„Безплодие“ – ако имах право да изтрия само една дума от речника, щеше да е тази! Настръхвам когато я чуя! Мозъкът ми завира и всеки път едва се въздържам да не изкрещя: „Как можеш да кажеш на жена/мъж/двойка, че е безплодна само защото има затруднения в това да има деца?!“ Безплоден означава не дава плодове, т.е. нищо не създава. Може ли някой с ръка на сърцето да каже, че Опра Уинфри, Хелън Мирън и Ким Катрал не са създали нищо? Има още десетки, стотици, хиляди като тях – хора с талант и мисия, с награди и постижения или просто такива, които с любовта и широките си сърца правят света по-добро място. Изобщо не коментираме дали те са искали свои деца и не са ги имали или са избрали, че е по-добре да не стават родители – това няма значение.

oprah-ancestry-b1Опра Уинфри споделя: „Ако имах деца, те щяха да ме мразят. Децата ми винаги щяха да бъдат на второ място в живота ми, след моята кариера.“  Според мен прозрението й е достойно за уважение. Тя не само е оставила след себе си плодове, но е променила съдби. Шоуто й спечели няколко награди Еми и се счита за най-успешното ток-шоу в историята на телевизията, другите й постижения изобщо няма да изреждам…

ashley-judd-2005-1800Ашли Джъд, номинирана два пъти за Златен глобус заявява: „Избрала съм да нямам собствени деца, защото по света има достатъчно много сираци и изоставени деца, които се нуждаят от любов, внимание, време и грижи. Защо трябва да „произвеждам“ биологични деца, когато мога да посветя тези ресурси и енергията си на децата, които нямат родители?“ 

Изброяването може да продължи. Спирам до тук обаче, за да подчертая, че дали си родител или не, не те прави повече или по-малко човек. Всички ние сме ценни, заради това, което сме, което носим в себе си и можем да дадем на света.

Всяка казана дума, всяка протегната за подкрепа ръка, всеки поглед, пълен с разбиране и любов са даване. Те са плод и дар! След като идват чрез сърцето и тялото ни, как можем да сме безплодни?!

„Няма нищо добро или лошо, само мисълта ни го прави такова“ е написал великият Шекспир. Знам, че е трудно да намериш различна гледна точка, когато си изправен пред трудност и имаш чувството, че светът ти ще се срути, знам и обаче, че да опитаме, е единственият ни шанс да продължим напред без злоба и ненавист.

Бебето се бави? Какво мога да направя, докато вървя към него? Да съм гневна и сърдита или да се опитам да дам най-доброто от себе си и да вярвам, че натрупаните по пътя опит, знания и осъзнавания ще ме направят по-добра майка? Да се разстройвам всеки път като някой около мен забременее или да виждам в това потвърждение, че бебета се случват всеки ден и следователно и аз имам шанс? Да обвинявам съдбата: „защо точно на мен ми го сервира това?“ или да търся уроците в неприятната случка? Да отлагам живота си, докато стане бебето или да си сменя гадната работа веднага, да пътувам, въпреки че ще пропусна прегледа и да живея истински днес? Кой изобщо може да ми гарантира, че бъда по-спокойна, по-усмихната и по-щастлива утре, когато имам бебе?

Имаме днес, за да дадем плодове и да оставим следи! Това не означава непременно да се разпишем в историята, може просто да погалим нечие сърце…

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

Много пъти съм задавала въпросите, напоследък съм в позицията на отговарящия. Винаги се вълнувам, когато ме попитат какво мисля за осиновяването, може би защото никога не е било на дневен ред при мен. Изпитвам огромно уважение към тези, които са го направили и искрено им се възхищавам за смелостта да следват мечтата си и за огромните сърца.

Някои хора са готови да осиновят дете, въпреки че имат свое, други – когато не могат да заченат сами, а трети – не могат да си го представят като възможност дори след 10 опита инвитро. Няма правилен и грешен подход… Нещата опират до вътрешно усещане и до любов, много любов! Поне на мен така ми се струва, ще се радвам да споделите и вие.
Надявам се, че един ден ще живеем в свят, в който няма да има нито едно изоставено дете!

Това е видео от последното интервю с мен – този път в „Разкази в нюанси“ на inlife.bg. Темите вътре са много – за бебетата, за мечтите, за нещата, които дръзваш да направиш, воден от сърцето си… Марио Трифонов винаги е умеел да задава въпроси. Разговорът се получи човешки и топъл. Благодарна съм за това!

http://

Elena angelova from In Life on Vimeo.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Ставаш майка в момента, в който в сърцето си пожелаеш да бъдеш такава. От този миг носиш бебето в себе си под формата на съкровено желание и то е част от теб. Въпрос на време е да го поемеш в прегръдките си. Силно вярвам в това, защото знам, че всички големи желания първоначално са енергия, набират сила, разместват пластове и се материализират, когато имаме потенциала да ги приемем.

Можете ли да си се представите с вече реализирана мечта – как ще се чувствате в този ден, как ще се държите, какво ще говорите, как ще изглеждате? А можете ли да започнете още днес да правите това, което щяхте, ако едно мъничко човече ви наблюдаваше? Възможно ли е сега да сме тези усмихнати, нежни, любящи, доволни жени, които бихме били тогава? Така, превръщайки се в по-добра версия на себе си, ние освен, че ставаме значително по-приятни хора, се доближаваме с крачка по-близо до реализацията си като майки.

Днес попаднах на статия на Elizabeth Mahning, в която тя призовава всички нас, мечтаещите за бебе, да напишем писмо на бъдещото си дете и в него да дадем изява на чувствата си. Според мен това е силна техника, защото създава енергийна връзка, а и ни помага да прозрем истинските си емоции към идеята да станем майки. Написах го тук в панела на блога си преди да започна статията. Част от мен се бои от духовния ми ексхибиционизъм, друга обаче нашепва, че мечтите са, за да се споделят. Въпреки дозата страх, решавам да послушам втората:

Мило мое дете,
Толкова ми е хубаво, когато имам усещането, че съм се докоснала до теб. Пълна съм с вяра, когато запаля свещичка с молба да станеш скоро част от живота ни, светло ми е, когато си мисля за теб… Благодарна съм ти, че си ми движеща сила и мотив да се стремя да бъда на ниво, достойна за теб. Благодарна съм ти, че си двигател на всичко, което се случва в живота ми – на смелостта да изразявам мислите си на глас, с надеждата, че някой има нужда да ги чуе, за нещата, които научавам, вървейки по пътя си към теб. Благодарна съм ти за новопридобитото търпение и уроците. За това, че за първи път в живота си успявам да прозра, че когато нещо не се случва не е нужно да напъваш още по-силно, а да се вгледаш в себе си и да потърсиш отговорите. Никога до сега не бях имала усещането, че мога да се доверя на висшата мъдрост, че ме напътства и води. Никога до сега не съм била така запалена от мечта! Тази за теб ми помогна да разбера какво означава да си обзет от ентусиазъм и да светиш, когато говориш за копнежа си. Вече знам, че това е заразно и увлича хората, ражда съмишленици и създава приятели.

Още не съм те поела в прегръдките си, а вече ме научи на толкова много! Благодаря ти! Чакам те с цялата си любов. Всички те чакаме. И знаеш ли, ще имаш прекрасна кака. Тя крои планове, започващи с „когато дойде моят брат…“ Вече няколко пъти се опитвам да й обясня, че ти още си при звездите и не знаем кога ще дойдеш и дали ще си момче, но тя не иска да слуша. Казва „Мамо, чуй ме, когато дойде моят брат…“ – няма ако и дали, само „когато“! Имам да се уча от нея, защото в някои дни в главата ми се бият „ако“ и „дали“ и стрелите им пронизват сърцето ми. Тогава съм сянка на себе си и се чувствам изгубена. После пак се изправям и тръгвам напред. Тръгвам, защото знам, че ме чакаш. Обичам те!
Майка ти

Знам, че ако сте прочели това, е било, защото е трябвало и се доверявам на нагласата си, че е било за добро. Ако споделяме общи мечти, ще се радвам да обменяме идеи и вдъхновение, като се присъедините към фейсбук страницата на моя блог Мечта за бебе. Желая ви сбъднати мечти!

„Защо го правиш? Недей, моето момиче, страхувам се за теб. Помниш предишния път какви бели станаха… Имаш си вече дете. Недей…“ Това ми каза свекърва ми преди година, когато й споделих, че сме решили да се борим за второ бебе. Изненада ме и с топлината, и със загрижеността в погледа. Мислеше го.

В последствие чух същото нещо и от други близки, както и от една жена в клиниката. Тя недоумяваше защо, след като си имам вече дете, съм готова да се подложа „на същия ад“. Това беше изразът й, след като ми разказа колко й е писнало да пътува от далеч, да виси безкрайни часове пред вратата на лекаря, да следи овулации, да си мери температурата, да не може да си планира почивката…

Правя го, защото имам мечта – мечта за бебе, която ме е погълнала и която винаги е била част от мен – от дете си представям как съм майка на две деца.

Правя го, защото вярвам, че човек трябва да следва мечтите си, а не да се пуска по течението и да да си повтаря „такъв е животът!“

Правя го, защото знам, че ако питам защо Господ избра точно мен да бъда част от статистиката, ще означава да вляза в ролята на жертва. Избрал е един за едно, друг за друго, мен – за това – да съм всяка десета жена, която има трудности в забременяването .

Правя го, защото съм благодарна за целия път, който съм изминала: За научените по трудния начин уроци – иначе нямаше да ги усвоя! За изплаканите сълзи – заради тях ценя това, което имам! За загубите, които ме научиха да ставам, след като съм паднала и да продължавам, дори когато ми се струва, че съм останала без сърце! За приятелите, които са ме подкрепяли, дори когато са се притеснявали да ме канят на рождените дни на децата си! За любимия, който ме избра, въпреки че му казах, че пътят към бебето вероятно ще е трънлив!

Правя го, защото съм научена, че само като не се отказваш, можеш да бъдеш човека, който е предвидено да си. Другото би било само бледо копие, обвивка на истинската ти същност.

Правя го, защото нито страхът от провал, нито страхът от успех, са силни колкото копнежа ми да бъда майка.

Правя го, защото искам да предам нататък любовта и живота и да им дам най-доброто от себе си. Копнея за това, а не се нуждая от него. Ако се нуждаех спешно и отчаяно, щеше да ме води страх, а не любов…

Знам, че бебето ще дойде в прегръдките ми, когато моментът назрее. Същото важи и за вашите. Пиша всички тези неща, за да кажа на себе си и на вас, че има смисъл – и в болката, и в разочарованието, и в търпението. Трудно е, когато вървиш към съкровената си мечта, каквато и да е тя. Ако беше лесно достижима, нямаше да можем да я оценим.

Това, в което вярвам е, че за мечтите трябва да се говори – открито и честно, защото така им даваме сила и енергия. Да вървиш по пътя към своето бебе дълго и упорито, не те прави нито дефектен, нито втора категория човек. Напротив – ти отстояваш правото си да даваш любов и грижа с постоянство и усилия, достойни за уважение. Ти си на пътя си!

Ако искаш нещо да ти се случи, подкрепи някой друг в преследването на неговата мечта – дай му рамо, на което да се облегне, приятелско сърце, на което да се довери, знания и време.

Уверена съм, че големият смисъл на пътуването към мечтата е да предадеш нататък наученото и да преодолееш страховете си. Поклон пред всички вас, които го правите!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Ще бъда щастлива, когато най-после завърша! Колко ще съм доволна, когато най-накрая приключи този ремонт… Само веднъж да срещна подходящия човек и всичко ще се нареди! Нищо в живота ми няма смисъл, докато не дойде бебето… – казвали ли сте някое от тези изречения? Е, аз разбира се, съм ги изричала всичките… И понеже явно съм си претенция от класа, съм мрънкала и срещу времето, държавата, народопсихологията ни… Ясно е, че ако се понапъна, мога да направя списъка доста впечатляващ. Можете ли да повярвате, че има една дума, която описва всичко това? Анхедония – даже звучи красиво, нали? Като име на съблазнителка. Всъщност тя е – и то голяма. Приласкава ни всички под ред и ни оплита в ефирните си мрежи. Докато се усетиш, си й станал роб.

В буквален превод от гръцки Анхедония означава без удоволствие, без наслада. Като психологически термин се ползва за да отбелязва невъзможността да се преживява удоволствие. За себе си, аз го превеждам като вместо да се радваш и да си щастлив, заради това, което преживяваш и имаш тук и сега, ти да си недоволен, заради нещо, което ти липсва. Позната картинка нали?

Да всички знаем, че щастието е състояние и идва отвътре. Ясно е, че според Закона за привличането е нужно да имаш вътре в себе си онова, което искаш да имаш край себе си. Или избираш да си щастлив, или търсиш оправдание да не избереш щастието. Защо сме недоволни тогава?

Защо отлагаме живота си и насладата от него за момента, в който ще сме по-слаби, по-богати или някой ще ни вика „мамо“? От опит знам, че липсата на това последното може да ти скъса сърцето. Знам и какво е да седиш на маса с още 5-6 двойки и всички те да говорят за децата си… Чувстваш се като последното изкопаемо на света и ти идва да закрещиш, въпреки че вероятно обичаш децата им. Знам и какво е всичките ти приятелки да бременеят все едно е епидемия… Както и стягането в сърцето, когато трябва да върнеш в ръцете на майка му сладичкото бебе, което си гушнал. Чувстваш се толкова празен, когато не можеш да занесеш малкото вързопче вкъщи, а още усещаш аромата му по себе си…

venecia_nКъде е спасението ли? Едва ли за всички е на едно и също място, но мога да ви кажа къде аз открих своето. Бебето при мен дойде след като изцяло изритах Анхедония от живота си… Смених работата, на която стоях, въпреки че отдавна не ме изпълваше с ентусиазъм и се гмурнах в нови, непознати води. Спрях да събирам всяко левче в името на поредната скъпа медицинска процедура, както до тогава и със съпруга ми отидохме на пътешествие. Е, не беше околосветско и петзвездно, но се потопих в романтиката на Венеция, в лукса на Монако, помахах от балкончето на Жулиета във Верона… Влязох в удоволствието, позволих си да бъда щастлива тук и сега, да оценя красотата на деня, любовта на мъжа до мен, благословията на Живота. Изпитвах наслада и усетих, че независимо дали някога ще бъда майка или не, съм достатъчно ценна сама по себе си. Факт е, че бебешкият хепи енд се случи доста скоро след като започнах да се чувствам доволна и жива.

Да, знам, че на някой това може да изглежда налудничаво, на друг като елементарно съвпадение. Обаче моята истина е такава, каквато ви я разказах. Моля ви, погрижете се за себе си и направете така, че пътят към бебето да извади най-доброто от вас, а не да затвори сърцата ви! Същото важи и за всяка друга мечта…

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Кажи ми къде ти е фокусът, за да ти кажа за какво се бориш – така можем да перифразираме прочутата поговорка „Покажи ми приятелите си, за да ти кажа какъв си“. Доказано е, че ако човек се стреми към нещо – да си купи конкретна марка кола или пък червена чанта например, променя филтъра, през който гледа света и започва да забелязва много по-често край себе си точно тези неща. Е, аз не „отразявам“ особено хубавите мъже наоколо, както заключи една приятелка, но виждам всички бебета и бременни жени. Изобщо шансът непознат мъж да ми поднесе цветя на улицата (помните ли тази реклама на дезодорант Импулс?) клони към нула, но съм като магнит за нещата, свързани с увеличаване на плодовитостта.

Та ето ползата от действието на Закона за привличането в моя случай – в понеделник незнайно как ми хрумна да пусна телевизора за фон и попаднах точно на д-р Мария Папазова, която демонстрираше упражнение за плодовитост на Гала в „На кафе“. Като се има предвид, че съм убедена в силата на Самомасажа за плодовитост и се опитвам редовно да го прилагам, веднага наострих уши.

Д-р Папазова обясни, че въпросното упражнение, което отнема две-три минути, е от системата на небезизвестния акад. Норбеков. Тя го е правила 40-50 дни след курса, който е изкарала и като страничен ефект се сбогувала с папилом на шийката на матката. Днес намерих видеото от предаването, за да видя подробностите.

Темата е свързана с хормоналния баланс и как да го поддържаме с природни средства, хранене в зоната и супер храните – пчелното млечице, аюрведическата билка шатавари и дивия ямс. Ползите и от трите са многопластови и многобройни.

За допълнителна информация, вижте видеото от предаването. Демонстрацията на упражнението, за което става дума и съпътстващите обяснения започват на 43:20.

Няма да се изморя да повтарям, че ние сме експерти за самите себе си и най-добре разбираме и усещаме (ако си го позволим) кои са нещата, които могат да ни подкрепят, докато вървим към майчинството. Пътят към бебето е трансформиращ и пречистващ, обогатяващ и развиващ. Или поне може да бъде, ако спрем да гледаме на него като най-голямата трагедия, която ни е сполетяла. Това изобщо не изключва участието на лекари в него, ако това се налага. Нека обаче да не им делегираме цялата отговорност за нашия успех! Желая ви вдъхновение и удоволствие по пътя:)

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

Настръхвам само като ти задавам въпроса „наистина ли искаш бебе?“, защото в крайна сметка и аз имам инстинкт за самосъхранение. Представям си как кръвта ти кипва и се вдига към главата, а само доброто ти възпитание те държи да не ми теглиш една… Ако решиш да го направиш, ще те разбера, защото вероятно аз бих постъпила така на твое място. „Малоумна ли си да ме питаш такова нещо? Искам ли бебе според теб, след като съм се подложила на всички тези изследвания, целият ми живот е подчинен на това в овулация ли съм и само през последната година съм чакала пред вратите на лекарите повече време повече от всички опашки в живота ми на куп?“

Всъщност и аз много се ядосах като прочетох твърдението на Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке в „Болестта като път“, че „щом една жена не забременява, макар да желае дете, значи, че или е налице неосъзната отбрана, или желанието за дете е нечестно мотивирано“. Откаченяци! Изобщо не ме интересува, че са лекари, психотерапевти и още сто неща… Мислите ми продължиха да блуждаят в тази посока, но все пак прочетох обяснението им. „Нечестната мотивация, например, е надеждата с дете да може да задържи партньора или съществуващи проблеми в партньорството да бъдат изтикани на заден план с едно дете. В такива случаи тялото реагира по-честно и по-далновидно. В същия смисъл стерилността на мъжа показва страх от обвързване и отговорност, които биха станали част от живота му с появата на дете“ (стр. 276 от цитираната книга)

Като ми поспадна адреналина, започнах да разсъждавам над прочетеното. Прецених, че това със задържането на партньора не е моето, защото винаги съм искала да имам дете и влюбването ми допринесе само с идеята, че бих искала детето да прилича на този мъж. (Внимавай какво си пожелаваш, защото за нашата дъщеря обикновено казват: „Ах, колко е хубава! Одрала е кожата на баща си!) Как обаче стои въпросът с „неосъзнатата отбрана“?

positive-pregnancy-test5184-x-3456-4802-kb-jpeg-xЕто тука започнах да се разпознавам…Спомних си страховете, че няма да съм достатъчно добра майка, че съм твърде нетърпелива, избухлива. А реализацията ми? Бях положила толкова усилия. Можех ли след детето да продължа от същото място или коловозът щеше да е затворен за мен? Личното ми убеждение беше, че дъщерите обичат повече бащите си  и се държат зле с майките си… Факт е, че това бяха част от нещата, които разрешавах едно по едно като конфликти в себе си, докато един ден не чух „Ели, ти не само, че си бременна, ами си много бременна! Хормонът ти е в тавана…“ Никога няма да забравя този миг и го пожелавам на всяка от вас, копнеещите за бебе.

Наричат тези неща негативни убеждения или ограничаващи вярвания. До сега не съм срещала нито една жена, при която да липсват. Понякога това е реплика чута в детството от типа „И гледай сега да ми забременееш като последната повлекана“, казано от изплашената баба, на която е поверена грижата за тийнейджърката на село или просто наблюдението, че да си майка е твърде тежка задача. Как да не си направиш този извод, гледайки твоята майка как мъкне торбите, ходи на работа, пише домашни с теб и брат ти/сестра ти, шета, чисти до среднощ и изглежда така изморена…

Вариантите на ограничаващите вярвания могат да са десетки. Някои идват от детството, други са придобити по-късно. Лошото е, че трудно си даваме сметка за тях. А най-големият подхлъзни камък е, че идват и нови – „годините минават, остарявам, все по -трудно ще забременея оттук нататък“ и още, и още… Могат да са най-различни, но общото между тях е, че всички ги имаме.

Вероятно за някои от вас тези редове, звучат налудничаво, други пък се разпознават в тях. Не ви моля да ми вярвате и да изоставите всичкия си скептицизъм. Моля ви обаче да оставите съзнанието си отворено. Изследвайте се, опознайте гласовете в главите си и намерете начин да ги подмените с нови – такива, които ще ви подкрепят по пътя към целта.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

„А за нас какво ще пишеш?“ Това ме попита съпругът ми почти веднага след като се захванах със сайта. На изненадания ми поглед отвърна с: „Е, не помниш ли едно време като само аз и още един двама бяхме в клиниката, а другите чакаха отвън в колите? И онези, дето гледаха в земята пред кабинета за спермограмите…“ Помня разбира се, ама сега в клиниката има значително повече мъже, които стоят до жените си и търпеливо чакат с тях…тръгнах да обяснявам, но получих „Да бе, да… И половината изглеждат като вързани за каишки. Мъжете се срамуват да кажат, че имат проблем“, заключи той със самочувствието на изключение, потвърждаващо правилото.

Замислих се, че в създаването на живота участват двама, но когато говорим за репродуктивни затруднения, мъжете сякаш остават извън фокуса. Да, всички знаем, че при стерилитета е значителен процентът на мъжкия фактор, както го наричат, но се организират психологически групи за подкрепа на жените. Мъжете нямат право на сълзи, разочарование и болка – съвсем логично в едно общество, което нарича момченцата „женчовци“, когато плачат.

На мъжете е генетично заложено да покровителстват жената и да я защитават. Представяте ли си какво е усещането да осъзнаеш, че нямаш тази власт, когато любимата трябва да се подложи на всякакъв тип никак не приятни процедури?  Ако пък се окаже, че мъжът има „заслуга“ за репродуктивния проблем? Какво се случва с инстинкта на самец, който диктува, че най-важната ти задача (след оцеляването) е да създадеш потомство и да разпръснеш гените си възможно най-мащабно? Започва някой да ти брои сперматозоидите и опа, изненада! Има само три – Пешо, Иван и Драган! Да осъзнаеш, че не можеш сам, без подкрепа, да направиш любимата жена майка, е като да те удари жица с високо напрежение.

Не всички издържат на него. На някои им идват в повече и спермограмите, и изследванията, и изнервената жена, която прави секс по график… Наситените случки около лечението на стерилитет и изпитанията са като лакмус за връзката – ясно показват от кого точно си придружен. Те могат да да разрушат брака и партньорството, но могат и да го „бетонират“ с устойчива на всякакви изпитания сплав.

Да има мъже, които не издържат на напрежението, но има и такива, които остават и понасят и сълзите, и тръшкането, и разочарованието и са скала, пристан и убежище едновременно. „Трябва да стане! Вървим напред и не се отказваме“ казват те, опитвайки се скъсят пътя към жадуваната рожба по единствения познат им начин – действието. Стъпват изправени, хванали ръката на любимата и предизвикали живота. Пожелавам си Господ да награди мъжеството им!

Божидар Велчев – един от тези мъже, направи филм за събратята си по повод осмия рожден ден на фондация „Искам бебе“. Възхитих им се за човещината, откритостта и куража да се изправят и да кажат – да, ние все още чакаме нашите бебета. Не сте сами, момчета! Благодаря ви, че ви има и че смелите сред вас стават все повече! Вие сте гаранцията, че синовете ни един ден ще бъдат истински мъже!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

Думата „самомасаж“ ми звучи толкова странно, че чак имам „неприлични“ асоциации. Реших, че съм си я въобразила в опита да преведа кратко – Self Fertility Massage. Проверих – не съм! Има я използвана за всякакви масажи, които човек може да си самопричини. Този, който ви предлагам, звучи екзотично, но се прави доста елементарно и отнема не повече от 5 минути. Твърди се, че е един от най-лесните и евтини начини да подобрим здравето на матката. Като се има предвид, че в нещата, които са ми прилагали, за да направят матката ми подходяща за зачеване и износване, е участвал скалпел, съм склонна да опитам с тази даже приятна процедура. Допълнителен плюс е, че за нея не се изисква никакво допълнително оборудване освен търпение и последователност.

Самомасажът за плодовитост съдържа серия от масажни техники, които се използват, за да подпомогнат репродуктивното здраве, менструалния цикъл и фертилността. Според, информацията, която намерих, го прави като:


– увеличава кръвообращението в матката, яйчниците и маточните тръби;
– подпомага хормоналния баланс;
– освобождава матката от ненужната кръв и тъканите, които е задържала (не винаги успява да почисти стените си докрай по време на менструацията);
– може да повлияе на наклонената матка да се препозиционира;
– намалява болките и спазмите по време на менструалния цикъл;
– носи свежа (пълна с кислород) кръв към матката;
– помага на матката да се отърве от кръвните съсиреци;
– укрепва мускулите на матката и ги подготвя за износването и раждането на дете;
– регулира менструалнията и може да реши проблеми като например по-дълъг или по-къс цикъл;
детоксикира и насърчава черния дроб да свърши своята част от работата като освободи тялото от излишните хормони;
– помага за премахване на подуването на корема и задържане на вода в областта на репродуктивната система;
– подобрява храносмилането;
– освобождава от стреса и лошото настроение и отпуска.Както казва една моя леля в такива случаи – „живо чудо е, само дето не не простира“. Като оставя шегата на страна, трябва да отбележа, че виждам смисъл в изброените ползи от масажа. Остава само да проследим заедно видеото, в което Hethir Rodriguez – холистичен специалист по проблемите на фертилността и женското здраве, обяснява как точно можем да го направим.Обърнете внимание – НЕ ТРЯБВА да се прави, ако сте бременна или сте в менструация, имате скорошна коремна операция или ви причинява дискомфорт по някаква причина.

 От видеото на Clare Blake можем да добавим и допълнителни движения:

Остава да действаме с постоянство и наслада и с идеята, че правим най-доброто за себе си и за своето тяло. Стискам палци останалото да се случи с лекота!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

За кого е подходящ този уебинар:

  • За всички жени, които искат да станат майки, независимо от това дали планират да имат бебе сега или са оставили реализацията на намерението за тогава, когато му дойде времето;
  • За дамите, които са уверени, че ще реализират мечтата си от раз – без забавяне и перипетии, както и за тези, които от дълго време вървят по пътя към бебето, но срещата с него все се отлага;
  • За тези от вас, които усещат със сърцето си, че искат да създадат подходящи условия бебето им да бъде заченато и износено по най-добрия и подкрепящ начин;
  • За споделящите схващането, че посрещането на детето в живота идва много преди то да поеме първата си глътка въздух.

Какво ще научите и получите?

  • Какви са начините да пречистим организма си от натрупаните шлаки и токсини и да подпомогнем работата на репродуктивната си система;
  • Насоки как да подготвим тялото си за предстоящото събитие – какви са подходящите за консумация храни и кои са нещата, които е добре да избягваме;
  • Как да настроим душата си на вълна бебе;
  • Как да „пуснем” мечтата за бебе така, че да й позволим да се случи;
  • Въздействаща и силна на МЕДИТАЦИЯ, чрез която да повикаме душите на бебетата си!

Ето и линк към записа : Мисия забременяване 

Ако считате информацията за полезна, ще се радвам да дадете своя лайк на Facebook страницата на сайта! Благодаря ви за подкрепата!

P.S. КОГАТО БЕБЕТО СЕ БАВИ, независимо дали има физиологически причини за това или не, обикновено са налице психологически.

Каня ви да поработим заедно върху тях като в тренинга „МЕЧТА ЗА БЕБЕ„. Имам да споделя и още много неща, които ще подкрепят вас и връзката ви по пътя към бебето. Разгледайте програмата и ако сърцето ви откликне на нея по някакъв начин, не се колебайте да се свържете с мен!

Благодаря ви и желая на всички вас скоро да гушкате бебетата си!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена