Замисляли сте се колко е хубаво, че имаме 9 месеца да се настроим за това, че някой друг, специален трети, ще се намеси в двойката, която сме създали? Представяте ли си какво щеше да е, ако децата наистина ги носеше щъркелът? Звъни се на вратата, отваряш и на прага те чака кошница с адресирано до теб бебе. Аз самата съм си мечтала за нещо подобно, когато то все не идваше в живота ни, но това е друга тема…
След появата на бебето, жените, които играят главната роля в извеждането му на бял свят, имат сякаш по-привилегирована позиция. Всички се вълнуват основно от новороденото, но все пак има и такива, които питат как е майката. Тя, с бушуващи хормони и все още напомпана с ендрофин, обикновено е прекрасно добре, поне емоционално. Ако нещо ще се обърква, е на по-късен етап. По презумпция се приема, че бащата е горд и щастлив и точка. Той излиза от светлините на прожекторите. Третият става първи, а първият – никой!
Любимата жена вече е майка и е тотално обсебена от новото амплоа. Секси бюстът е източник на храна, а горещите изпълнения в спалнята идват от ревящия с пълно гърло пришелец. Тъщата е пристигнала с тенденция да остане, а собствената ти майка се е изпарила за миг и е заменена с нечия друга баба.
Идеята не е да съжаляваме мъжете. Те имат достатъчно капацитет да се справят с тази ситуация. Дори, ако им липсва, пак ще оцелеят криво-ляво. Има обаче неща, за които е хубаво да си дадем сметка, преди да сме изтървали влака на партньорската хармония в дома си. Приемаме за даденост, че преди това той е имал редовна спирка там.
Мъжът и жената са кралят и кралицата на дома. Всички останали са поданици. Признавам си, че и на мен ми звучеше странна тази теза преди време. Как така?! Имаш едно малко, сладко същество, чието оцеляване зависи от теб, а ти вместо да му се отдадеш изцяло, слагаш себе си и партньора на първо място? Ами да! Даже ти си първа, после е партньорът и накрая идва наследникът. Принципът е същия като при самолетния инструктаж – слагаш кислородна маска първо на себе си, после на детето. Само когато си спасил собствения си живот си в състояние да помогнеш на друг. Ако си се отдала така на грижата за бебето и евентуалното му братче/сестриче, на дома и мъжа си, че едва се влачиш от изтощение, в един момент няма да можеш да си от полза никому.
Партньорството винаги трябва да стои преди ролята на родители. Убедена съм, че всички усилия да изградиш и запазиш пълноценна връзка си струват, защото нашите деца заслужават да израснат в семейства, в които има любов и уважение. Ролевият модел се предава от поколение на поколение и от това каква връзка имаме ние, зависи какви деца ще отгледаме и какви ще са техните отношения с противоположния пол. Нали знаете, че децата се учат на 95% от това, което правим, а не какво сме казали.
Бащата е равноправен родител. Слава Богу, че все повече татковци заемат ролята си на такива много преди бебето да се роди. Доказано е, че освен, че разпознава гласа на майка си, час-два след като се роди, бебето ясно различава и този на бащата, ако го е чувало достатъчно често и ясно. Това означава, ако бащата е говорил на кръглото коремче – чел е приказки или доказвал формули:), бебето помни това и знае, че освен мама, в света го чака още някой много близък. Да общува с бебето си, преди още да се роди, е една сладост, от която никой баща не бива да се отказва според мен. После ще бъде награден с най-сладката беззъба усмивка на света.
Бащите имат безценна и незаменима роля за здравето и развитието на своето дете. Радостно е, че все по-голяма част от съвременните татковци го осъзнават. Ще изброя само 5 неща, свързани с приноса на бащата. Сигурна съм, че можем да добавим и други 50.
1. Поддържане на позитивна връзка с майката на детето (независимо дали са заедно или не). Научни изследвания показват по категоричен начин, че децата, които са били свидетели на уважително и отдадено отношение от страна на своите бащи, на по-късен етап третират своите половинки по подобен начин. Обратното – гневното и обидно отношение към майката, е предпоставка за развитие на депресия или на агресивно поведение от страна на детето в последствие.
2. Насърчаване – децата, които са го получавали от бащите си, освен, че са с по-добра самооценка, имат 70% по-малко противообществени прояви като възрастни.
3. Дисциплиниране – моля да не се бърка с наказание. Целта на този процес е да се вкара в действие самоконтрола на детето (естествено нормалния за възрастта му самоконтрол). Боят и крясъците са белег на безсилие и предизвикват подчинение. А това няма нищо общо с уважението.
4. Личен пример – и момченцата и момиченцата научават от баща си как се държат мъжете. И тук няма почти никакво значение какво ще кажете, важно е какво ще покажете.
5. Обич и гушкане – мит е, че новородените се разглезват като се носят на ръце. Първо не забравяйте, че те са устроени така, че да могат да фокусират най-добре образ, който е на 20 см. от тях – на толкова е лицето на кърмещата майка. Второ – нещото, което са чували най-отчетливо по време на вътреутробното си развитие, е сърцето на майката. Ритъмът му дълго време ще бъде това, което ги успокоява най-добре. Трето – топлината на тялото ви може да е като балсам за страдащото от колики коремче. И най-важното – гушкането е знак на любов, приемане и отдаденост. То е дар, което всяко човешко същество заслужава!
С нетърпение очаквам коментарите ви!
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
