„Aз съм съвсем обикновен, точно какъвто си и ти. Единствената разлика между мене и тебе е, че ти не казваш окей на себе си, а аз съм казал едно абсолютно окей на себе си – това е единствената разлика. Ти непрекъснато се опитваш да докажеш себе си, а аз не се опитвам да го направя. Казал съм: Несъвършенството е начинът на живот. Ти се опитваш да бъдеш съвършен, а аз съм приел моите несъвършенства. Това е единствената разлика. Затова нямам никакви проблеми.
Когато приемеш своето несъвършенство, откъде може да се появи проблемът? Когато, каквото и да се случи, казваш: “всичко е наред”, откъде в такъв случай може да се появи проблемът? Проблемът възниква от твоето неприемане. Не можеш да приемеш своя начин на живот, оттук и проблемите. А никога не приемаш своя живот, затова винаги ще има проблеми. Можеш ли да представиш себе си един ден приемащ, тотално приемащ своя начин на живот? Ако можеш да си представиш, тогава защо да не го направиш точно сега? Защо да чакаш? За кого? За какво?
Аз съм приел своя начин на живот и на момента всички проблеми изчезнаха. На момента всички грижи изчезнаха. Не защото станах съвършен, а защото започнах да се наслаждавам на своето несъвършенство. Все още никой не е станал съвършен – защото да станеш съвършен, означава да бъдеш напълно умъртвен. Съвършенството е невъзможно, защото животът е вечен. Съвършенството е невъзможно, защото животът продължава и продължава – той няма край.
Единственият начин, да се измъкнеш от така наречените проблеми, е да приемеш своя живот такъв, какъвто е още в този момент, да го живееш, да се радваш, да му се наслаждаваш. Следващият момент ще е изпълнен с още по-голяма радост, защото ще произтича от този момент; а следващият след него ще е още по-радостен, защото постепенно ще ставаш все по-радостен. Не защото радостта ти ще се дължи на някакво развитие, а защото ще изживяваш момента.” ~ Ошо
Предавам нататък тези думи на Ошо, които ми подари чрез фейсбук профила си моя приятелка. Искам да ви призова от цялото си сърце – НЕ ОТЛАГАЙТЕ ЖИВОТА! ЖИВЕЙТЕ ГО ДНЕС!
Как може някой да ви гарантира, че когато получите това, за което мечтаете (бебе, работа, любим или още 100 неща), ще бъдете по-щастливи?! Живеем в илюзията, че съществува перфектна ситуация, перфектен момент, перфектен избор… Държим се за заблудата, че можем да сме цялостни само, когато станем майки, или перфектни любовници, или успешни бизнес дами, а най-добре – всичко накуп… Вярвайки го, пропиляваме днешния ден. Обаче той няма да се върне. Както и другите, които сме отровили, заради фиксацията в нещо, което липсва в живота ни.
Е какво решаваме? Ще пишем ли и този ден „дъждовен“ или ще намерим сили да се зарадваме на това, че сме тук, че ни има? Ще си отворим ли очите за белия свят или ще продължим да мижим, докато нещата в живота ни не се подредят според стриктния ни план? Разбира се, че можем да направим и второто. Нека обаче да е с осъзнаването, че рискуваме тогава – в ТОЗИ ВЕЛИК МОМЕНТ, когато най- после прогледнем, вместо с неземна радост, да сме изпълнени с горчилката, че сме пропилели години. А е можело да се смеем, да дишаме с отворени гърди, да обичаме и да сме щастливи, дори когато сме несъвършени. Нужно е било само да приемем живота си такъв, какъвто е и да сме благодарни за него. Това само по себе си е предпоставка останалото да се подреди.
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
*снимката на статията е на Милена Илиева
