„А за нас какво ще пишеш?“ Това ме попита съпругът ми почти веднага след като се захванах със сайта. На изненадания ми поглед отвърна с: „Е, не помниш ли едно време като само аз и още един двама бяхме в клиниката, а другите чакаха отвън в колите? И онези, дето гледаха в земята пред кабинета за спермограмите…“ Помня разбира се, ама сега в клиниката има значително повече мъже, които стоят до жените си и търпеливо чакат с тях…тръгнах да обяснявам, но получих „Да бе, да… И половината изглеждат като вързани за каишки. Мъжете се срамуват да кажат, че имат проблем“, заключи той със самочувствието на изключение, потвърждаващо правилото.

Замислих се, че в създаването на живота участват двама, но когато говорим за репродуктивни затруднения, мъжете сякаш остават извън фокуса. Да, всички знаем, че при стерилитета е значителен процентът на мъжкия фактор, както го наричат, но се организират психологически групи за подкрепа на жените. Мъжете нямат право на сълзи, разочарование и болка – съвсем логично в едно общество, което нарича момченцата „женчовци“, когато плачат.

На мъжете е генетично заложено да покровителстват жената и да я защитават. Представяте ли си какво е усещането да осъзнаеш, че нямаш тази власт, когато любимата трябва да се подложи на всякакъв тип никак не приятни процедури?  Ако пък се окаже, че мъжът има „заслуга“ за репродуктивния проблем? Какво се случва с инстинкта на самец, който диктува, че най-важната ти задача (след оцеляването) е да създадеш потомство и да разпръснеш гените си възможно най-мащабно? Започва някой да ти брои сперматозоидите и опа, изненада! Има само три – Пешо, Иван и Драган! Да осъзнаеш, че не можеш сам, без подкрепа, да направиш любимата жена майка, е като да те удари жица с високо напрежение.

Не всички издържат на него. На някои им идват в повече и спермограмите, и изследванията, и изнервената жена, която прави секс по график… Наситените случки около лечението на стерилитет и изпитанията са като лакмус за връзката – ясно показват от кого точно си придружен. Те могат да да разрушат брака и партньорството, но могат и да го „бетонират“ с устойчива на всякакви изпитания сплав.

Да има мъже, които не издържат на напрежението, но има и такива, които остават и понасят и сълзите, и тръшкането, и разочарованието и са скала, пристан и убежище едновременно. „Трябва да стане! Вървим напред и не се отказваме“ казват те, опитвайки се скъсят пътя към жадуваната рожба по единствения познат им начин – действието. Стъпват изправени, хванали ръката на любимата и предизвикали живота. Пожелавам си Господ да награди мъжеството им!

Божидар Велчев – един от тези мъже, направи филм за събратята си по повод осмия рожден ден на фондация „Искам бебе“. Възхитих им се за човещината, откритостта и куража да се изправят и да кажат – да, ние все още чакаме нашите бебета. Не сте сами, момчета! Благодаря ви, че ви има и че смелите сред вас стават все повече! Вие сте гаранцията, че синовете ни един ден ще бъдат истински мъже!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

Коментари

коментари

Елена Димитрова-Ангелова

Author: Елена Димитрова-Ангелова

Елена Димитрова–Ангелова е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, хипнотерапевт от Българска Асоциация по Хипноза и Хипнотерапия, сертифициран практик по метода Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Завършила е обучение по Позитивна Психотерапия и е терапевт в развитие по метода EMDR (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) за справяне с травматични преживявания, тревожност, проблеми, свързани със себеоценката и други.