11 ноември е един от най-мощните енергийни дни в годината. Ако и вие като мен сте препуснали през него през глава, устремени в задачите си, време е сега да се поспрете и да се замислите какво е важно за вас да постигнете и получите.  После хубаво да почувствате това, към което се стремите, да се усетите като част от картината на тази реалност и да помолите от цялото си сърце да я изживеете наяве.

Твърди се, че енергетиката около нас и вътре в нас се променя и само силните ще оцелеят. Но не става дума за силните на мускули, а за този, който остава себе си и следва сърцето си. Тогава той върви по Пътя си, дори когато не знае накъде е тръгнал и се чувства несигурен в крачките си.

Допълнителна сила на деня дава и фактът, че на 11 ноември православната църква почита Свети Мина като закрилник на семейството. Името му означава „месечина, луна“. Свети Мина е патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път. Той помага да намерим изгубени вещи и душевно спокойствие, подходяща работа, приятели, дори любов.

Светецът закриля децата, жените и семействата и се счита, че ако не можем да имаме деца или страдаме от някакво заболяване, пак той ще ни намери подходящ лекар или лекарство. Св. Мина ще измоли от Господ да ни изпрати душата на дете, защото за появата на един човек на Земята, не е достатъчно само биологичното зачеване. Родителите правят тялото, но ако Господ не им изпрати душа, която да се въплъти в това тяло, няма бременност и раждане.

Да бъде светлина, радост и закрила за всички нас, децата и близките ни! Да бъде същото и за враговете ни! И нека Светецът измоли дечица за всички, които копнеят за тях и са отворили място за Любовта в сърцата си!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Ако пък още не сте си изтеглили безплатния ресурс „По пътя към бебето“, можете да го направите от линка: http://bit.ly/kniga-po-patia-kam-bebeto

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Архангел Михаил – отпред, Архангел Михаил – отзад,
Архангел Михаил – отдясно, Архангел Михаил – отляво,
Архангел Михаил – отгоре, Архангел Михаил – отдолу,
Архангел Михаил – навсякъде, където и да съм!

Не помня кой и кога ме е научил на този призив към Архангел Михаил, но съм му благодарна. Пазя тези думички в сърцето си от години и често ги споделям, когато някой има страхове, чувства се несигурен или смята, че енергиите на другите го застрашават.

Архангеловден е и молитвите ни се чуват по-силно. Затова нека първо благодарим за всичко, което сме и което имаме, както и за това, което ни се изплъзва, в унисон с нашето най-висше благо. Вярвам, че дори кога страдаме и се бунтуваме, когато се чувстваме изоставени и забравени от закрилниците си, те бдят над нас и ни помагат да минем през изпитанията, които са ни нужни, за да стигнем там, където за нас е най-добре. Не че това убеждение много ме успокоява, когато аз самата съм в тежък момент, но когато съумея да помисля трезво отново, се уповавам на него и виждам светлината.

Не претендирам да съм веща по „ангелските работи“, но Дорийн Върчу твърди, че архангелите не принадлежат на определена религия. Те помагат на всеки, независимо дали е последовател на някаква вяра или не е религиозен. Могат да дойдат при всеки от нас – поотделно и едновременно, защото съществуват отвъд ограниченията на пространството и времето.  Тя казва, че можем да призовем архангелите, като ги помолим мислено да ни помогнат. Няма нужда да произнасяме никаква специална или канонична молитва.

Точният брой на архангелите варира в зависимост от религиозната система или свещения текст. В Библията, Корана, Евангелие от Леви, Кабала, Трета книга на Енох и в съчинение на Дионисий Ареопагит се назовават и описват различен брой архангели.

Според християнската религия, седем са първенствуващите ангели, наречени Архангели, които стоят край Бога и всеки един от тях има своя мисия. Един е „известител на тайните човешки“, друг е „церител на недъзите“, а Архангел Михаил е „пазител на душите и борец против злото“. Затова често е рисуван с огнен меч и копие, с което пробожда дявола.

В православната именна традиция няма друг божи хранител с толкова много длъжности: „вожд на небесните сили“, „борец против духовете на тъмнината“, „защитник на християните от дявола“, „предводител на христовите армии срещу езичниците“, „пазител на нашите души“ и „душевадец“. Ето тази, последната, като че ли е една от най-важните му мисии – Архангел Михаил е пратеник на Бога, който прекъсва земния ни път, той прибира душата на човека. Но преди това да стане, според православната вяра, всеки един от нас – християните, при своето кръщение се дарява от Бога с ангел-пазител, който го предпазва от опасности, беди и скърби, а когато човек съгреши, ангелът е този, който му посочва праведния път. Но трябва да внимаваме, този ангел не прощава всички наши грехове, той не е принуден да бди над нас вечно. Ако нещо не му хареса, той може да престане да ни закриля и тогава дори Бог не може да ни помогне. Колкото по-праведен е бил човек през времето на земния си път, толкова по-чиста отива душата му при Архангел Михаил.

Където и да е истината за ангелските дейности, аз вярвам, че те са на наша страна и ни пазят и закрилят. Избирам да ги виждам когато перца от гълъб падат върху мен или се оказват на пътя ми, когато някой непознат ми се усмихне или усетя, както в момента, топлина да се разлива в гърдите ми. Така че честит да ни е специалния ангелски ден! Просветление и благодат да ни донесе! А вие именници, пребъдете в здраве и берекет!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Ако пък още не сте си изтеглили безплатния ресурс „По пътя към бебето“, можете да го направите от линка: http://bit.ly/kniga-po-patia-kam-bebeto

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Как помниш всичко това?! Ако направя класация на ситуациите, в които съм изумявала някого, повечето ще съдържат този въпрос. Мога да забравя за какво съм влязла в магазина, но дори аз се учудвам с каква лекота подреждам на файлове в главата си историите на хората, с които работя индивидуална терапия.

Може би, защото ги слушам със сърцето си… Или пък, защото те ги разказват с толкова много емоция – задържана, нагнетена, напластена, изригваща като разклатена бутилка с пенливо вино. Духът на болката излиза, когато срещне някой, достатъчно устойчив, за да понесе вълната й, достатъчно  чувствителен за да усети соления и вкус и по възможност – способен да намаже раната с мехлем.

Понякога хората ми се извиняват, питат как понасям всичко това, дивят се що за професия съм си избрала. После благодарят и си тръгват някак по-леки… Понякога се шегувам, че салфетките са най-тежкият консуматив, друг път, че имам вълшебен паркет, който се храни с тежки чувства. А всъщност се чувствам като детектив, който надушва със сърцето си болката, травмата, задържаната енергия. После вади куфарчето с инструменти и прецизно и безпристрастно разучава „местопрестъплението“, след това някак се качва в машина на времето и се опитва да поправи нещата. Звучи странно написано така, но да, аз вярвам и виждам в работата си, как лекуването на травмите, преминаването отвъд тях и приемането на нещата такива, каквито са, работи като машина на времето. А иначе хората са различни! Ще ползвам един текст от фейсбук профила на Iva Ivanova , станал популярен от публикация на Ваня Гайдарова. Той казва много неща, вярно и красиво:

„Има хора-глухарчета. Крехки и чувствителни. Речеш да въздъхнеш с едно Уффф и те се разпиляват на сто страни.

Има и хора-птички. Стреснати и нервни. Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие. С едно око. Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат. Как го правят с тия оскубани криле? Радичкови пилета някакви.

Има и хора-цифри. Ходещи калкулатори. Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата. И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящия момент им спира тока. Гаснат внезапно. Като изгорели крушки.

Има хора-рибарско столче. Удобни. Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното и падаш по задник в гьола.

Има хора-паяци. Оплетат ти хамак и го вържат между два бора. Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо.

Има хора-дъги. Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия, сиреч лапаш нещо, а гълташ нищо.

Но има и хора-знаци. Появяват се рядко. Вероятно веднъж в живота, а може би два или три. Напоследък често си мисля за тях. Дали не съм пропуснала някого, защото трудни за разпознаване са те.

Хората-знаци се появяват внезапно и най-често, когато си седнал на душевен тротоар, а краката ти висят в бездна. Разчитането на хората-знаци е трудно и не ти дават втора възможност. Или ги разчиташ, или се качваш отново на сала и гребеш срещу течението.

Как се разпознават хората-знаци? Ми все едно нещо ти прави трапанация на черепа и ти налива с фуния древен и мъдър планктон. Няма да проговорите санскрит, нито внезапно ще съзрете Андромеда с просто око във вселенската чорба.

Просто трябва да сте готови за тях. Те знаят кога да приседнат на онзи душевен тротоар. Как? Не зная.“

Вероятно всеки от нас носи проявление на споменатите видове в себе си и показва ту тази, ту онази част… Тук и сега обаче, аз благодаря в сърцето си на хората-знаци, които съм срещнала по пътя си. Много са, разнопосочни са,  понякога дори са сред клиентите ми – тези със задържаната болка, но винаги са били точните за мен! Благодаря! И нека има още и още от вас. Душевен тротоар дал Господ!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

На 23 септември, в 10.50 часа настъпва Есенното равноденствие – уникален преломен момент, когато можем да се освободим от товара и кармичната обремененост, получени по време на хилядолетния си земна опитност. Това ни дава невероятната възможност да навлезем в новите пространства и енергии чисти и необременени, свободни и открити, като приемаме с радост и Любов новото, което идва.

В дните на Равноденствие продължителността на деня и нощта е еднаква поради, което те съдържат смисловия заряд на грандиозната сила, необходима за поддържането на равновесието в света. Изравняването на деня и нощта изобразява изцелителния баланс и природната плодоносна пълнота. По вид този момент от слънчевия цикъл отговаря на пълнолунието от лунните фази.

Време за размишления върху уроците от изминалите месеци – с нарастването на нощите мислите се обръщат навътре. Както си подредите нещата сега, така ще се реализират те през следващата година.

Време е за сбогуване със старото и посрещане на новото – не се колебайте да се отървете от всичко, което вече е остаряло и да вдъхнете живот на нови неща. Това могат да бъдат както материални неща – дрехи, вещи, бижута, така и нематериални – отношения, проекти, желания. Това ще даде невероятни резултати в бъдеще.

Време е за благодарност – погледнете назад и се порадвайте на постиженията и успехите си, дори и на най-незначителните.  Благодарете на себе си, на живота и на всички, които са част от него – направете го днес!

Днес Вселената, както никога досега, е открита за нашите желания! Намислете си ги, пуснете ги (т.е. не се вкопчвайте в тях)  и оставете Вселената да се погрижи. Ако са за ваше най-висше благо, те ще се сбъднат по най-добрия начин, в точното време. Да бъде!

  • В материала са използвани информации от от esotericblog и edna.bg 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

– Ще дойдеш ли тази вечер на вечерята?
– Не!
– А в събота на Банско?
– Не!
– Е, защо!?
– К’во да правя с тези хора!

Този подслушан в метрото разговор ме накара да се замисля за многобройните случаи, в които отказваме среща, пътуване, разговор, участие в проект, усмивка…. Замисляме ли се, че когато казваме „не“ на Живота и той може да ни отвърне със същото? Ясно е, че „не“ понякога е заявяване на граница, отстояване на себе си и интереса си, но в случая говоря за онова му проявление, свързано със затварянето, отделянето от другите и възможностите, които Животът ни поднася, с оглед да запазим черупката си, да не бъдем наранени, да не излизаме от зоната си на комфорт. Сетих се за една красива и поучителна история, която ще ви разкажа. Вярвам, че тъй като от малки се учим от приказките и поуките в тях, тя ще „падне“ точно на мястото си и ще остави по-трайна среда от всякакви статистики и психологически концепции.

Според една легенда Бог се явява пред всеки един от нас в различни форми – като просяк на улицата, като малко измръзнало коте, като непознат, който седи на съседната пейка… Нашата реакция в една такава ситуация може да преобърне живота ни, да сбъдне мечтите ни. Всичко зависи от това как ще постъпим в този момент.

Живял на света един човек. Той имал три мечти: да има добре платена работа, да се ожени за красавица и да стане световноизвестен.

В една мразовита зима човекът бързал за интервю в известна фирма. Възрастен мъж се строполил на земята току пред него. Човекът погледнал падналия, помислил си, че е пиян и не му подал ръка. Така успял да не закъснее за планираната среща. Интервюто обаче не минало успешно и не го взели на работа. Веднъж, в една прекрасна лятна вечер, човекът се разхождал из градските улици. Спрял да види представлението на трупа улични актьори. Загледалите се минувачи не били много, но етюдът, който изпълнявали смешниците, бил увлекателен и весел. След края му се чули аплодисменти и скупчилите се зрители започнали да се разотиват. Нашият човек също тръгнал да си ходи, но някой го докоснал по рамото срамежливо. Била главната героиня в етюда – старица, облечена и гримирана като клоун. Тя го попитала дали му е харесало видяното и как оценява играта на актьорите. Човекът не искал да говори, пък и си помислил, че тя ще му протегне шапката, за да пусне в нея някой лев. Обърнал се, без да каже нищо, без да се усмихне, дори без да я погледне в очите и се прибрал у дома.

Дъждовна вечер. Човекът се връщал от рожден ден на приятел. Бил страшно изморен и си мечтаел за ароматна вана и пухкави завивки. Изведнъж чул приглушено ридание. Една жена седяла на пейката пред входа му и плачела тихичко. Нямала чадър. Като видяла нашия човек, се оживила и го помолила за помощ. Било се случило нещастие в семейството. Тя просто искала да поговори с някого. Човекът се замислил за секунди, но си представил ваната и топлото легло и бързичко влязъл във входа си.

Животът му бил нещастен. Той починал в самота.

Вече на Небето, човекът срещнал своя Ангел Хранител – вечния си приятел.

– Ти знаеш, живях доста нещастно и безсмислено. Имах три мечти, но те не се сбъднаха. Жалко все пак…

– Хм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се сбъднат мечтите ти, но за да се случи това, ми трябваха само твоята ръка, очите ти и сърцето ти.

– И за какво?

– Помниш ли онзи, който падна пред теб на заледената пътека? Той беше генерален директор на фирмата, в която ти толкова искаше да работиш. Очакваше те бляскава кариера. Всичко, което се искаше от теб, беше ръката ти. Ами онази жена – уличен клоун, помниш ли я? Която те спря с въпрос в онази вечер? Всъщност това беше красива млада талантлива актриса, гримирана като старица. Тя се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб, бяха очите ти. Хайде сега си припомни жената на пейката до входа ти. Да, да, плачещата жена, която те спря и помоли да седнеш за малко до нея просто за да си поговорите. Тя беше известна писателка. Беше преживяла криза в семейството си и имаше нужда от душевна подкрепа. Ако беше откликнал. Ако беше я поканил на чаша чай в дома си да се постопли, тя щеше по-късно да напише книга, в която да разкаже тази случка. Книгата щеше да стане бестселър, щеше да се издаде в милионен тираж по света и ти щеше да си известен. Защото в предговора си тя щеше да те назове и да разкаже как си преобърнал живота й в онази вечер и си я вдъхновил за тази книга. Всичко, което се искаше от теб, беше сърцето ти.

Човекът въздъхнал и тръгнал по лунната пътека към звездния безкрай…

Пожелавам на вас и на себе си да разпознаваме и грабваме всички възможности, които ще сбъднат мечтите ни! Нека не забравяме, че имаме очи, ръце и сърца и да ги ползваме по предназначение – за да се свързваме, прегръщаме и обичаме.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

„Страх ме е от…“ Всички ние сме казвали това изречение, продължено по различни начини. Какво прави с нас страхът? Сковава ни или ни разтреперва, но все пречи на нормалното ни функциониране. В основата му стои мисълта „Няма да се справя“ и безпокойството за утрешния ден. Често гневът и омразата са замаскиран страх, който не осъзнаваме. Това, че не го виждаме, съвсем не значи, че не ни пречи за съжаление.

Довечера в Женски срещи за подкрепа и медитация ще се фокусираме върху начина, по който работят съзнанието и подсъзнанието и ще градим стратегии за справяне с безпокойството. Така можем да се подкрепим в това да разперим крилете и де полетим. За отскок искам да споделя с вас две неща – първото е противоотрова срещу безпокойство, а второто – една прекрасна притча за разперените криле.

Противоотрова срещу безпокойство – ако трябва да я опиша с една дума, тя ще е „действие“. То е нещото, което може да ви изкара от вцепенението на мисленето в стил: какво ще стане, ако… Ако си представите страховете, фобиите и мрачните мисли от едната страна на координатна ос, от другата й страна ще бъде действието. Колкото повече енергия влагате в това да правите по възможност приятни и смислени неща, толкова по-малко енергия ще имате за притеснения и безпокойства.

Въпроси за неутрализиране на безпокойството: Може ли нещото да се промени от това, че се безпокоя за него?  Какво е най-лошото нещо, което може да се случи и каква е вероятността да се случи? Колко от мрачните ми прогнози до този момент са се сбъднали? Какво съм научил от сбъдналите се (ако има такива)?

Нека се подкрепим и с една прекрасна „Притча за страха и трудния път към щастието“ – автор е Мира Ганчева (edna.bg). Нека да си напомним, че единственото, с което гарантирано разполагаме, е животът тук и сега. Наш е изборът дали да го изживеем пълноценно или да го смачкаме заради страхове: от провал/успех, отхвърляне, от загуба, от грешка и вземане на решения, от бъдещето, от старостта. от смъртта, от болести и злополуки, от промяна, от обвързване, от край на статуквото/връзката, от загуба на контрол, от измама и насилие… Време е да разтворим крилете и да полетим!

butterfly„Родила се на света една гъсеница. Тя била малка и красива, но с годините пораснала, наедряла и ставала все по-тромава, стъпвала тежко и хапвала много. Вървяла си по пътя и срещала други живи същества. Тя им се радвала, общувала с тях и искала да си поиграят. Започвали да играят, но гъсеницата била покрита със странни власинки, които закачали, гъделичкали, дразнели другите същества и те скоро си тръгвали от нея или тя сама си тръгвала, защото те ѝ се присмивали.

Тя оставала сама. Започнала да се учи как да се отърве от тези власинки, за да заприлича повече на другите или пък да стане невидима, за да я оставят на мира. Ходила, ходила по белия свят, търсейки приятели, които да я приемат такава каквато е. През всичкото това време тя учила, като наблюдавала света, наблюдавала съществата, техните взаимоотношения, проблеми, амбиции и прочие.

И все се питала как да стане като тях, да бъде една от тях, какво още трябва да научи.

Накрая разбрала, че трябва да погледне в себе си, да разбере колко е важна за света, че внася още един щрих и цвят в този свят и не е нужно да се слее с общия фон, защото щом природата я е създала така, значи има нужда и от нея. Но тя не чувствала нещата така. Нейната различност ѝ тежала.

Тя се чувствала тъжна и нещастна, за това се скрила от света и се затворила в пашкул. В него тя седяла и чакала. Плачела, бунтувала се, изпитвала гняв към нерадата си съдба, вина заради външния си вид и своята различност.

Мислела, гледала в себе си, размишлявала върху своите преживелици. Докато един ден не разбрала, че тя е важна, силна, значима и е готова да се пребори за мястото си под слънцето, защото на белия свят има място за всички Божи твари.  

Поела дълбоко дъх, натиснала силно стените на пашкула, разкъсала го и… излетяла. Какво чудо, каква лекота, каква свобода! Оковите ги нямало. Тя се понесла като перце в небесната шир. Тя летяла. Не можела да повярва. Оглеждала света от високо. Радвала се. Дишала и се въртяла около себе си, поемайки с наслада всички нови усещания.

Усещала лекота, обич към себе си и света. Усещала сила. Погледнала крилете си – те били толкова нежни, пъстри и красиви. Те ѝ давали сила да отиде, където пожелае, да се носи по въздуха, да се издига и спуска, да прави пируети и лупинги. Това било усещане за невероятна свобода.  Спуснала съм към едно цвете – пила от нектара му. После отишла на друго цвете – пийнала и от него. Погалила го с крилце и му поблагодарила.

Литнала отново в небесата. Спуснала се към един поток да пийне водица. И, о чудо! Там не видяла себе си. От водата я гледало едно приказно създание – нежно, грациозно, красиво. С тъничко телце, с тънички и фини, почти невидими крачка, с бляскави, чисти и любопитни очички.

Тя се помръднала насам-натам, но то правело същото. Тя се огледала насам, натам, нагоре, но не видяла никого. Разбрала, че това е тя. Онази същата гъсеница, но вече преродена и с нова визия. Пила водица и литнала отново. Щастлива, показвайки новото си аз на цветята, на други създания, които виждала около себе си.

Вижте ме! Вижте ме, колко съм хубава! – викала тя с пълен глас.

Какво си ти? – питали цветята.

Не знам, но съм толкова хубава. Бях се скрила от света, но ето, че сега се появих отново и изглеждам така. – отговаряла тя с усмивка и се издигала нависоко и после се спускала отново надолу.

Както си летяла над една полянка, изведнъж видяла много други същества, които изглеждат като нея. Тя се скрила зад едно голямо листо и плахо погледнала оттам. Те били също много красиви, цветни, големи, малки. Летели заедно от цвете на цвете или се заигравали във въздуха.

На полянката се появили деца.

– Вижте, пеперуди! Да ги хванем. – викали те и се насочили с бягане към тях като държали нещо в ръцете си. Посегнали с него към пеперудите и ги затворили в него. После ги извадили и ги пуснали в друго нещо.

Нашата приятелка гъсеницата погледнала тъжно надолу и видяла в тревата един бръмбар.

808-butterflies-cuКакво ще стане сега с тези прекрасни създания?попитала тя. Защо тези деца ги хванаха?

Ще ги забодат на някоя стена казал той незаинтересовано.

Но  защо? проплакала тя – Те са толкова красиви!

Затова и децата ги хващат, за да си ги занесат в къщи и да им се радват.

Но те ще умрат!продължавала да настоява гъсеницата.

Да, но пак ще са красиви. Тръгвам, че си имам задачи казал навъсено бръмбарът и продължил по пътя си.

Гъсеницата постояла още малко и тъжна литнала над полянката. На едно то цветята видяла пеперуда. Приближила се към нея и я попитала:

– Видя ли какво стана току що?

– Да – отвърнала тя.

Не те ли е страх? 

Да.

И как живееш в страх, че някой ден може да те хванат и заковат за стената?

Ами, не мисля за това. Живея си живота, радвам се на всеки ден, а ако това стане, ще бъда доволна, че съм живяла както си искам. Ние сме пеперуди и имаме възможността да летим, да виждаме нови неща. Забавно е!

 – И аз ли съм пеперуда? – попитала боязливо нашата малка приятелка.

– Разбира се! – казала тя и отлетяла.

А нашата малка приятелка постояла още малко замислена на цветето. Значи вече не била грозна космата гъсеница, която никой не поглеждал. Сега била красива пеперуда, която имало опасност да привлече вниманието на някого, който да иска да я забоде на стената си за украса.

Нямало пълно щастие. Все трябва да се притесняваш и пазиш от нещо. Но пък сега тя била лека и волна. Крилата ѝ можели да я отнесат където пожелае. Ако внимава, може и да се избави от лапите на зложелители. Усмихнала се и литнала високо, високо и виждала пъстротата на света далеко, далеко.

На душата ѝ отново станало леко. Летяла и се въртяла докато вече не чувствала крилете си от умора. Легнала в чашката на едно цвете и заспала сладко, сладко, а душичката ѝ продължавала да трепти от щастие.“

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Вярваш ли, че можеш да постигнеш всичко, което искаш? Знам, че отговорът може да варира от едва смутолевено „Да“, до онзи знак с ръка, с който ние българите питаме без думи: „Ти луда ли си?“ Онзи ден ровех в тефтер от миналата година, търсейки един телефон. Да, старомодна съм – все още ми се случва да изхвърля изписан химикал 🙂 Та, номерът не го намерих, обаче се натъкнах на мои желания, писани през миналогодишния септември. Oказва, че 8 от 10 вече са факт, деветото- отчасти и едно се мъдри все още важно и надуто в своята недостижимост. Изненадах се, ама много! Добро КПД на сбъдване! Вярвала ли съм, че е възможно, когато съм ги писала. Ами надявала съм се, но чак пък да съм вярвала… Трябва да призная, че за да се случат някои от тях съм работила здраво, а други съм постигнала с шут в задника. Така де, като ме е било страх да скоча, Вселената се е погрижила да ми издърпа килимчето.

И понеже тази седмица съм на тема изобилие- върху това ще работим в четвъртък, в Женските срещи, при мен дойде и една прекрасна притча за сбъдването и за вярата в себе си.


Веднъж един бизнесмен затънал до шията в дългове и не можел да намери изход от създалата се ситуация. Не можел да плаща нито на кредиторите си, нито на доставчиците си.
За да се разсее малко от тревогите си, той отишъл в парка, но лошите му мисли не го напускали. Мъжът седнал на една пейка и хванал главата си в ръце, опитвайки се да измисли начин да спаси бизнеса си от банкрут. Внезапно един старец се доближил до него.
 – Виждам, че нещо ви тревожи – казал той – Ще споделите ли мислите си с мен?
Бизнесменът му разказал за проблемите си, за липсата на пари и, че банката отказала да му отпусне още един кредит, с който да спаси бизнеса си. Възрастният човек го изслушал, без да го прекъсва и после казал:
– Мисля, че мога да ви помогна.
Той попитал бизнесмена за името му, написал му един чек и го сложил в ръката на изненадания човек.
– Вземи тези пари. Ще се срещнем отново тук точно след една година, за да ми ги върнеш.

Мъжът нямал време да каже нищо, защото старецът се изгубил като дим в тълпата.

 

Бизнесменът погледнал чека. На мястото за сумата възрастният човек бил написал 500 000 долара, а отдолу – името Джон Д. Рокфелер. Джон Д. Рокфелер! Един от най-богатите хора в света!
„Мога да реша всичките си проблеми,“ помислил си той.
Но вместо това той решил да остави чека в сейф. Самата мисъл за съществуването му му давала силата, от която се нуждаел, за да измисли начин да спаси бизнеса си.
С нови сили той сключил няколко добри сделки и успял да отложи крайния срок за погасяване на дълговете си. Успял да направи големи продажби. Само за няколко месеца той изплатил задълженията си и отново започнал да печели пари. Година след това, той се върнал в парка с чека в ръка.
В уреченото време възрастният човек се появил. Бизнесменът бил готов да му върне чека и да му разкаже за успеха си, но изненадващо една сестра се появила и сграбчила стареца за ръката.
– Най-накрая те намерих! – възкликнала тя – Надявам се, че не ви е притеснил. Често бяга от вкъщи и разправя на хората, че е Рокфелер.
Бизнесменът останал като гръмнат. През цялата предходна година той бил толкова зает с бизнеса си, купувал и продавал и вярвал, че във всеки един момент може да използва онези половин милион долара, за да се спаси, ако ситуацията го изисква.

Внезапно той осъзнал, че не парите – реални или измислени – са преобърнали живота му. Новата му вяра в себе си му дала силите да постигне всичко, което желаел. (*източник на притчата: brightside.me)

И какво излиза накрая? Ако ни е страх, за да постигнем нещо, трябва да вярваме, че имаме резервен план. Предлагам ви той да бъде, че приемаме себе си и се обичаме такива, каквито сме и сме щастливи с това, което сме и което имаме. Когато стъпим на тази здрава основа, можем да надграждаме. В противен случай сме в мочурището на съмнението и самокритиката, а те освен, че срутват всичко, са и белег за незрялост.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!

Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Напрегната утрин на прага на важно решение. Първият ми досег с реалността улови бълбукането на планове и спешни задачи в главата ми. Как може да е толкова рано, а вече да съм с усещането, че закъснявам? Как да се мобилизирам, за да успея със задачите и същевременно да остана безпристрастна и отворена, за да позволя на интуицията да ме води? Някъде вътре в мен едно тъничко гласче каза; „Благодаря!“. Усмихнах се на спомена за нещо красиво, което прочетох наскоро. Споделям с вас притчата за божията благословия с пожелания за прекрасен ден. Ако решите, предайте нататък:)

Сънувах, че съм отишъл в Рая и един ангел ме развежда из него. Влязохме в голяма работилница, пълна с ангели. Моят водач спря в първото отделение и каза:
– Това е нещо като пощенска станция. Всички молитви, отправени към Бог, пристигат първо тук.
Огледах се наоколо и видях, че много ангели са заети да подреждат молбите на хора от цял свят.
После тръгнахме по един дълъг коридор и стигнахме до следващото отделение.
– Тук е мястото за опаковане и доставка – каза ми ангелът.
–  В това отделение се подготвят и изпращат всички благословии и благини към хората.
Аз отново бях впечатлен колко усилен труд кипи наоколо. Толкова ангели бяха ангажирани с тази работа! Очевидно имаше много благословии, които трябваше да бъдат изпратени на земята.
Последно спряхме в края на коридора в едно съвсем малко отделение. За моя голяма изненада там имаше само един ангел и тои не вършеше почти нищо.

– Това е отделът за признателност към Бог – призна ми смутено моят водач.
– И защо няма никаква работа тук?
– Тъжно, нали? Толкова малко хора изпитват признателност към Бог, след като молбите им бъдат чути и изпълнени.
– А как могат хората да изразят своята признателност?
– Съвсем просто. Стига просто да кажат:
„Благодаря, ти Господи“. Ако имате храна в хладилника си, дрехи на гърба си и покрив над главата си, значи имате повече от 75% от хората на Земята.
Ако имате пари в банката и в портмонето си и си позволявате разнообразна храна, значи сте по богати от 92% от населението на света.
Ако тази сутрин се събудихте здрави, значи сте по щастливи от много хора, които няма да доживеят края на деня.
Ако никога не сте изпитвали ужаса на войната, самотата в затвора, агонията на мъченията или пристъпите на глад, значи сте по добре от 700 милиона човешки същества.
Ако можете да изповядвате вярата без страх от преследвания, затвор, мъчения и дори смърт, значи сте по щастливи от три милиарда хора на Земята.
Ако родителите ви са още живи и не са разведени… значи наистина сте голям късметлия.
Ако можете да вдигнете глава и да се усмихнете значи сте много по добре от онези, които живеят в несигурност и отчаяние.
А ако четете тази история, значи сте по щастливи от два милиарда души по света, които изобщо не могат да четат. 

БЛАГОДАРЯ!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Живял някога един мъдър старец, за когото се говорело, че притежавал цялото познание на света. Веднъж при него дошла една жена и го помолила:
– Старче, искам да знам всичко, научи ме на цялото познание.
– Добре. – отговорил й старецът. – Ела с мен.
И я отвел в една дълбока, тъмна пещера, където имало безброй дебели прашни книги.
– Когато прочетеш всички тези книги, ще имаш пълното познание – казал й той.
Жената се съгласила. Ден и нощ стояла в пещерата и неуморно четяла, ли четяла. От време на време старецът минавал покрай пещерата, подпирайки се на една тежка чепата сопа и питал жената:
– Е, научи ли вече всичко?
– Още не. – отговаряла тя.
Тогава старецът вдигал сопата и я удрял по главата… И това се повтаряло – седмици, месеци, години…
Един ден старецът отново минал покрай пещерата и задал обичайния си въпрос:
– Научи ли вече всичко?
– Не още – отговорила жената. Но когато старецът посегнал да я удари със сопата тя хванала ръката му – и застинала от страх в очакване на най-лошото – наказанието сигурно щяло да бъде много сурово.
Но старецът се усмихнал широко:
– Браво! Сега вече знаеш всичко, от което имаш нужда!
– Как така? – учудила се жената.
– Ти разбра, че никога няма да притежаваш пълното познание за всичко. Освен това научи как можеш да спреш болката… 

Не е ли изумително колко често сме така устремени към постигането на нещо, че ограничаваме цялото си същество по пътя към него. Оставяме удоволствието, разнообразието, дори мечтите за нещо различно настрани да си чакат реда. И те чакат, ние също. А знаем ли с колко време разполагаме?

Казват, че сред надгробните камъни е мястото на най-много неиздадени стихове, неизпети песни, неизживени любови, пропуснати мигове, пренебрегнати специални моменти…  Това е там! А ние сме тук и сега и имаме ДНЕС! Напомням го на вас и на себе си и ви желая живот в лекота и радост 🙂

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Имали ли сте чувството, че попадате от дупка в дупка и колкото и да се опитвате да издрапате на повърхността, все се хлъзгате към дъното? От опит знам, че когато човек се навива, че с него „винаги“ така се случва или „никога“ не става по лесния начин, това е проява на защитния механизъм на идеализацията. Той показва склонност нещата да се обобщават и несъзнателно да се изключват онези моменти, които не потвърждават личното убеждение. Това се подсилва от факта, че търсим и намираме потвърждение само на това, в което вярваме. Нямаме нито фокус, нито очи за обратното на него.

Ако обаче сте наясно с гореспоменатите неща, намирате се в дупка и искате да излезете от нея, вярвам, че ще ви хрумне идея как бихте могли да го направите като прочетете тази Притча за магарето и кладенеца 

Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му се чудел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение – да зарови кладенеца заедно с животното. Казал си, че магарето и без това е вече много старо. А и кладенецът все някога трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят толкова усилия, за да измъкне от трапа това старо животно. Затова извикал съседите си да му помогнат да зарине кладенеца. Всички дружно грабнали лопатите и се заели да хвърлят пръст в дълбокия ров. 
Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. Не след дълго обаче, за всеобщо учудване, животното притихнало. След като хвърлили още няколко лопати пръст, селянинът не се стърпял и решил да надникне и да провери какво е положението там, вътре. И останал изумен от онова, което видял!
С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магарето правело нещо невероятно. Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят още и още почва в кладенеца, всеки път животното се изтръсквало и стъпвало върху трупащата се под краката му земна маса. Не се минало много време и всички с изненада видели, как магарето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред… 

Какво, ако обстоятелствата в живота ви в момента могат да се „употребят“ и по различен начин и всъщност искат да ви насочат към нов подход и действия? Какво, ако това, което в момента е най-големият ви проблем, е начин да надградите или разрушите и издигнете отново и различно това, което имате? Какво, ако наказанието от глобалния поглед към вас и живота ви всъщност е благословия? Знам, че човек, когато е затънал в помия, няма как да я преживява като аромотерапия. Знам обаче и че когато я свалиш от себе си се чувстваш прероден и си благодарен за топлата вода. Колкото повече са камъните, които ти хвърля живота, толкова по-висока е кулата, която можеш да построиш от тях, а погледнати отгоре, нещата изглеждат различно. Особено, ако не те е страх от високо.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

1 2 3 5