Притча за ЖРЕБИЯ

Притча за ЖРЕБИЯ

Имало едно царство, в което хората силно вярвали в провидението. Затова там имали странен обичай. На всеки осъден на смърт, в последния момент давали да тегли „жребий на съдбата” Подавали му една купа, в която имало две листчета – на едното пишело „Живот”, на другото – „Смърт”. Ако изтеглел „Живот” го помилвали. По този начин съдът искал да провери „свише” дали е взел правилно решение и да разбере каква е волята на съдбата. А всеки осъден до последно имал надеждата, че ще живее.

Живот или смърт!
Живеел там един човек, който бил успял и заможен. Той бил талантлив майстор, хората го уважавали и търсели услугите му. Но заедно с многото приятели, имал и немалко врагове. Те толкова му завиждали, че решили да го унищожат. Наклеветили го за тежко престъпление и човекът бил осъден на смърт. Докато лежал в килията си, той си мислел: „Е, поне жребият на съдбата ми дава шанс. Може да имам късмет.”

Сигурна смърт!
Но знаейки правилото за „жребия на съдбата”, недоброжелателите му подкупили съдебните чиновници и успели да подменят листчетата в купата – те извадили листчето „Живот” и добавили второ с надпис „Смърт”. Така нещастният човек нямал никакъв шанс за спасение – каквото и да изтеглел, го чакала смърт.

Спасение?
Приятелите на осъдения, като разбрали за подготвяната измама, разтревожени отишли при него в килията му и му разказали лошата новина.
– Трябва да разкажеш всичко на съдията и да поискаш да проверят листчетата в купата. Иначе си изгубен! – съветвали го те.
– Чудесно! – зарадвал се мъжът. – Това е моето спасение. Само, моля ви, не разказвайте на никого за това.
Приятелите му решили, че е загубил разсъдъка си от всички неприятности и предстоящата присъда и продължили да го увещават да разкрие измамата. Но той бил непоколебим:
– Просто запазете мълчание, моля ви.

Живот!
На следващия ден трябвало да изпълнят присъдата. Човекът изтеглил своя жребий и… бил пуснат на свобода.

Всички били шокирани – и приятелите, и враговете му. Знаейки за измамата, те недоумявали как е могъл да се спаси от тази безизходна ситуация.

Ето какво се случило в съда. Когато изтеглил своя жребий, осъденият, без да погледне какво пише на листчето, веднага го сложил в устата си и го погълнал. На съда не оставало да направи нищо друго, освен да види другото листче в купата. А там разбира се, останал надписът „Смърт”. Така те установили, че човекът е изтеглил „Живот” и го освободили.

Аз успях да видя няколко поуки, а вие спокойно можете да допълните още.

Понякога най-злият ти враг, който те води към гибел, неволно може да те спаси.

И в най-безизходната ситуация има спасение. Понякога то е под носа ти – просто трябва да го видиш.

За да се справиш с една заплетена ситуация, не трябва да губиш самообладание, а да помислиш.

За много кратко време време животът може да се обърне няколко пъти от добро към лошо и обратно. Трябва да сме винаги готови за това.

Когато си успял и талантлив – неминуемо имаш врагове. Не защото си им направил зло, а защото ти завиждат. И много често точно тези врагове са най-опасни.

А и никога не знаеш дали пък не си любимец на съдбата… 

Споделям тази притча с цялата си благодарност, че я открих точно днес (в gnezdoto.net – част от сборника “Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота”) и с вярата, че идва при нас в точното време. Животът е непредвидим – и в най-лошото на пръв поглед нещо, може да се крие благополучният изход. Пожелавам на вас и на себе си ВЯРАТА, че той винаги е някъде там около нас и трябва само да имаме очи, за да го видим.

Добре дошли сте на фейсбук страницата на mechtazabebe.com, за да търсим заедно изходите, колкото и разнолики да са те. Благодаря ви:) 

Коментари

коментари

Повече за автора

Елена Димитрова-Ангелова

Аз съм Елена - магистър-психолог и жена, която иска да вижда около себе си хора, постигнали мечтите си. Използвам Хипноза, Усъвършенствана енергийна психология и психотерапевтични техники, за да оказвам подкрепа в индивидуалните си консултации. Създадох този блог, за да споделя себе си и да помогна на семействата, които искат рожба да извървят пътя си.