„Отпусни се и бебето ще се получи, когато най-малко очакваш“. Тази реплика гарантирано и безотказно подлудява всяка жена, която чака да чуе думичката „мамо“ отдавна. Как да се отпуснеш като знаеш в кой точно ден от цикъла си и на сън да те бутнат, самосъбуждаш се термометър, заврян там, където не му е мястото, за да си наясно дали си в овулация и си опираш краката в стената всеки път като правиш секс? Знам от опита си с моите добронамерени приятелки, че далеч повече са неподходящите неща, които можеш да кажеш на изнервена жена, отколкото тези в целта. Наясно съм колко кухи ти се струват реплики от типа – „млада си“, „ще стане като му дойде времето“ и „радвай се, че все още нямаш деца, че виж ме мен на какво приличам“. Виждала съм как се пали червената лампа в главата ми и ми е искало да извикам – „Аз не съм ти! Ако искаш да си ми полезна, ме попитай от какво имам нужда, вместо да се печеш на бавен огън и да се чудиш какво да ми кажеш…“
Затова днес ще ви кажа това, което аз имах нужда да чуя тогава – че трябва ДА ПУСНА МЕЧТАТА, ЗА ДА Й ПОЗВОЛЯ ДА СЕ СЛУЧИ. Това не означава да се откажа от нея, а да спра да контролирам ситуацията и да се опитвам да я постигна по определен начин. Наскоро ми споделиха съвет, която баба Ванга дала на една от кръщелничките си – „Никога не се моли на Господ да ти даде Иван за мъж (девойката харесвала Иван). Искай от Него да ти даде най-подходящия за теб мъж“.
Никоя от нас няма власт над живота и не може да накара душите да се движат в определен порядък. Моята, твоята работа е да кажеш „искам бебе и съм готова да го приема в тялото, живота и сърцето си“ (ако разбира се това е вярно) без да правиш ясен график как това бебе да дойде. В противен случай се пълним с разочарование и болка всеки път, когато стройните ни планове се сгромолясат. Нужно е да оставим пространство на Вселената и на висшата сила да действат!
Можем да призовем душата на бебето си дори като я помолим за напътствие как да я привлечем в нашия свят тук и сега. Иначе, ако действаме, притиснати от собствения си гняв и от тиктакането на часовника, рискуваме да си причиним много болка – и физическа и емоционална. Пътят на някои бебета не предполага те да бъдат заченати инвитро (при други пък е точно обратното, разбира се). Сигурно и вие като мен знаете за жени, които правят два, три неуспешни опита инвитро, а после забременява по естествен начин. С дамата, която аз визирам, правихме заедно инвитро процедури – моята – успешна, нейната – не. После при нея последва безрезултатен втори опит, а през следващите две години зачена от съпруга си и износи едно след друго две прекрасни момиченца. Чудо ли е или се е случило това, което е трябвало да бъде, въпреки нетърпението и напъването детето да дойде бързо и чрез инвазивен метод?
Единственият начин да превърнем мечтите си в реалност е да следваме насоката, която сме получили и когато направим следващата крачка да сме будни за знаците. Дали първата крачка е да прочетеш определена книга, до отидеш на обучение, да направиш пречистване на тялото и душата си или да тръгнеш на танци, само ти самата знаеш. Ти си вътре в твоето тяло и разполагаш с интуиция – ползвай ги!
Никой не може да ни гарантира как и кога ще дойдат нашите бебета при нас. Същото важи и за останалите ни мечти. Въпросът е да вървим с вярата, че картите в живота ни се подреждат по най-добрия възможен начин и да сме благодарни за всичко, което имаме. Така то ще стане още повече! Нека да бъде! Нека бъдат БЕБЕТА И СВЕТЛИНА по пътя!
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
