Имали ли сте чувството, че другите могат и знаят повече и за разлика от вас, живеят с лекота и радост? Сравнявате ли се с колегите, съседите, с братовчедите си? Кой е постигнал повече – вие или те? Защо болшинството от нас са толкова ориентирани към ПОСТИЖЕНИЯТА?

Задайте си въпроса колко пъти сте се страхували от реакцията на родителите си към оценка, която сте получили? Сочили ли са ви за пример отличничката на класа/съседката? Ослушайте се какво си говорят повечето от родителите в метрото, в парка, на рождения ден, на който сте попаднали и вероятно ще си спомните, какво са ви казвали на вас преди години. Ако не знаете отговора, ще ви го кажа – хвалят се или се оплакват от отрочетата си.

„Дидка ходи на уроци по математика, френски и английски, а сега ще я записвам и на пиано. Казала съм й или да става човек, или да хваща гората…“

„Иван пък с тоя негов баскетбол! Имал талант разправят, обаче аз изобщо не съм съгласна да бъде за сметка на математиката. Той си знае, че петицата за мен не е оценка. Донесе ли две поредни петици и край с тренировките“.

Традиционно родителите споделят за ПОСТИЖЕНИЯТА на децата си и за своите ИЗИСКВАНИЯ към тях, а не за това какво носи на малките радост и удовлетворение. Много рядко някой ще каже: „Детето е щастливо, когато свири на пиано/ходи на уроци по математика/плува“? Не че родителите не искат децата им да са щастливи – напротив, но много рядко им хрумва, че това може да е по-важно от успехите им в разни области, както и че постиженията сами по себе си не са гаранция за щастие.

Причината? Родителите също са израснали в семейства, където любовта е била обвързана с постижения, оценки, т.е. мама е казвала: „Браво моето момиче“, когато занесат шестица, но е била като ужилена от тройката. Все пак сме продукт на нагласата: „Учи, за да не работиш“, „Който не учи, няма да сполучи и т.н“. Тук не коментираме ценността на просветата и дали е добре да се учиш, а какво се случва с човека, когато любовта, която получава е условна. Причината за всичко това е, че огромен процент от семействата в България са т.нар. КУЛТОВ тип семейства. Другите два типа дисфункционални семейства са ХАОТИЧНОТО и КОРУМПИРАНОТО семейство.

Какви са характеристиките на типовете семейства и какъв е резултатът, до който водят отношенията в тях?

Култовото семейство е масовият тип на нашата географска ширина. То е организирано и стриктно, има ясни правила, които не се променят, както и граници, а мотивът „какво ще кажат хората“ е много сериозен. Външно погледнато, в него има подредени, безконфликтни отношения, а един от родителите (често бащата), е на голяма почит. Нагласата е: „Трябва да сме по-добри от другите, да сме перфектното семейство“. Любовта се основава на ЗАДЪЛЖЕНИЕТО, на дълга, на вършенето на разни задачи. Личните нужди не са от значение, защото семейството се поставя на първо място и всеки един трябва да върши своята част от работата.

Мотото е: „Работата на първо място“ и се съблюдават високи морални критерии (поради данък обществено мнение). Всичко трябва да е планувано и спонтанността не е приета добре.Няма как детето да се прибере с приятелче за вечеря без да е попитало, обсъдило, дало предизвестие за предстоящото събитие.

Има много КОНТРОЛ и ПРАВИЛА. В очите на децата родителската любов е обвързана с техните ПОСТИЖЕНИЯ. Какви са оценките, резултатите от олимпиадите, колко и какво могат да постигнат и т.н. Подходът обикновено е: „Искам от теб, защото ти желая най-доброто“.

Ако няма постижения, родителят е неудовлетворен и усещането в детето е, че любовта е сякаш по-малко. В лошата си страна родителите в култовото семейство са критични, осъдителни, контролиращи, изискващи твърде много. Често това се прави с най-добри намерения, защото хората са резултатно ориентирани.

Последствията: Любовта е пряко обвързана със задължението, изпълняването на дълг, нещо, което трябва да доказваш. Тя е зависима от действието. Децата стават ригидни, имат силното усещане за НЕДОСТАТЪЧНА СТОЙНОСТ. Усилието им е насочено към това по някакъв начин да угаждат на другите, като предварително се настройват на честотата: „Какво би искал този човек от мен/какви очаквания има, за да мога аз да ги задоволя и респективно той да ме харесва/обича?“ Понякога хората, пораснали в такива семейства. могат да се държат като свръх човеци и трудно да създават искрени приятелства. 

children_families

Хаотичното семейство – при него на първо място са ЕМОЦИИТЕ и вместо от правила, то се ръководи от НАСТРОЕНИЯ. Често това са семейства на разведени/самотни родители. Всеки се грижи за всеки в семейството, майката се оплаква на дъщерята, тя пък е приятел на бащата… Ако има проблем в семейството – всички са въвлечени. Изглежда така все едно са сплотени и си помагат, но всъщност се натоварват един друг. Получава се сценарият на „Моята голяма, луда, гръцка сватба, но разигран на живо“. Винаги някаква емоция може да срути плана и резултатът е непредсказуемост – закъснява се за градина, пропуска се училище.

Реално контролът липсва, защото дисциплината е избирателна – според настроението. Тук са майките, които казват, че са приятели с децата си, което пък създава доста размити граници и е доста натоварващо. Така децата научават и стават свидетели на поведения на възрастните, които все още не могат да асимилират. Въпреки външната липса на изява, това може да е доста травмиращо за тях. Характерно е също, че ако майката решава проблем на детето, тя го прави от позицията на детето, а не като възрастен наблюдател. Например, ако дъщерята е разстроена от това, че е скъсала с гаджето си, майката му се обажда, за да му иска обяснение и т.н.

Тъй като липсват правила или те се променят през цялото време, много често усещането е за небезопасност, защото децата не знаят какво ще се случи и каква реакция могат да очакват от родителя. Той пък обикновено е емоционално отсъстващ, ангажиран с неговите проблеми (майката е твърде заета с личните любовни/работни драми, които има) и децата са оставени да се оправят сами. В последствие те стават съзависими, имат нужда да се вкопчат в някого, нямат усещането как да се погрижат за себе си, сменят посоката, лутат се. Живеят с чувство на ИЗГУБЕНОСТ и НЕСИГУРНОСТ.

Последствията: Децата не могат да се доверят, че любовта е константна. Свързват я с емоцията. Ако тя липсва (например налице е едно тихо и мирно съжителство с партньора), те си създават ДРАМА, натоварват се с емоционални проблеми – свои и на другите. Често разбират любовта като нуждата да обгрижваш емоционално, да си на разположение на останалите, да си нещо като кошче за душевни отпадъци. 

102010093-torn-family-1910x1000

Корумпирано/дисфункционално/мафиотско/смесен тип семейство са названия за един и същи феномен – семейство, което навън за пред другите хора изглежда добре, но при закрити врати, взаимоотношенията са лоши. Има някаква тайна, която остава скрита вътре – баща, който е алкохолик, истерична майка, злоупотреба – физическа, психическа, емоционална, сексуална. Детето знае, че за това не се говори и преглъща насилието, на което е подложено, независимо от формата му.

Възможни са крайности – единият родител да настройва детето срещу другия, или пък насилва другия пред децата. Може да тероризира детето и едновременно с това да му обяснява колко го обича. Стига се до трагичната ситуация“ „Бий ме, обичам те“. Чести са паралелни връзки на родителите, хаос в бита – не е ясно кой, откъде идва/отива, кога се яде, ляга/става от сън, какъв е източникът на парите, с какво всъщност разполага семейството като ресурс. Никаква подреденост и сигурност.

Мотото е да бъдеш силен, груб, да оцеляваш, да не чувстваш много, да нямаш лични нужди. Границите в семейството са доста размити, заради злоупотребата/тайната, но за външните хора са непропускливи/затворени като зидове.

Последствията: Детето става деструктивно, с чувство за недоверие към външния свят. Може да е експлозивен и отмъстителен човек или пък потиснат и депресивен. Може да има честа смяна на настроенията, страхове, нужда да бъде нащрек. Такива хора живеят с усещане за предателство, все едно някой може да им забие нож в гърба. Развиват зависимости – които могат да са както пристрастявания, така и обсебващи партньори. Самите те често са болезнено ревниви или жертви на подобно отношение. Отлагат ваденето на проблема на показ и така възпрепятстват разрешаването му и самите те остават в дисфункционални връзки. 

И сега, след изреждането на трите основни типа дисфунционални семейства – култово, хаотично и корумпирано, които могат и да се размесват в една или друга степен, резонно идва въпросът: Има ли нормални семейства? Да,слава Богу!

Кои? Тези, които не са склонни да попадат в никоя от изброените категории.

Накратко: Здравословно е семейството, в което ЛЮБОВТА е БЕЗУСЛОВНА, има ПРАВИЛА, но са гъвкави и ЛЮБОВТА ОСТАВА дори те да са нарушени. СПОДЕЛЯНЕТО е налице, но се прави, защото хората са ти близки, но не за да им прехвърлиш мъката си.

В здравословното семейство се приема, че е:

  1. ОК да чувстваш това, което чувстваш, независимо дали емоцията е положителна.
  2. Нормално е да имаш желания/нужди.
  3. Нормално е да изследваш тялото си и се доверяваш на нуждите си.
  4. Важно е знаеш какви са ти границите, да ги поставяш и отстояваш.
  5. Нормално е понякога да имаме конфликти, но учейки се да ги преодоляваме, ние задълбочаваме любовта между нас.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Ако искате да видите Криси и мен в нов проект, сте добре дошли на лекцията Фабрика за щастие – тайната на уверения човек на 3.12.2019 г!
Ще се радвам да се запознаем лично на Женски срещи за подкрепа и медитация или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

*теоретичната постановка е въз основа на  методология за работа с вътрешното дете.

11 ноември е един от най-мощните енергийни дни в годината. Ако и вие като мен сте препуснали през него през глава, устремени в задачите си, време е сега да се поспрете и да се замислите какво е важно за вас да постигнете и получите.  После хубаво да почувствате това, към което се стремите, да се усетите като част от картината на тази реалност и да помолите от цялото си сърце да я изживеете наяве.

Твърди се, че енергетиката около нас и вътре в нас се променя и само силните ще оцелеят. Но не става дума за силните на мускули, а за този, който остава себе си и следва сърцето си. Тогава той върви по Пътя си, дори когато не знае накъде е тръгнал и се чувства несигурен в крачките си.

Допълнителна сила на деня дава и фактът, че на 11 ноември православната църква почита Свети Мина като закрилник на семейството. Името му означава „месечина, луна“. Свети Мина е патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път. Той помага да намерим изгубени вещи и душевно спокойствие, подходяща работа, приятели, дори любов.

Светецът закриля децата, жените и семействата и се счита, че ако не можем да имаме деца или страдаме от някакво заболяване, пак той ще ни намери подходящ лекар или лекарство. Св. Мина ще измоли от Господ да ни изпрати душата на дете, защото за появата на един човек на Земята, не е достатъчно само биологичното зачеване. Родителите правят тялото, но ако Господ не им изпрати душа, която да се въплъти в това тяло, няма бременност и раждане.

Да бъде светлина, радост и закрила за всички нас, децата и близките ни! Да бъде същото и за враговете ни! И нека Светецът измоли дечица за всички, които копнеят за тях и са отворили място за Любовта в сърцата си!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Ако пък още не сте си изтеглили безплатния ресурс „По пътя към бебето“, можете да го направите от линка: http://bit.ly/kniga-po-patia-kam-bebeto

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Архангел Михаил – отпред, Архангел Михаил – отзад,
Архангел Михаил – отдясно, Архангел Михаил – отляво,
Архангел Михаил – отгоре, Архангел Михаил – отдолу,
Архангел Михаил – навсякъде, където и да съм!

Не помня кой и кога ме е научил на този призив към Архангел Михаил, но съм му благодарна. Пазя тези думички в сърцето си от години и често ги споделям, когато някой има страхове, чувства се несигурен или смята, че енергиите на другите го застрашават.

Архангеловден е и молитвите ни се чуват по-силно. Затова нека първо благодарим за всичко, което сме и което имаме, както и за това, което ни се изплъзва, в унисон с нашето най-висше благо. Вярвам, че дори кога страдаме и се бунтуваме, когато се чувстваме изоставени и забравени от закрилниците си, те бдят над нас и ни помагат да минем през изпитанията, които са ни нужни, за да стигнем там, където за нас е най-добре. Не че това убеждение много ме успокоява, когато аз самата съм в тежък момент, но когато съумея да помисля трезво отново, се уповавам на него и виждам светлината.

Не претендирам да съм веща по „ангелските работи“, но Дорийн Върчу твърди, че архангелите не принадлежат на определена религия. Те помагат на всеки, независимо дали е последовател на някаква вяра или не е религиозен. Могат да дойдат при всеки от нас – поотделно и едновременно, защото съществуват отвъд ограниченията на пространството и времето.  Тя казва, че можем да призовем архангелите, като ги помолим мислено да ни помогнат. Няма нужда да произнасяме никаква специална или канонична молитва.

Точният брой на архангелите варира в зависимост от религиозната система или свещения текст. В Библията, Корана, Евангелие от Леви, Кабала, Трета книга на Енох и в съчинение на Дионисий Ареопагит се назовават и описват различен брой архангели.

Според християнската религия, седем са първенствуващите ангели, наречени Архангели, които стоят край Бога и всеки един от тях има своя мисия. Един е „известител на тайните човешки“, друг е „церител на недъзите“, а Архангел Михаил е „пазител на душите и борец против злото“. Затова често е рисуван с огнен меч и копие, с което пробожда дявола.

В православната именна традиция няма друг божи хранител с толкова много длъжности: „вожд на небесните сили“, „борец против духовете на тъмнината“, „защитник на християните от дявола“, „предводител на христовите армии срещу езичниците“, „пазител на нашите души“ и „душевадец“. Ето тази, последната, като че ли е една от най-важните му мисии – Архангел Михаил е пратеник на Бога, който прекъсва земния ни път, той прибира душата на човека. Но преди това да стане, според православната вяра, всеки един от нас – християните, при своето кръщение се дарява от Бога с ангел-пазител, който го предпазва от опасности, беди и скърби, а когато човек съгреши, ангелът е този, който му посочва праведния път. Но трябва да внимаваме, този ангел не прощава всички наши грехове, той не е принуден да бди над нас вечно. Ако нещо не му хареса, той може да престане да ни закриля и тогава дори Бог не може да ни помогне. Колкото по-праведен е бил човек през времето на земния си път, толкова по-чиста отива душата му при Архангел Михаил.

Където и да е истината за ангелските дейности, аз вярвам, че те са на наша страна и ни пазят и закрилят. Избирам да ги виждам когато перца от гълъб падат върху мен или се оказват на пътя ми, когато някой непознат ми се усмихне или усетя, както в момента, топлина да се разлива в гърдите ми. Така че честит да ни е специалния ангелски ден! Просветление и благодат да ни донесе! А вие именници, пребъдете в здраве и берекет!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Ако пък още не сте си изтеглили безплатния ресурс „По пътя към бебето“, можете да го направите от линка: http://bit.ly/kniga-po-patia-kam-bebeto

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Раждаме се с обещанието за дълъг път напред. А на дни като днешния (Задушница), когато почитаме мъртвите, идеята за последна спирка навява размисли – за отминалото време, за изживяното, за пропуснатото…

Преди години – за кратко, се поставих в ситуация да наваксвам по темите, свързани със света на модата и големите в него. В спомените ми стои образът на една щура, смела и мъдра жена с огнена коса – Вивиан Уестууд. Понастоящем тя върви към своя 80-годишен юбилей и я определят като родоначалник на пънк модата, знакова фигура в цялостния облик на индустрията, независим дизайнер със собствен и запомнящ се почерк… Тя е еколог и активист, все още се предвижва  из Лондон с колело. Най-впечатляващото от щурия й и шарен образ, е уникалната й философия, която е изцяло на страната на Живота.

Споделям ви нейните 10 правила с убеждението, че следвайки ги, имаме шанс да грабим от Живота с пълни шепи и да му отдадем цялата си любов и потенциал. Да, някои от тях са крайни, други – могат да бъдат оборени с трябва/не трябва, може/не може, редно/нередно. Ще се радвам обаче, ако четейки ги, можем да поразклатим онази твърде предпазлива част от нас, която все ни нашепва: „Внимавай! Помисли какво ще кажат хората?!“

Мисля си, че най лошо би било, ако хората нямат какво интересно да кажат за нас, защото сме твърде добри, кротки и съобразяващи се… Време ли е да кажем „Да“ на Живота? А „Да“ на себе си? И най-дългият път си има край, да не забравяме!

Ето ги и житейските  правила на Вивиан Уестууд. Не  ги мислете, почувствайте ги :

 1. Стреми се към невъзможното. Винаги!
„Вдигни летвата високо над всички останали. Никой не ми е казвал, че ще се превърна в това, което съм днес. Аз не съм го и очаквала. Просто винаги съм знаела, че съм родена, за да бъда необикновена.“

2. Приемай обстоятелствата!
„За мен животът е постоянно преминаване през различни етапи. Наясно съм, че всичко има начало и край. Срещаш някого, той те прецаква, не ви се получава. Стиснете си ръцете и продължи напред. Това просто не е твоят човек, колкото и да се тръшкаш.“

3. Не бъди моралист!
„Оу, те са най-страшните. Трудно ми е да общувам с моделки, журналистите са досадни, снобарите са скучни, гейовете ме дразнят, съучениците ми са вече превъртели, но моралистите са най-страшни. Моралът е неприличен като средния пръст. Всички го размахват като нещо не им е наред.“

4. Не отлагай!
„Не спирай, не почивай, не отлагай. Утре може да припадна в колата или да се удавя във ваната. Затова днес трябва да свърша всяка глупост.“

5. Не давай обяснения!
„Никога не гледам назад, никога не искай от мен да се откажа. Не харесвам историята, тя и без това е написана на хиляди страници. Моето време никога не е било, то винаги е.“

6. Хич да не ти пука!
„Страхът няма да те спаси от гадостите, само ще направи по-неприятен вкуса на обяда ти, преди да се върнеш в офиса, за да откриеш, че смятат да те уволнят.“

7. Не спестявай!
„Харчи толкова, колкото имаш. Пестенето е като да бъдеш мишка в ресторант. Имаш достатъчно храна около себе си, но все пак си мишка и ядеш като такава. Не са нужни повече обяснения“

8. Пътувай!
„Моите пари са вкъщи, в дрехи, във вечери, дори и във фалшиви приятелства. Но моето богатство е в пътуванията. Не бих могла да ви разкажа за тях. Да не би да искате да го получите наготово?“

9. Любовта трябва винаги да бъде лесна!
„Никога не съм правила опит да получа любов. Тя не е трофей. Любовта трябва да е лесна и да идва от само себе си. Другото е преследване и изнасилване, което обикновено завършва със самоубийство или в най-добрия случай с рецепта за по-силни успокоителни.“

10. Обичай себе си!
„Дано тази любов да не бъде несподелена. Защото тя е най-голямата. Обичай се, глези се, разхождай се гола, гледай се с часове пред огледалото“

Ако намирате статията за полезна или пък тя ви вдъхновява, моля, споделете я, за да достигне до повече хора! Ако пък искате да се видим на живо, заповядайте на 3.12.2019, за да предприемем заедно стъпка напред към увереността. Запазете си място тук: https://bit.ly/2PGzhKw

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

„Изследванията ми може и да са перфектни, но на мен ми прилошава всяка сутрин. Как да отида на работа като ме е страх, че ще се падна някъде навън?“, пита мъж на 40, потърсил помощта ми.

„Страхувам се, че нещо ще се обърка в последния момент и в крайна сметка няма да имам дете“, изплаква бременната в пети месец жена, която седи на дивана срещу мен.

А можете ли да си представите какво изпитва жената, която се страхува да напусне дома си, заради честите панически атаки? Стои си вкъщи и телефонът й звъни все по-рядко. Приятелките й една по една се отказват да се опитат да я измъкнат навън.

Нека да ви кажа една тайна – страховете са присъщи на всеки! Ако някой ви каже, че няма нищо, от което да се страхува, има два варианта – залъгва сам себе си или вас.

Всички се страхуваме. Въпросът е позволяваме ли на това да ни спре?

Притесненията свързани с нашето физическо, психическо и материално благополучие и това на хората около нас, са естествени. Към тях се добавят и страха от самота, от изоставяне, от провал, от успех, от не случване на важните за нас неща – да имаме щастлива връзка, дете, дом, работа, която ни развива и обезпечава… Списъкът при всеки човек е различен. Отклонение от нормата е по-скоро, ако той липсва. Към всичко това се добавят и различните фобии.

Като теглиш чертата разбираш, че за колкото и смел да си се имал, все има някое чудовище, което те е хванало за гърлото. Реакцията към страха обикновено е или желание да се изолираш или обратното – нужда да си заобиколен от много хора и да не оставаш сам със себе си. Във всички случаи обаче той те сковава и не ти позволява да мислиш и действаш рационално.

Как да преборим страховете си?

1. Признай страха – не се опитвай да бягаш от него, да го отричаш или да се правиш, че го няма, заравяйки глава в пясъка като щраус. Последната поза благоприятства страхът да те нападне в гръб, когато най-малко очакваш и да ти разкаже играта, както той си знае. Всеки, участвал в някакъв двубой ще потвърди, че е от огромна полза да познаваш противника – така му знаеш номерата и си подготвен за тях. Опознавайки страха можеш да прецениш до каква степен той е обективен.

2. Приеми, че страхът е част от теб и не му се ядосвай. Колкото повече обръщаме внимание на това, което ни дразни, толкова по-голямо става то. Затова се опитай да погледнеш на страха като на свой приятел. Отговори си на въпроса по какъв начин този ти страх ти е помагал в миналото? Може би те е предпазил от някоя тинейджърска щуротия, попречил ти е да си разбиеш главата в необмислена постъпка? Във всяка ситуация – дори най-разстройващата и гадната има и добра страна. Няма изключения – просто така е устроен светът – в идеята за ден, стои нощта.

exwnlcg7ijbnab7j2p3t3. Дай си сметка, че страхът ти не е реалност – той е плод на ума и на въображението ти, на твоята вътрешна нагласа. Той е заложен в гените ни от далечни прародители, които са се борили за оцеляването си в свят, пълен с опасности и зверове. Култивиран е от родителите ни с доброжелателното – „не се катери, ще паднеш“, „не се доверявай на непознати“, „пари се печелят трудно, пази ги“, „хората са лоши“, „трябват връзки за всичко“, „смисъла на живота са децата – за теб живея“… Може да се изброява до безкрай.

Ние сме почвата, в която нашите родители са посели зрънцата на собствените си разбирания и ограничаващи убеждения. Направили са го от грижа и желание да ни подготвят за живота. Само че тези семена, вместо да ни дават криле и да ни помагат да полетим, ни привързват към земята като тропически лиани. За да ги разсечем, трябва да си дадем сметка, че тези страхове са ни предадени по наследство и да сменим нагласата си. Постижимо е и работата със специалист помага за целта.

4. Какво е най-лошото нещо, което може да ти се случи, ако  предприемеш действието, от което се страхуваш? Бъди реалист, отговаряйки на този въпрос. Не оставяй на съзнанието ти да рисува апокалиптични картини, а използвай статистиката. Колко процента от хората са били нахапани от куче до смърт, колко са изгубили живота си в самолетна катастрофа, колко са останали без деца и т.н.? Какъв е обективният шанс точно ти да си част от този процент?

5. Страхът намалява, когато вървиш срещу него – дори една малка крачка да направиш в посока нещото, от което се страхуваш, тя покачва твоята увереност, повишава самоуважението ти и смалява чудовището, срещу което си се изправил. Ако се страхуваш от кучета, погали някое пале, ако не можеш да пътуваш с метро, си наложи да влезеш в тунела и да постоиш там 2 минути, утре 5. Наложи си да се изправиш срещу страха си и да направиш първата стъпка, дори да е микроскопична. След това си признай победата, похвали сам себе си и утре действай пак. След като си престъпил първия път, можеш да го направиш отново, нали?

overcoming-fear6. За всяко нещо си има първи път – казвам го не аз, а Сър Едмънд Хилари, първият покорил връх Еверест: „Имахме непрестанния страх от това, че всъщност не знаехме дали е физически възможно да стигнеш върха, тъй като твърде много експедиции са били неуспешни в опитите си. Имахме и тази сериозна психологическа бариера за преодоляване. След като ние веднъж стигнахме върха и показахме, че това е възможно, това до някъде облекчи задачата за всички останали след нас.“

Това, че никой до сега не е правил нещо, не означава, че то е невъзможно – уточнявам го в случай, че мечтата ти е наистина мащабна. След като главата ти е стигнала до мисълта за нея, значи има как да бъде осъществена. Примерите са безкрайно много.

7. Погледни на страха като на нещо конструктивно – притеснение, което те кара да се развиваш, да работиш над себе си, да търсиш изход. Точно твоят страх те накара да прочетеш тази статия, нали?

8. Намери си подходящо обкръжение – нека то е от хора, които имат силата и смелостта да се изправят пред страховете си и да реализират целите си, да вярват и да вървят напред. Тези, които се вайкат, не правят нищо и оправдават с обстоятелствата, не са подходяща компания за теб. Нали си чувал, че човек е средното на петте човека, с които общува най-много – и като доходи, и като постижения и като нагласа към живота. Огледай се, кои са твоите пет човека? Нищо чудно и ти като мен преди известно време да направиш тази сметка и да не харесаш резултата. Ако е така, нуждата от промяна е спешна.

 „Страхът може да те направи затворник. Надеждата може да те освободи“. Тази фраза от филма „Изкуплението Шоушенк“ се е запечатала в ума и сърцето ми от години. Повтарям си я всеки път като се паникьосам. За мен тя осветява два изхода като в тъмен киносалон. На единия пише „страх“, на другия „надежда“. Първият води към ступор и неадекватни действия, а зад втория ме чакат мечтите ми. Те са магнитът, към тях вървя. Понякога с олюляващи се крака и микроскопични стъпки, но вървя, защото знам, че стигайки там, вече ще съм по-добра версия на себе си и ще съм благодарна за пътя.

Побеждаваме страха когато сме в служба на себе си и на мисията си и не му позволяваме да ни отклонява. Той се храни от вътрешното ни противоречие и от липсата ни на вяра в собствените сили. Показвайки си, че можем да вървим напред въпреки него, ние всъщност вече сме му видели сметката.

Още за СТРАХОВЕТЕ – техните ПРОЯВЛЕНИЯ, ИМЕНА и ЛИЦА, можете да научите от видеото:

 

Накрая искам да отбележа три от причините хората да се провалят в борбата със страховете:

1. Не отчитат малките си победи. Обявяват ги за незначителни и нищожни и по този начин убиват мотивацията си да опитват.

2. Не са достатъчно упорити, за да превърнат постигнатото в навик и системата им ги връща в изходна позиция. Ние сме свикнали със статуквото и несъзнателно го поддържаме като намираме извинения защо не предприемаме стъпки за промяна – нямам време, разболях се, обстоятелствата са такива сега…

3. Не намират съюзници в борбата – твърде горди са, за да потърсят помощ и подкрепа в околния свят или очакват да я получат от най-близките си хора. Те пък често носят подобни модели като тези, срещу които човекът се бори в момента или не разполагат с капацитета, устойчивостта и емпатията, за да им я осигурят, въпреки доброто си намерение.

Страхът е част от нас, но това не означава, че ние сме страхът или сме страхливи. Каквато и емоция да изпитваме, не бива да се идентифицираме с нея. В нас винаги остава здравата, хармонична, съвършена същност, с която сме се родили. Тя е като синьо, спокойно небе. А всичко, което ни пречи – страховете, вината, болката, негативните вярвания и убеждения, са като облаци по него. Нужен е вятър, за да ги разпръсне и отнесе. Осъзнаването на проблемите, тяхната преработка, създаването на нови когнитивни схеми и на навици, са вятърът на личностното развитие и на пътя към по-добра версия на себе си.

Страховете са трамплин за промяна. Колкото по-устойчиви са, толкова по-голям е потенциалът им да ви изтласкат нагоре.
Ако сте готови за засилка и скок, ви очаквам във вторник, на 22 октомври 2019 г., за да кажем “СБОГОМ, СТРАХОВЕ!“ Лекцията е с практическа насоченост, ще има лесно приложими и работещи техники и упражнения.
За подробноти и записвания, проследете линка- https://www.facebook.com/events/805662383183252/

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
И не забравяйте, имате възможност за конкретни действип, които да ви подкрепят, на 22.10 като участвате в “СБОГОМ, СТРАХОВЕ!“!

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Знаете ли колко често се случва мои клиенти (предполага се – осъзнати хора, които посещават психолог) да считат, че физическите болки, които изпитва, не са по „моята част“?  Без да претендирам, че разбирам от всичко, аз знам, че болката е симптом, начинът на тялото да ни каже, че нещо, някъде сме объркали по пътя.

Има множество симптоми, но всички те са израз на едно и също събитие, което наричаме болест и което винаги се разиграва в съзнанието на човека. Така както тялото не може да живее без съзнание, не може и „да се разболее“ без съзнание, твърди Рюдигер Далке в книгата си „Болестта като път“. Два пъти съм посещавала негови семинари и съм докосната от начина, по който той – лекарят, едновременно се гордее от своята човеколюбива професия и се срамува от избора на голяма част от представителите на медицинското съсловие да приемат болестта като нещо, касаещо само отделен орган, система и нямащо нищо общо с личността на човека, с цялостта му на дух, психика и тяло.

Харесва ми примера със светещата лампичка на таблото на колата – когато тя се появи, знаем, че нещо, някъде в невидимите за нас системи не е наред и отиваме при механик. Как ще реагираме, ако той ни предложи да ни „реши“ проблема като отвие крушката на лампичката? Изглежда нелогично, нали? Тогава защо приемаме за подходящо лекарят ни да търси най-подходящото хапче, с което да тушира и спре болката? Защо не искаме да рискуваме като подминем симптомите на колите и просто изключим лампичките, а искаме да изгасим SOS сигналите на телата си?

Казано с думите на Далке, болестта е състояние на човека, което сочи, че неговото съзнание вече не е в ред или в хармония. Тази загуба на вътрешн равновесие се явява в тялото като симптом…Той ни информира, че като хора, като духовни създания сме болни, т.е. равновесието на душевните ни сили е нарушено. Симптомът е партньор, който ни помага да разберем какво ни липсава и съответно да превъзмогнем същинската болест.

Кой симптом за какво ни предупреждава, е обширна тема, по която мои предпочитани наръчници са вече споменатата книга „Болестта като път“ и „Твоето тяло казва: Обичай се!“ на Лиз Бурбо. В случая обаче споделям с вас кратък наръчник от zdraven.bg, който може да послужи за отправна точка във вашите търсения. Той е изграден върху идеята, че нашите мисловни модели определят изживяванията ни и са в основата на симптомите и болките на телата ни, които пък отразяват състоянието на вътрешния ни свят. Въпреки че в някои случаи тълкуването на симптомите, посочени в статията, е различно от това в другите източници, а и по разбираеми причини – доста схематично, вярвам, че то е от полза да ни подкрепи в търсенето на отговори за това какви са отклоненията в нашата хармония. Нещо като указателна табела по Пътя – дали ще я ползваме или ще профучим край нея с 200, е въпрос на лична преценка и индивидуално разбиране за крайна цел безопасно шофиране.

Ето основни болни места по човешкото тяло и вероятните причини за това:
Ако боли врат: Това е отказ да се види другата страна на нещата; инат; липса на гъвкавост.
Болка в рамене: Раменете представляват умението да се радваме на нещата. При болка – възприемаме нещата като бреме.
Болка по гръбнака: Гръбнакът символизира опората в живота. При болка в горната част на гръбнака – липсва емоционална подкрепа; човек се чувства необичан.
При болка в средната част на гръбнака – чувство на вина и застой в минали събития.
При болка в долната част на гръбнака – старх за материалната сигурност.
Болка в лактите: Срещаме трудност при приемане на новото, а има промяна в посоката.
Болка в китките: Китките са символ на лекота и движение. При болка – означава липсата им.
Болка в коленете: Липса на гъвкавост в мислите, идеите и действията; инат; страх.
Болка в глезените: Глезените символизират умението да се изпитва наслада. При болки – липса на гъвкавос; блокирана вина.
Болка в палеца на крака: Човек не умее да се радва и весели.

Други връзки между болка или състояние и емоционалното поведение:
Артрит: човек се чувства необичаен.
Възпаление: страхове.
Болка в ставите: промяна в посоката на живота.
Навяхване и изкълчване: нежелание за движение в определена посока; гняв и съпротива.
Схващане и скованост: консервативно и праволинейно мислене и поведение.
Слабост и отпуснатост: нужда от умствена почивка.

По азбучен ред
Абцес (гноен) – Безпокоящи мисли за обиди, пренебрежение и гняв.
Алкохолизъм – “На кого му пука“. Чувство за безполезност. Неприемане на собствената личност.
Алергия – Кого не понасятe? Отрицание на собствената сила.
Аменорея (липса на менструация 6 и повече месеца) – Нежелание да бъде жена. Неприязън към самата себе си.
Амнезия (загуба на паметта) – Страх. Бягство от живота. Неспособност да отстоиш, да защитиш себе си.
Ангина – Въздържане от груби думи. Чувство на неспособност да изразиш себе си.
Анемия (малокръвие) – Отношение от типа “Да, но…“. Липса на радост. Страх пред живота. Ниско самочувствие.
Анемия – Вярата в собствената нищожност отнема радостта от живота.
Аноректално кръвотечение (наличие на кръв в изпражненията) – Гняв и разочарование.
Анус – Неумение да се избавите от натрупаните проблеми, обиди и емоции.
Анус (гноен абсцес) – Злоба към това, от което искате да се избавите.
Анус (фистула) – Непълно изчистване от остатъците. Нежелание за раздяла с натрупаните боклуци от миналото.
Анус (болка) – Чувство на вина. Желание за наказание.
Апатия – Съпротивление на чувствата. Подвластност на емоциите. Страх.
Апендицит – Страх. Страх от живота. Блокиране на всичко добро.
Апетит (загуба) – Страх. Самозащита. Недоверие към живота.
Апетит (увеличен) – Страх. Нужда от защита. Осъждане на емоциите.
Артерии – По артериите тече радостта от живота. Проблеми с артериите – неумение да се радвате на живота.
Артрит на пръстите на ръцете – Желание за самонаказване. Самопорицание. Чувство, че сте жертва.
Артрит – Чувство, че не те обичат. Критика, обида.
Астма – Неспособност да дишаш за собствено добро. Чувство за подтиснатост. Сдържане на ридаене.
Астма при бебета и деца – Боязън от живота. Нежелание да бъдат тук.
Атеросклероза – Съпротивление. Напрежение. Непоколебима тъпота. Отказ да се види хубавото.
Бедра (горна част) – Устойчива опора на тялото. Основен механизъм за движение напред.
Бедра (заболявания)- Страх от движение напред при изпълнение на основните задачи. Липса на цел.
Бяло течение – Убеждение, че жените са безсилни да влияят на противоположния пол. Злоба към партньора.
Безплодие – Страх и съпротива към жизнения процес или липса на потребност за придобиване на родителски опит.
Безсъние – Страх. Недоверие към жизнения процес. Чувство на вина.
Болест на Адисон (бъбречна недостатъчност) – Остър емоционален глад. Гняв, насочен към себе си.
Болест на Алцхаймер (вид старческо слабоумие) – Нежелание да се приеме света такъв, какъвто е. Безнадеждност и безпомощност. Гняв.
Болест на Ходжкин (заболяване на лимфната система) – Чувство за вина и страх, че не сте на висота. Напрегнати опити да се докажат със своята ценност до положение, докато в кръвта не изчезне запасът от необходимите й вещества. В гонитба за самоутвърждаване забравяте за радостта от живота.
Болка – Чувство за вина. Вината винаги изисква наказание.
Болки от газове в червата (метеоризъм) – Стягане. Нереализирани идеи.
Брадавици – Израз на ненавист.
Бронхи – Напрежение в семейството. Спорове и критики.
Булимия – Страх и безнадеждност. Преизпълване и избавяне от чувство за ненавист към себе си.
Вагинит – Злоба към партньора. Чувство на вина на сексуална почва. Самонаказание.
Варикозно разширени вени – Присъствие в неприятна за вас ситуация. Неодобрение. Чувство за затрупване с работа.
Венерически болести– Чувство за вина на сексуално почва. Желание да наказваш. Увереност, че гениталите са срамни, греховни и мръсни.
Вирусни инфекции- Липса на радост в живота. Огорчение.
Витилиго – Чувство за пълно отчуждение. Не се намирате в свой води. Не сте член на групата.
Венци: заболявания – Неспособност да изпълнявате решения. Липса на ярко изразено отношение към живота.
Вирусни инфекции – Липса на радост в живота. Огорчение.
Враснал нокът на крака – Безпокойство и чувство за вина по повод вашето желание за движение напред.
Възпаление – Страх. Ярост. Възбудено съзнание.
Възпалителни процеси – Условията, в които се налага да живеете, предизвикват гняв и разочарование.
Гангрена – Болезнена чувствителност на психиката. Радостта потъва в лоши мисли.
Гастрит – Чувство за обреченост. Неопределеност.
Гениталии: проблеми – Страх да не се окажеш на нужната висота.
Глава (световъртеж) – Мимолетни, несвързани мисли. Нежелание да видиш.
Главоболие – Собствена недооценка. Самокритика. Страх.
Глухота – Неприемане, упоритост, изолация.
Гонорея – Потребност от наказване.
Грип – Реакция на негативно настроено обкръжение, общоприети отрицателни принципи. Страх. Вяра в статистиката.
Гъбички – Назадничави убеждения. Нежелание да се разделиш с миналото. Миналото влияе над настоящето.
Гърди – Символизират майчинската грижа, износване, кърмене.
Гърди: заболявания – Отказ да се “храните“. Поставяте себе се на последно място.
Гърди: киста, уплътнения, болезнени усещания (мастит) – Прекалено много грижи. Излишна протекция. Насилие над личността.
Гърло– Канал на експресивността и творчеството.
Гърло: болести Неспособност да отстояваш себе си. Преглътнат гняв. Творческа криза. Нежелание за промяна.
Дебело черво – Символизира избавянето от ненужното. Асимилация. Изчистване.
Дебело черво: проблеми- Страх да се избавиш от всичко отживяло и ненужно.
Депресия – Гняв, които вие, по ваше мнение, нямате право да чувствате. Безнадеждност.
Диабет – Мъка по несбъднатото. Силна нужда от контрол. Дълбока печал. Не е останало нищо приятно.
Дизентерия (амебна) – Увереност, че се стремят да се домогнат до вас.
Дизентерия (бактериална) – Потиснатост и безнадеждност.
Дизентерия– Страх и концентриран гняв.
Дисменорея (нередовен цикъл) – Гняв, обърнат към себе си. Ненавист към женското тяло или жените.
Дишане – Символизира способността да вдишаш живота.
Дишане: болести – Болезнен страх или отказ да вдъхнете живота с пълни гърди. Не признавате правото си да заемате пространството или да съществувате.
Жлъчно-каменна болест – Огорчение. Тежки мисли. Проклятия. Гордост.
Жълтница/хепатит А/ – Вътрешна и външна предубеденост. Едностранни изводи.
Задържане на течности – Какво се страхувате да загубите?
Запек – Нежелание да се разделиш с остарели мисли. Потъване в миналото. Понякога язвителност.
Зъби – Символизират решения.
Зъбни болести – Продължителна нерешителност. Неспособност за разбиране на идеите, за техния последващ анализ и вземане на решение.
Изкривяване на гръбначния стълб – Неспособност да плуваш по течението на живота. Страх и опити да задържиш остарели мисли. Недоверие към живота. Липса на цел.
Излишно тегло – Страх. Нужда от защита. Нежелание да чувстваш. Беззащитност, самоотричане. Подтиснат стремеж да постигнеш желаното.
Импотентност – Сексуално напрежение, чувство за вина. Социални убеждения. Озлобеност към партньора. Страх от майката.
Инфекции – Раздразнителност, гняв, досада.
Кандида – Чувство за разпиляване. Силно разочарование и гняв. Претенции и недоверие към хората.
Катаракта – Неспособност да гледаш радостно напред. Мъгливо бъдеще.
Кашлица – Желание да извикаш на целия свят. “Вижте ме, чуйте ме!“
Кератит – Силен гняв. Желание да удариш който и каквото видиш.
Киселини в стомаха – Страх, страх, страх.
Кисти – Неудовлетвореност. Разкаяние. Стремеж да се избавите от ситуация.
Киста – Постоянно прехвърляне в главата на предишни обиди. Неправилно развитие.
Китки – Символизират движение и лекота.
Кожа (болести) – Безпокойство, страх. Стари, неприятни чувства, останали в душата. Заплахи.
Кожа – Защитава нашата индивидуалност. Орган на чувствата.
Колена (заболявания) – Инат и високомерие. Неспособност да бъдеш гъвкав. Страх. Нежелание да отстъпиш.
Колена – Символ на гордостта. Усещане за изключителността на собственото Аз.
Коленни стави – Липса на гъвкавост и чувство за вина.
Колики – Раздразнение, нетърпение, неодобрение към околните.
Колит – Неувереност. Символизира липсата на способността леко да се разделяш с миналото.
Кома – Страх. Избягване на някой или на нещо.
Конюнктивит – Гняв и разочарование. Нежелание да видиш.
Копривна треска – Дребни, скрити страхове. Стремеж да направиш от мухата слон.
Коронарна тромбоза – Чувство за самота и страх. “Имам недостатъци. Нищо не правя. Никога няма да постигна това“.
Костен мозък – Символизира дълбоките убеждения, касаещи самите вас. И то, как се поддържате и грижите за себе си.
Кости – Символизират структурата на Вселената.
Костни заболявания (деформации) – Угнетена психика и напрежение. Нееластични мускули. Тъжни и мрачни мисли и думи.
Костни заболявания (счупване или пукване) – Бунт против чуждата власт.
Кръв (заболявания) – Липса на радост. Липса на движение на мисълта.
Кръвно (повишено налягане) – Неразрешени остарели емоционални проблеми.
Кръвно (понижено налягане) – Липса на любов в детството. Понижено настроение. “Все едно нищо няма да стане“.
Кръв (съсирване) – Затваряте потока на радостта.
Кръв – Символизира радостта, свободно циркулираща в тялото.
Кръвотечение от венците – Липса на радост от решенията, които вземате в живота.
Кръвотечение – Радостта си отива. Гняв.
Лакът – Символизира смяна на посоката и възприемане на нов опит.
Ларингит – Злобата отвътре пречи да говорите. Стратъх ви пречи да се изказвате. Стига ми това.
Левкемия – Силно подтисната вдъхновение. “На кого е нужно това?“
Лимфа (заболявания) – Предупреждение за това, че трябва да се преориентирате към най-главното в живота: любовта и радостта.
Лице – Символизира това, как се представяме пред света.
Лява страна на тялото – Символизира възприемчивостта, женска енергия, жена, майка.
Мазоли – Дълбоко вкоренени мисли, стремеж да съхраните в съзнанието си цялата болка на миналото. Закостенели концепции и мисли. Вкоренен страх.
Малария – Небалансирани отношения с природата и живота.
Матка – Символ на храм на творчеството.
Менингит – Възбудени мисли и злоба към живота.
Менопауза (проблеми) – Страх, че някой губи интерес към Вас. Страх от остаряването. Омраза към себе си. Лошо самочувствие.
Менструация (проблеми)– Отхвърляне на своята женственост. Чувство за вина, страх. Убеденост, че всичко, което е свързано с гениталиите е греховно или нечисто.
Мигрена – Ненавист към принуждението. Съпротивление срещу хода на живота. Сексуални страхове (мастурбацията обикновено отслабва тези страхове).
Миризма на тялото – Страх. Нехаресване на себе си. Страх пред другите. Понякога язвителност.
Миризма от устата – Гневни мисли, мисли за мъст. Пречи ви миналото.
Мозък (оток) – Неправилни убеждения. Инат. Отказ да преразгледаш остарели стереотипи.
Мозък – Символизира компютър, пулт за управление.
Морска болест – Страх. Страх от смъртта. Липса на контрол.
Мускули (дистрофия) – Няма смисъл да порастваш.
Мускули – Съпротивление към новия опит. Символизира способността за движение по житейския път.
Надбъбречни жлези: заболявания – Понижено настроение, подтискане на самия себе си. Чувство за тревога.
Нарколепсия – Не си в състояние да се справиш с каквото и да е. Панически страх. Желание да заминеш далеч от всички и всичко. Нежелание да се намираш тук.
Невроза – Страх. Безпокойство. Борба, суета. Недоверие към жизнения процес.
Незадържане (урина) – Препълване с емоции. Многогодишно сдържане на чувствата.
“Неизлечими болести“ – В настоящия момент не е възможно лечение с външни средства. Трябва да се вгледате в себе си, за да се излекувате. Идвайки отникъде, отива никъде.
Нерви – Символизират връзката. Орган на възприятие.
“Нервен“ стомах – Животински страх, ужас, безпокойство.
Нервен срив – Егоцентричност. Запушване на каналите за общуване.
Нефрит – Твърде силна реакция към разочарованията и неуспехите.
Нещастни случаи – Неспособност да отстоявате себе си. Бунт срещу властта. Вяра в насилието.
Нокти – Символ на защита.
Нокти (гризане) – Усещане за безизходица. Ненавист към единия от родителите.
Нос (запушен) – Непризнаване на собствената ценност.
Нос (кръвотечение) – Нужда от признание. Усещане, че не те признават и не те забелязват. Силна потребност от любов.
Онемяване (внезапно възникнало усещане за онемяване) – Сдържане на чувствата, уважението и любовта.
Оплешивяване – Страх. Напрежение. Стремеж да се контролира всичко. Недоверие към процеса на живот.
Остеомиелит – Гняв и разочарование към самия живот. Чувство, че никой не те поддържа.
Остеопороза – Усещане, че в живота няма за какво да се захванеш. Нямаш опора.
Отделяне на гной – Гняв към неспособността да вземате решения. Хора с неопределено отношение към живота.
Отит – Гняв. Нежелание да слушаш. Шумен дом. Родителите се карат.
Отоци – Задържате в себе си стари обиди и сътресения. Силно угризение на съвестта. С кого или с какво не искате да се разделите?
Очи – Символизират способността ясно да се вижда миналото настоящето, бъдещето.
Очни болести – Не харесвате това, което виждате в собствения си живот.
Очни болести: астигматизъм – Неприемане на собственото аз. Страх да видите себе си в истинската светлина.
Очни болести: глаукома – Нежелание да простите. Подтискате стари обиди.
Очни болести: далекогледство – Усещане, че не сте от този свят.
Очни болести: детски – Нежелание да се види какво става в семейството.
Очни болести: катаракта – Неспособност да гледате с радост напред. Мрачно бъдеще.
Очни болести: късогледство – Страх от бъдещето.
Панкреатит – Неприемане. Гняв и безизходност; струва ти се, че животът е загубил своята привлекателност.
Паразити – Настъпва власт на другите, позволявате им да вземат връх.
Паралич – Страх, ужас. Избягване на ситуация или човек. Съпротивление.
Паркинсон – Страх и силно желание да контролирате всички и всичко.
Пикочни пътища (инфекция) – Раздразнителност. Злоба – обикновено към противоположния пол или към сексуалния партньор. Прехвърляте вината на другите.
Пикочопровод (възпаление – уретрит) – Озлобленост. Отегчаване. Обвинение.
Плач – Сълзите са реката на живота, те текат и от радост, и от мъка.
Пневмония – Отчаяние. Умора от живота. Емоционални рани, които не могат да се заличат.
Повръщане, повдигане – Отричане на идеите. Страх от новото.
Подагра – Потребност от доминиране. Нетърпение. Гняв.
Подуване – Затъване в мисли.
Полимиелит – Парализираща ревност. Желание да задържиш някого.
Поражение на лицевия нерв – Голямо усилие, за да сдържите гнева си. Нежелание да изразите чувствата си.
Пороци – Бягство от себе си. Страх. Неумение да обичаш себе си.
Порязване – Наказание за отстъпване от собствените правила.
Предменструален синдром – Позволявате да цари безпорядък. Усилвате външното въздействие. Отхвърляне на женските процеси.
Припадък – Страх. Не мога да се справя.
Пристъпи (припадъци) – Бягство от семейството, от себе си, от живота.
Пристъпи (задух) – Страх. Недоверие към живота. Затънали сте в детството си.
Проказа – Пълна неспособност да управляваш живота си. Вяра в собствената непригодност.
Простата (заболявания) – Вътрешен страх от отслабване на мъжествеността. Започвате да се предавате. Сексуално напрежение и чувство за вина. Вяра в остаряването.
Простуда – Твърде много събития едновременно. Безпорядък. Дребни обиди. Убеждения от типа “Всяка зима три пъти ме хваща настинка“
Пръсти – Символизират млечните жлези.
Пръст (палец) – Символ на интелект и безпокойство
Пръст (показалец) – Символ на “его“-то и страха.
Пръст (среден) – символ на гняв и сексуалност.
Пръст (безименен) – Символ на приятелски и любовни връзки и свързаните с тях мъка и печал.
Пръст (малък) – Символ на семейството и свързаното с него лицемерие.
Психоза – Бягство от семейството. “Излизане“ от себе си. Отчаяние и избягване от живота.
Псориазис – Страх, че ще те обидят. Загуба на самоусещане. Отказ да приемете отговорност за собствените чувства.
Пъпки – Липса на емоционална защита. Съпротивление.
Радикулит – Лицемерие. Страх за пари и за бъдеще.
Раждане – Символизира начало на жизнен процес.
Раждане (отклонения) – Карма. Вие сами сте решили да се появите по този начин. Ние си избираме родителите и децата.
Разстройство (диария) – Страх. Отказ. Избягване.
Рак – Дълбока рана. Стара обида. Голяма тайна или мъка не дават покой. Съхранено чувство за ненавист.
Рамене – Символизират способността да преминаваш през препятствията на живота.
Рани – Чувство за вина и гняв, отправени към себе си.
Ранички (на устните или в устата) – Обвинения. Сдържани отровни думи.
Ранички (по тялото) – Неизразен гняв.
Разтягане – Гняв и съпротивление. Нежелание да вървите по някакъв определен път в живота.
Рахит – Емоционален глад. Нужда от любов и защита.
Ревматизъм – Чувство за собствена уязвимост. Потребност от любов. Хронични огорчения. Обида.
Ревматичен артрит – Крайно критично отношение към проява на сила. Чувство, че някой ви въздейства твърде много.
Респираторни заболявания – Страх да дишате живота с пълна сила.
Ригидни мускули – Непреклонна упоритост.
Ръце (кисти) – Държат и управляват. Хващат и държат. Стискат и отпускат. Ласкаят. Щипят. Всевъзможни видове общуване с миналото.
Ръце – Изразяват способността да се съхрани жизнения опит.
Сенна хрема – Емоционална борба. Чувство за вина. Убеденост, че ви преследват.
Синузит – Раздразнение, предизвикано от един от близките.
Сифилис – Злоупотреба със своята сила и ефективност.
Скелет – Разрушаване на структурите. Костите символизират зданието на нашия живот.
Слабост – Нужда на ума от почивка.
Слабоумие – Нежелание да приемаш света такъв, какъвто е. Безнадеждност и безпомощност. Гняв.
Сливици – Символизират “сдържаност“. Нещо може да започне и без вашето участие и желание.
Слънчев сплит – Център на интуицията.
Сляп цирей – Силен гняв по повод собствени несправедливи действия.
Спазми – Въображаеми мисли, породени от страх.
Спастичен колит – Страх да не изпуснете нещо от ръце. Ненадеждност.
СПИН/ХИВ– Чувство за беззащитност и безнадеждност. Вяра в собствената нищожност. Неприязън към себе си. Чувство за сексуална вина.
Спонтанен аборт – Страх. Страх от бъдещето: “Не сега – после“. Грешен избор в момента.
Срамна кост – Символизира защитата на половите органи.
Стави – Символизира смяна на направлението в живота и лекотата от тези движения.
Старост – Връщане в “безпроблемното детство“. Нужда от грижа и внимание. Това е начин за контрол над околните.
Стомах – Склад на храната. Отговоря и за “усвояване на мислите“.
Стомашни болести – Ужас. Страх от новото. Неспособност да усвоите новото.
Стъпала – Символ на нашето разбиране на самите себе си, на другите хора.
Стъпала (болести) – Страх от бъдещето и от страх от това, че няма да направите и крачка напред.
Сухота в очите – Лоши очи. Нежелание да гледате с любов. По-скоро да умра, отколкото да простя. Злорадство.
Сърбежи – Желания, които противоречат на характера ви. Неудовлетвореност. Разкаяние. Стремеж да се избавите от ситуация.
Сърце – Символизира центъра на любовта и безопасността.
Сърце (болести) – Стари емоционални проблеми. Липса на радост. Вяра в необходимостта от напрежение и стрес.
Сърце (пристъпи) – Липса на радост в сърцето заради пари или кариера, или за нещо друго.
Тения (глисти) – Силна убеденост, че сте жертва и вършите грехове. Безпомощни сте пред разбиранията си за това, как трябва да се отнасят другите към вас.
Тикове – Страх. Усещане, че другите те наблюдават.
Тонзилит – Страх. Подтискане на емоциите.
Травми – Гняв, обърнат към себе си. Чувство за вина.
Тревога – Недоверие към жизнения ход и неговия естествен процес.
Треска – Вътрешна стегнатост, отстъпление и отдръпване в себе си. Стремеж да отстъпиш. “Оставете ме на мира“
Туберкулоза – Разточителство поради егоистичност. Собственичество. Жестоки мисли.
Увиснали черти на лицето – Резултат от “увиснали“ мисли в главата. Обида към живота.
Умора – Съпротивление, скука. Занимания с нелюбими неща.
Уста – Символизира възприемането на нови идеи.
Уста (заболявания) – Превзетост. Неспособност за възприемане на нови мисли.
Ухапване – Страх. Откритост към всякакво пренебрежение.
Ухапване от животни – Гняв, обърнат навътре. Потребност от наказание.
Ухапване от насекоми – Чувство за вина от дребнавост.
Уши – Изразяват способността да слушаш.
Фиброкистозна дегенерация – Пълна убеденост, че животът не носи нищо хубаво. “Бедничкият Аз“
Фиброма и киста – Помните обидата, нанесена от партньора. Удар по женското самолюбие.
Флебит (възпаление) – Гняв и разочарование. Прехвърляне на вината на другите за това, че в личния живот има малко радост или тя съвсем липсва.
Фригидност – Страх. Неприемане на насладите. Убеденост, че секса е лошо нещо. Безчувствени партньори. Страх от бащата.
Хемероиди – Гняв към миналото. Страх от раздяла. Тягостни чувства.
Хепатит B и C– Съпротива към промените. Страх, гняв, ненавист. Черният дроб е мястото на гнева и яростта.
Херния – Прекъснати отношения. Непрежение, отегченост, неправилно творческо самоизразяване.
Херпес – Желание да правиш всичко не както трябва. Неизказана мъка.
Хипервентилация на белия дроб – Страх. Съпротива към промените. Недоверие към процеса на промяна.
Хипертиреоза – Гняв към игнориране на вашата личност. Отпускане на ръце. Чувство за безнадеждност, застой.
Хиперфункция (повишена активност) – Старх. Огромно напрежение и трескаво състояние.
Хипогликемия (понижено състояние на глюкоза в кръвта) – Смазване от тежестта на живота “На кого му трябва“.
Хипофиза – Символизира центъра за управение.
Хирзутизъм (прекалено окосмяване при жените) – Скрит гняв. Обикновено използваното прикритие е страх. Стемеж към обвиняване. Нежелание да се занимаваш със самовъзпитание.
Хранително отравяне – Позволятате на друг да вземе контрола в свои ръце.
Хрема – Молба за помощ. Вътрешен плач.
Хронични болести – Нежелание за промени. Страх пред бъдещето. Чувство за опасност.
Хъркане – Нежелание да се разделиш с остарели стереотипи.
Целулит – Натрупан гняв и самонаказание.
Циркулация – Символизира способността да чувстваш и изразяваш позитивни емоции.
Цистит (болест на пикочния мехур) – Тревожно състояние. Боите се да си дадете свобода.
Челюст – Гняв. Обида. Желание за мъст.
Черва проблеми – Страх да се избавиш от всичко отживяло и ненужно.
Черва – Символизират избавяне от ненужното. Асимилация. Леко изчистване.
Черен дроб (заболявания) – Постоянни оплаквания. Оправдаване на собствената придричивост. Лошо самочувстие.
Черен дроб – Съсредоточване на гняв и примитивни емоции.
Шия – Символизира гъвкавост. Способност да видиш какво става зад гърба ти.
Шия (болести) – Нежелание да видите другата страна на въпроса. Упоритост. Липса на гъвкавост.
Шум в ушите – Нежелание да чуеш вътрешния глас. Инат.
Щитовидна жлеза – Най-важната жлеза за имунната система. Чувство, че ви атакува живота. “Те се стремят да се доберат до мен“.
Щитовидна жлеза (болести) – Унижение. Никога не мога да направя това, което искам. Кога ще дойде моя ред?
Язва – Страх. Твърда увереност, че сте в загуба.
Яйчници – Символизират съзидателните центрове.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Ако пък още не сте си изтеглили безплатния ресурс „По пътя към бебето“, можете да го направите от линка: http://bit.ly/kniga-po-patia-kam-bebeto

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Работна сесия с двойка около деня, в който честваме деня на Независимостта, завърна при мен темата за независимостта и зависимостта в партньорството.  От една страна е инстинктът за самостоятелност, за отделеност, от друга –  невротичната потребност да притежаваме другия, да се слеем с него, да станем едно и така да си гарантираме, че няма да ни напусне…

Малко хора осъзнато си казват – „ей сега ще се слея с него, ще се претопим взаимно и край, заедно сме завинаги“. Повече са тези, които са убедени, че зачитат партньора си, уважават различията помежду си и му дават свобода, а на практика, очакват, че той ще се държи, мисли и постъпва като тях. Ако не го прави, значи не ги обича и това е повод за гняв. Не би трябвало партньорството де е инструмент за насаждане на чувство за вина и невроза, но често тъкмо това се случва.

Ако сме осъзнати, че всеки ден правим ИЗБОРА да бъдем заедно, защото имаме свободна воля и никой, нищо не може да ни принуди, тогава броят на разводите/разделите рязко ще спадне. Причината тях да ги има в такова пищно изобилие (както и толкова много връзки да продължават, въпреки кошмара, който представляват) е, че заедността се превръща в ЗАВИСИМОСТ И ЗАДЪЛЖЕНИЕ, а любовта от копнея, жадувам, става ТРЯБВА, НАЛАГА СЕ.

Уейн Дайър във „Вашите слаби места“ пише: „Във взаимоотношенията, които почиват върху любовта, всеки от партньорите позволява на другия да бъде такъв, какъвто той самият избере – без никакви очаквания и изисквания. Това е искрена връзка между двама души, които толкова много се обичат, че нито един от двамата не ще очаква другият да бъде такъв, какъвто не би желал да бъде. Този тип взаимоотношения е толкова рядък, че почти се е превърнал в мит.

Представете си съюз с любимия човек, в който всеки от двамата може да бъде такъв, какъвто желае да бъде. Сега помислете какви всъщност са браковете на повечето хора. Как се промъква тази отвратителна зависимост и как помрачава отношенията?

Бракът може да бъде вълнуващо преживяване, когато двама души имат достатъчно увереност в себе си и се обичат достатъчно, за да ПОДХРАНВАТ по-скоро САМОСТОЯТЕЛНОСТ, отколкото зависимост, но в същото време споделят щастието с любим човек. Но когато двама души се стремят да създадат едно цяло или единият се опитва по всякакъв начин да командва другия, искрата, която е у всички нас, избухва и ние започваме да се борим за най-значимата човешка потребност – от независимост.

Дългогодишният брак невинаги означава щастлив брак. Мнозина съпрузи остават заедно от страх пред неизвестността, от инертност или защото така е редно. В щастливия брак, когато и двамата съпрузи изпитват истинска обич един към друг, единият винаги е готов да позволи на другия да решава сам за себе си, без да го командва.

Зависимостта е, фигуративно казано, змията в рая на щастливия брак, тъй като създава модели на налагане и подчинение, с които разрушава взаимоотношенията. Това слабо място може да бъде премахнато, но битката ще е люта, защото става въпрос за власт и контрол, от които малцина са готови да се откажат без борба. Най-важното е зависимостта да не се смесва с любовта.

Колкото и странно да изглежда, браковете се заздравяват, когато в близостта между съпрузите остават празни пространства.

Ето някои често използвани стратегии за поддържане на нишките на властност и контрол в брака:

  • партньорът вика, кряска, повишава тон по различни поводи;
  • прилагат са заплахи от рода на “Ще те напусна, ще се разведа”;
  • правят се опити да се насажда чувство за вина. “Ти нямаш право да…”, “Не разбирам как можа да извършиш подобно нещо”;
  • прилага се поведение на гняв и невъздържаност – хвърляне на предмети, ругаене, чупене на мебели и т.н.;
  • залага се капанът на физическото страдание. Когато единият партньор не се подчинява на другия, този който обича да се налага, заявява че е получил сърдечен инфаркт, че има главоболие, болки в гърба и какво ли не още. Партньорът ви може да ви манипулира по този начин, ако се е научил, че щом се разболее, вие ставате послушен/а;
  • прилага се политика на мълчание. Мълчанието и умишленото цупене са отлични стратегии, с които единият може да се опита да накара другия да се държи както трябва;
  • пускат се в ход сълзите, за да може другият да се почувства виновен;
  • изиграва се сцена на напускане. Само като стане и излезе от къщи, единият партньор може да накара другия да се откаже от дадено поведение;
  • с “хватката” “Ти не ме обичаш вече” или “Ти не ме разбираш” единият партньор постига своето и увековечава зависимостта в брака.

Всички изброени стратегии са методи, с които единият принуждава другия да изпълнява отредената му роля в брака. Те се прилагат, когато дават ефект. Ако единият партньор откаже да бъде манипулиран по този начин, другият ще престане да използва тези методи.

И, обратно, ще свикне да ги прилага, ако другият поддава на уловките му. Ако реагирате с покорство, вие научавате другия, че можете да изтърпите всичко. Ако другите ви подценяват, това значи, че излъчвате сигнали, които ги карат да ви подценяват.

Вие можете да научите хората да се отнасят с вас така, както бихте желали да се отнасят. Това ще бъде дълъг и сложен процес, защото досега сте учили другите да се държат с вас другояче.

Вие можете да извършите промяната, независимо дали става въпрос за работата, семейството, магазина, автобуса, или за всяко друго място, където не се отнасят добре към вас. Вместо да си задавате въпроса “Защо те не се държат по-добре с мен?”, се запитайте: “Какво правя, че уча хората да се държат така с мен?” Огледайте самия себе си и започнете да внасяте промяна в реакциите и поведението си. „

Отново стигаме до това да поемем лична ОТГОВОРНОСТ за това, което е на пътя ни. Променяйки отношението към себе си и начина, по който четем и приемаме случващото се, реалността ни става различна. Назовавайки ясно и от сърцето това, от което имаме нужда, с пълната увереност, че го заслужаваме, прави възможно другият да откликне пак от сърцето, вместо от Егото. Тогава любовта празнува, а партньорството е свободен, доброволен и осъзнат избор. Иска се само да обърнем пръста, сочещ другия като този, който трябва да се промени, към себе си. Това „само“ променя животи – сигурна съм, защото го виждам многократно в годините работа с хора.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Когато се прибрах вкъщи онази нощ, докато жена ми сервира вечерята, аз хванах ръката й и казах „Трябва да ти кажа нещо“. Тя седна и яде безмълвно. Отново видях болката в очите ѝ.

Внезапно не знаех как да отворя уста. Но трябваше да й кажа, че мисля за развод. Повдигнах темата спокойно. Тя не изглеждаше ядосана от думите ми, вместо това тихо попита „Защо?“. Избегнах въпроса й. Това я ядоса. Тя захвърли настрана приборите и извика: „Ти не си мъж!“.

Тази нощ не си говорехме. Тя плачеше. Знаех, че искаше да разбере какво се е случило с брака ни. Но трудно можех да ѝ дам задоволителен отговор. Тя беше загубила сърцето ми заради Джейн. Вече не я обичах. Просто я съжалявах.

С дълбоко чувство на вина изготвих споразумение за развод, в което пише, че тя може да задържи къщата ни, колата и 30% от акциите на моята компания. Тя погледна споразумението и го скъса на парчета. Жената, която беше прекарала десет години от живота си с мен, се беше превърнала в непозната. Съжалявах за похабеното й време, ресурси и енергия, но не можех да се върна назад, защото обичах Джейн толкова много. Най-накрая тя се разплака пред мен, и това беше, което очаквах. За мен този плач беше някакво облекчение. Идеята за развод, която ме беше обсебила от няколко седмици, изглеждаше по-сигурна и ясна.

На следващия ден се прибрах много късно и видях, че тя седи на масата и пише нещо. Не вечерях, отидох направо да си легна и заспах много бързо, защото бях уморен след дългия ден, който бях прекарал с Джейн. Когато се събудих, тя още пишеше на масата. Не ме интересуваше. Обърнах се и заспах отново.

На сутринта тя ми представи нейните условия за развода: не искаше нищо от мен, освен един месец предизвестие преди развода. Искаше през този месец да се опитаме да живеем до колкото е възможно нормален живот. Причината беше проста: синът ни имаше изпити след един месец и тя не искаше да го смущаваме с разбития си брак. Това беше приемливо за мен. Но имаше нещо повече. Помоли ме да си спомня как на сватбения ни ден съм я пренесъл през прага на младоженската стая. Тя изискваше в рамките на този един месец да я нося от спалнята до входната врата всяка сутрин. Реших, че полудява. Само за да направя последните ни дни заедно поносими, приех странното ѝ настояване.

Казах на Джейн за условията на жена ми. Тя се засмя шумно, казвайки, че това е абсурдно. „Без значение какви номера прилага, ще трябва да приеме развода“, каза презрително тя.

С жена ми не бяхме имали никакъв физически контакт откакто изразих намерението за развода. Затова, когато я взех, за да я нося до вратата на първия ден, и двамата изглеждахме непохватно. Синът ни ръкопляскаше зад нас: „Татко носи мама на ръце“. Думите му ми причиниха болка. От спалнята в хола, а след това до вратата, извървях около десет метра на ръце с нея. Тя затвори очи и каза меко: „Не казвай на сина ни за развода.“ Кимнах, чувствайки се малко разстроен. Оставих я пред вратата. Тя отиде да чака автобуса за работа. Аз шофирах сам до офиса.

На втория ден беше по-лесно и на двама ни. Тя се облегна върху гърдите ми. Усетих аромата на блузата й. Осъзнах, че не съм поглеждал внимателно тази жена дълго време. Осъзнах, че тя вече не беше млада. Имаше фини бръчици по лицето, косата й беше започнала да посивява. Бракът ни беше оставил своя отпечатък върху нея. За минута се замислих какво й бях причинил.

На четвъртия ден, когато я вдигнах, как някакво чувство за близост се връща. Това беше жената, която ми е посветила десет години от живота си. На петия и шестия ден усетих, че нашата интимност се засилва. Не казах на Джейн. С течение на месеца беше все по-лесно да я нося. Може би бях заякнал от всекидневната тренировка.

Една сутрин тя избираше какво да облече. Пробва няколко рокли, но все не намираше подходяща. После въздъхна: „Всичките ми рокли вече са ми големи.“ Изведнъж осъзнах, че колко е отслабнала. Това беше причината да я нося по-лесно.

Изведнъж това ме порази… тя беше погребала толкова много болка и горчивина в сърцето си. Несъзнателно се протегнах и я докоснах по главата. Синът ни дойде в този момент и каза „Татко, време е да носиш мама“. За него да вижда как баща му носи майка му беше станало неразделна част от живота му. Жена ми го извика и го прегърна силно. Обърнах се настрана, защото ме беше страх, че мога да променя решението си в последната минута. После я понесох на ръце, от спалнята през хола до коридора. Ръката ѝ обгръщаше врата ми меко и естествено. Държах я плътно до себе си, беше точно като на сватбата ни. Но това, че беше тежеше толкова по-малко ме натъжаваше. В последния ден, когато я държах на ръце, едва можех да помръдна. Синът ни беше отишъл на училище. Прегърнах я силно и казах: „Не бях забелязал, че в живота ни липсва близост.“

Карах бързо към офиса… скочих от колата, без да заключа вратата. Беше ме страх, че забавяне може да ме накара да променя решението си… качих се по стълбите до кабинета ми. Качих се горе. Джейн отвори вратата, а аз казах: „Съжалявам, Джейн, вече не искам този развод.“ Тя ме погледна поразена, а след това ме докосна по челото: „Да нямаш температура?“ Махнах ръката й от главата си. „Съжалявам, Джейн, няма да се разведа. Брачният ми живот беше скучен, вероятно защото тя и аз не оценявахме детайлите в живота ни, а не защото не се обичаме повече. Сега осъзнавам, че след като я пренесох на ръце в дома ми на сватбения ни ден, трябва да я нося, докато смъртта ни раздели.“ Джейн сякаш се събуди от сън. Удари ми силен шамар, трясна вратата и избухна в сълзи. Слязох по стълбите и тръгнах с колата.

В магазина за цветя по пътя поръчах букет за жена ми. Продавачката ме попита какво да напише на картичката. Аз се усмихнах и написах: „Ще те нося всяка сутрин, докато смъртта ни раздели.“

Тази вечер пристигнах у дома с цветя в ръцете и усмивка на лицето, хукнах нагоре по стълбите… само за да открия жена ми в леглото – мъртва. Съпругата ми се беше борила с рака в продължение на месеци, а аз съм бил толкова зает с Джейн, че изобщо да не забележа. Тя е знаела, че скоро ще умре и е искала да ме спаси от всякаква отрицателна реакция на сина ни, в случай, че побързаме с развода. Поне в неговите очи аз съм любящ съпруг…

Малките детайли от живота ни са това, което е от значение в една връзка. Не е къщата, колата, имуществото или парите в банката. Тези неща създават благоприятна среда, но сами по себе си не могат да донесат щастие.

Затова намерете време да бъдете приятели с човека до вас и да правите един за друг тези малки неща, които изграждат близостта. Направете брака си истински щастлив!

Открих този текст в obekti.bg, а източникът му е Bright Side. Публикувам го, защото ме хвана за гърлото. Причината е не в мелодраматичната развръзка, а във факта, че всеки път, когато работя с двойки в криза, виждам как големите любови са се погубили в малките детайли. Хората седят в двата края на дивана и си крещят, загубили усещането, че сърцата им могат да се докоснат и да се чуят. Дебна промеждутък на пропукване на маските, за да ги върна там някъде, назад във времето, там където очите са се изпивали жадно, а устните са търсели среща.

Някои успяват да се хванат за нишката на времето и да се спуснат до извора на любовта си. Той промива раните, освежава спомените и в пепелището на болката се ражда зрънце надежда. После са нужни постоянство, мотивация, отворено сърце и много, много желание, за да се появят първите стръкчета на настоящата зедност.

Други улавят нишката на времето и вместо да я оставят да ги води надолу към извора, гледат бързичко да я скъсат, за да могат с чиста съвест да погребат любовта си – няма я, край, отишла си е…

И не че няма междинни варианти, но ми се иска да се върнем на първия и да си напомним, че малките детайли от живота ни са това, което е от значение в една връзка. Да си напомним и да направим онова малкото, което можем сега, в този миг. Утре пак! И отново – до срещата, там някъде отвъд Егото и право в сърцето! Да бъде любов!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Ендометриоза е за съжаление често срещана диагноза сред дамите, които идват при мен за психологическо консултиране. Това е тема, по която повечето от тях знаят малко. За съжаление подходът, който имат лекарите към нея, обикновено е крайно инвазивен. Очаквайте скоро статия за психологическите причини, стоящи зад болестта, но сега, в подкрепа към разпространяването на адекватно знание за тази болест, споделям статия, наречена „Наръчник за прилагане на холистичния подход при лечение на ендометриоза“, публикувана в http://www.endometriosis.bg:

Ако имате ендометриоза или познавате някой който има, е добре да знаете това: хроничната болка, която съпътства тази диагноза, е трудно да бъде пренебрегната и броят на жените, страдащи от заболяването е голям. Смята се, че една на десет жени има това заболяване, възможно е дори и да са повече, тъй като много момичета в тийнейджърска възраст не са диагностицирани.

Ендометриозата е хормонално зависимо, възпалително заболяване, при което тъкан от вътрешността на матката расте извън нея (напр. в коремната кухина). Тя кърви при всеки менструален цикъл и може да доведе до образуването на съединителна тъкан, която захваща едни за други вътрешните органи като черва, пикочен мехур и т.н. Няма как да се преувеличи степента на болезненост или сложността на състоянието и е много трудно да се открие причината за него, както и да се открие правилното лечение.

Решението за лечение е индивидуално, съществуват няколко възможности, някои от тях диаметрално противоположни. В свои проучвания, Др. Авива Ром от Ню Йорк предлага като най-ефективно решение холистичен подход, насочен към намаляване на възпалението и оксидативния стрес, поддържане на оптимални хормонални нива, както и подпомагане на естествените процеси на детоксикация на организма. Тя споделя своите най-добри практики, диети, хранителни добавки и препоръки за физиотерапия.

Въпроси и отговори с д-р Авива Ром 

Какво представлява ендометриозата и какво я предизвиква? 

Ендометриозата е възпалително и хормонално зависимо заболяване, при което нормална тъкан от вътрешността на матката, наречена ендометриум, се намира на други места в тялото, където не би трябвало да бъде. Най-често се среща в коремната кухина, където може да попадне върху тънък слой тъкан, наречена перитонеум, която покрива червата, пикочния мехур, яйчниците и фалопиевите тръби. Неправилно позиционираната извън матката ендометриална тъкан, активирана от месечните хормонални промени по време на цикъл, започва да кърви. Тази кръв дразни изключително много нервите в коремната кухина, като предизвиква болката, свързваща се с това заболяване.

С времето, дразненето и свързаното с него възпаление водят до формирането на съединителна тъкан и тя води до формирането на сраствания, органите се слепват един за друг и стават неподвижни. Това може да доведе до болка в пикочния мехур и червата, запек, болка при овулация, силни менструални крампи и болки, проблеми при забременяването и болка при полов контакт.

Макар че съществуват много теории, от медицинска гледна точка, точните причини за ендометриозата не са известни. Знаем само, че е възпалителен процес с необичаен имунен отговор и се активира от цикличните хормонални промени, излагането на нарушителите на функциите на ендокринната система от околната среда (срещат се в пластмаси, парфюми, продукти за лична хигиена и за домашна употреба и са вредни не само за хормоналния баланс, но също и за имунната система и поддържат възпалителните процеси), диетата, и други фактори като стрес, липса на сън, които също въздействат на възпалението и имунитета.

Колко жени са засегнати от това състояние?  Има ли определена възрастова група, която се засяга по-често и съществуват ли ранни  симптоми?

Учудващо, поне една на десет жени и момичета в САЩ имат ендометриоза, със силни болки и крампи, причинени от това състояние, засягащо 6.5 милиона жени само в САЩ и Канада. Освен това, бройката на подрастващите момичета, които все още не са диагностицирани, е много по-голяма от първоначално предполаганата. Най-често срещаният ранен симптом, подсказващ за наличието на това заболяване, е изключително болезнената менструация, но въпреки това често заболяването не се открива докато болката в таза и другите симптоми не станат много проблематични.

Какви са симптомите?

Най-често срещаните симптоми са:
  •         Болезнена менструация;
  •         Хронична или периодична тазова болкa;
  •         Болка при полов контакт;
  •         Проблеми с червата, най-вече запек, диария, болка в червата, или симптоми, наподобяващи синдром на раздразненото дебело черво;
  •         Безплодие;
  •         Овариални тумори (при около 20 % от жените);
  •         Болка при уриниране или други проблеми с пикочните пътища.

Какви са възможните лечения на ендометриозата и има ли аргументи „за“ и „против“ тях? 

За съжаление не съществува единен подход в лечението на ендометриозата или такъв, който да действа при всички пациентки. Освен това, повечето видове лечения потискат или временно елиминират проблема, но не го лекуват напълно и носят някои рискове.

Лекарствата за хронична болка като ибупрофен и други нестероидни противовъзпалителни се препоръчват много често за това заболяване и могат да доведат до временно облекчение, но крият други рискове като дълготрайно увреждане на лигавицата на червата и сърдечен удар. Също така е добре да се избягва и честата употреба на аспирин, дори и дозите от около 81 мг на ден за няколко седмици се асоциират с повишен риск от стомашно кървене. Хормоналните терапии, като оралните контрацептиви, прогестините и (GnRH) антагонистите на гонадотропин-освобождаващия фактор може да облекчат симптомите на лека до средна болка, но също имат както краткосрочни, така и дългосрочни странични ефекти.

Докато лапароскопското премахване на ендометриална тъкан може да намали симптомите до две години, в повечето случаи, симптомите се завръщат, а самата процедура повишава риска от формиране на съединителна тъкан.

Понякога се препоръчва хистеректомия (хирургично отстраняване на матката), но това не е опция за жени, които искат да забременеят и не бива да отричаме, че хистеректомията е една от най-често изпълняваните ненужни операции в САЩ, включително и за лечение на ендометриоза. Макар, че понякога помага, когато са изчерпани другите методи, или симптомите са непоносими, все пак това е голяма коремна операция, така че е най-добре да се потърси второ мнение преди да се прибегне до нея.

Кой подход намирате за най-ефективен при пациентите? 

Смятам, че холистичният подход, медицински подход, основан на тялото, фунциониращо като единна система, е най-ефективен за премахване на болката и нездравата тъкан. За разлика от лечението с лекарства или операцията, това е дългосрочен подход, който включва намаляване на възпалението и оксидативното увреждане, предизвикано от хроничното възпаление, поддържане на оптимални хормонални нива, подобряване на естествените процеси на детоксикация на организма – чрез диета, хранителни добавки и физиотерапия.

Каква диета бихте препоръчали?

От съществено значение е противовъзпалителната диета, при която приемът на токсини се свежда до минимум.

Противовъзпалителна диета включва:
  •         8-10 чаши комбинирани свежи зеленчуци-предимно зеленолистни като кейл, зеле, броколи, брюкселско зеле;
  •         шепа сурови ядки като бадеми, орехи, пекан (американски орех);
  •         1/2 до 1 чаша сготвени растителни протеини и зеленчуци на ден;
  •         1/2 до 1 чаша пълнозърнести храни;
  •         150 грама риба или пилешко месо;
Добавете фибри:

Приемането на достатъчно фибри и ежедневната дефекация са от съществено значение за овладяване на възпалението, намаляването на токсините и излишния естроген в организма. За тази цел, се препоръчват 1-2 лъжици смляно ленено семе, разбъркани в смути или добавени към храната.

Премахнете от диетата си храните, които предизвикват възпаление:
  •         Млечни продукти;
  •         Глутен;
  •         Царевица;
  •         Захар;
  •         Червеното месо също предизвиква възпаления, така че ако страдате от ендометриоза, растително базираната диета без червено месо и с малки количество пиле или риба е за предпочитане.
Внимание с  кофеина:

Кофеинът може да провокира симптомите на ендометриоза при някоии жени, така че ако консумирате кафе всеки ден, опитайте без него за няколко месеца. Зеленият чай е добра алтернатива, богата на антиоксиданти.

Старайте се да се храните с био храни:

Опитайте се да го направите поне за три месеца, защото най-често срещаните токсини от околната среда в храната и опаковките може да окажат много голямо влияние върху ендометриозата. Месото също трябва да бъде от био производство, за да се избегнат химикалите и хормоните, които се използват при отглеждането на животните и също са вредни.

Избягвайте токсините:
  •         храни, които се съхраняват в пластмасови опаковки;
  •         храни, опаковани или затоплени в микровълнова фурна в пластмасова опакова;
  •         храни, замърсени с пестициди и хербициди например много плодове и зеленчуци, внесени от страни, където регулациите за употребата им са по-свободни;
  •         пластмасови бутилки за вода (дори и да не съдържат BPA, защото много от заместителите му са също толкова проблематични).
Обърнете внимание на теглото си и консумацията на захар:

Изброените по-горе съвети ще запазят постоянно нивото на кръвната ви захар, а това от своя страна е важно за противодействие на възпалението и преодоляване на глада за сладко и тестени храни.

Наднорменото тегло повишава вероятността за развиване на естрогенна доминантност, а загубата на тегло подпомага овладяването на възпалението. Противовъзпалителната диета е чудесен начин да отслабнете без да се налага да тренирате много.

Какво можете да ни кажете за билките и добавките?

Протвивовъзпалителните средства, с които лекувам моите пациентки, са следните:
  •         Куркумин (екстракт от куркума, който представлява и антиоксидант) -1200-2400 мг на ден;
  •         Бромелаин (ензим от ананас) -200-800 мг/ден;
  •         Кверцетин – екстаркт от ябълки, лук, омега 3 от рибено масло) – 250 мг три пъти дневно;
  •         Омега 3 мастно киселини от рибено масло (комбинация между ейкозапентаенова и докозахексаенова киселина).
Препоръчвам и комбинация от антиоксидантите, които предпазват тъканите от увреждане:
  •         NAC или Н-ацетил цистеин – 600мг три пъти дневно;
  •         екстракт от Европейски бор (Пикногенол) – 30 мг два пъти дневно;
  •         Зелен чай – до 300 мг три пъти дневно.

NAC е мощен антиоксидант, който е с доказано положително въздействие при ендометриоза в следствие на проведени проучвания.  През 2013 е проведено проучване с 92 жени в Италия, от тях 47 взимат NAC, а 42 плацебо. От тези, които са приемали 600 мг NAC три пъти дневно, три последователни дни всяка седмица за три месеца, 24 пациентки са се отказали от лапароскопия поради изчезване или намаляване на ендометриозата, намаляване на болката или защото са забременяли. 14 от жените, приемали NAC са намалили размера на кистите, а при 8 се наблюдава напълно изчезване, при 21 болката е намаляла, а една е забременяла. В плацебо групата само една жена е отменила операцията си. Общо 8 жени са забременяли в NAC групата и 6 в контролната група.

Друг растителен антиоксидант е Пикногенолът (добива се от кората на Европейски бор). С него също са проведени проучвания с обещаващи резултати. Жените, които приемат Пикногенол по 30 мг на ден за 48 седмици споделят за намаляване на болковия симптом с 33%, включително и на силната болка. И докато редуцирането на болката не е толкова значително, колкото при групата на хормонална терапия (антагонисти на гонадотропиновия освобождаващ хормон), то е много по-продължително и без рецидиви. 5 жени от групата, приемаща Пикногенол забременяват, което е важен резултат, като се има предвид факта, че ендометриозата предизваиква проблеми с фертилитета.

За детоксикация препоръчвам:
  •         Индол-три-карбинол, екстракт от броколи, който спомага за детоксикацията и елиминирането на излишния естроген и може да се приема като хранителна добавка;
  •         NAC и куркумин плюс Кверцетин, всички те спомогат за детоксикацията по естествен път.

Съществуват ли и други състояния, свързани с ендометриозата, за които е добре да знаем?

Жените с ендометриоза и значителни сраствания може да развият проблеми с червата, най-вече запек, трудности  при зачеването, хронични инфекции на пикочните пътища. Освен това, заради хроничната болка, съществува риск от прекалената употреба на медикаменти за болка, не само като Тиленол (токсичен за черния дроб) и Ибупрофен (пропускливи черва, стомашно чревно кървене, сърдечен удар), но и зависимост от лекарства за болка, които се изписват на зелени рецепти.

Имате ли някакви съвети за намаляване на болката?

Билките и хранителните добавки могат да помогнат за болката и са по-безопасни от лекарствата като ибупрофена, който дразни червата и по-продължителната му употреба носи рискове от сърдечен удар.

За болката препоръчвам:
  •         корен от джинджифил, 500 мг, 2-4 пъти дневно. Доказано е, че той може да постигне ефекта на ибупрофена, като се избягват рисковете от употребата му.
  •         Мелатонин – 10 мг на ден значително намаляват хроничната болка (включително и болката при полов контакт). Според едно проучване, жените които приемат мелатонин, намаляват до 80 процента необходимостта от болкоуспокояващи. При проучвания с животни, мелатонинът води до намаляване и свиване на ендометриозните лезии. Препоръчителната доза е 1-3 мг на ден и постепенно увеличаване. За предпочитане е да се взима вечер, тъй като предизвиква сънливост.
  •         медицинската марихуана също може да се използва за облекчаване на болката в страните, където е разрешена употребата й.
  •         акупунктурата помага при болка и може да се съчетае с масажи, извършени от кинезитерапевт, с опит при лечението на болка в таза, предизвикана от ендометриоза.

Оригинален текст: A Guide to Understanding—and Holistically Treating—Endometriosis

Превод: Ирина Николова 

* Очаквайте скоро статия за психологическите причини, стоящи зад болестта!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Как помниш всичко това?! Ако направя класация на ситуациите, в които съм изумявала някого, повечето ще съдържат този въпрос. Мога да забравя за какво съм влязла в магазина, но дори аз се учудвам с каква лекота подреждам на файлове в главата си историите на хората, с които работя индивидуална терапия.

Може би, защото ги слушам със сърцето си… Или пък, защото те ги разказват с толкова много емоция – задържана, нагнетена, напластена, изригваща като разклатена бутилка с пенливо вино. Духът на болката излиза, когато срещне някой, достатъчно устойчив, за да понесе вълната й, достатъчно  чувствителен за да усети соления и вкус и по възможност – способен да намаже раната с мехлем.

Понякога хората ми се извиняват, питат как понасям всичко това, дивят се що за професия съм си избрала. После благодарят и си тръгват някак по-леки… Понякога се шегувам, че салфетките са най-тежкият консуматив, друг път, че имам вълшебен паркет, който се храни с тежки чувства. А всъщност се чувствам като детектив, който надушва със сърцето си болката, травмата, задържаната енергия. После вади куфарчето с инструменти и прецизно и безпристрастно разучава „местопрестъплението“, след това някак се качва в машина на времето и се опитва да поправи нещата. Звучи странно написано така, но да, аз вярвам и виждам в работата си, как лекуването на травмите, преминаването отвъд тях и приемането на нещата такива, каквито са, работи като машина на времето. А иначе хората са различни! Ще ползвам един текст от фейсбук профила на Iva Ivanova , станал популярен от публикация на Ваня Гайдарова. Той казва много неща, вярно и красиво:

„Има хора-глухарчета. Крехки и чувствителни. Речеш да въздъхнеш с едно Уффф и те се разпиляват на сто страни.

Има и хора-птички. Стреснати и нервни. Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие. С едно око. Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат. Как го правят с тия оскубани криле? Радичкови пилета някакви.

Има и хора-цифри. Ходещи калкулатори. Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата. И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящия момент им спира тока. Гаснат внезапно. Като изгорели крушки.

Има хора-рибарско столче. Удобни. Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното и падаш по задник в гьола.

Има хора-паяци. Оплетат ти хамак и го вържат между два бора. Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо.

Има хора-дъги. Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия, сиреч лапаш нещо, а гълташ нищо.

Но има и хора-знаци. Появяват се рядко. Вероятно веднъж в живота, а може би два или три. Напоследък често си мисля за тях. Дали не съм пропуснала някого, защото трудни за разпознаване са те.

Хората-знаци се появяват внезапно и най-често, когато си седнал на душевен тротоар, а краката ти висят в бездна. Разчитането на хората-знаци е трудно и не ти дават втора възможност. Или ги разчиташ, или се качваш отново на сала и гребеш срещу течението.

Как се разпознават хората-знаци? Ми все едно нещо ти прави трапанация на черепа и ти налива с фуния древен и мъдър планктон. Няма да проговорите санскрит, нито внезапно ще съзрете Андромеда с просто око във вселенската чорба.

Просто трябва да сте готови за тях. Те знаят кога да приседнат на онзи душевен тротоар. Как? Не зная.“

Вероятно всеки от нас носи проявление на споменатите видове в себе си и показва ту тази, ту онази част… Тук и сега обаче, аз благодаря в сърцето си на хората-знаци, които съм срещнала по пътя си. Много са, разнопосочни са,  понякога дори са сред клиентите ми – тези със задържаната болка, но винаги са били точните за мен! Благодаря! И нека има още и още от вас. Душевен тротоар дал Господ!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена