Обичам историите! Особено тези, които носят сърце в себе си. Споделям ви една, пълна с любов. Познавам героинята лично и знам, че някои от думите, написани в сайта от мен, биха могли да са и нейно дело. Изживяното е толкова сродно, сходно и емоционално препокриващо се! Дори имената на дъщерите ни имат само една буквичка разлика. Подскачах като дете, когато разбрах, че очаква своята. Но да не смесвам нишките, че като се намеси вълнението и без това става твърде объркано. Ред е на интервюто на Криси за  Елица Алексиева, публикувано в iWoman.bg.

„Зачеването на дете е едно от чудесата на света, на живота и на любовта. Но съдбата невинаги ни дава наготово това, което искаме и което мнозина приемат за даденост, за нещо съвсем логично и обикновено. А то не е! То е магия – истинска и неподправена, то е и игра – на търпение и на надежда. Днес ще ви срещнем с една истинска магьосница, минала по трънливата и вълшебна пътечка, за да се срещне със своята малка фея. Тя се казва Кристина и ще ни разкаже нещо повече за ин витро процедурите, за силата на духа и за безмерното щастие, което понякога се крие само в две черти.

Трудно ли се говори за ин-витро?

Загледала съм се в притворените очи на съпруга ми и леката му усмивка и си мисля: „Ако снимам лицето ти, мога да кръстя тази фотография щастие, но ако те снимам целия, как си я гушнал до гърдите си, как си допрял глава до нейната – тогава ще трябва да я кръстя цялото щастие“. Такова е наистина. Времето стана в пъти по-плътно и розово, откакто я има в живота ни. А от кога я има – от много отдавна! Както повечето деца ин-витро, така и нашата 10-месечна дъщеря заживя в сърцата ни първо като мечта, после като болка, после като копнеж и накрая като победа. Ние сме от късметлиите, при които детето дойде сравнително рано – едва две години след откриването на проблема ни. Време, достатъчно да преболедуваш първоначалния ужас от новооткрития проблем, да се гневиш на съдбата, да изговориш случващото се. Дали е трудно, може би да. Създаването на дете е нещо интимно, не само във физически аспект. Това е истинското намерение пред Вселената, че си готов да се потопиш, претопиш и слееш с друг човек завинаги. Поне в романтичните ни представи като семейство. За това се изисква известно време преди да се открехнеш душата си и да заговориш за процедурите си, които са отвъд топлината на брачното ложе, като за нещо също толкова естествено и нормално, колкото е зачеването на дете по принцип. А то е! Защото парадоксът на ин витрото, което неточно наричат изкуствено оплождане е точно това – за мнозина почти единствен, следователно и най-естествен начин да случиш мечтата си, т.е. ин витрото е самият живот!

Какво би искала да знаеш преди „борбата“? 

Онова, което ми се искаше да знам още в началото, е че всички, които преминават през тази процедура, всъщност преживяват сходни етапи в емоционален план. Успокоително е да знаеш, че начинът, по който се чувстваш, та дори и налудничавите идеи, които те посещават в безсънните часове на нощта, са част от цялостното преживяване – нещо твърде нормално за ситуацията, в която си, нещо, което в момента преживяват още около 250 хиляди двойки в България, в действителност може би и на повече… Не си сам в мъката си, колкото и безмерна да ти се струва, тя всъщност е споделена с още толкова момичета и момчета, че за теб и твоя любим остава някаква си 1/250 хилядна тъга! Звучи преодолимо, нали? Всъщност създаването на дете ин-витро наистина не е занимание самотно. В зачеването на бебето ни главна роля имахме не само ние, но и докторът, ембриологът, акушерките и анестезиологът. Огромно място заемаха момичетата от рецепцията на болницата, с които споделях тревогите си и тайните залежи от черен шоколад, момичетата на касата, които знаеха кога да ми се усмихнат, за да отдъхна, родителите ни, приятелите ни…

Когато съм си представяла как ще кажа на семейството си, че очакваме дете, в главата ми са избухвали фойерверки от изненада и радост. Дълго тъжах, че тази емоция ще ми е отнета заради начина на зачеване. Все пак близките ни знаеха кога е процедурата, трансфера и теста… Онова, което нито аз, нито те знаеха, че съм живяла в поредното клише – защото радостта им, когато им казаха, че сме успели, беше по-голяма от тази в най-смелите ми мечти, сестра ми крещя и плака от облекчение, знаейки колко осъзнато и искрено желаем това дете, а ние със съпруга ми се разтреперихме от вълнение точно така, както вероятно сте потреперили и вие пред вашия тест. Защото животът е непредсказуем и това ни задължава да сме смели и с отворени сърца, готови за всяко малко чудо. Сега съм благодарна на това време, което ни беше отпуснато, докато чакахме бебето си, защото освен че поставихме пред себе си някои истински важни въпроса за смисъла на съвместния ни живот, любовта и брака, чиито отговори изстрадахме, но пък заслужено получихме, ни даде и време да се влюбим в дъщеря ни отпреди да я срещнем, да гледаме на случването и като на магия и подарък, да запомним с какво сме били облечени в деня на пункцията или какво сме обядвали веднага след трансфера, когато си я прибрахме „у дома“, както каза нашият прекрасен доктор. Тези неща се помнят, както вероятно всички вие помните първата си целувка или срещата с любимия. Защото ин витрото, животът, е любов. За някой от пръв поглед, за нас от втори, а за други – от пореден.

Коя е най-трудната част от процедурата? Емоционалната или физическата болка?  

Но е точно толкова емоционално наситено, както когато си в любовна връзка. Не познавам жена, която да прекрачва прага на болницата за своята процедура и да не носи в душата си океан от страх, но и бряг от безкрайна надежда. Как ще се случат нещата – дали ще е поредното опустошение, след което не можеш да дишаш, но след време някак успяваш да се изправиш по-смислен, по-цял и смел, или ще е началото на най-трепетния етап от живота – Божа работа, би казал най-добрият репродуктивен специалист в България. Да. Защото ин витрото, животът, е деликатно, фино нещо. Крехко и непредсказуемо, случва се когато и както реши, а нашата единствена работа е да сме смели и да му се наслаждаваме.

Да, на ин витртото, колкото и абсурдно да звучи. Нима бихте заченали детето си, лягайки до любимия с огорчение, гняв и безсилие? Не. На ин витро се ходи с червило, усмивка и вяра, както на най-важна среща! Вярно е, че е болка, в пъти по-силна в емоционален план отколкото във физически (в моя случай), и че понякога изглежда като вмешателство в интимния живот между двама души, но повярвайте ми случването не е по-малко съкровено и истинско. Напротив! Да знаеш, че преодоляваш суетата на природата, която някак е пропуснала да те посипе с прашец за плодовитост, е също толкова удовлетворяващо, както когато преодоляваш силата на гравитацията и налягането, докато се гмуркаш надълбоко или се катериш нависоко – няма връщане назад и пътят е само напред! Вероятно и за мен, както за вас, алпинистите са особена порода хора, чиято радост и наслаждение от покоряване на върхове в нечовешки условия, е необичайна и неразбираема. Но те наистина я преживяват, точно като трепетното вълнение, което чувствах аз, с шапка и калцуни пред вратата на операционната. Обичах да казвам: няма как да се прибера по-небременна – или нищо няма да се промени сега, или ще забременея. Нищо повече или по-малко. По пътя си срещнах толкова много знаци, толкова много добрина, за които да благодариш и да се насладиш, че няма как да излезеш ограбен от това приключение. Дори след неуспех. Все пак алпинистите знаят кога да се откажат и как да се подготвят за следващия щурм. Защото неуспехът всъщност е просто крачка към успеха. Математика на любовта, както казва съпругът ми.

Какво би казала на другите, поели по пътя към Мечтата? 

Докато пиша това и го гледам да приспива детето ни, разбирам какъв дар ни е направила Съдбата, избирайки ни да минем по този път. Пиша „път“, защото за мен ин витрото не бе борба. Борбата изисква съпротивителни сили, а животът, изисква нищо повече от това да му се подчиниш и смирено да се оставиш да те води, вплел ръка в неговата ръка, за да се случи онова магическо и споделено родителство, когато бащата е готов да смени работата си, за да може да е повече време у дома и да приспива момиченцето си следобед, „бащино-дъщерски“ ритуал. Нашата мъничка победа след нелеките преживявания, през които преминахме, за да се случи тя. Връщайки се назад, смело мога да заявя, че едва ли има по-слято, по-любовно и по-интимно преживяване от нашето ин витро! И това клише се предаде, защото май животът, т.е. ин витрото винаги се случва отвъд клишетата.

За това на всички, които са в подножието на върха, бих казала – разчитайте на хората около вас безрезервно, бъдете смели, искрени, но разсъдливи, наслаждавайте се на всяка среща, буря и успех. Събирайте знаци, истории и вяра, защото един ден детето ви ще е истински гордо, докато му разказвате какво магично приключение е било случването му, точно както се разказва вълшебна приказка, просто ние с вас сме орисани не само да я разказваме, а и да сме главните герои в нея!“

Това е първа част от приказката на Криси. Вярвам, че ще има и следваща, защото за разлика от много други тя не пуска завесите с познатото „и заживели щастливо“.  Тя носи отворено сърце и смелостта да говори и за слънцето, и за луната в живота си. Спомням си как на времето, попадайки на mechtazabebe.com, сподели радостта си, че е намерила и друг човек, който мисли, че  тежкият път към бебето му е дар от Вселената. Написа ми: „Сега съм малко по-спокойна, че не съм единствена и с безкрайно грешна перцепция :)“. Дай Боже да сме все повече, тези, които вярваме в Пътя!

Ако сте готови да споделите своята история, аз с радост ще я публикувам. Това за мен е нещо като да предадеш Вярата нататък. Пишете ми чрез контактната форма на сайта, ако искате да дадете гласност на своите преживявания и осъзнавания. За някой конкретен човек те могат да се окажат точно подкрепата, от която има нужда в момента. Заедно сме силни! 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

*Снимката на Криси и семейството й е дело на Изабел Басмаджиян

„Не знам дали той е сродната ми душа, идеалната ми половинка и дали такова нещо съществува…“

„Не съм удовлетворена във връзката си… Мислила съм си даже дали не е по-добре да се разделим… Ама с него опитваме да имаме дете. Ако се разделим, все едно се връщам назад. Тогава и детето сякаш се отдалечава…“ 

„Не знам дали всъщност искам той да е баща на детето ми…“

Чувала съм подобни думи много пъти. Днес се случи отново и се роди импулса да напиша тези редове, осъзнавайки, че на някой в момента точно те му горчат в устата . Това, което ми беше странно в началото беше, че думите идват и от жени, които са пред или даже по време на ин витро процедура. Чудех се защо тези важни въпроси не са били на фокус по-рано. Защо излизат на дневен ред точно, когато е нужно жената  да е спокойна и отдадена на важното дело, с което се е заела?

Всъщност, когато се изправиш пред възможността мъжът до теб да стане татко на детето ти, започваш да оглеждаш избора си под лупа. Особено когато бебето не е „просто“ плод на отдаване и сливане между вас, а резултат от систематични усилия, манипулации, прегледи, инжекции… Бебето си е бебе и независимо дали клетчица от мама и клетчица от тати са се свързали сами в името на живота или са били подпомогнати отвън. Добавената стойност идва от съзнателните стъпки, от замесените хора, от часовете висене пред кабинета… Нормално е след всичко това да се чувстваш по-нервна и даже по-отговорна към избора ти на татко за своето чудо.

И все пак какво да правиш, ако в главата ти кънти въпросът: „Този мъж ли искам да е татко на детето ми?“

Първо си дай сметка дали има провокиращи го обстоятелства – допълнителна чувствителност, в следствие на хормони, манипулации, засилени страхове или повишена обща тревожност. Ако е така, е нормално да си по-сензитивна към това доколко и дали се усещаш подкрепена от партньора, дали сте на една вълна. Можеш да споделиш с него начина, по който се чувстваш и да го помолиш за повече внимание и съпричастност.

Анализирай усещанията си и виж дали не се възприемаш като жертва. Може да звучи странно, че след като сама си направила избора да се подложиш на някаква манипулация или процедура, после част от теб ще се чувства насилена да преживее болката, подуването и всички други неприятни усещания, които често съпътстват процеса. Факт е обаче, че ние хората (в общия случай) сме ориентирани към удоволствието и подсъзнателно преживяваме болката и дискомфорта като насилие. В такива случаи ни трябва и спасител. Очакваме в тази роля доброволно да се вживее мъжът до нас. Ако той не го прави, защото не разбира потребността ни от това или защото няма капацитет да откликне, се чувстваме предадени.

В такива случаи е добре да си припомним, че дори златната рибка изпълнява желания едва след като ги чуе и то по един доста буквален начин. Партньорът може и да е най-близкият ни човек, но това не го прави притежател на телепатични умения. И още нещо много важно – той също е замесен в ситуацията и има нужда от ресурс, за да се справи с нея. Понякога той самият се изживява като жертва в нея, защото трябва да се бори за това, което другите получават с лекота. Може би е нужно напрежението в двойката да се вентилира чрез среща с психолог, за да се подпомогне процеса и да се разгърне личния и общия потенциал. Не че би навредило в друг случай, напротив – това си е част от здравословното преминаване през житейските кризи.

phoenixt_jpg nВъпросът „Този мъж ли искам да е татко на детето ми?“ носи огромен потенциал за промяна. От една страна, той може да ти помогне да погледнеш под нов ъгъл партньора до теб, да оцениш и да се свържеш по нов начин с всичките му плюсове. От друга – ако си затънала в безперспективни отношения, да осветли това, да ти вдъхне кураж да се събереш и да промениш положението не само заради себе си, но и заради тези, които ще дойдат в живота през и чрез теб. И двата варианта са възможни и носят огромна сила. Твърдя го не само като психолог, но и като жена, която ги е преживяла. И двата. За добро.

Всеки избор носи своите последствия и има цена – наивно и детинско е да смятаме, че можем да имаме всичко накуп и едновременно. Аз имам своите малки и големи недостатъци, предполагам, че ти също. Това важи и за мъжа до теб. Вярно е също, че гледаме партньорите си през очилата на собствените си очаквания. Напиши на лист какви са силните качества на твоя партньор, както и слабите му страни. После можеш да оцениш всяко нещо, което си сложила на листа по десетобалната система, според важността/тежестта, което има то за теб. Например: Иван ме подкрепя и това е много важно за мен – давам му 10 точки. Той разхвърля вещите си и това не ми харесва, но и не е най-голямата драма на света – давам 5 точки. Третата стъпка е да събереш точките на положителните и на отрицателните му качества. Когато го направиш, ще си много по-наясно с картината и с цената, която плащаш, за да си във връзка точно с този мъж. Не забравяй, че той също плаща своята.

Ако от доста време се чудиш дали това е партньорът за теб, може би именно питането „искам ли той да е татко на детето ми“, ще осветли отговорите, които сърцето ти отдавна знае. Каквото и да откриеш в него, позволи на любовта да те води и направлява, а не на страха. Само, когато избереш любовта, можеш да възродиш феникса на собствения си живот. Чувала си легендата за него нали? Когато дойде моментът, той изгаря, заедно с всичко старо, което носи, за да може да възкръсне наново и начисто. Затова е символ на прераждането, на безсмъртието на новото начало. Вярвам, че всеки от нас носи феникса в себе си, но нямаме осъзнаване за силата си, докато не ни се наложи да излетим от кладата на собствените си ограничения, страхове и провали. След това можем да започнем начисто. Като себе си!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

„Имам чувството, че разочаровам всички… Родителите ми са единствените сред близките си без внуци, нашата възраст напредва“.

„Вече не мога да спя добре… Все се чудя какво не ми е наред? Защо не успявам, къде греша?“

„Вече сякаш нищо не ме радва. Все едно живея на автопилот…“ 

Думи, изречени през сълзи. Най-жалкото е, че мога да цитирам още много подобни изречения. Изречени са от жени, понесли кръста на това, че все още не са се реализирали като майки и заживели с усещането, че всичко останало няма значение. Ако някога си казвала нещо подобно, държа да знаеш, че:  НЕ СИ ВИНОВНА за тази ситуация. НЕ СИ ВИНОВНА, че не можеш да се успокоиш, както всички ти препоръчват. НЕ СИ ВИНОВНА, че приемаш менструацията си като ежемесечен знак за изгубена битка. НЕ СИ ВИНОВНА, че се разстройваш при новината за поредната нечия бременност. НЕ СИ ВИНОВНА, че си раздразнителна, мрачна и гневна. НЕ СИ ВИНОВНА!

ВИНОВНА СИ ПРЕД СЕБЕ СИ, ако:

  • преценяваш собствената си ЦЕННОСТ като човек по това дали си майка;
  • съмняваш се в това, че ЗАСЛУЖАВАШ любов, обич и внимание;
  • ПРЕДАВАШ себе си, уменията и компетенциите си в името на това „да се случи чудото“:
  • ЛИШАВАШ себе си и човека до теб от любов;
  • СПИРАШ плановете и житейските си цели в очакване бебето да дойде;
  • ГУБИШ благодарността и радостта си, защото нещата не се подреждат според изначалния планЧрез всичко това подкопаваш силите си и намаляваш ресурсите си за справяне със ситуацията. Ти си ценна такава, каквато си без никакви допълнителни екстри. Ти си точно това, което трябва да бъдеш в момента и всичко останало е илюзия. Родена си с мисия, точно както и всички останали. Ако това да си майка, е част от нея, ще го осъществиш, когато намериш своя път към бебето.
    dummy-92579_960_720ЗАЩО БЕБЕТО СЕ БАВИ?

    Този въпрос се е превърнал в основен за повечето жени с репродуктивни предизвикателства, които съм срещала. Ще дам няколко възможности. Твоята може би е сред тях, а може би не. Вярвам, че отговорът е в теб и когато го почувстваш и осъзнаеш, пътуването ти към бебето ще тръгне в правилната посока.„Страхът прогонва детето“ – твърди една китайска мъдрост, на която попаднах покрай заниманията си с Енергийна психология. Може да се отнесе към страховете, които носим в себе си по отношение на това дали и как ще се справим със зачеването, износването, раждането и отглеждането на дете. Това, че тези страхове на рационално ниво могат да ни изглеждат налудничави, не е гаранция, че липсват у нас. Според „Твоето тяло казва: обичай се!“ на Лиз Бурбо понякога страхът на човека (съзнаван или не), може да е по-силен от желанието му да бъде родител. „Следователно безплодието е несъзнателно средство, използвано, за да нямат деца. Такъв човек не бива да изоставя желанието си да има дете“, твърди авторката.Несъвместимостта в характерите и личностни противоречия с партньора – могат да създадат енергийни модели, влияещи на забременяването. Неприемането на партньора, усещането, че той е неподходящ, могат да покачат вътрешната тревожност. Скандалите, взаимните обвинения, травматичните връзки никак не подкрепят създаването на потомство. Често става така, че някой се насочва към мен, защото бебето все не идва, а още на първата сесия става ясно, че големият казус в живота му е свързан с нехармоничните връзки, които създава, с разклащащата липсата на увереност или нещо трето… Бебешкият въпрос всъщност е само върхът на айсберга и когато е честен пред себе си, самият човек ясно вижда и усеща това.

    Заради физическо увреждане – споделям мнението на Дона Идън, че в основата му е било енергийно увреждане. Коригирането на дисбаланса се отразява по благоприятен начин и на следствието от него.

    tea length flower girl dressesХормонален дисбаланс – той е аларма, че нещо вътрешно не е наред. За съжаление медицината лекува симптома, а не първопричината. Много често тя е свързана с отговора на нашето тяло на стреса. Парадоксът е, че така сме свикнали да живеем с него, че даже не го забелязваме. Когато в ежедневието ти е нормално да си педал, да ядеш на крак, да спиш недостатъчно, това вече се превръща в норма за теб. „Какъв стрес? Та то това ми е животът.“ Да, обаче всичко си има цена, въпреки че повечето от нещата в живота ни не носят етикет.

    Замърсяването, токсините и химикалите – те съпътстват съвремието, но не са били факт, когато сме се „пръквали“ като биологичен вид. При повечето от нас те претоварват телата ни да се борят с тях. Така се изчерпва енергията, жизнеността и ентусиазма ни. Страда далачният меридиан (дори далакът ни да не дава признаци за това). Той е „майката“ на всички енергии – опитва се да ни защити винаги и навсякъде. Сред многото проблеми, които пораждат изчерпването на далачния меридиан е и зачеването и износването на бебето. Енергийната психология предлага възможности за балансиране на енергиите в тялото, но те са свързани с индивидуална работа и няма как да ги опиша тук.

    Много жени искат дете, за да могат да се почувстват повече жени, защото им е трудно да приемат своята женственост. Такава жена може да е бездетна, за да се научи да бъде щастлива и да се приема пълноценно без да има дете, твърди Лиз Бурбо.

    Когато човек се чувства непродуктивен и безполезен дете се зачева трудно – раждането на бебе и създаването на идея, продукт, на нещо съкровено, което произлиза от теб, имат обща основа. Ако се усещаш неспособна да направиш нещо значимо в живота си, те съветвам да попиташ хората около теб, дали те виждат като такава. Често се съдим твърде сурово и „мерим“ себе си с различен аршин от този, който ползваме за останалите.

Обърни внимание и анализирай каква беше реакцията на тялото ти към всичко, което прочете. Ако някоя от точките много те е подразнила или ти се е сторила твърде далеч от теб, е добра идея да й обърнеш специално внимание. Твърде вероятно е тя да ти носи посланието, от което имаш нужда в момента.

Вярвам, че когато си решен да извървиш своя път към бебето, всяка крачка ти се отплаща!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Днес споделям с вас едно откровение, което не само ме просълзи, а и разплака… Думите на една майка към нейната рожба – жадувана и чакана, бленувана и измолена…

Верчето никога не сме се запознавали официално, даже не бяхме приятелки във Фейсбук. Прегърнахме се се развълнувано и спонтанно, когато се засякохме пред Историческия музей на рождения ден на фондация Искам бебе през 2015 г. -явно и двете знаехме кой, кой е и че сме от една порода! Тя се порадва на дъщеря ми и каза „Ох, Ели, дали ще ми се случи и на мен… Вече толкова години… Предстои ми ин витро с донорска яйцеклетка“. В този миг буквално тръпки тръгнаха по гърба ми, някак настръхнах. Хванах я за ръцете и й казах: „Ще стане, Верче, този път ще стане! Ще видиш!“.  После се засрамих от себе си. Как така го изтърсих това ей така от нищото!? Държах се като някаква сдухана врачка. Обаче усещането ми в момента беше толкова силно, интуицията ми така обсебващо откровена! След няколко месеца разбрах, че Верчето е бременна. Изживях го като огромна радост. И ето я сега Сияна – дете на светлината и любовта.

Споделям писмото на Верчето до нейното малко съкровище, публикувано в http://iskambebe.bg/ с вярата, че докосването до истинската любов е лечебно:)

Писмо до дъщеря ми 
от Вера
Siana_Vera_Ico (1)Толкова време мечтаех за теб, мило мое дете, че на моменти мечтата ми се беше превърнала в мираж… 
Преминах през толкова много битки, че по едно време вече не вярвах, че ще спечеля войната… Толкова много сълзи от мъка по тебе пролях, а не си представях, че ще плача повече от щастие. Вече не ми се вярваше, че има шанс и аз да почувствам как животът в мен расте! Не ми се вярваше, че някога ще разбера какво неповторимо щастие е едни малки крачета да ме поритват отвътре! Вече ми се струваше невероятно да вярвам, че от мен ще се роди дете, че ще суче от моята гръд и ще иска да заспива само в моите ръце…. Но, дойде ден, когато всичко това се случи, благодарение на НЕЯ – една непозната жена, една майка, която има в гърдите си такова огромно сърце, че намери сили и смелост да ме дари с частица от себе си, без дори да ме познава! Защото ЗНАЕ! Знае, какво е да си МАЙКА! И защото не може да си представи, че има жени като мен, които без нейната помощ не могат да изпитат това неповторимо и безмерно най-велико щастие за всяка жена, това най-велико тайнство – майчинството! И тя направи така, че аз да мога да изпитам най-върховното щастие на тази земя!
 
Когато заченах, все още не смеех да се зарадвам! Не смеех, защото и друг път ми се беше случвало, но после бях плащала най-скъпата цена за краткото си щастие – бях губила живота, растящ в мен! Още преди много години си дадох сметка, че да не забременяваш не е толкова тежко, колкото е тежко да губиш бебета. И не беше нужно да го изпитам няколко пъти, за да вярвам от все сърце в това! До 3-тия месец лежах, защото имах болки и не беше ясно какво ще се случи. Лекарите правиха и невъзможното, за да помогнат на малкото човече в мен да остане… А аз само се молих! Никога не съм предполагала колко много ще се моля! Е, изненадах себе си, станах толкова смирена, че не се познавах на моменти! Бях затаила дъх и само се молех да ти хареса при мен, мило мое дете! Разказвах ти колко много си желано, колко много си мечтано, колко много си обичано! Разказвах ти, че се надявам да ти хареса при нас и да останеш!
 
И ти остана! Остана в мен и започна да растеш! Оказа се, че си момиче! Не можех да повярвам! Винаги с главата си съм мислела, че не ставам за майка на момиче, че не съм достатъчно фина за това и че ще имам 2 момчета, с които да се разбираме „по мъжки“! А Ицката ми напомни, че всъщност явно душата ми е знаела, че ще си момиче още отдавна, защото преди години се влюбих от пръв поглед в една червена плюшена рокличка и не можах да устоя на изкушението и си я купих! Тя стоеше закачена на прекрасна детска закачалка в хола, точно до телевизора години наред! А в първите месеци, още преди да разберем, че си момиче, на няколко пъти се чувах да говоря да теб в женски род! Още тогава се изумих на майчината си интуиция и започнах да чувствам, че тайнството на майчинството ме изпълва! Не усетих кога минаха тези 9 месеца! След като премина критичния момент, вече се движех, разхождах, внимавах какво ям и пия, обичах още повече! А когато те усещах да ме побутваш или риташ отвътре, това бяха най-щастливите ми моменти! Благодарях ти, че си избрала мен и Ицката за твои родители! А той, той се вълнуваше заедно с мен на всяка промяна, беше до мен на всеки преглед, вечер ти говореше през корема и те милваше… Чувах жени да се оплакват, че много ги ритат техните бебета, че не ги оставят да спят, че им тежи бременността, че им е омръзнало… Аз не изпитвах нищо такова! Тези месеци на очакване и трепет бяха толкова прекрасни! Чувствах се чудесно, нямах гадене, не ми пречеше да спя, не се тревожех, че пълнея, не бях нетърпелива да свърши! Напротив, като родих, дори ми се струваше, че бременността е била кратка и лека и веднага бях готова да преживея същото отново! Да, надяваме се да станеш някога кака, надяваме се да те дарим с братче или сестричка! Като се роди, дълго време не можех да повярвам, че АЗ съм те „направила“ – бях преминала през толкова много медицински процедури и манипулации, че не можех да повярвам, че след безценния подарък от една яйцеклетка, след това ти си изградена клетка по клетка от мен и моя организъм! Това ми се струваше и още ми се струва ЧУДО! Толкова е невероятно да осъзнаеш, че от това, което приемаш с храната се изгражда човек!!! И не само това! Осъзнах, че твоята плът и кръв са част от мен, но също знаех през цялото време, че аз отговарям за чувствата и емоциите ти още от утробата! Знаех и те дарявах с много усмивки и хубави преживявания! Водихме те на любимите ни с баща ти места в планината, ходихме заедно на джаз-концерт и на теб ти хареса, срещахме се с приятели, разхождахме се! И като се роди – сега всички питат дали си спокойно дете, а ти си просто прекрасна – мила, спокойна и красива – за нас най-красивото дете на света! Случи се чудото – ти се роди, направи ни най-щастливите хора на света! Ицката се вълнуваше толкова много за теб, колкото и за мен – дали сме добре, всичко наред ли е… А аз след раждането само мечтаех да ме пуснат от интензивното, да се кача при теб, да те гушна и да те закърмя! Това беше другото нещо, за което мечтаех и се молих да успея да изпитам! И когато те сложих на гърдите си… о, чудо, ти засука от моята гръд, а аз заплаках от щастие… 
 
cheap homecoming dresses onlineИ до сега, 3 месеца по-късно, да те кърмя е едно от най-прекрасните неща, които ми се случват… моля се да мога да те кърмя още… поне до една година, за да ти давам от своята гръд най-полезното за теб – майчиното мляко, премесено с майчината ласка и обич! Като те слагам на гърдата ти пожелавам „Да ти е сладко, да си живичка, здравичка и щастливичка!“… и дано молитвите ми бъдат чути! Благодаря на Бог всеки ден за теб, за Ицката и за онази непозната жена, която ме дари с шанса да те имам! Благословена да е и тя и семейството и! Няма думи на света, с които мога да опиша това, което изпитвам към нея! Всъщност има една – ЛЮБОВ!!!… А за татко ти, дете мое – и двете с теб сме благословени Ицо да е моя съпруг и твоя баща, всеки ден се уверявам в това! Обичам го още повече като го виждам колко е щастлив за теб, колко се вълнува, как се притеснява, на моменти се страхува… но е нашата опора, подкрепа, сигурност, бащинска обич и сила! В началото, когато с теб нощем не спяхме и се кърмихме дълги часове, той те взимаше денем при него, гушкаше те и не те оставяше да плачеш нито за миг, за да мога аз да поспя и да „заредя батериите“! Когато беше при мен, твоят баща правеше всичко, за да сме добре двете с теб и все още го прави – чисти, пазарува, пере, суши, готви… грижи се за нас от все сърце! А когато заспиш на гърдите му или в ръцете му – той е толкова щастлив, че не иска да те пусне… Тази гледка за мен е просто… велика! А когато те прегръщам и ти прегърнеш мен – това е нашия свят, нашето щастие, нашето всичко!… Благодаря ти, мило дете! Благодаря ти, че още от утробата ми сияеш… 
 
Беше много интересно как всички хора, виждайки ме на живо или на снимка казваха едно и също: „Вера, ти сияеш!“, а аз се усмихвах и отвръщах – от детенцето ни е, то ме кара да сияя… Ицката не даваше да мислим за име твърде рано този път… Аз отново бях нетърпелива, още като разбрах, че си момиче започнах за умувам… Но той, баща ти, той ти даде това прекрасно име – Сияна! Кръсти те на слънцето и светлината!… И като се роди се оказа, че той сякаш те е виждал със сърцето си – ти си руса, светла и бяла! Съвпадение, нали! А сега, от няколко дни се случва нещо, което едновременно ме изненадва и радва… Ти май започваш да разбираш кой кой е и да искаш да заспиваш само с мен! Радваш се на баща си много, усмихваш се широко на бабите, гукаш им и им се радваш, но вечер или когато си неспокойна и плачеш – като те взема в мен и веднага притихваш… Сгушваш се, заравяш глава в гръдта ми и сякаш ме прегръщаш с малките си ръчички… И плача, плача от щастие, когато чувствам, че ти е хубаво при мен! Ти, слънчево дете, озари дните ни и изпълни душите ни с още повече чиста и свята любов! Надяваме се да бъдем достойни родители като ти дадем нашите топли грижи, светъл пример и дълбока любов! Ти вече знаеш, че можеш да разчиташ на нас, можеш да ни се довериш и да си спокойна, че ние ще направим всичко по силите си да станеш един достоен човек, който ще знае как се е появил на бял свят и с колко много любов е орисан! Бъди щастлива, дъще! 
 
Добре дошла при нас!  

Ако искаш да споделиш своите емоции и преживявания на майчинството, ще се радвам да го направиш в имейл до мен, за да достигне до тези, които имат нужда от надежда и вяра, че чудеса се случват. Вярвам, че майчинството е в сърцето, и едно отворено сърце, помага на друго да го последва!
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Когато сперматозоидът се докосне до яйцеклетката, проблясва светлина. Някои яйцеклетки блестят по-ярко от други, което е директна индикация за способността им да развият по-здрав ембрион. Феноменът е наблюдаван от няколко години при животни, но сега и вие можете да видите във видеата човешкото зачатие.

През 2011 година учените от Northwestern University откриват блясък от експлодиращ цинк при зачеване на мишки. Няколко години по-късно те успяват да заснемат това и наблюдават милиарди цинкови атоми, разпръсквани точно в момента на проникване на сперматозоида в яйцеклетката на мишка, съобщава http://fresh-science.com/.

С помощта на флуоресцентен сензор, който следи движението на цинк в живи клетки, учените изследват способностите на яйцеклетката да трупа цинк, и откриват 8 000 цинкови находища, всяко съдържащо около милион цинкови атоми, готови да се взривят. Зарята на зачеването продължава до 2 часа след оплождането.

За да осъществят експеримента, учените използват ензим от сперматозоид за оплождане на яйцеклетката, тъй като използването на истински сперматозоид е забранено от закона. След това наблюдават как това повишава нивата на калций в яйцеклетката, което води до освобождаване на цинк. Докато цинка се изстрелва, той се свързва в малки молекули, които излъчват флуоресцентна светлина, видима с микроскоп.

Какво е специалното на цинка? Учените откриват, че яйцеклетката натрупва и използва цинк за контрол на развитието на здрав ембрион. Този минерал играе ключова роля за „решението“ на яйцеклетката да прерасне в ембрион – колкото повече цинк освобождава, толкова по-ярък е блясъка, и толкова по-здрав ембрион е създаден.

Откритието е от огромно значение за двойки, подлагащи се на ин витро процедури, тъй като около 50% от оплодените яйцеклетки не се развиват правилно поради някакъв вид генетични проблеми. Това дава на учените шанс неинвазивно да определят здравословното състояние на яйцеклетката. Така се покачва шансът да бъдат трансферирани в матката само здрави ембриони с голям потенциал за имплантация.

Ако искате да видите как се случва всичко това, си пуснете видеата:

https://youtu.be/qk_PxgBFWxU

https://youtu.be/FEq2ZAJ3Ezc

А ето и телевизионен коментар за откритието и неговото значение веднага след като то е регистрирано: open

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

„Откакто съм на стимулация избягвам въглехидратите и хапвам повече плодове и зеленчуци. Пия само по едно кафе.“ Това ми сподели наскоро приятелка на моя приятелка. Знаейки с какво се занимавам, познатите ми често подхващат „бебешката“ тема. Кимам с разбиране. Наясно съм, че „откакто съм на стимулация“ е твърде кратък период, за да се повлияе съществено качеството на яйцеклетките, но знам също, че идеята, че прави диетата, дава сили на жената. (Стимулация е периодът от ин витро процедурата, в който на жената се инжектират хормонални препарати. Целта е тя да произведе повече зрели яйцеклетки, които да се оплодят и превърнат в ембриони.)

Това, което премълчах тогава, искам да кажа сега. До голяма степен успехът на ин витро процедурата зависи от качествените яйцеклетки и съответно ембриони. Важно е да се знае обаче, че фоликулите, в които се развиват яйцеклетките се образуват около 90 дни преди отделянето на яйцеклетката. Затова, с оглед да се осигури добро качество на яйцеклетките, е нужно да се спазва богат на протеини режим и определен начин на живот 2-3 месеца преди да се пристъпи към каквато и да е процедура, целяща забременяване. Това е добър коз и за жените, които планират да станат майки по традиционния начин, който не предполага лекарски екипи, манипулации, инжекции и суетене.

В съзвучие с намерението ми да пиша по телата, тези дни ми попадна статия на Д-р Даниела Савова по темата в mamatatkoiaz.bg. Публикувам основната информация от нея с някои мои добавки в италик.

  1. Тютюнопушене 

Никотинът е клетъчна отрова. Ако пушите е препоръчително поне 3 месеца преди ин витро процедура, да спрете цигарите.

Никотинът упражнява вредно действие върху всички вътрешни органи особено върху сърцето, нервите, стомаха, червата, белите дробове. Най-сериозни поражения нанася на белите дробове и кръвоносните съдове. По отношение на половата система прекомерната употреба на цигари води до полова слабост, нарушения в менструалния цикъл, спонтанни аборти, преждевременно раждане, раждане на деца с по-ниско тегло, рак на маточната шийка.

Препоръчително е да намалите употребата на алкохол (особено на концентрати) и прекомерния прием на кафе.

Последни изследвания показват, че децата на майки-пушачки са в пъти по-голяма склонност да бъдат хиперактивни. За негативното влияние на алкохола, цигарите и кофеина при спермогенезата  се знае отдавна. В създаването на дете участва генетичен материал и от двамата родители и перфектният вариант би бил те да съобразят начина си на живот с това. Отговорното родителство е мисия, която започва преди същинското зачеване. 

     Seeds2. Хранене

Осигурете необходимите хранителни вещества, от които се нуждаят вашите яйцеклетки!

Няколко месеца преди ин витро процедурата, започнете с диета, която ще повиши вашата фертилност. Приемането на богати на хранителни вещества продукти  е от съществено значение за производство на здрави яйцеклетки и спомага за по-добрата имплантация на ембриона.

Храненето трябва да бъде разнообразно и балансирано, включващо необходимите белтъчини, минерали и витамини. Намалете употребата на мазнини, бяла захар, ограничете до минимум приема на храни, съдържащи консерванти.

Пресните плодове и зеленчуци също са препоръчителни, както и храненето с покълващи бобови и комплекс от сложни въглехидрати (зърнени храни, ориз, печени картофи).

Яжте храни от всяка от петте групи храни: плодове, зеленчуци, протеини (като пилешко, риба и бобови култури), зърнени храни и млечни продукти.

Важно е също да приемате храна, богата на фолиева киселина, включваща зелени листни зеленчуци, авокадо, ядки, зрял фасул, зърнени каши, хляб и портокалов сок.

Мои статии по темата хранене, можете да прочетете тук:
Топ храни за зачеване

Храни за зачеване

10 неща, които всяка жена трябва да знае за хормоните си

Опитайте се да достигнете до едно нормално тегло, преди да забременеете. Наднорменото тегло предразполага към високо кръвно налягане и диабет. Намаляване на наднорменото тегло с 5 килограма повишава с 10% вероятността за забременяване.

      vitamins_0000123109493. Мултивитамини и хранителни добавки

Пренаталните мултивитамини са добър източник на хранителните вещества, необходими за здравето на яйцеклетките и подготовката на маточната лигавица. Ползите от синтетичните мултивитамини са по-малко в сравнение със специално създадените формули пренатални мултивитамини.

Хранителни добавки

На българския пазар се предлагат утвърдени и препоръчвани от акушер-гинеколозите хранителни добавки, предназначени за повишаване на фертилността и подобряване на репродуктивното здраве. С естествената си формула, която обединява в себе си научно доказани билкови съставки, основни витамини и антиоксиданти, тези хранителни добавки подпомагат репродуктивните способности, поддържат фертилитета и оптимизират шансовете за зачеване.

Коензим Q10 (CoQ10) спомага за запазването целостта на яйцеклетките като ги предпазва от свободните радикали. Най-добри резултати се постигат при прием на CoQ10 от два до три месеца преди ин витро процедурата.

Аз лично винаги съм била скептична относно приема на добавки и витамини, смятайки огромната им реклама за фармацевтичен трик. Разговорите ми с нутриционисти и специалисти по клетъчно хранене обаче са ме спечелили за ползите от част от продуктите на пазара. При интерес по темата, използвайте контактната форма в сайта и ми пишете, за да споделя мнението си с вас.

Пчелно млечице/прополис

Пчелното млечице е храната, която спомага за развитието на обикновената пчела до пчела царица, способна да произвежда около 2000 яйца на ден. Трябва да приемате тази добавка най-малко два месеца преди стартирането на ин витро процедури.

Пчелното млечице е хормонален стимулант, използван от пчелите майки, за да осигурят достатъчно потомство. Най-добри резултати се постигат при ежедневен прием на добавката.

Фолиева киселина

Фолиевата киселина, известна още като фолат, е необходима за правилния растеж на клетките и развитието на ембриона. Приемана един месец преди зачеването и по време на първия триместър от бременността, намалява риска от дефекти на невралната тръба.

Спирулина

Тези водорасли са добър източник на минерали, антиоксиданти и протеини, които доставят на яйцеклетките ви необходимите хранителни вещества и алканизират тялото ви. Спирулина се приема всеки ден, по една чаена лъжица.

     Attractive_pregnant_woman_in_the_meadow_enjoying_sun_and_nature4. Намаляване нивата на стрес

Намаляване нивата на стрес е важна предпоставка при провеждането на ин витро процедури. Прекомерният стрес може да повлияе негативно върху хормоналния баланс и да попречи на производството на яйцеклетки.

Важно е да отделите малко време и да помислите за това, което ви отпуска. Добрите начини за подобряване шансовете за успех включват прекарване на повече време с приятели или семейството сред природата, един  или няколко дни в спа център, практикуване на йога. Хубаво е да отделите време за четене на любимо четиво или дори само да наваксате пропуснатите часове сън. Релаксацията не само може да има пряк ефект върху фертилността ви, но и ще подобри общото ви благосъстояние.

Активен двигателен режим и упражнения

Активният двигателен режим води до подобряване на кръвоснабдяването на целия организъм, раздвижване на лимфата и изхвърляне на токсини от организма.

Когато сте подложени на ин витро процедура, това е период, през който е препоръчително да правите по-леки упражнения, да избягвате натоварващите тренировки, които могат да имат негативен ефект върху крайния резултат на процедурата. Подходящите форми включват разходки сред природата и/или йога, които могат да спомогнат за увеличаване на притока на кръв към репродуктивните органи и респективно да повишат шансовете ви за успех.

Към всичко това на мен ми се иска да добавя, че за да се намалят нивата на стрес, е нужно да се изследват и опознаят страховете, които са наш препъни камък по пътя към бебето, както и да се приложат адекватни стратегии за справяне със стреса. 

Още по темата, прочетете в: 

Наистина ли искаш бебе?

Опъни ластика

Ти водиш, аз следвам

И накрая – няма универсална рецепта за зачеване, но аз вярвам, че част от успеха са и СМИРЕНИЕТО и ПРИЕМАНЕТО, че всичко, което не можем да направим сами, идва при нас едва, когато сме готови за него. Желая ви успех с цялото си сърце! 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Ако искате дете, а все още нямате план какво точно трябва да предприемете, за да може то да се случи, вариантите са два – или го „правите“ от твърде скоро, или вече сте минали през различни фази и сте стигнали до ниво приемане.

Преди истински да ви раздразня с това си небрежно заключение, бързам да поясня. Да имаш дете и да продължиш живота на рода си е естествен човешки инстинкт. Поради тази причина е нормално да бъдеш гневен, когато установиш, жестоката несправедливост това нормално развитие да ти е отказано. Или пък това, което при повечето хора е резултат от елементарен акт на правене на секс (даже не на любов), при теб да е дългогодишно ходене по мъките, бодене с игли, стотици гинекологични прегледи и т.н.

Лесно е да подчиниш живота си на календари, менструации, овулации, прегледи, процедури, операции. Всички те изискват време и безпощадно те лишават от възможността да мърдаш встрани. Нали така?

И къде отива Животът ти?

Мили момичета, искам да ви кажа нещо – ваш е изборът дали ще наричате пътят към бебето битка или пътуване. Вие решавате дали ще „спрете“ живота си, докато воювате за детето си, или ще пуснете отново в себе си удоволствието от това, че имате любов и близост, хора, които ви обичат, приятели, професионални амбиции, победи и случени радости.

Детето не е трофей за спечелена победа, а плод на любовта, която носите в сърцата си, на майчинското чувство, от което сте изтъкани. 

Ще ме репликирате вероятно с питането как така бебеправенето да не е битка, ако в него участва цял екип от лекари и лаборанти, ако в него са заложени хиляди левове, ако струва заеми, ако ви коства повишението в службата, екскурзията, спонтанният секс дори?

Войните взимат жертви, битките се водят в пълно бойно снаряжение от упоритост, устойчивост, емоционална и физическа мобилизация. Всяка от нас има избор дали иска да воюва за бебето си до последна капка кръв или да си позволи да живее така, че да има емоционалната сила да го прегърне с любов и благодарност, когато то стане част от живота й. Казвам прегърне, а не да се вкопчи в него и да да го смачка със свръхпротектизма си и с безпокойството, че сбъднатата мечта трябва да се пази с цената на всичко.

Казвам го в прав текст – да бъдеш майка е само една част от това да бъдеш личност и да се чувстваш добре в кожата си. Да си майка нито е гаранция за щастие, нито необходимо и достатъчно условие за него. Моля ви, не позволявайте бебето (липсата му) да се превърне в гредата, която пречи на вашия живот да се придвижва напред. Нека бебето (липсата му) да бъде стимула да развивате себе си и връзката си, да постигате чудесата в живота си. Така, когато го гушнете, вместо да сте съсипани от водената война, ще сте окрилени от собствените си метаморфози по пътя към него.

На война ли сте или на пътешествие по пътя към бебето? Отговорът зависи от начина, по който се чувствате и от това дали в живота ви има други жизнеутвърждаващи стремления и цели. Там ли са или План „Бебе“ ги е погълнал?  Отговорете си честно пред себе си и ако това, което чувате вътре в душата си, не ви харесва, помнете, че винаги има път към промяна. Дори да не виждате изход, той винаги е там. Изборът е ваш и е важно не какво ви се случва, а как го приемате.

Стискам ви палци и ви подкрепям с вярата си, че всичко се случва в точното време и по най-добрия начин.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена