Отбелязах в графика почивен понеделник. Почувствах го като късче лято през зимата, като открадната целувка на перона…  Направих го спонтанно – ей така, от любов  към  себе си, като подарък –  от тези, които не чакаш и дори не предполагаш. Напоследък  съзнанието на работохолика в мен се прояснява, избухва в проблясъците на настоящето, заслушва се в ритъма на сърцето и нашепва: „Тук си, огледай се, почувствай го, вкуси го“. „Време е“, казват очите, минаващи през разноцветните тефтери с графици, отмерващи годините…

Утре отново ще се гмурна в реката от човешка болка от недостигнати копнежи, погубени желания, разминати любови, загуби, тъги… Но днес е ден за мен – с дъх на трева и слънце, което заслепява! Благодаря!

И понеже Животът е щедър, ми поднесе дара на думите, написани от друг, но свирещи на струната на моята душа. Споделям ги с любов. Да ни е честит юли и да ни донесе пълни торбички с лакомства!

„Преброих  годините си открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.

Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата.

Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.

Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.

Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.

Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присваят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.

Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.

Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…

Няма много лакомства в пакета…

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.

Хора, които обичат да се смеят на грешките си.

Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.

Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.

Които не бягат от отговорностите си.

Които защитават човешкото достойнство.

Които не искат нищо друго, освен да върват редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.

Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израстнали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.

Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.

Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края…А защо да не бъде с радост и удовлетворение?

Из „Ценното време на зрелостта“ на Марио де Андраде, на заем от фейсбук стената на приятел.

Благодаря ви за споделеното време!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

Коментари

коментари

Елена Димитрова-Ангелова

Author: Елена Димитрова-Ангелова

Елена Димитрова–Ангелова е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, хипнотерапевт от Българска Асоциация по Хипноза и Хипнотерапия, сертифициран практик по метода Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Завършила е обучение по Позитивна Психотерапия и е терапевт в развитие по метода EMDR (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) за справяне с травматични преживявания, тревожност, проблеми, свързани със себеоценката и други.