Ендометриоза е за съжаление често срещана диагноза сред дамите, които идват при мен за психологическо консултиране. Това е тема, по която повечето от тях знаят малко. За съжаление подходът, който имат лекарите към нея, обикновено е крайно инвазивен. Очаквайте скоро статия за психологическите причини, стоящи зад болестта, но сега, в подкрепа към разпространяването на адекватно знание за тази болест, споделям статия, наречена „Наръчник за прилагане на холистичния подход при лечение на ендометриоза“, публикувана в http://www.endometriosis.bg:

Ако имате ендометриоза или познавате някой който има, е добре да знаете това: хроничната болка, която съпътства тази диагноза, е трудно да бъде пренебрегната и броят на жените, страдащи от заболяването е голям. Смята се, че една на десет жени има това заболяване, възможно е дори и да са повече, тъй като много момичета в тийнейджърска възраст не са диагностицирани.

Ендометриозата е хормонално зависимо, възпалително заболяване, при което тъкан от вътрешността на матката расте извън нея (напр. в коремната кухина). Тя кърви при всеки менструален цикъл и може да доведе до образуването на съединителна тъкан, която захваща едни за други вътрешните органи като черва, пикочен мехур и т.н. Няма как да се преувеличи степента на болезненост или сложността на състоянието и е много трудно да се открие причината за него, както и да се открие правилното лечение.

Решението за лечение е индивидуално, съществуват няколко възможности, някои от тях диаметрално противоположни. В свои проучвания, Др. Авива Ром от Ню Йорк предлага като най-ефективно решение холистичен подход, насочен към намаляване на възпалението и оксидативния стрес, поддържане на оптимални хормонални нива, както и подпомагане на естествените процеси на детоксикация на организма. Тя споделя своите най-добри практики, диети, хранителни добавки и препоръки за физиотерапия.

Въпроси и отговори с д-р Авива Ром 

Какво представлява ендометриозата и какво я предизвиква? 

Ендометриозата е възпалително и хормонално зависимо заболяване, при което нормална тъкан от вътрешността на матката, наречена ендометриум, се намира на други места в тялото, където не би трябвало да бъде. Най-често се среща в коремната кухина, където може да попадне върху тънък слой тъкан, наречена перитонеум, която покрива червата, пикочния мехур, яйчниците и фалопиевите тръби. Неправилно позиционираната извън матката ендометриална тъкан, активирана от месечните хормонални промени по време на цикъл, започва да кърви. Тази кръв дразни изключително много нервите в коремната кухина, като предизвиква болката, свързваща се с това заболяване.

С времето, дразненето и свързаното с него възпаление водят до формирането на съединителна тъкан и тя води до формирането на сраствания, органите се слепват един за друг и стават неподвижни. Това може да доведе до болка в пикочния мехур и червата, запек, болка при овулация, силни менструални крампи и болки, проблеми при забременяването и болка при полов контакт.

Макар че съществуват много теории, от медицинска гледна точка, точните причини за ендометриозата не са известни. Знаем само, че е възпалителен процес с необичаен имунен отговор и се активира от цикличните хормонални промени, излагането на нарушителите на функциите на ендокринната система от околната среда (срещат се в пластмаси, парфюми, продукти за лична хигиена и за домашна употреба и са вредни не само за хормоналния баланс, но също и за имунната система и поддържат възпалителните процеси), диетата, и други фактори като стрес, липса на сън, които също въздействат на възпалението и имунитета.

Колко жени са засегнати от това състояние?  Има ли определена възрастова група, която се засяга по-често и съществуват ли ранни  симптоми?

Учудващо, поне една на десет жени и момичета в САЩ имат ендометриоза, със силни болки и крампи, причинени от това състояние, засягащо 6.5 милиона жени само в САЩ и Канада. Освен това, бройката на подрастващите момичета, които все още не са диагностицирани, е много по-голяма от първоначално предполаганата. Най-често срещаният ранен симптом, подсказващ за наличието на това заболяване, е изключително болезнената менструация, но въпреки това често заболяването не се открива докато болката в таза и другите симптоми не станат много проблематични.

Какви са симптомите?

Най-често срещаните симптоми са:
  •         Болезнена менструация;
  •         Хронична или периодична тазова болкa;
  •         Болка при полов контакт;
  •         Проблеми с червата, най-вече запек, диария, болка в червата, или симптоми, наподобяващи синдром на раздразненото дебело черво;
  •         Безплодие;
  •         Овариални тумори (при около 20 % от жените);
  •         Болка при уриниране или други проблеми с пикочните пътища.

Какви са възможните лечения на ендометриозата и има ли аргументи „за“ и „против“ тях? 

За съжаление не съществува единен подход в лечението на ендометриозата или такъв, който да действа при всички пациентки. Освен това, повечето видове лечения потискат или временно елиминират проблема, но не го лекуват напълно и носят някои рискове.

Лекарствата за хронична болка като ибупрофен и други нестероидни противовъзпалителни се препоръчват много често за това заболяване и могат да доведат до временно облекчение, но крият други рискове като дълготрайно увреждане на лигавицата на червата и сърдечен удар. Също така е добре да се избягва и честата употреба на аспирин, дори и дозите от около 81 мг на ден за няколко седмици се асоциират с повишен риск от стомашно кървене. Хормоналните терапии, като оралните контрацептиви, прогестините и (GnRH) антагонистите на гонадотропин-освобождаващия фактор може да облекчат симптомите на лека до средна болка, но също имат както краткосрочни, така и дългосрочни странични ефекти.

Докато лапароскопското премахване на ендометриална тъкан може да намали симптомите до две години, в повечето случаи, симптомите се завръщат, а самата процедура повишава риска от формиране на съединителна тъкан.

Понякога се препоръчва хистеректомия (хирургично отстраняване на матката), но това не е опция за жени, които искат да забременеят и не бива да отричаме, че хистеректомията е една от най-често изпълняваните ненужни операции в САЩ, включително и за лечение на ендометриоза. Макар, че понякога помага, когато са изчерпани другите методи, или симптомите са непоносими, все пак това е голяма коремна операция, така че е най-добре да се потърси второ мнение преди да се прибегне до нея.

Кой подход намирате за най-ефективен при пациентите? 

Смятам, че холистичният подход, медицински подход, основан на тялото, фунциониращо като единна система, е най-ефективен за премахване на болката и нездравата тъкан. За разлика от лечението с лекарства или операцията, това е дългосрочен подход, който включва намаляване на възпалението и оксидативното увреждане, предизвикано от хроничното възпаление, поддържане на оптимални хормонални нива, подобряване на естествените процеси на детоксикация на организма – чрез диета, хранителни добавки и физиотерапия.

Каква диета бихте препоръчали?

От съществено значение е противовъзпалителната диета, при която приемът на токсини се свежда до минимум.

Противовъзпалителна диета включва:
  •         8-10 чаши комбинирани свежи зеленчуци-предимно зеленолистни като кейл, зеле, броколи, брюкселско зеле;
  •         шепа сурови ядки като бадеми, орехи, пекан (американски орех);
  •         1/2 до 1 чаша сготвени растителни протеини и зеленчуци на ден;
  •         1/2 до 1 чаша пълнозърнести храни;
  •         150 грама риба или пилешко месо;
Добавете фибри:

Приемането на достатъчно фибри и ежедневната дефекация са от съществено значение за овладяване на възпалението, намаляването на токсините и излишния естроген в организма. За тази цел, се препоръчват 1-2 лъжици смляно ленено семе, разбъркани в смути или добавени към храната.

Премахнете от диетата си храните, които предизвикват възпаление:
  •         Млечни продукти;
  •         Глутен;
  •         Царевица;
  •         Захар;
  •         Червеното месо също предизвиква възпаления, така че ако страдате от ендометриоза, растително базираната диета без червено месо и с малки количество пиле или риба е за предпочитане.
Внимание с  кофеина:

Кофеинът може да провокира симптомите на ендометриоза при някоии жени, така че ако консумирате кафе всеки ден, опитайте без него за няколко месеца. Зеленият чай е добра алтернатива, богата на антиоксиданти.

Старайте се да се храните с био храни:

Опитайте се да го направите поне за три месеца, защото най-често срещаните токсини от околната среда в храната и опаковките може да окажат много голямо влияние върху ендометриозата. Месото също трябва да бъде от био производство, за да се избегнат химикалите и хормоните, които се използват при отглеждането на животните и също са вредни.

Избягвайте токсините:
  •         храни, които се съхраняват в пластмасови опаковки;
  •         храни, опаковани или затоплени в микровълнова фурна в пластмасова опакова;
  •         храни, замърсени с пестициди и хербициди например много плодове и зеленчуци, внесени от страни, където регулациите за употребата им са по-свободни;
  •         пластмасови бутилки за вода (дори и да не съдържат BPA, защото много от заместителите му са също толкова проблематични).
Обърнете внимание на теглото си и консумацията на захар:

Изброените по-горе съвети ще запазят постоянно нивото на кръвната ви захар, а това от своя страна е важно за противодействие на възпалението и преодоляване на глада за сладко и тестени храни.

Наднорменото тегло повишава вероятността за развиване на естрогенна доминантност, а загубата на тегло подпомага овладяването на възпалението. Противовъзпалителната диета е чудесен начин да отслабнете без да се налага да тренирате много.

Какво можете да ни кажете за билките и добавките?

Протвивовъзпалителните средства, с които лекувам моите пациентки, са следните:
  •         Куркумин (екстракт от куркума, който представлява и антиоксидант) -1200-2400 мг на ден;
  •         Бромелаин (ензим от ананас) -200-800 мг/ден;
  •         Кверцетин – екстаркт от ябълки, лук, омега 3 от рибено масло) – 250 мг три пъти дневно;
  •         Омега 3 мастно киселини от рибено масло (комбинация между ейкозапентаенова и докозахексаенова киселина).
Препоръчвам и комбинация от антиоксидантите, които предпазват тъканите от увреждане:
  •         NAC или Н-ацетил цистеин – 600мг три пъти дневно;
  •         екстракт от Европейски бор (Пикногенол) – 30 мг два пъти дневно;
  •         Зелен чай – до 300 мг три пъти дневно.

NAC е мощен антиоксидант, който е с доказано положително въздействие при ендометриоза в следствие на проведени проучвания.  През 2013 е проведено проучване с 92 жени в Италия, от тях 47 взимат NAC, а 42 плацебо. От тези, които са приемали 600 мг NAC три пъти дневно, три последователни дни всяка седмица за три месеца, 24 пациентки са се отказали от лапароскопия поради изчезване или намаляване на ендометриозата, намаляване на болката или защото са забременяли. 14 от жените, приемали NAC са намалили размера на кистите, а при 8 се наблюдава напълно изчезване, при 21 болката е намаляла, а една е забременяла. В плацебо групата само една жена е отменила операцията си. Общо 8 жени са забременяли в NAC групата и 6 в контролната група.

Друг растителен антиоксидант е Пикногенолът (добива се от кората на Европейски бор). С него също са проведени проучвания с обещаващи резултати. Жените, които приемат Пикногенол по 30 мг на ден за 48 седмици споделят за намаляване на болковия симптом с 33%, включително и на силната болка. И докато редуцирането на болката не е толкова значително, колкото при групата на хормонална терапия (антагонисти на гонадотропиновия освобождаващ хормон), то е много по-продължително и без рецидиви. 5 жени от групата, приемаща Пикногенол забременяват, което е важен резултат, като се има предвид факта, че ендометриозата предизваиква проблеми с фертилитета.

За детоксикация препоръчвам:
  •         Индол-три-карбинол, екстракт от броколи, който спомага за детоксикацията и елиминирането на излишния естроген и може да се приема като хранителна добавка;
  •         NAC и куркумин плюс Кверцетин, всички те спомогат за детоксикацията по естествен път.

Съществуват ли и други състояния, свързани с ендометриозата, за които е добре да знаем?

Жените с ендометриоза и значителни сраствания може да развият проблеми с червата, най-вече запек, трудности  при зачеването, хронични инфекции на пикочните пътища. Освен това, заради хроничната болка, съществува риск от прекалената употреба на медикаменти за болка, не само като Тиленол (токсичен за черния дроб) и Ибупрофен (пропускливи черва, стомашно чревно кървене, сърдечен удар), но и зависимост от лекарства за болка, които се изписват на зелени рецепти.

Имате ли някакви съвети за намаляване на болката?

Билките и хранителните добавки могат да помогнат за болката и са по-безопасни от лекарствата като ибупрофена, който дразни червата и по-продължителната му употреба носи рискове от сърдечен удар.

За болката препоръчвам:
  •         корен от джинджифил, 500 мг, 2-4 пъти дневно. Доказано е, че той може да постигне ефекта на ибупрофена, като се избягват рисковете от употребата му.
  •         Мелатонин – 10 мг на ден значително намаляват хроничната болка (включително и болката при полов контакт). Според едно проучване, жените които приемат мелатонин, намаляват до 80 процента необходимостта от болкоуспокояващи. При проучвания с животни, мелатонинът води до намаляване и свиване на ендометриозните лезии. Препоръчителната доза е 1-3 мг на ден и постепенно увеличаване. За предпочитане е да се взима вечер, тъй като предизвиква сънливост.
  •         медицинската марихуана също може да се използва за облекчаване на болката в страните, където е разрешена употребата й.
  •         акупунктурата помага при болка и може да се съчетае с масажи, извършени от кинезитерапевт, с опит при лечението на болка в таза, предизвикана от ендометриоза.

Оригинален текст: A Guide to Understanding—and Holistically Treating—Endometriosis

Превод: Ирина Николова 

* Очаквайте скоро статия за психологическите причини, стоящи зад болестта!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

И след три месеца пак ще направим трансфер каза докторът след втория спонтанен аборт. „Аз на всеки 3 месеца ли ще го преживявам това?!“, попитах. Той ме погледна и нищо не каза. 

Думите са на жена, която в момента се бори да възстанови психическата си устойчивост и да си вземе живота в ръце. Трудно е да се върнеш към усещането за смисъл, след като си го вложил изцяло в това какъв ще бъде резултатът от твое действие – дали ще донесе успех или ще ти попари надеждата.

„Направих 5 опита ин витро един след друг. Не мога да понеса нищо повече“, казва тя. Погледът е сведен, раменете прегърбени, апатична и вяла е… Питам я как се е чувствала след първия неуспех, след втория… Не връщам миналото от любопитство. Знам, че да се потопи в детайлите от събитието и да разпознае емоциите, ще отприщи бента и ще я доближи към катарзиса. „Не знам. Отдавна съм спряла да се питам какво чувствам. Важното е да се действа, нали?“, отговаря ми сухо тя.

Дали? Никога не съм предполагала, че ще пиша статия за умението да спреш, когато целият свят крещи: „давай! давай! ще успееш“. И не, не призовавам никого да се предава, отчайва, отказва от желанието си да има дете/ да постигне мечта. Не казвам също, че резултат може да се постигне само с визуализации, медитации и „когато му дойде времето“. Искам обаче да напомня няколко неща:

Действието, в името на това да правим нещо, е също толкова безсмислено както бездействието. Нищо, че знаеш поговорката: „За лудо работи, за лудо не стой“. Излез от командата автопилот и си помисли какво ти дава/взима тази концепция, предавана от поколения. После си припомни, че имаш глава на раменете, за да разпознаваш и следваш вярното за теб в ситуацията. Може би аз смятам, че трябва да се тича към върха, но можеш ли ти да го направиш с раницата на гърба, с камъче в обувката, без да четеш маркировката?

Усещането за контрол, което ни дава действието, понякога е ИЗМАМНО. Ако днес аз пиша цял ден и цяла нощ, утре пак и пак, може и да имам задоволството, че най-после нуждата да пълня сайта си е под контрол, но рискувам да рухна от умора, да допускам грешки, да пиша безсмислици… За да имаме емоционална свобода и да запазим психичното си здраве, е нужно да си дадем време и пространство да УСЕТИМ как се чувстваме, след като сме направили нещо. Имаме ли сили и устойчивост, как можем да ги възстановим? Какви са емоциите, които изпитваме? Можем ли да ги формулираме? Признаваме ли си ги? ПОЗВОЛЯВАМЕ ли си ги?

we-answered-your-question-now-what-1Пълната ЗАГУБА на КОНТРОЛ може да е наш приятел, защото ни изправя лице в лице със страховете ни и отприщва ГНЯВ/ЯРОСТ. Те пък носят енергия. Бинго – от една страна разбираме къде всъщност ни стяга обувката и какво можем да направим, за да ни стане удобна, от друга – имаме силата да променим нещата. Нужно е само да позволим на гнева да ни води към промяна, да е градивен. Звучи като оксиморон, но е факт – фазата на гнева е нужна, за да минем към нивото на приемането. Нормално и лечебно е да изпитваме гняв и да му даваме воля. Знам, че мама е казвала обратното. Но това води само до потискане и преглъщане на негативната емоция. Оттам нататък какво да прави тялото с нея, освен да соматизира? Ето ги туморите, бучките, алергиите… Само освобождавайки гнева можем да го вентилираме и да продължим напред.

И ако най-после видяхте нечия благословия да фучите и трещите на воля, искам да поясня. Идеята не е да пометете мъжа/шефа/доктора/кухнята с гнева си, а да му помогнете да излезе по безопасен начин (не на шефа, на гнева). Може би ще мятате възглавници и ще крещите в тях, ще удряте с кърпа по облегалката на стола, ще млатите боксова круша до откат, ще опишете теглата си на лист и ще го накъсате на микроскопични парченца, ще правите динамични медитации, ще плувате, докато ви се откачат ръцете… Вариантите са много – намерете своя и му се отдайте с плам и усърдие. После пак и пак, докато изпразните кошчето за душевни отпадъци. След това ще сте като нови, обещавам.

ПРИЕМАНЕТО (моля да не се бърка с примирение) е лечебно. То ни връща силата.

„Приемете – тогава действайте. Каквото настоящият момент предлага, го приемете, все едно че вие сте го избрали. Винаги работете с него, а не срещу него.“

Цитирам тези думи на Екхарт Толе, подкрепени от личната ми увереност, че едва след като приемем ситуацията, колкото и гадна и тежка да е, можем да имаме адекватна стратегия за справяне. Приемането ни връща силата и влиянието, отваря вратичката за някаква малка крачица, а с нея идва и оптимизмът за бъдещето, волята за живот.

Апетитът идва с яденето, жаждата за живот с живеенето, а радостта със смеха. Започнете да осъществявате живота, който искате да имате, без да отлагате нищо за ПОСЛЕ. Най-подходящият момент да реализирате плановете си е СЕГА. Не когато бебето дойде, отслабна, завърша ремонта… Сега!

Колкото по-абсурдно ти се струва, толкова по наложително е да се измъкнеш за косата  и да предприемеш стъпката, от която се нуждаеш. Оставам на теб да решиш дали тя е да ревнеш с всички сили, да се запишеш на бокс или да проведеш разговора, който отдавна отлагаш. В същото време не забравяй, че паузата също е действие. Тя е умението да спреш, да сканираш това, което е в душичката ти и да осъзнаеш къде си в момента. После като въз(приемеш) обстановката/ситуацията, ще усетиш накъде да вървиш.

Стискам ти палци да нацелиш своята пътечка и да върнеш себе си на себе си. Ако пък имаш нужда от поглед отстрани и подкрепа, можеш да ме откриеш чрез  Facebook страницата на блога или чрез контактната форма на сайта. Благодаря, че прочете! В случай, че ти идва отвътре, предай нататък:)

„Искам да говоря с теб… Извинявай, че те занимавам. Знам, че си имаш клиенти, групи и друга работа, ама имам чувството, че ще се пръсна… От 8 години се опитваме да имаме дете, от 6 сме в чужбина. Сега съм в стимулация. От доста време я чакам, би трябвало да съм доволна, обаче в главата ми само една мисъл – „това ли е таткото, който искам за моето дете….“

Подобни изповеди са част от работата ми. Понякога достигат при мен през хиляди километри и ме заварват тотално неподготвена. Границите изискват предварително да уговориш ден и час, ако ти е нужна консултация с някой, независимо дали е психолог, консултант или жрица с перо в косите. Нуждата обаче крещи: „не мога повече, ще се пръсна“ и тогава набираш онзи телефон, който отдавна си намерил, но все не ти стиска да ползваш. Чуваш сигнала свободно и вече така те боли, че си готов да забравиш всичките си задръжки и просто да се излееш. Някой да те чуе, да се излееш, да се споделиш. Така не си сама.

Да, това не е терапия. Не е дори телефонна любов. Две души се докосват за миг, проблясва искрица. Ще има ли огън, ще лумне ли пожар, който да изпепели старите модели и да даде път на нови осъзнавания и подходи, е въпрос на точен момент или на камъче, което обръща колата.

Партньорството… Тонове са изписани по темата! Как да го съблазним, задържим, подлудим… Горките мъже, обекти на този стратегически лов. Какво правим обаче, когато попаднем на нашия човек и в един прекрасен момент се окаже, че любовта боли? Кои са капаните към истинското свързване?

Ако не си свързана със себе си, не можеш да се свържеш с другия. Можеш да играеш роли, да се опитваш да бъдеш идеална за него, да се нагаждаш, да търпиш, да крещиш… Когато не си себе си обаче няма как вкусиш от насладата на любовта. „И вие психолозите като почнете с тези майки и татковци… Сега ще ми кажеш, че пак те са виновни, нали?“ – резонна реплика в такива случаи с предвидим отговор: „Да“. Само дето не са виновни. Просто са дали това, което са успели. Искали са от теб да бъдеш послушно дете/спокойно дете/ мирно дете/ принцесата на тати/ доброто дете на мама/кошче за душевни отпадъци/грижовната умница… Предали са нататък моделът, заложен от техните родители или пък каквото там им е дошло отвътре, докато са се опитвали да го избягват. Опитвайки се да се харесаме на родителите си, се учим да се нагаждаме според техните очаквания. Бавно и полека това става нашия модел. Когато някой е специален за нас, дълбоко подсъзнателно се питаме: „Каква ме искаш? Каква трябва да бъда, за да ме харесаш?“. Веднъж усетили отговора, започваме превъплъщението. Роля след роля – задобряваме. Тъкмо преди да заслужим житейския си „Аскеер“, започне да ни стяга обувката и да се питаме „коя съм аз, защо се чувствам неудовлетворена?“

Преди да се свържеш с Него, се увери, че мястото в сърцето ти е вакантно. Жалваме се, че искаме мъж или пък истинска близост с настоящия, а се чуваме с мама по пет пъти на ден (или със сестра си/ най-добрата си приятелка). Когато нямаме добри граници с мама, ние всъщност сме в партньорство с нея. Няма пространство за Него, а често и за бебе. Всъщност разговорите за проблема „бебето не идва“ или за разминаванията с партньора могат да са съдържанието на общуването с мама. Това не означава, че правим нещо да подобрим ситуацията по темата, въпреки че вероятно живеем в тази заблуда. Когато си купуваш гардероб, първо разчистваш място за него, когато искаш да си истински близка с някой друг, първо ставаш близка със себе си, а след това с него. Всичко друго е като кашоните на мястото на гардероба – помагат в складирането, но никога няма да станат гардероб.

Премерете си ценностите – дали някой ме обича разбирам по това дали одобрява моите ценности. Аз мога да обичам другия, ако споделям неговите ценности. В противен случай мога да съм толерантна до определен момент. После надушвам, че не сме от една порода и започва да боли. Казаното важи за всички ни – усещаме, че човек ни харесва и одобрява, ако споделя ценностните ни. В противен случай имаме чувството, че с действията си ни се противопоставя и се бори срещу нас.

Анализирайте отношенията между родителите си и бъдете нащрек – да, именно връзката между тези двама души, за които не можете да си представите, че са правили секс (ако сте като повечето хора, които познавам), е в основата на вашето отношение към близкия ви човек. Това е моделът, щампата. За да опитаме да го променим, е нужно да осъзнаваме какъв е, а после да го приемем без да съдим и да се гневим. След това да се следим и залавяме всеки път, когато го повторим. Едва тогава можем да стъпим встрани от него.

couple-breakupБазирайте отношението си на ДНЕС – колкото и да е тъжно да си го признаем, ние сме роботи, които в настоящето повтарят това, което са научили миналите дни/месеци/години. Мислите и чувствата ни в дадена ситуация са такива, каквито са ни са се случвали преди в подобна ситуация. Ако Пешо ми е изневерявал, когато е ходел в командировка и аз съм го научила, е нормално репликата на Иван, че утре заминава за Враца с колежката, да ме направи нервна, независимо дали съм осъзната за това или не. Резултатът – обръщам на влюбения в мен, моногамен Иван гръб в леглото, съскам през зъби, сърдя му се… После, ако залитне по колежката, ще потвърдя убеждението си, че „всички мъже изневеряват“ и изобщо няма да отчета, че моето враждебно поведение има участие.

Повтарям моделите се базират на това, което сме научили в миналото (и най-вече в ранна детска възраст, когато не сме имали опита критично да преценим ситуацията). Нужно е да бъдем осъзнати дали подхождаме/отнасяме се към партньора на база ВЧЕРА, защото, ако го правим, най-нормално е да получим и вчерашната развръзка.

Намери си БУТОНИТЕ и ги сподели с партньора. Ще опитам да ви обясня идеята през един от моите лични бутони. В ранните си младежки години имах дълга и напоителна връзка с много ревнив партньор. Той не понасяше да съм някъде без него, звънеше ми, проветряваше ме. От друга страна аз не се отказвах от личното си пространство, но наивно се надявах, че някой ден ще проумее, че държа на него и съм му вярна и всичко ще се оправи. Естествено нищо такова не се случи, но резултатът за мен е, че когато някой започне телефонен разговор с мен с „Къде си?“, главата ми се взривява. Нищо неподозиращият човек отсреща може сериозно да отнесе експлозията, която съпътства натискането на моя бутон. Предупредила съм за него съпруга си, както и други близки, имащи навика да започват разговора с „къде си“. Понякога усилията им да ме открият без да задават въпроса-бомба са наистина трогателни. Оценявам ги и съм им благодарна за тях.

Вашите бутони могат да са свързани със съвсем различни неща. Можете да ги разпознаете като бъдете осъзнати за думите/поведенията/случките, които предизвикват една и съща негативна емоция у вас или специфично тревожно усещане в тялото. Когато осъзнаете къде са те, ще можете да разпознавате, че някой с нещо ги е активирал. Тогава ще можете да овладеете реакцията си, защото ще знаете, че тя не е предизвикана от човека/ситуацията, а от активирането на необработената травма, която носите.

Другият е твое огледало – чрез него получаваш важна информация за забравените/непознатите/потулените части в себе си. Това в психологията се нарича проекция (механизъм на проектиране). Понякога проектираме едно наше качество върху повече от един човек. Ще имаме проблем с гневните, ако не признаваме или приемаме нашия гняв, с „надутите“, както вероятно ще наричаме хората със самочувствие, ако ние се принизяваме и не виждаме собствената си ценност. Това с най-голяма сила важи за партньорите, защото обикновено се подбираме така един друг, че да можем да си натискаме бутоните, да си помагаме всеки да опознае себе си и сянката си.

Може още дълго да се пише за партньорството и болката в любовта. Имам и доста какво да споделя по отношение на динамиката в двойката и нещата между двамата, които пречат за появата на бебето. Сега обаче искам да ви разкажа

една кратка приказка за десерт:

Два таралежа една мразовита нощ се опитвали да се стоплят взаимно. Като се доближили, така се наранили всеки с бодлите на другия, че бързо се отдалечили. Опитали пак, когато станало още по студено. Болката пак ги накарала да се разделят. Така още няколко пъти поред. Точно преди зазоряване, температурите паднали така, че двамата ни познайници или трябвало да намерят начин да се сгреят заедно, или да умрат от измръзване. Те започнали лекичко да се доближават един към друг, внимателно да се вглеждат в телата си, да синхронизират дишането си… Накрая намерили начин така да се долепят, че да се топлят без да се нараняват.

Е, понякога и с нас е така, а може би дори по-трудно, защото носим бодлите дълбоко в себе си, а не на гърба. Струва си обаче да опитваме!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

„ОК съм да имам търпение, ама да правя някакви неща и да знам, че ще я стигна тази цел. Да знам поне къде е проблемът, а не да ми обясняват, че трябвало да се успокоя. Налудничаво е да си мисля, че е по-добре да имам диагноза, нали?“ 

Чувала подобни думи много пъти. Излизат от различни хора. Съпътства ги отчаяние, страх, гняв, усещане за несправедливост… В тях се крие въпросът: „Как така да чакам нещо да се случи?! А аз какво да ПРАВЯ междувременно?!

Твърди се, че новото на тревожност е най-високо при хората, които все още не успяват да имат бебе, а лекарите не намират причината за това. Наричат състоянието „неизяснен фактор“. Колкото повече се развива медицината, толкова по-малоцифрен става факторът. Лекарите си блъскат главите да разрешат загадката и подлагат пациентите си на изследване след изследване като детективи, търсещи понякога несъществуващ отпечатък. Пациентите им пък, готови на всичко, за да постигнат целта си и успокоени от идеята, че ПРАВЯТ нещо, не жалят пари и време. Появяват се догадки, хипотези, замерват се и най-минималните отклонения от нормата и с всяка „находка“ усещането за полезна действие се покачва. Е, чувстваш се като опитно зайче, ама поне ПРАВИШ НЕЩО, не е като да стоиш и да чакаш. Нищо, че докторът казва, че много жени с подобно „отклонение“ никога не разбират за него, защото зачеват и износват деца без проблем. Това го забравяш в мига, в който го чуеш…

Никога не съм била привърженик на това да си заравяш главата в пясъка – знам, че има смисъл да търсиш истината за ситуацията. Важно е обаче: 1. да прецениш дали опасността е РЕАЛНА или е плод на страха ти;
2. да знаеш кога да СПРЕШ (поне за известно време) и да дадеш шанс на нещата да се случат.

Защо повечето от нас не могат да СПРАТ С ПРАВЕНЕТО? Защото тогава се появяват страховете, връща се преглътнатата болка, започват да изригват неща, които грижливо сме закътали в себе си. Като се държим заети и уплътняваме всеки миг с вършене на нещо („нещо“ е и цъкането по телефона, и скролването във фейсбук, и онова обаждане за 5 минути, което продължи 25…), ние насочваме енергията си НАВЪН.

Да ПРАВИШ, да ДЕЙСТВАШ, да се СТРЕМИШ и да ПОСТИГАШ, са идеалните начини да не поглеждаш ВЪТРЕ в себе си. Така замиташ и затискаш всичко, което те наранява и тревожи. Затваряш си очите за неудовлетворението и тъгата и им позволяваш да неусетно да те превземат отвътре.

Какво става, когато НЕ действам? Какво се случва, когато съм сам? – честният отговор на тези въпроси може да е разковничето, за да осъзнаеш от какво БЯГАШ ДЕЙСТВАЙКИ.

angel-04ТЪРПЕНИЕТО – то липсва при много от нас и е хубаво да си дадем сметка, че да се ОПИТВАМЕ да го проявяваме и да го ЖИВЕЕМ, в действителност, са различни неща. Търпението е ДОВЕРИЕ, че нещата ще се случат, че ще получим това, което искаме. То се възпитава. Могат да чакат хората, които са имали бърз отклик на нуждите си, когато са били малки. Когато детето получава веднага, след като даде знак, утеха, прегръдка, храна или каквото му е нужно, то е склонно да бъде търпеливо, когато в определен момент мама му каже: „Момент. Изчакай.“ То може да го направи, защото знае че тя ЩЕ откликне, има опита от това.

Изводът – колкото по-малко са разпознавали и откликвали на нашите нужди, колкото по-малко ние самите ги осъзнаваме и удовлетворяваме, толкова по-малко ТЪРПЕНИЕ имаме.

И любимият ми и изстрадан въпрос: Как да стана по-търпелив?

1.Усети нуждите си и започни да ги удовлетворяваш, по възможност без да отлагаш. Тук разковничето е да откриеш ИСТИНСКИТЕ СИ НУЖДИ. Какво стои зад „трябва да пийна едно кафе“ – любов към кафето или умора, кафе ли ти трябва или сън? А може би да станеш от стола и да погледаш известно време дървото отсреща?
Тези бисквитка/бонбон/шоколад ли са това, от което истински се нуждаеш или от прегръдка? Яд или глад, какво изпитваш? А може би ти е тъжно и имаш нужда да споделиш с някой, който ще те разбере? Темата за емоционалното хранене е дълга и няма да я подхващам в момента, но се надявам, че идеята е ясна – търсим и задоволяваме истинските си нужди, а не прищевки и заместители.

2. Чуй интуицията си и й се довери – случвало ли ти се е да имаш вътрешното чувство, че всичко ще бъде наред, въпреки че не знаеш как точно ще се случи? А обратното? Ние имаме усещане за това кое е правилно и грешно за нас, можем да разпознаем собствения си път сред множество пътечки. Проблемът е, че толкова сме свикнали ОТВЪН да ни въздействат с напътствия, мнения, коментари и преки заплахи (започва се от „Внимавай, ще паднеш“), че започваме да търсим отговорите извън себе си и да неглижираме вътрешните.

3. Всичко се случва по най-добрия за мен начин, в точния за мен момент – изречението, което мен ме е спасявало доста пъти. Виждам, че негови модификации, са се превърнали в подкрепящи мантри за част от клиентите ми и резултатите са налице. За едни е: „Когато, тогава!“, за други: „Ти водиш, аз следвам“ (в смисъла описан тук: Ти водиш и тук: Смирението)

4. Кажи „не“ на страха и мрачните картини. Като човек, работещ с хипноза и виждащ резултатите от нея, аз вярвам в сугестията и в силата на внушението. Всеки път, когато си помислиш как ще си останеш без дете, си представи себе си усмихната и доволна как гушкаш детето си. Усети любовта в сърцето си и благодарността, че си майка, преживей разходката с количката в парка. И двете неща са плод на въображението ти. Разликата е, че първото ти слага окови и ти пречи да постигнеш желаното, а второто ти дава криле, защото няма как да постигнеш нещо, ако не можеш да си го представиш и не носиш образа в сърцето си.

5. Помни, че щом има желание, има и начин – въпросът е човек да е гъвкав и отворен за вариантите. Понякога е нужно само да разширим опциите, които допускаме като възможни за себе си.

Както се случва обикновено, тези препоръки са валидни не само за „бебеправенето“, а за случването на копнежи и мечти от разнообразен характер:) Пожелавам ви ги всичките!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

„Имам чувството, че разочаровам всички… Родителите ми са единствените сред близките си без внуци, нашата възраст напредва“.

„Вече не мога да спя добре… Все се чудя какво не ми е наред? Защо не успявам, къде греша?“

„Вече сякаш нищо не ме радва. Все едно живея на автопилот…“ 

Думи, изречени през сълзи. Най-жалкото е, че мога да цитирам още много подобни изречения. Изречени са от жени, понесли кръста на това, че все още не са се реализирали като майки и заживели с усещането, че всичко останало няма значение. Ако някога си казвала нещо подобно, държа да знаеш, че:  НЕ СИ ВИНОВНА за тази ситуация. НЕ СИ ВИНОВНА, че не можеш да се успокоиш, както всички ти препоръчват. НЕ СИ ВИНОВНА, че приемаш менструацията си като ежемесечен знак за изгубена битка. НЕ СИ ВИНОВНА, че се разстройваш при новината за поредната нечия бременност. НЕ СИ ВИНОВНА, че си раздразнителна, мрачна и гневна. НЕ СИ ВИНОВНА!

ВИНОВНА СИ ПРЕД СЕБЕ СИ, ако:

  • преценяваш собствената си ЦЕННОСТ като човек по това дали си майка;
  • съмняваш се в това, че ЗАСЛУЖАВАШ любов, обич и внимание;
  • ПРЕДАВАШ себе си, уменията и компетенциите си в името на това „да се случи чудото“:
  • ЛИШАВАШ себе си и човека до теб от любов;
  • СПИРАШ плановете и житейските си цели в очакване бебето да дойде;
  • ГУБИШ благодарността и радостта си, защото нещата не се подреждат според изначалния планЧрез всичко това подкопаваш силите си и намаляваш ресурсите си за справяне със ситуацията. Ти си ценна такава, каквато си без никакви допълнителни екстри. Ти си точно това, което трябва да бъдеш в момента и всичко останало е илюзия. Родена си с мисия, точно както и всички останали. Ако това да си майка, е част от нея, ще го осъществиш, когато намериш своя път към бебето.
    dummy-92579_960_720ЗАЩО БЕБЕТО СЕ БАВИ?

    Този въпрос се е превърнал в основен за повечето жени с репродуктивни предизвикателства, които съм срещала. Ще дам няколко възможности. Твоята може би е сред тях, а може би не. Вярвам, че отговорът е в теб и когато го почувстваш и осъзнаеш, пътуването ти към бебето ще тръгне в правилната посока.„Страхът прогонва детето“ – твърди една китайска мъдрост, на която попаднах покрай заниманията си с Енергийна психология. Може да се отнесе към страховете, които носим в себе си по отношение на това дали и как ще се справим със зачеването, износването, раждането и отглеждането на дете. Това, че тези страхове на рационално ниво могат да ни изглеждат налудничави, не е гаранция, че липсват у нас. Според „Твоето тяло казва: обичай се!“ на Лиз Бурбо понякога страхът на човека (съзнаван или не), може да е по-силен от желанието му да бъде родител. „Следователно безплодието е несъзнателно средство, използвано, за да нямат деца. Такъв човек не бива да изоставя желанието си да има дете“, твърди авторката.Несъвместимостта в характерите и личностни противоречия с партньора – могат да създадат енергийни модели, влияещи на забременяването. Неприемането на партньора, усещането, че той е неподходящ, могат да покачат вътрешната тревожност. Скандалите, взаимните обвинения, травматичните връзки никак не подкрепят създаването на потомство. Често става така, че някой се насочва към мен, защото бебето все не идва, а още на първата сесия става ясно, че големият казус в живота му е свързан с нехармоничните връзки, които създава, с разклащащата липсата на увереност или нещо трето… Бебешкият въпрос всъщност е само върхът на айсберга и когато е честен пред себе си, самият човек ясно вижда и усеща това.

    Заради физическо увреждане – споделям мнението на Дона Идън, че в основата му е било енергийно увреждане. Коригирането на дисбаланса се отразява по благоприятен начин и на следствието от него.

    tea length flower girl dressesХормонален дисбаланс – той е аларма, че нещо вътрешно не е наред. За съжаление медицината лекува симптома, а не първопричината. Много често тя е свързана с отговора на нашето тяло на стреса. Парадоксът е, че така сме свикнали да живеем с него, че даже не го забелязваме. Когато в ежедневието ти е нормално да си педал, да ядеш на крак, да спиш недостатъчно, това вече се превръща в норма за теб. „Какъв стрес? Та то това ми е животът.“ Да, обаче всичко си има цена, въпреки че повечето от нещата в живота ни не носят етикет.

    Замърсяването, токсините и химикалите – те съпътстват съвремието, но не са били факт, когато сме се „пръквали“ като биологичен вид. При повечето от нас те претоварват телата ни да се борят с тях. Така се изчерпва енергията, жизнеността и ентусиазма ни. Страда далачният меридиан (дори далакът ни да не дава признаци за това). Той е „майката“ на всички енергии – опитва се да ни защити винаги и навсякъде. Сред многото проблеми, които пораждат изчерпването на далачния меридиан е и зачеването и износването на бебето. Енергийната психология предлага възможности за балансиране на енергиите в тялото, но те са свързани с индивидуална работа и няма как да ги опиша тук.

    Много жени искат дете, за да могат да се почувстват повече жени, защото им е трудно да приемат своята женственост. Такава жена може да е бездетна, за да се научи да бъде щастлива и да се приема пълноценно без да има дете, твърди Лиз Бурбо.

    Когато човек се чувства непродуктивен и безполезен дете се зачева трудно – раждането на бебе и създаването на идея, продукт, на нещо съкровено, което произлиза от теб, имат обща основа. Ако се усещаш неспособна да направиш нещо значимо в живота си, те съветвам да попиташ хората около теб, дали те виждат като такава. Често се съдим твърде сурово и „мерим“ себе си с различен аршин от този, който ползваме за останалите.

Обърни внимание и анализирай каква беше реакцията на тялото ти към всичко, което прочете. Ако някоя от точките много те е подразнила или ти се е сторила твърде далеч от теб, е добра идея да й обърнеш специално внимание. Твърде вероятно е тя да ти носи посланието, от което имаш нужда в момента.

Вярвам, че когато си решен да извървиш своя път към бебето, всяка крачка ти се отплаща!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

При един дзен учител дошъл ученик и попитал:
– Защо едни хора са красиви, а други – грозни, едни са умни, а други – глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо Бог ги е създал такива? И не ми говорете за карма, и че всичко идва от предишни животи. Кажете ми, как се е появила разликата в самото начало, когато все още не е имало минало?

Учителят го повел към градината и казал:
– Виж, това дърво е голямо, а това – малко. Аз често седях под тези дървета и размишлявах, защо е така. Но когато освободих ума си, този въпрос изчезна от само себе си. Сега аз зная, че това дърво е голямо, а другото – малко. И в това няма никакъв проблем.

Когато прочетох тази притча (pozitivnoto.info), в главата ми се появи картината на жена, която ме пита гневно: „Защо на мен се случва това?! Защо и последната циганка с цигара в уста и без 2 лева в джоба има дете, а аз не?!“ Не видях лицето й, вероятно защото е събирателен образ на десетките жени, задавали ми този въпрос, а и на мен  самата преди години…

Как се отговаря на това? С обяснения за кармата? С уроците, с които душата е дошла в този живот, за да мине на по-висше ниво? С лош късмет? Каквото и да кажеш, не можеш да заличиш усещането за несправедливост. Знам го, защото и аз съм търсила и получавала всякакви обяснения…

Повратната точка в живота ми беше ПРИЕМАНЕТО. Каквото – такова, когато – тогава… Това е мощен акт на ПРИЕМАНЕ НА СЕБЕ СИ – ценна съм, такава каквато съм – тънка или слаба, успяла или неуспяла, майка или не… Аз съм част от този свят и след като съм тук, вече съм ценна. Няма нужда да заслужавам мястото си под слънцето. То ми е дадено априори и такава, каквато съм. Точка по въпроса – да става, каквото ще!

Продължих да правя нужното, за да бъда майка и успях. Наградата от взетото решение беше, че се съхраних, докато стигна до финалната права в добра форма и в кондиция да гледам дете, без да го облъчвам със страхове, притеснения и да го правя жертва на свръх протекция.

Знам, че на рационално ниво и всички знаем, че сме ценни, обаче не винаги успяваме да го усетим в себе си. Затова ти предлагам една техника от енергийната психология, която със сигурност ще ти помогне. Потупвай с два пръста мястото между долната устна и брадичката, докато казваш (за предпочитане на глас): „Аз съм ценна“. Не забравяй да дишаш и да усещаш значението на думите… Повтаряй и потупвай, докато усетиш промяна. След това започни да масажираш болезнената точка – тя е встрани от ключицата – между второ и трето ребро (ако си там, със сигурност усещаш болка). Казвай си: “ Дори част от мен да не смята, че съм ценна, аз се обичам и приемам безрезервно такъв, какъвто съм“. Дишай… Ако има сълзи или някакво друго чувство, го остави да излезе. Пусни го да отмине като облак, носен от вятъра…

Как се почувства? Ако упражнението ти харесва, искаш още подобни, или имаш нужда от допълнително разяснение, можеш да ми пишеш съобщение към Facebook страницата на блога  или имейл чрез контактната му форма. Желая ти спокойствие и лекота!

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Поздрави, Елена  

„Откакто съм на стимулация избягвам въглехидратите и хапвам повече плодове и зеленчуци. Пия само по едно кафе.“ Това ми сподели наскоро приятелка на моя приятелка. Знаейки с какво се занимавам, познатите ми често подхващат „бебешката“ тема. Кимам с разбиране. Наясно съм, че „откакто съм на стимулация“ е твърде кратък период, за да се повлияе съществено качеството на яйцеклетките, но знам също, че идеята, че прави диетата, дава сили на жената. (Стимулация е периодът от ин витро процедурата, в който на жената се инжектират хормонални препарати. Целта е тя да произведе повече зрели яйцеклетки, които да се оплодят и превърнат в ембриони.)

Това, което премълчах тогава, искам да кажа сега. До голяма степен успехът на ин витро процедурата зависи от качествените яйцеклетки и съответно ембриони. Важно е да се знае обаче, че фоликулите, в които се развиват яйцеклетките се образуват около 90 дни преди отделянето на яйцеклетката. Затова, с оглед да се осигури добро качество на яйцеклетките, е нужно да се спазва богат на протеини режим и определен начин на живот 2-3 месеца преди да се пристъпи към каквато и да е процедура, целяща забременяване. Това е добър коз и за жените, които планират да станат майки по традиционния начин, който не предполага лекарски екипи, манипулации, инжекции и суетене.

В съзвучие с намерението ми да пиша по телата, тези дни ми попадна статия на Д-р Даниела Савова по темата в mamatatkoiaz.bg. Публикувам основната информация от нея с някои мои добавки в италик.

  1. Тютюнопушене 

Никотинът е клетъчна отрова. Ако пушите е препоръчително поне 3 месеца преди ин витро процедура, да спрете цигарите.

Никотинът упражнява вредно действие върху всички вътрешни органи особено върху сърцето, нервите, стомаха, червата, белите дробове. Най-сериозни поражения нанася на белите дробове и кръвоносните съдове. По отношение на половата система прекомерната употреба на цигари води до полова слабост, нарушения в менструалния цикъл, спонтанни аборти, преждевременно раждане, раждане на деца с по-ниско тегло, рак на маточната шийка.

Препоръчително е да намалите употребата на алкохол (особено на концентрати) и прекомерния прием на кафе.

Последни изследвания показват, че децата на майки-пушачки са в пъти по-голяма склонност да бъдат хиперактивни. За негативното влияние на алкохола, цигарите и кофеина при спермогенезата  се знае отдавна. В създаването на дете участва генетичен материал и от двамата родители и перфектният вариант би бил те да съобразят начина си на живот с това. Отговорното родителство е мисия, която започва преди същинското зачеване. 

     Seeds2. Хранене

Осигурете необходимите хранителни вещества, от които се нуждаят вашите яйцеклетки!

Няколко месеца преди ин витро процедурата, започнете с диета, която ще повиши вашата фертилност. Приемането на богати на хранителни вещества продукти  е от съществено значение за производство на здрави яйцеклетки и спомага за по-добрата имплантация на ембриона.

Храненето трябва да бъде разнообразно и балансирано, включващо необходимите белтъчини, минерали и витамини. Намалете употребата на мазнини, бяла захар, ограничете до минимум приема на храни, съдържащи консерванти.

Пресните плодове и зеленчуци също са препоръчителни, както и храненето с покълващи бобови и комплекс от сложни въглехидрати (зърнени храни, ориз, печени картофи).

Яжте храни от всяка от петте групи храни: плодове, зеленчуци, протеини (като пилешко, риба и бобови култури), зърнени храни и млечни продукти.

Важно е също да приемате храна, богата на фолиева киселина, включваща зелени листни зеленчуци, авокадо, ядки, зрял фасул, зърнени каши, хляб и портокалов сок.

Мои статии по темата хранене, можете да прочетете тук:
Топ храни за зачеване

Храни за зачеване

10 неща, които всяка жена трябва да знае за хормоните си

Опитайте се да достигнете до едно нормално тегло, преди да забременеете. Наднорменото тегло предразполага към високо кръвно налягане и диабет. Намаляване на наднорменото тегло с 5 килограма повишава с 10% вероятността за забременяване.

      vitamins_0000123109493. Мултивитамини и хранителни добавки

Пренаталните мултивитамини са добър източник на хранителните вещества, необходими за здравето на яйцеклетките и подготовката на маточната лигавица. Ползите от синтетичните мултивитамини са по-малко в сравнение със специално създадените формули пренатални мултивитамини.

Хранителни добавки

На българския пазар се предлагат утвърдени и препоръчвани от акушер-гинеколозите хранителни добавки, предназначени за повишаване на фертилността и подобряване на репродуктивното здраве. С естествената си формула, която обединява в себе си научно доказани билкови съставки, основни витамини и антиоксиданти, тези хранителни добавки подпомагат репродуктивните способности, поддържат фертилитета и оптимизират шансовете за зачеване.

Коензим Q10 (CoQ10) спомага за запазването целостта на яйцеклетките като ги предпазва от свободните радикали. Най-добри резултати се постигат при прием на CoQ10 от два до три месеца преди ин витро процедурата.

Аз лично винаги съм била скептична относно приема на добавки и витамини, смятайки огромната им реклама за фармацевтичен трик. Разговорите ми с нутриционисти и специалисти по клетъчно хранене обаче са ме спечелили за ползите от част от продуктите на пазара. При интерес по темата, използвайте контактната форма в сайта и ми пишете, за да споделя мнението си с вас.

Пчелно млечице/прополис

Пчелното млечице е храната, която спомага за развитието на обикновената пчела до пчела царица, способна да произвежда около 2000 яйца на ден. Трябва да приемате тази добавка най-малко два месеца преди стартирането на ин витро процедури.

Пчелното млечице е хормонален стимулант, използван от пчелите майки, за да осигурят достатъчно потомство. Най-добри резултати се постигат при ежедневен прием на добавката.

Фолиева киселина

Фолиевата киселина, известна още като фолат, е необходима за правилния растеж на клетките и развитието на ембриона. Приемана един месец преди зачеването и по време на първия триместър от бременността, намалява риска от дефекти на невралната тръба.

Спирулина

Тези водорасли са добър източник на минерали, антиоксиданти и протеини, които доставят на яйцеклетките ви необходимите хранителни вещества и алканизират тялото ви. Спирулина се приема всеки ден, по една чаена лъжица.

     Attractive_pregnant_woman_in_the_meadow_enjoying_sun_and_nature4. Намаляване нивата на стрес

Намаляване нивата на стрес е важна предпоставка при провеждането на ин витро процедури. Прекомерният стрес може да повлияе негативно върху хормоналния баланс и да попречи на производството на яйцеклетки.

Важно е да отделите малко време и да помислите за това, което ви отпуска. Добрите начини за подобряване шансовете за успех включват прекарване на повече време с приятели или семейството сред природата, един  или няколко дни в спа център, практикуване на йога. Хубаво е да отделите време за четене на любимо четиво или дори само да наваксате пропуснатите часове сън. Релаксацията не само може да има пряк ефект върху фертилността ви, но и ще подобри общото ви благосъстояние.

Активен двигателен режим и упражнения

Активният двигателен режим води до подобряване на кръвоснабдяването на целия организъм, раздвижване на лимфата и изхвърляне на токсини от организма.

Когато сте подложени на ин витро процедура, това е период, през който е препоръчително да правите по-леки упражнения, да избягвате натоварващите тренировки, които могат да имат негативен ефект върху крайния резултат на процедурата. Подходящите форми включват разходки сред природата и/или йога, които могат да спомогнат за увеличаване на притока на кръв към репродуктивните органи и респективно да повишат шансовете ви за успех.

Към всичко това на мен ми се иска да добавя, че за да се намалят нивата на стрес, е нужно да се изследват и опознаят страховете, които са наш препъни камък по пътя към бебето, както и да се приложат адекватни стратегии за справяне със стреса. 

Още по темата, прочетете в: 

Наистина ли искаш бебе?

Опъни ластика

Ти водиш, аз следвам

И накрая – няма универсална рецепта за зачеване, но аз вярвам, че част от успеха са и СМИРЕНИЕТО и ПРИЕМАНЕТО, че всичко, което не можем да направим сами, идва при нас едва, когато сме готови за него. Желая ви успех с цялото си сърце! 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Напоследък често си мисля за това как мечтата за бебе за мнозина от нас неусетно се превръща в битката за бебе. Водим я с всякакви средства и когато говорим за цената й, обикновено става дума за финансови измерения. Пресмятаме, премисляме и кроим планове, за да успеем да я платим. Рядко обаче си позволяваме да „калкулираме“ емоционалните, професионалните и дори социалните аспекти на битката. Предпочитаме да не го правим, защото прозренията, до които ще достигнем, само ще ни потиснат.

Колкото по-бързо дойде успехът, толкова по-малки ще са пораженията и жертвите, паднали в боя.

Моята гледна точка е, че от нас зависи, дали ще гледаме на пътя към бебето като на битка, целяща победа или като на пътуване към себе си и разгръщане на потенциала си. Ние решаваме дали бебето е цел, която е нужно да се отвоюва, или подарък, който ни чака накрая на пътуването. Какво искаме от него – да ни върне живота обратно с появата си или обратното – да дойде чрез нас, за да върви по своя път? Разбирате ли колко тежко и отговорно е да бъдеш единствен смисъл за някого? Вярвам, че най-голямата проява на любов, е да не натоварваме с това децата си. Нека сме достатъчно осъзнати, за да имаме своите други цели, докато вървим към тях. Нека сме благодарни за това, което вече имаме в живота си, нека му се радваме и да го ценим. В противен случай отваряме такава дупка в сърцата си, че когато гушнем децата си, можем да сме токсични за тях.

Нужно е да помним, че ролята им не е да пълнят нас, а да градят себе си. В противен случай те губят енергията си и не могат да изразят потенциала си. Нашето задължение пък е да бъдем пълни преди те да дойдат в света ни, за да сме в състояние да им дадем корени и криле. Иначе бихме отнели способността им да летят.

Както казва Петър Дънов, „Докато човек има светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила в тялото си, той всякога може да има успех в работите си“.

un-child-rightsКак да останем пълни?
Ами като за начало можем да се радваме на успехите на приятелите си като на свой успех. Да гушкаме децата им, да се усмихваме на чуждите.

После да се грижим за щастието си. „Кажеш ли, че си нещастен, това подразбира погребение. Ти погребваш нещо в себе си!“, проповядва Учителят.

Да бъдем в добро разположение на духа и да случваме другите неща в живота си. Така се предпазваме в тоталната фиксация, че колко можем и струваме, зависи от това дали сме станали родители. Бебето не е и никога няма да бъде критерий за ценността ни. Ако го натоварваме с тази функция, буквално сами саботираме възможността да живеем пълноценно.

Да оценим човека до нас. Да го погледнем с очи, пълни със светлина, да видим в него любимия, избора на сърцето ни, този, до който сме избрали да вървим. Това дали е татко/майка или не няма отношение и към неговата ценност като човешко същество.

Да приемем, че животът продължава и ако имаме решението да бъдем родители, ще станем такива, стига истински да се отворим за възможностите. Без увереност в това, към което се стремим, няма успех.

Аз вярвам във вас и в себе си!  Благодарна съм, че имаме силите да минем през всичко това. Иначе просто нямаше да ни се случва.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Ако искате дете, а все още нямате план какво точно трябва да предприемете, за да може то да се случи, вариантите са два – или го „правите“ от твърде скоро, или вече сте минали през различни фази и сте стигнали до ниво приемане.

Преди истински да ви раздразня с това си небрежно заключение, бързам да поясня. Да имаш дете и да продължиш живота на рода си е естествен човешки инстинкт. Поради тази причина е нормално да бъдеш гневен, когато установиш, жестоката несправедливост това нормално развитие да ти е отказано. Или пък това, което при повечето хора е резултат от елементарен акт на правене на секс (даже не на любов), при теб да е дългогодишно ходене по мъките, бодене с игли, стотици гинекологични прегледи и т.н.

Лесно е да подчиниш живота си на календари, менструации, овулации, прегледи, процедури, операции. Всички те изискват време и безпощадно те лишават от възможността да мърдаш встрани. Нали така?

И къде отива Животът ти?

Мили момичета, искам да ви кажа нещо – ваш е изборът дали ще наричате пътят към бебето битка или пътуване. Вие решавате дали ще „спрете“ живота си, докато воювате за детето си, или ще пуснете отново в себе си удоволствието от това, че имате любов и близост, хора, които ви обичат, приятели, професионални амбиции, победи и случени радости.

Детето не е трофей за спечелена победа, а плод на любовта, която носите в сърцата си, на майчинското чувство, от което сте изтъкани. 

Ще ме репликирате вероятно с питането как така бебеправенето да не е битка, ако в него участва цял екип от лекари и лаборанти, ако в него са заложени хиляди левове, ако струва заеми, ако ви коства повишението в службата, екскурзията, спонтанният секс дори?

Войните взимат жертви, битките се водят в пълно бойно снаряжение от упоритост, устойчивост, емоционална и физическа мобилизация. Всяка от нас има избор дали иска да воюва за бебето си до последна капка кръв или да си позволи да живее така, че да има емоционалната сила да го прегърне с любов и благодарност, когато то стане част от живота й. Казвам прегърне, а не да се вкопчи в него и да да го смачка със свръхпротектизма си и с безпокойството, че сбъднатата мечта трябва да се пази с цената на всичко.

Казвам го в прав текст – да бъдеш майка е само една част от това да бъдеш личност и да се чувстваш добре в кожата си. Да си майка нито е гаранция за щастие, нито необходимо и достатъчно условие за него. Моля ви, не позволявайте бебето (липсата му) да се превърне в гредата, която пречи на вашия живот да се придвижва напред. Нека бебето (липсата му) да бъде стимула да развивате себе си и връзката си, да постигате чудесата в живота си. Така, когато го гушнете, вместо да сте съсипани от водената война, ще сте окрилени от собствените си метаморфози по пътя към него.

На война ли сте или на пътешествие по пътя към бебето? Отговорът зависи от начина, по който се чувствате и от това дали в живота ви има други жизнеутвърждаващи стремления и цели. Там ли са или План „Бебе“ ги е погълнал?  Отговорете си честно пред себе си и ако това, което чувате вътре в душата си, не ви харесва, помнете, че винаги има път към промяна. Дори да не виждате изход, той винаги е там. Изборът е ваш и е важно не какво ви се случва, а как го приемате.

Стискам ви палци и ви подкрепям с вярата си, че всичко се случва в точното време и по най-добрия начин.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Ако Господ ми бе дал възможност да променя едно-единствено нещо в досегашния си живот, аз не бих допуснал да си отиде от мен любимата ми жена. Това казва легендарния Ален Делон в навечерието на 80-ия си рожден ден в интервю за руския вестник „СПИД-инфо“.  Обяснява, че става дума за майката на двете му по-малки деца – Розали ван Бремен. Споделя: Тази удивителна жена ме дари с най-голямото щастие в моя живот – дъщеря ми Анушка и сина Ален Фабиен. Мъчно ми е, че се разделихме. Но животът ни поднася неприятни изненади. През целия си живот съм правил всичко заради другия пол. Мечтал съм да отдам на любимата си цялото си сърце. Но, уви! Късно научих урока, че мъжът никога не трябва да казва истината. Защо ви е истина, щом има любов?! Обичайте се, наслаждавайте се един другиму.

Няма да коментирам казуса с истината. Ще кажа само, че когато държиш да я получаваш винаги и на всяка цена, е нужно да можеш да я понесеш. А мнозина от нас само се заблуждават, че нещата стоят по този начин при тях.

Темата с насладата един на друг обаче много ме докосва. Често я забравяме в преследване на някоя по-висша цел! Отдаваме цялото си внимание към ангажиментите, нещата, които не ни се получават и трябва да напъваме, на ежедневните досадни, но трудоемки ангажименти. Живеем с присъствието Му на възглавницата до нас, с Неговото място край масата, в уюта на познатото докосване, на целувките, с вкус на близост… .. Един ден се събуждаме и осъзнаваме, че сме приели другия за даденост и сме спрели да бъдем благодарни, че е част от живота ни. Това е добрият вариант, който предполага надежда за промяна.

По-лошият е никога да не си дадем сметка за това как стоят нещата във връзката ни, докато не видим в очите на някоя друга, че го е оценила. Възможност е и неговата нужда да се чувства полезен да го отведе в краката на друго – по-ранимо и нежно създание от нас – можещата и справяща се с всичко жена.

Имах невероятния дар да изкарам уикенда с дузина силни и реализирани жени. Повечето от тях – с добра кариера и възможности, някои вече майки, че дори и баби, други – все още само с желанието за това, но всички умни и прекрасни. Другата им обща черта е, че жадуват да имат щастливи и удовлетворяващи връзки, но такива липсват в живота им. Докато гледах отстрани и съпреживявах техните страхове, разочарования и надежди, постепенно ми се разясни кое е нещото, което никоя от тях не може да прави.

Всички те са твърде силни, независими, отстояващи се и твърди, за да могат да си позволят да ПАДНАТ, да ПОМОЛЯТ за помощ и да се ПРЕДАДАТ на мъжете в живота си. Резултатът е, че ако някой от мъж изобщо застане до тях, то той е значително по-мек и безпомощен, отколкото е характерно за средностатистическия представител на така наречения „силен пол“. Първоначално дамите се радват на присъствието му, но така и не успяват да започнат да го уважават. Често започват да се чувстват отговорни за него, обгрижват го, все едно е поредното дете в семейството им и ден след ден трупат тежест и разочарование. Стига се до осъзнаването, че е по-добре да си сам, отколкото зле придружен и историята се повтаря със следващия…

Кой е виновен? Мъжете ли? Или майките им? Или обстоятелствата? А дали не сме всички ние – силните жени? Като сме се метнали на конете и храбро водим войни, на кой да му хрумне, че може би сме изморени? Как и защо да дойде юнакът и да убие ламята, като размахваме меч, по-голям от неговия? Не им било стискало на мъжете, нямали били топки да бъдат истински мъже. Ами от къде да ги вземат, като ние – жените, сме се съоръжили не с по две, а с по-четири и то едри?

Вселената и природата не търпят вакум и се стремят да възстановяват баланса. Докато се тупаме в гърдите колко силни и можещи жени сме, толкова по-нежни и несправящи ще са мъжете около нас.

Чудим се как разни Златки и кифли от всякакъв характер са носени на ръце и обгрижвани като принцеси. Отговорът е прост – те го позволяват! Отгоре на всичко знаят как да се ВЪЗХИЩАВАТ, да МОЛЯТ и да ПОЛУЧАВАТ. Нямат нужда да се състезават и да се доказват на мъжете си. Позволяват си да свалят гарда и вместо да яздят коне с протрити дънки и да гледат лошо, стоят грациозно на високите си токове и се усмихват.

За себе си отдавна съм наясно, че не съм замесена от подходящо тесто, за да бъда кифла и няма да науча и дъщеря си на това. Знам и виждам в живота си обаче, че когато успея да остана в мекотата, женствеността, лекотата и приемането, не ми е нужен нито кон, нито оръжие. Колкото повече се „топи“ моята сила, толкова по-устойчиво е стъпил на краката си мъжа до мен, колкото по-често си позволявам да се олюлявам, толкова по-твърда е ръката, която ме подкрепя. Най-хубавото е, че това не са нито празни приказки, нито магия. Просто така стоят нещата от живота – системите се променят, докато стигнат до баланс. Ако не успеят – се разрушават и на тяхно място се появяват нови – по-подходящи и устойчиви.

Какво общо има всичко това с мечтата за бебе ли? Ами доста – колкото повече разчитаме на мъжете до нас по пътя към бебето, колкото по-малко ги щадим и пазим настрани от случващото се в душите и телата ни, толкова по-лесно ще вървим напред заедно. Мъжете са създадени, за да носят. Нека пък ние да си позволим да им тежим. Така се оценяваме взаимно и с всяка крачка все по-осъзнато се наслаждаваме на взаимността си.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена