че трябва по инерция да се подчинява на силата. А това ще го направи лесна жертва на наглеците, които ще среща в бъдеще.

– Ако след 5-годишна възраст все още го глезите, детето ще порасне инфантилно, неспособно да работи и да полага каквото и да е усилие, вкл. духовно.

– Ако след 10-годишна възраст го покровителствате като малко дете, то ще порасне неуверено в себе си. Ще бъде зависимо от хора, по-самостоятелни от него, които обаче невинаги ще могат да му оказват подкрепа.

– Ако след 15-годишна възраст не демонстрирате уважение към детето, то няма да ви го прости и ще си тръгне от вас при първата появила се възможност.

Чакам с нетърпение вашите коментари по темата. 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

Думата „самомасаж“ ми звучи толкова странно, че чак имам „неприлични“ асоциации. Реших, че съм си я въобразила в опита да преведа кратко – Self Fertility Massage. Проверих – не съм! Има я използвана за всякакви масажи, които човек може да си самопричини. Този, който ви предлагам, звучи екзотично, но се прави доста елементарно и отнема не повече от 5 минути. Твърди се, че е един от най-лесните и евтини начини да подобрим здравето на матката. Като се има предвид, че в нещата, които са ми прилагали, за да направят матката ми подходяща за зачеване и износване, е участвал скалпел, съм склонна да опитам с тази даже приятна процедура. Допълнителен плюс е, че за нея не се изисква никакво допълнително оборудване освен търпение и последователност.

Самомасажът за плодовитост съдържа серия от масажни техники, които се използват, за да подпомогнат репродуктивното здраве, менструалния цикъл и фертилността. Според, информацията, която намерих, го прави като:


– увеличава кръвообращението в матката, яйчниците и маточните тръби;
– подпомага хормоналния баланс;
– освобождава матката от ненужната кръв и тъканите, които е задържала (не винаги успява да почисти стените си докрай по време на менструацията);
– може да повлияе на наклонената матка да се препозиционира;
– намалява болките и спазмите по време на менструалния цикъл;
– носи свежа (пълна с кислород) кръв към матката;
– помага на матката да се отърве от кръвните съсиреци;
– укрепва мускулите на матката и ги подготвя за износването и раждането на дете;
– регулира менструалнията и може да реши проблеми като например по-дълъг или по-къс цикъл;
детоксикира и насърчава черния дроб да свърши своята част от работата като освободи тялото от излишните хормони;
– помага за премахване на подуването на корема и задържане на вода в областта на репродуктивната система;
– подобрява храносмилането;
– освобождава от стреса и лошото настроение и отпуска.Както казва една моя леля в такива случаи – „живо чудо е, само дето не не простира“. Като оставя шегата на страна, трябва да отбележа, че виждам смисъл в изброените ползи от масажа. Остава само да проследим заедно видеото, в което Hethir Rodriguez – холистичен специалист по проблемите на фертилността и женското здраве, обяснява как точно можем да го направим.Обърнете внимание – НЕ ТРЯБВА да се прави, ако сте бременна или сте в менструация, имате скорошна коремна операция или ви причинява дискомфорт по някаква причина.

 От видеото на Clare Blake можем да добавим и допълнителни движения:

Остава да действаме с постоянство и наслада и с идеята, че правим най-доброто за себе си и за своето тяло. Стискам палци останалото да се случи с лекота!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Това видео ме разтопи, разплака ме и ме накара много сериозно да се замисля за нещата, които имам в живота си, за търпението и любовта. Усещам, че „Господи, използвай ме!“ ще е новата ми мантра! Дано всички ние имаме куража да следваме сърцата си. Да бъде всичко, което вършим с любов!
Благодаря, Фондация „Същност“.

Ако можех да отгледам детето си отново,

щях най-напред да се погрижа да има самочувствие, а след това дом.

Щях повече да рисувам с пръсти и по-малко да соча с пръст.

Щях да отделям по-малко внимание на грешките и повече на близостта.

Щях да гледам по-малко часа и час по час да си отварям очите.

Щях да искам по-малко да знам и повече да обичам.

Щях да ходя повече на екскурзии и повече да пускам хвърчила.

Щях да престана да си играя на сериозна и сериозно да играя.

Щях повече да тичам през полята и да зяпам звездите.

Щях повече да гушкам и по-малко да дърпам и тегля.

Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето.

Щях по-рядко да съм твърда и да утвърждавам по-често.

Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.

И да се грижа повече за силата на любовта.

Young Mother Playing With Her SonАвторът на това прекрасно откровение е Деян Луманс. Отпечатано е в „Пилешка супа за душата 2“. То виси на хладилника ми от почти 5 години и ме е спасявало в много ситуации. Закачих го там, когато моето момиченце беше на няколко месеца и в един „прекрасен“ ден имах чувството, че ще откача – от умора, еднообразие и душевни терзания. Нищо конкретно не беше се случило, но усещах как главата ми ще експлодира. Имах нужда да остана сама и поне 2 часа да правя нещо за себе си. Бях изплашена и без фокус. Той беше насочен толкова плътно навън, към малкото ми съкровище, че нямах идея дали изобщо пак може да влезе в мен.

Обадих се на свекърва ми и я помолих да дойде и да изведе малката на разходка – първите часове, в които тя щеше да е с някой друг.  После просто си пуснах компютъра с ясното намерение да „прочета нещо за душата“. Нямам идея как попаднах точно на това „нещо“, но плаках и ликувах едновременно. Оттогава то ми е другарче във всички моменти, когато ми натежи от това да бъда непрестанно на разположение на някой друг – ако не през цялото време физически, то – емоционално.

Благодарна съм за тази находка и с радост я споделям с вас. Ако не ви е попадала, съм сигурна, че ще ви развълнува. Ако ви е попадала – пак:). Благодарна съм за всеки миг, в който съм била майка. Дори и за тези, в които ми се е искало да ревна с глас, както и за онези, в които съм го правила.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

За кого е подходящ този уебинар:

  • За всички жени, които искат да станат майки, независимо от това дали планират да имат бебе сега или са оставили реализацията на намерението за тогава, когато му дойде времето;
  • За дамите, които са уверени, че ще реализират мечтата си от раз – без забавяне и перипетии, както и за тези, които от дълго време вървят по пътя към бебето, но срещата с него все се отлага;
  • За тези от вас, които усещат със сърцето си, че искат да създадат подходящи условия бебето им да бъде заченато и износено по най-добрия и подкрепящ начин;
  • За споделящите схващането, че посрещането на детето в живота идва много преди то да поеме първата си глътка въздух.

Какво ще научите и получите?

  • Какви са начините да пречистим организма си от натрупаните шлаки и токсини и да подпомогнем работата на репродуктивната си система;
  • Насоки как да подготвим тялото си за предстоящото събитие – какви са подходящите за консумация храни и кои са нещата, които е добре да избягваме;
  • Как да настроим душата си на вълна бебе;
  • Как да „пуснем” мечтата за бебе така, че да й позволим да се случи;
  • Въздействаща и силна на МЕДИТАЦИЯ, чрез която да повикаме душите на бебетата си!

Ето и линк към записа : Мисия забременяване 

Ако считате информацията за полезна, ще се радвам да дадете своя лайк на Facebook страницата на сайта! Благодаря ви за подкрепата!

P.S. КОГАТО БЕБЕТО СЕ БАВИ, независимо дали има физиологически причини за това или не, обикновено са налице психологически.

Каня ви да поработим заедно върху тях като в тренинга „МЕЧТА ЗА БЕБЕ„. Имам да споделя и още много неща, които ще подкрепят вас и връзката ви по пътя към бебето. Разгледайте програмата и ако сърцето ви откликне на нея по някакъв начин, не се колебайте да се свържете с мен!

Благодаря ви и желая на всички вас скоро да гушкате бебетата си!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

„Леле, колко съм изостанала с графика… Май няма да успея и с половината запланувани неща. Как може всичко да се случва толкова бавно…“ Хванах тези отровни мисли да тиктакат в главата ми още със събуждането и веднага опънах ластика. Шляк! Доброволно реализирах върху себе си поговорката “ Со кротце, со благо, со малко кютек“. Да караме поред:

Метод на ластика, за да изчистиш ума си. Така Робин Шарма нарича техниката, която в кратце ви демонстрирах преди малко. Простичка е – слагаш си един ластик на китката (гривничка с мъниста за по-суетните) и всеки път, когато в главата ти се появи негативна, източваща енергията мисъл, дръпваш ластика. Със силата на навика, мозъкът ще асоциира болката с негативното мислене и съвсем скоро и сам ще забележиш, че ще имаш значително по-позитивни мисли.

Защо да го правиш? Ако наистина си задаваш този въпрос, най-подходящият отговор ще е статистически. Според учените мозъкът ни обработва по около 60 000 мисли на ден – по една мисъл на секунда, докато сме будни. И сякаш това не е достатъчно, за да ни омаломощи, изследователите показали, че 80% от от обичайните мисли на нормалния човек са отрицателни. Ако сте добри по математика, вече сте пресметнали, че 45 000 негативни мисли минават всекидневно през ума на повечето хора. В случай, че не сте на „ти“ с числата, повтарям резултата – 45 000 негативни мисли. Ако всеки път опъваме ластика, ще ни се разранят китките.

lastikДай Боже да сме сред щастливците, които да са пренастроили съзнанието си на по-високи вибрации, защото е доказано, че негативните мисли активират участъци в мозъка, свързани с чувството на депресия и тревожност, докато положителните имат успокояващ, балансиращ ефект. Вероятно вече и сами си направихте извода, че отровата, която струи от мозъка ни, прониква в цялата ни физиология и кани на гости в тялото ни всякакви болести и неразположения.

Ясно е, че не можем да хващаме всяка негативна мисъл, която завърта опашка в главите ни, но все от някъде трябва да започнем. Нека да опъваме ластиците и да сме благодарни на себе си всеки път, когато сме осъзнати, че мозъкът ни играе номерца. Няма как да постигаме мечтите си, ако живеем в капана на напрежението. Предлагам да спрем да се правим на жертви на другите и на обстоятелствата и да поемем рула на собствения си живот. Като за начало да дисциплинираме умовете си. Готови ли сте? Започваме ли заедно?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена