Как да победим страховете си?

Как да победим страховете си?

“Който се страхува от мечки, не ходи в гората”, гласи народната мъдрост. Не се споменава нищо за пролетния аромат на цветята, за лятната прохлада, за есенната пъстрота и за зимната тишина… Ако не ходиш в гората, се лишаваш от всичките й дарове и никога не се изправяш пред страха си. Не срещаш мечки, но няма и благинки.

Нека да ви кажа една тайна – страховете са присъщи на всеки! Ако някой ви каже, че няма нищо, от което да се страхува, има два варианта – залъгва сам себе си или вас.

Всички се страхуваме. Въпросът е позволяваме ли на това да ни спре?

Притесненията свързани с нашето физическо, психическо и материално благополучие и това на хората около нас, са естествени. Към тях се добавят и страха от самота, от изоставяне, от провал, от успех, от не случване на важните за нас неща – да имаме щастлива връзка, дете, дом, работа, която ни развива и обезпечава… Списъкът при всеки човек е различен. Отклонение от нормата е по-скоро, ако той липсва. Към всичко това се добавят и различните фобии.

Като теглиш чертата разбираш, че за колкото и смел да си се имал, все има някое чудовище, което те е хванало за гърлото. Реакцията към страха обикновено е или желание да се изолираш или обратното – нужда да си заобиколен от много хора и да не оставаш сам със себе си. Във всички случаи обаче той те сковава и не ти позволява да мислиш и действаш рационално.

Как да преборим страховете си?

1. Признай страха – не се опитвай да бягаш от него, да го отричаш или да се правиш, че го няма, заравяйки глава в пясъка като щраус. Последната поза благоприятства страхът да те нападне в гръб, когато най-малко очакваш и да ти разкаже играта, както той си знае. Всеки, участвал в някакъв двубой ще потвърди, че е от огромна полза да познаваш противника – така му знаеш номерата и си подготвен за тях. Опознавайки страха можеш да прецениш до каква степен той е обективен.

2. Приеми, че страхът е част от теб и не му се ядосвай. Колкото повече обръщаме внимание на това, което ни дразни, толкова по-голямо става то. Затова се опитай да погледнеш на страха като на свой приятел. Отговори си на въпроса по какъв начин този ти страх ти е помагал в миналото? Може би те е предпазил от някоя тинейджърска щуротия, попречил ти е да си разбиеш главата в необмислена постъпка? Във всяка ситуация – дори най-разстройващата и гадната има и добра страна. Няма изключения – просто така е устроен светът – в идеята за ден, стои нощта.

exwnlcg7ijbnab7j2p3t3. Дай си сметка, че страхът ти не е реалност – той е плод на ума и на въображението ти, на твоята вътрешна нагласа. Той е заложен в гените ни от далечни прародители, които са се борили за оцеляването си в свят, пълен с опасности и зверове. Култивиран е от родителите ни с доброжелателното – “не се катери, ще паднеш”, “не се доверявай на непознати”, “пари се печелят трудно, пази ги”, “хората са лоши”, “трябват връзки за всичко”, “смисъла на живота са децата – за теб живея”… Може да се изброява до безкрай.

Ние сме почвата, в която нашите родители са посели зрънцата на собствените си разбирания и ограничаващи убеждения. Направили са го от грижа и желание да ни подготвят за живота. Само че тези семена, вместо да ни дават криле и да ни помагат да полетим, ни привързват към земята като тропически лиани. За да ги разсечем, трябва да си дадем сметка, че тези страхове са ни предадени по наследство и да сменим нагласата си. Постижимо е и работата със специалист помага за целта.

4. Какво е най-лошото нещо, което може да ти се случи, ако  предприемеш действието, от което се страхуваш? Бъди реалист, отговаряйки на този въпрос. Не оставяй на съзнанието ти да рисува апокалиптични картини, а използвай статистиката. Колко процента от хората са били нахапани от куче до смърт, колко са изгубили живота си в самолетна катастрофа, колко са останали без деца и т.н.? Какъв е обективният шанс точно ти да си част от този процент?

5. Страхът намалява, когато вървиш срещу него – дори една малка крачка да направиш в посока нещото, от което се страхуваш, тя покачва твоята увереност, повишава самоуважението ти и смалява чудовището, срещу което си се изправил. Ако се страхуваш от кучета, погали някое пале, ако не можеш да пътуваш с метро, си наложи да влезеш в тунела и да постоиш там 2 минути, утре 5. Наложи си да се изправиш срещу страха си и да направиш първата стъпка, дори да е микроскопична. След това си признай победата, похвали сам себе си и утре действай пак. След като си престъпил първия път, можеш да го направиш отново, нали?

overcoming-fear6. За всяко нещо си има първи път – казвам го не аз, а Сър Едмънд Хилари, първият покорил връх Еверест: “Имахме непрестанния страх от това, че всъщност не знаехме дали е физически възможно да стигнеш върха, тъй като твърде много експедиции са били неуспешни в опитите си. Имахме и тази сериозна психологическа бариера за преодоляване. След като ние веднъж стигнахме върха и показахме, че това е възможно, това до някъде облекчи задачата за всички останали след нас.”

Това, че никой до сега не е правил нещо, не означава, че то е невъзможно – уточнявам го в случай, че мечтата ти е наистина мащабна. След като главата ти е стигнала до мисълта за нея, значи има как да бъде осъществена. Примерите са безкрайно много.

7. Погледни на страха като на нещо конструктивно – притеснение, което те кара да се развиваш, да работиш над себе си, да търсиш изход. Точно твоят страх те накара да прочетеш тази статия, нали?

8. Намери си подходящо обкръжение – нека то е от хора, които имат силата и смелостта да се изправят пред страховете си и да реализират целите си, да вярват и да вървят напред. Тези, които се вайкат, не правят нищо и оправдават с обстоятелствата, не са подходяща компания за теб. Нали си чувал, че човек е средното на петте човека, с които общува най-много – и като доходи, и като постижения и като нагласа към живота. Огледай се, кои са твоите пет човека? Нищо чудно и ти като мен преди известно време да направиш тази сметка и да не харесаш резултата. Ако е така, нуждата от промяна е спешна.

 “Страхът може да те направи затворник. Надеждата може да те освободи”. Тази фраза от филма “Изкуплението Шоушенк” се е запечатала в ума и сърцето ми от години. Повтарям си я всеки път като се паникьосам. За мен тя осветява два изхода като в тъмен киносалон. На единия пише “страх”, на другия “надежда”. Първият води към ступор и неадекватни действия, а зад втория ме чакат мечтите ми. Те са магнитът, към тях вървя. Понякога с олюляващи се крака и микроскопични стъпки, но вървя, защото знам, че стигайки там, вече ще съм по-добра версия на себе си и ще съм благодарна за пътя.

Побеждаваме страха когато сме в служба на себе си и на мисията си и не му позволяваме да ни отклонява. Той се храни от вътрешното ни противоречие и от липсата ни на вяра в собствените сили. Показвайки си, че можем да вървим напред въпреки него, ние всъщност вече сме му видели сметката!

Излиза, че в основата на страховете стои съмнението, че имаме ресурса да се справим с това, което животът може да ни поднесе. Ние не вярваме в СИЛАТА в нас. Тази вечер – 12 октомври 2017г. в Женски срещи за подкрепа и медитация ще се насочим към почитане, консолидиране и разгръщане на личната ни сила. С други думи казано, ще работим с ПРАВОТО ДА ДЕЙСТВАМ И ДА БЪДА ИНДИВИД – темата на трета чакра. Процесът е изчистващи и заземяващ. Вижте подробностите ТУК.

Ще се радвам, ако коментирате, споделите или се присъедините се към Facebook страницата на сайта. Благодаря!

Коментари

коментари

Повече за автора

Елена Димитрова-Ангелова

Аз съм Елена - магистър-психолог и жена, която иска да вижда около себе си хора, постигнали мечтите си. Използвам Хипноза, Усъвършенствана енергийна психология и психотерапевтични техники, за да оказвам подкрепа в индивидуалните си консултации. Създадох този блог, за да споделя себе си и да помогна на семействата, които искат рожба да извървят пътя си.