Отдавна съм си обещала, че няма да давам тон на Господ/Вселената/Живота и няма да им правя точно разписание как и кога да ми случват нещата, които искам. Наясно съм и с факта, че като се вкопчиш в мечтата като удавник за сламка, тя почва да си припява: „Със 100 км. в час аз летяяяя!“ и поема в обратната посока. Изобщо, като се фиксираш в нещо, като си навиеш на пръста как точно да дойде при теб, че даже и къде да стъпва, докато те наближава, ти е спукана работата. Защото кой си ти (респективно аз), за да казваш на висшето съзнание какво да прави, че и колко сол да му ръсне? На теб харесва ли ти, докато готвиш свекърва ти/майка ти да ти виси на главата и да ти вика – не така, обърка? Каква ще е тази манджа, дето я готвят всички и ще става ли после за ядене?

За да не потъна в словесната диария, дето май ме е хванала днес, ще карам направо и ще ви питам – вие как сте с Доверието? „Миии, добре“, бих отговорила аз на този въпрос. Добре, добре, ама колко да е добре след като все ми трябват доказателства, че вселената работи и искам нещата да стават бързо…

Като се обърна назад мога да преброя на прима виста поне 10 неща, които много съм искала да ми се случат спешно и незабавно, а после съм била благодарна, че не са ме споходили точно, когато съм ги викала. Убедила съм се, че в чакането има смисъл и ние от нашата си камбанарийка не виждаме цялата картинка. Въпросът е можем ли да се доверим, че всичко се нарежда в наш интерес и че някой, който гледа от високо, ни дава точно това, от което имаме нужда в момента, за да си научим уроците?

От известно време аз прилагам една техника, която отнема не повече от минута, но за сметка на това е изключително ефективна. (Благодаря ти за нея, Елица Великова:).

dreams-come-trueЗатваряш очи. Държиш дланите си обърнати нагоре. Представяш си пред себе си образа на Живота/Вселената/Господ (каквато е твоята асоциация за Висшата сила) – може да е просто светлина, сияние или каквото друго се появява за теб. Казваш: „Ти водиш, аз следвам! Аз съм на разположение!“

Когато направих това за първи път се почувствах малка, но и защитена. Останах с усещането, че всичко е наред и има кой да се погрижи за мен.

Не ви призовавам да спрете да правите каквото и да е и да чакате да ви споходят всичките ви мечти ей така – на талази и веднага. Сигурна съм обаче, че ако се доверим, че Живота/Вселената/Господ се грижат за нас с безусловна любов и подкрепа, живеем с повече лекота и отваряме пространство да ни се случват хубави неща. Мечтите ни се сбъдват тогава, когато сме готови за тях!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Коментари

коментари

Елена Димитрова-Ангелова

Author: Елена Димитрова-Ангелова

Елена Димитрова–Ангелова е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, хипнотерапевт от Българска Асоциация по Хипноза и Хипнотерапия, сертифициран практик по метода Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Завършила е обучение по Позитивна Психотерапия и е терапевт в развитие по метода EMDR (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) за справяне с травматични преживявания, тревожност, проблеми, свързани със себеоценката и други.