И след три месеца пак ще направим трансфер каза докторът след втория спонтанен аборт. „Аз на всеки 3 месеца ли ще го преживявам това?!“, попитах. Той ме погледна и нищо не каза. 

Думите са на жена, която в момента се бори да възстанови психическата си устойчивост и да си вземе живота в ръце. Трудно е да се върнеш към усещането за смисъл, след като си го вложил изцяло в това какъв ще бъде резултатът от твое действие – дали ще донесе успех или ще ти попари надеждата.

„Направих 5 опита ин витро един след друг. Не мога да понеса нищо повече“, казва тя. Погледът е сведен, раменете прегърбени, апатична и вяла е… Питам я как се е чувствала след първия неуспех, след втория… Не връщам миналото от любопитство. Знам, че да се потопи в детайлите от събитието и да разпознае емоциите, ще отприщи бента и ще я доближи към катарзиса. „Не знам. Отдавна съм спряла да се питам какво чувствам. Важното е да се действа, нали?“, отговаря ми сухо тя.

Дали? Никога не съм предполагала, че ще пиша статия за умението да спреш, когато целият свят крещи: „давай! давай! ще успееш“. И не, не призовавам никого да се предава, отчайва, отказва от желанието си да има дете/ да постигне мечта. Не казвам също, че резултат може да се постигне само с визуализации, медитации и „когато му дойде времето“. Искам обаче да напомня няколко неща:

Действието, в името на това да правим нещо, е също толкова безсмислено както бездействието. Нищо, че знаеш поговорката: „За лудо работи, за лудо не стой“. Излез от командата автопилот и си помисли какво ти дава/взима тази концепция, предавана от поколения. После си припомни, че имаш глава на раменете, за да разпознаваш и следваш вярното за теб в ситуацията. Може би аз смятам, че трябва да се тича към върха, но можеш ли ти да го направиш с раницата на гърба, с камъче в обувката, без да четеш маркировката?

Усещането за контрол, което ни дава действието, понякога е ИЗМАМНО. Ако днес аз пиша цял ден и цяла нощ, утре пак и пак, може и да имам задоволството, че най-после нуждата да пълня сайта си е под контрол, но рискувам да рухна от умора, да допускам грешки, да пиша безсмислици… За да имаме емоционална свобода и да запазим психичното си здраве, е нужно да си дадем време и пространство да УСЕТИМ как се чувстваме, след като сме направили нещо. Имаме ли сили и устойчивост, как можем да ги възстановим? Какви са емоциите, които изпитваме? Можем ли да ги формулираме? Признаваме ли си ги? ПОЗВОЛЯВАМЕ ли си ги?

we-answered-your-question-now-what-1Пълната ЗАГУБА на КОНТРОЛ може да е наш приятел, защото ни изправя лице в лице със страховете ни и отприщва ГНЯВ/ЯРОСТ. Те пък носят енергия. Бинго – от една страна разбираме къде всъщност ни стяга обувката и какво можем да направим, за да ни стане удобна, от друга – имаме силата да променим нещата. Нужно е само да позволим на гнева да ни води към промяна, да е градивен. Звучи като оксиморон, но е факт – фазата на гнева е нужна, за да минем към нивото на приемането. Нормално и лечебно е да изпитваме гняв и да му даваме воля. Знам, че мама е казвала обратното. Но това води само до потискане и преглъщане на негативната емоция. Оттам нататък какво да прави тялото с нея, освен да соматизира? Ето ги туморите, бучките, алергиите… Само освобождавайки гнева можем да го вентилираме и да продължим напред.

И ако най-после видяхте нечия благословия да фучите и трещите на воля, искам да поясня. Идеята не е да пометете мъжа/шефа/доктора/кухнята с гнева си, а да му помогнете да излезе по безопасен начин (не на шефа, на гнева). Може би ще мятате възглавници и ще крещите в тях, ще удряте с кърпа по облегалката на стола, ще млатите боксова круша до откат, ще опишете теглата си на лист и ще го накъсате на микроскопични парченца, ще правите динамични медитации, ще плувате, докато ви се откачат ръцете… Вариантите са много – намерете своя и му се отдайте с плам и усърдие. После пак и пак, докато изпразните кошчето за душевни отпадъци. След това ще сте като нови, обещавам.

ПРИЕМАНЕТО (моля да не се бърка с примирение) е лечебно. То ни връща силата.

„Приемете – тогава действайте. Каквото настоящият момент предлага, го приемете, все едно че вие сте го избрали. Винаги работете с него, а не срещу него.“

Цитирам тези думи на Екхарт Толе, подкрепени от личната ми увереност, че едва след като приемем ситуацията, колкото и гадна и тежка да е, можем да имаме адекватна стратегия за справяне. Приемането ни връща силата и влиянието, отваря вратичката за някаква малка крачица, а с нея идва и оптимизмът за бъдещето, волята за живот.

Апетитът идва с яденето, жаждата за живот с живеенето, а радостта със смеха. Започнете да осъществявате живота, който искате да имате, без да отлагате нищо за ПОСЛЕ. Най-подходящият момент да реализирате плановете си е СЕГА. Не когато бебето дойде, отслабна, завърша ремонта… Сега!

Колкото по-абсурдно ти се струва, толкова по наложително е да се измъкнеш за косата  и да предприемеш стъпката, от която се нуждаеш. Оставам на теб да решиш дали тя е да ревнеш с всички сили, да се запишеш на бокс или да проведеш разговора, който отдавна отлагаш. В същото време не забравяй, че паузата също е действие. Тя е умението да спреш, да сканираш това, което е в душичката ти и да осъзнаеш къде си в момента. После като въз(приемеш) обстановката/ситуацията, ще усетиш накъде да вървиш.

Стискам ти палци да нацелиш своята пътечка и да върнеш себе си на себе си. Ако пък имаш нужда от поглед отстрани и подкрепа, можеш да ме откриеш чрез  Facebook страницата на блога или чрез контактната форма на сайта. Благодаря, че прочете! В случай, че ти идва отвътре, предай нататък:)

Вярваш ли, че можеш да постигнеш всичко, което искаш? Знам, че отговорът може да варира от едва смутолевено „Да“, до онзи знак с ръка, с който ние българите питаме без думи: „Ти луда ли си?“ Онзи ден ровех в тефтер от миналата година, търсейки един телефон. Да, старомодна съм – все още ми се случва да изхвърля изписан химикал 🙂 Та, номерът не го намерих, обаче се натъкнах на мои желания, писани през миналогодишния септември. Oказва, че 8 от 10 вече са факт, деветото- отчасти и едно се мъдри все още важно и надуто в своята недостижимост. Изненадах се, ама много! Добро КПД на сбъдване! Вярвала ли съм, че е възможно, когато съм ги писала. Ами надявала съм се, но чак пък да съм вярвала… Трябва да призная, че за да се случат някои от тях съм работила здраво, а други съм постигнала с шут в задника. Така де, като ме е било страх да скоча, Вселената се е погрижила да ми издърпа килимчето.

И понеже тази седмица съм на тема изобилие- върху това ще работим в четвъртък, в Женските срещи, при мен дойде и една прекрасна притча за сбъдването и за вярата в себе си.


Веднъж един бизнесмен затънал до шията в дългове и не можел да намери изход от създалата се ситуация. Не можел да плаща нито на кредиторите си, нито на доставчиците си.
За да се разсее малко от тревогите си, той отишъл в парка, но лошите му мисли не го напускали. Мъжът седнал на една пейка и хванал главата си в ръце, опитвайки се да измисли начин да спаси бизнеса си от банкрут. Внезапно един старец се доближил до него.
 – Виждам, че нещо ви тревожи – казал той – Ще споделите ли мислите си с мен?
Бизнесменът му разказал за проблемите си, за липсата на пари и, че банката отказала да му отпусне още един кредит, с който да спаси бизнеса си. Възрастният човек го изслушал, без да го прекъсва и после казал:
– Мисля, че мога да ви помогна.
Той попитал бизнесмена за името му, написал му един чек и го сложил в ръката на изненадания човек.
– Вземи тези пари. Ще се срещнем отново тук точно след една година, за да ми ги върнеш.

Мъжът нямал време да каже нищо, защото старецът се изгубил като дим в тълпата.

 

Бизнесменът погледнал чека. На мястото за сумата възрастният човек бил написал 500 000 долара, а отдолу – името Джон Д. Рокфелер. Джон Д. Рокфелер! Един от най-богатите хора в света!
„Мога да реша всичките си проблеми,“ помислил си той.
Но вместо това той решил да остави чека в сейф. Самата мисъл за съществуването му му давала силата, от която се нуждаел, за да измисли начин да спаси бизнеса си.
С нови сили той сключил няколко добри сделки и успял да отложи крайния срок за погасяване на дълговете си. Успял да направи големи продажби. Само за няколко месеца той изплатил задълженията си и отново започнал да печели пари. Година след това, той се върнал в парка с чека в ръка.
В уреченото време възрастният човек се появил. Бизнесменът бил готов да му върне чека и да му разкаже за успеха си, но изненадващо една сестра се появила и сграбчила стареца за ръката.
– Най-накрая те намерих! – възкликнала тя – Надявам се, че не ви е притеснил. Често бяга от вкъщи и разправя на хората, че е Рокфелер.
Бизнесменът останал като гръмнат. През цялата предходна година той бил толкова зает с бизнеса си, купувал и продавал и вярвал, че във всеки един момент може да използва онези половин милион долара, за да се спаси, ако ситуацията го изисква.

Внезапно той осъзнал, че не парите – реални или измислени – са преобърнали живота му. Новата му вяра в себе си му дала силите да постигне всичко, което желаел. (*източник на притчата: brightside.me)

И какво излиза накрая? Ако ни е страх, за да постигнем нещо, трябва да вярваме, че имаме резервен план. Предлагам ви той да бъде, че приемаме себе си и се обичаме такива, каквито сме и сме щастливи с това, което сме и което имаме. Когато стъпим на тази здрава основа, можем да надграждаме. В противен случай сме в мочурището на съмнението и самокритиката, а те освен, че срутват всичко, са и белег за незрялост.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!

Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Един крал решил да изпита свитата си, за да намери човек за важен пост. Бил заобиколен от голям брой силни и мъдри мъже. „Обръщам се към вас, разумни мъже – казал кралят, – защото имам проблем и искам да видя кой е в състояние да го реши“. Той повел присъстващите към врата с огромна тежка брава, каквато никой до сега не бил виждал. Кралят казал: „това е най-голямата и най-тежката врата в моето кралство. Кой от вас може да я отвори?“. 

Някои от придворните поклатили отрицателно глави. Други, смятани за мъдреци, погледнали по-отблизо вратата, но признали, че не могат да се справят. След като мъдреците изрекли това, останалите придворни се съгласили, че проблемът е твърде труден за решение. Само един везир се приближил до бравата. Огледал я, опипал я, изпробвал различни начини да я помръдне, накрая я натиснал с повече сила и вратата се отворила. Тя била само леко притворена и нямало нужда от нищо друго, освен готовност да се разбере това и кураж да се действа безстрашно.

Кралят казал: „Ти ще получиш службата в двора, защото ти не се доверяваш само на това, което чуваш и виждаш, а използваш своите собствени сили и се осмеляваш да опиташ.“ *

А ти осмеляваш ли се да опиташ или се доверяваш единствено на капацитети, специалисти, професионалисти да ти казват какво е възможно и какво не? Естествено, че те знаят и могат повече от теб в тяхната си област, но никой не те познава отвътре така добре, както ти самият. Никой няма достъп нито до раните, нито до съкровищата, които носиш в себе си и не може да предвиди капацитетът ти за справяне.

abundance-bundleТи си експерт по себе си. Освен това имаш вродена вътрешна мъдрост, искра от вселената и божественото, която свети и те води. При някои хора тя е замъглена от следването на чужди истини и ценности. При други – от скъсването на връзката със собствените нужди и емоции, за да се спасят от болката. При трети – има силно недоверие в собствените сили. Те не предполагат, че спасението може да дойде отвътре и търсят/чакат/надяват се някой друг да ги измъкне.

Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Чувал си това, нали? За мен начинът да си помогнеш е да започнеш да се опознаваш и да разпознаваш страховете и препятствията, които стоят на пътя ти. Един от начините да се случи това е чрез водените медитации. Когато правя такива в група, е впечатляващо как едни и същи думи въздействат по различен начин на присъстващите дами. Причината е, че всяка вижда и преживява картината, родена от нейното въображение и подсъзнание, среща собствените си нужди и болка и се свързва с нещата, които са травматични или подкрепящи в живота й.

Няма как да изградиш здрава къща върху паянтови основи. Затова и кулите на мечтите ни често се срутват или пък изобщо не намираме психическата устойчивост да започнем да зидаме. Тогава се просто стоим отстрани и се чувстваме прецакани, че си нямаме кула.

Ако е дошло времето да се погрижите за собствените си основи и да почистите и сортирате насъбралите се натурии в психическия си килер, ви каня да се присъедините към нашите ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ. Те НЕ са подходящи за всички, а само за жени, които:

–  съзнават, че е тяхна отговорност да се погрижат за себе си;
– минават през трудности, кризи и предизвикателства в живота си, но искат да си върнат лекотата и радостта;
– учат се да отстояват себе си и границите си, но и да бъдат гъвкави и приемащи;
– са готови да свалят маските, да излязат от заучените роли и се върнат към себе си и да бъдат автентични и цялостни;
– поемат отговорността за своето щастие и не искат да се извиняват с обстоятелствата и да чакат да са щастливи, когато постигнат еди-какво-си;
– вярват, че не е нужно тотално да изпушиш, за да вземеш мерки за психичното си здраве и духовно равновесие.

Какво правим на тях?
Работим за нашето по-добро ДНЕС като отработваме травмите и се помиряваме с ВЧЕРА (миналото), овладяваме страховете, притесненията и недоверието, свързани с УТРЕ (бъдещето).
Използваме силата на медитацията, хипнозата, енергийната психология, позитивната психотерапия и разнообразни техники и подходи за работа в група. Освобождаваме блокажите и позволяваме на нашата вродена вътрешна мъдрост да се разгърне и да ни насочва по пътя ни. Всичко това се случва в малка група и при пълна конфиденциалност.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

* Притчата е част от книгата „Търговецът и папагалът“ на Носрат Песешкиан

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят. Нейният полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза:

– Татко, благодаря ти за всичко, което си ми дал през годините! Желая и на теб достатъчно, татко.

Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:

– Казвали ли сте довиждане на някого, знаейки че може да е завинаги?

– Да, казвал съм – и с това нахлуха спомените за времето, когато бях дете… – Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? 

– Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и се страхувам, че следващото й идване може да е за погребението ми – отговори той.

– Не си мислете такива неща. Никой не знае каква ще е съдбата му… Докато се сбогувахте, дочух, че тя каза „Желая ти достатъчно“. Мога ли да попитам какво означава това?

Той се усмихна.

– Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.

Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности, и се усмихна още повече.

– Когато си казахме „Желая ти достатъчно“, ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат.

Той се обърна към мен и продължи, като че ли рецитираше нещо:

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.

Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.

Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.

Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.

Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.

Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш.

Желая ти достатъчно „Здравей!“, за да ти дадат сили за последното „Довиждане!“

Той се просълзи… и се отдалечи.

Да имаш усещане за ДОСТАТЪЧНО е в основата на щастливия живот. Жалкото е, че често не оценяваме, че имаме достатъчно в живота си и вместо да се наслаждаваме на наличното, ние страдаме заради липсите.

Отгоре на всичко със замах попадаме в капана на това да искаме неща, които всъщност не ни трябват. Защо го правим? Възприели сме социални модели, семейни концепти и чужди ценности. Те са станали толкова важна част от нас, че ги усещаме за свои. Те обаче НЕ са. После се чудим, защо като се опитваме да ги реализираме в живота си, не ни се получава. Не можем да ги случим, защото противно на това, което си мислим, те не са истинския КОПНЕЖ на нашето сърце.

Как да живеем с усещането, че имаме достатъчно? 

Като се върнем към себе си и се опознаем. Какви са маските, които си слагаме и ролите, които играем? Какви сме в същността си без тях? Едва, когато имаме достъп до същинските си нужди, можем да ги удовлетворим. Преди да ги познаваме, се стремим към това, което е общовалидно и общожелано. Резултатът? Ставаме като жабата, която чула, че конете носят подкови и вдигнала крак да й сложат и на нея, за да не изостане…

Как да стигнем до същността си?

Първото необходимо условие е да отделим ВРЕМЕ за ВЪТРЕШНА РАБОТА със СЕБЕ СИ. Тъй като съзнавам колко трудно е да го направиш, докато сновеш от задача към задача и чакаш „да му дойде времето“, ви предлагам да фиксираме заедно час за себе си.

Каня ви на ежеседмични, четвъртъчни Женски срещи за подкрепа и медитация – час и половина за истински важните неща в живота. Груповата енергия, съчетана със силата на медитацията, хипнозата, енергийната психология, позитивната психотерапия и разнообразни техники и подходи за работа в група и вашето желание за промяна, могат да сътворят чудеса!

Позволете на вашата лична вътрешна мъдрост да се разгърне и да ви насочва по пътя ви. Той е ваш, както и отговорността да се погрижите за себе си.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

P.S. Не зная кой е първоизточникът на притчата, но е свършил прекрасна работа. Благодаря!

Обещания! Към себе си, към другите, към Живота и Господ… Някои са направени на маса, пред хора, други – дълбоко в сърцето. Общото между всички тях е, че не могат да се случат сами, без нас. Едва ли има човек на тази земя, който да е успял да изпълни всичките си обещания. За съжаление обаче има такива, които са нарушили повечето от тях. След новогодишната еуфория виждам, че част от клиентите ми вече имат казус с това как да удържат обещанията, които са си дали. Ако и с вас е така, вероятно ще намерите в текста нещо за себе си.

Как да изпълняваме обещанията си?

1. Нужно е да бъдем осъзнати, когато влизаме в ролята на жертва. Правим го като се оплакваме. По думите на Екхарт Толл: „Когато се оплакваш, превръщаш себе си в жертва. Или напусни ситуацията, или я промени, или я приеми. Всичко друго е е безумие“.  Една китайска приказка твърди, че когато се задава буря, някои издигат стени, а други – вятърни мелници. Обстоятелствата са нещо, което може да се отрази на живота ни, но не може да го определи.
Оплакваме се, водени от илюзията, че съществува перфектна съвкупност от време, събития, вътрешна настройка. Да, има синхроничност на Вселената, но тя се случва, когато сме предприели действия и сме на пътя си, в правилната за нас посока. Няма как да ни споходи, докато си лежим на дивана и лапаме мухи, пардон пуканки.
Жертвата реализира потисканото си желание да се освободи от всякаква отговорност за своите действия и за изборите, които прави. Допълнително тя може да се стреми да получава внимание, грижа като непрекъснато демонстрира на какви несправедливи страдания е подложена.

pinky_promises_by_marissavoo-d46db9sКазано накратко: започне ли някой да ви се оплаква, газ и дим да ви няма, защото, ако останете за вас остават само две възможни роли – на агресора или на спасителя. Никоя от тях не предполага равноспоставеност в отношенията обаче. Чуете ли себе си да се жалвате от живота, веднагически се озаптете, защото това, което правите, съзнателно или не, е да си търсите извинение, за да запазите статуквото. Вие сам себе си убеждавате, че е невъзможно да изпълните дадените обещания и да случите живота си такъв, какъвто го искате.

2. Действайте! Понякога от това да изпълним обещанията си ни дели само да опитаме. Чували ли сте приказката за непробиваемата врата? Тя звучи долу-горе така: В едно царство живеел мъдър крал с красивата си пораснала дъщеря. Трябвало да я омъжи, но не знаел кого да избере за зет. Събрал мъдреците и те го посъветвали да измисли подходящо изпитание за кандидат-женихите. Тогава кралят наредил да се направи една непробиваема врата, с непробиваеми ключалки с непробиваеми резета и обещал да даде дъщеря си за жена на този, който отвори непробиваемата врата. Мнозина се опитвали по всевъзможни начини – с шперцове, с лостове и с взрив да отворят вратата, но никой не успял.

Накрая той свикал мъдреците, за да намерят начин. Те мислили, мислили и казали: „Царю, ти ни постави тази задача, за да провериш дали наистина тази врата е непробиваема. Такава е, никой не може да я отвори.
Тогава се появил един младеж, наближил вратата, натиснал дръжката й и тя се отворила… Вратата била непробиваема, но не била заключена.

3. Намалете бройката на обещанията! Никой не може да постигне всички неща накуп и едновременно. Това е същото като с претоварения график – отмятаме задача след задача, но те не свършват. Работим, работим, а накрая сме разочаровани от себе си, че не сме успели да се справим. Какъв е резултатът – губим вяра в собствените си сили и започваме да си мислим, че на нас не може да се разчита. Как човек може да повиши личната си увереност – като съзнателно съкрати задачите за деня и остави само най-важните от тях. Когато успее с тях, вече има крачка напред по пътя към своята увереност.

Обещавайте само неща, които пряко зависят от вас, волята и уменията ви. Важно е те да са мотивиращи за вас и да можете да предвкусите удовлетворението от момента, в който сте ги постигнали.

4. Планирайте с точност кога и как ще направите първата крачка. Казват, че най-разпространената диета е тази, която започва от понеделник. Обикновено продължителността й е до следобедните часове а въпросния ден. Причината – ясно е кога се прави първата крачка, но не как се прави тя. Успешната диета не предполага глад, а подходящ хранителен режим, т.е. нужно е да го избереш и в понеделник да ти е ясно в колко часа какво ще хапваш, така че да поемаш съобразено количество калории…

За да изпълните обещанието си, е добре то да е съпроводено с ясен план как точно ще се осъществи. Отгоре на всичко е нужно пътят към целта да носи удоволствие, защото днешният ден е единственото сигурно нещо, с което разполагаме. Не е добра стартегия да минем през него стиснали зъби и отложили радостта за утре, когато ще сме стигнали до целта. Ако искате да отслабвате, но фитнес залата ви потиска, поровете се в предложенията за групи по танци, в сайтовете, предлагащи домашни

тренировки.empty-promises

5. Волята не винаги е достатъчна за отказването от лоши навици и зависимости. Замислете се какво ви тревожи и анализирайте проблема, за да намерите решение за него. Отговорете си какво замества този навик в живота ви? За какво наистина съм гладен? Кога избирам да последвам този навик?
Моят личен лош навик са сладките изкушения – все намират начин да стигнат до мен, да се изпречат пред погледа ми и оттам нататък и аз и те знаем, че е въпрос на време да станат част от метаболизма ми… Лошото е не, че ги ям, а че го правя с ясното съзнание, че не са полезни за тялото ми, че му пречат да функционира нормално.
Анализирайки се, забелязах, че посягам към тях, когато съм преуморена, когато ми липсва енергия и работейки, съм се лишила от удоволствие. Начинът да се сбогувам трайно с тях – да намеря вариант да почивам/спя повече, да се съоръжа с алтернативи – здравословни храни и напитки, които дават енергия и да запланувам дневни удоволствия. Май е време да се върна към четенето за кеф, а не само за трупане на инструментариум за работа с клиентите ми и общо поумняване:)

6. Изгубената битка не означава изгубена война! Това, че днес отново си запалил цигара не може да е причина да запазиш кутията. Провали се в обещанието да не пушиш? Да, преди малко! Сега обаче е нов момент – събери сили и продължи. Ако Едисон се беше отказал да създадае крушката след няколко стотици опити, може би и до днес щяхме да сме на свещи:)

5378505346_e2c3a622db

7. Разделете целта си на по-малки и лесно постижими цели. Ако сега искам да пробягам маратон, вероятно ще трябва да ми правят изкуствено дишане след първия километър. Това обаче едва ли ще се наложи след 200 метра в парка. Понякога се закопаваме много успешно сами като си обещаем да постигнем нещо наистина голямо, засилим се, скочим към него, поожулим си коленете и си кажем: ами аз опитах, ама то не става! Става, но е необходимо да го разбием на стъпки и да планираме внимателно всяка от тях. Другото важно нещо е да започнем да правим стъпките дори когато не сме готови за тях. Иначе рискуваме да изпаднем в параноичната подготовка да бъдем перфектни при скока и никога да не стигнем до осъществяването му.

8. Награждавайте се! Всяка малка крачка по пътя към успеха е нужно да бъде отчетена и отбелязана. Наградите (емоционални или материални) са стимул да вървиш към целта, а и твоето вътрешно дете също има нужда да бъде зачетено, приласкано и поглезено. Неговата радост е горивото, благодарение на което се придвижваме към мечтите. За всеки постигнат успех и спазено обещание заслужавате награда. Така ще асоциирате пътя към целта с нещо приятно и ще имате мотивация да спазите всяко от останалите обещания.

9. Потърсете съмишленици и съюзници – ясно е, че ще се чувстваш много по-подкрепен, разбран и мотивиран, когато се обградиш с хора, които са на твоята вълна. Затова са фейсбук групите, клубовете, а и професионалните консултанти, коучовете и психолозите. Семейството и близките също могат да бъдат източник на подкрепа по пътя към целта, особено, ако тя касае общото благо.

10. Изберете правилната настройка – да събираш пори за екскурзия не е лишение, а всяко левче е стъпчица към Малдивите например. Да не пиеш кафе не е наказание, а инвестиция в по-балансиран и здравословен живот. Нали знаете, че няма значение какво ни се случва, а как гледаме на него?

Спазването на обещанията към себе си и към другите е не само възможно, но и напълно постижимо. Особено, ако го правим със съзнанието, че всяка стъпка към целта повишава личната ни сила и покачва потенциала да случваме чудеса в живота си. Другото важно условие е да примирим конфликтите вътре в себе си. Ние сме съставени от различни части на личността и понякога сме като в онази реклама, в която ангел и дявол изскачаха от главата на жена, застанала пред съблазнителна покупка. Единият казваше: „не ти трябва, спести“, а другият: „купи“. За да решим вътрешните си конфликти обаче първо е нужно да ги опознаем. Желая успех по пътя към себе си и много спазени обещания.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Забрави за миг за обезсърчаващите диагнози, изследванията с плашещи показатели и усещането, че сякаш се въртиш в омагьосан кръг. Свържи се с онази здрава част от теб, която носи мъдростта. Ти имаш вътрешните устои, които са неподатливи на външни заблуди, имаш усещане за себе си и за нещата в твоя живот, което не може да те подведи. Дали ще го наричаш интуиция, предчувствие или ще е прост трепет, които те води към правилните за теб неща, няма значение. Усети за себе си – ти вярваш ли, че ще имаш бебе? Ако отговорът е „да“, тогава просто го приеми за факт и избери твърдо да застанеш зад това. Когато назрее момента, ще гушнеш твоето бебе и това е сигурно!

На това малко гласче, което в момента вероятно ти нашепва, че си на път да се вкараш в поредната самозаблуда, му обясни, че ти избираш най-после твърдо и категорично да застанеш на своя страна и да отстояваш решението си да бъдеш майка.

Трябват ти доказателства? Огледай се и наистина виж колко много хора около теб гушкат децата си. Вероятно и ти  знаеш поне една невероятна история за жена, която в живота си многократно е чувала мрачните прогнози, че няма да може да роди бебе и ги е опровергала. Щом тя е успяла, можеш и ти! Още повече, че погледнато реално, едва ли нещата изглеждат чак толкова трагично в собственото ти портфолио от репродуктивни предизвикателства.

Помисли! Пред теб има толкова много възможности! Просто си дай право да ги видиш: Можеш с малки промени в начина на живот, хранене и движение да подобриш значително състоянието на цялото си тяло и на репродуктивната си система. Има изобилие от храни и добавки, които вършат чудеса за физиологичните процеси в него, както и за хормоналния баланс. Знае се вече толкова много за енергийните практики, за самомасажите, медитациите и визуализациите и за влиянието им върху нашето тяло, емоции и нагласи. Медицината случва чудеса – жени с четвърт яйчник произвеждат яйцеклетки, има донори, стимулации, манипулации, операции и процедури, благодарение, на които се раждат хиляди деца. Сигурно и ти като мен познаваш (или си чувала) поне за 2-3 семейства, които са щастливи да отглеждат СВОИТЕ деца, родени от друг биологичен родител…

Понякога е достатъчно просто да се наместят няколко парченца вътре в нас, за да можем да излекуваме травмите, да освободим блокажите и да стъпим на собствените си крака. Друг път, процесът се оказва по-сложен и тежичък за преминаване. Цената – да бъдеш сам автор на живота си, а не продукт на нечие чуждо разбиране кой си ти, си струва. Знаете ли колко често зад простичкото и човешко „искам бебе“ започват да се появяват желания, мечти и копнежи, които са свързани със съвсем други области на живота ни.

С колкото повече жени работя, толкова повече нараства убедеността ми, че бебетата си знаят работата! През това, че не идват в живота ни в момента, в който ги поискаме,  наистина минава нашият път към по-добрите ни версии. Да се вгледаме в себе си, да си поизчистим бакийките, да се опознаем, да осъществим стремежите си и като сме наясно кои сме и какви сме и от кого сме придружени, да посрещнем децата си. Само тогава бихме могли да ги подкрепяме и да им помагаме да разцъфтят, вървейки по своя път без да се проектираме върху тях или да се опитваме да се осъществяваме чрез тях. Те не са ни нито продължения, нито копия, нито длъжници. Те са черешката върху тортата, която обаче първо ние трябва да забъркаме, изпечем и глазираме. Твоята черешка идва към теб. Спри да се притесняваш за това, а се погрижи за тортата!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена