„Изследванията ми може и да са перфектни, но на мен ми прилошава всяка сутрин. Как да отида на работа като ме е страх, че ще се падна някъде навън?“, пита мъж на 40, потърсил помощта ми.

„Страхувам се, че нещо ще се обърка в последния момент и в крайна сметка няма да имам дете“, изплаква бременната в пети месец жена, която седи на дивана срещу мен.

А можете ли да си представите какво изпитва жената, която се страхува да напусне дома си, заради честите панически атаки? Стои си вкъщи и телефонът й звъни все по-рядко. Приятелките й една по една се отказват да се опитат да я измъкнат навън.

Нека да ви кажа една тайна – страховете са присъщи на всеки! Ако някой ви каже, че няма нищо, от което да се страхува, има два варианта – залъгва сам себе си или вас.

Всички се страхуваме. Въпросът е позволяваме ли на това да ни спре?

Притесненията свързани с нашето физическо, психическо и материално благополучие и това на хората около нас, са естествени. Към тях се добавят и страха от самота, от изоставяне, от провал, от успех, от не случване на важните за нас неща – да имаме щастлива връзка, дете, дом, работа, която ни развива и обезпечава… Списъкът при всеки човек е различен. Отклонение от нормата е по-скоро, ако той липсва. Към всичко това се добавят и различните фобии.

Като теглиш чертата разбираш, че за колкото и смел да си се имал, все има някое чудовище, което те е хванало за гърлото. Реакцията към страха обикновено е или желание да се изолираш или обратното – нужда да си заобиколен от много хора и да не оставаш сам със себе си. Във всички случаи обаче той те сковава и не ти позволява да мислиш и действаш рационално.

Как да преборим страховете си?

1. Признай страха – не се опитвай да бягаш от него, да го отричаш или да се правиш, че го няма, заравяйки глава в пясъка като щраус. Последната поза благоприятства страхът да те нападне в гръб, когато най-малко очакваш и да ти разкаже играта, както той си знае. Всеки, участвал в някакъв двубой ще потвърди, че е от огромна полза да познаваш противника – така му знаеш номерата и си подготвен за тях. Опознавайки страха можеш да прецениш до каква степен той е обективен.

2. Приеми, че страхът е част от теб и не му се ядосвай. Колкото повече обръщаме внимание на това, което ни дразни, толкова по-голямо става то. Затова се опитай да погледнеш на страха като на свой приятел. Отговори си на въпроса по какъв начин този ти страх ти е помагал в миналото? Може би те е предпазил от някоя тинейджърска щуротия, попречил ти е да си разбиеш главата в необмислена постъпка? Във всяка ситуация – дори най-разстройващата и гадната има и добра страна. Няма изключения – просто така е устроен светът – в идеята за ден, стои нощта.

exwnlcg7ijbnab7j2p3t3. Дай си сметка, че страхът ти не е реалност – той е плод на ума и на въображението ти, на твоята вътрешна нагласа. Той е заложен в гените ни от далечни прародители, които са се борили за оцеляването си в свят, пълен с опасности и зверове. Култивиран е от родителите ни с доброжелателното – „не се катери, ще паднеш“, „не се доверявай на непознати“, „пари се печелят трудно, пази ги“, „хората са лоши“, „трябват връзки за всичко“, „смисъла на живота са децата – за теб живея“… Може да се изброява до безкрай.

Ние сме почвата, в която нашите родители са посели зрънцата на собствените си разбирания и ограничаващи убеждения. Направили са го от грижа и желание да ни подготвят за живота. Само че тези семена, вместо да ни дават криле и да ни помагат да полетим, ни привързват към земята като тропически лиани. За да ги разсечем, трябва да си дадем сметка, че тези страхове са ни предадени по наследство и да сменим нагласата си. Постижимо е и работата със специалист помага за целта.

4. Какво е най-лошото нещо, което може да ти се случи, ако  предприемеш действието, от което се страхуваш? Бъди реалист, отговаряйки на този въпрос. Не оставяй на съзнанието ти да рисува апокалиптични картини, а използвай статистиката. Колко процента от хората са били нахапани от куче до смърт, колко са изгубили живота си в самолетна катастрофа, колко са останали без деца и т.н.? Какъв е обективният шанс точно ти да си част от този процент?

5. Страхът намалява, когато вървиш срещу него – дори една малка крачка да направиш в посока нещото, от което се страхуваш, тя покачва твоята увереност, повишава самоуважението ти и смалява чудовището, срещу което си се изправил. Ако се страхуваш от кучета, погали някое пале, ако не можеш да пътуваш с метро, си наложи да влезеш в тунела и да постоиш там 2 минути, утре 5. Наложи си да се изправиш срещу страха си и да направиш първата стъпка, дори да е микроскопична. След това си признай победата, похвали сам себе си и утре действай пак. След като си престъпил първия път, можеш да го направиш отново, нали?

overcoming-fear6. За всяко нещо си има първи път – казвам го не аз, а Сър Едмънд Хилари, първият покорил връх Еверест: „Имахме непрестанния страх от това, че всъщност не знаехме дали е физически възможно да стигнеш върха, тъй като твърде много експедиции са били неуспешни в опитите си. Имахме и тази сериозна психологическа бариера за преодоляване. След като ние веднъж стигнахме върха и показахме, че това е възможно, това до някъде облекчи задачата за всички останали след нас.“

Това, че никой до сега не е правил нещо, не означава, че то е невъзможно – уточнявам го в случай, че мечтата ти е наистина мащабна. След като главата ти е стигнала до мисълта за нея, значи има как да бъде осъществена. Примерите са безкрайно много.

7. Погледни на страха като на нещо конструктивно – притеснение, което те кара да се развиваш, да работиш над себе си, да търсиш изход. Точно твоят страх те накара да прочетеш тази статия, нали?

8. Намери си подходящо обкръжение – нека то е от хора, които имат силата и смелостта да се изправят пред страховете си и да реализират целите си, да вярват и да вървят напред. Тези, които се вайкат, не правят нищо и оправдават с обстоятелствата, не са подходяща компания за теб. Нали си чувал, че човек е средното на петте човека, с които общува най-много – и като доходи, и като постижения и като нагласа към живота. Огледай се, кои са твоите пет човека? Нищо чудно и ти като мен преди известно време да направиш тази сметка и да не харесаш резултата. Ако е така, нуждата от промяна е спешна.

 „Страхът може да те направи затворник. Надеждата може да те освободи“. Тази фраза от филма „Изкуплението Шоушенк“ се е запечатала в ума и сърцето ми от години. Повтарям си я всеки път като се паникьосам. За мен тя осветява два изхода като в тъмен киносалон. На единия пише „страх“, на другия „надежда“. Първият води към ступор и неадекватни действия, а зад втория ме чакат мечтите ми. Те са магнитът, към тях вървя. Понякога с олюляващи се крака и микроскопични стъпки, но вървя, защото знам, че стигайки там, вече ще съм по-добра версия на себе си и ще съм благодарна за пътя.

Побеждаваме страха когато сме в служба на себе си и на мисията си и не му позволяваме да ни отклонява. Той се храни от вътрешното ни противоречие и от липсата ни на вяра в собствените сили. Показвайки си, че можем да вървим напред въпреки него, ние всъщност вече сме му видели сметката.

Още за СТРАХОВЕТЕ – техните ПРОЯВЛЕНИЯ, ИМЕНА и ЛИЦА, можете да научите от видеото:

 

Накрая искам да отбележа три от причините хората да се провалят в борбата със страховете:

1. Не отчитат малките си победи. Обявяват ги за незначителни и нищожни и по този начин убиват мотивацията си да опитват.

2. Не са достатъчно упорити, за да превърнат постигнатото в навик и системата им ги връща в изходна позиция. Ние сме свикнали със статуквото и несъзнателно го поддържаме като намираме извинения защо не предприемаме стъпки за промяна – нямам време, разболях се, обстоятелствата са такива сега…

3. Не намират съюзници в борбата – твърде горди са, за да потърсят помощ и подкрепа в околния свят или очакват да я получат от най-близките си хора. Те пък често носят подобни модели като тези, срещу които човекът се бори в момента или не разполагат с капацитета, устойчивостта и емпатията, за да им я осигурят, въпреки доброто си намерение.

Страхът е част от нас, но това не означава, че ние сме страхът или сме страхливи. Каквато и емоция да изпитваме, не бива да се идентифицираме с нея. В нас винаги остава здравата, хармонична, съвършена същност, с която сме се родили. Тя е като синьо, спокойно небе. А всичко, което ни пречи – страховете, вината, болката, негативните вярвания и убеждения, са като облаци по него. Нужен е вятър, за да ги разпръсне и отнесе. Осъзнаването на проблемите, тяхната преработка, създаването на нови когнитивни схеми и на навици, са вятърът на личностното развитие и на пътя към по-добра версия на себе си.

Страховете са трамплин за промяна. Колкото по-устойчиви са, толкова по-голям е потенциалът им да ви изтласкат нагоре.
Ако сте готови за засилка и скок, ви очаквам във вторник, на 22 октомври 2019 г., за да кажем “СБОГОМ, СТРАХОВЕ!“ Лекцията е с практическа насоченост, ще има лесно приложими и работещи техники и упражнения.
За подробноти и записвания, проследете линка- https://www.facebook.com/events/805662383183252/

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
И не забравяйте, имате възможност за конкретни действип, които да ви подкрепят, на 22.10 като участвате в “СБОГОМ, СТРАХОВЕ!“!

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Събуждам се с усещането, че светът ми е потънал. Навън вали. Криво ми е! Не станах достатъчно рано, за да отметна някоя задача и да си събера мислите преди другите да се събудят… И сега какво по-напред? Насилвам се да се изправя и в следващата минута дъщеря ми, моят малък барометър, отваря очи и директно започва да промрънква: „спи ми сеееее, боли ме гърлотооо и коремчетооо“. Естествено! Моят малък гръмоотвод, винаги готов да илюстрира шумно и да преекспонира това, което е в душата ми – това е тя. От мига, в който се роди, плаче и се тръшка, когато на мен ми е криво и прави фасони всеки път, когато аз съм напрегната отвътре, дори и с 24-каратова усмивка на лицето… Никога не мога да я заблудя. Мислех си, че с всички деца усещат настроенията на родителите си, даже го прочетох при Йеспер Юл. Скоро обаче, една приятелка, която се занимава с хюман дизайн, видя и личното ни доказателство за това. Картите на двете ни са такива, че на Неда й е писано да ми е като лакмус за чувствата. Посъветва ме, когато не съм много наясно със себе си, да обърна внимание как се държи детето ми в момента. Е, моето днес е криво!

Решавам да отворя книжката на Ронда Бърн „Тайната за всеки ден“ наслуки и ето какво се появява – „Целият свят и всеки отделен детайл от твоя ден ти показват каква е твоята вътрешна честота. Тя е видна във всеки миг посредством хората, с които общуваш, обстоятелствата и случките. Животът ти отразява като в огледало това, което е вътре в теб“.

Чудничко направо – навън вали като из ведро, а на мен ми се реве. И това, ако не е синхроничност…

И какво да правя? Да потъна хубаво в локвата на собственото си самосъжаление и да се отъркалям в тинята на натрупаните разочарования? Да обясня сама на себе си какъв съм идиот и майстор на драмата и да се впусна във вътрешно самобичуване? Да си залепя усмивката и да чакам и до душата ми да стигнат естествените физиологически промени, които тя предизвиква в тялото?

Отварям книжката на друго място в търсене на отговора. Ето го: „Всичко, което трябва да направиш, е да помолиш и да вярваш, а после да се настроиш на приемната вълна на доброто. Няма нужда да правиш нищо повече. Вселената ще сложи всичко на място, включително и теб. Когато искаш и вярваш, ти преставаш да бъдеш пречка и оставяш Вселената да си свърши работата.“

Поразена съм! Една нищо и никаква книжка ме диагностицира и ми назначи лечение в десетката от раз. Не е вълшебна, просто аз търся знаци и Вселената ми ги изпраща. Благодаря! Остава ми да се помоля и да вярвам и да си позволя малко да поплача – с приемане и разбиране, че и вътре в мен понякога вали. Да покажа уязвимост и да я споделя е огромна крачка за мен, много извън зоната ми на комфорта. Обещала съм си обаче, че ще бъда честна пред себе си и пред другите.  Явно днес костюмът на супержена ще си почива…

А ти как си днес?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена