Бабин ден е! Да благодарим в душите си на всички лекари, сестри и акушерки, които улесняват раждането на децата ни, както и на онези, които са насочили усилията си към това да направят възможно тяхното зачеване, когато то не идва само. Нека висша сила да направлява ръцете им и да води умовете им в полза на човешкото благо! Честит да им е празника!

Традицията повелява:

Според традицията Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец.

babinden8Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“ След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки.

Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.

Целуни ръка на твоята БАБА си или мислено й изпрати благодарност за женската сила, която ти е предала!

GRANDMOTHER--BABY-HANDS-008Розмари Де Мео напомня: “ БА” на старият ни български език означава душа, а „БА БА” – стара душа, душата най-близо до слънцето. От там идват българските думи :
Съд ба, рож ба, дар ба, сват ба, тъж ба, весел ба, мол ба, еж ба, дел ба…

Някога Ба Ба е било титла, която се е давала на старейшина или на заслужил, знаещ, вещ човек. Не случайно в много земи на изток от нас продължава да се използва тази дума, с това предназначение. Всички слушали старата, мъдра душа, че най-дълъг път била извървяла, най-много сълзи била изплакала и най-много битки била водила…

После Баба започнали да наричат най-вещата (можещата) жена – Вещицата! Тя имала цяр за всичко, знаела Думите на душата (БАела) и само тя израждала рожбите (БАбувала). Сега Бабата е най-старата жена в рода и в много обичаи и обреди заема почетно място. Бабинден е празник на Бабата. Нека всеки, който още си има Баба, да отида да й целуне ръка. Че няма по-силна магия от бабината добра дума!“

Почети Бабин ден в душата си дори още в дома ти да не е проплакало бебе. Благодари за нещата, които имаш. Насочи вниманието си навътре към себе си. Съсредоточи се. Почувствай силата на Жената в теб. Носиш я независимо дали си свикнала да чуваш гласа й или напротив – постарала си се да го заглушиш, за да не те отклонява от решенията, дисциплината и да не те занимава с нуждите си. Повикай я, усети я, чуй я, представи си я и й се довери. Позволи й да те води по пътя към случването на твоите лични чудеса. Колкото по-често и по-внимателно се ослушваш за нейния зов вътре в теб, толкова повече ще се превръщаш в Нея. А Тя може да чете знаците по пътя ти. Бабин ден е! Позволи на Жената в теб да се роди! 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Женственост – думате е производна на жена и е логично като качество да е естествено закодирана у представителките на нежния пол. И сигурно е, но докато се правим на мъжки момичета и кастрираме мъжете си, логиката се скрива някъде на топло без дори да ни помаха за сбогом. Отгоре на всичко, за да бъдеш жена е нужно някой да те е научил на това. Да си имала примера на мама и да искаш да го следваш би било чудесно. Пубертетът също е препъни камък за приемането на новозародилите се сочност и извивки в тялото ти. Тогава одобрението на себеподобните (връстниците) е от изключително значение, а по правило ранно разпъпилите момичета не го получават. Оттук до отхвърлянето на  женствеността има само една крачка…

Факт е, че е пълно с обучения на тема как да развием женствеността си и те се посещават от много, много дами и то на всякакви възрасти. Друг факт, който виждам в психологическата си работа с жени, при които бебетата не идват по план, е, че при част от тях женствеността е потисната, неприета, даже натирена в ъгъла. Уж е поканена да заеме мястото си с осъзнаването, че жените, а не момиченцата раждат деца, а всяка нейна проява предизвиква дискомфорт.

Когато се опитваме да променим себе си и ценностите си, първата, най-лесна стъпка е свързана с промяна във външния вид и поведението. Ако искаш да си жена, облечи се като такава! Жените носят поли. Ако нямаш, купи си, ако имаш, сложи я веднага – дори разходка вкъщи с нея е едно обещаващо начало. Нали знаеш, че и най-дългото пътуване започва с първата крачка.

Чудиш се как една пола ще ти помогне ли? Прочети в статията на Мария Ненова: Целителната сила на дългата пола.

„… Считало се, че жената получава своята енергия от Земята, това й помага да заздрави корените си и да получи сила за майчинство. За жената е важно енергията да върви надолу, тъй като низходящият енергиен поток е свързан с детеродната функция, а и женските хормони се продуцират в долната част на тялото. Необходимо е да помним, че женската красота зависи от нивото на женските хормони: ако то се понижи, помръква и красотата, и здравето. Освен това куполообразните поли добавят на жената крехкост, загадъчност и женственост. Стилът на обличане, колкото и странно да звучи това в нашия стремителен и урбанистичен свят, силно влияе не само върху женското здраве, но и върху засилването на магнетизма и от страна на мъжете.

screen-shot-2013-06-01-at-10-02-17-pmПолата е задължителен атрибут на женствеността и не защото това е красиво. Носенето на пола има сакрален смисъл. Ако си спомним как са се обличали жените в древните цивилизации, то ще ги видим всичките именно с рокля или пола: славянската жена – със сукман, гъркинята – с хитон, египтянката – с калазирис (парче материя, обгръщащо фигурата от глезените до гърдите, което се поддържа от една или две презрамки), римлянката – с туника, жените на Индия – със сари, японките – с кимоно. Но защо? В онези времена, заради по-малкото информационно замърсяване, хората много по-пълно и ярко са усещали връзката си със своята вътрешна природа, и ясно са разбирали, че мъжът и жената се отличават един от друг не само физически, но и енергийно.

Жената е устроена така, че получава енергията от долу, от Майката Земя, това е енергията на материята, изразена и във всички материални блага. Не случайно Земята олицетворява изобилието, чрез плодовете, които е дала.  Мъжът получава енергията от горе, като храни и укрепва своя дух с енергиите на въздуха. Матката е съдът, в който се натрупва женската енергия. Мъжете нямат такъв орган, те няма къде да събират енергия с такива качества, затова те могат да я получат единствено от жените.

Но когато жената облича панталони и дънки, тя затваря енергийния канал, свързващ я със Земята, притиска всички органи в малкия таз, препятства движението на кръвта и енергията, и с това оставя своя свещен съд празен и няма какво да споделя. А женската енергия, подарена на мъжа, го прави по-уравновесен, по-стабилен, по-спокоен, насочва действията му към съзидание. Агресивни, груби мъже са тези, лишени от любовта на жена, от нейната мека, галеща енергия. В крайна сметка обменът на енергиите се нарушава на фино ниво, жената храни своя дух, като го укрепва и усилва по мъжки тип, и взаимодейства с мъжа като мъж. На физическо ниво това намира израз в болести, кавги и скандали.

За съжаление днес много жени не могат да си се представят без панталони. Основен аргумент за тях е удобството. Да, с дънки е по-удобно да изпълняваш мъжка работа, да мъкнеш тежести, по-бързо и по-ловко да се  придвижваш. Роклята и полата създават естествено забавяне, което представлява благо за жената, защото нейното основно хармонично състояние е покоят. На истинската жена никога не ще й дойде на ум да мъкне тежки неща, тя спокойно ще почака докато на хоризонта се появи мъж, и меко, по женски, ще го помоли за помощ, и в този случай той не ще може да откаже, та нали това е проява на неговата мъжка природа.

Ако се обърнем към  древните традиции, то там ще видим жената в дълги одежди. Именно дългата пола е помощник в правилното събиране и съхраняване на получената енергия от Земята, която е базова женска енергия – материалната енергия на плодородието и благостта, стабилността и покоя.

blue-dress-on-windДългата пола, стигаща почти до земята, образува със Земята триъгълник, което помага притеглянето и  съхраняването на необходимата питателна сила за жената. Широката долна част на полата, която се поклаща и усуква около краката при ходене, образува торсионни полета, които също спомагат поемането и усилването на енергията на стихията на Земята. Когато обличаш къса пола, триъгълникът се смалява, съответно намалява и притокът на ресурсите на женствеността.

Долният ръб на полата носи и своето сакрално значение – това е защитен талисман. Долният ръб на полата защитава нашите сексуални центрове, чиято правилна работа осигурява женското здраве и добрата репродуктивна функция. При това той помага на жената да поддържа чистота и целомъдрие, което оказва влияние на нейната психическа сила. Дългата пола защитава от похотливите погледи, които могат да пробият долните чакри и да предизвикат източване на сексуалната енергия, а като следствие и жизнената сила, и женската привлекателност. Като резултат, жената става бедна в енергиен план и няма какво да даде на мъжа, затова става и малко забележима и неинтересна за него.

Не току така съществуват традициите и обичаите. В миналото всичко е имало огромен смисъл! Даже фактът, че жената е покривала главата си с кърпа, също има своето сакрално значение! Това й е помагало да не се «рее във въздуха» със съзнанието си, по начина, по който го правят мъжете. Та нали мъжът храни своя дух със стихията на въздуха, през горната част на тялото. А днес кърпата вече е рудимент, но тя също е имала участие във формирането на женската енергетика – малко горе, много долу, като ни прави устойчиви надолу.“

И какво, вадим ли полите?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Весела, уютна и топла Коледа за теб, семейството ти и всички, които обичаш!
Молитвите се сбъдват, когато идват от сърцето, а любовта се множи, когато я отдаваме. Нека да си позволим да изживеем дните напред с надежда, с вяра и любов.
Всичко в живота ни се случва по най-подходящия за нас начин, в точното време, а благодарността е състояние на духа.
Вярвам, че най-доброто предстои и ви благодаря, че го споделяме заедно! Добре дошли сте на mechtzabebe.com и на фейсбук страницата му! Колкото повече сме, толкова по-подкрепен и силен се чувства всеки от нас.
Това е благословията да бъдем заедно по пътя.
Щастлива Коледа! Тя е състояние на духа! Нека бъдат чудеса!
В най-магичното време на годината ви призовавам да се настроим на вълната на чудесата. Всеки от нас жадува за своето си чудо, но, за да има шанс да го привлече към себе си, е нужно да вибрира на неговата честота.
Както казва Айнщайн, „Има два начина да изживеете живота си. Единият е да мислите, че чудесата не съществуват, а другият е, да вярвате, че всяко нещо е чудо.“
Аз избирам втория. Надявам се, че ще виждаме следи от нашите чудеса в малките неща, които ни се случват. Нека вместо да бързаме и да се гневим, да правим крачиците към сбъдването на мечтите.
Christmas-Tree-LightsБъдни вечер е!
Нека да позволим на радостта да влезе в сърцата ни и да си направи дом в тях. Само така може да бъде част от живота ни.
Желая ви радост!
Благодаря ви, че сте част от моята радост:)

Напоследък страдам от това, че не успявам да пиша толкова често, колкото ми се иска. Стискам зъби, отдадена на другите си занимания, но едно гласче дълбоко в мен, жадува за думите и преглъща неизказаните сълзи. Принуждавам го да се свие и продължавам нататък, заплесната по многото неща за вършене.

Днес попаднах на текст, който усетих като свой. Споделям го с вас с огромна благодарност. Той е на Сашка Александрова /myvelikoturnovo.com. Не я познавам, но имам чувството, че сме сестри.

Раждането на щастливата жена

Зачетох се скоро в един текст, който обясняваше защо вървят заедно Законът за привличането и Законът за противоположностите. Първия го знам от филма „Тайната“, втория – от часовете по физика, когато учителят със завидно търпение се опитваше да ни научи на нещо.

Явно е успял човекът, защото помня този закон на Нютон – че всяко действие в природата си има противодействие, което му е равно по сила и противоположно по посока. Значи, колкото по-яростно привличам неща, които искам, толкова по-голяма е вероятността да привлека и неща, които не искам. Сянката нараства заедно със светлината.

Но ето и текста, който ме провокира: „Привидно“ всичко на тази планета се поддържа в равновесие посредством „Закона за противоположностите“ – всяко нещо си има противоположност, чрез която съществува и благодарение на която поддържа равновесие. Животът на индивида, както и този на дадена нация или цяла цивилизация „изглежда“ се управлява строго от Закона за противоположностите.“
Стефано Д’Анна, „Школата за богове“

Замислих се за моята противоположност. Не за сянката вътре в мен, с нея вече се разбирам. А за противоположната на мен жена. Тази, която е моята друга посока, моето аз, което не мога да бъда.

Може би тя живее някъде в другия край на света или на съседната улица. Жена, която има само децата си. И нищо друго. Скучната работа я убива всеки ден, парите все не й стигат, сама е и вечно уморена. И често не е щастлива.

1dddb35c2fd265060889761fbe29483eМоже би точно аз съм нейната противоположност според този закон. Аз, която дълго време се борих за деца и се провалих. После дълго време живях с мисълта, че съм половин жена, защото не станах майка. (Понякога още си го мисля). Аз имам всичко, което тя няма – работа, която обичам, вълшебни приятелства, таланти. Умея да пиша, умело боравя с думите, все по-добра съм с фотоапарата. И често не съм щастлива.

Но може би и двете все още сме живи, защото ни има точно такива. Докато тя приспива своите деца, аз трябва да напиша своите книги. За да открия, че майчинството не е само и единствено раждане и отглеждане на деца. А мисия, която, в този земен живот, не е моята. За да разбере тя, че да се жертва за децата си, е нейното призвание. Аз да приема, че думите също са деца, защото и те се раждат, отглеждат и пускат на свобода, за да изживеят своя си живот, точно както става с децата. Тя да спре да се сърди на затвора, в който се е заклещила.

Трудни са тези уроци, особено ако ти си ученикът. И не става бързо, макар да изглежда просто като смяната на един Уиндоус с друг в компютъра.

Сигурно тя ме гледа от другия край на света, или от съседната улица, и завижда на свободата ми, на таланта ми да пиша, на възможността ми да пътувам и да правя каквото поискам, когато поискам. Сигурно плаче, защото не може да опише нито тъгата, нито радостта си с думи, плаче вечер, останала без сили, докато аз… нищо не правя. Сигурна съм, че плаче за себе си, защото и аз плача за себе си, когато видя, че тръгва с децата на разходка, че пуска поредната порция снимки във Фейсбук, когато заедно с тях тръгва в първи клас. Ще плача, когато дойде време за абитуриентския бал и за бялата сватбена рокля… Плачем и двете за неща, които никога няма да преживеем.

Но сме живи и двете. Точно такива и точно сега. И сме незаменими една за друга. Тя без мен не може да отгледа децата си, аз без нея не мога да напиша книгата, за която мечтая.

Ако една от нас стъпи на криво, цялата Вселена се размества и двете ни боли. За да съществува равновесието, сме нужни и двете. И сме ценни, безценни сме даже – за нас, за планетата Земя, за Вселената, за Бог. Двете половини на една цялостна жена. И, когато някой ден (а това със сигурност ще стане), двете се срещнем (или може би вече сме се срещнали), когато се слеем в клетките си, ще се роди ЩАСТЛИВАТА ЖЕНА. Тази, която и двете си мислим, че не сме, че никога няма да сме, защото липсващата половина зверски боли. Но Законът за привличането е толкова мощен… И неизбежен.

Ако сега пишех роман, тук щеше да е моментът за добрия обрат, който винаги започва с изречението: И ТАКА ЗАПОЧНА ВСИЧКО… Началото на нова глава в живота на моята щастлива героиня.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Напоследък често си мисля за това как мечтата за бебе за мнозина от нас неусетно се превръща в битката за бебе. Водим я с всякакви средства и когато говорим за цената й, обикновено става дума за финансови измерения. Пресмятаме, премисляме и кроим планове, за да успеем да я платим. Рядко обаче си позволяваме да „калкулираме“ емоционалните, професионалните и дори социалните аспекти на битката. Предпочитаме да не го правим, защото прозренията, до които ще достигнем, само ще ни потиснат.

Колкото по-бързо дойде успехът, толкова по-малки ще са пораженията и жертвите, паднали в боя.

Моята гледна точка е, че от нас зависи, дали ще гледаме на пътя към бебето като на битка, целяща победа или като на пътуване към себе си и разгръщане на потенциала си. Ние решаваме дали бебето е цел, която е нужно да се отвоюва, или подарък, който ни чака накрая на пътуването. Какво искаме от него – да ни върне живота обратно с появата си или обратното – да дойде чрез нас, за да върви по своя път? Разбирате ли колко тежко и отговорно е да бъдеш единствен смисъл за някого? Вярвам, че най-голямата проява на любов, е да не натоварваме с това децата си. Нека сме достатъчно осъзнати, за да имаме своите други цели, докато вървим към тях. Нека сме благодарни за това, което вече имаме в живота си, нека му се радваме и да го ценим. В противен случай отваряме такава дупка в сърцата си, че когато гушнем децата си, можем да сме токсични за тях.

Нужно е да помним, че ролята им не е да пълнят нас, а да градят себе си. В противен случай те губят енергията си и не могат да изразят потенциала си. Нашето задължение пък е да бъдем пълни преди те да дойдат в света ни, за да сме в състояние да им дадем корени и криле. Иначе бихме отнели способността им да летят.

Както казва Петър Дънов, „Докато човек има светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила в тялото си, той всякога може да има успех в работите си“.

un-child-rightsКак да останем пълни?
Ами като за начало можем да се радваме на успехите на приятелите си като на свой успех. Да гушкаме децата им, да се усмихваме на чуждите.

После да се грижим за щастието си. „Кажеш ли, че си нещастен, това подразбира погребение. Ти погребваш нещо в себе си!“, проповядва Учителят.

Да бъдем в добро разположение на духа и да случваме другите неща в живота си. Така се предпазваме в тоталната фиксация, че колко можем и струваме, зависи от това дали сме станали родители. Бебето не е и никога няма да бъде критерий за ценността ни. Ако го натоварваме с тази функция, буквално сами саботираме възможността да живеем пълноценно.

Да оценим човека до нас. Да го погледнем с очи, пълни със светлина, да видим в него любимия, избора на сърцето ни, този, до който сме избрали да вървим. Това дали е татко/майка или не няма отношение и към неговата ценност като човешко същество.

Да приемем, че животът продължава и ако имаме решението да бъдем родители, ще станем такива, стига истински да се отворим за възможностите. Без увереност в това, към което се стремим, няма успех.

Аз вярвам във вас и в себе си!  Благодарна съм, че имаме силите да минем през всичко това. Иначе просто нямаше да ни се случва.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Ако искате дете, а все още нямате план какво точно трябва да предприемете, за да може то да се случи, вариантите са два – или го „правите“ от твърде скоро, или вече сте минали през различни фази и сте стигнали до ниво приемане.

Преди истински да ви раздразня с това си небрежно заключение, бързам да поясня. Да имаш дете и да продължиш живота на рода си е естествен човешки инстинкт. Поради тази причина е нормално да бъдеш гневен, когато установиш, жестоката несправедливост това нормално развитие да ти е отказано. Или пък това, което при повечето хора е резултат от елементарен акт на правене на секс (даже не на любов), при теб да е дългогодишно ходене по мъките, бодене с игли, стотици гинекологични прегледи и т.н.

Лесно е да подчиниш живота си на календари, менструации, овулации, прегледи, процедури, операции. Всички те изискват време и безпощадно те лишават от възможността да мърдаш встрани. Нали така?

И къде отива Животът ти?

Мили момичета, искам да ви кажа нещо – ваш е изборът дали ще наричате пътят към бебето битка или пътуване. Вие решавате дали ще „спрете“ живота си, докато воювате за детето си, или ще пуснете отново в себе си удоволствието от това, че имате любов и близост, хора, които ви обичат, приятели, професионални амбиции, победи и случени радости.

Детето не е трофей за спечелена победа, а плод на любовта, която носите в сърцата си, на майчинското чувство, от което сте изтъкани. 

Ще ме репликирате вероятно с питането как така бебеправенето да не е битка, ако в него участва цял екип от лекари и лаборанти, ако в него са заложени хиляди левове, ако струва заеми, ако ви коства повишението в службата, екскурзията, спонтанният секс дори?

Войните взимат жертви, битките се водят в пълно бойно снаряжение от упоритост, устойчивост, емоционална и физическа мобилизация. Всяка от нас има избор дали иска да воюва за бебето си до последна капка кръв или да си позволи да живее така, че да има емоционалната сила да го прегърне с любов и благодарност, когато то стане част от живота й. Казвам прегърне, а не да се вкопчи в него и да да го смачка със свръхпротектизма си и с безпокойството, че сбъднатата мечта трябва да се пази с цената на всичко.

Казвам го в прав текст – да бъдеш майка е само една част от това да бъдеш личност и да се чувстваш добре в кожата си. Да си майка нито е гаранция за щастие, нито необходимо и достатъчно условие за него. Моля ви, не позволявайте бебето (липсата му) да се превърне в гредата, която пречи на вашия живот да се придвижва напред. Нека бебето (липсата му) да бъде стимула да развивате себе си и връзката си, да постигате чудесата в живота си. Така, когато го гушнете, вместо да сте съсипани от водената война, ще сте окрилени от собствените си метаморфози по пътя към него.

На война ли сте или на пътешествие по пътя към бебето? Отговорът зависи от начина, по който се чувствате и от това дали в живота ви има други жизнеутвърждаващи стремления и цели. Там ли са или План „Бебе“ ги е погълнал?  Отговорете си честно пред себе си и ако това, което чувате вътре в душата си, не ви харесва, помнете, че винаги има път към промяна. Дори да не виждате изход, той винаги е там. Изборът е ваш и е важно не какво ви се случва, а как го приемате.

Стискам ви палци и ви подкрепям с вярата си, че всичко се случва в точното време и по най-добрия начин.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

„Небето е дарило човека с три неща като противовес срещу многобройните му теглила: надеждата, съня и смеха.“ Имануел Кант

Нормално е един сайт, наречен „мечта за бебе“ да се чете предимно от хора, които познават отблизо Надеждата, силната Вяра, но са усещали и вкуса на разочарованието и болката. Проблемът е, че веднъж преживени, те се шмугват някъде в нас и започват да приличат на лъжицата катран в кацата с мед – вгорчават ни живота и ни напомнят с тъничко гласче, че освен щастливата, съществува и друга възможна развръзка.

Искам да ви кажа нещо за това гласче. 1. Не му се противопоставяйте, не му крещете да млъкне, не му се ядосвайте, че още е там, независимо от цялото ви напъване да „мислите положително“. Колкото повече му се опъвате, толкова по-надълбоко ще влиза то във вас и толкова по-силно ще кънти. Нещата са като при гинекологически преглед – колкото повече се стягаш и страхуваш, толкова повече боли.

2. Чуйте и признайте гласчето, уважете го, кажете му: „ТИ си част от мен, но АЗ не съм ТИ.“ Спрете да се самобичувате всеки път, когато усетите Надеждата си попарена и Вярата си разклатена. Запомнете, че ние като личности не сме монолитни и гладки, не сме изваяни от камък. Ние сме резултат от изборите, които правим и от нещата, които ни се случват. Ако усещаш, че част от теб ти пречи да постигнеш целта си, недей да я гониш и не й се сърди. Повтаряй си: „Въпреки, че част от мен ме саботира по пътя към моята цел, аз се приемам и се обичам безрезервно такава, каквато съм.“

Това е да застанеш на своя страна, без да се самобичуваш и наказваш, без да се разочароваш от себе си. Не си съвършена? Кой е?! Страхуваш се? Нормално е, въпросът е дали това те отказва да вървиш към целта?!

3. Уверете се, че чувате „правилното“ гласче. Бъдете отворени са факта, че ние хората честичко се заблуждаваме за истинските причини за своите страхове и блокажи, или за нещата, които ни се случват в живота. Мислим си, че нямаме добра връзка, защото все уцелваме незрели партньори, а всъщност след по-дълбоко ровене навътре в себе си, се оказва, че ние сме тези, които не са на разположение и се страхуват да се отдадат…
Не довършваме нищо докрай и уж много се ядосваме на това, а се страхуваме, че ако успеем, ще изгубим други важни неща в живота си. Не напразно сме израснали с: „Парите развалят хората“ и „Много хубаво не е на хубаво“. Замисляли ли сте защо една от най-успешните ТВ саги се казва „Богатите също плачат“?
Бебето се бави, а като поразровим се оказва, че уж искаме да бъдем майки най-много на света, а се страхуваме, че няма да сме достатъчно добри в тази роля, или пък от раждането, или пък имаме такова отхвърляне на своята женственост и на образа на собствената ни майка, че на подсъзнателно ниво изобщо не успяваме да се асоциираме с жена, която носи и дава живот… Възможностите са още много и разнолики.

faith_love_hope-379893Нейно Величество НАДЕЖДАТА – приведеният тигър, който ще скочи само когато моментът за скачането е дошъл…

Чували сте, че повечето от важните неща в живота са били постигнати от хора, които са продължавали да пробват, дори когато е изглеждало, че няма никаква надежда, нали? Далай Лама пък казва: „Намирам надежда и в най-мрачните дни, концентрирам се върху най-яркото и не съдя Вселената.“  Пак иде реч за умението да си благодарен и да виждаш чашата наполовина пълна, а не наполовина празна…

„Надеждата е парадоксална. Тя не е нито бездействено чакане, нито е нереалистично насилване на обстоятелства, които не могат да се случат. Тя е като приведеният тигър, който ще скочи само когато моментът за скачането е дошъл. Да се надяваш, означава да си готов във всеки момент за онова, което още не е родено, и в същото време да не се отчайваш ако не се роди. Няма смисъл да се надяваш за онова, което вече съществува, или за онова, което не може да съществува. Онези, чиято мечта е слаба, свикват с удобството или с насилието; онези, чиято надежда е силна, виждат и пазят грижливо всички признаци за нов живот и са готови във всеки момент да помогнат на раждането на онова, което е готово да се роди.“ – Ерих Фром

Пожелавам ви вашият тигър на надеждата да бъде бдителен и неуморен и вярвам, че ще съумее да изчака момента, въпреки разколебаващите случки и мисли!

Оттук накъде?

Надявам се, че съм успяла да накарам тези, с които сме на една вълна да се замислят. На останалите също стискам палци и съм благодарна, че прочетоха.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Имала ли си усещането, че:

– Копнежът за бебе изпълва цялото ти същество и проследяваш с жаден поглед всяка бременна жена;
– Мечтата ти да станеш майка е толкова силна, че се чувстваш непълноценна;
– Биологичният ти часовник тиктака и се превръща в бомба, която е на път да взриви удоволствието от живота, всичко, което обичаш и на което държиш;
– Непреодолимото желание да станеш родител подлага на изпитание връзката ти и трови отношенията ти с любимия;
– Сексът се е превърнал в рутинно, задължително упражнение, когато си в овулация;
– Писнало ти е да се подлагаш на болезнени процедури и да планираш живота си според следващото ти посещение при лекаря;
– Чувстваш, че не можеш да понесеш повече загуби;

Ако се разпознаваш в част от описанието, то тогава, ТОЗИ ТРЕНИНГ Е ЗА ТЕБ!

… защото няма пряка път до никъде, където наистина си струва да стигнеш, а ТВОЕТО БЕБЕ ТЕ ЧАКА!

Какво ще научиш на тренинга?

– Заедно ще открием кое е нещото, което те задържа и не ти позволява да осъществиш мечтата си за бебе?
– Какви са страховете и ограничаващите вярвания, които ти пречат да станеш майка?
– Медитация и практики, които ще ти помогнат да визуализираш образа на твоето желано бебе и ще те подкрепят по пътя към него.
– Ще получиш инструменти как да излезеш от усещането за липса и да се съсредоточиш върху изобилието от ресурси в твоя живот.
– Как да се погрижиш за себе си така, че тялото ти – този съвършен, гениално разработен инструмент, да прояви своята мъдрост и да те насочва по пътя

БОНУС 1: Ефективна техника за освобождаване на емоционалния стрес, която можете да се ползва винаги и при всякакви обстоятелства;

БОНУС 2: Инструмент от енергийната психология за справяне с неоснователното чувство за вина, което често придобиваме, заради невъзможността да заченем и износим бебета, след като по наша преценка моментът за това вече е назрял.

ТИ ЗАСЛУЖАВАШ ДА БЪДЕШ МАЙКА! Природата не търпи празни пространства. Когато има липса, винаги има и начин тя да бъде запълнена.

Ако си готова да отвориш сърцето си и да избереш да бъдеш истински жива, ела на този тренинг. Довери ми се – минала съм по ПЪТЯ, знам цената му и всяка вечер целувам за лека нощ наградата от това, че съм го извървяла.

Очаквайте скоро тренинга „Мечта за бебе“ във видео вариант!

Водещ: Елена Димитрова–Ангелова,
Елена е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, завършила е обучения по Хипноза и Хипнотерапия към БАХХ и по метода на Фред Гало по Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Използва иновативната психотерапия EMDR – Десенситизация и Повторна Преработка на Информация посредством Движение на Очите и подходите на Позитивната Психотерапия.
Сертифицирана е като треньор и консултант по личностно развитие, както и за провеждане на първична терапия за лекуване на детски травми (Primal therapy – Dr. Arthur Janov). Създател е на сайт за подкрепа и помощ на двойки с репродуктивни проблеми http://mechtazabebe.com/, водещ е на тренинги и семинари. Често гостува като специалист в радио и ТВ предавания по теми, свързани с личното развитие и самоусъвършенстването, взаимоотношенията, родителството, партньорството, отглеждането на здрави и щастливи деца, трудното зачеване.

Майчинството е в сърцето. Отвори го!

Cute-Baby-GirlsКакво споделят жените, посетили тренинга:

§„С огромна благодарност към теб, Елена Ангелова! Твоята лекция „Мечта за бебе“ беше чудесна и много ми помогна. Ти си много харизматичен човек и всичко, което каза ми подейства особено положително. Чувствах те много близка, защото пътя който си извървяла, предполага съпричастност. Темите развиваш с такава лекота, но същевременно и задълбочентост. Много добре са обосновани психологически и подплатени с многобройни практически съвети. Стремиш да разгледаш проблема многопластово, на всички нива: от теоретично до чисто всекидневно и това е особено полезно за тези, които са поели пътя към майчинството. Лекцията беше истинско удоволствие за мен. Медитацията определено ми помогна. С нетърпение следя всяка твоя изява“. Стела

§ „Здравей, Елена!
Поздравления за уебсайта и за фейсбук страница (с не малко закъснение) и много успехи, лични и професионални!

Каня се да напиша това писмо много отдавна, още същата вечер след семинара, който посетих, края на февруари или началото на месец март, но по стечение на обстоятелствата, го правя едва сега…
Още тогава исках да пиша, че посещението на семинара „Мечта за бебе“ беше една от малкото ми импулсивни постъпки, но след като видях рекламата, съвсем случайно попадна пред мен, знаех, че ТРЯБВА и че ЩЕ БЪДА на този семинар 🙂 И не съжалих в нито един момент, така го чаках да дойде денят 🙂 Излезнах много спокойна и позитивно настроена, освободена, обнадеждена, заредена. Не знам къде точно се крие успехът му, но ефектът беше поразителен!
Темите, които се разлеждаха, са много актуални и необходими, а срещата с други момичета в такава ситуация – това за мен  се оказа много полезно. Никога не съм осъждала или съжалявала жените с такъв проблем, но когато ми се случи и на мен, когато приех, че не можем да имаме дете без чужда помощ, се почувствах все едно с някакъв недъг, недостойна, незаслужаваща, изтърпяваща някакво наказание. Знам, че не това е причината и това не е правилния подход към себе си, но когато видях и другите- красиви и нормални жени, с различни житейски проблеми, борейки се като мен, това ми въздейства особено възродяващо. Да, остана още много, по което да работя по проблема ми с отношението на околните, всъщност с това как аз виждам и очаквам отношението им, но началото беше добро и бързо. 

Определено има какво да ни кажеш и да ни дадеш и определено знаеш как, за да ни въздействаш. Пожелавам ти много успехи, вяра, вдъхновение!…

§ Здравей, Елена Ейнджъл!

С огромна благодарност към теб! Твоята лекция от 11.03. „Мечта за бебе“ беше чудесна и много ми помогна. Психологически обоснована и подплатена с много практически съвети, като се стремиш да разгледаш проблема многопластово на всички нива от теоретическо до чисто всекидневно. Беше истинско удоволствие за мен…

§ Здравей, Елена,

Пише ти най-негативния човек, който някога е идвал на твоите семинари. За щастие обаче аз се почувствах много добре след срещата с теб. Препоръчах на няколко мои познати да посетят твоите занятия и им казах, че е много приятно.

Замислих се, че всеки от нас има някакви мисия на този свят. Твоята мисия е много хубава! Желая ти много здраве  и успех, за да може дълги години да правиш това и да даваш енергия на хората!  

Поздрави, Валентина

§ Здравейте,Елена!  За мен срещата беше страхотна и вълнуваща просто ми идваше да полетя. Не бих могла да кажа коя част от събитието ми хареса най-много. Всичко беше чудесно. Повечето неща, сякаш ги знаех и усещах, но гласно ги чух за първи път наистина.  Дадох си сметка,  че страховете, които носим, са доста голям проблем за зачеването. Може би това е елементът, върху който трябва да работя основно. Смятам че темата беше доста изчерпателна. Просто вие бяхте страхотна!

§ Даниела:  Въпреки, че мина известно време от тренинга, искам още веднъж да ви благодаря за отделеното време и внимание. Срещата беше много полезна, положителна и оптимистична. Надявам се да има и други…

§ Силвия:  Тренингът беше впечатляваш! Водещата беше обърнала внимание и на най-малкия детайл. Моята приятелка с репродуктивен проблем, с която заедно бяхме на „Мечта за бебе”, каза, че много се е успокоила след тренинга и само за това говори. Очакваме и нови семинари!

§ Деница: Цялостното усещане от събитието е за топлина, любов, спокойствие. Получих повече, отколкото очаквах. Освежена и заредена съм.

Да мечтаеш за бебе повече от 20 години и накрая да го родиш на 47 без да разбереш, че си бременна!? Възможно ли е? В случая на Джуди Браун от Бостън, отговорът е „да“!

Жената разказва, че в един момент й спряла менструацията и започнала да качва килограми, но решила, че е влиза в менопауза. Съпругът й Джейсън споделя, че му било странно, че стомахът й, вместо мек и отпуснат, бил твърд на докосване, но и двамата не се замислили много над този факт. В един момент Джуди започнала да усеща сериозна болка ниско в корема и отишли в болницата. След прегледа лекарката й казала: „Няма лоши новини за здравето ти. Ти си бременна и раждаш!“

След час малката, съвършена Каролин Роуз дошла на този свят!

Родителите й не могат да повярват, че след 22 години брак и безуспешни опити да си имат рожба, в момента я гушкат в прегръдките си.

Джейсън казва: „Все още си мисля, че съм заспал и в един момент ще се събудя в Спешното и някой ще ми каже: „Това беше просто сън!“

Използвам тази красива случка, за да напомня на вас и на себе си, че чудеса се случват и мечтите се сбъдват. Понякога е нужно повече време, друг път толкова, колкото да докажеш, че си сериозен в желанието си и не се отказваш от него, когато срещнеш трудност.  Има и моменти, когато развръзката идва, след като спреш да упорстваш нещата да вървят според твоя план и се довериш на живота с убеждението, че всичко се случва в точния момент и по най-добрия за теб начин. Още по темата можеш да прочетеш в статията „Ти водиш, аз следвам!“

Някои от чудесата предизвикваме „сами“, за други, ни подкрепят цели екипи от лекари и специалисти. Чудеса обаче има и винаги ще има. Докато са живи ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА и ЛЮБОВТА! Желая ви ги от сърце!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена