Защо секцио?

Защо секцио?

Знам мястото, където е роден баща ми – закътана полянка по пътя между две странджански села. Той е третото дете на баба ми. Докато се прибере от нивата, където копала боба, докато опече хлябовете, тя малко позакъсняла с вдигането на олелия около това, че ще ражда. Като разбрал дядо ми впрегнал каруцата, викнал най-близко живеещата балдъза и натоварил жена си да я води в съседното село, където имало болница. Ама не стигнали… Раждането тръгнало и те отбили от пътя. Изчакали бебето да изплаче, лелята отрязала пъпната връв, поизмила го с наличната вода, завила го в престилката си и тръгнали на обратно, вече четирима.

Израснала съм с тази история, а всеки път като минаваме край “родилната полянка”, баща ми казва, че започва поредният кръг от живота му…

Имам и други спомени, свързани с разкази за раждания, споделени от бабите ми и съседките. Тези интересни теми се нищеха около печката с дърва, на която къкри тенджера или около някоя огромна тава с лютеница. Повечето от тези жени имаха поне две деца и никоя не беше раждала със секцио. Със сигурност знам, че нито майка ми, нито някоя от лелите ми (а аз имам доста:) са имали кой знае какви драми, давайки живот.

Защо тогава по-голямата част от приятелките ми са родили планирано и разрязано?! Какво се е променило? Устройството на женското тяло ли? Прагът на търпимост ли? Размерът на бебетата ли? Какво?! Вадя себе си от кюпа, защото на мен ми се случи спешна коремна операция буквално дни след зачеването на дъщеря ми. Мога да разбера донякъде лекарите, че отрязваха въпроса ми дали мога да опитам да родя нормално преди да съм го задала докрай – имах страховит, пресен белег на корема.

woman_giving_birthБлизка приятелка, която живее в Щатите сподели, че й се смели като поискала потвърждение, че ще ражда със секцио предвид високия диоптър очила, които носи. Докторът доста се изненадал на тази разпространена в България практика.

Преди десет дни се сдобихме с бебе-момченце в приятелския кръг. Говорихме си с 38-годишната майка преди това. Притесняваше се, че докторите твърдят, че няма да може да роди по естествен начин. Предвид годините, тесния таз и първо дете, родено със секцио, лекарят направо беше решил да планира дата. Добрата новина е, че малкият го изненада като тръгна да излиза на бял свят по време на отпуската му. Като зачестили контракциите и се видяло, че няма на кого да разчитат, родителите отишли в една частна болница за преглед. Имало 6 см. разкритие. Раждането не само, че било естествено, но протекло без усложнения и упойка. Можело значи?!

Като публикувах “Късното майчинство – от “разпни го” към “осанна”, една жена коментира, че единственото нещо, което може да е по-проблемно при по-късна възраст е раждането и изрази надежда, че медицината е достатъчно напреднала все пак. Накара ме да се замися по темата.

Изпитвам огромно уважение към лекарите, ценя труда им и съм им благодарна за всички случаи, в които са се намесвали в моя живот и този на близките ми. Обаче смятам, че имат основна заслуга за това тайнството на раждането за все повече майки да е свързано с операционна зала, упойка и реанимация. И най-големият проблем – с 24-часова изолация от бебетата им, които изживели стреса да бъдат извадени изневиделица и насилствено на бял свят, са лишени от всичко познато – от гласа и аромата на майка си, от сигурността на прегръдката и гърдата й…

Защо се случва така? Понякога е наистина по медицински показатели – съгласна съм с това, но нека да си зададем и още малко въпроси. Възможно ли е, предлагайки секцио лекарите понякога да се презастраховат? Има ли вероятност някои от тях да го правят за собствено удобство – едно е да планираш секцио в 9 сутринта, съвсем друго някой да те събуди в 2 посред нощ или да звъни на пожар в почивния ти ден, защото му изтекли водите? Чудя се какво общо има с всичко това практиката с избор на екип? Нормална и полезна ли е тя или води до повече бебета, родени в момент, избран от някой друг и до майки с разрязани кореми?

Бих искала да мога да отговоря на всички тях заставайки на страната на лекарите. За съжаление обаче не мога да го направя… А вие?

С нетърпение очаквам коментарите ви! Ще се радвам, ако се присъедините къмFacebook страницата на сайта, или ако просто прочетеното ви е докоснало!

Коментари

коментари

Повече за автора

Елена Димитрова-Ангелова

Аз съм Елена - магистър-психолог и жена, която иска да вижда около себе си хора, постигнали мечтите си. Използвам Хипноза, Усъвършенствана енергийна психология и психотерапевтични техники, за да оказвам подкрепа в индивидуалните си консултации. Създадох този блог, за да споделя себе си и да помогна на семействата, които искат рожба да извървят пътя си.