По-добре е един път да покажеш, отколкото 10 пъти да разкажеш – предполагам, че всички ще се съгласим с този принцип от личен опит. Огромен процент от хората възприемат света основно през образите – това, което виждат, представят си. Те са визуали. Кинестетиците и аудиалите са значително по-малко на брой. За тях е много важно съответно – да помиришат, пипнат и опитат, или – да чуят.

Убедена съм в благотворната сила на визуализациите и медитациите както от личен опит, така и от работата ми с жени с репродуктивни предизвикателства пред себе си. “В медитация може да се извърши лечение. Когато умът е спокоен, осъзнат и напълно задоволен, той е като лазерен лъч – той е много мощен и може да се извърши лечение.” Думите са на Шри Шри Рави Шанкар – световноизвестен хуманитарен деец, носител на голям брой международни награди, три пъти е номиниран за Нобелова награда за мир.

Мощен начин да подкрепим тялото си да зачене, независимо дали с чудото на естествения процес или чрез чудото на медицината, е визуализацията – да си представим как бързите сперматозоиди се движат през фалопиевите тръби, стигат до красивата и съвършена яйцеклетка, сливат се с нея… Спомням си преди години, когато ми върнаха ембриончетата при трансфера по време на ин витро процедурата, как поддържах в главата си картинка на тяхното захващане в стената на матката. Всеки ден си ги представях, съставени от все повече клетки, все по-устойчиви и свързани с мен. До края на живота си ще усещам вълнение, когато се сетя за онзи момент, когато за първи път чух сърчицето на дъщеря ми – толкова мъничко, а така категорично и мощно в желанието си за живот.

По-лесно е да си спокоен и положително настроен, когато си „трениран“ в създаването на картинки в главата си. Те са изключително подкрепящи в моментите на изпитание, през които минаваме по пътя си към бебето. Можем обаче да ползваме и „жокер“, за да изградим и задържим образ в главата си. Аз си бях харесала една бебешка снимка на таблото в коридора на клиниката. Както и да се чувствах, тя ми даваше сили и сякаш ми подаваше ръка, за да премина през съмненията и страховете.

Благодарение на чудото на техниката и на 10-годишното постоянство на шведския фотограф Ленарт Нилсон, ние имаме възможност да видим чудото на създаването на живота и на вътреутробното развитие на бебето съвсем наистина. Някои кадри са увеличени повече от 500 000 пъти. Всички са пленителни, зареждащи и мотивиращи, нали?

12

10428650_821121624634246_6911038882519555292_n4

Другите снимки, можете да видите в Incredible Photos: How A Child is Born.

Сигурна съм, че видеото, създадено чрез тези кадри, но с допълнителни ефекти, ще ви свърже още по-силно с чудото на живота.

Запомнете – след като можете да си представите нещо и да мечтаете за него, то това нещо може да се случи с вас.

Майчинството е в сърцето! Отворете го!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Всяко семейство, жадуващо за рожба, поне веднъж е палило свещичка за това. Мнозина от нас са молили за своето чудо и на Свети Мина, чийто празник почитаме днес – 11 ноември. Известният чудотворец се смята за покровител на семейството и закрилник на сираците, бездомните и на жените. На този ден те се молят пред иконата му за здраве на децата си, както и за радост и благополучие на своя дом. Той е почитан и като патрон на всички народни лечители, знахари, воини, както и пазител на хората, поели на дълъг път.

Традиционно от полунощ преди празника стотици семейства, които се молят за благодатта да родят своя рожба, се стичат в манастира Св. Мина край София, за да посетят чудотворната икона. Някои от тях носят в църквата детски дрешки, водени от надеждата, че така скоро и в техния дом ще се чуе детски смях. После се връщат в манастира с пълни с обич сърца, за да кръстят дечицата си. Отците свидетелстват, че през годините, благодарение на тази вяра, са се случили много чудеса.

Честит празник на всички, които носят силата на вярата в себе си и се борят за рожбите си! Нека да благодарим за всичко хубаво, което имаме в живота си и за любовта, с която са пълни сърцата ни. Моля Св. Мина да чуе молитвите, успокои сълзите и сбъдне мечтите ни. Амин!

Весел празник и на всички, които се казват Виктор, Виктория, Минчо, Минка, Мина. Нека да са честити имената ви и да бъдат споменавани с добро!

548f1c20cb62fСпоред легендите Обрадовският манастир „Св. Великомъченик Мина“ е основан през късно-римската епоха. През 11 в. на това място е имало голям манастирски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище. През Средновековието манастира е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите. При прокопаването на коритото на река Владайска са открити основи на сгради, а по-късно водата дълго време е носила керемиди, камъни и тухли.

През 1927г. селяни случайно се натъкват на останки от древния манастир и в периода 1942 — 1945г. Обрадовската обител е възстановена в сегашния си вид. Тогава е издигната днешната манастирска църква, а малко по-късно са построени няколко параклиса. Чудотворната икона, пред която вярващите понякога чакат с часове, за да успеят да я докоснат, е нарисувана от руски художник през 50-е години на миналия век. Светецът му се явил насън и му казал в коя обител да занесе иконата. И до ден днешен молещите се изправят пред нея с натежало сърце и се връщат след това с дарове и с благодарност.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Тази снимка идва при мен под една или друга форма няколко пъти. Не съм я публикувала до сега, защото предпочитам да забравя операциите, инжекциите, болката, през която съм преминала. Не смятах, че и вие, които ще прочетете това, имате нужда от напомняне за тях, ако вече сте ги преживели. Съвсем излишно е пък да се стряскате, ако тепърва ви предстоят медицински процедури, свързани със зачеването.

Преди няколко дни моя приятелка ми сподели, че за нея е странно, че никога не съм й говорила за физическата болка, която обикновено съпътства тежкия път към бебето. Дадох си сметка, че тя е нещо, което аз се опитвам да избутам от съзнанието си – да я забравя, да не я признавам дори. Като човек, занимаващ се с психология, осъзнавам, че се опитвам да избягам от нея и да отрека правото на тялото си да страда и да му ЗАБРАНЯ да се страхува. Само че то има собствен глас, който моето „мъжество“ не може да заглуши. Вашето вероятно също не би могло, а и не би трябвало.

IVF-baby-facebookПубликувам снимката на малката Анджела днес, за да напомня отново на вас и на себе си, че имаме тяло, ум и емоции, които действат в симбиоза. Нужно е да познаваме, признаваме и зачитаме преживяванията и на трите, ако искаме да се подкрепим максимално по пътя към бебето. Следващата крачка е да се опитаме да отработим натрупаните в тях травми, за да не ни спъват и саботират, докато вървим към него. В противен случай сме като лодка, която се опитва да плава към своята цел със спусната котва – винаги ще стигаме само до там, до където ни позволява въжето на собствените ни страхове и ограничения!

По отношение на снимката, както пише manager.bg, „фотографията е публикувана във Facebook от Sher Institute – една от най-големите клиники за изкуствено оплождане в САЩ, – след като майката на детето, Анджела, най-накрая успява да забременее за втори път след тежка терапия, продължила година и половина.

Sher Institute пишат: „Уау, каква снимка! Благодарим на Анджела, която показа какво значи истинската любов, вложена в създаването на това прекрасно малко момиче.”

Фотографията е споделена хиляди пъти, а под нея родители от цял свят разказват историите си за опитите да заченат дете, което да е биологично свързано с тях.

Според д-р Молина Даял, лекар на Анджела, без дори да показва медикаментите, необходими за успешно оплождане, изображението успява да илюстрира физическите и емоционалните трудности, преживени от хората, които не са имали друг избор освен ин витро терапията.   

„Спринцовките бяха лесната част”, разказва Анджела. „Емоционалната борба, възходите и паденията бяха истински трудните. Бях необвързана и дълго време чаках подходящ партньор. Когато той се появи, вече бе станало твърде трудно да забременея.”

Разбирам я напълно и се сещам за онази приказка за мечката – „дълбока рана заздравява, лоша дума на се забравя“. Ако разширим малко значението, можем да я отнесем към емоциите – това, което сме преживели, ни прави това, което сме всъщност. Проблемът е, че колкото и да сме осъзнати, не винаги отчитаме как точно ни се е отразило това, през което сме минали в живота си. А като не знаем, че нещо съществува, няма как да се справим с него.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

P.S Майчинството е в сърцето. Отключете го!

Забрави за миг за обезсърчаващите диагнози, изследванията с плашещи показатели и усещането, че сякаш се въртиш в омагьосан кръг. Свържи се с онази здрава част от теб, която носи мъдростта. Ти имаш вътрешните устои, които са неподатливи на външни заблуди, имаш усещане за себе си и за нещата в твоя живот, което не може да те подведи. Дали ще го наричаш интуиция, предчувствие или ще е прост трепет, които те води към правилните за теб неща, няма значение. Усети за себе си – ти вярваш ли, че ще имаш бебе? Ако отговорът е „да“, тогава просто го приеми за факт и избери твърдо да застанеш зад това. Когато назрее момента, ще гушнеш твоето бебе и това е сигурно!

На това малко гласче, което в момента вероятно ти нашепва, че си на път да се вкараш в поредната самозаблуда, му обясни, че ти избираш най-после твърдо и категорично да застанеш на своя страна и да отстояваш решението си да бъдеш майка.

Трябват ти доказателства? Огледай се и наистина виж колко много хора около теб гушкат децата си. Вероятно и ти  знаеш поне една невероятна история за жена, която в живота си многократно е чувала мрачните прогнози, че няма да може да роди бебе и ги е опровергала. Щом тя е успяла, можеш и ти! Още повече, че погледнато реално, едва ли нещата изглеждат чак толкова трагично в собственото ти портфолио от репродуктивни предизвикателства.

Помисли! Пред теб има толкова много възможности! Просто си дай право да ги видиш: Можеш с малки промени в начина на живот, хранене и движение да подобриш значително състоянието на цялото си тяло и на репродуктивната си система. Има изобилие от храни и добавки, които вършат чудеса за физиологичните процеси в него, както и за хормоналния баланс. Знае се вече толкова много за енергийните практики, за самомасажите, медитациите и визуализациите и за влиянието им върху нашето тяло, емоции и нагласи. Медицината случва чудеса – жени с четвърт яйчник произвеждат яйцеклетки, има донори, стимулации, манипулации, операции и процедури, благодарение, на които се раждат хиляди деца. Сигурно и ти като мен познаваш (или си чувала) поне за 2-3 семейства, които са щастливи да отглеждат СВОИТЕ деца, родени от друг биологичен родител…

Понякога е достатъчно просто да се наместят няколко парченца вътре в нас, за да можем да излекуваме травмите, да освободим блокажите и да стъпим на собствените си крака. Друг път, процесът се оказва по-сложен и тежичък за преминаване. Цената – да бъдеш сам автор на живота си, а не продукт на нечие чуждо разбиране кой си ти, си струва. Знаете ли колко често зад простичкото и човешко „искам бебе“ започват да се появяват желания, мечти и копнежи, които са свързани със съвсем други области на живота ни.

С колкото повече жени работя, толкова повече нараства убедеността ми, че бебетата си знаят работата! През това, че не идват в живота ни в момента, в който ги поискаме,  наистина минава нашият път към по-добрите ни версии. Да се вгледаме в себе си, да си поизчистим бакийките, да се опознаем, да осъществим стремежите си и като сме наясно кои сме и какви сме и от кого сме придружени, да посрещнем децата си. Само тогава бихме могли да ги подкрепяме и да им помагаме да разцъфтят, вървейки по своя път без да се проектираме върху тях или да се опитваме да се осъществяваме чрез тях. Те не са ни нито продължения, нито копия, нито длъжници. Те са черешката върху тортата, която обаче първо ние трябва да забъркаме, изпечем и глазираме. Твоята черешка идва към теб. Спри да се притесняваш за това, а се погрижи за тортата!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Не познавам лично Надежда Стаменова, но съм чела нейни интервюта и в главата ми е категоризирана като човек, който си обича работата. Знам, че е майка на три дъщери и че е избрала професията си – акушер, от любов към новия живот и заради удоволствието да го придружава и държи в ръцете си при появата му на този свят. Помня обяснението й, че се е запалила по тази професия, защото е свързана с „чисти, сладки, съвършени създания и работата ти е да ги гушкаш!“.

Както е ясно, от статията „Защо секцио?“, темата с раждането е силно емоционална за мен. Друга гледна точка – а именно защо за бебето начинът, по който идва на този свят, е важен, можете да видите във видеото от „Мечта за бебе“ в телевизионен вариант – гледайте видеото тук.

Споделям с вас интервюто на mamatatkoiaz.bg с Надежда Стаменова, защото съм много щастлива, че най-после медицинско лице говори за секциото откровено и човешки, при това развенчавайки митове, които сме приели за чиста монета.

Възрастта на родилката автоматично ли налага опцията оперативно раждане?

Надежда Стаменова: Една жена, дори и на 43 г., не е прекалено възрастна да роди нормално, ако само годините са нещото, което я кара да мисли за Цезарово сечение. Миналата година имахме 48 годишна пациентка, която роди нормално, а сега имахме 45 г. жена, която също роди нормално. На практика възрастта не е причина сама по себе си за Цезарово сечение. Проблемът е, че с напредването на възрастта, към жената се прибавят още условия – увеличава диоптър, вдига кръвно налягане, възможно е да има миоми по матката, които да пречат на нормалната родилна дейност, травми на таза, захарен диабет. Това са все заболявания, които могат да се появят с възрастта. Те биха могли да променят поведението ни по време на раждане. Ако една жена е в добро здраве, на 45 г. и няма никакви медицински показатели, които биха попречили на нормално раждане, то възрастта не е проблем.

Изживяването си струва и ползите за бебето в бъдеще също са големи. Така че жени над 40 г. също раждат спокойно и безпроблемно по естествен път.

New-Born-Baby-Mother-Love-ImagesВ такъв случай кога се налага раждането да е чрез Цезарово сечение?

Надежда Стаменова: Секциото е наложително, когато категорично е ясно, че по нормален път няма да се случи нормално раждане на доносено, живо и здраво бебе, когато има заплаха за живота на бебето и майката. Например нормално раждане на бебе с тегло 5 кг. Колкото и да е голям таза на жената, този плод за нашите географски особености, е много голям.

Когато жената страда от хронични заболявания също се налага секцио. При родилка със захарен диабет, например, е важен размерът на бебето. Когато диабетът е контролиран добре, няма проблеми при раждането. Когато не е добре овладян, бебетата се раждат с високо тегло, имат проблеми с кръвната захар и има рискове.

Ситуацията обаче трябва добре да се прецизира. Имаме нормални раждания дори и на близнаци.

Не може да се роди нормално при прилежаща плацента. За да се роди бебето, то трябва да си пробие плацентата, а при прилежаща плацента това би значело да загине. Не е препоръчително нормално раждане при патологични промени по ретината на майката. Повишаването на вътреочното налягане, би могло да доведе до отлепване на ретината.

Цезаровото сечение при множество неуспешни опити за забременяване и износване на плода също е предпоставка и в тези случаи не трябва да се оценява като прищявка или глезотия. Когато една жена е загубила 2-3 или повече бебета и има няколко опита ин витро, тя е емоционално изчерпана. Ужасът, че нещо ще се случи на бебето по време на нормалното раждане е достатъчно силен, за да ѝ докара проблеми след това. Когато имаме една толкова емоционално изконсумирана жена, се преценява до колко тя е в кондиция да понесе процеса на раждането, без това да ѝ се отрази психически.  Да е здрав един човек, не е нужно само да е цял!

Ако първото раждане е станало чрез секцио, това означава ли, че и второто трябва да стане по същия начин?

Надежда Стаменова: След първо секцио, не е задължително второто раждане отново да е такова. Имали сме такива случаи. Особеното е, че сме ограничени в действията си. Много внимателно се действа, ако трябва да се стимулира раждане, тоест ако контракциите са неефективни. Изключително внимателно подхождаме с обезболяването и се използват доста по-ниски дози, което значи, че няма да спрем съвсем болката. Първият сигнал за разкъсване на матката е силна болка между контракциите и ако ние тушираме болката, можем да поставим живота на родилката в риск, незабелязвайки сигналите. Жената трябва да е силно мотивирана и да е готова да ражда с минимално количество обезболяващи и минимална намеса.

Колко време трае възстановяването след секцио? Кога жената може да забременее и роди отново?

Надежда Стаменова: Препоръчителни са поне 2 години между ражданията, за да е добре възстановена структурата на матката. Самото раждане е по-трудно за жената. Към тези раждания се подхожда с пълна готовност, тоест жената има подписани документи за цезарово сечение при нужда. Има взети изследвания и е подготвена като за операция, тъй като ситуацията може да бъде изключително критична и да нямаме време да вземем нейното съгласие за секцио, ако нещо се случи бързо и внезапно.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Нали знаете, че накъдето ви е насочен фокусът и интересът това привличате в живота си? Нормално е, когато някаква тема те вълнува и направиш това публично достояние, към теб да започнат да прелита информация по нея. Скоро след публикацията ми Долу безплодието!, една приятелка ми прати статия, наречена „Бездетна“ и в мир със себе си“.

Главното действащо лице в нея е Ким Катрал – актрисата, превъплътила се в образа на любителката на мъжете и горещите креватни изпълнения от „Секса и града“. Този път тя говори за личния си живот и за избора си да няма деца. Ето какво казва по темата  в ефира на предаването „Часът на жената“ по BBC Radio 4:

Kim-Cattrall-89„Аз не съм биологичен родител, но съм родител. Имам млади актьори и актриси, на които съм ментор, имам племеннички и племенници, с които съм много близка. Съществува и друг начин да станеш майка на тази възраст, който не включва името ти върху акт за раждане на дете. Можеш да изразиш своята майчинска страна много ясно, много силно. Чувството е много хубаво. Не съм сменяла пелени, което за мен е окей, но помогнах на племенницата си да завърши медицинското училище. Бях неотлъчно до племенника си, когато минаваше през труден момент и постъпваше в армията. А това са много майчински, много грижовни неща.

Наричат ни бездетни. И точно това „без“ е обидно. То звучи, сякаш си по-малко жена, след като нямаш дете.“

Подкрепям я изцяло и да, знам, че има разлика между това да не можеш да имаш деца, въпреки че искаш и да решиш, че не ти е изконно важно да си родител. Разбирам и уважавам и двете гледни точки. Това, което не мога да разбера е да се поддадеш на общественото мнение и да имаш дете защото така е редно, всички го очакват от теб или трябва да продължиш рода.

Дете се ражда не по задължение, а от любов! Не за да осмислиш живота си, а за дадеш най-доброто от себе си на някой друг. Ако не си щастлив и в мир със себе си, когато нямаш дете, най-вероятно ще си същия и когато имаш, само че ще повлечеш и още някого със себе си. Ние сме модели за подражание за своите деца и от нас се учат на себеуважение, любов към живота и към себе си. Искаме или не искаме, те попиват това, което правим, а не това, което казваме.

Не вярвам, че нещастна майка може да има щастливо дете, дори да се посвети изцяло на тази мисия. Няма как да насочим отговорността за това как се чувстваме ние самите навън – дори към нашата плът и кръв, към малкото, сладко същество, което осветява дните ни с беззъба усмивка. Да, детето може да донесе прекрасни моменти, но и тежки такива. То си има своя мисия на земята и да ни прави щастливи не е част от нея. Ако му го вменим или тихичко го очакваме от него, това е като котва, която му пречи да живее на пълни обороти собствения си живот.

Безусловната любов не е само тази, която изпитваме към децата си! Според мен тя единствената истинска форма на любов и ако обичаме някого, то трябва да е именно по този начин. Започнем ли да имаме очаквания и изисквания, говорим за друг тип отношения. „Ако ме обичаш, ще..“, „аз те обичам и искам…“ означават, че срещу нашата любов или заради нея, ние искаме от другия да се държи по определен начин, да прави определени неща, да не прави други. Това са условия, а такива има в договорите, не в любовта…

Трудно е да пуснеш очакванията си към хората, но ако го направиш, живееш много по-лесно. От една страна не можеш да се разочароваш, от друга – всичко хубаво, направено за теб е като подарък-изненада, а от трета – хората усещат свободата, която си им дал и отношенията стават много по-сърдечни. Не казвам, че съм успяла да го постигна изцяло, но там, където е факт, плодовете са налице.

Благословията идва в различни форми – за някои през децата, за други – през връзката, която градят, а понякога – през приятелите, хората, за които се грижиш, през нещата, които създаваш… Според мен важно е да си отвориш пространство за нея и да не смяташ, че след като в момента липсва в сферата, която искаш, не може да се появи от другаде. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Въпросът е дали усещаме потупването му по рамото като приятелско или се извръщаме настръхнали и готови да се защитаваме.

Така ли е това за вас? Ще се радвам, ако коментирате.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Знам мястото, където е роден баща ми – закътана полянка по пътя между две странджански села. Той е третото дете на баба ми. Докато се прибере от нивата, където копала боба, докато опече хлябовете, тя малко позакъсняла с вдигането на олелия около това, че ще ражда. Като разбрал дядо ми впрегнал каруцата, викнал най-близко живеещата балдъза и натоварил жена си да я води в съседното село, където имало болница. Ама не стигнали… Раждането тръгнало и те отбили от пътя. Изчакали бебето да изплаче, лелята отрязала пъпната връв, поизмила го с наличната вода, завила го в престилката си и тръгнали на обратно, вече четирима.

Израснала съм с тази история, а всеки път като минаваме край „родилната полянка“, баща ми казва, че започва поредният кръг от живота му…

Имам и други спомени, свързани с разкази за раждания, споделени от бабите ми и съседките. Тези интересни теми се нищеха около печката с дърва, на която къкри тенджера или около някоя огромна тава с лютеница. Повечето от тези жени имаха поне две деца и никоя не беше раждала със секцио. Със сигурност знам, че нито майка ми, нито някоя от лелите ми (а аз имам доста:) са имали кой знае какви драми, давайки живот.

Защо тогава по-голямата част от приятелките ми са родили планирано и разрязано?! Какво се е променило? Устройството на женското тяло ли? Прагът на търпимост ли? Размерът на бебетата ли? Какво?! Вадя себе си от кюпа, защото на мен ми се случи спешна коремна операция буквално дни след зачеването на дъщеря ми. Мога да разбера донякъде лекарите, че отрязваха въпроса ми дали мога да опитам да родя нормално преди да съм го задала докрай – имах страховит, пресен белег на корема.

woman_giving_birthБлизка приятелка, която живее в Щатите сподели, че й се смели като поискала потвърждение, че ще ражда със секцио предвид високия диоптър очила, които носи. Докторът доста се изненадал на тази разпространена в България практика.

Преди десет дни се сдобихме с бебе-момченце в приятелския кръг. Говорихме си с 38-годишната майка преди това. Притесняваше се, че докторите твърдят, че няма да може да роди по естествен начин. Предвид годините, тесния таз и първо дете, родено със секцио, лекарят направо беше решил да планира дата. Добрата новина е, че малкият го изненада като тръгна да излиза на бял свят по време на отпуската му. Като зачестили контракциите и се видяло, че няма на кого да разчитат, родителите отишли в една частна болница за преглед. Имало 6 см. разкритие. Раждането не само, че било естествено, но протекло без усложнения и упойка. Можело значи?!

Като публикувах „Късното майчинство – от „разпни го“ към „осанна“, една жена коментира, че единственото нещо, което може да е по-проблемно при по-късна възраст е раждането и изрази надежда, че медицината е достатъчно напреднала все пак. Накара ме да се замися по темата.

Изпитвам огромно уважение към лекарите, ценя труда им и съм им благодарна за всички случаи, в които са се намесвали в моя живот и този на близките ми. Обаче смятам, че имат основна заслуга за това тайнството на раждането за все повече майки да е свързано с операционна зала, упойка и реанимация. И най-големият проблем – с 24-часова изолация от бебетата им, които изживели стреса да бъдат извадени изневиделица и насилствено на бял свят, са лишени от всичко познато – от гласа и аромата на майка си, от сигурността на прегръдката и гърдата й…

Защо се случва така? Понякога е наистина по медицински показатели – съгласна съм с това, но нека да си зададем и още малко въпроси. Възможно ли е, предлагайки секцио лекарите понякога да се презастраховат? Има ли вероятност някои от тях да го правят за собствено удобство – едно е да планираш секцио в 9 сутринта, съвсем друго някой да те събуди в 2 посред нощ или да звъни на пожар в почивния ти ден, защото му изтекли водите? Чудя се какво общо има с всичко това практиката с избор на екип? Нормална и полезна ли е тя или води до повече бебета, родени в момент, избран от някой друг и до майки с разрязани кореми?

Бих искала да мога да отговоря на всички тях заставайки на страната на лекарите. За съжаление обаче не мога да го направя… А вие?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Кога е правилното време да имаш дете? Този въпрос кънти в главата ми през последните дни, провокиран от Right Time Baby – книга на Claudia Spahr. Авторката е на 45, има три деца, първото от които е заченала на 39. Казва, че толкова време й е отнело да срещне мъжът, който би избрала за баща на отрочетата си, а и на 30 животът и е бил толкова прекрасен, че не е искала нищо да променя…

Ясни са ми медицинските доводи, свързани с фертилността на жената, както и че в момента в България, и отдавна по света, има опция „на младини“ да си замразиш яйцеклетки и да си ги ползваш, когато решиш на по-късна възраст – като се наработиш, налудуваш, налюбиш и находиш… Супер, колкото повече варианти, толкова по-добре, но това не променя факта, че възрастта не е диагноза!

Аз вярвам, че да отложиш раждането на дете в търсенето на собствения си баланс е зряло решение. Когато знаеш коя си и кои са истински важните за теб неща в живота, по-лесно откриваш подходящия партньор, най-малкото защото вече си целунал достатъчно жаби и умееш да разпознаваш принцовете. Да си стъпила здраво на собствените си крака и да имаш професионална реализация те прави по-уверена във взимането на решения и по-последователна в отстояването им. Детето не е прищявка и няма разписка за връщане, ако решиш, че не ти се занимава с него и че майчинството не е точно това, което си си представяла. Бабите и дядовците са хубаво нещо, но ако беше редно да отглеждат и възпитават деца на тази възраст, щяха още да могат да създават такива.

mother carring babyВръзката на детето с майка му е решаваща за умението му да създава хармонични отношения с околните през целия му живот. По какъв начин ще се свързва с партньорите, приятелите и децата си, колко ще се цени и обича, колко важно и значимо ще се чувства, зависи от това дали бебето има сигурна връзка са майка си или не. Е, важно ли е тогава каква майка ще бъдеш? Не забравяй, че за да създадеш сигурна връзка с някой друг, първо трябва да имаш такава със себе си.

Житейският опит, натрупаните умения да се справяш в кризисни ситуации, търпението и вярата в собствените сили са сериозна патерица в ежедневието на майката. Никакви училища за родители и прочетени книги не могат да ти сменят чипа и да те направят по-зряла, ако ти вече не си такава. Да, може би някои хора са готови да бъдат майки и на 20, но аз не познавам такива.

Мислите, които избереш да мислиш и храната, която избереш да ядеш, определят здравето ти, твърди Луиз Хей, която отдавна се е превърнала в институция. Все повече научни доказателства свързват доброто хранене и здравето. Отдавна е ясно, че то не е само физическо, а включва и нашите мисли и емоции. Ако сме в добър баланс имаме огромен капацитет да се саморегулираме и самолекуваме, да отстояваме на болестите. Както прочетох в една книга за китайска медицина, ако едно дете там се разболее и вдигне температура, майка му никога няма да се запита дали вчера е било добре облечено. Това, което ще я вълнува е кое е нещото, което го изкарало от емоционален баланс. На нашите географски ширини това все още е еретична мисъл, затова и опашките пред лекарските кабинети не свършват.

Майчинството ти „взима“ живота – подменя го, обръща приоритетите. Не ме разбирайте погрешно да си майка е наистина прекрасно, но просто нищо вече не е същото поне за известно време. Познавам жена, която роди близнаци, заченати ин витро и след 40 дни нае детегледачка и се върна на работа. Не я съдя, но знам, че не бих могла да направя такова нещо, а и не мисля, че е добре за детето. За мен майчинството означава да си готов да смениш приоритетите.

Предимствата на зрялото майчинство са повече от недостатъците му. Най-малко защото жените над 35 се чувстват по-готови да се фокусират върху семейството, без да имат усещането, че пропускат живота си и губят свободата си. Проучване, направено сред 50 майки, станали такива след 35 години показва, че 63% от тях смятат, че това е било перфектният момент за това, а 9% отговарят, че даже смятат, че е трябвало да изчакат още малко.

А ето и малко статистика (от книгата Right Time Baby) в подкрепа на късното майчинство:

Зрелите майки раждат по-здрави бебета от по-младите майки – резултатите са от проучване, проведено в Тексаския университет през 2005 г.

86% от бременните жени над 35 годишна възраст подобряват здравословното си състояние чрез храната, която поемат, начина си на живот и умението да си почиват и да регулират стреса. Те съзнателно елиминират приема на субстанции, които биха били опасни за плода (включително алкохол, цигари и кофеин) и съобразяват физическото си и психическо натоварване с факта, че носят в себе си живот.

Зрелите жени са в по-добро настроение. Италианско проучване е доказало, че жените над 35 изпитват по-малко напрежение и безпокойство и са по-жизнерадостни и енергични, докато са бременни.

breastfeatingКъсните майки кърмят по-дълго. Дължи се на по-добрата им информираност за ползите от кърменето и повечето време, което са отделили, за да бъдат с децата си.

Те по-рядко страдат от постродилна депресия, сравнено с жените, които раждат по-млади.

Отделят повече време на децата си. Множество изследвания показват, че по-възрастните родители разполагат с повече време, което да изкарват с децата си. Вероятно се дължи на предварителната им нагласа за това, както и на утвърдените им позиции на професионалисти.

Децата на по-зрели майки имат по-високо IQ. Проучване, обхванало 4 300 жени, родили след 35 г. показва, че децата им се справят по-добре в училище от връстниците си с млади майки. Авторите на изследването твърдят, че причините могат да са както биологични – по-възрастните майки се хранят по-добре (това не означава повече!) по време на бременността, така и социални – домашната среда, която са осигурили на децата, е стимулираща и предразполагаща към учене.

Зрелите майки живеят по-дълго. Съществуват множество данни, че късното раждане удължава живота на жената. Майка, родила около 40-годишна възраст има 4 пъти по-голям шанс от другите жени да живее до 100 г.

И в заключение един въпрос – знаете ли колко е била средната продължителност на живота на една средностатистическа жена през 1900 г? Ще ви кажа – 46 години! В наши дни българката живее средно по 78 години, а испанката повече от 82 г. Какво излиза? Че дори да родим първото си дете на 40, пак ще имаме време да се радваме на внуци.

Целта на всичко казано дотук не е да агитирам някой да отлага майчинството си до последния възможен момент. Наясно съм, че има и рискове, както и, че е трудно да се почувстваш напълно готов да станеш родител на каквато и възраст да си.

Въпросът е обаче да спрем да се програмираме в мислите си като „остаряващи“, „със затихващи репродуктивни функции“ и „изпускащи влака на майчинството“ с всяко духане на свещите върху тортата. Ние сме това, което мислим за себе си. Нека да си направим услуга и да спрем да се самосаботираме в постигането на мечтите си. Зрелостта е благословия, а не наказание!

С нетърпение очаквам коментарите ви! Ще се радвам, ако се присъедините към Facebook страницата на сайта, или ако просто прочетеното ви е докоснало!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

„Безплодие“ – ако имах право да изтрия само една дума от речника, щеше да е тази! Настръхвам когато я чуя! Мозъкът ми завира и всеки път едва се въздържам да не изкрещя: „Как можеш да кажеш на жена/мъж/двойка, че е безплодна само защото има затруднения в това да има деца?!“ Безплоден означава не дава плодове, т.е. нищо не създава. Може ли някой с ръка на сърцето да каже, че Опра Уинфри, Хелън Мирън и Ким Катрал не са създали нищо? Има още десетки, стотици, хиляди като тях – хора с талант и мисия, с награди и постижения или просто такива, които с любовта и широките си сърца правят света по-добро място. Изобщо не коментираме дали те са искали свои деца и не са ги имали или са избрали, че е по-добре да не стават родители – това няма значение.

oprah-ancestry-b1Опра Уинфри споделя: „Ако имах деца, те щяха да ме мразят. Децата ми винаги щяха да бъдат на второ място в живота ми, след моята кариера.“  Според мен прозрението й е достойно за уважение. Тя не само е оставила след себе си плодове, но е променила съдби. Шоуто й спечели няколко награди Еми и се счита за най-успешното ток-шоу в историята на телевизията, другите й постижения изобщо няма да изреждам…

ashley-judd-2005-1800Ашли Джъд, номинирана два пъти за Златен глобус заявява: „Избрала съм да нямам собствени деца, защото по света има достатъчно много сираци и изоставени деца, които се нуждаят от любов, внимание, време и грижи. Защо трябва да „произвеждам“ биологични деца, когато мога да посветя тези ресурси и енергията си на децата, които нямат родители?“ 

Изброяването може да продължи. Спирам до тук обаче, за да подчертая, че дали си родител или не, не те прави повече или по-малко човек. Всички ние сме ценни, заради това, което сме, което носим в себе си и можем да дадем на света.

Всяка казана дума, всяка протегната за подкрепа ръка, всеки поглед, пълен с разбиране и любов са даване. Те са плод и дар! След като идват чрез сърцето и тялото ни, как можем да сме безплодни?!

„Няма нищо добро или лошо, само мисълта ни го прави такова“ е написал великият Шекспир. Знам, че е трудно да намериш различна гледна точка, когато си изправен пред трудност и имаш чувството, че светът ти ще се срути, знам и обаче, че да опитаме, е единственият ни шанс да продължим напред без злоба и ненавист.

Бебето се бави? Какво мога да направя, докато вървя към него? Да съм гневна и сърдита или да се опитам да дам най-доброто от себе си и да вярвам, че натрупаните по пътя опит, знания и осъзнавания ще ме направят по-добра майка? Да се разстройвам всеки път като някой около мен забременее или да виждам в това потвърждение, че бебета се случват всеки ден и следователно и аз имам шанс? Да обвинявам съдбата: „защо точно на мен ми го сервира това?“ или да търся уроците в неприятната случка? Да отлагам живота си, докато стане бебето или да си сменя гадната работа веднага, да пътувам, въпреки че ще пропусна прегледа и да живея истински днес? Кой изобщо може да ми гарантира, че бъда по-спокойна, по-усмихната и по-щастлива утре, когато имам бебе?

Имаме днес, за да дадем плодове и да оставим следи! Това не означава непременно да се разпишем в историята, може просто да погалим нечие сърце…

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

Знаете ли, че навремето практикуващите китайска медицина получавали хонорари само, ако пациентите им оставали здрави. Има логика – ако са се натръшкали с грип как да работят, за да могат да платят на лекаря? В тази връзка като знам какви опашки са в нашите поликлиники, ми става ясно, че превенцията ни куца тотално.

За да сме здрави (пак според китайците), е нужно да обръщаме ежедневно внимание на това какво ядем, колко се движим, как се справяме с емоциите си, какво е качеството на сексуалния живот, работата и съня ни. Да, всички си го знаем това, само дето сме го оставили за някой друг ден. Ясно ни е, че хармонията и равновесието са в основата на това дали ще сме здрави и доволни, но нямаме време за тях. Така де – каква хармония като този новият проект направо ме съсипва и да, ще има равновесие, ама през юни – до тогава трябва да съм ги отметнала тези задачи… Познато ти е, нали? И на мен. Даже така добре, че ми сме си близки като с отражението в огледалото. Ама го поглеждам отражението и то милото има сенки под очите, стегнало е челюст, наострило се е, все едно отива на война. Лошото е, че и вчера беше така… И като знам, че сраженията, нападенията и бомбардировките се водят вътре в мен, ми е ясно, че и китайски медик не може да я спре тази война.

Слушах скоро медитация на Ошо. Той каза: „Твое рождено право е да си пълен със светлина. Ако го пропуснеш си глупак и си пропуснал вече много от живота. Този път бъди по-състрадателен към себе си…“ Не претендирам да цитирам съвсем точно, но запомних тази част, защото ме жегна заключението, че съм глупак.

Хубавото е, че имам избор – глупак ли ще съм и днес или ще прекратя битката. За да сложа точката, трябва да направя нещо по различен начин. Днес ДИШАМ. Седем дълбоки вдишвания и издишвания и виждам, че проблемът не е така всеобхватен, както ми се е сторило в началото. Забавя се ритъма на тялото и стресът излиза навън… Това беше една от практиките, препоръчани от Ошо. Не изисква време, пари и специална обстановка. Въздухът засега е общодостъпен. За разкош и допълнителна ефективност можем да си представяме как вдишваме светлина и издишваме напрежение.

Хайде заедно – дишаме…, издишаме…, дишаме…, издишаме… и така до седем. Да го направим заради себе си. Ако пък сте сред тези, които в момента носят две сърца, поднесете този подарък на новия живот във вас. Научете детето си, че светлината, хармонията и равновесието са негови естествени състояния. ДИШАЙ, ти го можеш:)

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена