„Страх ме е от…“ Всички ние сме казвали това изречение, продължено по различни начини. Какво прави с нас страхът? Сковава ни или ни разтреперва, но все пречи на нормалното ни функциониране. В основата му стои мисълта „Няма да се справя“ и безпокойството за утрешния ден. Често гневът и омразата са замаскиран страх, който не осъзнаваме. Това, че не го виждаме, съвсем не значи, че не ни пречи за съжаление.

Довечера в Женски срещи за подкрепа и медитация ще се фокусираме върху начина, по който работят съзнанието и подсъзнанието и ще градим стратегии за справяне с безпокойството. Така можем да се подкрепим в това да разперим крилете и де полетим. За отскок искам да споделя с вас две неща – първото е противоотрова срещу безпокойство, а второто – една прекрасна притча за разперените криле.

Противоотрова срещу безпокойство – ако трябва да я опиша с една дума, тя ще е „действие“. То е нещото, което може да ви изкара от вцепенението на мисленето в стил: какво ще стане, ако… Ако си представите страховете, фобиите и мрачните мисли от едната страна на координатна ос, от другата й страна ще бъде действието. Колкото повече енергия влагате в това да правите по възможност приятни и смислени неща, толкова по-малко енергия ще имате за притеснения и безпокойства.

Въпроси за неутрализиране на безпокойството: Може ли нещото да се промени от това, че се безпокоя за него?  Какво е най-лошото нещо, което може да се случи и каква е вероятността да се случи? Колко от мрачните ми прогнози до този момент са се сбъднали? Какво съм научил от сбъдналите се (ако има такива)?

Нека се подкрепим и с една прекрасна „Притча за страха и трудния път към щастието“ – автор е Мира Ганчева (edna.bg). Нека да си напомним, че единственото, с което гарантирано разполагаме, е животът тук и сега. Наш е изборът дали да го изживеем пълноценно или да го смачкаме заради страхове: от провал/успех, отхвърляне, от загуба, от грешка и вземане на решения, от бъдещето, от старостта. от смъртта, от болести и злополуки, от промяна, от обвързване, от край на статуквото/връзката, от загуба на контрол, от измама и насилие… Време е да разтворим крилете и да полетим!

butterfly„Родила се на света една гъсеница. Тя била малка и красива, но с годините пораснала, наедряла и ставала все по-тромава, стъпвала тежко и хапвала много. Вървяла си по пътя и срещала други живи същества. Тя им се радвала, общувала с тях и искала да си поиграят. Започвали да играят, но гъсеницата била покрита със странни власинки, които закачали, гъделичкали, дразнели другите същества и те скоро си тръгвали от нея или тя сама си тръгвала, защото те ѝ се присмивали.

Тя оставала сама. Започнала да се учи как да се отърве от тези власинки, за да заприлича повече на другите или пък да стане невидима, за да я оставят на мира. Ходила, ходила по белия свят, търсейки приятели, които да я приемат такава каквато е. През всичкото това време тя учила, като наблюдавала света, наблюдавала съществата, техните взаимоотношения, проблеми, амбиции и прочие.

И все се питала как да стане като тях, да бъде една от тях, какво още трябва да научи.

Накрая разбрала, че трябва да погледне в себе си, да разбере колко е важна за света, че внася още един щрих и цвят в този свят и не е нужно да се слее с общия фон, защото щом природата я е създала така, значи има нужда и от нея. Но тя не чувствала нещата така. Нейната различност ѝ тежала.

Тя се чувствала тъжна и нещастна, за това се скрила от света и се затворила в пашкул. В него тя седяла и чакала. Плачела, бунтувала се, изпитвала гняв към нерадата си съдба, вина заради външния си вид и своята различност.

Мислела, гледала в себе си, размишлявала върху своите преживелици. Докато един ден не разбрала, че тя е важна, силна, значима и е готова да се пребори за мястото си под слънцето, защото на белия свят има място за всички Божи твари.  

Поела дълбоко дъх, натиснала силно стените на пашкула, разкъсала го и… излетяла. Какво чудо, каква лекота, каква свобода! Оковите ги нямало. Тя се понесла като перце в небесната шир. Тя летяла. Не можела да повярва. Оглеждала света от високо. Радвала се. Дишала и се въртяла около себе си, поемайки с наслада всички нови усещания.

Усещала лекота, обич към себе си и света. Усещала сила. Погледнала крилете си – те били толкова нежни, пъстри и красиви. Те ѝ давали сила да отиде, където пожелае, да се носи по въздуха, да се издига и спуска, да прави пируети и лупинги. Това било усещане за невероятна свобода.  Спуснала съм към едно цвете – пила от нектара му. После отишла на друго цвете – пийнала и от него. Погалила го с крилце и му поблагодарила.

Литнала отново в небесата. Спуснала се към един поток да пийне водица. И, о чудо! Там не видяла себе си. От водата я гледало едно приказно създание – нежно, грациозно, красиво. С тъничко телце, с тънички и фини, почти невидими крачка, с бляскави, чисти и любопитни очички.

Тя се помръднала насам-натам, но то правело същото. Тя се огледала насам, натам, нагоре, но не видяла никого. Разбрала, че това е тя. Онази същата гъсеница, но вече преродена и с нова визия. Пила водица и литнала отново. Щастлива, показвайки новото си аз на цветята, на други създания, които виждала около себе си.

Вижте ме! Вижте ме, колко съм хубава! – викала тя с пълен глас.

Какво си ти? – питали цветята.

Не знам, но съм толкова хубава. Бях се скрила от света, но ето, че сега се появих отново и изглеждам така. – отговаряла тя с усмивка и се издигала нависоко и после се спускала отново надолу.

Както си летяла над една полянка, изведнъж видяла много други същества, които изглеждат като нея. Тя се скрила зад едно голямо листо и плахо погледнала оттам. Те били също много красиви, цветни, големи, малки. Летели заедно от цвете на цвете или се заигравали във въздуха.

На полянката се появили деца.

– Вижте, пеперуди! Да ги хванем. – викали те и се насочили с бягане към тях като държали нещо в ръцете си. Посегнали с него към пеперудите и ги затворили в него. После ги извадили и ги пуснали в друго нещо.

Нашата приятелка гъсеницата погледнала тъжно надолу и видяла в тревата един бръмбар.

808-butterflies-cuКакво ще стане сега с тези прекрасни създания?попитала тя. Защо тези деца ги хванаха?

Ще ги забодат на някоя стена казал той незаинтересовано.

Но  защо? проплакала тя – Те са толкова красиви!

Затова и децата ги хващат, за да си ги занесат в къщи и да им се радват.

Но те ще умрат!продължавала да настоява гъсеницата.

Да, но пак ще са красиви. Тръгвам, че си имам задачи казал навъсено бръмбарът и продължил по пътя си.

Гъсеницата постояла още малко и тъжна литнала над полянката. На едно то цветята видяла пеперуда. Приближила се към нея и я попитала:

– Видя ли какво стана току що?

– Да – отвърнала тя.

Не те ли е страх? 

Да.

И как живееш в страх, че някой ден може да те хванат и заковат за стената?

Ами, не мисля за това. Живея си живота, радвам се на всеки ден, а ако това стане, ще бъда доволна, че съм живяла както си искам. Ние сме пеперуди и имаме възможността да летим, да виждаме нови неща. Забавно е!

 – И аз ли съм пеперуда? – попитала боязливо нашата малка приятелка.

– Разбира се! – казала тя и отлетяла.

А нашата малка приятелка постояла още малко замислена на цветето. Значи вече не била грозна космата гъсеница, която никой не поглеждал. Сега била красива пеперуда, която имало опасност да привлече вниманието на някого, който да иска да я забоде на стената си за украса.

Нямало пълно щастие. Все трябва да се притесняваш и пазиш от нещо. Но пък сега тя била лека и волна. Крилата ѝ можели да я отнесат където пожелае. Ако внимава, може и да се избави от лапите на зложелители. Усмихнала се и литнала високо, високо и виждала пъстротата на света далеко, далеко.

На душата ѝ отново станало леко. Летяла и се въртяла докато вече не чувствала крилете си от умора. Легнала в чашката на едно цвете и заспала сладко, сладко, а душичката ѝ продължавала да трепти от щастие.“

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Искаш да имаш бебе, а това не се оказва толкова лесна задача, колкото си мислеше изначално? Искам да споделя с теб няколко неща и да ти задам няколко въпроса, водена от убеждението, че само когато познаваме врага, можем да го преборим. Понякога едно осъзнаване е в състояние да освети изход от ситуацията, който до сега е бил скрит в мрака на страха и негодуването ни.

Първо, както и да се чувстваш в момента, знай, че не си сама! Между 50 и 80 милиона хора в света жадуват да станат родители, но не има се получава с лекота… Какво те грее това ли? Ами, това е област, която се развива ежедневно и невъзможното преди 10 години е рутинно днес. С целта бебе са ангажирани специалисти – не само лекарите от центровете за репродуктивно здраве, но и хора с холистичен подход, психолози, консултанти и т.н. Понякога половината от преодоляването на препятствието е да намериш „твоя човек“, който да те подкрепи.

Второ – погледни на това, което ти се случва в момента, като на предизвикателство, а  не като на проблем. Твоето пътуване към бебето те води към нова и по-добра връзка с теб самата, с близките хора в живота ти, с тялото ти. Отгоре на всичко, доказано е, когато имаме пред себе си предизвикателство сме доста по-креативни в преодоляването му, отколкото, ако си причиним стреса да смятаме, че сме застигнати от страшна угроза и сме в ситуация без изход.

Трето –  ти си тръгнала по пътя към осъзнатото родителство и това ще ти помогне да си по отворена и чувствителна към нуждите на твоето дете. Това е подарък и за двама ви, особено за него.

Четвърто – по пътя на бебето, ясно виждаш от кого си придружена – връзката ти зрее и се развива, докато крачиш към него. Или пък тлее и се скапва и въпреки опитите ти да промениш нещата, това е безвъзвратно. Ако случаят ти е от вторите, моля те, не се хващай за идеята, че този мъж е единственият ти шанс и ако сега се разделиш с него, всъщност ще изпуснеш възможността да станеш майка. Познавам доста „доказателства“ за обратното.

Защо бебето се бави?

Причините са най-разнообразни и за да разбереш твоята лична, е нужно да изследваш не само тялото, но и мисловните си нагласи, подсъзнателните си страхове, натрупаните травми и блокажи. Всички ги имаме, независимо дали го осъзнаваме или отричаме. Колкото по-рано се заемем да развържем възлите и да отворим Кутията на Пандора, толкова повече се приближаваме към това да разчистим препятствията между себе си и бебето.

Замисли се – колко често си си представяла, че е страшно да си бременна? Не си? А когато беше тийнейджърка? Искаше ли да станеш майка първия път, когато прави секс или напротив – стремеше се да го избегнеш? Ползвала ли си предпазни средства? Браво на теб, постъпила си разумно – подходила си към бебето със зрялото решение, че ще го поканиш в живота си, когато си готова за него.

Какъв сигнал обаче даваме на тялото си, когато години наред се предпазваме от бременност и си повтаряме „Дано да ми дойде менструацията, дано да ми дойде…“? Че бременността е заплаха, нали така? При някои от нас отзвукът от това убеждение се загнездва дълбоко и пуска корени като плевел, който пречи на съзнателното решение „искам да стана майка“ да бъде прието от тялото ни.

Страховете, свързани със зачеването, могат да са плод и на убеждения, които сме наследили от майки, баби, лели, на дочути отнякъде страховити истории и плашещи разкази… Колкото и силно да е желанието ни да имаме бебета, тези страхове са като котва, която ни държи на място и ни пречи да се доближим към него. За да ги преодолеем, е нужно да ги разпознаем, опознаем, приемем, отработим… Спирам до тук, защото всеки случай е индивидуален и да обобщавам би било непрофесионално и дори несериозно.

broken-heart-sandИмаш ли сигурна връзка със себе си? А с партньора? Чувстваш ли се балансирана и хармонична? Комфортно ли ти е заедно с него и когато си сама? Ако избягваме контакта с другите, ако градим стени, вместо мостове между тях и нас, това често е индикация, че избягваме и контакта със себе си. Ако нямаш сигурна връзка със себе си е почти невъзможно да изградиш такава с друг – дори това да е собственото ти дете. Понякога усещайки липсата тук, ние подсъзнателно си забраняваме да предаваме модела нататък. Добрата новина е, че върху изграждането на сигурната връзка може да се работи – нищо не е изгубено завинаги, ако установяваш липсата й.

Здрава ли си? Телата ни са като машинки за оцеляване – подлагаме ги на стрес, недоспиване, храним ги зле, обездвижваме ги и те въпреки това се приспособяват. Как го правят ли – като приоритетизират! За тялото ти репродукцията никога няма да е толкова важна, колкото биенето на сърцето, изрядността на пулса, работата на храносмилателната и отделителната система и т.н. Ако има бъг някъде в системите, гарантиращи му оцеляване, много вероятно е то да прояви разум и да не  се хвърли да се размножава с този хъс, с който на нас ни се иска. За да забременееш, е нужно да се погрижиш за здравето си.

Даваш ли си сметка, че всичко, което ядеш, пиеш и дишаш има отношение към твоето здраве? Да, повечето хора не броят ободряващите кафенца,  успокояващите цигарки, чашките за отпускане и ежедневните подслаждания, докато някой здравословен проблем не им го наложи. Прекален светец и Богу не е драг, нали така беше? Има разлика обаче между това да подкрепяш тялото си и да го тровиш, нали?

И последно – Не се съди и не се обвинявай! Нямаме вина, че не знаем всичко! Проблем е обаче, когато уж много сме чели, уж сме наясно, а не правим нищо, за да променим и подобрим ситуацията. Или пък започваме промяната от утре. Дела трябват, а не думи. Пожелавам ти успех в постигането на по-добра версия на себе си! Аз самата вървя по пътя към същото.

Понеже вярвам, че най-лесния начин човек може да сбъдне мечтата си, когато помогне на другите да го направят, ти предлагам статиите в моя сайт, както и възможността да се свържеш с мен чрез контактната му форма в сайта. Независимо дали ще го направиш или не, аз оставам на твоя страна и ще продължа да пиша и говоря, за да се сбъднат мечтите за бебе на повече хора. Благодаря ти, че прочете!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена