„Не знам дали той е сродната ми душа, идеалната ми половинка и дали такова нещо съществува…“
„Не съм удовлетворена във връзката си… Мислила съм си даже дали не е по-добре да се разделим… Ама с него опитваме да имаме дете. Ако се разделим, все едно се връщам назад. Тогава и детето сякаш се отдалечава…“
„Не знам дали всъщност искам той да е баща на детето ми…“
Чувала съм подобни думи много пъти. Днес се случи отново и се роди импулса да напиша тези редове, осъзнавайки, че на някой в момента точно те му горчат в устата . Това, което ми беше странно в началото беше, че думите идват и от жени, които са пред или даже по време на ин витро процедура. Чудех се защо тези важни въпроси не са били на фокус по-рано. Защо излизат на дневен ред точно, когато е нужно жената да е спокойна и отдадена на важното дело, с което се е заела?
Всъщност, когато се изправиш пред възможността мъжът до теб да стане татко на детето ти, започваш да оглеждаш избора си под лупа. Особено когато бебето не е „просто“ плод на отдаване и сливане между вас, а резултат от систематични усилия, манипулации, прегледи, инжекции… Бебето си е бебе и независимо дали клетчица от мама и клетчица от тати са се свързали сами в името на живота или са били подпомогнати отвън. Добавената стойност идва от съзнателните стъпки, от замесените хора, от часовете висене пред кабинета… Нормално е след всичко това да се чувстваш по-нервна и даже по-отговорна към избора ти на татко за своето чудо.
И все пак какво да правиш, ако в главата ти кънти въпросът: „Този мъж ли искам да е татко на детето ми?“
Първо си дай сметка дали има провокиращи го обстоятелства – допълнителна чувствителност, в следствие на хормони, манипулации, засилени страхове или повишена обща тревожност. Ако е така, е нормално да си по-сензитивна към това доколко и дали се усещаш подкрепена от партньора, дали сте на една вълна. Можеш да споделиш с него начина, по който се чувстваш и да го помолиш за повече внимание и съпричастност.
Анализирай усещанията си и виж дали не се възприемаш като жертва. Може да звучи странно, че след като сама си направила избора да се подложиш на някаква манипулация или процедура, после част от теб ще се чувства насилена да преживее болката, подуването и всички други неприятни усещания, които често съпътстват процеса. Факт е обаче, че ние хората (в общия случай) сме ориентирани към удоволствието и подсъзнателно преживяваме болката и дискомфорта като насилие. В такива случаи ни трябва и спасител. Очакваме в тази роля доброволно да се вживее мъжът до нас. Ако той не го прави, защото не разбира потребността ни от това или защото няма капацитет да откликне, се чувстваме предадени.
В такива случаи е добре да си припомним, че дори златната рибка изпълнява желания едва след като ги чуе и то по един доста буквален начин. Партньорът може и да е най-близкият ни човек, но това не го прави притежател на телепатични умения. И още нещо много важно – той също е замесен в ситуацията и има нужда от ресурс, за да се справи с нея. Понякога той самият се изживява като жертва в нея, защото трябва да се бори за това, което другите получават с лекота. Може би е нужно напрежението в двойката да се вентилира чрез среща с психолог, за да се подпомогне процеса и да се разгърне личния и общия потенциал. Не че би навредило в друг случай, напротив – това си е част от здравословното преминаване през житейските кризи.
Въпросът „Този мъж ли искам да е татко на детето ми?“ носи огромен потенциал за промяна. От една страна, той може да ти помогне да погледнеш под нов ъгъл партньора до теб, да оцениш и да се свържеш по нов начин с всичките му плюсове. От друга – ако си затънала в безперспективни отношения, да осветли това, да ти вдъхне кураж да се събереш и да промениш положението не само заради себе си, но и заради тези, които ще дойдат в живота през и чрез теб. И двата варианта са възможни и носят огромна сила. Твърдя го не само като психолог, но и като жена, която ги е преживяла. И двата. За добро.
Всеки избор носи своите последствия и има цена – наивно и детинско е да смятаме, че можем да имаме всичко накуп и едновременно. Аз имам своите малки и големи недостатъци, предполагам, че ти също. Това важи и за мъжа до теб. Вярно е също, че гледаме партньорите си през очилата на собствените си очаквания. Напиши на лист какви са силните качества на твоя партньор, както и слабите му страни. После можеш да оцениш всяко нещо, което си сложила на листа по десетобалната система, според важността/тежестта, което има то за теб. Например: Иван ме подкрепя и това е много важно за мен – давам му 10 точки. Той разхвърля вещите си и това не ми харесва, но и не е най-голямата драма на света – давам 5 точки. Третата стъпка е да събереш точките на положителните и на отрицателните му качества. Когато го направиш, ще си много по-наясно с картината и с цената, която плащаш, за да си във връзка точно с този мъж. Не забравяй, че той също плаща своята.
Ако от доста време се чудиш дали това е партньорът за теб, може би именно питането „искам ли той да е татко на детето ми“, ще осветли отговорите, които сърцето ти отдавна знае. Каквото и да откриеш в него, позволи на любовта да те води и направлява, а не на страха. Само, когато избереш любовта, можеш да възродиш феникса на собствения си живот. Чувала си легендата за него нали? Когато дойде моментът, той изгаря, заедно с всичко старо, което носи, за да може да възкръсне наново и начисто. Затова е символ на прераждането, на безсмъртието на новото начало. Вярвам, че всеки от нас носи феникса в себе си, но нямаме осъзнаване за силата си, докато не ни се наложи да излетим от кладата на собствените си ограничения, страхове и провали. След това можем да започнем начисто. Като себе си!
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
