„Изследванията ми може и да са перфектни, но на мен ми прилошава всяка сутрин. Как да отида на работа като ме е страх, че ще се падна някъде навън?“, пита мъж на 40, потърсил помощта ми.

„Страхувам се, че нещо ще се обърка в последния момент и в крайна сметка няма да имам дете“, изплаква бременната в пети месец жена, която седи на дивана срещу мен.

А можете ли да си представите какво изпитва жената, която се страхува да напусне дома си, заради честите панически атаки? Стои си вкъщи и телефонът й звъни все по-рядко. Приятелките й една по една се отказват да се опитат да я измъкнат навън.

Нека да ви кажа една тайна – страховете са присъщи на всеки! Ако някой ви каже, че няма нищо, от което да се страхува, има два варианта – залъгва сам себе си или вас.

Всички се страхуваме. Въпросът е позволяваме ли на това да ни спре?

Притесненията свързани с нашето физическо, психическо и материално благополучие и това на хората около нас, са естествени. Към тях се добавят и страха от самота, от изоставяне, от провал, от успех, от не случване на важните за нас неща – да имаме щастлива връзка, дете, дом, работа, която ни развива и обезпечава… Списъкът при всеки човек е различен. Отклонение от нормата е по-скоро, ако той липсва. Към всичко това се добавят и различните фобии.

Като теглиш чертата разбираш, че за колкото и смел да си се имал, все има някое чудовище, което те е хванало за гърлото. Реакцията към страха обикновено е или желание да се изолираш или обратното – нужда да си заобиколен от много хора и да не оставаш сам със себе си. Във всички случаи обаче той те сковава и не ти позволява да мислиш и действаш рационално.

Как да преборим страховете си?

1. Признай страха – не се опитвай да бягаш от него, да го отричаш или да се правиш, че го няма, заравяйки глава в пясъка като щраус. Последната поза благоприятства страхът да те нападне в гръб, когато най-малко очакваш и да ти разкаже играта, както той си знае. Всеки, участвал в някакъв двубой ще потвърди, че е от огромна полза да познаваш противника – така му знаеш номерата и си подготвен за тях. Опознавайки страха можеш да прецениш до каква степен той е обективен.

2. Приеми, че страхът е част от теб и не му се ядосвай. Колкото повече обръщаме внимание на това, което ни дразни, толкова по-голямо става то. Затова се опитай да погледнеш на страха като на свой приятел. Отговори си на въпроса по какъв начин този ти страх ти е помагал в миналото? Може би те е предпазил от някоя тинейджърска щуротия, попречил ти е да си разбиеш главата в необмислена постъпка? Във всяка ситуация – дори най-разстройващата и гадната има и добра страна. Няма изключения – просто така е устроен светът – в идеята за ден, стои нощта.

exwnlcg7ijbnab7j2p3t3. Дай си сметка, че страхът ти не е реалност – той е плод на ума и на въображението ти, на твоята вътрешна нагласа. Той е заложен в гените ни от далечни прародители, които са се борили за оцеляването си в свят, пълен с опасности и зверове. Култивиран е от родителите ни с доброжелателното – „не се катери, ще паднеш“, „не се доверявай на непознати“, „пари се печелят трудно, пази ги“, „хората са лоши“, „трябват връзки за всичко“, „смисъла на живота са децата – за теб живея“… Може да се изброява до безкрай.

Ние сме почвата, в която нашите родители са посели зрънцата на собствените си разбирания и ограничаващи убеждения. Направили са го от грижа и желание да ни подготвят за живота. Само че тези семена, вместо да ни дават криле и да ни помагат да полетим, ни привързват към земята като тропически лиани. За да ги разсечем, трябва да си дадем сметка, че тези страхове са ни предадени по наследство и да сменим нагласата си. Постижимо е и работата със специалист помага за целта.

4. Какво е най-лошото нещо, което може да ти се случи, ако  предприемеш действието, от което се страхуваш? Бъди реалист, отговаряйки на този въпрос. Не оставяй на съзнанието ти да рисува апокалиптични картини, а използвай статистиката. Колко процента от хората са били нахапани от куче до смърт, колко са изгубили живота си в самолетна катастрофа, колко са останали без деца и т.н.? Какъв е обективният шанс точно ти да си част от този процент?

5. Страхът намалява, когато вървиш срещу него – дори една малка крачка да направиш в посока нещото, от което се страхуваш, тя покачва твоята увереност, повишава самоуважението ти и смалява чудовището, срещу което си се изправил. Ако се страхуваш от кучета, погали някое пале, ако не можеш да пътуваш с метро, си наложи да влезеш в тунела и да постоиш там 2 минути, утре 5. Наложи си да се изправиш срещу страха си и да направиш първата стъпка, дори да е микроскопична. След това си признай победата, похвали сам себе си и утре действай пак. След като си престъпил първия път, можеш да го направиш отново, нали?

overcoming-fear6. За всяко нещо си има първи път – казвам го не аз, а Сър Едмънд Хилари, първият покорил връх Еверест: „Имахме непрестанния страх от това, че всъщност не знаехме дали е физически възможно да стигнеш върха, тъй като твърде много експедиции са били неуспешни в опитите си. Имахме и тази сериозна психологическа бариера за преодоляване. След като ние веднъж стигнахме върха и показахме, че това е възможно, това до някъде облекчи задачата за всички останали след нас.“

Това, че никой до сега не е правил нещо, не означава, че то е невъзможно – уточнявам го в случай, че мечтата ти е наистина мащабна. След като главата ти е стигнала до мисълта за нея, значи има как да бъде осъществена. Примерите са безкрайно много.

7. Погледни на страха като на нещо конструктивно – притеснение, което те кара да се развиваш, да работиш над себе си, да търсиш изход. Точно твоят страх те накара да прочетеш тази статия, нали?

8. Намери си подходящо обкръжение – нека то е от хора, които имат силата и смелостта да се изправят пред страховете си и да реализират целите си, да вярват и да вървят напред. Тези, които се вайкат, не правят нищо и оправдават с обстоятелствата, не са подходяща компания за теб. Нали си чувал, че човек е средното на петте човека, с които общува най-много – и като доходи, и като постижения и като нагласа към живота. Огледай се, кои са твоите пет човека? Нищо чудно и ти като мен преди известно време да направиш тази сметка и да не харесаш резултата. Ако е така, нуждата от промяна е спешна.

 „Страхът може да те направи затворник. Надеждата може да те освободи“. Тази фраза от филма „Изкуплението Шоушенк“ се е запечатала в ума и сърцето ми от години. Повтарям си я всеки път като се паникьосам. За мен тя осветява два изхода като в тъмен киносалон. На единия пише „страх“, на другия „надежда“. Първият води към ступор и неадекватни действия, а зад втория ме чакат мечтите ми. Те са магнитът, към тях вървя. Понякога с олюляващи се крака и микроскопични стъпки, но вървя, защото знам, че стигайки там, вече ще съм по-добра версия на себе си и ще съм благодарна за пътя.

Побеждаваме страха когато сме в служба на себе си и на мисията си и не му позволяваме да ни отклонява. Той се храни от вътрешното ни противоречие и от липсата ни на вяра в собствените сили. Показвайки си, че можем да вървим напред въпреки него, ние всъщност вече сме му видели сметката.

Още за СТРАХОВЕТЕ – техните ПРОЯВЛЕНИЯ, ИМЕНА и ЛИЦА, можете да научите от видеото:

 

Накрая искам да отбележа три от причините хората да се провалят в борбата със страховете:

1. Не отчитат малките си победи. Обявяват ги за незначителни и нищожни и по този начин убиват мотивацията си да опитват.

2. Не са достатъчно упорити, за да превърнат постигнатото в навик и системата им ги връща в изходна позиция. Ние сме свикнали със статуквото и несъзнателно го поддържаме като намираме извинения защо не предприемаме стъпки за промяна – нямам време, разболях се, обстоятелствата са такива сега…

3. Не намират съюзници в борбата – твърде горди са, за да потърсят помощ и подкрепа в околния свят или очакват да я получат от най-близките си хора. Те пък често носят подобни модели като тези, срещу които човекът се бори в момента или не разполагат с капацитета, устойчивостта и емпатията, за да им я осигурят, въпреки доброто си намерение.

Страхът е част от нас, но това не означава, че ние сме страхът или сме страхливи. Каквато и емоция да изпитваме, не бива да се идентифицираме с нея. В нас винаги остава здравата, хармонична, съвършена същност, с която сме се родили. Тя е като синьо, спокойно небе. А всичко, което ни пречи – страховете, вината, болката, негативните вярвания и убеждения, са като облаци по него. Нужен е вятър, за да ги разпръсне и отнесе. Осъзнаването на проблемите, тяхната преработка, създаването на нови когнитивни схеми и на навици, са вятърът на личностното развитие и на пътя към по-добра версия на себе си.

Страховете са трамплин за промяна. Колкото по-устойчиви са, толкова по-голям е потенциалът им да ви изтласкат нагоре.
Ако сте готови за засилка и скок, ви очаквам във вторник, на 22 октомври 2019 г., за да кажем “СБОГОМ, СТРАХОВЕ!“ Лекцията е с практическа насоченост, ще има лесно приложими и работещи техники и упражнения.
За подробноти и записвания, проследете линка- https://www.facebook.com/events/805662383183252/

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
И не забравяйте, имате възможност за конкретни действип, които да ви подкрепят, на 22.10 като участвате в “СБОГОМ, СТРАХОВЕ!“!

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

На 23 септември, в 10.50 часа настъпва Есенното равноденствие – уникален преломен момент, когато можем да се освободим от товара и кармичната обремененост, получени по време на хилядолетния си земна опитност. Това ни дава невероятната възможност да навлезем в новите пространства и енергии чисти и необременени, свободни и открити, като приемаме с радост и Любов новото, което идва.

В дните на Равноденствие продължителността на деня и нощта е еднаква поради, което те съдържат смисловия заряд на грандиозната сила, необходима за поддържането на равновесието в света. Изравняването на деня и нощта изобразява изцелителния баланс и природната плодоносна пълнота. По вид този момент от слънчевия цикъл отговаря на пълнолунието от лунните фази.

Време за размишления върху уроците от изминалите месеци – с нарастването на нощите мислите се обръщат навътре. Както си подредите нещата сега, така ще се реализират те през следващата година.

Време е за сбогуване със старото и посрещане на новото – не се колебайте да се отървете от всичко, което вече е остаряло и да вдъхнете живот на нови неща. Това могат да бъдат както материални неща – дрехи, вещи, бижута, така и нематериални – отношения, проекти, желания. Това ще даде невероятни резултати в бъдеще.

Време е за благодарност – погледнете назад и се порадвайте на постиженията и успехите си, дори и на най-незначителните.  Благодарете на себе си, на живота и на всички, които са част от него – направете го днес!

Днес Вселената, както никога досега, е открита за нашите желания! Намислете си ги, пуснете ги (т.е. не се вкопчвайте в тях)  и оставете Вселената да се погрижи. Ако са за ваше най-висше благо, те ще се сбъднат по най-добрия начин, в точното време. Да бъде!

  • В материала са използвани информации от от esotericblog и edna.bg 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Един крал решил да изпита свитата си, за да намери човек за важен пост. Бил заобиколен от голям брой силни и мъдри мъже. „Обръщам се към вас, разумни мъже – казал кралят, – защото имам проблем и искам да видя кой е в състояние да го реши“. Той повел присъстващите към врата с огромна тежка брава, каквато никой до сега не бил виждал. Кралят казал: „това е най-голямата и най-тежката врата в моето кралство. Кой от вас може да я отвори?“. 

Някои от придворните поклатили отрицателно глави. Други, смятани за мъдреци, погледнали по-отблизо вратата, но признали, че не могат да се справят. След като мъдреците изрекли това, останалите придворни се съгласили, че проблемът е твърде труден за решение. Само един везир се приближил до бравата. Огледал я, опипал я, изпробвал различни начини да я помръдне, накрая я натиснал с повече сила и вратата се отворила. Тя била само леко притворена и нямало нужда от нищо друго, освен готовност да се разбере това и кураж да се действа безстрашно.

Кралят казал: „Ти ще получиш службата в двора, защото ти не се доверяваш само на това, което чуваш и виждаш, а използваш своите собствени сили и се осмеляваш да опиташ.“ *

А ти осмеляваш ли се да опиташ или се доверяваш единствено на капацитети, специалисти, професионалисти да ти казват какво е възможно и какво не? Естествено, че те знаят и могат повече от теб в тяхната си област, но никой не те познава отвътре така добре, както ти самият. Никой няма достъп нито до раните, нито до съкровищата, които носиш в себе си и не може да предвиди капацитетът ти за справяне.

abundance-bundleТи си експерт по себе си. Освен това имаш вродена вътрешна мъдрост, искра от вселената и божественото, която свети и те води. При някои хора тя е замъглена от следването на чужди истини и ценности. При други – от скъсването на връзката със собствените нужди и емоции, за да се спасят от болката. При трети – има силно недоверие в собствените сили. Те не предполагат, че спасението може да дойде отвътре и търсят/чакат/надяват се някой друг да ги измъкне.

Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Чувал си това, нали? За мен начинът да си помогнеш е да започнеш да се опознаваш и да разпознаваш страховете и препятствията, които стоят на пътя ти. Един от начините да се случи това е чрез водените медитации. Когато правя такива в група, е впечатляващо как едни и същи думи въздействат по различен начин на присъстващите дами. Причината е, че всяка вижда и преживява картината, родена от нейното въображение и подсъзнание, среща собствените си нужди и болка и се свързва с нещата, които са травматични или подкрепящи в живота й.

Няма как да изградиш здрава къща върху паянтови основи. Затова и кулите на мечтите ни често се срутват или пък изобщо не намираме психическата устойчивост да започнем да зидаме. Тогава се просто стоим отстрани и се чувстваме прецакани, че си нямаме кула.

Ако е дошло времето да се погрижите за собствените си основи и да почистите и сортирате насъбралите се натурии в психическия си килер, ви каня да се присъедините към нашите ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ. Те НЕ са подходящи за всички, а само за жени, които:

–  съзнават, че е тяхна отговорност да се погрижат за себе си;
– минават през трудности, кризи и предизвикателства в живота си, но искат да си върнат лекотата и радостта;
– учат се да отстояват себе си и границите си, но и да бъдат гъвкави и приемащи;
– са готови да свалят маските, да излязат от заучените роли и се върнат към себе си и да бъдат автентични и цялостни;
– поемат отговорността за своето щастие и не искат да се извиняват с обстоятелствата и да чакат да са щастливи, когато постигнат еди-какво-си;
– вярват, че не е нужно тотално да изпушиш, за да вземеш мерки за психичното си здраве и духовно равновесие.

Какво правим на тях?
Работим за нашето по-добро ДНЕС като отработваме травмите и се помиряваме с ВЧЕРА (миналото), овладяваме страховете, притесненията и недоверието, свързани с УТРЕ (бъдещето).
Използваме силата на медитацията, хипнозата, енергийната психология, позитивната психотерапия и разнообразни техники и подходи за работа в група. Освобождаваме блокажите и позволяваме на нашата вродена вътрешна мъдрост да се разгърне и да ни насочва по пътя ни. Всичко това се случва в малка група и при пълна конфиденциалност.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

* Притчата е част от книгата „Търговецът и папагалът“ на Носрат Песешкиан

ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ са вашето място, ако ви е познато чувството, че:

– плановете се обръщат с главата надолу и животът ви засмуква като микроб в реклама за препарат
– ви идва да викате/удряте/плачете с глас и ако малко свалите гарда, сякаш няма да можете да се съберете дни наред
– напук на всичката литература за позитивно мислене, която сте изчели, прогнозите в главата ви за „утре“ често ви сковават и плашат
– всички вървят напред, а вие аха да се прекрачите и се оказвате залепени за поредното препятствие?
– циклите в едни и същи истории и преживявания и въпреки че актьорите се сменят, пиесата в живота ви остава същата
– балансът е химера и ако нещо е наред, друго се обърква

Ако отговаряте с „да“ на някои от тези въпроси и това започва да ви писва, дошло е време за ПРОМЯНА. И за да не стане работата като с онази диета, дето все започваме от утре, ви предлагам да действаме организирано и заедно. Как?
Каня ви на ежеседмични, четвъртъчни ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ

В съвременния свят обикновено живеем и взимаме решения през ума и главата, пренебрегвайки силата на интуицията си и гласа на тялото си. Това силно ни ограничава и подменя целите и ценностите ни. Тези срещи са покана чрез преживяването да засилим вътрешната връзка със себе си и да заживеем през истинския си потенциал и същинската си мъдрост.

ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ са подходящи за жени, които:
– съзнават, че е тяхна отговорност да се погрижат за себе си;
– минават през трудности, кризи и предизвикателства в живота си, но искат да си върнат лекотата и радостта;
– учат се да отстояват себе си и границите си, но и да бъдат гъвкави и приемащи;
– са готови да свалят маските, да излязат от заучените роли и се върнат към себе си и да бъдат автентични и цялостни;
– поемат отговорността за своето щастие и не искат да се извиняват с обстоятелствата и да чакат да са щастливи, когато постигнат еди-какво-си;
– вярват, че не е нужно тотално да изпушиш, за да вземеш мерки за психичното си здраве и духовно равновесие.

Какво правим?

– Работим за нашето по-добро ДНЕС като отработваме травмите и се помиряваме с ВЧЕРА (миналото), овладяваме страховете, притесненията и недоверието, свързани с УТРЕ (бъдещето).
– Използваме силата на медитацията, хипнозата, енергийната психология, позитивната психотерапия и разнообразни техники и подходи за работа в група.

– Овобождаваме блокажите и ще се пълним със светлина и любов.

– Позволяваме на нашата вродена вътрешна мъдрост да се разгърне и да ни насочва по пътя ни.

– Споделяме себе си (всяка доколкото и когато прецени) и се лекуваме и подкрепяме в нашата зедност.

Защо в група?

Защото подобни формати функционират успешно по света (по-малко и у нас) и са доказали своята ефективност в областта на психологическата превенция и работата с вече съществуващи проблеми.
Защото заедно имаме повече сили да случваме чудесата си.
Защото енергията в групата е начин да си помогнем една на друга, без да се ощетяваме взаимно.
Защото, разпознавайки се в другите, учим за себе си и се променяме.

КОГА?

Всеки четвъртък от 19:00-20:30 часа

КЪДЕ?

София, бул.“Княгиня Мария Луиза“, №32, ет. 1, Студио АЙЯ

Всяка от срещите е самостоятелна и завършена сама по себе си, но тези, които се провеждат в рамките на един месец, са замислени така, че да се подсилват взаимно и да увеличават ефекта си.
Затова получавате месечна карта за 4 посещения на ПРОМОЦИОНАЛНА цена от 60 лв.
Цена на едно посещение: 19 лв.
Комбиниран билет за 2 приятелки за едно посещение: 28 лв.

Работи се при пълна конфиденциалност в малка група, защото държа на индивидуалния подход и внимание.

Групите са терапевтични, местата са ОГРАНИЧЕНИ и е нужно предварително записване на лично съобщение, имейл на elena@mechtazabebe.com или на тел: 0899 84 50 21.

ВНИМАНИЕ – Актуалните седмични теми можете да следите в събитието: https://www.facebook.com/events/2444918942498981

Водещ: Елена Димитрова–Ангелова

Елена е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, завършила е обучения по Хипноза и Хипнотерапия към БАХХ и по метода на Фред Гало по Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Използва иновативната психотерапия EMDR – Десенситизация и Повторна Преработка на Информация посредством Движение на Очите и подходите на Позитивната Психотерапия.
Сертифицирана е като треньор и консултант по личностно развитие, както и за провеждане на първична терапия за лекуване на детски травми (Primal therapy – Dr. Arthur Janov). Създател е на сайт за подкрепа и помощ на двойки с репродуктивни проблеми http://mechtazabebe.com/, водещ е на тренинги и семинари. Често гостува като специалист в радио и ТВ предавания по теми, свързани с личното развитие и самоусъвършенстването, взаимоотношенията, родителството, партньорството, отглеждането на здрави и щастливи деца, трудното зачеване.

Имала ли си усещането, че:

– Копнежът за бебе изпълва цялото ти същество и проследяваш с жаден поглед всяка бременна жена;
– Мечтата ти да станеш майка е толкова силна, че се чувстваш непълноценна;
– Биологичният ти часовник тиктака и се превръща в бомба, която е на път да взриви удоволствието от живота, всичко, което обичаш и на което държиш;
– Непреодолимото желание да станеш родител подлага на изпитание връзката ти и трови отношенията ти с любимия;
– Сексът се е превърнал в рутинно, задължително упражнение, когато си в овулация;
– Писнало ти е да се подлагаш на болезнени процедури и да планираш живота си според следващото ти посещение при лекаря;
– Чувстваш, че не можеш да понесеш повече загуби;

Ако се разпознаваш в част от описанието, то тогава, ТОЗИ ТРЕНИНГ Е ЗА ТЕБ!

… защото няма пряка път до никъде, където наистина си струва да стигнеш, а ТВОЕТО БЕБЕ ТЕ ЧАКА!

Какво ще научиш на тренинга?

– Заедно ще открием кое е нещото, което те задържа и не ти позволява да осъществиш мечтата си за бебе?
– Какви са страховете и ограничаващите вярвания, които ти пречат да станеш майка?
– Медитация и практики, които ще ти помогнат да визуализираш образа на твоето желано бебе и ще те подкрепят по пътя към него.
– Ще получиш инструменти как да излезеш от усещането за липса и да се съсредоточиш върху изобилието от ресурси в твоя живот.
– Как да се погрижиш за себе си така, че тялото ти – този съвършен, гениално разработен инструмент, да прояви своята мъдрост и да те насочва по пътя

БОНУС 1: Ефективна техника за освобождаване на емоционалния стрес, която можете да се ползва винаги и при всякакви обстоятелства;

БОНУС 2: Инструмент от енергийната психология за справяне с неоснователното чувство за вина, което често придобиваме, заради невъзможността да заченем и износим бебета, след като по наша преценка моментът за това вече е назрял.

ТИ ЗАСЛУЖАВАШ ДА БЪДЕШ МАЙКА! Природата не търпи празни пространства. Когато има липса, винаги има и начин тя да бъде запълнена.

Ако си готова да отвориш сърцето си и да избереш да бъдеш истински жива, ела на този тренинг. Довери ми се – минала съм по ПЪТЯ, знам цената му и всяка вечер целувам за лека нощ наградата от това, че съм го извървяла.

Очаквайте скоро тренинга „Мечта за бебе“ във видео вариант!

Водещ: Елена Димитрова–Ангелова,
Елена е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, завършила е обучения по Хипноза и Хипнотерапия към БАХХ и по метода на Фред Гало по Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Използва иновативната психотерапия EMDR – Десенситизация и Повторна Преработка на Информация посредством Движение на Очите и подходите на Позитивната Психотерапия.
Сертифицирана е като треньор и консултант по личностно развитие, както и за провеждане на първична терапия за лекуване на детски травми (Primal therapy – Dr. Arthur Janov). Създател е на сайт за подкрепа и помощ на двойки с репродуктивни проблеми http://mechtazabebe.com/, водещ е на тренинги и семинари. Често гостува като специалист в радио и ТВ предавания по теми, свързани с личното развитие и самоусъвършенстването, взаимоотношенията, родителството, партньорството, отглеждането на здрави и щастливи деца, трудното зачеване.

Майчинството е в сърцето. Отвори го!

Cute-Baby-GirlsКакво споделят жените, посетили тренинга:

§„С огромна благодарност към теб, Елена Ангелова! Твоята лекция „Мечта за бебе“ беше чудесна и много ми помогна. Ти си много харизматичен човек и всичко, което каза ми подейства особено положително. Чувствах те много близка, защото пътя който си извървяла, предполага съпричастност. Темите развиваш с такава лекота, но същевременно и задълбочентост. Много добре са обосновани психологически и подплатени с многобройни практически съвети. Стремиш да разгледаш проблема многопластово, на всички нива: от теоретично до чисто всекидневно и това е особено полезно за тези, които са поели пътя към майчинството. Лекцията беше истинско удоволствие за мен. Медитацията определено ми помогна. С нетърпение следя всяка твоя изява“. Стела

§ „Здравей, Елена!
Поздравления за уебсайта и за фейсбук страница (с не малко закъснение) и много успехи, лични и професионални!

Каня се да напиша това писмо много отдавна, още същата вечер след семинара, който посетих, края на февруари или началото на месец март, но по стечение на обстоятелствата, го правя едва сега…
Още тогава исках да пиша, че посещението на семинара „Мечта за бебе“ беше една от малкото ми импулсивни постъпки, но след като видях рекламата, съвсем случайно попадна пред мен, знаех, че ТРЯБВА и че ЩЕ БЪДА на този семинар 🙂 И не съжалих в нито един момент, така го чаках да дойде денят 🙂 Излезнах много спокойна и позитивно настроена, освободена, обнадеждена, заредена. Не знам къде точно се крие успехът му, но ефектът беше поразителен!
Темите, които се разлеждаха, са много актуални и необходими, а срещата с други момичета в такава ситуация – това за мен  се оказа много полезно. Никога не съм осъждала или съжалявала жените с такъв проблем, но когато ми се случи и на мен, когато приех, че не можем да имаме дете без чужда помощ, се почувствах все едно с някакъв недъг, недостойна, незаслужаваща, изтърпяваща някакво наказание. Знам, че не това е причината и това не е правилния подход към себе си, но когато видях и другите- красиви и нормални жени, с различни житейски проблеми, борейки се като мен, това ми въздейства особено възродяващо. Да, остана още много, по което да работя по проблема ми с отношението на околните, всъщност с това как аз виждам и очаквам отношението им, но началото беше добро и бързо. 

Определено има какво да ни кажеш и да ни дадеш и определено знаеш как, за да ни въздействаш. Пожелавам ти много успехи, вяра, вдъхновение!…

§ Здравей, Елена Ейнджъл!

С огромна благодарност към теб! Твоята лекция от 11.03. „Мечта за бебе“ беше чудесна и много ми помогна. Психологически обоснована и подплатена с много практически съвети, като се стремиш да разгледаш проблема многопластово на всички нива от теоретическо до чисто всекидневно. Беше истинско удоволствие за мен…

§ Здравей, Елена,

Пише ти най-негативния човек, който някога е идвал на твоите семинари. За щастие обаче аз се почувствах много добре след срещата с теб. Препоръчах на няколко мои познати да посетят твоите занятия и им казах, че е много приятно.

Замислих се, че всеки от нас има някакви мисия на този свят. Твоята мисия е много хубава! Желая ти много здраве  и успех, за да може дълги години да правиш това и да даваш енергия на хората!  

Поздрави, Валентина

§ Здравейте,Елена!  За мен срещата беше страхотна и вълнуваща просто ми идваше да полетя. Не бих могла да кажа коя част от събитието ми хареса най-много. Всичко беше чудесно. Повечето неща, сякаш ги знаех и усещах, но гласно ги чух за първи път наистина.  Дадох си сметка,  че страховете, които носим, са доста голям проблем за зачеването. Може би това е елементът, върху който трябва да работя основно. Смятам че темата беше доста изчерпателна. Просто вие бяхте страхотна!

§ Даниела:  Въпреки, че мина известно време от тренинга, искам още веднъж да ви благодаря за отделеното време и внимание. Срещата беше много полезна, положителна и оптимистична. Надявам се да има и други…

§ Силвия:  Тренингът беше впечатляваш! Водещата беше обърнала внимание и на най-малкия детайл. Моята приятелка с репродуктивен проблем, с която заедно бяхме на „Мечта за бебе”, каза, че много се е успокоила след тренинга и само за това говори. Очакваме и нови семинари!

§ Деница: Цялостното усещане от събитието е за топлина, любов, спокойствие. Получих повече, отколкото очаквах. Освежена и заредена съм.

Връзката между ума и тялото е доста експлоатирана тема напоследък. Причината е една единствена – ние, съвременните хора така сме се изгубили в търсене на по-добрата си версия, че ни се налага да коментираме и да си напомняме неща, които са естествени, закодирани в нас от майката природа. В опит да ваем форми като от списанията, да подменим естествените си аромати и да си създадем красиви картини за лица, си подменихме и същината. Вече сякаш не сме представители на биологичен вид, а лустросани роботи.

Да, аз ползвам козметика, познавам добре гъбата и сапуна и не знам как бих стояла близо да натурално ухаещ неандерталец. Става дума за друго обаче – забравяме, че ума и тялото ни са в непрестанен обмен и си влияят ежеминутно. Ако в момента зверски ме боли зъб, едва ли ще съм най-позитивния и усмихнат човек на света. Защо тогава очакваме, че като сме в кофти настроение, а негативните мисли играят на прескочи кобила в главите ни, телата ни могат и даже са длъжни да функционират безупречно?

Чували сте за плацебо ефекта, нали? И аз мога да ви изрецитирам прилежно, че той се получава, когато пациенти поемат инертно вещество, напр. захарно хапче, за което обаче вярват, че е истинско лекарство. Тогава те могат да получат въображаемо или действително подобрение на медицинското си състояние. Други пък даже придобиват реални физически симптоми и направо си се разболяват като знаят, че въпросното хапче има такова действие…  За това говорим!

Как си въобразяваме тогава, че можем в главите си да циклим като стара плоча – „остарявам“, „имам фамилна предразположение към диабет“, „вече не съм издръжлива като преди“, „лепвам всички вируси“, „не произвеждам здрави яйцеклетки“, „критическата наближава“ и т.н. и да сме здрави и плодовити? Това е като да искаш да изпревариш някой, натискайки  спирачката. Може, ама ако е спрял!

Спокойно можем да оставим настрана захаросания позитивизъм и изобщо не е нужно да летим в розов облак, за да сме здрави и щастливи. Необходимо е само да свалим черните очила и да спрем да се самосаботираме! От нас зависи дали ще се погрижим за телата си като им даваме вода, подходяща храна, слънце и сън и ще ги подкрепим със силата на собствената си мисъл. Тя е горивото, което ни движи напред към мечтите ни. Разбира се, винаги можем да продължим да мрънкаме и да си обясняваме под сурдинка как за нищо не ставаме. И естествено това ще бъде съвсем вярно. Само че, ако ни трябва виновен, ще трябва да погледнем в огледалото. Пък после и да поемем отговорността за това, което сме си причинили – не доктора, не годините, не съдбата, АЗ!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Знаете ли кога спя най-спокойно? Когато вечер успея да събера енергия, за да напиша листчето си с благодарности. Когато чух преди време за тази техника, ми се стори странна и леко безсмислена – кому е нужно да пиша тези неща като аз си ги знам, а на друг не ги показвам?! Миналото лято обаче на един семинар, вече наистина не помня точно на кой, част от програмата предвиждаше да изредя максимален брой неща, за които съм благодарна. Беше ми кофти момент, а на човек като са му потънали гемиите, е склонен да експериментира в търсене на изход. Поне аз де. Изобщо не обичам да съм сдухана, а и моето настроение някак се разпространява по веригата и става домашен катаклизъм.

Та подхванах аз тефтерчето и подкарах – имам семейство, приятели, роднини – все неща, за които съм признателна, здрава съм, имам ток, вода и гардероб с парцалки, мога да си купувам книги и го правя… Списъкът стана внушителен. През следващите дни си го четох и добавях още, после, като една истинска бургазлийка си казах – „въх, ама аз съм голяма късметлийка с толкова хубави неща в живота си“. Ставаше ми все по-добре…

След това пък дойде кризисна ситуация, в която се оказах въвлечена в катастрофиращ проект – закучи се въпросът да се боря ли за изработеното, да драпам ли за своята си истина? И понеже съм възпитана, че човек трябва да чака другите да го оценят, падна голямо чудене – да си кажа ли, да чакам да се сетят ли… Пък на тях им е само до мен в тази картинка, дето където и да бутнеш, мирише… Чета си тефтерчето и си викам – ама ти струваш бе, момиче, я вземи се стегни. Казах си, те пък взеха, че чуха.

В момента съм на изцяло на нова писта – моята си – проектът „Мечта за бебе“, което си е устойчив повод за благодарност и ми дава усещане за благословия свише.

Днес имах тежък ден и тази вечер някак ми напира да благодаря… Защото вече я знам как действа тази благодат. Сменя ти фокуса – както ти е криво, ти се изправя и чак ти става хубаво. Казват, че вибрацията на благодарността била по-висока от тази на любовта дори и да ви кажа – вярно си е май.

Обаче, нещата, за които съм благодарна в момента ми напира да ги споделя – ей така – по изключение! Причината? БЛАГОДАРНА СЪМ НА ВАС – на всички, които четете това!

Благодаря за споделените мигове! Благодаря за имейлите, коментарите, подкрепените публикации! Благодаря, че предавате нататък, това, което изтича от сърцето ми! Благодаря, че ми пишете, задавате въпроси или просто казвате „Здравей Ели, докосна ме“.

Благодаря, на вас момичета, които сте били част от тренингите ми, както и на тези, които ми се довериха толкова, че да разкрият пред мен сърцата си и да потърсят индивидуално подкрепата ми. Всички вие сте с огромни сърца!

Благодаря, че сте част от фейсбук страницата ми!  Тя от Великден до сега надхвърли 1100 човека, което си е постижение, предвид спецификата на темата. Абсолютно съм наясно, че голяма част от хората, които са по пътя към своето бебе, не искат това да стане публично достояние – най-малко, за да спестят сконфузните физиономии, с които приятелите започват да ги информират, че ще стават родители. Болшинството от тези, които са преживели вече годините на борба и са гушнали рожбите си пък, не искат да се връщат назад, защото спомените не са много ведри… Била съм и на двете места и честно да ви кажа, част от мен продължава да се изненадва, че в момента така открито говоря за тези неща. Чувствам вътрешна нужда обаче и ясно се усещам на пътя си, правейки го.

Благодаря на тези от вас, които се заразяват с моите идеи и са все по-склонни да погледнат на пътя към бебето като на пътуване към смисъла, към по-доброто си аз, към осъществяването на мисията в живота.

Благодаря и на онези, които са на съвсем различна вълна и ме възприемат като странна птица. Знам, че няма как всички да ме харесват  – ставам все по-толерантна към това и дори смирена. Това е ново усещане за мен и много го ценя. Благодаря!

Благодаря на всички ви, че сте част от живота ми и ми давате усещане за смисъл! Благодаря, че ви има и че споделяме обща мечта! Аз вярвам, че обединението прави силата, а мечтите трябва да се изричат на глас. Така от една страна разбираш, че не си сам, от друга – намираш съмишленици, които могат да те подкрепят. А и никога не знаеш кога твоята мечта ще запали някой друг да случи своята. Благодаря ви, мечтатели!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Бях на 22, когато ми направиха цветна снимка на тръбите и установиха, че освен, че те са запушени имам и двурога матка със страховит септум в средата. Срина ми се светът! Как точно аз, която откакто се помня си представям, как съм бременна и имам деца, съм генетично сбъркана?!

Новината научих под следната форма: „Момиче, с тая стена в матката и с тая матка по принцип, не виждам как ще имаш бебе!“ Каза ми го медицинското лице във въпросния кабинет при молбата ми да разчете снимката. Оттогава ми се свива корема само при споменаването на „Майчин дом“… Тя беше зряла жена, аз почти дете. Можех да й бъда дъщеря. Не разбирам как успя да си отвори устата и да ме съкруши така безпардонно и бездушно. Нямаше – „ситуацията е лоша, но има възможности за оперативна намеса“ или „ти си млада, животът е пред теб, ще се справиш, понякога поставяме такива диагнози на жени на 40, добре е, че го научаваш сега“, или поне „аз не съм лекар и не знам какво следва, но съм сигурна,ч е нещо може да се направи“. Нямаше дори поглед. „Тряс“ – вратата се затвори, а аз с разтреперени крака едва не се сгромолясах в коридора. Наясно съм, че не всички, работещи в болници са психолози, но не са ли хора?

Стегнах се като всяко мъжко момиче и продължих напред с „Ти никога няма да си майка“, кънтящо в главата ми! Думите ме преследваха, влизаха в съня ми, отравяха мига всеки път, когато някой мъж ми заговореше за деца. Опровергах ги след 10 години, гушкайки дъщеря си!

Иска ми се, когато бях на 22 някой да ми беше казал, че имам право да съм разстроена, да тъгувам, да излея мъката си, иска ми се да не бях слагала маската на амазонка, да не бях стискала зъби и да не бях се правила на жената вамп. Толкова по-просто и лесно щеше да е да бях потърсила подкрепа, да бях поговорила с психолог, с някой, който щеше да ми помогне да сменя вече загнездилия се модел в главата ми и да се фокусирам върху ресурсите си да се справя, върху шансовете и възможностите.

От една страна нямаше към кого да се обърна, от друга – това даже не ми мина през главата като възможност. Възпитавана съм да бъда силна, да се справям сама, да мога всичко… Минаха толкова години преди да осъзная, че да потърсиш помощ и подкрепа не е срамно и че е проява на осъзнатост, а не на слабост.

Човешко и много женско е да свалиш оръжието, щита и ризницата и да си признаеш, че сърцето ти кърви. Напоследък все по-често избирам да бъда жена и съм щастлива от новопридобитата си мъдрост. Живея много по-леко, когато моля вместо да изисквам и критикувам, когато прегръщам, вместо да крещя, и когато не крия сълзите си зад желязна маска.

Не ви призовавам към мелодрама, а към това да си признаем болката, да спрем да я крием и отричаме и да не маскираме проблемите си зад каменното извинение „нямам време за деца“. Аз искам бебе – отново! Искам го силно и има дни, в които ми е много тежко, че още не е при мен и падат сълзи. Има и такива, в които усещам присъствието му съвсем близо и знам, че ми остава само една крачка – тогава летя. Разликата с преди години е, че сега знам, че няма смисъл да крия копнежа си. Това, че бебето не се случва в мига, в който съм го пожелала, не ме прави втора категория човек. Знам, че не съм сама и че подкрепа дебне отвсякъде, стига да си готов да я приемеш. А вие как сте днес, момичета? Оставихте ли костюма на супержената да си почине?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена