Сбогом, Анхедония!

Сбогом, Анхедония!

Ще бъда щастлива, когато най-после завърша! Колко ще съм доволна, когато най-накрая приключи този ремонт… Само веднъж да срещна подходящия човек и всичко ще се нареди! Нищо в живота ми няма смисъл, докато не дойде бебето… – казвали ли сте някое от тези изречения? Е, аз разбира се, съм ги изричала всичките… И понеже явно съм си претенция от класа, съм мрънкала и срещу времето, държавата, народопсихологията ни… Ясно е, че ако се понапъна, мога да направя списъка доста впечатляващ. Можете ли да повярвате, че има една дума, която описва всичко това? Анхедония – даже звучи красиво, нали? Като име на съблазнителка. Всъщност тя е – и то голяма. Приласкава ни всички под ред и ни оплита в ефирните си мрежи. Докато се усетиш, си й станал роб.

В буквален превод от гръцки Анхедония означава без удоволствие, без наслада. Като психологически термин се ползва за да отбелязва невъзможността да се преживява удоволствие. За себе си, аз го превеждам като вместо да се радваш и да си щастлив, заради това, което преживяваш и имаш тук и сега, ти да си недоволен, заради нещо, което ти липсва. Позната картинка нали?

Да всички знаем, че щастието е състояние и идва отвътре. Ясно е, че според Закона за привличането е нужно да имаш вътре в себе си онова, което искаш да имаш край себе си. Или избираш да си щастлив, или търсиш оправдание да не избереш щастието. Защо сме недоволни тогава?

Защо отлагаме живота си и насладата от него за момента, в който ще сме по-слаби, по-богати или някой ще ни вика “мамо”? От опит знам, че липсата на това последното може да ти скъса сърцето. Знам и какво е да седиш на маса с още 5-6 двойки и всички те да говорят за децата си… Чувстваш се като последното изкопаемо на света и ти идва да закрещиш, въпреки че вероятно обичаш децата им. Знам и какво е всичките ти приятелки да бременеят все едно е епидемия… Както и стягането в сърцето, когато трябва да върнеш в ръцете на майка му сладичкото бебе, което си гушнал. Чувстваш се толкова празен, когато не можеш да занесеш малкото вързопче вкъщи, а още усещаш аромата му по себе си…

venecia_nКъде е спасението ли? Едва ли за всички е на едно и също място, но мога да ви кажа къде аз открих своето. Бебето при мен дойде след като изцяло изритах Анхедония от живота си… Смених работата, на която стоях, въпреки че отдавна не ме изпълваше с ентусиазъм и се гмурнах в нови, непознати води. Спрях да събирам всяко левче в името на поредната скъпа медицинска процедура, както до тогава и със съпруга ми отидохме на пътешествие. Е, не беше околосветско и петзвездно, но се потопих в романтиката на Венеция, в лукса на Монако, помахах от балкончето на Жулиета във Верона… Влязох в удоволствието, позволих си да бъда щастлива тук и сега, да оценя красотата на деня, любовта на мъжа до мен, благословията на Живота. Изпитвах наслада и усетих, че независимо дали някога ще бъда майка или не, съм достатъчно ценна сама по себе си. Факт е, че бебешкият хепи енд се случи доста скоро след като започнах да се чувствам доволна и жива.

Да, знам, че на някой това може да изглежда налудничаво, на друг като елементарно съвпадение. Обаче моята истина е такава, каквато ви я разказах. Моля ви, погрижете се за себе си и направете така, че пътят към бебето да извади най-доброто от вас, а не да затвори сърцата ви! Същото важи и за всяка друга мечта…

Ако тази гледна точка към света ви харесва или пък много ви дразни, станете част от Facebook страницата на сайта! Ще се радвам да ми пишете за нещата, които ви вълнуват.

С обич, Елена

Коментари

коментари

Повече за автора

Елена Димитрова-Ангелова

Аз съм Елена - магистър-психолог и жена, която иска да вижда около себе си хора, постигнали мечтите си. Използвам Хипноза, Усъвършенствана енергийна психология и психотерапевтични техники, за да оказвам подкрепа в индивидуалните си консултации. Създадох този блог, за да споделя себе си и да помогна на семействата, които искат рожба да извървят пътя си.