За сополите и гъските в едно

За сополите и гъските в едно

– Мамо, кои дървета се казват “сополи”? Как изглеждат?

– ?! Не съм чувала за такива дървета…

– Е, как? Нали ми пееш за тях?!

– Аз ли?!

– Ми, да, в оная песен “Мари, Марийко”

Изригвам в смях, когато разбирам, че тънките тополи, всъщност за дъщеря ми са “сополи” и си стоят в този статут от години:)))

Става дума за народна песен, която знам от баща си и към която прибягвах навремето, когато познатите ритми на “Зайченцето Бяло”, “Кокошка край хамбара” и т.н. не успяваха да успокоят измореното, но не искащо да “се предаде” бебе. “Мари Марийко, Карагягьозлийко, ходила ли си лете на река, видяла ли си тънки тополи? Такава ти е тънката снага…” е част от въпросната народна песен, която ме спасяваше тогава и се намесва пак, когато се налага.

Покрай цитирания вече скорошен разговор, съжалих за десетките подобни случки, които съм забравила вече. Ползвала съм ги толкова пъти, за да разсмивам близките си и въпреки всичко са се изпарили.

Запечатала се е една емблематична история, когато Неда беше на към две години и половина. Тя влиза маскирана с дреха на баба си и с копринен шал – очевидно превъпътена в роля. Пита ме:

– Госпожо, къде е ваш’та мушама?

– Нямам, защо?

– Ох, а къде е ваш’та щека?

– Ама, Неда, аз не карам ски…

– Неее, мамо (ядосана). Как не разбираш?! Питам те за мен…

Тогава проумявам, че новата новопридобитата думичка от гостуването при родителите ми – мушама и обяснението, че аз съм им дъщеря, каквато е тя самата на мен, са се комбинирали страхотно. Щеката пък е от опита на баща ми да поясни роднинската връзка със синоним.

В малката главичка маси, ски и генограми са се оплели по незаменим начин. Важното е, че се разбрахме и се смяхме…

Такъв беше и случая с “кучетата Гъски, които са много красиви, имат различни очи, ама защо се казват така като нямат перушина?”

gorski raj 6Жалко, че с всеки изминал ден тези смехории намаляват. Това е цената, която плащаш, когато детето ти расте като гъба и говори “като дърто”, както казваше баба ми. Запознати твърдят, че с времето изчезват и целувките, и задушаващите прегръдки и гъделичкането до припадък… Никак не ми се иска да го вярвам!

А какви са вашите домашни смехории?

Ако темите свързани със зачеването и родителството ви вълнуват, ще се радвам да се присъедините към страничката на блога ми във Фейсбук – Мечта за бебе! Благодаря сърдечно!

* снимката е от семейна почивка в планината. Благодаря ти, Димитър Георгиев за запечатаните спомени:)

Коментари

коментари

Повече за автора

Елена Димитрова-Ангелова

Аз съм Елена - магистър-психолог и жена, която иска да вижда около себе си хора, постигнали мечтите си. Използвам Хипноза, Усъвършенствана енергийна психология и психотерапевтични техники, за да оказвам подкрепа в индивидуалните си консултации. Създадох този блог, за да споделя себе си и да помогна на семействата, които искат рожба да извървят пътя си.