Ендометриоза е за съжаление често срещана диагноза сред дамите, които идват при мен за психологическо консултиране. Това е тема, по която повечето от тях знаят малко. За съжаление подходът, който имат лекарите към нея, обикновено е крайно инвазивен. Очаквайте скоро статия за психологическите причини, стоящи зад болестта, но сега, в подкрепа към разпространяването на адекватно знание за тази болест, споделям статия, наречена „Наръчник за прилагане на холистичния подход при лечение на ендометриоза“, публикувана в http://www.endometriosis.bg:

Ако имате ендометриоза или познавате някой който има, е добре да знаете това: хроничната болка, която съпътства тази диагноза, е трудно да бъде пренебрегната и броят на жените, страдащи от заболяването е голям. Смята се, че една на десет жени има това заболяване, възможно е дори и да са повече, тъй като много момичета в тийнейджърска възраст не са диагностицирани.

Ендометриозата е хормонално зависимо, възпалително заболяване, при което тъкан от вътрешността на матката расте извън нея (напр. в коремната кухина). Тя кърви при всеки менструален цикъл и може да доведе до образуването на съединителна тъкан, която захваща едни за други вътрешните органи като черва, пикочен мехур и т.н. Няма как да се преувеличи степента на болезненост или сложността на състоянието и е много трудно да се открие причината за него, както и да се открие правилното лечение.

Решението за лечение е индивидуално, съществуват няколко възможности, някои от тях диаметрално противоположни. В свои проучвания, Др. Авива Ром от Ню Йорк предлага като най-ефективно решение холистичен подход, насочен към намаляване на възпалението и оксидативния стрес, поддържане на оптимални хормонални нива, както и подпомагане на естествените процеси на детоксикация на организма. Тя споделя своите най-добри практики, диети, хранителни добавки и препоръки за физиотерапия.

Въпроси и отговори с д-р Авива Ром 

Какво представлява ендометриозата и какво я предизвиква? 

Ендометриозата е възпалително и хормонално зависимо заболяване, при което нормална тъкан от вътрешността на матката, наречена ендометриум, се намира на други места в тялото, където не би трябвало да бъде. Най-често се среща в коремната кухина, където може да попадне върху тънък слой тъкан, наречена перитонеум, която покрива червата, пикочния мехур, яйчниците и фалопиевите тръби. Неправилно позиционираната извън матката ендометриална тъкан, активирана от месечните хормонални промени по време на цикъл, започва да кърви. Тази кръв дразни изключително много нервите в коремната кухина, като предизвиква болката, свързваща се с това заболяване.

С времето, дразненето и свързаното с него възпаление водят до формирането на съединителна тъкан и тя води до формирането на сраствания, органите се слепват един за друг и стават неподвижни. Това може да доведе до болка в пикочния мехур и червата, запек, болка при овулация, силни менструални крампи и болки, проблеми при забременяването и болка при полов контакт.

Макар че съществуват много теории, от медицинска гледна точка, точните причини за ендометриозата не са известни. Знаем само, че е възпалителен процес с необичаен имунен отговор и се активира от цикличните хормонални промени, излагането на нарушителите на функциите на ендокринната система от околната среда (срещат се в пластмаси, парфюми, продукти за лична хигиена и за домашна употреба и са вредни не само за хормоналния баланс, но също и за имунната система и поддържат възпалителните процеси), диетата, и други фактори като стрес, липса на сън, които също въздействат на възпалението и имунитета.

Колко жени са засегнати от това състояние?  Има ли определена възрастова група, която се засяга по-често и съществуват ли ранни  симптоми?

Учудващо, поне една на десет жени и момичета в САЩ имат ендометриоза, със силни болки и крампи, причинени от това състояние, засягащо 6.5 милиона жени само в САЩ и Канада. Освен това, бройката на подрастващите момичета, които все още не са диагностицирани, е много по-голяма от първоначално предполаганата. Най-често срещаният ранен симптом, подсказващ за наличието на това заболяване, е изключително болезнената менструация, но въпреки това често заболяването не се открива докато болката в таза и другите симптоми не станат много проблематични.

Какви са симптомите?

Най-често срещаните симптоми са:
  •         Болезнена менструация;
  •         Хронична или периодична тазова болкa;
  •         Болка при полов контакт;
  •         Проблеми с червата, най-вече запек, диария, болка в червата, или симптоми, наподобяващи синдром на раздразненото дебело черво;
  •         Безплодие;
  •         Овариални тумори (при около 20 % от жените);
  •         Болка при уриниране или други проблеми с пикочните пътища.

Какви са възможните лечения на ендометриозата и има ли аргументи „за“ и „против“ тях? 

За съжаление не съществува единен подход в лечението на ендометриозата или такъв, който да действа при всички пациентки. Освен това, повечето видове лечения потискат или временно елиминират проблема, но не го лекуват напълно и носят някои рискове.

Лекарствата за хронична болка като ибупрофен и други нестероидни противовъзпалителни се препоръчват много често за това заболяване и могат да доведат до временно облекчение, но крият други рискове като дълготрайно увреждане на лигавицата на червата и сърдечен удар. Също така е добре да се избягва и честата употреба на аспирин, дори и дозите от около 81 мг на ден за няколко седмици се асоциират с повишен риск от стомашно кървене. Хормоналните терапии, като оралните контрацептиви, прогестините и (GnRH) антагонистите на гонадотропин-освобождаващия фактор може да облекчат симптомите на лека до средна болка, но също имат както краткосрочни, така и дългосрочни странични ефекти.

Докато лапароскопското премахване на ендометриална тъкан може да намали симптомите до две години, в повечето случаи, симптомите се завръщат, а самата процедура повишава риска от формиране на съединителна тъкан.

Понякога се препоръчва хистеректомия (хирургично отстраняване на матката), но това не е опция за жени, които искат да забременеят и не бива да отричаме, че хистеректомията е една от най-често изпълняваните ненужни операции в САЩ, включително и за лечение на ендометриоза. Макар, че понякога помага, когато са изчерпани другите методи, или симптомите са непоносими, все пак това е голяма коремна операция, така че е най-добре да се потърси второ мнение преди да се прибегне до нея.

Кой подход намирате за най-ефективен при пациентите? 

Смятам, че холистичният подход, медицински подход, основан на тялото, фунциониращо като единна система, е най-ефективен за премахване на болката и нездравата тъкан. За разлика от лечението с лекарства или операцията, това е дългосрочен подход, който включва намаляване на възпалението и оксидативното увреждане, предизвикано от хроничното възпаление, поддържане на оптимални хормонални нива, подобряване на естествените процеси на детоксикация на организма – чрез диета, хранителни добавки и физиотерапия.

Каква диета бихте препоръчали?

От съществено значение е противовъзпалителната диета, при която приемът на токсини се свежда до минимум.

Противовъзпалителна диета включва:
  •         8-10 чаши комбинирани свежи зеленчуци-предимно зеленолистни като кейл, зеле, броколи, брюкселско зеле;
  •         шепа сурови ядки като бадеми, орехи, пекан (американски орех);
  •         1/2 до 1 чаша сготвени растителни протеини и зеленчуци на ден;
  •         1/2 до 1 чаша пълнозърнести храни;
  •         150 грама риба или пилешко месо;
Добавете фибри:

Приемането на достатъчно фибри и ежедневната дефекация са от съществено значение за овладяване на възпалението, намаляването на токсините и излишния естроген в организма. За тази цел, се препоръчват 1-2 лъжици смляно ленено семе, разбъркани в смути или добавени към храната.

Премахнете от диетата си храните, които предизвикват възпаление:
  •         Млечни продукти;
  •         Глутен;
  •         Царевица;
  •         Захар;
  •         Червеното месо също предизвиква възпаления, така че ако страдате от ендометриоза, растително базираната диета без червено месо и с малки количество пиле или риба е за предпочитане.
Внимание с  кофеина:

Кофеинът може да провокира симптомите на ендометриоза при някоии жени, така че ако консумирате кафе всеки ден, опитайте без него за няколко месеца. Зеленият чай е добра алтернатива, богата на антиоксиданти.

Старайте се да се храните с био храни:

Опитайте се да го направите поне за три месеца, защото най-често срещаните токсини от околната среда в храната и опаковките може да окажат много голямо влияние върху ендометриозата. Месото също трябва да бъде от био производство, за да се избегнат химикалите и хормоните, които се използват при отглеждането на животните и също са вредни.

Избягвайте токсините:
  •         храни, които се съхраняват в пластмасови опаковки;
  •         храни, опаковани или затоплени в микровълнова фурна в пластмасова опакова;
  •         храни, замърсени с пестициди и хербициди например много плодове и зеленчуци, внесени от страни, където регулациите за употребата им са по-свободни;
  •         пластмасови бутилки за вода (дори и да не съдържат BPA, защото много от заместителите му са също толкова проблематични).
Обърнете внимание на теглото си и консумацията на захар:

Изброените по-горе съвети ще запазят постоянно нивото на кръвната ви захар, а това от своя страна е важно за противодействие на възпалението и преодоляване на глада за сладко и тестени храни.

Наднорменото тегло повишава вероятността за развиване на естрогенна доминантност, а загубата на тегло подпомага овладяването на възпалението. Противовъзпалителната диета е чудесен начин да отслабнете без да се налага да тренирате много.

Какво можете да ни кажете за билките и добавките?

Протвивовъзпалителните средства, с които лекувам моите пациентки, са следните:
  •         Куркумин (екстракт от куркума, който представлява и антиоксидант) -1200-2400 мг на ден;
  •         Бромелаин (ензим от ананас) -200-800 мг/ден;
  •         Кверцетин – екстаркт от ябълки, лук, омега 3 от рибено масло) – 250 мг три пъти дневно;
  •         Омега 3 мастно киселини от рибено масло (комбинация между ейкозапентаенова и докозахексаенова киселина).
Препоръчвам и комбинация от антиоксидантите, които предпазват тъканите от увреждане:
  •         NAC или Н-ацетил цистеин – 600мг три пъти дневно;
  •         екстракт от Европейски бор (Пикногенол) – 30 мг два пъти дневно;
  •         Зелен чай – до 300 мг три пъти дневно.

NAC е мощен антиоксидант, който е с доказано положително въздействие при ендометриоза в следствие на проведени проучвания.  През 2013 е проведено проучване с 92 жени в Италия, от тях 47 взимат NAC, а 42 плацебо. От тези, които са приемали 600 мг NAC три пъти дневно, три последователни дни всяка седмица за три месеца, 24 пациентки са се отказали от лапароскопия поради изчезване или намаляване на ендометриозата, намаляване на болката или защото са забременяли. 14 от жените, приемали NAC са намалили размера на кистите, а при 8 се наблюдава напълно изчезване, при 21 болката е намаляла, а една е забременяла. В плацебо групата само една жена е отменила операцията си. Общо 8 жени са забременяли в NAC групата и 6 в контролната група.

Друг растителен антиоксидант е Пикногенолът (добива се от кората на Европейски бор). С него също са проведени проучвания с обещаващи резултати. Жените, които приемат Пикногенол по 30 мг на ден за 48 седмици споделят за намаляване на болковия симптом с 33%, включително и на силната болка. И докато редуцирането на болката не е толкова значително, колкото при групата на хормонална терапия (антагонисти на гонадотропиновия освобождаващ хормон), то е много по-продължително и без рецидиви. 5 жени от групата, приемаща Пикногенол забременяват, което е важен резултат, като се има предвид факта, че ендометриозата предизваиква проблеми с фертилитета.

За детоксикация препоръчвам:
  •         Индол-три-карбинол, екстракт от броколи, който спомага за детоксикацията и елиминирането на излишния естроген и може да се приема като хранителна добавка;
  •         NAC и куркумин плюс Кверцетин, всички те спомогат за детоксикацията по естествен път.

Съществуват ли и други състояния, свързани с ендометриозата, за които е добре да знаем?

Жените с ендометриоза и значителни сраствания може да развият проблеми с червата, най-вече запек, трудности  при зачеването, хронични инфекции на пикочните пътища. Освен това, заради хроничната болка, съществува риск от прекалената употреба на медикаменти за болка, не само като Тиленол (токсичен за черния дроб) и Ибупрофен (пропускливи черва, стомашно чревно кървене, сърдечен удар), но и зависимост от лекарства за болка, които се изписват на зелени рецепти.

Имате ли някакви съвети за намаляване на болката?

Билките и хранителните добавки могат да помогнат за болката и са по-безопасни от лекарствата като ибупрофена, който дразни червата и по-продължителната му употреба носи рискове от сърдечен удар.

За болката препоръчвам:
  •         корен от джинджифил, 500 мг, 2-4 пъти дневно. Доказано е, че той може да постигне ефекта на ибупрофена, като се избягват рисковете от употребата му.
  •         Мелатонин – 10 мг на ден значително намаляват хроничната болка (включително и болката при полов контакт). Според едно проучване, жените които приемат мелатонин, намаляват до 80 процента необходимостта от болкоуспокояващи. При проучвания с животни, мелатонинът води до намаляване и свиване на ендометриозните лезии. Препоръчителната доза е 1-3 мг на ден и постепенно увеличаване. За предпочитане е да се взима вечер, тъй като предизвиква сънливост.
  •         медицинската марихуана също може да се използва за облекчаване на болката в страните, където е разрешена употребата й.
  •         акупунктурата помага при болка и може да се съчетае с масажи, извършени от кинезитерапевт, с опит при лечението на болка в таза, предизвикана от ендометриоза.

Оригинален текст: A Guide to Understanding—and Holistically Treating—Endometriosis

Превод: Ирина Николова 

* Очаквайте скоро статия за психологическите причини, стоящи зад болестта!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Знам какво е да имаш чувството, че всички са с деца с изключение на теб самия. Знам какво е да си на рожден ден и останалите 10 двойки да коментират родителските си драми, а ти да си като дърво без клони. Знам какво е да се изпълваш с гняв всеки път, когато ти започне цикълът и да виждаш мътилката в очите на любимия като му кажеш „дойде ми“. Знам обаче и че всичко това не помага, не те доближава дори на  сантиметър към твоето бебе. Прави те нещастен и огорчен. А кой по дяволите може да иска да заживее в подобна киселинна среда? Това е все едно да засадиш домат в земя, напоена със сяра.

Получава се Параграф 22 – ти искаш бебе, то не идва, ти се пристрастяваш към мисълта, започваш да ставаш обсебен от идеята, подчиняваш живота си на нея и вместо да получиш награда за усилията, съдбата ти се изплезва с поредния отрицателен тест. Нормален природен закон – вкопчването в нещо, силната фиксация, не помагат то да стане част от живота ти, напротив. Всъщност няма разлика между това дали ще удушиш някого с голи ръце и с намерение да го направиш или ще го притиснеш толкова силно към себе си, че ще му попречиш да диша. Резултатът е един и същ!

Когато регистрираш, че бебето се бави, има два пътя към него. Започваш да действаш инвазивно – търсиш някой да те „оправи“ възможно най-бързо. Делегираш на доктора правото и отговорността да управлява твоя живот и трескаво се спускаш към прегледи, манипулации, операции, воден от  усещането, че вече си закъснял. Изобщо не те вълнува какво се случва на другите фронтове в реалността и дали тялото и душата ти са ОК с това, което става. Няма време за глезотии – на война като на война, мобилизираме се и на оръжие! И защо по дяволите не се получава това бебе?! Правя всичко по силите си, вися в клиниката ден и нощ, не смея да си купя нищо, за да имам нужните пари, не помня какво е това да заминеш някъде с любимия…

И при най-добрите специалисти успеваемостта не е 100% и не винаги най-надеждните пациенти (тези в най-подходящо състояние и възраст) си тръгват с бебе. Аз съм убедена, че успяват да заченат двойките и жените, които са избрали втория път –  да се вслушат в себе си, в собственото си тяло, да открият и задоволят собствените си нужди, да се срещна със страховете си, да ги опознаят и превъзмогнат. Всъщност шанс да дадат живот получават тези, които са готови за своето дете.

А ти, готова ли си? Какво е бебето за теб? Защо го искаш? Истински копнеж на душата ти ли е или знаеш, че е време да станеш майка, че това е начинът да скрепиш връзката си, че родителите ти искат внуче? Твое право е да избереш да правиш това, което трябва, въпросът е да си наясно, че то не е в разрез с това, което наистина искаш. Бъди честна със себе си и бъди сигурна, че бебето е само черешката на тортата, а не самата торта. Готов ли ти е блатът, момиче? Ако не, започвай да го бъркаш.

1. Първата съставка е 1 ч.ч. „майната му“, защото стресът и напрежението няма как да ти помогнат да заченеш.

2. После добавяш пълна кана с положителна самооценка – ти струваш много, ценна си заради самата себе си и акциите ти не се качват от това дали си майка или не. Освен, ако ти вече не си стигнала до там, че да си се убедила в обратното – ако е така, спешно си поправи заключението. Ако ти си мислиш това, ще го вярват и близките ти, и съседа от 5-ия етаж, и момичето, с което си играеше на лятото при баба ти в Горно Нанадолнище, демек – целият свят.

3. Оцени живота и му се наслаждавай – това е есенцията, с която е нужно да поръсиш обилно, защото, ако си се настроила, че той е напъване и мъка, няма как радостта да намери пролука, за да дойде при теб.

Има и други съставки, но и в готвенето се иска майсторлък, така че, ще ти ги кажа, когато набавиш първите три и ги забъркаш добре до получаването на хомогенна смес! Действай смело и с настроение, защото резултатът си заслужава усилието. Успех!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Искам да ви питам нещо. Случвало ли ви се е до сега, когато посетите гениколог и му заявите желанието си да имате дете, той да ви попита как се чувствате емоционално, какви са хранителният ви режим и начинът ви на живот? Много силно се надявам някой да отговори с „да“ на този въпрос. Това ще ми даде надежда, че най-после някъде са погледнали на пациента си не само като носител на репродуктивна система, а като на човешко същество, което е цялостно – т.е. има тяло, съзнание и емоции, които си взаимодействат.

Уточнявам: харесвам лекарите! Обикновено те са интелигентни хора с малко странно чувство за хумор и някои от тях имат наистина огромно сърца. Благодарна съм им за много неща. Става дума за друго. Знаете ли колко е плодородна земята в Тракийското поле? По-вероятно е едно семенце, боднато там, да се превърне в растение и да даде плод по лесно, отколкото, ако го засадим на някоя скала на Витоша, нали? Същото е и с нас и телата ни.

Истината е, че позитивни промени в храненето и начина ни на живот са сериозна подкрепа към тялото ни, когато искаме да заченем, независимо от метода, който ще ползваме. И не ме питайте защо повечето роми се хранят далеч от здравословното и имат по много деца. Това е друг разговор, в който можем да намесим и кармата и това, че всеки е дошъл за различни уроци и с различна мисия в този си живот… А и говорим как да създадем перфектните условия за зачеване, износване и раждане на здраво дете, нали?

Вече писах за част от т.нар. Топ храни за зачеване. Там можете да прочетете още доводи защо какво ядем е важно. Сега идва ред на продължението на темата.

Egg-Laying-Issues-3-LargeЯйца (Витамин D, B12 и протеини)
Започваме с храната, която се приготвя най-лесно и бързо, а ни носи екстри като Витамин D, B12 и протеини. Чела съм статии, в които експерти в областта на фертилитета препоръчват да се ядат поне 2 яйца на ден, разбира се от щастливи кокошки. Ако си имат имена и петел (т.е. ги гледа баба ви или някой познат фермер), още по-добре. Те ни носят и минерали, които подобряват функцията на репродуктивната система.

Ядки и семена (Омега 3, цинк, витамин Е, протеини)
Нужно е да се приемат сурови, защото есенциалните мастни киселини и цинкът са чувствителни към топлинната обработка.

SeedsНай-добрите семена и ядки за омега-3 са:
Орехи – 1/4 чаша = 2,270mg
Лененото семе – 2 с.л. = 3,510mg
Семена от коноп – 3Tbs = 3,000mg
Семена от чиа – 1с.л. = 2,300mg

Най-добрите семена и ядки за витамин Е са:
Слънчогледови семки – 1 / 4cup = 18.10mg
Бадемите – 1 / 4cup = 8.97mg

Най-добрите семена и ядки за желязо са:
Тиквени семки – 1 / 4cup = 5.16mg
Сусам – 1 / 4cup = 5.24mg

Eat your greens ~ spinach, broccoli, curly lettuce and asparagus. Healthy eating.Тъмнолистни зеленчуци (желязо, фолиева киселина, B6, витамин Е)
Тъмнолистни зеленчуци са пълни с минерали, антиоксиданти и витамини и са от съществено значение за повишаване на плодовитостта. Желязото и фолиевата киселина помагат на кръвните клетки да носят повече кислород, а той е нужен за доброто функциониране на посестримите им из тялото.
Примери на тъмни зеленолистни зеленчуци са спанак, къдраво зеле, алабаш, зеле. Сигурно има и още.

friuts


Плодове (Витамин С, флавоноиди, антиоксиданти)

Плодовете са храните с най-високите нива на антиоксиданти на порция. Горещо се препоръчват сини сливи, нар, стафиди, боровинки и ягоди. Не забравяйте, че антиоксидантите са чувствителни към топлина, така че да се получи в тяхна полза ядете плодове пресни, зрели и сурови.
Едно напомняне – портокалите имат много витамин С, но не е добре да се ядат по време на овулация, защото се отразяват на киселинността на средата и могат да попречат на движението на сперматозоидите.

 

colorful-fruits-and-veggies-21Цветни зеленчуци (В6, витамин С, бета каротин)
Червените и оранжеви зеленчуци са богати на бета каротин, за който се счита, че е от изключително значение за репродуктивното здраве при жените. Той балансира хормоните и регулира менструацията. Най-лесният начин да получите коктейл от хранителни вещества е да хапвате по-голямо разнообразие от зеленчуци, т.е. колкото по-шарена е салатата, толкова по-добре. За морковите и чушките може да се каже, че помагат за синхронизацията на хормоните от хипофизата и щитовидната жлеза.

groups-of-lentilsПълнозърнести храни (богати на желязо и витамин В)
Особено препоръчителни са безглутеновите зърна – амарант, киноа, елда, просо, кафяв ориз и т.н. Не бива да подминаваме и лещата и боба, които са изключително богати на витамин В. Доказано е, че ниските му нива в организма могат да са причина за стерилитет, както за спонтанни аборти и раждане на бебета с ниско тегло. Лещата е сред най-големите източници на желязо и фолиева киселина. Чаша варена леща осигурява 90% от дневните ни нужди от фолиева киселина. Преди да сложите голямата тенджера на печката, да ви напомня, че от голяма част от зърнените култури освен супи, могат да се правят хумуси, гарнитури, салати и да са част от много вкусотии.

Попадала съм на крайни мнения, свързани с това нужно ли е да консумираме месо и риба и създадени ли сме за това ние хората. Аз самата смятам, че е важно да се стремим месото, което консумираме да е с ясен произход. Ако ще е набухано с хормони и фуражи с всякакви добавки, няма как да ни се отрази добре.

На месна тема е нужно да отбележим, че черният дроб е изключително ценен като източник на Витамин D, цинк, селен, желязо, фолиева киселина, В12, CoQ10.

Говеждото месо (от пасищни животни) е богато на Омега 3, желязо, B 12 и протеини, но трябва да сме сигурни, че не идва от резерва на някоя далечна държава и не е стояло замразено от годината ни на раждане.

Рибата и морските дарове ни носят Витамин D, омега 3, цинк, селен, B12, CoQ10, но трябва да търсим такава, която не е била отглеждана в рибарници. Скоро научих, че наред с пъстърви и скумрии, и сьомгата се била отглеждала. Трябвало да ядем дива такава. Отбелязано е на етикета.

Толкова за полезните храни за сега. Темата обаче е огромна и има още много какво да се добави. Обещавам скоро да споделя наблюдения и за това какво не бива да се яде. За сега оставам с надеждата, че ние всички имаме вътрешен критерий за това, което ни вреди.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Днес бях с усещането, че ме сърбят ръцете да попиша. Исках да е нещо полезно, ама какво? Отварям си съобщенията във Facebook страницата на сайта и там ме чака следното – „Добро утро, Елена“, усмивка и линк към статия в mindbodygreen.com – 10 Things Every Woman Should Know About Her Hormones! На това аз му казвам синхроничност на Вселаната! Благодаря ти, Нели, веднага се залавям с превода. Ще запазя смисъла, но елементите на разсъждение от моя страна са неизбежни:)

Предполага се, че ако ходиш на йога, пиеш фрешове, четеш и изпълняваш всякакви здравни съвети, трябва да си в добра форма, нали така? Е, не точно! В пъзела може да липсва една съществена част, която често се пренебрегва – хормоните!  Те влияят върху всичко – настроението, теглото, енергията ни… Дори и да сме много осъзнати на тема здраве и да се опитваме да правим най-доброто за тялото си, възможно е да пропускаме ключови неща. Ето кои са 10-те неща, които всяка жена трябва да знае за своите хормони:

1.Хапчето на оправя проблемите ти.

Противно на общоприетото мнение, хормоналните препарати всъщност не лекуват предменструалния синдром (ПМС), акнето, обилната менструация, промените в настроението. Тe просто прикриват симптомите в краткосрочен план чрез изкуствени хормони, които блокират естествения ритъм на тялото. Единственото нещо, което може да оправи тези симптоми трайно, е да се овладее причината за тях (корена им) като се промени начина на живот и хранене.

Противното ще прилича на подхода на повечето от БГ лекари – имаш остра желязо дефицитна анемия, за която не знаеш и съвсем резонно страдаш от чести главоболия. Личният ти лекар не ти пуска ПКК (за да е разбере има ли физиологична причина), а ти изписват аналгин. Случи ми се преди 3 години. Познайте дали хапчето помогна?

2. Вашите хормони не са ви врагове, а най-добри приятели, така че доверете им се.

balance-hormones-in-bodyЗдравословният хормонален баланс не само пази кожата блестяща, тегло стабилно, настроението добро, енергията на високо ниво, а също така ни помагат да се свържем с нашето творческо начало и с амбицията си. Като знаем как ежемесечните промени в нашите хормони се отразява на функционирането на мозъците ни и на нивата на енергията ни, имаме предимството да се съобразим с това и да си осигурим комфорт. Ако работим в екип с хормоните си, а не вървим срещу тях, можем да планираме живота си по подкрепящ за нас самите начин.

Аз разбирам това така – като знаеш, че имаш обилна менструация и си отпаднала или имаш някакви други неразположения, не насрочваш тежки работни срещи точно в тези дни и дори си работиш от вкъщи. Казват че като има желание, има начин, така че преди да отхвърлим идеята като налудничава, нека помислим дали можем да я осъществим.

3. Да имаш ПМС не е нормално.

Въпреки че ПМС отдавна се е превърнал в етикет за „онези дни от месеца,“ ако имаш симптоми като промени в настроението, акне, подуване на корема, спазми и т.н, не приемай това като нормална част от живота! Нашите тела са създадени да изминават своите цикли по естествен начин без това да ни кара да се чувстваме като парцали. Ако е на лице изострен предменструален синдром, това означава, че нивата на естроген и прогестерон не са балансирани. Промяна в хранителните навици може да промени това.

4. Хормоните имат нужда от мазнини.

Преди да направите омлет само от белтъци, обърнете внимание на факта, че хормоните на репродуктивната ни система няма как да функционират без мазнини.  Без подходящите хранителни вещества, тялото ни няма материал, чрез който да синтезира хормони. Кажете „да“ на жълтъците!

5. Можете да подобрите способността си за зачеване с подходящата храна.

Годините, прекарани на диета или съпроводени от неподходящ избор на храна, може да са лишили тялото ви от микроелементите, които са му нужни за изпълнява своя здравословен цикъл. Все повече и повече млади жени срещат трудност да заченат и много често това е свързано с начина, по който храната влияе на  хормоналните нива. Дори и да не сте сигурни,че някога ще поискате да станете майки, направете на тялото си услуга и се погрижете за репродуктивната си система. Ако пък желанието ви е точно обратното вижте статията  Топ храни за зачеване.

6. Правилната детоксикация изисква специфичен дневен прием на хранителни вещества.

Fresh-pressed-JuicesАко се изкушите за да опитате да пречистите организма си, обърнете внимание, че еднократното пречистване няма да бъде ефективно, ако вашите ежедневни навици не подкрепят хормоните ви. Екстремните детокс програми и пречистването със сокове, ако не е направено, както трябва, може да донесе повече вреда отколкото полза като предизвика стрес в тялото и то започне да складира повече мазнини.  Черният дроб има две основни фази на детоксикация и за да могат хормоните и  токсините да бъдат освободени правилно, той трябва да разполага с ключови витамини, аминокиселини и антиоксиданти. Всички те могат да бъдат придобити  чрез храната. Вижте какви детокс програми се предлагат от хората, занимаващи се с темата зачеване в записа от уебинара „Мисия забременяване“

7. Хормоналният дисбаланс често се дължи на дефицита на микронутриентни.

Когато искаме да подобрим баланса на естроген, прогестерон, тестостерон, кортизол и работата на щитовидната си жлеза, всичко се свежда до наличието на нужните запаси от микроелементи (витамини, минерали, аминокиселини, Омега 3 мастни киселини). Всички те са налични в храната, въпреки че в  някои случаи се препоръчва и приемането на хранителни добавки. Ако ви интересува ми пишете ми и ще ви кажа каквото знам.

8. Нека двигателната ви активност е съобразена с хормоналните цикли на тялото ви, а не в разрез с тях.

Нивата на тестостерон, метаболизмът, кортизолът и настроението ни се променят в съзвучие с нашия 28-дневен цикъл. Това означава, че колкото и да ни е нужно движение, за да функционира тялото ни правилно, една и съща тренировка не е подходяща за всеки ден или дори за всяка седмица. Така че не си налагайте да правите едно и също през цялото време и не се учудвайте, че дори имате съпротива срещу това.  Нашите месечни хормонални модели изискват различен вид упражнения. Една седмица тичане в парка може да ни се отрази страхотно, но на следващата може би по-подходяща ще е йогата.

9. Функционирането на храносмилателната система също има отношение към хормоните.

Въпреки че все още ми е трудно да отговарям на въпросите на хомеопата си, свързани с вида на акото ми и неговата редовна поява в живота ми, смело превеждам и тази част от статията. Тя гласи, че не бива да оставяме без внимание факта, че ходим до тоалетна веднъж на седмица, че чувстваме издути след като хапнем или че имаме киселини. Когато храносмилателната ни система не работи както трябва, тялото ни нито усвоява хранителните вещества оптимално, нито освобождава токсините и хормоните ефективно. Това опропастява възможността да имаме качествен хормонален баланс.

10. Възбудата, а не кулминацията осигурява огромни ползи за хормоналния баланс

Kулминацията е моментът, когато нервните окончания достигнат максималните си стимулация, докато възбудата е платото от усещанията, водещи до оргазъм. Когато сме възбудени, от една страна, се стимулира отделянето на окситоцин и азотен оксид, които помагат за регулиране на цикъла, повишават сексуалното ни желание и способността за зачеване, а от друга, се освобождава излишъкът от кортизол. Това е чудесна новина за жените, защото ние сме „проектирани“ да бъдем възбудени толкова дълго, колкото искаме. Така че явно за наше добро е да поддържаме предоргазменото плато, а не да се опитваме да го съкратим. Авторката препоръчва да заложим на сериозната игра с вибратора, а аз си мисля, че мъжете ни биха се зарадвали да помогнат:) Как ви звучи?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Знаете ли, че това, което ядете днес се отразява на качеството на вашите яйцеклетки след 90 дни? Знаете ли, че хормоните в тялото ви и техните нива са в пряка зависимост от начина, по който се храните? А, че има специални хранителни вещества, от които вашето бебе (фетус) се нуждае, за да се развива правилно още преди дори да можете да установите, че сте бременни?

Да се храним здравословно, докато се подготвяме да забременеем, е едно от най-добрите неща, които можем да направим. Така от една страна работим в името на собственото си здраве, а от друга – подкрепяме функционирането на репродуктивната си система. Учените вече отдавна са доказали, че дори малки промени в начина ни на хранене, значително повишават шансовете ни ежемесечно да отделяме здрави яйцеклетки, намаляват процентите на спонтанните аборти и подкрепят износването на здрави бебчета.

Има много храни, с които можем да повишим нашата плодовитост. Като за начало съм подбрала някои от тях, които са лесно достъпни. Има научни доказателства, че липсата на част от компонентите на тези храни (цинк, желязо, омега 3) често са причината за стерилитет.

В Йейлския медицински университет изследвали 67 жени, които имали трудности със забременяването. Оказало се, че едва около 7% от тях имали достатъчно витамин D. Това май прави 5 жени от 67! Витамин D  има пряко отношение към овулацията и хормоналния баланс. По естествен начин си го набавяме от яйцата, по-мазната риба и като прекарваме на слънце поне 15-20 минути на ден. След като вече имаме достатъчна причина да се препичаме на слънце или още по-добре да се разхождаме в парка ежедневно, добавяме още част от храните, с които можем да се подкрепим, докато вървим по пътя към нашите бебета.

Броколи (средство за „почистване” на хормоните)

broccoliТози чудесен зеленчук ни помага да се отървем от излишния естроген. Прекомерните му нива са отговорни за някои злокачествени образувания, както и за наддаването на тегло, умората, раздразнителността. Е, да, винаги може да сме си леко избухливички и склонни към пълнеене по природа, но е факт, че сме бомбардирани от химически естрогени на всяка крачка.

Да се върнем на темата броколи. Това нехарактерно за традиционната ни кухня чудо, може да се хапва сурово в салата или на пара. Аз лично го харесвам на фурна (с малко вода, зехтин, черен пипер и една идея сол), а снощи го добавих към пастата. Не се препоръчва да го готвите твърде много, както и да си го купувате замразено. Целим най-доброто му усвояване, а не да го ядем след като вече сме го унищожили.

Тиквено семе (има си цинк, желязо и омега 3)

pumpkin-seeds-fbЦинкът е изключително важен за зачеването, а най-ясната индикация, че ни липсва (той и магнезият) е, ако имаме почти неконтролируем глад за сладко. Цинкът е нужен за много процеси в организма, а сред тези, свързани с репродуктивната система, са качеството на семенната течност и нивото на тестостерона (да зарадваме половинките си още днес с пакетче сурово тиквено семе:). Цинкът е от изключително значение за имунната система и за това да предадем на поколението си здраво ДНК. Най-добрият източник на тази, ценен за тялото ни минерал, са стридите, но ако татко ви не се казва Рокфелер, можете да се придържате към суровото тиквено семе и към сусама.

Орехи (омега 3 отличници)

walnutОмега 3 наситените мастни киселини са много важни за тялото, за да синтезира то хормони в нужните нива, както и за мозъчното развитие на плода по време на бременност. Традиционният източник на Омега 3 е рибата. Чията/чиата също е много богата на тях, но те се съдържат в големи количества и в суровите орехови ядки. Знаете ли, че ¼ чаша такива ядки съдържа 2,270 мг Омега 3 наситените мастни киселини? Можете да ги хапвате като междинна закуска или като ги добавите към плод или салата. За предпочитане е да сте ги накиснали във вода предишната нощ. Ако леко горчивата люспа ви притеснява, можете лесно да я премахнете, като ги извадите от водата.

Червено цвекло (истинската храна на Понай Моряка)

chard-harvard-chicken-001Чаша цвекло на пара съдържа 4 мг желязо, протеини, както и витамин С. Той помага за усвояването на желязото. Можете да добавите сурово рендосано (блендирано) цвекло към салата от спанак. Аз лично пия фреш от червено цвекло. Като му се сложи сок от морков и ябълка вкусът е превъзходен.

Излиза, че е чудесно предложение за вечеря да си хапнем риба (ако може да си осигурите такава, която не е отглеждана в рибарник, е прекрасно) и салата от спанак, червено цвекло и орехови ядки. Разбира се, че ще е нужен студено пресован зехтин, а и предполагам, че никой няма да ви се разсърди, ако ръснете и малко сусам или тиквено семе. Може да има и броколи за гарнитура, но да приемем, че това е разкош, а усмивката е задължителна!

Очаквайте продължение за полезните храни…

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

И след три месеца пак ще направим трансфер каза докторът след втория спонтанен аборт. „Аз на всеки 3 месеца ли ще го преживявам това?!“, попитах. Той ме погледна и нищо не каза. 

Думите са на жена, която в момента се бори да възстанови психическата си устойчивост и да си вземе живота в ръце. Трудно е да се върнеш към усещането за смисъл, след като си го вложил изцяло в това какъв ще бъде резултатът от твое действие – дали ще донесе успех или ще ти попари надеждата.

„Направих 5 опита ин витро един след друг. Не мога да понеса нищо повече“, казва тя. Погледът е сведен, раменете прегърбени, апатична и вяла е… Питам я как се е чувствала след първия неуспех, след втория… Не връщам миналото от любопитство. Знам, че да се потопи в детайлите от събитието и да разпознае емоциите, ще отприщи бента и ще я доближи към катарзиса. „Не знам. Отдавна съм спряла да се питам какво чувствам. Важното е да се действа, нали?“, отговаря ми сухо тя.

Дали? Никога не съм предполагала, че ще пиша статия за умението да спреш, когато целият свят крещи: „давай! давай! ще успееш“. И не, не призовавам никого да се предава, отчайва, отказва от желанието си да има дете/ да постигне мечта. Не казвам също, че резултат може да се постигне само с визуализации, медитации и „когато му дойде времето“. Искам обаче да напомня няколко неща:

Действието, в името на това да правим нещо, е също толкова безсмислено както бездействието. Нищо, че знаеш поговорката: „За лудо работи, за лудо не стой“. Излез от командата автопилот и си помисли какво ти дава/взима тази концепция, предавана от поколения. После си припомни, че имаш глава на раменете, за да разпознаваш и следваш вярното за теб в ситуацията. Може би аз смятам, че трябва да се тича към върха, но можеш ли ти да го направиш с раницата на гърба, с камъче в обувката, без да четеш маркировката?

Усещането за контрол, което ни дава действието, понякога е ИЗМАМНО. Ако днес аз пиша цял ден и цяла нощ, утре пак и пак, може и да имам задоволството, че най-после нуждата да пълня сайта си е под контрол, но рискувам да рухна от умора, да допускам грешки, да пиша безсмислици… За да имаме емоционална свобода и да запазим психичното си здраве, е нужно да си дадем време и пространство да УСЕТИМ как се чувстваме, след като сме направили нещо. Имаме ли сили и устойчивост, как можем да ги възстановим? Какви са емоциите, които изпитваме? Можем ли да ги формулираме? Признаваме ли си ги? ПОЗВОЛЯВАМЕ ли си ги?

we-answered-your-question-now-what-1Пълната ЗАГУБА на КОНТРОЛ може да е наш приятел, защото ни изправя лице в лице със страховете ни и отприщва ГНЯВ/ЯРОСТ. Те пък носят енергия. Бинго – от една страна разбираме къде всъщност ни стяга обувката и какво можем да направим, за да ни стане удобна, от друга – имаме силата да променим нещата. Нужно е само да позволим на гнева да ни води към промяна, да е градивен. Звучи като оксиморон, но е факт – фазата на гнева е нужна, за да минем към нивото на приемането. Нормално и лечебно е да изпитваме гняв и да му даваме воля. Знам, че мама е казвала обратното. Но това води само до потискане и преглъщане на негативната емоция. Оттам нататък какво да прави тялото с нея, освен да соматизира? Ето ги туморите, бучките, алергиите… Само освобождавайки гнева можем да го вентилираме и да продължим напред.

И ако най-после видяхте нечия благословия да фучите и трещите на воля, искам да поясня. Идеята не е да пометете мъжа/шефа/доктора/кухнята с гнева си, а да му помогнете да излезе по безопасен начин (не на шефа, на гнева). Може би ще мятате възглавници и ще крещите в тях, ще удряте с кърпа по облегалката на стола, ще млатите боксова круша до откат, ще опишете теглата си на лист и ще го накъсате на микроскопични парченца, ще правите динамични медитации, ще плувате, докато ви се откачат ръцете… Вариантите са много – намерете своя и му се отдайте с плам и усърдие. После пак и пак, докато изпразните кошчето за душевни отпадъци. След това ще сте като нови, обещавам.

ПРИЕМАНЕТО (моля да не се бърка с примирение) е лечебно. То ни връща силата.

„Приемете – тогава действайте. Каквото настоящият момент предлага, го приемете, все едно че вие сте го избрали. Винаги работете с него, а не срещу него.“

Цитирам тези думи на Екхарт Толе, подкрепени от личната ми увереност, че едва след като приемем ситуацията, колкото и гадна и тежка да е, можем да имаме адекватна стратегия за справяне. Приемането ни връща силата и влиянието, отваря вратичката за някаква малка крачица, а с нея идва и оптимизмът за бъдещето, волята за живот.

Апетитът идва с яденето, жаждата за живот с живеенето, а радостта със смеха. Започнете да осъществявате живота, който искате да имате, без да отлагате нищо за ПОСЛЕ. Най-подходящият момент да реализирате плановете си е СЕГА. Не когато бебето дойде, отслабна, завърша ремонта… Сега!

Колкото по-абсурдно ти се струва, толкова по наложително е да се измъкнеш за косата  и да предприемеш стъпката, от която се нуждаеш. Оставам на теб да решиш дали тя е да ревнеш с всички сили, да се запишеш на бокс или да проведеш разговора, който отдавна отлагаш. В същото време не забравяй, че паузата също е действие. Тя е умението да спреш, да сканираш това, което е в душичката ти и да осъзнаеш къде си в момента. После като въз(приемеш) обстановката/ситуацията, ще усетиш накъде да вървиш.

Стискам ти палци да нацелиш своята пътечка и да върнеш себе си на себе си. Ако пък имаш нужда от поглед отстрани и подкрепа, можеш да ме откриеш чрез  Facebook страницата на блога или чрез контактната форма на сайта. Благодаря, че прочете! В случай, че ти идва отвътре, предай нататък:)

„Той не ме разбира! Сякаш сме на различна вълна… Аз толкова много искам дете, а на него сякаш му е все едно. Да, принципно иска, ама не бърза. Сякаш не му пука кога ще стане. Толкова самотна се чувствам…“

Тези думи са на моя клиентка, навършила 30, която се опитва да забременее и от 2 години обикаля лекарски кабинети. Няма диагноза, която да обяснява стерилитета и това покачва нивото й на тревожност. Стресът е най-голям при т.нар. неизяснен фактор. Усещането е като да си затворен в стая без врата, да се блъскаш с глава в стената и все да не можеш да направиш отвор. Не ти е ясно нито защо си зазидан в стаята, нито кой е врагът ти. Не разбираш обаче, защо човекът до теб е спокоен и докато седи уж в същата стая, има съвсем различни мисли и нагласа. Неговият живот продължава, докато твоят се срутва. Сама си.

Питам Ваня (така ще я наричам), какви очаквания е имала към мъжа си, когато го е избрала за себе си. Отговаря ми – никакви. Може ли да е вярно това? Принципно не! Липсата на очакване също е очакване. Влизаме във връзка със своите идели за отношения. Например: той да не лъже, да не ми изневерява, да ми дава свобода, да ме подкрепя, да изкарва пари, да говорим на един език, да споделяме един с друг как се чувстваме, да вярва в мен, да ме цени, да няма агресия, да ме обича безусловно, да ме приема такава, каквато съм, да ме забелязва и да се вълнува от мен…

Наскоро бях на семинар на Милан Кармели, на който някои хора изброиха по около 30 идеала, които носят и очакват от другия. Трябва да отбележа, че участниците мъже заявиха значително по-малка бройка – 6 до 10. С голямата кошница се оказахме ние жените. Нашите идеали са начин да защитим себе си във връзката. Те всъщност озвучават страховете ни. Проблемът е, че не ги казваме на глас и очакваме, че другият ще се сети. 

Да се замислим обаче даваме ли нещата, които искаме? В случая Ваня иска мъжа й да е потопен в това, което вълнува нея, да гори в темата „бебе“, да се събужда и да заспива с идеята за него и да търси начини да го постигне. Проблемът е, че „той си прави някакви си негови неща – чете си разни блогове, вълнува си се от разни работи“. Какви са те Ваня не се интересува. И защо да го прави – те са толкова по-малко важни от нейната цел? Ето го разминаването – очакваме, че другият трябва да е на нашата вълна, но не е нужно ние да сме на неговата…

Забравяме за полярността – мъжете и жените са различни като качества и преживяват света по различен начин. Дори да вземем клишето, че едните са от Марс, а другите от Венера, то се е превърнало в такова, заради истината, която носи в себе си. Различието е закодирано в нашето ДНК. Мъжете са с различни приоритети от нашите и са по-малко свързани с живота. Независимо дали си майка или не, смисълът на женствеността е да даваш живот. Дали ще е чрез дете, чрез създаване на неща, или грижа за другите, всяка от нас има нужда да се реализира в своята женственост. Мъжете обикновено искат дете ПРЕЗ жената, ЗАРАДИ нея и умението й да запали страстта им да продължат родовете си ЧРЕЗ нея. Не е случайно, че, ако се разведат и създадат ново семейство, мъжете се грижат повече за настоящата си жена и общите им деца. Причината е проста – децата са функция на жената и на връзката с нея.

Очакваме, че като имаме връзка, то трябва да мислим по еднакъв начин с мъжа. Това е пълна заблуда. Ако трябва да сме честни, когато се запознаваме с някого ние имаме интуиция за него.Обикновено имаме усещане какво можем и не можем да очакваме от този човек. Често избираме обаче да си затворим очите пред нещата, които виждаме и да смятаме, че ще се напаснем, стиковаме. Нещата, които са ни се стрували странни и дори чаровни във въпросния човек, обикновено започват да ни дразнят в последствие.

6925637-man-woman-couple-mood-heart-paper-love-feelings-handsНужно е да поемем отговорност за изборите, които сме направили – нека да помислим и честничко да си признаем пред себе си кои са предупредителните сигнали, които светнаха пред нас, когато за първи път си помислихме, че можем да бъдем в двойка с въпросния човек? Какво знаех аз тогава, а не казах? Отговорът на Ваня беше – „знаех, че инициативата винаги ще е моя, ще печеля повече, ще се грижа повече и че той никога няма да бъде особено успешен или отдаден на това, което прави“. Разплака се, казвайки това. За първи път тя прозря и призна пред себе си, че всъщност си е избрала този мъж, такъв, какъвто е, а има огромни изисквания към него да бъде друг.

Можем да предоговаряме. Това е изходът, ако сме недоволни, а избираме пътя да се борим за задълбочаване на връзката си. Как да го направим? С открито сърце и смелост. Седнете и напишете от кои са нещата, от които ИМАТЕ НУЖДА. В какво имате нужда да бъдете подкрепени? Кое е истински важно за вас и какво очаквате от партньора. Нека той да направи същия списък.

Споделете с партньора вашите НУЖДИ. Без да се връщате към миналото, без да обвинявате и да влизате в ролята на жертва.

Аз се чувствам, имам нужда, моля те, би ли… Това е формулировката, която можете да използвате. В случая на Ваня – „Аз се чувствам сама по пътя към бебето. Имам нужда да усещам подкрепата ти. Моля те, можем ли да обсъдим въпроса? Можеш ли, когато следващия път ходя на лекар, да дойдеш с мен? Може ли заедно да потърсим клиника, на която да се доверим? Моля, нека да обсъдим какви са възможностите да имаме бебе, какви са изходите за нас?“

Правете компромиси, а не жертви. Подходете делово към предоговарянето на условията във вашата връзка – колкото по-ясни сте в очертаването на правилата и задълженията на всяка от страните, толкова по-регламентирани и ясни ще са отношенията ви. Коментирайте, докато стигнете до ситуация „печеля-печелиш“. Отнема време, но е единственото, което си струва в дългосрочен план.

Бъдете честни – има нещо дълбоко сбъркано във връзката ви, ако истината може да я разруши. Би било жалко обаче, ако падне в жертва на неизказани страхове, премълчани очаквания, преглътнати недоволства и липса на грижа към нея.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

„Отпусни се и бебето ще се получи, когато най-малко очакваш“. Тази реплика гарантирано и безотказно подлудява всяка жена, която чака да чуе думичката „мамо“ отдавна. Как да се отпуснеш като знаеш в кой точно ден от цикъла си и на сън да те бутнат, самосъбуждаш се термометър, заврян там, където не му е мястото, за да си наясно дали си в овулация и си опираш краката в стената всеки път като правиш секс? Знам от опита си с моите добронамерени приятелки, че далеч повече са неподходящите неща, които можеш да кажеш на изнервена жена, отколкото тези в целта. Наясно съм колко кухи ти се струват реплики от типа – „млада си“, „ще стане като му дойде времето“ и „радвай се, че все още нямаш деца, че виж ме мен на какво приличам“. Виждала съм как се пали червената лампа в главата ми и ми е искало да извикам – „Аз не съм ти! Ако искаш да си ми полезна, ме попитай от какво имам нужда, вместо да се печеш на бавен огън и да се чудиш какво да ми кажеш…“

Затова днес ще ви кажа това, което аз имах нужда да чуя тогава – че трябва ДА ПУСНА МЕЧТАТА, ЗА ДА Й ПОЗВОЛЯ ДА СЕ СЛУЧИ. Това не означава да се откажа от нея, а да спра да контролирам ситуацията и да се опитвам да я постигна по определен начин. Наскоро ми споделиха съвет, която баба Ванга дала на една от кръщелничките си – „Никога не се моли на Господ да ти даде Иван за мъж (девойката харесвала Иван). Искай от Него да ти даде най-подходящия за теб мъж“.

kinderwunschНикоя от нас няма власт над живота и не може да накара душите да се движат в определен порядък. Моята, твоята работа е да кажеш „искам бебе и съм готова да го приема в тялото, живота и сърцето си“ (ако разбира се това е вярно) без да правиш ясен график как това бебе да дойде. В противен случай се пълним с разочарование и болка всеки път, когато стройните ни планове се сгромолясат. Нужно е да оставим пространство на Вселената и на висшата сила да действат!

Можем да призовем душата на бебето си дори като я помолим за напътствие как да я привлечем в нашия свят тук и сега. Иначе, ако действаме, притиснати от собствения си гняв и от тиктакането на часовника, рискуваме да си причиним много болка – и физическа и емоционална. Пътят на някои бебета не предполага те да бъдат заченати инвитро (при други пък е точно обратното, разбира се). Сигурно и вие като мен знаете за жени, които правят два, три неуспешни опита инвитро, а после забременява по естествен начин. С дамата, която аз визирам, правихме заедно инвитро процедури – моята – успешна, нейната – не. После при нея последва безрезултатен втори опит, а през следващите две години зачена от съпруга си и износи едно след друго две прекрасни момиченца. Чудо ли е или се е случило това, което е трябвало да бъде, въпреки нетърпението и напъването детето да дойде бързо и чрез инвазивен метод?

Единственият начин да превърнем мечтите си в реалност е да следваме насоката, която сме получили и когато направим следващата крачка да сме будни за знаците. Дали първата крачка е да прочетеш определена книга, до отидеш на обучение, да направиш пречистване на тялото и душата си или да тръгнеш на танци, само ти самата знаеш. Ти си вътре в твоето тяло и разполагаш с интуиция – ползвай ги!

Никой не може да ни гарантира как и кога ще дойдат нашите бебета при нас. Същото важи и за останалите ни мечти. Въпросът е да вървим с вярата, че картите в живота ни се подреждат по най-добрия възможен начин и да сме благодарни за всичко, което имаме. Така то ще стане още повече! Нека да бъде! Нека бъдат БЕБЕТА И СВЕТЛИНА по пътя!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Обичам историите! Особено тези, които носят сърце в себе си. Споделям ви една, пълна с любов. Познавам героинята лично и знам, че някои от думите, написани в сайта от мен, биха могли да са и нейно дело. Изживяното е толкова сродно, сходно и емоционално препокриващо се! Дори имената на дъщерите ни имат само една буквичка разлика. Подскачах като дете, когато разбрах, че очаква своята. Но да не смесвам нишките, че като се намеси вълнението и без това става твърде объркано. Ред е на интервюто на Криси за  Елица Алексиева, публикувано в iWoman.bg.

„Зачеването на дете е едно от чудесата на света, на живота и на любовта. Но съдбата невинаги ни дава наготово това, което искаме и което мнозина приемат за даденост, за нещо съвсем логично и обикновено. А то не е! То е магия – истинска и неподправена, то е и игра – на търпение и на надежда. Днес ще ви срещнем с една истинска магьосница, минала по трънливата и вълшебна пътечка, за да се срещне със своята малка фея. Тя се казва Кристина и ще ни разкаже нещо повече за ин витро процедурите, за силата на духа и за безмерното щастие, което понякога се крие само в две черти.

Трудно ли се говори за ин-витро?

Загледала съм се в притворените очи на съпруга ми и леката му усмивка и си мисля: „Ако снимам лицето ти, мога да кръстя тази фотография щастие, но ако те снимам целия, как си я гушнал до гърдите си, как си допрял глава до нейната – тогава ще трябва да я кръстя цялото щастие“. Такова е наистина. Времето стана в пъти по-плътно и розово, откакто я има в живота ни. А от кога я има – от много отдавна! Както повечето деца ин-витро, така и нашата 10-месечна дъщеря заживя в сърцата ни първо като мечта, после като болка, после като копнеж и накрая като победа. Ние сме от късметлиите, при които детето дойде сравнително рано – едва две години след откриването на проблема ни. Време, достатъчно да преболедуваш първоначалния ужас от новооткрития проблем, да се гневиш на съдбата, да изговориш случващото се. Дали е трудно, може би да. Създаването на дете е нещо интимно, не само във физически аспект. Това е истинското намерение пред Вселената, че си готов да се потопиш, претопиш и слееш с друг човек завинаги. Поне в романтичните ни представи като семейство. За това се изисква известно време преди да се открехнеш душата си и да заговориш за процедурите си, които са отвъд топлината на брачното ложе, като за нещо също толкова естествено и нормално, колкото е зачеването на дете по принцип. А то е! Защото парадоксът на ин витрото, което неточно наричат изкуствено оплождане е точно това – за мнозина почти единствен, следователно и най-естествен начин да случиш мечтата си, т.е. ин витрото е самият живот!

Какво би искала да знаеш преди „борбата“? 

Онова, което ми се искаше да знам още в началото, е че всички, които преминават през тази процедура, всъщност преживяват сходни етапи в емоционален план. Успокоително е да знаеш, че начинът, по който се чувстваш, та дори и налудничавите идеи, които те посещават в безсънните часове на нощта, са част от цялостното преживяване – нещо твърде нормално за ситуацията, в която си, нещо, което в момента преживяват още около 250 хиляди двойки в България, в действителност може би и на повече… Не си сам в мъката си, колкото и безмерна да ти се струва, тя всъщност е споделена с още толкова момичета и момчета, че за теб и твоя любим остава някаква си 1/250 хилядна тъга! Звучи преодолимо, нали? Всъщност създаването на дете ин-витро наистина не е занимание самотно. В зачеването на бебето ни главна роля имахме не само ние, но и докторът, ембриологът, акушерките и анестезиологът. Огромно място заемаха момичетата от рецепцията на болницата, с които споделях тревогите си и тайните залежи от черен шоколад, момичетата на касата, които знаеха кога да ми се усмихнат, за да отдъхна, родителите ни, приятелите ни…

Когато съм си представяла как ще кажа на семейството си, че очакваме дете, в главата ми са избухвали фойерверки от изненада и радост. Дълго тъжах, че тази емоция ще ми е отнета заради начина на зачеване. Все пак близките ни знаеха кога е процедурата, трансфера и теста… Онова, което нито аз, нито те знаеха, че съм живяла в поредното клише – защото радостта им, когато им казаха, че сме успели, беше по-голяма от тази в най-смелите ми мечти, сестра ми крещя и плака от облекчение, знаейки колко осъзнато и искрено желаем това дете, а ние със съпруга ми се разтреперихме от вълнение точно така, както вероятно сте потреперили и вие пред вашия тест. Защото животът е непредсказуем и това ни задължава да сме смели и с отворени сърца, готови за всяко малко чудо. Сега съм благодарна на това време, което ни беше отпуснато, докато чакахме бебето си, защото освен че поставихме пред себе си някои истински важни въпроса за смисъла на съвместния ни живот, любовта и брака, чиито отговори изстрадахме, но пък заслужено получихме, ни даде и време да се влюбим в дъщеря ни отпреди да я срещнем, да гледаме на случването и като на магия и подарък, да запомним с какво сме били облечени в деня на пункцията или какво сме обядвали веднага след трансфера, когато си я прибрахме „у дома“, както каза нашият прекрасен доктор. Тези неща се помнят, както вероятно всички вие помните първата си целувка или срещата с любимия. Защото ин витрото, животът, е любов. За някой от пръв поглед, за нас от втори, а за други – от пореден.

Коя е най-трудната част от процедурата? Емоционалната или физическата болка?  

Но е точно толкова емоционално наситено, както когато си в любовна връзка. Не познавам жена, която да прекрачва прага на болницата за своята процедура и да не носи в душата си океан от страх, но и бряг от безкрайна надежда. Как ще се случат нещата – дали ще е поредното опустошение, след което не можеш да дишаш, но след време някак успяваш да се изправиш по-смислен, по-цял и смел, или ще е началото на най-трепетния етап от живота – Божа работа, би казал най-добрият репродуктивен специалист в България. Да. Защото ин витрото, животът, е деликатно, фино нещо. Крехко и непредсказуемо, случва се когато и както реши, а нашата единствена работа е да сме смели и да му се наслаждаваме.

Да, на ин витртото, колкото и абсурдно да звучи. Нима бихте заченали детето си, лягайки до любимия с огорчение, гняв и безсилие? Не. На ин витро се ходи с червило, усмивка и вяра, както на най-важна среща! Вярно е, че е болка, в пъти по-силна в емоционален план отколкото във физически (в моя случай), и че понякога изглежда като вмешателство в интимния живот между двама души, но повярвайте ми случването не е по-малко съкровено и истинско. Напротив! Да знаеш, че преодоляваш суетата на природата, която някак е пропуснала да те посипе с прашец за плодовитост, е също толкова удовлетворяващо, както когато преодоляваш силата на гравитацията и налягането, докато се гмуркаш надълбоко или се катериш нависоко – няма връщане назад и пътят е само напред! Вероятно и за мен, както за вас, алпинистите са особена порода хора, чиято радост и наслаждение от покоряване на върхове в нечовешки условия, е необичайна и неразбираема. Но те наистина я преживяват, точно като трепетното вълнение, което чувствах аз, с шапка и калцуни пред вратата на операционната. Обичах да казвам: няма как да се прибера по-небременна – или нищо няма да се промени сега, или ще забременея. Нищо повече или по-малко. По пътя си срещнах толкова много знаци, толкова много добрина, за които да благодариш и да се насладиш, че няма как да излезеш ограбен от това приключение. Дори след неуспех. Все пак алпинистите знаят кога да се откажат и как да се подготвят за следващия щурм. Защото неуспехът всъщност е просто крачка към успеха. Математика на любовта, както казва съпругът ми.

Какво би казала на другите, поели по пътя към Мечтата? 

Докато пиша това и го гледам да приспива детето ни, разбирам какъв дар ни е направила Съдбата, избирайки ни да минем по този път. Пиша „път“, защото за мен ин витрото не бе борба. Борбата изисква съпротивителни сили, а животът, изисква нищо повече от това да му се подчиниш и смирено да се оставиш да те води, вплел ръка в неговата ръка, за да се случи онова магическо и споделено родителство, когато бащата е готов да смени работата си, за да може да е повече време у дома и да приспива момиченцето си следобед, „бащино-дъщерски“ ритуал. Нашата мъничка победа след нелеките преживявания, през които преминахме, за да се случи тя. Връщайки се назад, смело мога да заявя, че едва ли има по-слято, по-любовно и по-интимно преживяване от нашето ин витро! И това клише се предаде, защото май животът, т.е. ин витрото винаги се случва отвъд клишетата.

За това на всички, които са в подножието на върха, бих казала – разчитайте на хората около вас безрезервно, бъдете смели, искрени, но разсъдливи, наслаждавайте се на всяка среща, буря и успех. Събирайте знаци, истории и вяра, защото един ден детето ви ще е истински гордо, докато му разказвате какво магично приключение е било случването му, точно както се разказва вълшебна приказка, просто ние с вас сме орисани не само да я разказваме, а и да сме главните герои в нея!“

Това е първа част от приказката на Криси. Вярвам, че ще има и следваща, защото за разлика от много други тя не пуска завесите с познатото „и заживели щастливо“.  Тя носи отворено сърце и смелостта да говори и за слънцето, и за луната в живота си. Спомням си как на времето, попадайки на mechtazabebe.com, сподели радостта си, че е намерила и друг човек, който мисли, че  тежкият път към бебето му е дар от Вселената. Написа ми: „Сега съм малко по-спокойна, че не съм единствена и с безкрайно грешна перцепция :)“. Дай Боже да сме все повече, тези, които вярваме в Пътя!

Ако сте готови да споделите своята история, аз с радост ще я публикувам. Това за мен е нещо като да предадеш Вярата нататък. Пишете ми чрез контактната форма на сайта, ако искате да дадете гласност на своите преживявания и осъзнавания. За някой конкретен човек те могат да се окажат точно подкрепата, от която има нужда в момента. Заедно сме силни! 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

*Снимката на Криси и семейството й е дело на Изабел Басмаджиян

Все по-често ми се случва да работя с бременни жени и майки на малки бебета и това е чудесно! „Познавам“ някои от мъниците още от момента, когато са били силен копнеж и намерение в сърцето на мама, други се появяват при мен, когато тя е тревожна, заради предстоящите промени, носи усещането, че не е капитан на живота си или нещо друго. Бременността, раждането и отглеждането на детето (особено първите месеци) е много специално време. Попаднах на статия на Елица Грънчарова, която е събрала препоръките  на немската акушерка с 20 годишен стаж Ува Майнер към майките от посещенията й в България (публикувани в estestveno.com). Вярвам, че ще намерите в тях  по нещо ценно за себе си, дори да не можете да приемете всички. Желая ви вълшебно пътуване към и през майчинството!

„Когато създаваме дете и го родим, всъщност раждаме бъдещето, което ще има влияние върху седем поколения напред. Това е голяма отговорност. Нека се замислим какво искаме да дадем на планетата – дали човек, проникнат от страх и агресия, или личност, изпълнена с вяра и отговорност към Земята, на която живее“. Според Ува, два-три месеца преди зачеването сперматозоидите и яйцеклетката в телата на родителите вече са програмирани с информация според тяхното емоционално състояние. Ако детето се роди в среда на страх, стрес и насилие, през живота си то ще има нужда от много адреналин за да се бори с действителността. Затова е по-добре да имаме спокоен и балансиран живот преди да заченем детето.

Зачеване

Докато бебето е в утробата, всичко, което преживява майката, усеща и бебето, с тази разлика, че то още не знае защо се чувства точно по този начин. След като много деца са заченати случайно (а според небезизвестна шега над 85 процента от човечеството не е планирано, често родителите минават през период на адаптация за да свикнат с новината за настъпилата бременност. Този начален период може да е проникнат с несигурност и малко страх и това е нормално за повечето хора. Проблемът е ако в по-голямата част от времето в утробата бебето живее в емоционално негативна среда. Майката разбира защо се чувства по този начин, но бебето не разбира, само усеща негативните емоции. Тогава раждането му може да бъде по-трудно.

Ултразвук

Ува Майнер съветва родителите да не правят ултразвук на плода си до преди две седмици преди раждането, защото ултразвуковите прегледи, особено вагиналните, внасят радиация в тялото на майката и бебето. Ако това е невъзможно, добре е да се избягва ултразвука доколкото е възможно. Тя препоръчва към третия месец от бременността майката да пусне кръв и урина за изследване. „А ако преносвате, отидете на романтичен уикенд“, посъветва Ува.

Храна

Храненето през бременността е от съществено значение. Ува препоръчва майката да не прави (цялостна) детоксикация на организма си докато е бременна и докато кърми.

– Консумирайте минимално количество захар, защото от нея бебето рязко минава през моменти на спокойствие в момент на висока кръвна захар и приповдигнатост. Ува цитира скорошни изследвания, които посочват, че захарта е по-адиктивна дори от кокаина. Освен това захарта прави средата в стомаха киселинна и организмът отделя по-големи количества калций, за да се справи с тази киселинността. По този начин се губи ценен калций.

– Ако изпиете едно кафе, за бебето това се равнява на 10 кафета, продължи тя. Същото се отнася и за алкохола, защото бебето все още няма толкова добре развит метаболизъм, че да преработва етанол. Освен това, кафето и черният чай също създават висока киселинност, която е виновна за изчерпването на калция. Ако бебето не се чувства добре в корема на мама, на него ще му е трудно да й се довери (както за раждането, така и за живота по-нататък).

– Въпросът не е дали ядем месо или не, а как се грижим за животните, които после консумираме. Опитайте се поне част от храната, която ядете докато сте бременна, да е от орагнично производство. Ува посочва скорошно изследване, направено на околоплодната течност, което показва, че тя е насителна с всички химикали, които се използват за производството на храните: пестициди, ГМО, антибиотици, хормони и други. В таква среда ембриона расте още от първия ден на зачатието.

– Сутрин бременната е добре да закусва яйце, пълнозърнест хляб, кисело мляко, овесени ядки и поне малка чашка ферментирала храна, която е много полезна за имунитета. Ува отрича бялото брашно, защото то се разгражда до захар в стомаха на човека.

– Плодовете са полезни, но не е добре да се прекалява с тях заради високото съдържание на захар. Може да консумирате около два плода на ден, но не две дини, заради фруктозата, която се превръща в захароза и води до спад на калция в организма.

– Поне една голяма салата на ден.

– Поне два сготвени зеленчука.

– Някакъв добър източник на протеин, но не пиле, защото обикновените пилета в магазините се отглеждат с много хормони и антибиотици.

– Не консумирайте много пшенично брашно, предпочитайте пълнозърнест ориз и всички пълнозърнести продукти

– Водата е изключително важна за бременната жена, тъй като плода живее във вода, пие от нея и пишка в нея. Околоплодните води се сменят на всеки 6 часа. Затова е добре да се пие минимум два литра вода на ден. Бременната жена трябва винаги да има до себе си вода и да пие през цялото време на глътки, а не по една голяма чаша на няколко часа. По-добре е родителите да не пият вода от пластмасови бутилки, защото пластмасата се отделя във водата и така се трупа голямо количество отпадък не само в организма на майката и бебето, а и в околната среда. Вземете си филтър за вода, пийте от стъклена или стоманена бутилка поне докато сте бременни.

– Пийте чай от смес от коприва, малинови листа и малко мента, който е страхотна тонизираща напитка за матката. Може да се пие топъл или студен.

– Когато мислите за храната си плацентата е в много добро състояние. В началото на бременността на много жени им пролошава и ядат съвсем малко. За да се изхрани в този период бебето и тялото на майката произвеждат голяма плацента.

– Нужна е малка промяна! Правете промените малко по малко всеки ден, правете каквото можете, а вечер преди да заспите си помислете за положителните промени, които сте направили през деня и не се съдете, ако те ви се струват недостаъчни“.

През бременността

– Не гледайте агресивни филми, глупави филми. Не четете глупостите по вестниците, нямате нужда от тази информация. Нещата се случват и без вашето знание. Съхранявайте пространството си.

„Докато сте бременна, тялото ви е свещен храм, в който трябва да внасяте само положителни емоции и храни. Бременната е най-близо до Бог и до отвъдното. За будистите раждането е смърт и смъртта е раждане. Бебето минава през родилния канал, за да види светлината…“

Общуване с бебето

– Бъдете съзнателни и контактувайте с бебето всеки ден

– Започнете да пишете на ръка дневник още от момента, когато разберете, че сте бременна. Споделяйте в него всички свои положителни емоции, които преживявате в този период, разказвайте на бебето случките, през които минавате, а то усеща чрез вашите емоции и все още не може да види. Лепете в тетрадката всяко малко цвете и снимка, които получите и ви харесват, за да ги дадете на детето си когато порастне. Тази съзнателна връзка на споделяне, която сътворявате с него, ще ви помогне да родите по-леко. Ува съветва родителите да пазят този дневник и да го подарят на детето си когато навърши 18 години, споделяйки как нейният син чете своя дневник с наслада и удоволствие дори днес, потапяйки се в своите несъзнателни спомени от времето, прекарано в корема на майка си. Според нея, тази връзка между съвременните родители и децата им за съжаление вече липсва.

– Когато си легнете вечер с мъжа ви и загасите лампата, изберете приспивна песен, която и двамата знаете. Пейте я всяка вечер на бебето. Когато се роди ще му е по-лесно да заспива, защото то подсъзнателно ще помни песента.

– За да създадете новото пространство за бебето физически, можете да организирате свещено място в дома си, подобно на олтар, и там всеки ден да палите свещ, да поставяте цветя, снимки или други ваши любими вещи заедно с другите си деца. По този начин бебето ще усети, че освобождавате за него ново, специално място в дома си и в сърцето на всички членове на семейството, и ще му е по-лесно да се роди, за да заеме своето, вече отредено място.

По-големите деца

– Ако имате други деца, опитвайте се да не ги вдигате докато сте бременна. Уважението към майката, носеща живот в себе си, е много важно и е съществено децата да го развиват у себе си от малки. Детето трябва да разбере, че мама е в специално състояние, защото носи и пази бебето. Като алтернатива Ува предлага на майките да седнат и тогава да прегърнат голямото си дете, да му обяснят ситуацията и да подчертаят, че не става дума за нейното бебе или за бебето на татко, а за нашето бебе.

– Най-големият подарък за голямото дете е да присъства на раждането на своето сестриче или братче. По този начин, освен че лично и с ентусиазъм ще приветстват новия член на семейството, те няма да се страхуват от раждането като процес и когато порастнат, ще знаят че това е най-естественото продължение на бременността и началото на живота сред всички нас.

Партньорът

– Можете да учите децата си само чрез личния пример, който им давате. Може да говорите до посиняване какво да правят и как да го направят, но ако вие не го практикувате, няма да има полза. Най-големият подарък, който един баща може да даде на дъщеря си, е да обича майка й. Понякога е изтощително, тежко и дори досадно да си майка, но това е най-свещеният акт в нашия животи затова подкрепата на мъжа до нас е изключително важна. Най-интелигентните мъже са тези, които правят жените си щастливи, защото няма нищо по-тежко от живот с ядосана жена. Няма и нищо по-хубаво от живот с щастлива жена.

– Когато жената е бременна, емоциите й лесно излизат навън, а мъжете си мислят, че след като тя споделя, иска мъжът да намери решение на проблема й. Всъщност жената иска просто да бъде прегърната и уверена, че я обичат, защото не само жената очаква дете, а и мъжът.

– Ако бащата не участва в живота на детето си, то няма да си помисли, че има лош баща, а ще остане с усещането, че то самото не е достатъчно добро, и може да се затвори в себе си. Родителите са двата бога за детето си поне докато навърши 12-13 години. Ако децата носят у себе си усещането, че не са достатъчно добри, то остава за цял живот и струва много пари и терапии да се промени. Затова нека се научим да се обичаме във всички случаи, дори когато сме нещастни. Нека мъжът обича жена си и обратното, не защото е негова, а защото е душа и са избрали да пътуват заедно. Ние влияем върху всичко около нас и ако сме агресивни, всичко и всички около нас страдат от нашето поведение

Лична промяна

– Родителите трябва да си простят за цялото насилие и корупция, на които са свидетели в съвременното общество, но които всъщност са вътре в самите нас. Трябва да си простим за тези качества и да ги променим съзнателно. Раждайки в унижение, страдание и страх, ние добавяме към негативните емоции като цяло. Но ние не сме жертви, а сме отговорни за всяко чувство, породено в нас. Нередно е да обвиняваме другите, че са ни накарали да се чувстваме по определен начин, а да се обърнем навътре към себе си и да се запитаме какво поражда необходимостта от това чувство в нас.

– Хубаво е да мислим какво искаме да донесе новото дете на света и нека сами сбъднем тези желания. Ще видите, че когато вие започнете да се променяте отвътре, и около вас ще настъпят промени.

– Често децата се възприемат като украшение на родителите или като задължение, купуваме им модерни дрешки за да демонстрираме своя социален статус, а после ги слагаме пред телевизора за да не ни пречат. „Бъдете промяната в света, която искате да видите.“

Раждането

Раждането е първото голямо емоционално преживяване за бебето. Чрез него бебето добива сила и воля за живот. Ако се роди когато е избрало, нервната му система и всичките й окончания се стимулират докато тялото преминава по естествен начин през родилния канал, защото окончанията са разположени по повърхността на главата и по цялата кожа. Ува цитира изследване на френския гинеколог Мишел Оден, който е открил, че след въвеждането на упойващите вещества по време на раждане, зависимостта от наркотици у поколението, родено след това, се е покачила със 70 процента!

– Преди да родите пригответе смес от билки: розмарин, живовляк, невен, алое, малко чесън и малко морска сол. След като родите можете да седите в леген с отвара от билките: ако имате шевове по един път на ден, ако нямате – до два пъти на ден.

Рициновото масло също е много добро след раждане. Един час след ваната с билки намажете перинеума с рициново масло.

– Ако ви се иска да се потопите във вода след раждането, може да легнете заедно с бебето в топла вана, обогатена с отвара от горепосочените билки. Ако имате добра приятелка, която прави хубав масаж, може да я помолите да дойде да ви масажира. Грижете се за родилите си прятелки! Сгответе прекрасно ястие, занесете го на родилката и си тръгнете.

– Когато раждате, не напъвайте ако нямате усещане за естествени напъни. Ако лекарят ви казва да напъвате, можете кротко да му отговорите: „Почакайте, аз знам“. Бебето, което излиза без намеса отвън е като пиленцето в яйцето и като какавидата в пашкула, които трябва да наберат физическата сила, за да излязат. Освен това, по този начин получават позитивното послание: „Мога да се справя“.

След раждането

Ува съветва родителите да допускат само своите родители на посещение при бебето и майката през първите десет дни след раждането и то единствено ако помагат в домакинството. След раждането майката и бебето са заедно в едно сапунено мехурче. Не е хубаво да се ходи по магазини или на други обществени места. Там има твърде много стимули и бебето се стяга, става нервно и получава коремни спазми, колики. Добре е майките да отделят време на този свещен момент.

– Ако имате въпроси, изберете си един човек, на когото вярвате. Не питайте пет души, защото ще получите пет различни отговора. Според Ува родилката може да носи бебето, но да не вдига нищо по-тежко от теглото на новороденото. Тя отново обърна внимание колко е труден следродилния период за съпрузите. В началото те са изключително щастливи, но след три дни разбират, че има много домакинска работа. Добре е бащите да се грижат всеотдайно за родилката, за нейната храна и за домашния уют през първите 40 дни след раждането.

– Не къпете бебето докато не му падне пъпчето. Верниксът го предпазва от бактериите в околната среда. Може да почиствате пъпчето с горепосочената билкова смес за вана, в която седите след раждането. Пъпчето се пудри с естествена пудра от бяла глина, или хума. Спиртът е много токсичен, затова не е препоръчителен.

Спете с бебето си в едно легло. Човешките бебета се раждат девет месеца по-рано в сравнение с другите бозайници поради големия размер на главата. Затова имат нужда да бъдат „доносени“ след като се родят. Когато спите с бебето ще можете да му давате да суче винаги, когато се размрънка без дори да се налага да ставате. Майката и бебето са едно цяло.

Хранене по време на кърменето

– Най-лошо е да ядете шоколад. Дори от няколкло парченца шоколад бебето може да не спи цяла нощ. Не яжте боб, леща, грозде, малини, къпини, ягоди, пъпеж, цитрусови плодове, зелеви растения и пържени храни, може малко диня, и не прекалявайте с млечните продукти. Може да ядете готвен лук, но не и суров чесън и лук. Не се хранете с плодове с костилка вътре, с изключение на авокадо, папая и манго. Кивито също не е препоръчтелно, защото е високо киселинно.

– Бебето се учи да храносмила и е редно да го предпазвате от прекалено много стимули. След два месеца може да пробвате да хапнете например малко боб и да видите как ще реагира.

Не вземайте лекарства докато сте бременни и кърмите. Направете обстойно проучване преди да ваксинирате децата си и вземете информирано решение.

Ако искаме по-добро човечество, трябва да изиграем ролята си.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

1 2 3 5