На 23 септември, в 10.50 часа настъпва Есенното равноденствие – уникален преломен момент, когато можем да се освободим от товара и кармичната обремененост, получени по време на хилядолетния си земна опитност. Това ни дава невероятната възможност да навлезем в новите пространства и енергии чисти и необременени, свободни и открити, като приемаме с радост и Любов новото, което идва.

В дните на Равноденствие продължителността на деня и нощта е еднаква поради, което те съдържат смисловия заряд на грандиозната сила, необходима за поддържането на равновесието в света. Изравняването на деня и нощта изобразява изцелителния баланс и природната плодоносна пълнота. По вид този момент от слънчевия цикъл отговаря на пълнолунието от лунните фази.

Време за размишления върху уроците от изминалите месеци – с нарастването на нощите мислите се обръщат навътре. Както си подредите нещата сега, така ще се реализират те през следващата година.

Време е за сбогуване със старото и посрещане на новото – не се колебайте да се отървете от всичко, което вече е остаряло и да вдъхнете живот на нови неща. Това могат да бъдат както материални неща – дрехи, вещи, бижута, така и нематериални – отношения, проекти, желания. Това ще даде невероятни резултати в бъдеще.

Време е за благодарност – погледнете назад и се порадвайте на постиженията и успехите си, дори и на най-незначителните.  Благодарете на себе си, на живота и на всички, които са част от него – направете го днес!

Днес Вселената, както никога досега, е открита за нашите желания! Намислете си ги, пуснете ги (т.е. не се вкопчвайте в тях)  и оставете Вселената да се погрижи. Ако са за ваше най-висше благо, те ще се сбъднат по най-добрия начин, в точното време. Да бъде!

  • В материала са използвани информации от от esotericblog и edna.bg 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Срещнах млада и усмихната жена в гримьорната на Канал 3 преди няколко месеца- и двете щяхме да участваме в следобедния блок. От екрана разбрах, че е написала книга – „Щастлива и красива бременност като моята“ и си казах – ето един човек, дръзнал да излезе от клишето „да чукнем на дърво“ и „тихо, да не чуе Дявола“ и се е  похвалил публично с лекотата на нещо толкова лично и интимно. После разбрах, че средствата от продажбата на книгата отиват за закупуването на кувьози – кауза, която си струва да подкрепим. 

В сайта, в който обикновено пиша за трудно постигнатите и дълго чакани бременности, е време да споделя и за пътя на една майка, изпълнен с лекота. Представям ви Десислава Николова. 

Деси, преди 10 години виждала ли си себе си в ролята на писател? Какво те провокира дебютът ти да бъде точно с „Щастлива и красива бременност като моята“?

Преди 10 години точно бях приета в Академията на МВР и с идването в големия град буквално не знаех къде се намирам…. голяма промяна, голям стрес… Фокусът ми беше да се адаптирам и определено не ми е хрумвало да пиша книги и не съм имала осъзнатост да си правя дългосрочни планове. За щастие сега вече знам колко е важно човек да има ясни цели за годините напред. Но това, което съм знаела и съм правила още от тогава, е да чета книги и да прилагам мъдростта в живота ми… И на пръв поглед нищо да не променя прочетеното.  Натрупвайки се с времето, виждам колко много то е допринесло за по-доброто ми качество на живот.

И през периода на бременността аз вече бях живият пример за щастлива и красива бременна жена, отговорна за живота си, благодарна за това, че ще бъда майка, поддържаща духа и тялото си, синхронизираща успешно време за себе си, семейство, приятели, работа…  На фона на всичко това, съчетано с възхищението на приятелите ми „как е възможно бременната жена да е всичко това“ и с появилото ми се желание да съм полезна на бъдещите и настоящи родители с моята позитивна гледна точка, започнах да пиша книгата „Щастлива и красива бременност като моята“.

Кажи ми повече за своята благотворителна кауза и защо избра парите от продажбата на книгата да отиват точно за кувьози? 

Всички средства от продажбата на книгата се събират за закупуването на кувьози.  Идеята за тази кауза се роди, когато в осмия месец от бременността имах силни контракции и разбрах нуждата на недоносените бебета от здрави и нови кувьози, за да се доразвият, да нямат трайни увреждания и да бъдат пълноценни хора. След като родих, вече усетих напълно това космическо щастие да си родител, да гушкаш здравото си, красиво бебенце. В знак на благодарност към това, което имам аз, реших, че поне малко ще допринеса за щастието на другите родители и техните бебенца. Утвърдих в съзнанието си, че това е точната кауза и наименувах проекта „Подари щастие“.

Каква е рецептата за щастлива бременност?  

Рецептата според мен е да даваш най-доброто от себе си, да вярваш, че получаваш винаги най-доброто и ти предстой още по-добро.  Вярвам в силата на положителната нагласа и в това, че трябва да се потрудиш за резултатите. Повече тънкости за по-щастлив живот през бременността и не само, всеки може да намери в самата ми книга. Тя очертава най-важните промени, които човек ако предприеме бързо ще се убеди, че за да е по-щастлив и по-красив не му е нужно нищо повече от желание.

Какво за теб е щастие?  

Щастието за мен е да виждам, че положените грижи за каквото и да е (здраве, добри отношения, финанси) се възнаграждават и бера плодовете.

Щастие за мен е да развивам качествата си, да вярвам, че мога да създавам реалности. Вярата в себе си и че най-доброто предстой, ми носи щастие.

Щастлива съм, че винаги виждам положителната страна на нещата и така всичко, което ми се случва в живота го възприемам като част от играта.

Щастие е да осъзнаеш, че то си е в нас винаги и се събужда, когато разберем, че никой с нищо не ни е длъжен и виновен; че ние сме си капитаните на кораба и отговорността за всичко, което е в живота ни си е наша. Е, това изисква воля, сила, готовност…но целта е важна – изборът да бъдеш щастлив!

Какво би желала да постигнеш с книгата си? В какво виждаш мисията си? 

Искам лекичко чрез проекта с книгата да се запечата в ума на хората, че:

  • Всичко в живота е постижимо, колкото нереално и трудно да изглежда в очите на другите, важното е ти да си вярваш;
  • Не е необходимо да си страдал, за да цениш това, което имаш.
  • Щом този проект събира толкова много положителни, отговорни и развиващи се хора, значи държавата ни има и друга страна различна от тази, която се дава по новините.
    А за мисията ми – искам да бъда пъстро, красиво, благоуханно, многогодишно цвете в градината на живота.От какво се подхранва твоят ентусиазъм?

От детска наивност (смее се)…ентусиазмът специално за развитието на проекта „Подари щастие“ се подхранва от благодарността за това, което имам; от любовта към децата; от това, че виждам резултатите – една книга, наистина помага на жените да бъдат такива каквито искат, да са по-положителни, да са по-вярващи в себе си, да се справят със страховете си, да имат смелост да родят естествено – получава се една спирала на ентусиазма нагоре – колкото повече даваш, толкова повече ентусиазъм получаваш.

Казват, че откъдето и да тръгнеш, все до себе си стигаш. Какво научи за себе си, пишейки книгата? 

Проектът с книгата ми е голям учител – затвърдих си много убеждения, научих много неща и си ги записвам. Тотално ми се утвърди мнението, че заобикалящият ни свят е отражение на нашия вътрешен и когато се променяме отвътре проектираме резултатите навън. А книгата е моят начин на живот по принцип, така че тя е полезно четиво за всеки без значение пол и възраст. Тя е моето второ детенце, а първото – Никола вече почти изцяло е усвоил и прилага написаното в нея.

Какво би казала на разочарованите от своите загубени (или все още неслучили се) бременности жени, които четейки това интервю, може би ще си кажат: „лесно й е на нея, широко й е около врата“? 

Ще ги помоля да направят съпоставка между малко дете-майка му и човека-Вселената, Висшата сила, Бог (кой в каквото вярва) и да осъзнаят, че ние сме както малкото дете, което иска от майка си нещо, дърпа се, тръшка се, плаче, знае, че го е заслужило или пък му го взимат без причина и т.н., но майката го обича безусловно и винаги иска за него най-доброто и ще му го даде в най-добрия момент, може би сега още не е пораснало детето…. Ще му го даде, когато е готово! Вселената ще ви даде всичко, за което мечтаете, защото всеки иска детето да му де щастливо, а за нея няма невъзможни неща.

И не пропускайте шанса на днешното време да си помогнете с алтернативна медицина, да поработите с психотерапевт върху болките и травмите, които имате.

По този въпрос „лесно й е на нея, широко й е около врата“ – още откакто се помня мама ми е казвала да се гледам себе си и да се сравнявам с вчерашната аз. Мама е мъдра жена и с този неин урок ме е научила да не завиждам, а да се радвам на чуждите успехи, а когато човек има нужда от помощ – ако мога и иска помощта ми да му помогна, а ако ли не – неговата ситуация да не става моя тема за обсъждане. Каква пък мъдрост е това ли – ами да не си пилееш енергията напразно, а да можеш да я насочваш.

За какво си мечтаеш? 

За не чак толкова много неща, колкото имам усещането, че мога да си пожелая. Уча се да мечтая и да си очертавам пътя напред в различните сфери на живота в дългосрочен план. Принципът „Искай и ще ти се даде“ ми е основен в живота. Затова си позволявам да искам, но не се вкопчвам в желанията си и не забравям, че за всяко нещо трябва да платиш нужната цена.

Благодаря на Деси за ентусиазма и за силата да твори добро. Каня ви да подкрепите проекта й и благотворителната кауза като си купите книгата

Ако пък вие сте готови да споделите своята история, аз с радост ще я публикувам, за да предадем вярата, надеждата и любовта нататък. Пишете ми чрез контактната форма на сайта, ако искате да дадете гласност на своите преживявания и осъзнавания. За някой конкретен човек те могат да се окажат точно подкрепата, от която има нужда в момента. Заедно сме силни! 

За да виждате моите ежедневни публикации, ви каня да се присъедините към Facebook страницата на блога. Ако харесвате статията, ще се радвам да я споделите. 

P.S. Добре дошли сте и на Женски срещи за подкрепа и медитация всеки четвъртък – много ги обичам!

„Страх ме е от…“ Всички ние сме казвали това изречение, продължено по различни начини. Какво прави с нас страхът? Сковава ни или ни разтреперва, но все пречи на нормалното ни функциониране. В основата му стои мисълта „Няма да се справя“ и безпокойството за утрешния ден. Често гневът и омразата са замаскиран страх, който не осъзнаваме. Това, че не го виждаме, съвсем не значи, че не ни пречи за съжаление.

Довечера в Женски срещи за подкрепа и медитация ще се фокусираме върху начина, по който работят съзнанието и подсъзнанието и ще градим стратегии за справяне с безпокойството. Така можем да се подкрепим в това да разперим крилете и де полетим. За отскок искам да споделя с вас две неща – първото е противоотрова срещу безпокойство, а второто – една прекрасна притча за разперените криле.

Противоотрова срещу безпокойство – ако трябва да я опиша с една дума, тя ще е „действие“. То е нещото, което може да ви изкара от вцепенението на мисленето в стил: какво ще стане, ако… Ако си представите страховете, фобиите и мрачните мисли от едната страна на координатна ос, от другата й страна ще бъде действието. Колкото повече енергия влагате в това да правите по възможност приятни и смислени неща, толкова по-малко енергия ще имате за притеснения и безпокойства.

Въпроси за неутрализиране на безпокойството: Може ли нещото да се промени от това, че се безпокоя за него?  Какво е най-лошото нещо, което може да се случи и каква е вероятността да се случи? Колко от мрачните ми прогнози до този момент са се сбъднали? Какво съм научил от сбъдналите се (ако има такива)?

Нека се подкрепим и с една прекрасна „Притча за страха и трудния път към щастието“ – автор е Мира Ганчева (edna.bg). Нека да си напомним, че единственото, с което гарантирано разполагаме, е животът тук и сега. Наш е изборът дали да го изживеем пълноценно или да го смачкаме заради страхове: от провал/успех, отхвърляне, от загуба, от грешка и вземане на решения, от бъдещето, от старостта. от смъртта, от болести и злополуки, от промяна, от обвързване, от край на статуквото/връзката, от загуба на контрол, от измама и насилие… Време е да разтворим крилете и да полетим!

butterfly„Родила се на света една гъсеница. Тя била малка и красива, но с годините пораснала, наедряла и ставала все по-тромава, стъпвала тежко и хапвала много. Вървяла си по пътя и срещала други живи същества. Тя им се радвала, общувала с тях и искала да си поиграят. Започвали да играят, но гъсеницата била покрита със странни власинки, които закачали, гъделичкали, дразнели другите същества и те скоро си тръгвали от нея или тя сама си тръгвала, защото те ѝ се присмивали.

Тя оставала сама. Започнала да се учи как да се отърве от тези власинки, за да заприлича повече на другите или пък да стане невидима, за да я оставят на мира. Ходила, ходила по белия свят, търсейки приятели, които да я приемат такава каквато е. През всичкото това време тя учила, като наблюдавала света, наблюдавала съществата, техните взаимоотношения, проблеми, амбиции и прочие.

И все се питала как да стане като тях, да бъде една от тях, какво още трябва да научи.

Накрая разбрала, че трябва да погледне в себе си, да разбере колко е важна за света, че внася още един щрих и цвят в този свят и не е нужно да се слее с общия фон, защото щом природата я е създала така, значи има нужда и от нея. Но тя не чувствала нещата така. Нейната различност ѝ тежала.

Тя се чувствала тъжна и нещастна, за това се скрила от света и се затворила в пашкул. В него тя седяла и чакала. Плачела, бунтувала се, изпитвала гняв към нерадата си съдба, вина заради външния си вид и своята различност.

Мислела, гледала в себе си, размишлявала върху своите преживелици. Докато един ден не разбрала, че тя е важна, силна, значима и е готова да се пребори за мястото си под слънцето, защото на белия свят има място за всички Божи твари.  

Поела дълбоко дъх, натиснала силно стените на пашкула, разкъсала го и… излетяла. Какво чудо, каква лекота, каква свобода! Оковите ги нямало. Тя се понесла като перце в небесната шир. Тя летяла. Не можела да повярва. Оглеждала света от високо. Радвала се. Дишала и се въртяла около себе си, поемайки с наслада всички нови усещания.

Усещала лекота, обич към себе си и света. Усещала сила. Погледнала крилете си – те били толкова нежни, пъстри и красиви. Те ѝ давали сила да отиде, където пожелае, да се носи по въздуха, да се издига и спуска, да прави пируети и лупинги. Това било усещане за невероятна свобода.  Спуснала съм към едно цвете – пила от нектара му. После отишла на друго цвете – пийнала и от него. Погалила го с крилце и му поблагодарила.

Литнала отново в небесата. Спуснала се към един поток да пийне водица. И, о чудо! Там не видяла себе си. От водата я гледало едно приказно създание – нежно, грациозно, красиво. С тъничко телце, с тънички и фини, почти невидими крачка, с бляскави, чисти и любопитни очички.

Тя се помръднала насам-натам, но то правело същото. Тя се огледала насам, натам, нагоре, но не видяла никого. Разбрала, че това е тя. Онази същата гъсеница, но вече преродена и с нова визия. Пила водица и литнала отново. Щастлива, показвайки новото си аз на цветята, на други създания, които виждала около себе си.

Вижте ме! Вижте ме, колко съм хубава! – викала тя с пълен глас.

Какво си ти? – питали цветята.

Не знам, но съм толкова хубава. Бях се скрила от света, но ето, че сега се появих отново и изглеждам така. – отговаряла тя с усмивка и се издигала нависоко и после се спускала отново надолу.

Както си летяла над една полянка, изведнъж видяла много други същества, които изглеждат като нея. Тя се скрила зад едно голямо листо и плахо погледнала оттам. Те били също много красиви, цветни, големи, малки. Летели заедно от цвете на цвете или се заигравали във въздуха.

На полянката се появили деца.

– Вижте, пеперуди! Да ги хванем. – викали те и се насочили с бягане към тях като държали нещо в ръцете си. Посегнали с него към пеперудите и ги затворили в него. После ги извадили и ги пуснали в друго нещо.

Нашата приятелка гъсеницата погледнала тъжно надолу и видяла в тревата един бръмбар.

808-butterflies-cuКакво ще стане сега с тези прекрасни създания?попитала тя. Защо тези деца ги хванаха?

Ще ги забодат на някоя стена казал той незаинтересовано.

Но  защо? проплакала тя – Те са толкова красиви!

Затова и децата ги хващат, за да си ги занесат в къщи и да им се радват.

Но те ще умрат!продължавала да настоява гъсеницата.

Да, но пак ще са красиви. Тръгвам, че си имам задачи казал навъсено бръмбарът и продължил по пътя си.

Гъсеницата постояла още малко и тъжна литнала над полянката. На едно то цветята видяла пеперуда. Приближила се към нея и я попитала:

– Видя ли какво стана току що?

– Да – отвърнала тя.

Не те ли е страх? 

Да.

И как живееш в страх, че някой ден може да те хванат и заковат за стената?

Ами, не мисля за това. Живея си живота, радвам се на всеки ден, а ако това стане, ще бъда доволна, че съм живяла както си искам. Ние сме пеперуди и имаме възможността да летим, да виждаме нови неща. Забавно е!

 – И аз ли съм пеперуда? – попитала боязливо нашата малка приятелка.

– Разбира се! – казала тя и отлетяла.

А нашата малка приятелка постояла още малко замислена на цветето. Значи вече не била грозна космата гъсеница, която никой не поглеждал. Сега била красива пеперуда, която имало опасност да привлече вниманието на някого, който да иска да я забоде на стената си за украса.

Нямало пълно щастие. Все трябва да се притесняваш и пазиш от нещо. Но пък сега тя била лека и волна. Крилата ѝ можели да я отнесат където пожелае. Ако внимава, може и да се избави от лапите на зложелители. Усмихнала се и литнала високо, високо и виждала пъстротата на света далеко, далеко.

На душата ѝ отново станало леко. Летяла и се въртяла докато вече не чувствала крилете си от умора. Легнала в чашката на едно цвете и заспала сладко, сладко, а душичката ѝ продължавала да трепти от щастие.“

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Нормално ли е да върнеш дете в градината от тоалетната с думите – „Ти сега ли намери да пишкаш?! Бягай бързо долу, баба ти те чака!“ Нормално е, когато нямаш връзка със собствените си нужди и далеч по-важно за теб е да направиш каквото ТРЯБВА, каквото се ОЧАКВА от теб. Като си свикнал да пренебрегваш това, което ти искаш, за да бъдеш одобряван, не можеш да имаш толерантност към тези, които откликват на себе си. Даже си склонен да ги осъдиш и квалифицираш като недосетливи, разглезени, несъобразяващи се… И разбира се говорим за нещата глобално – далеч отвъд физиологичните потребности.

Какво означава да имаш НУЖДА? За повечето от нас това е равнозначно на СЛАБОСТ, БЕЗСИЛИЕ, УЯЗВИМОСТ. Никак не е изненадващо, че „естествената“ реакция е да опитваме да заглушим тази част от нас, която иска, копнее, има нужда от…

Това, което не можем да променим обаче е, че ние сме социални същества и е естествена потребността ни да се свързваме, да получаваме любов и близост. Когато се страхуваме да последваме тези вродени нужда, ние ги ЗАМЕСТВАМЕ, КОМПЕНСИРАМЕ, ПОДМЕНЯМЕ. Правим го като развиваме зависимости към външни удоволствия – храна, алкохол, секс, наркотици, връзки…

Как да се върнем към себе си, да сме осъзнати за нуждите си и да ги удовлетворяваме по градивен начин?

Ами първо като сме осъзнати за своите СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ С НУЖДИТЕ. Запознайте се с Отричащият, Оплакващият се, Даващият и Контролиращият. Може би за някой от тях ще имате чувството, че е с вас отдавна, други пък ще са ви твърде несимпатични. В този случай пък съвсем е добре да ви светне лампичката за внимание, защото най-много се дразним на това, което носим, но не харесваме.

noКак се ражда Отричащият, чиято стратегия е: „Не го искам вече“? Той произлиза от детето, което се е почувствало изоставено, предадено, нежелано. Нуждата му от споделяне не е била удовлетворявана. Нататък в живота, за да избегне болката този човек се отказва от желанията си или сам себе си убеждава, че са безпредметни, глупави, ненужни. Прави го, защото в главата му, ако няма налице нужда, значи няма проблем и може да си живее (пардон, живурка) спокойно.

Внимание! Под гладката спокойна повърхност, на която нищо не му трябва, клокочи нажежена лава от нужди и желания. Те обаче остават там – бушуващи и неудовлетворени, защото Отричащият ще осъжда себе си, ако се нуждае. Затова й заклеймява тези, които дръзват да го направят. Вътре в сърцето си тайничко им завижда, но никога няма да си го признае…

s-toddler-crying-large1Оплакващият се има за убеждение: „Никога не получавам точно това, което искам“. Той не е получил ДОСТАТЪЧНО в глобалния смисъл на понятието. Напрежението е част от същността му, усеща се жив само когато нещо куца.

Резултатът – като възрастен иска нещо, но го саботира, когато дойде в живота му с усещането, че не е „точното“, „достатъчното“, „подходящото“. Всъщност не може да се отпуска и да получава. Ако някой друг си позволи да го прави, се чувства ощетен, завижда им – „те имат, аз не“, но всъщност не е способен да приеме въпросното нещо.

givingДаващият се движи от: „Искам да се нуждаеш от мен“. Прави го, защото е приел за своя стратегия за получаване на любов да угажда, дори да дава повече, отколкото се очаква или е необходимо. По този начин той обръща фокуса си към другите и губи усещане за собствените си нужди.

Омагьосаният кръг е във вярата, че можеш да получиш само, ако дадеш, т.е. ако не правиш всичко това за другите, нищо няма да дойде към тебе самият.  Раздавайки се обаче се чувстваш прецакан и непризнат за това, което си направил. Парадоксът е, че когато някой иска да ти върне жеста, намираш начин да го заобиколиш и отхвърлиш.

kontroling childКонтролиращият е този, който е убеден: „Не се нуждая от нищо“/ „Нямам нужди“. Причината – още на ранна възраст се е научил/наложило му се е да бъде силен, обяснено му е/показано му е, че да се нуждаеш е незряло, детинско. После това, че не се нуждае, му е дало усещане за независимост, за превъзходство, за всевластие.

Резултатът: Чувството за доверие и единство са заменени от контрол и критика спрямо нашите собствени нужди и тези на другите. Капанът, в който попадаме, е, че докато се радваме на това, че сме независими към нуждите си, сме ЗАВИСИМИ към това да държим под контрол ситуацията, случващото се, хората… Това е изтощаващо физически и емоционално и засилва тревожността. В нас се събира един огромен масив от неудовлетворени нужди, заради които сме нащрек. Причината: ако позволим те да се проявят, губим измамното усещане за контрол…

Сещам се за една латинска сентенция, която казва, че нуждата променя закона и се чудя колко ли по-щастливи щяхме да бъдем, ако можехме да сме по-отворени към нуждите си? Тогава вместо да пием кафета и да цъкаме във фейсбук със замъглени погледи, може би щяхме да инвестираме още един час в сън… Вместо да се разнежваме от разтапящия се в устата шоколад, щяхме да се разтопим в прегръдка, била тя и нашата собствена… Щяхме да знаем, че без значение кой, какво иска от нас, важните сме ние, че за да можем дадем на другите, е нужно първо да дадем на себе си. Замисли се ти какво си даде днес? Откликна ли на себе си? От какво имаш нужда в момента – от бисквитка или от добра дума, или…?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ са вашето място, ако ви е познато чувството, че:

– плановете се обръщат с главата надолу и животът ви засмуква като микроб в реклама за препарат
– ви идва да викате/удряте/плачете с глас и ако малко свалите гарда, сякаш няма да можете да се съберете дни наред
– напук на всичката литература за позитивно мислене, която сте изчели, прогнозите в главата ви за „утре“ често ви сковават и плашат
– всички вървят напред, а вие аха да се прекрачите и се оказвате залепени за поредното препятствие?
– циклите в едни и същи истории и преживявания и въпреки че актьорите се сменят, пиесата в живота ви остава същата
– балансът е химера и ако нещо е наред, друго се обърква

Ако отговаряте с „да“ на някои от тези въпроси и това започва да ви писва, дошло е време за ПРОМЯНА. И за да не стане работата като с онази диета, дето все започваме от утре, ви предлагам да действаме организирано и заедно. Как?
Каня ви на ежеседмични, четвъртъчни ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ

В съвременния свят обикновено живеем и взимаме решения през ума и главата, пренебрегвайки силата на интуицията си и гласа на тялото си. Това силно ни ограничава и подменя целите и ценностите ни. Тези срещи са покана чрез преживяването да засилим вътрешната връзка със себе си и да заживеем през истинския си потенциал и същинската си мъдрост.

ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ са подходящи за жени, които:
– съзнават, че е тяхна отговорност да се погрижат за себе си;
– минават през трудности, кризи и предизвикателства в живота си, но искат да си върнат лекотата и радостта;
– учат се да отстояват себе си и границите си, но и да бъдат гъвкави и приемащи;
– са готови да свалят маските, да излязат от заучените роли и се върнат към себе си и да бъдат автентични и цялостни;
– поемат отговорността за своето щастие и не искат да се извиняват с обстоятелствата и да чакат да са щастливи, когато постигнат еди-какво-си;
– вярват, че не е нужно тотално да изпушиш, за да вземеш мерки за психичното си здраве и духовно равновесие.

Какво правим?

– Работим за нашето по-добро ДНЕС като отработваме травмите и се помиряваме с ВЧЕРА (миналото), овладяваме страховете, притесненията и недоверието, свързани с УТРЕ (бъдещето).
– Използваме силата на медитацията, хипнозата, енергийната психология, позитивната психотерапия и разнообразни техники и подходи за работа в група.

– Овобождаваме блокажите и ще се пълним със светлина и любов.

– Позволяваме на нашата вродена вътрешна мъдрост да се разгърне и да ни насочва по пътя ни.

– Споделяме себе си (всяка доколкото и когато прецени) и се лекуваме и подкрепяме в нашата зедност.

Защо в група?

Защото подобни формати функционират успешно по света (по-малко и у нас) и са доказали своята ефективност в областта на психологическата превенция и работата с вече съществуващи проблеми.
Защото заедно имаме повече сили да случваме чудесата си.
Защото енергията в групата е начин да си помогнем една на друга, без да се ощетяваме взаимно.
Защото, разпознавайки се в другите, учим за себе си и се променяме.

КОГА?

Всеки четвъртък от 19:00-20:30 часа

КЪДЕ?

София, бул.“Княгиня Мария Луиза“, №32, ет. 1, Студио АЙЯ

Всяка от срещите е самостоятелна и завършена сама по себе си, но тези, които се провеждат в рамките на един месец, са замислени така, че да се подсилват взаимно и да увеличават ефекта си.
Затова получавате месечна карта за 4 посещения на ПРОМОЦИОНАЛНА цена от 60 лв.
Цена на едно посещение: 19 лв.
Комбиниран билет за 2 приятелки за едно посещение: 28 лв.

Работи се при пълна конфиденциалност в малка група, защото държа на индивидуалния подход и внимание.

Групите са терапевтични, местата са ОГРАНИЧЕНИ и е нужно предварително записване на лично съобщение, имейл на elena@mechtazabebe.com или на тел: 0899 84 50 21.

ВНИМАНИЕ – Актуалните седмични теми можете да следите в събитието: https://www.facebook.com/events/2444918942498981

Водещ: Елена Димитрова–Ангелова

Елена е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, завършила е обучения по Хипноза и Хипнотерапия към БАХХ и по метода на Фред Гало по Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Използва иновативната психотерапия EMDR – Десенситизация и Повторна Преработка на Информация посредством Движение на Очите и подходите на Позитивната Психотерапия.
Сертифицирана е като треньор и консултант по личностно развитие, както и за провеждане на първична терапия за лекуване на детски травми (Primal therapy – Dr. Arthur Janov). Създател е на сайт за подкрепа и помощ на двойки с репродуктивни проблеми http://mechtazabebe.com/, водещ е на тренинги и семинари. Често гостува като специалист в радио и ТВ предавания по теми, свързани с личното развитие и самоусъвършенстването, взаимоотношенията, родителството, партньорството, отглеждането на здрави и щастливи деца, трудното зачеване.

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят. Нейният полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза:

– Татко, благодаря ти за всичко, което си ми дал през годините! Желая и на теб достатъчно, татко.

Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:

– Казвали ли сте довиждане на някого, знаейки че може да е завинаги?

– Да, казвал съм – и с това нахлуха спомените за времето, когато бях дете… – Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? 

– Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и се страхувам, че следващото й идване може да е за погребението ми – отговори той.

– Не си мислете такива неща. Никой не знае каква ще е съдбата му… Докато се сбогувахте, дочух, че тя каза „Желая ти достатъчно“. Мога ли да попитам какво означава това?

Той се усмихна.

– Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.

Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности, и се усмихна още повече.

– Когато си казахме „Желая ти достатъчно“, ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат.

Той се обърна към мен и продължи, като че ли рецитираше нещо:

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.

Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.

Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.

Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.

Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.

Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш.

Желая ти достатъчно „Здравей!“, за да ти дадат сили за последното „Довиждане!“

Той се просълзи… и се отдалечи.

Да имаш усещане за ДОСТАТЪЧНО е в основата на щастливия живот. Жалкото е, че често не оценяваме, че имаме достатъчно в живота си и вместо да се наслаждаваме на наличното, ние страдаме заради липсите.

Отгоре на всичко със замах попадаме в капана на това да искаме неща, които всъщност не ни трябват. Защо го правим? Възприели сме социални модели, семейни концепти и чужди ценности. Те са станали толкова важна част от нас, че ги усещаме за свои. Те обаче НЕ са. После се чудим, защо като се опитваме да ги реализираме в живота си, не ни се получава. Не можем да ги случим, защото противно на това, което си мислим, те не са истинския КОПНЕЖ на нашето сърце.

Как да живеем с усещането, че имаме достатъчно? 

Като се върнем към себе си и се опознаем. Какви са маските, които си слагаме и ролите, които играем? Какви сме в същността си без тях? Едва, когато имаме достъп до същинските си нужди, можем да ги удовлетворим. Преди да ги познаваме, се стремим към това, което е общовалидно и общожелано. Резултатът? Ставаме като жабата, която чула, че конете носят подкови и вдигнала крак да й сложат и на нея, за да не изостане…

Как да стигнем до същността си?

Първото необходимо условие е да отделим ВРЕМЕ за ВЪТРЕШНА РАБОТА със СЕБЕ СИ. Тъй като съзнавам колко трудно е да го направиш, докато сновеш от задача към задача и чакаш „да му дойде времето“, ви предлагам да фиксираме заедно час за себе си.

Каня ви на ежеседмични, четвъртъчни Женски срещи за подкрепа и медитация – час и половина за истински важните неща в живота. Груповата енергия, съчетана със силата на медитацията, хипнозата, енергийната психология, позитивната психотерапия и разнообразни техники и подходи за работа в група и вашето желание за промяна, могат да сътворят чудеса!

Позволете на вашата лична вътрешна мъдрост да се разгърне и да ви насочва по пътя ви. Той е ваш, както и отговорността да се погрижите за себе си.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

P.S. Не зная кой е първоизточникът на притчата, но е свършил прекрасна работа. Благодаря!

„Не е възможно да се лекува тялото, без да се лекува душата“, казал е Сократ. Жалко е, че с годините, вместо да се доближаваме до истинско прозрение по тази тема, ние сякаш се отдалечаваме от него. Болшинството от лекарите лекуват симптома и пациентите остават с впечатление, че тялото е нещо отделно от психиката.

Резултатът?  Според официални данни на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства – 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) – 6.2%, злоупотреби с вещества – 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ, така че не е ясно доколко можем да се доверим на споменатата статистика.

„Боже, Боже, до къде стигнах!!!“ – тази реплика на клиентка на 36, при първото й посещение при мен, се запечата в съзнанието ми, заради силата на истинското разочарование от себе си, което тази жена изпитваше. Изрази притеснение, че ако някой от близките й разбере, че ходи на психолог, ще бъде съкрушена. Излиза, че да имаш нужда от гинеколог, уролог, кардиолог и т.н. е нормално, но когато нещата опрат до душелечение – „о, срам! до къде се докарах“.

Нека да уточним нещо важно: Психичното здраве е особен вид душевно благополучие, равновесие и комфорт, което прави човека максимално работоспособен, удовлетворен от себе си и от това, което върши. Той може без напрежение и успешно да общува с другите хора и има не само желание да бъде активен, но и да се развива, да се усъвършенства. Т.е. психично здравият човек се адаптира лесно.

Забележете: Липсата на душевно здраве не означава непременно наличието на психично заболяване!  Умората и изтощението, депресията, неврозите, тревожността и страховете, комплексите не са заболявания на психиката, но се отразяват на качеството на живота ни и в този смисъл са психични проблеми. И да, стресът е основният причинител на психическите и физическите проблеми – той влошава функционирането на всички органи и системи в организма. Ето го и омагьосаният кръг – притесняваме се за работата, ипотеката, личния си живот и колкото повече се притесняваме, колкото повече отговорности имаме, толкова по-трудно намираме време да се погрижим за това да намалим нивата на стрес. Въртим колелото, докато нещо в нас не се скъса и не направи – БАМ! Тогава вече се НАЛАГА да потърсим помощ.

Кой е по-добрият избор – да си миеш редовно зъбите и да ходиш на профилактични прегледи или първото ти посещение при зъболекар да е, когато ти е останал само един зъб, на който да се закачи ченето? 

Същото важи и за грижата за нашето психично здраве. Едно е да вентилираш стреса и да изпразваш/подреждаш психичния килер редовно, друго е да се сетиш за него едва, когато вратата му категорично спре да се затваря, съдържанието му се избълва навън и започне да ти пречи на нормалното функциониране.

Когато пък е налице криза, свързана със загуба на близък/аборт, на работа, проблемни взаимоотношения, репродуктивни/здравни предизвикателства и т.н., натрупаното в килера се стоварва като лавина и помита всичко по пътя си.

Животът е непредвидим и шарен и както казваше баба ми, трябва да сме подготвени и за доброто и лошото. Какво означава това? Ами да сме се погрижили да сме в най-добрата си форма тук и сега, за да можем да посрещнем адекватно това, което следва – и радостта и изпитанията.

bamboo_trees_crones_from_below_4823_3840x1200Какви са начините да се погрижим за себе си? 

Препоръчват различни техники за релаксация, медитация, автогенен тренинг, както и спорт, рационално хранене, повече движение сред природата. Всичко това са методи да успокоим ума и да вентилираме стреса. Като човек, който работи с хипноза, знам колко важно е да можем да изживеем в главата си справянето с проблема, здравето, живота с лекота. Това е метод, който успешно се прилага при работа със симптоми.

При усещане за душевен дискомфорт, вместо да обсъждаме проблемите си с близки и приятели и да се оплакваме един на друг до припадък, де нужно да се потърси помощ. Вариантите са: психолог, психотерапевт, коуч, консултанти по личностно развитие. Избираме според нуждата си, квалификацията на човека и се доверяваме на личното си усещане, че точно това е нашият човек. Ако то не е на лице, трудно бихме се отпуснали и доверили, а това би намалило ефективността на терапията, въпреки дипломите на стената.

Групите за взаимна подкрепа (взаимопомощ) осигуряват безопасна среда, в която да обсъждаме проблемите си и да търсим решения за тях. Общата енергия, подкрепата правят чудеса. Принципът е същият като в тази прекрасна притча:

ПРИТЧА ЗА ВЯРАТА И ПОДКРЕПАТА

Веднъж лъчът казал на Слънцето:

– Всеки ден прелитам над Земята и сгрявам всичко живо, но имам една мечта – да сгрея човешко сърце.

– Добре, можеш да дариш капчица от моя огън на едно човешко сърце, тя ще му помогне да стане велик творец. Но искам да избереш най-добрият измежду хората – казало Слънцето.

Полетял слънчевият лъч над Земята и се замислил: „Как да узная кой е най-добрият измежду хората?”

В този момент чул тъжните мисли на един момък: “ Пълен неудачник съм! Исках да стана художник, а съм бояджия. А девойката, в която съм влюбен, дори не ме поглежда!”.

– Ти имаш талант, младост и сръчни ръце! – възкликнал слънчевият лъч и го дарил с огъня си.

Пламнал слънчевия огън в сърцето на човека и го накарал да вдигне поглед. Взел четката и боите и така вдъхновено заработил, че клиентът му, който дошъл да нагледа как върви ремонтът в дома му, занемял от изумление: „Мислех, че сте бояджия, а се оказа, че сте истински творец!” – възкликнал той.

В това време лъчът се върнал при слънцето и виновно казал:

– Прости ми, сбърках! Забравих какво ми поръча и подарих твоя огън на първия срещнат …

– Не, не си! Ти повярва в човека! А вярата и подкрепата отключват най-доброто у всеки. 

Вярвам в силата на вярата и подкрепата. Виждам в работата си как те променят животи. От друга страна съм имала късмета да бъда част от различни групи за женски практики, а и съм усещала мощта на енергията в женския кръг. Не напразно такива се правят от най-древни времена. Вчера, докато говорех с една жена по телефона, тя ми каза, че самата идея, че има такава една защитена среда, към която може да се присъедини винаги, когато има нужда, би й давала сили.

healing-circle-meditationВреме е за ново начало за общото ни женско благо  и за реализация на една от моите големи мечти. Започваме ежеседмични, четвъртъчни: ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ.

Те са подходящи за пораснали момичета на всякакви възрасти, които търсят баланс в живота си искат да се чувстват по-леки, хармонизирани и пълни с живот и радост. 

Ще използваме силата на медитацията, хипнозата, енергийната психология, техники от позитивната психотерапия и от разнообразни подходи за работа в група. Обещавам да бъде освобождаващо, а след това и зареждащо:)

Къде? бул. Княгиня Мария Луиза 32, София, в АЙЯ – Студио за йога и масажи
Кога?  Всеки четвъртък от 19 до 20.30.

Цена? 19 лв. – посещение, 60 лв. – 4 посещения. Доведи приятелка и участвайте заедно за 28 лв.

Нужно е предварително записване чрез контактната форма на сайта: натиснете тук или на 0899 84 50 21. Отворена съм за всякакви въпроси от ваша страна, както и за мнения и препоръки относно името и всичко останало!

Поздрави, Елена