Как помниш всичко това?! Ако направя класация на ситуациите, в които съм изумявала някого, повечето ще съдържат този въпрос. Мога да забравя за какво съм влязла в магазина, но дори аз се учудвам с каква лекота подреждам на файлове в главата си историите на хората, с които работя индивидуална терапия.

Може би, защото ги слушам със сърцето си… Или пък, защото те ги разказват с толкова много емоция – задържана, нагнетена, напластена, изригваща като разклатена бутилка с пенливо вино. Духът на болката излиза, когато срещне някой, достатъчно устойчив, за да понесе вълната й, достатъчно  чувствителен за да усети соления и вкус и по възможност – способен да намаже раната с мехлем.

Понякога хората ми се извиняват, питат как понасям всичко това, дивят се що за професия съм си избрала. После благодарят и си тръгват някак по-леки… Понякога се шегувам, че салфетките са най-тежкият консуматив, друг път, че имам вълшебен паркет, който се храни с тежки чувства. А всъщност се чувствам като детектив, който надушва със сърцето си болката, травмата, задържаната енергия. После вади куфарчето с инструменти и прецизно и безпристрастно разучава „местопрестъплението“, след това някак се качва в машина на времето и се опитва да поправи нещата. Звучи странно написано така, но да, аз вярвам и виждам в работата си, как лекуването на травмите, преминаването отвъд тях и приемането на нещата такива, каквито са, работи като машина на времето. А иначе хората са различни! Ще ползвам един текст от фейсбук профила на Iva Ivanova , станал популярен от публикация на Ваня Гайдарова. Той казва много неща, вярно и красиво:

„Има хора-глухарчета. Крехки и чувствителни. Речеш да въздъхнеш с едно Уффф и те се разпиляват на сто страни.

Има и хора-птички. Стреснати и нервни. Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие. С едно око. Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат. Как го правят с тия оскубани криле? Радичкови пилета някакви.

Има и хора-цифри. Ходещи калкулатори. Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата. И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящия момент им спира тока. Гаснат внезапно. Като изгорели крушки.

Има хора-рибарско столче. Удобни. Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното и падаш по задник в гьола.

Има хора-паяци. Оплетат ти хамак и го вържат между два бора. Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо.

Има хора-дъги. Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия, сиреч лапаш нещо, а гълташ нищо.

Но има и хора-знаци. Появяват се рядко. Вероятно веднъж в живота, а може би два или три. Напоследък често си мисля за тях. Дали не съм пропуснала някого, защото трудни за разпознаване са те.

Хората-знаци се появяват внезапно и най-често, когато си седнал на душевен тротоар, а краката ти висят в бездна. Разчитането на хората-знаци е трудно и не ти дават втора възможност. Или ги разчиташ, или се качваш отново на сала и гребеш срещу течението.

Как се разпознават хората-знаци? Ми все едно нещо ти прави трапанация на черепа и ти налива с фуния древен и мъдър планктон. Няма да проговорите санскрит, нито внезапно ще съзрете Андромеда с просто око във вселенската чорба.

Просто трябва да сте готови за тях. Те знаят кога да приседнат на онзи душевен тротоар. Как? Не зная.“

Вероятно всеки от нас носи проявление на споменатите видове в себе си и показва ту тази, ту онази част… Тук и сега обаче, аз благодаря в сърцето си на хората-знаци, които съм срещнала по пътя си. Много са, разнопосочни са,  понякога дори са сред клиентите ми – тези със задържаната болка, но винаги са били точните за мен! Благодаря! И нека има още и още от вас. Душевен тротоар дал Господ!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Коментари

коментари

Елена Димитрова-Ангелова

Author: Елена Димитрова-Ангелова

Елена Димитрова–Ангелова е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, хипнотерапевт от Българска Асоциация по Хипноза и Хипнотерапия, сертифициран практик по метода Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Завършила е обучение по Позитивна Психотерапия и е терапевт в развитие по метода EMDR (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) за справяне с травматични преживявания, тревожност, проблеми, свързани със себеоценката и други.