Снощи работих с група прекрасни жени по темата „Партньорство и проекция“. Гледах очите им, вълнувах се от емоциите им и си мислех колко хубаво би било да има такива групи и за мъже – водени от мъже, съпреживени, истински, безкиселинни и подкрепящи.

Днес ми попадна текст (в edna.bg), написан от мъж, преминал през тежък развод. Той е психолог и се казва Gerald Rogers. Мисля, че е добре, да се чете и препрочита.
Мили мъже, специално за вас! Дами, моля, помогнете ми, да стигне до тях:

Ето какво пише мистър Роджърс в социалните мрежи:

Очевидно не съм специалист по взаимоотношения. Но всички обстоятелства, свързани с развода ми, ме накараха да погледна от друг ъгъл.
След като изгубих жената, която обичам, и 16-годишен брак, това са нещата, които исках някой да ми беше казал:

1. Не спирайте да я ухажвате. Не спирайте да ходите не срещи.

НИКОГА не приемайте жената до себе си за даденост. Когато я попитахте дали иска да се омъжи за вас, вие обещахте да бъдете мъжа, който ще притежава сърцето ѝ и яростно ще го защитава. То е най-важното свещено съкровище, което притежавате. ТЯ ИЗБРА ВАС. Никога не го забравяйте, и никога не ставайте мързеливи в любовта.

2. Пазете сърцето си.

Пазете сърцето си със същата отдаденост, с която защитавате и сърцето на жена си. Обичайте себе си, обичайте целия свят, но пазете специално място в сърцето си, което да не допускате никой друг освен съпругата ви. Нека то да е винаги готово да я пусне вътре и да не позволява на никого другиго да влезе там.

3. Влюбвайте се ОТНОВО и ОТНОВО и ОТНОВО.

Непрекъснато се променяте. Не сте хората, които сте били в деня на вашата сватба, и след 5 години няма да сте хората, които сте сега. Промяната ще дойде, затова трябва всеки ден да се преизбирате отново и отново. ТЯ НЕ Е ДЛЪЖНА ДА ОСТАНЕ С ВАС и ако не се грижиш добре за сърцето ѝ, тя ще го даде на някого другиго или напълно ще ви изолира и лиши от всякаква възможност да си го върнете. Не спирайте да се борите за любовта ѝ, сякаш я ухажвате за първи път.

4. ВИНАГИ ТЪРСЕТЕ НАЙ-ДОБРОТО в нея. Фокусирайте се върху нещата, които обичате. Така те ще се увеличат.

Ако обръщате внимание на нещата, които ви дразнят, вие ще виждате единствено това. Ако обръщате внимание на нещата, които обичате, вие ще бъдете изпълнени от любов. Правете го до такава степен, че в един момент да не виждате нищо друго освен чиста любов. Тогава ще се почувствате като най-големия късметлия на света, защото имате тази жена до себе си.

5. НЕ Е ВАША РАБОТА ДА СЕ ОПИТВАТЕ ДА Я ПРОМЕНЯТЕ.

Ваша работа е да я обичате, без да очаквате да се променя. А ако тя се промени, обичайте това, в което се превръща, независимо дали го искате или не.

6. ПОЕМЕТЕ ПЪЛНА ОТГОВОРНОСТ за чувствата си.

Жена ви не е длъжна да ви кара да се чувствате щастливи и тя НЕ МОЖЕ да ви направи нещастни. ВИЕ сте отговорни за вашето лично щастие, оставете го да прелее във връзката ви и в любовта ви.

7. НИКОГА НЕ ОБВИНЯВАЙТЕ жена си, ако сте разочарован или ядосан заради нея. 

Те са ВАШИ емоции и ВАША отговорност. Когато се почувствате така, спрете се и помислете къде се крие проблемът, какво не е наред с вътрешния ви свят. Вие сте били привлечени от тази жена, защото в нея сте видели най-подходящия човек, който да излекува раните от детството ви. Когато излекувате себе си, няма да се чувствате неудовлетворени заради нея, дори ще се чудите защо някога сте бил.

8. ПОЗВОЛЕТЕ на жена ви да бъде СЕБЕ СИ.

Когато тя е тъжна и разстроена, не е ваша работа да поправяте нещата, ваша работа е да БЪДЕТЕ ДО НЕЯ и да и покажете, че всичко е наред. Накарайте я да знае, че ще я чуете, че тя е важна за вас и че вие винаги ще бъдете нейна опора. Женската душа е буря от емоции и ако сте силни и не я съдите, ще спечелите доверието ѝ и така тя ще отвори сърцето си за вас. НЕ БЯГАЙТЕ, КОГАТО ТЯ Е ТЪЖНА. Бъдете до нея, нека тя знае, че няма да ходите никъде. Не само я слушайте, опитвайте се да ЧУЕТЕ дори това, което премълчава.

9. БЪДЕТЕ ГЛУПАВИ.

Не се взимайте прекалено насериозно. Смейте се. Разсмивайте я. Смехът прави всичко по-леко.

10. ДОКОСВАЙТЕ ДУШАТА ѝ всеки ден.

Научете нейния език на любовта и специфичните неща, които я карат да се чувства важна и ОЦЕНЕНА. Накарайте я да направи списък с 10 НЕЩА, които я карат да се чувства обичана. Запомнете ги, нека те станат ваш приоритет, за да я накарате да се почувства като кралица.

11. ЖИВЕЙТЕ СЕГА.

Не ѝ давайте само времето си, а вашето внимание и вашата душа. Направете всичко необходимо да изчистите съзнанието си, за да бъдете с нея НАИСТИНА. Дръжте се с нея така, сякаш е най-ценният ви клиент. Защото е.

12. ПРИЕМАЙТЕ Я КАТО СЕКСУАЛЕН ОБЕКТ.

Омагьосвайте я с мъжката си сила, проникнете до най-дълбоките дебри на душата ѝ. Накарайте я да се разтопи, защото знае, че сте до нея.

13. НЕ БЪДЕТЕ ИДИОТИ.

Но и не се страхувайте да правите грешки. И вие, и тя ще грешите. Учете се от грешките си. Не е нужно да сте перфектни, просто не бъдете прекалено големи идиоти.

14. Дайте ѝ СВОБОДА.

На една жена толкова ѝ е свикнала да се раздава непрекъснато, че понякога има нужда да остане сама, за да се погрижи за себе си. Понякога има нужда да се махне, да избяга. Ако я пуснете на свобода, тя сама ще реши да се върне. Насърчавайте я да отделя време за себе си, ОСОБЕНО след като ви се родят деца.

15. БЪДЕТЕ УЯЗВИМИ.

Не е нужно всичко да ви е наред. Бъдете готови да споделите чувствата си, страховете си, да признаете грешките си.

16. БЪДЕТЕ ИСКРЕНИ.

Ако имате доверие един на друг, трябва да сте готови да споделяте ВСИЧКО. Особено нещата, които не искате да споделите. Иска се много смелост, за да обичате напълно. Иска се много смелост, за да ѝ позволите да ви обича такива, каквито сте, с всички ваши добри и лоши черти. СВАЛЕТЕ МАСКАТА.

17. НЕ СПИРАЙТЕ ДА СЕ РАЗВИВАТЕ. 

18. НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ ЗА ПАРИТЕ.

Парите са игра, научете се да играете заедно и да я печелите. Конфликтите между съотборници не са полезни. Намирайте начини да си помагате взаимно, да обедините усилията си, за да успеете.

19. ВИНАГИ ПРОЩАВАЙТЕ.

Мислете за бъдещето, вместо да си губите времето с мисли за миналото. Грешките в миналото ви са едно тежко излишно ремарке, което тежи и на вас, и на съпругата ви. ПРОШКАТА Е СВОБОДА. Освободете се от тежестта и винаги избирайте любовта.

20. ВИНАГИ ИЗБИРАЙТЕ ЛЮБОВТА.

Накрая това е единствения съвет, от който имате нужда. Ако това е вашият основен принцип, който ръководи решенията ви, няма нищо, което да застраши брака ви и щастието ви.

Любовта винаги устоява!

Мили момичета, представяте ли си какво ще бъде, ако мъжете ни направят за нас всичко това, а ние им отвърнем със същото!?

ЛЮБОВ ви желая, не привързване!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Толкова много време не съм писала тук, че в главата ми са се подредили пластове от неизречени думи. Понякога се изкушавам да се направя, че не ги виждам и да отпраша напред, уж свободна от тях. Друг път – изглеждат толкова много и непосилни за „разтребване“, че ги отлагам като пролетно почистване през януари. После пък се обиждам на обстоятелствата: не се отваря пространство за споделяне – мое и лично. Фокусът е към разгромяването на скалите, които оковават другите. Един се освободи, идва следващият, още по-превит под тежестта…

Днес денят ми започна с вкуса на нечия чужда обида, която замига на екрана на телефона: „Не издържам вече този човек да ме унижава и обижда с поведението си…“

В главата ми се завъртя светулката на истината: „Другият ти е огледало. Не той те обижда, а ти се обиждаш.“ Сетих се за една реплика (май на Стайнбек), че обидата зависи от интелигентността и чувството за сигурност. Изразът „кучи син“ може да обиди само човек, който не е съвсем сигурен в майка си… Обаче не всеки има уши да чуе това и отворено сърце, за да остане на страната на любовта.

Всички познаваме Нейно Величество Обидата. Има много лица – надменна и мълчалива като снежна кралица, разгорещена и опасна като мълния, посичаща като самурайски меч, затръшваща врати като тийнейджърка, окончателна и неумолима като смъртта.

Общото между всичките й проявления е, че Обидата разрушава любовта. Всеки, който обижда и всеки, който се обижда, наранява себе си. Наранява душата и тялото си. Трупа се напрежение,  което се отразява на цялостното физическо състояние и дори на обмяната на веществата. Обидата, която задържаме в себе си, е лоша енергия, която предизвиква язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др. Причината – между човешкия ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Повтарям и за вас, и за себе си: всяко емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво.

Какво да правим, ако сме склонни да се обиждаме?  Ще отговоря с прекрасна приказка, която ми попадна наскоро:

„Някога, много отдавна, когато хората започнали да общуват помежду си, в човешката душа се заселило малко, но хищно животинче. Името му било Обида. И оттогава станало постоянен спътник на човека.

Като всяко зверче, то безпогрешно надушвало най-слабите и нападало първо тях. Било малко и пъргаво и бързо се промъквало в душата на човека. Първоначално било безобидно и невзрачно. То самото не се чувствало добре там и се опитвало да си тръгне.

Някои хора не му обръщали никакво внимание и веднага го пускали да си върви. Оказвайки се на свобода, то бързо умирало. И забравяли за него.

Други обаче започвали да се вглеждат в него. Колкото повече се вглеждали, толкова повече им харесвало то. И започвали да го опитомяват – хранели го, грижели се за него и все повече свиквали с присъствието му. А то пък се настанявало все по-удобно и все по-често напомняло за себе си.

Нещастно и объркано животинче било Обидата. То самото не било много сигурно в себе и понякога само започвало да търси път навън, но бързо срещало себеподобни и се обърквало още повече.

Най-ревностният му благодетел и закрилник, който не му позволявал да си тръгне, била Гордостта. Защото такава била нейната природа. Тя винаги заставала на пътя му и го връщала обратно.

Един от добрите му другари бил Гневът. Когато се срещнели с него, те веднага си подавали ръка и се вкопчвали един в друг, подкрепяли се, градели общи планове. И дори и единият да се опитвал да избяга, другият не му позволявал. И така си растели заедно.

Обидата било вечно гладно и ненаситно животинче. То все си търсело храна и тихичко похапвало каквото намери. И яде ли, яде… Яде отвътре. Колкото повече яде, толкова повече расте.

Когато било добре нахранено и гледано, то израствало, ставало голямо и важно. Заемало все по-голямо място и се чувствало все по-уютно в бедната човешка душа. Колкото по-голямо ставало, толкова по-големи ставали и верните му другари – Гневът и Злобата.

А човекът ставал все по-слаб. Започвал да боледува, да се чувства зле. Но вече толкова бил свикнал със своя питомец Обидата, че и през ум не му минавало най-простото и очевидно нещо – да се раздели с малкия звяр, превърнал се в хищник, и да го пусне на свобода.

Обидата обаче имала и един голям враг. И той се наричал Прошка. Срещнело ли се с нея, зверчето, колкото и голямо и наперено да било, тя го поглеждала снизходително, усмихвала се кротко и го повеждала към изхода.“

И тук идва най-същественото според мен – прощаваме не заради другия, а от любов към себе си. Ако не извадим трънчето на обидата навреме, то започва да влиза все по-навътре, да набира и да боли. Нас ни боли, а не другият.

Как да подкрепим себе си и тялото си, за да можем да освободим задържания гняв на обидата? 
Като се свържем със сърцето си и го отворим за безусловната любов към себе си. Разковничето е, че за да я изпитваме към другите, за да имаме разбиране и състрадание към тях, ни е нужно първо да ги изпитваме към себе си.

Ето и нещо съвсем конкретно, което можем да правим, за да се подкрепим по пътя на любовта – да подсилим меридиана на сърцето.
Как? Намерете крайната точка на меридиана – върху кутрето – на кожата на долния ъгъл на нокътя (откъм безименния пръст). Потупайте я с двата пръста на другата ръка, казвайки: „Нося прошка в сърцето си. Обичам себе си и другите“.
Повтаряйте поне по три пъти всяка сутрин в продължение на три седмици. Според дълбочината на проблема можете да правите упражнението няколко пъти на ден. Пийте много вода, за да изведете отделените токсини от тялото. Ефект винаги има, зависи не от настройката, а от постоянството ви.

Пожелавам ви слънце в душите! Ако искате да научите още полезни и лесно приложими техники от Усъвършенствана енергийна психология по метода на Фред Гало, сте добре дошли всеки четвъртък от 19 часа на Женски срещи за подкрепа и медитация.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Късмет – пожелаваме си го често помежду си, наред със здравето и любовта. Какво е да имаш късмет? Да спечелиш от тотото? Да намериш банкнота на улицата? Запъхтян да хванеш влака в последната минута? Да срещнеш сродната си душа? Нечия ръка да те задържи точно преди да се стовариш на земята като гюле?

А късмет ли е да фалираш и да се научиш да управляваш по-добре парите си? Да изпуснеш влака и да срещнеш любовта? Да изгубиш работата си и да намериш призванието си? Да не успяваш да станеш родител с лекота, но да градиш себе си и връзката си по пътя? Късмет ли е стройната картинка на живота ти да се разбие на пух и прах и да започнеш на чисто?

Да, факт е, че докато си в помийната яма няма как да ти мирише на рози и докато си в дупка не се и сещаш да се любуваш на небето. Искам обаче да напомня на вас и на себе си, че когато губим, не е ясно какво печелим. Ще го направя чрез текста на Аглая Датешидзе – руски психотерапевт, наречен „За превратностите на живота, които ни лекуват и преобразяват“

Ако имате късмет, ще останете сами. Съвсем самички – до вас няма да има никой и ще ви се наложи да потърсите опора на земята и да повярвате в себе си.

Ако имате късмет, ще дойде момент, когато животът ще ви удари, за да ви разполови като орех и извади наяве сърцевината.

Ако имате късмет, ще почувствате болката. Толкова ще ви боли, че тая болка ще ви накара да умирате, за да може да се преродите отново.

Ако имате късмет, ще плачете. И тези сълзи никой и нищо не ще може да спре. С тях ще дойде освобождението, а после – истинският живот.

Ако имате късмет, ще бъдете уязвими. И няма да успеете да го скриете от другите. Тогава ще узнаете, кои са с вас, и кои не.

Ако имате късмет, няма да знаете отговорите на въпросите. И тогава ще се наложи да потърсите своята истина.

Ако имате късмет, ще се разочаровате от хора, идеи, учители и добри вълшебници. И преживявайки това, ще може да видите реалния свят.

Ако имате късмет, няма да има от кого да поискате съвет. Съвсем от никого. И ще трябва да откриете вътрешния си компас.

Ако имате късмет, ще ви бъде непоносимо, толкова много, че ще трябва да направите нещо с това или да се отпуснете и да позволите на света да направи нещо с вас.

Ако имате късмет, ще губите, ще се заблуждавате, ще бъдете предадени и почти смазани. И това „почти” ще набразди лицето ви с бръчките на мъдростта. А опитът ще остане с вас за цял живот.

Ако имате късмет, ще останете без пари. И ще се наложи да встъпите в истински отношения с хората, на които по-рано просто можехте да платите.

Ако имате късмет, ще имате страшно много пари и ще стигнете дъното на отчаянието, когато се сбогувате с илюзията, че щастието е в тях.

Ако имате късмет, далеч не всички ще ви обичат. И ще е нужно да настроите вътрешната си ценностна система. А желанието да се харесате на всички ще отпусне примката, стегнала гърлото ви.

Ако имате късмет, някой много близък ще се отвърне от вас. А вие ще научите цената на миговете щастие.

Ако имате късмет, ще се сблъскате с любимите лице в лице. И ще има две истини. Тяхната и вашата. И ще почувствате кънтящото пространство между отделни вселени, които едва се докосват.

Ако имате късмет, вие ще издържите на всичко това. И ще откриете начин да се преобразите, да преживеете онази вътрешна алхимия, която създава от болката красота, от гнева – смирение, от страха – постижения, от радостта – вдъхновяващ пример. Вината и срамът пречистват душата, както чистачът измита стария боклук. И белезите се превръщат във врати.

Ако имате късмет ще дойде точният момент …“

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

„Не е лесно да си жена! Знаеш, че си създадена да направиш някой мъж щастлив, обаче е трудно да намериш къде се е скрил тоя нещастник.“ – смях се с глас на сутрешното си откритие в нета! Ми да, ти си изкарала цял ден да се киприш, гласиш, сушиш, опъваш, нагласяш, пристягаш, наточваш… Отиваш издокарана на поредния бар/купон/среща, пълна с очаквания за съвършения миг, когато ще разпознаеш любовта… Чакаш, оглеждаш се, въртиш очи, атакуваш може би. После удря дванадесетият час и принцът се превръща във фъфлеща тиква, а в главата ти кънти: „дали аз закъснях или времето бързашеее“…

Истината е, че вероятно си подранила!

Подранила си да търсиш Него, единственият, преди да си обикнала племето му. Онова мъжко племе, което много ясно надушва мъжемразките. Инстинктът им работи безпогрешно и като детектор улавя разочарованието, болката, неудовлетворението, скрито зад дълбокото деколте. О, да, гледката, която то разкрива е кукичка, която може да ги закачи за определено време, но не е достатъчно силна, за да ги задържи.

За да привлечеш/хванеш мъж или да се оставиш да бъдеш намерена от него, е нужно да обичаш мъжете, да ги уважаваш и зачиташ. Тогава сензорите им улавят одобрението, благоразположението и това им дава крила. Ама не такива, които да ги носят с 200 надалеч от теб, а такива, с които да те прегърнат и да те вземат за себе си.

Крушата си има опашка, а неодобрението към мъжете (да не кажа омразата) си има корен.

  • * Може да е в разочарованата от мъжете майка, която с цялото си поведение ти показва, че те за нищо не стават и на тях не може да се разчита. Или пък, кардинално е решила въпроса като ги е отписала от живота си навеки, след като баща ти й е разказал играта.
  • * Може да е в матриархата, който са наложили прекрасните, силни, можещи и справящи се жени в твоя род – мъже има, но те са някак в периферията и със съвсем не такава значимост в заедността.
  • * Може да е в това, че не зачиташ и уважаваш баща си и не го приемаш. Да, той може наистина съвсем да не струва, но е те е създал и докато не го признаеш и реабилитираш, няма как нито себе си да приемеш докрай, нито мъжете да ти станат мили и драги.
  • * Може да е в онзи гадняр, който се подигра с чувствата ти на времето или в онзи смотаняк, който те заряза, тъкмо когато се отпусна и истински го заобича… Лошата новина е, че докато ги наричаш с тези „мили“ епитети и ти горчи, когато се сетиш за тях, на любовния фронт няма да потръгне. Просто защото ти не си на разположение емоционално – все още си ангажирана с тях.

Варианти много, коренова система богата и здрава, оплетена и мощна…

И сега накъде? Ами пак натам – навътре към теб, към раните и белезите. Има ли някоя, дето кърви? Има ли белег, който дамгосва? Ако има – лекувай с много емпатия към себе си, намери някой, който да обработи раната и да ти помогне с превръзките…

Ако не виждаш следите – пак потърси. Как възприемаш мъжете? Доверяваш ли им се? Харесваш ли ги? Карат ли те да цъфтиш? Имаш ли предубеждения, глобализации и печати към тях?  И дори да смяташ, че са „от един дол дрянки“, пак не забравяй, че в точния момент някои от тях са сочни, сладки и много полезни!

Желая ти късмет по пътя към любовта и искам да ти споделя от първо лице, че има жаби, които се превръщат в принцове, след като дълго ги целуваш. Слава Богу има и принцове, които остават такива и след като удари дванадесетият час. Днес моят ме събуди, слагайки пореден пръстен на ръката ми – 10  години след халката и почти 12 след първия. И не, не е идеален, нито безгрешен, също като мен 🙂

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Нали сте чували, че много хубаво не е на хубаво, че прекален светец и Богу не е драг? Сигурно са измислени от някой, който доста си е падал по хапването, пийването и както се казва по „тези три неща“. „Човещинка“ е въздишал той, докато блажено е надигал чашката с винце и е примлясквал с наслада, изтегнат под някоя сянка…

Мислите ми литнаха в непредвидена посока и ги връщам обратно, за да споделя няколко думи за т.нар. „женска енергия“, в защита на която се надига все по-френетична вълна. Преди да сте ме линчували, за протокола да отбележа, че съм категорично „за“ свързването с нея, за подклаждането и подсилването й с практики, ритуали, танци и т.н. За да си здрава жена, да живееш с лекота и радост, да изпитваш удоволствие, наслада и да си привлекателна за себеподобните си и от двата пола, е нужно да развиваш енергията ин. Тук обаче идва голямото НО:

  1. Женска енергия притежават и мъжете и жените. Същото важи и за мъжката енергия. Ако сме обърнали гръб на женската енергия ние не умеем да се обвързване емоционално, не можем да приемаме себе си и другите такива, каквито сме. Ако сме скарани с мъжката енергия в нас, страда самооценката и умението да се отстояваме и да постигаме.
  2. Анима и Анимус (архетипи, въведени от Юнг. обозначаващи нашата вътрешна жена и вътрешния ни мъж) си взаимодействат вътре в нас и ни влияят. От тяхната интеграция и цялостност зависи как се чувстваме ние и какви партньори избираме в живота.
  3. Според Ошо, когато се влюбваш в някого, ти се влюбваш в огледалото на твоя вътрешен мъж/жена. Сега сигурно всеки, преживяващ нещастна любов, си мисли, че огледалото му е криво. Всъщност пълноценните връзки, за които мечтаем, могат да се случат само след като ние самите сме цялостни и пълноценни. Това означава да сме интегрирали полярностите в себе си, защото външният ни живот в по-голямата си част е отражение на вътрешния ни свят.
  4. Д-р Рюдигер Далке твърди, че съвършеният човек е андрогин, т.е. той е слял мъжките и женските аспекти в душата си в единство. Андрогинността разбира се се отнася до психично ниво – тялото запазва своя пол.След всичко това няколко мои разсъждения по темата „женска енергия“. Да си в нея НЕ означава:
    *Да нямаш инициатива, да стоиш и да чакаш Вселената всичко да сбъдне и направи вместо теб, принцът на бял кон да те отнесе като куцо пиле домат, мама и тате да те отглеждат, докато станеш на 40, а колегите да ти вършат работата, защото ти си в приемането и получаването.
    *Да си префърцунена кифла, за която трагедията на деня е счупеният нокът, а авторитетите в живота й започват и свършват с имена на марки.
    * Да бъркаш приемането с примирението и да съществуваш във връзки и отношения, в които не зачитат теб и мнението ти, че даже ти правят  и профилактика на висок глас, за да си знаеш мястото. За шамарите, за които ти си била виновна, защото си го изкарала от нерви, изобщо няма да говоря.
    *Да се самоубеждаваш, че няма област, в която да си изявена, защото такава ти била съдбата, щяла си да влезеш в мъжката енергия, ако започнеш много да плануваш и действаш и то твоето щяло да дойде при теб чрез мъжа ти.
    *Да бъркаш търпението да изчакваш точния момент с отлагането и страха да направиш крачка в желаната посока. Това те прави социално неадаптивна и проблемът обикновено е в липсата на мъжка енергия, която помага да се заявяваме и отстояваме.
    *Да си апатична и да виниш другите и света за липсата ти на успех – женствеността не е липса на живец и творчески планове, а различен подход в осъществяването им. Ние самите, независимо дали сме мъже или жени, сме отговорни да пишем сценариите в живота си и да ги адаптираме  към случващото се.
    *Да намираш живота и усилията за изтощителни и изискващи мъжка сила и хъс, което ги прави неподходящи за теб. Ако има такова усещане, то може да е белег за липса на мотивираща жизнена цел. Съществува и вариант и да е индикация за недобра връзка с бащата, защото отношенията с този родител, неговата подкрепа, ни учат да заставаме на своя страна, да имаме енергията да се отстояваме и да се справяме с предизвикателства.
    *Да влизаш в клишетата – те мъжете са такива и онакива, защото те отиват на 5-годишно момиченце, което осъзнава половата си принадлежност, подчертавайки разликите си с онези с шортите и късите коси. Преди да сме мъже и жени, ние всички сме хора и носим в себе си и двете енергии, но в различна степен.Жената е многолика и цветна, последователна и променяща се, нежна в силата си, силна в слабостта си. В своята пълнота и цялостност тя е свежа, лека и радостна като малко момиченце, съблазнителна, магнетична и омайна като неустоима любовница, целеустремена, устойчива и категорична като кралица, грижовна и подкрепяща като любяща майка.

    Пожелавам на вас и на себе си с всеки следващ ден да ставаме все повече Жени, за да бъдем щастливи, живеейки в потенциала си, за да имаме истински мъже до себе си и да раждаме деца с лекота и радост! Дай Боже, да бъде!

    Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
    Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

    Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
    Желая ви сбъдвания!!!
    Поздрави, Елена  

Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини. Това е мисъл а Мигел де Сервантес, но съм сигурна, че всеки от нас има свои разсъждения по темата – не защото му е приятна и иска да рови в нея, а защото я познава от личните си преживявания. Казват, че тя върви ръка за ръка с любовта, но май е по-вероятно да е дружка на собственическото чувство и на неувереността. Имате ли време за една бърза приказка? Ето я:

В едно село живял мъдрец. Един ден при него дошъл за съвет мъж, който споделил, че е нещастен и се срамува от собствените си пороци.
– Аз съм твърде ревнив. Знам, че това е недостойно чувство, но не мога да се справя с него. Съпругата ми е лоялна, любяща, но аз все още се разкъсвам от ревност. Знам, че тя е честна с мен, но въображаеми любовници ме карат да полудявам при мисълта, че може да се подиграва с мен. Изтощен съм до краен предел. Дайте ми съвет как да се отърва от тази неволя. – казал мъжът.
Мъдрецът се замислил, а след това му отговорил:
– Чух една история за човек, който наследил красива черешова градина. Всяка пролет дърветата били в разцвет, всичко било покрито със снежнобели венчелистчета. От най-малкия бриз те се издигали във въздуха и всичко било толкова красиво.
Собственикът на градината се грижил много за наследството си и всяка година дърветата давали богата реколта. Но веднъж при него се отбил лош човек, клеветник и завистник.
– Каква прекрасна градина. Жалко, че през нощта може да дойдат крадци. – казал неканеният гост.
След като си тръгнал, думите му силно притеснили собственика на градината. Нощем започнал да излиза и да пази градината, денем спял, защото бил уморен, а и трябвало да има нови сили, за да пази реколтата си.
С течение на времето никой не се грижел за дърветата, оградата на имота му също се разрушила. Така мъжът седейки всяка нощ в градината, забравил за прекрасния вкус на черешите си.

Може би всички на моменти сме забравяли за прекрасния вкус на любовта, докато ревността е набъбвала в нас… Понякога моментите са се превръщали в часове, а може би в дни… В съвсем младите си години съм живяла доста време във връзка с много ревнив мъж. В началото приемах въпросите – къде си? с кого си? той защо така те погледна? ти него харесваш ли го, не ме лъжи, личи ти… – като израз на истинска, голяма, всепоглъщаща любов. Странно ми беше, но част от незрялата ми и наивна душичка ликуваше – той ме обича силно! С времето въпросната „любов“ започна да ме задушава, да ме кара да се чувствам като в затвор, да ме задъхва, тормози…

Едно вътрешно гласче започна да се надига и да шепти – „бягай, това е опасно“. Наострих уши, а то започна да укрепва в мен. Чух се да крещя: „Престани! Тровиш ме! Аз не съм курва, която трябва да следиш и контролираш! Държиш се все едно не заслужавам доверие и на мен не може да се разчита! Това е обидно!“ Повтарях го много пъти. До задъхване. Той неизменно обясняваше колко ме обича и вадеше „доказателства“ за моите несъществуващи флиртове, задявки изневери… Отне ми време и много сълзи да се измъкна! Направих го заради себе си, заради самоуважението и жаждата за свобода. Болеше. Много. После проумях, че ми се е случвало, защото съм го позволила през незнанието как да отстоявам себе си, през наивността и неувереността си, през неумението да застана на своя страна и да следвам нуждите си. Научих се – по трудния начин.

През призмата на психологията ревността е нормално чувство като всички други и се поражда от стремежа на човека да бъде важен. Може да е плод на липсата на увереност, на нуждата от другия, за да се чувстваме ценни и значими.

Наричат я „убиец на любов“. Тя може и да е подсъзнателното желание да накараме партньора да ни напусне, въпреки че на пръв поглед звучи доста парадоксално. Ревността е и сигнал, че сме обърнали гръб на себе си.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

В работата си забелязвам, че голяма част от проблемите, с които хората идват при мен, се коренят в липсата на здрави лични граници. Това определя начина, по който се чувстват във връзката си, на работа, в отношенията с родителите и приятелите. Може би се питате как може дадена тема да е толкова всеобхватна във влиянието си. Всъщност да имаш здравословни лични граници означава да поемаш отговорност за своите действия и емоции и да НЕ носиш отговорност за действията и емоциите на другите. Те са пряко следствие от твоето здравословно самоуважение. За да ви представя темата, ще използвам фрагменти от статията на Марк Менсън.

Границите имат две страни: създават емоционално здраве и се създават от емоционално здрави хора. Те са нещо, върху което можеш да започнеш да работиш още днес с близките до теб хора и да започнеш да забелязваш разлика в самоуважението си, увереността си, липсата на нужда от другите.

  • Струва ли ти се, че хората се възползват от теб и използват емоциите ти за собствените си цели?
  • Струва ли ти се, че постоянно ти се налага да „спасяваш“ близки до теб хора и през цялото време да им решаваш проблемите?
  • Често ли се оказваш въвлечен(а) в безсмислени караници и спорове?
  • Струва ли ти се, че си мнооооого по-отдаден(а) или привлечен(а) към някого, отколкото би трябвало, като се има предвид от колко скоро се познавате?
  • Струва ли ти се, че във връзките ти нещата винаги са или невероятни, или ужасни, без средно положение? Или може би даже преминаваш през период на скъсване/събиране на всеки няколко месеца?
  • Казваш ли на хората колко много мразиш драмата, но пък винаги се оказваш насред поредната такава?
  • Често ли ти се случва да се защитаваш за неща, за които смяташ, че не ти си виновен/виновна?
  • Когато си изгубиш ключовете, някой друг ли е виновен?

Ако си отговорил(а) с „да“ дори само на няколко от тези въпроси, тогава може би си изградил и поддържаш доста лоши граници във връзките си. Ако си отговорил(а) с твърдо „да“ на повечето или на всички от горните въпроси, тогава не само че границите ти са много зле, ами и ти самия/самата постоянно имаш нужда от другите и/или си емоционален вампир.

 

Какво представляват личните граници?

Здравословни лични граници = поемане на отговорност за собствените си действия и емоции, като НЕ носиш отговорност за действията и емоциите на другите.

Хората със слаби граници обикновено са два типа: такива, които поемат твърде голяма отговорност за емоциите/действията на другите и такива, които очакват другите да носят твърде голяма отговорност за собствените им емоции/действия.

Интересното е, че тези два типа хора често имат връзка един с друг.

Няколко примера за слаби граници:

  • „Не можеш да излизаш с приятелите си без мен. Нали знаеш колко те ревнувам. Трябва да си останеш вкъщи с мен.“
  • „Сори, момчета, не мога да изляза с вас тая вечер, защото приятелката ми яко се вкисва, когато изляза без нея.“
  • „Колегите ми са пълни идиоти и аз всеки път закъснявам за срещите, ‘щото трябва да им обяснявам как да си свършат работата.“
  • „С удоволствие бих приел работата в София, но майка ми никога няма да ми прости, че се местя толкова далече от нея.“
  • „Мога да излизам с теб, ама става ли да не казваш на приятелката ми Катя? Супер много ми завижда, ако аз си имам приятел, пък тя не.“

Във всеки от тези сценарии човекът или поема отговорност за действия/емоции, които не са негови, или изисква от някого другиго да поеме отговорност за собствените му/ѝ действия/емоции.

Хората с високо самоуважение имат силни лични граници. А поддържането на силни лични граници е един от начините да постигнеш самоуважение.

Казано по друг начин, когато зоните на отговорност за собствените ти емоции и действия са неясни, когато не се знае кой за какво носи отговорност, чия е вината и защо правиш това, което правиш – тогава няма как да постигнеш солидна личностна стабилност.

Да речем, че си силно запален по джудото, но винаги обвиняваш треньора си за липсата на напредък и се чувстваш виновен, че ходиш на тренировки, тъй като жена ти се чувства самотна, щом не си близо до нея – тогава ти нямаш контрол върху този аспект на своята личност. Така джудото е нещо, което правиш, а не нещо, което си. То става неистинско, поредният инструмент в играта на получаване на обществено одобрение, а не нещо, което правиш, за да удовлетвориш желанието си да изразяваш себе си. Това се нарича да бъдеш в нужда. Зависимостта ти от външно одобрение ще понижава самоуважението ти и ще прави поведението ти все по-непривлекателно.

Лошите граници и интимните връзки

Всъщност мисля, че проблемът с границите е най-труден за решаване на ниво семейство. Винаги можеш да разкараш онзи задник приятел/приятелка, но не можеш да разкараш родителите си.

Но ако действително имаш проблем с границите в семейството си, тогава е доста вероятно да ги имаш и в романтичните си връзки. А връзките са най-доброто място, от което да започнеш да решаваш този проблем.

 

Хората нямат граници, защото имат високо равнище на нужда от другите (или на езика на психолозите – взаимозависимост). Хората, които са несигурни или взаимозависими, имат отчайваща нужда от любов и привързаност от страна на околните. За да получат тази любов и привързаност, те жертват своята идентичност и разрушават границите си.
(По ирония, именно липсата на идентичност и на граници ги прави непривлекателни за повечето хора.)

Хората, които винят останалите за собствените си емоции и действия, постъпват така, защото вярват, че ако стоварят отговорността върху околните, тогава те ще получат любовта, която винаги са искали и от която се нуждаят. Ако непрекъснато се представят като жертви, все някога ще дойде някой и ще ги спаси.

Хората, които поемат вината за чуждите емоции и действия пък винаги търсят да спасяват някого. Те вярват, че ако съумеят да „поправят“ партньора си, тогава ще получат любовта и признателността, които винаги са търсили.

Не е изненадващо, че тези два типа хора са силно привлечени един към друг. Техните патологии пасват една на друга перфектно. А и често са израсли в семейство, в което и двамата родители имат същите черти. Затова техният модел за „щастлива“ връзка се основава на нуждата от другите и на слабите граници.

По ирония, нито единият от двамата не успява да удовлетвори нуждите на другия. Всъщност и двамата съумяват единствено да продължават до безкрайност тази нужда от другите и ниското самоуважение, които им пречат да удовлетворят собствените си емоционални нужди. Жертвата създава все нови и нови проблеми за решаване, а спасителят спасява ли, спасява, ала любовта и признателността, от които винаги са се нуждаели, така и не достигат до другия. И в двата случая намеренията им са породени от нуждата от другите и следователно са непривлекателни и саморазрушителни.

 

Ако спасителят действително искаше да спаси жертвата, щеше да каже: „Виж, ти виниш другите за собствените си проблеми, справяй се с тях сам(а).“ Това би било проява на ИСТИНСКА любов към жертвата.

А жертвата, ако действително обичаше спасителя, щеше да каже: „Виж, проблемът си е мой, няма нужда ти да ми го решаваш.“ Това би било проява на ИСТИНСКА любов към спасителя.

Но нещата обикновено не се случват точно така. Жертвите и спасителите се намират в наркотична емоционална зависимост един от друг. Прилича на пристрастяване, което всеки задоволява у другия, а когато се срещне с емоционално здрави хора, обикновено му/ѝ доскучава или казва, че няма „химия“. И така подминават здрави, уверени личности, поради това, че солидните граници на уверения партньор не възбуждат рехавите емоционални граници на несигурния човек.

За жертвата най-трудното нещо на света е да потърси отговорност от самата себе си за собствените си чувства и собствения си живот, а не от другите. Тя прекарва цялото си съществуване, вярвайки, че ТРЯБВА да обвинява другите, за да може да почувства интимност или любов и затова се ужасява от идеята да спре да живее така.

За спасителя най-трудното нещо на света е да спре да оправя проблемите на другите и да престане да се опитва да ги кара да бъдат щастливи и удовлетворени. Той прекарва целия си живот, чувствайки се оценен и обичан единствено ако е оправил нечий проблем или е бил полезен някому, затова да се отърве от тази нужда също го ужасява.

И двамата трябва да започнат процеса на изграждане на самоуважение. И двамата трябва да изкоренят поведението на нужда от другите и така да станат по-привлекателни.

Понякога трябва да се жертваш за хората, които обичаш.

Това е вярно. Ако приятелката/приятелят ти има прекомерната нужда да му/ѝ се обаждаш всеки ден, дори за да поговорите три минути, тогава може би е разумно да правиш малки жертви, за да го/я зарадваш.

Уловката е, че ако се жертваш за някого, за когото те е грижа, то това трябва да бъде, защото ти го искаш, а не защото се чувстваш длъжен/длъжна или защото се опасяваш от последствията, ако не го направиш. Връщаме се отново до момента, че от действията на привързаност и заинтересованост смисъл има единствено тогава, когато те се извършват без очаквания. Затова, ако се обаждаш на приятелката/приятеля си всеки ден, но мразиш да го правиш и чувстваш, че тя застрашава независимостта ти, а ти негодуваш и се ужасяваш от нейния гняв, ако не го направиш, тогава ти имаш проблем с границите. Ако го правиш, защото я обичаш и нямаш нищо против, тогава го прави.

На някои хора може да им е трудно да разберат дали правят нещо поради чувство за дълг или поради доброволна саможертва. Ето как да разбереш. Запитай се: „Ако спра да го правя, как ще се промени връзката?“ Ако се страхуваш от промените, това е лош знак. Ако последствията са неприятни, но мислиш, че би могъл да спреш да вършиш това действие, без да се чувстваш кой знае колко по-различно, тогава това е добър знак.

Причината е, че ако съществува проблем с границите, тогава ти ще се страхуваш от загубата на взаимната отговорност един за друг. Ако няма проблем с границите, т.е. ти го правиш като дар, без да имаш очаквания, тогава нямаш проблем с последствията от неправенето му. Този, който има силни граници, не се страхува от гневни изблици, от спорове или от това да бъде наранен. Този, който има слаби граници, се ужасява от тези неща.

Този, който има силни граници, осъзнава, че не е разумно да очаква двама души да са съгласни на 100% и да удовлетворяват всяка нужда на другия. Този, който има силни граници, осъзнава, че може понякога да наранява чувствата на другите, но в крайна сметка няма как да бъде сигурен какво чувстват другите. Този, който има силни граници, разбира, че здравословната връзка не означава да си контролирате емоциите, а по-скоро и двамата партньори да се подкрепят един-друг по пътя на израстването и себереализацията. 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Напоследък преживявам дежавю. Неприятно. Няколко пъти ми се случва, докато ми разказват за себе си, клиентки да отбележат мимоходом, че подобна на тяхната миома/бучка/киста е имала майка им. Самата аз трудно приех за себе си, че нещата, през които минавам в живота си, дори на пръв поглед доста различни, в същината си имат зловещо подобие с тези на майка ми… Ама как?! Та аз по нищо не приличам на нея,  недоумявах години наред. „Да бе, да“, надсмивам се над себе си напоследък.

Генетика, наследственост – да, съществуват. Обаче има и друго – нуждата от принадлежност и свързване. Лоялни сме към майката и сме склонни да носим нейния модел, да приемаме за свои нейните притеснения, грижи, болести дори. Това, че се възприемаме като много различни и даже сме склонни да твърдим, че нямаме никакви общи неща с майките си, не пречи на процеса на „присвояване“. Накрая се оказва, че носим чужди тежести, които обаче ни спъват в нашия живот. В по-голяма степен всичко това важи за жените, но и мъжете не са застраховани от подобно вплитане и отъждествяване. Такова може да е налице и с бащата (и от двата пола), но то е предмет на друга тема.

Темата на Женски срещи за подкрепа и медитации в четвъртък (16 март) е РАЗТЪЖДЕСТВЯВАНЕ С МЙКАТА. Както се случва със синхроничностите, тази сутрин ми изскочи една статия, наречена „Болката на майката е нейна отговорност, не ваша!“. Заглавието обобщи мислите ми, а съдържанието си заслужава. Авторът е Бетани Уебстър, преводачът Албена Люцканова. Източникът е 9journal.com.ua, а аз я открих в aida.bg. Споделям, защото е важно и вярно:

„Потокът между подрастващото момиче и неговата майка трябва да бъде едностранен – постоянна поддръжка от страна на майката към нейната дъщеря. От самосебе си се подразбира, че дъщерите са напълно зависими от емоционалната, мисловна и физическа подкрепа на своите майки. Но един от многото аспекти на майчините травми е тази динамика на взаимоотношенията, когато майката е неадекватно зависима от мисловната и емоционална поддръжка, осигурявани й от нейната дъщеря. 

Майката, родила своето дете, може да почувства несъзнателно, че най-сетне си има някой, който ще я обича безусловно. Тя започва да използва детето за удовлетворяване на собствената си нужда от обич, останала силно неудовлетворена от нейното детство. Това поставя дъщерята в непоносима за нея ситуация, в която й се възлага отговорността за благополучието и щастието на нейната майка. Тогава на малкото момиче се налага да потиска собствените си нужди, възникващи в процеса на неговото развитие, за да удовлетвори емоционалните потребности на майка си.
Вместо да се опира на своята майка като на надеждна емоционална база за изследване на света, от дъщерята се очаква самата тя да бъде такава база за майка си. В процеса на израстване момиченцето е напълно зависимо от нея, затова то няма голям избор – или трябва да се подчини и да удовлетвори майчината нужда, или да въстане против нея.
Когато майката натоварва дъщеря си с ролята на възрастен като заместител на партньор, приятелка или терапевт, тя я експлоатира. Когато от дъщерята се изисква да встъпи в ролята на емоционална опора за своята майка, тя не може да разчита повече на нея, за да получи необходимото удовлетворяване на своите собствени нужди.

MD2Съществуват няколко варианта как дъщерята може да реагира на подобна динамика на взаимоотношенията:
– „Ако аз бъда наистина много добра (тиха, послушна, без собствени потребности), мама все пак ще ме забележи и ще се погрижи за мен.“;
– „Ако аз съм силна и защитавам мама, тя ще ме забележи.“;
– „Ако дам на мама това, което иска от мен, тя ще престане да ме използва.“ и т.н.

По-късно в живота си ние проектираме тази динамика и в отношенията си с другите хора.
– „Ако се опитвам да бъда достатъчно добра с него през цялото време, той ще бъде с мен.“
Или в работата:
– „Ако изкарам още едно висше образование, ще бъда достойна за повишение.“
В този случай майката встъпва в конкуренция с дъщерята за правото й да получи майчина защита. Тя й внушава, че майчината грижа и любов трябва да се заслужат. Момичето израства с убеждението, че за да заслужи любовта, одобрението и признанието на своята майка, трябва да се постарае с всички сили. После, когато порасне и встъпи в живота, то пренася тази динамика във взаимоотношенията си с останалите и непрекъснато привлича подобни ситуации.
(Междувпрочем такива взаимоотношения влияят и върху синовете.)
Дъщерите, натоварени с подобна родителска функция, израстват без детство. Те не получават нужното одобрение за себе си като личности, а само ако са изпълнили определената възложена им функция (да облекчат болката на своята майка).
Майката може да очаква от своята дъщеря тя да изслушва всичките й проблеми и дори да очаква от нея грижа и утеха, за да се справи със своите тревоги и страхове на възрастен човек. Тя може да очаква дъщерята да решава нейните проблеми, да подрежда безпорядъка в собствения й живот или да се заеме с емоционалното й разстройство. Такава майка се предава в ръцете на дъщеря си, защото самата тя е слаба, претоварена или неспособна да се справя с живота си.
За дъщерята това означава, че нейните собствени потребности, възникващи в периода на израстването й, натоварват майка й неимоверно много и тя започва да обвинява себе си за своето съществуване. По такъв начин момичето получава убеждение, че то няма право на свои потребности, няма право да бъде изслушвано и приемано такова, каквото е.
Дъщерята, на която е възложена подобна родителска роля, може да се вкопчи в нея и да я играе, за да има изгода от това. Например тя може да получава одобрение или похвала само тогава, когато изпълнява ролята на защитник на своята майка или неин спасител.
Заявяването на собствените нужди от страна на дъщерята може да крие заплаха от агресия или отхвърляне от страна на майката. Момичето може да изпитва страх, че майка му може да бъде изкарана лесно от равновесие и затова то често укрива от нея истината за своите потребности. Майката може да играе ролята на жертва и да внуши на дъщеря си, че тя е истински злодей, ако заяви своето право на съществуване на собствена реалност. В този случай дъщерята получава усещането за: „Искам твърде много. Моето истинско „аз“ е да причинявам болка на останалите. Аз съм твърде голяма. Трябва да остана мъничка, за да ме обичат.“
Когато дъщерята е емоционално готова да се отдели като възрастен човек, майката може подсъзнателно да възприеме това като повторно отхвърляне (след отхвърлянето в детството си) и ситуацията може да предизвика у нея неприкрита детска ярост, пасивни обиди или неприкрита враждебност.

Някои майки, които използват дъщерите си по подобен начин, често използват думи като „Нямам никаква вина за това!“ или „Спри да бъдеш толкова неблагодарна!“, когато дъщеря им изказва открито неодобрение от техните взаимоотношения или иска да обсъдят темата. Това се случва с тези дъщери, чието детство е откраднато чрез възлагане на отговорности, за да бъдат удовлетворявани агресивните изисквания майките им. След това, когато такава дъщеря държи да обсъди взаимоотношенията си с майка си, нейното поведение се тълкува като „наглост“. 

А може и майката да не желае да види своя принос към болката на дъщеря си, защото не би могла да го понесе, за нея това би било също болезнено. Често такива майки не могат да си признаят как се отразили върху самите тях отношенията със собствената им майка.
Думите „Не обвинявай майка си за нищо!“ често се използват, за да бъде засрамена дъщерята и да премълчава истината за собствената си болка.
Ако ние като жени сме готови действително да заявим своята сила, трябва да успеем да видим с какво нашите собствени майки са допринесли за травмите ни в детството. И тогава като зрели хора да поемем отговорността за изцеляването на тези рани.
Дъщерите трябва да знаят, че те имат право да чувстват болка и да я заявяват открито. В противен случай истинско изцеление няма да настъпи. Те ще продължат да саботират самите себе си и ще ограничават сами своите способности да се развиват в живота и да процъфтяват. 

Патриархатът е навредил дотолкова, доколкото жените, дали живот на своите деца и изгладнели и алчни за самоутвърждаване, одобрение и признание, са търсили любовта у своите дъщери. Този глад за любов обаче дъщерята не може да удовлетвори никога. Затова толкова много поколения дъщери принасят себе си като доброволни жертви на олтара на майчиното страдание с надеждата, че все някога ще станат достатъчно добри за своите майки. Те живеят с детинската надежда, че ако успеят да „нахранят“ своята майка, тя ще нахрани с любов тях. Този момент няма да настъпи никога. Да утолиш глада на собствената си душа може само тогава, когато изцелиш себе си от майчината травма и отстояваш собствените си живот и ценности.

mother-and-daughter-heart-on-floorНужно е да спрем да жертваме себе си заради своите майки, защото в крайна сметка нашата жертва няма да ги засити. Болката на майка ви е нейна отговорност, а не ваша!
Когато отказваме да признаем онова, което са ни причинили като страдание собствените ни майки, ние продължаваме да живеем с чувството, че нещо не ни е в ред, че ние сме недостатъчно добри. Да чувстваш вина и срам е много по-лесно, отколкото да погледнеш истината в очите – как са ни отхвърляли и използвали в детството нашите майки. Срамът и вината – това са нашите защитници срещу болката. Нашето малко вътрешно момиче предпочита срама и самоунищожението – това съхранява неговата илюзия за добрата майка.
(Да се вкопчиш в чувството за срам и вина е начин да се държиш за майка си. Това чувство създава усещане за майчинска опека.)

За да отпуснем най-накрая ненавистта към себе си и самосаботирането, трябва да помогнем на своето вътрешно дете да разбере, че колкото и голяма вярност и привързаност да проявява към майката, оставайки малко и слабо, тя няма да се промени и да стане такава, каквато му се иска. Трябва да намерим в себе си кураж и сила и да отдадем майчината болка, която майка ни е прехвърлила върху нас, на самата нея. Да й я отдадем, защото тя е нейна отговорност.
Тя трябва да се справи с това.
Тя е възрастният човек, ние сме детето. Като деца ние не бива да носим отговорността за избора и поведението на възрастните около нас. Когато осъзнаем това, ние поемаме пълната отговорност върху себе си за преработване на получените травми от детството, признавайки как те са повлияли върху живота ни. Така ние можем да продължим по-нататък, осъзнавайки силата и дълбочината на собствената ни природа.
Много жени се опитват да пропуснат тази крачка и да преминат направо към прошката и милосърдието, където… зациклят. Не е възможно да загърбиш миналото, ако не знаеш какво точно трябва да загърбиш.

Защо е толкова трудно да признаем това, за което има вина нашата майка:
– На биологично ниво у децата е закодирана непоколебима вярност към тяхната майка, независимо от това какво е нейното отношение. Майчината любов е необходима на децата за тяхното оцеляване.
– Отъждествяването с майката предполага, че тя е на ваша страна.
– Трудно е да забележим у майка си жертвата от собствените й травми и патриархалната култура.
– Съществуват религиозни и културни табута – „Почитай баща си и майка си!“ и „свята майка“, които ни внушават чувство за вина и принуждават децата да премълчават своите чувства.
– Когато сме били малки момичета, ние сме били културно обусловени и пригодени да служим на другите, пренебрегвайки собствените си интереси.

Защо самосаботажът е проява на травма от майката?
– При дъщеря, която е натоварена с ролята на възрастен, връзката с майката се е формирала в условия на потискане на собствените потребности и чувства. (Да бъдеш малка = да бъдеш любима.)
– Затова съществува подсъзнателна връзка между майчината любов и самоизтощението.
– Дори в осъзната възраст да се сдобиеш с успех, щастие, любов и увереност, подсъзнанието помни „опасността“ в ранното детство, когато да се покажеш пораснала, спонтанна или естествена е предизвиквало болезнено отхвърляне от страна на майката.
– На подсъзнателно ниво отхвърляне на майката е равно на смърт.
– На подсъзнателно ниво самосаботаж (да останеш малка) е равно на безопасност (преживяване).

MD3Ето затова е толкова трудно да обичаме себе си. Защото да отпуснем своето чувство за вина, срам и самосаботаж, означава да пуснем своята майка.
Изцелението на майчините травми е ПРИЗНАВАНЕТО на собственото ни право да живеем без дисфункционалните шаблони от нашето детство в общуването с майка ни. Всяка жена има право на това.
Това е тази вътрешна работа над себе си, за да се освободиш и станеш онази жена, за която си се родила.
Това съвсем не е очакването, че твоята майка ще се промени най-накрая и ще удовлетвори онази потребност, която ти е липсвала в детството. Дори напротив.
Докато не погледнем право в лицето и не признаем ограниченията на собствената ни майка, не признаем травмите, които тя ни е причинила, ние ще зациклим в Чистилището, очаквайки нейното одобрение и… в живота ни ще настъпи пауза.
Изцелението винаги означава да вземеш отговорността за собствения си живот в свои ръце.
Разбира се, този процес може да е съпроводен с конфликти и дискомфорт. Това означава, че изцелението върви с пълна сила по правилния път. Придържайки се към този път, в края на краищата ние стигаме до състояние на естествено милосърдие не само към себе си като дъщери, но и към своите майки, към всички жени във всички времена и въобще към всички живи същества.
Само че на този път към милосърдието ние отначало трябва да отдадем онази болката на своята майка, която тя ни е била прехвърлена в нашето детство.
Когато майката прехвърля на дъщерята собствената си отговорност за непреработената болка и я обвинява за признанията й за причиненото страдание, това показва само едно – истински отказ за поемане на отговорност.
Възможно е нашите майки никога да не поемат тази отговорност за тази болка, която несъзнателно са ни възложили, за да облекчат собственото си страдание. Но най-важното е ти, като дъщеря на майка си, така да признаеш болката и нейната уместност, че да почувстваш състрадание към своето вътрешно дете. Това освобождава и открива пътя към изцелението и към възможността да живееш така, както обичаш и заслужаваш.“ 

Да, няма как да простиш, преди да си осъзнала вредата, да си „хванала модела“, да си го разнищила и опознала. Целта не е да обвиняваме майките, да им се сърдим и да страдаме за отминали неща. Като майка аз самата знам, че тази „роля“ е без почивен ден и каквото и да си чел, осъзнавал и преживял, в крайна сметка, я „играеш“ като себе си – през твоите си травми, опитности, блокажи, характерови структури и т.н. Вярвам, че децата ни ни избират, за да можем взаимно да си причиняваме неща и да си учим уроците. Това обаче не ни спасява от отговорността да се стремим към по-добрата версия на себе си. В името на ЛЮБОВТА!

В статията са темите, с които ще работим на 16 март. Чрез визуализация на базата на констелациионна техника ще прекъснем това нездравото вплитане между нас и майката и ще си дадем правото да бъдем щастливи, следвайки собствения си път. Понякога това е началото, друг път – част от пътя. Във всички случаи обаче е важно. Ако го усещате като такова и вие, ще се радвам да се видим.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

„Мамо, виж така нямам корем!“, възторжено подвиква 7-годишната ми дъщеря, гледайки отражението си с „глътнат“ корем. На обърканото ми изражение обяснява, че еди-коя-си в групата казала, че на когото коремчето се вижда, човек е дебел. Запротестирах срещу тази зловредна логика, а отвътре се свих, задавайки си въпроса какво ще се случи, когато след някоя година дъщеря ми е убедена, че трябва да има плочки на корема, за да е красива… Тогава аз в очите й вече няма да съм „мама, която ме усеща и знае най добре“, а онази дето нищо не разбира от модерни неща…

Точно си мислех как да формулирам мислите си подходящо и попаднах на една прекрасна статия, която според мен всяка жена трябва да прочете. Както и тези мъже, които обичат жените. Казва се КОРЕМЪТ И ЖЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ. Източник на материала, превод от руски е Албена Люцканова, публикуван е в pomada.cc, а аз го прочетох в блога на Аида Марковска. Моля, прочетете, важно е:

Ние знаем твърде малко за тази важна област в женското тяло и често рушим своето здраве, следвайки реклами и стереотипи. Затова нека да я разгледаме внимателно.
В превод от много езици „корем“ означава „живот“. Буквално казано, всеки от нас е започнал своя живот именно в корема на своята майка. За жената коремът не е просто област в тялото – той е място на силата ѝ, източник на нейните блага и енергия, място за сътворяване на живота (просто си го представете).
Именно в корема (областта под пъпа, където се намират матката и репродуктивните органи) жената събира своята енергия, нейната основна сила е точно там. Енергийно жената е устроена като съд – нейната основна сила идва от Земята и се събира в корема ѝ. Натрупана там, тази сила снабдява цялото женско тяло, правейки го силно женствено и безумно привлекателно.

Ако в корема енергията е достатъчно и тече правилно, жената:
– е женствена, „мека“, гъвкава;
– сексуална, привлекателна;
– зачева леко и износва детето;
– ражда леко (без травми);
– е уверена в силата си и е спокойна;
– е пълна с живот, от нея буквално извира жизнена енергия, която ѝ е подарена от Майката-Земя;
– получава наслада от близостта си с хората и от своята сексуалност.

Но такива жени са единици. При повечето има блокажи в областта на слабините. Защо е така?
Още от детството нас ни учат, че е добре коремът да бъде стегнат, прибран, свит.
Какво ни носи това?
– Блокиране на енергията към останалите висши центрове;
– Неспособност да се отпуснем по-дълбоко;
– Повърхностно дишане, неспособност да дишаме чрез цялото си тяло;
– Женски болести;
– Тежък цикъл и ПМС;
– Натрупване на страхове и тревоги;
– Неспособност да получаваме наслада;
– Неприемане на собствената ни женска природа;
– Твърдост, отсъствие на мекота и гъвкавост;
– Напрегнат корем = напрегнат живот;
– Изработване на мъжки качества.

il_fullxfull.598164109_3n3gБлокажите в областта на корема се формират по няколко причини.
1. Главната от тях – отношенията ни с нашата майка. Отначало ние сме били съединени с нея именно в корема – чрез пъпната връв. Оттам сме получавали цялата информация за света, всичките си преживявания. Ако бременността е била лоша за майката, ако тя не е била готова да приеме своето дете, то самото няма да приема себе си, няма да е способно да се наслаждава и радва, защото главният човек в неговия живот не му е позволявал това.

Именно от мама се раждат много страхове, комплекси и блокажи. Повечето жени са уловени в този капан още с раждането си.
Но от мама ние можем да получим и висша наслада и безусловно приемане на себе си. Тя е източникът на нашия живот, а нейният корем е източник на блага за нас. Ако през своята бременност майката е била радостна, щастлива, очаквала е детето си, радвала му се е, ако го е защитавала с мислите си вътре в утробата, то ще се роди уверено в себе си, ще приеме своята природа още отначало. Затова майка ни е този човек, от когото трябва да започнем работата над себе си. Приемането на майката = на приемане на собствения корем (своя живот, собствената природа) = любов към себе си.
В този смисъл ще бъде чудесно да се проработи именно вътреутробния живот. Има всякакви медитации в това отношение. Включете спокойна музика. Представете си себе си в корема на своята майка и как двете сте свързани чрез пъпната връв. Вие сте едно неразривно цяло. Вие слушате туптенето на сърцето ѝ и това е най-приятната музика за душата ви. Нужно е да си представяте как се радва майка ви, как ви очаква (дори ако в действителност не е било така!). Медитирайте върху най-силната връзка между вашите тела – пъпната връв, извор на живот за вас.
Приемете, че вие и майка ви сте едно цяло. Дишайте в един ритъм. Съществувайте заедно. Тя ви обича и ви пази. Тя храни живота ви. Мама… Дишайте и почувствайте връзката помежду ви. Възможно е да ви се иска да плачете и това е добре. Трябва да плачете – така си отиват страховете и се ражда близостта.
Подобна медитация трябва да се прави дотогава, докато не настъпи пълно приемане, че вие сте дете на своята майка, нейна плът и кръв, част от нея. Това не само ще задълбочи отношенията ви, но и ще ви донесе спокойствие и отпускане.

2. На второ място твърде често блокажите в корема се формират от травматичен сексуален опит. Жената се „втвърдява“ и не желае повече да допуска до себе си мъж. Често се случва в брака тя просто да търпи и да очаква кога ще настъпи края на сексуалната близост.
Подобен сценарий на отношения също може да бъде пренаписан. Отначало е необходимо жената да опише травмата на лист хартия и да продължава, докато у нея напират думи за това. След това трябва да изгори листа. Следващата стъпка е мислено да визуализира (онагледи) друг образ на тази близост – по-приятен, носещ удоволствие и отпускане.
Добре е жената да проведе следната практика с мъжа си/партньора си. Тя ляга и се отпуска. Затваря очи. Мъжът ѝ/партньорът ѝ просто я гали нежно по корема по часовниковата стрелка. Някъде той оказва съвсем лекичък натиск, а след това отново продължава нежно. Движенията се извършват бавно и внимателно именно в тази зона на корема, която е ниско долу в слабините, между горната част на бедрата.
В тантрическите сексуални практики жената се подготвя за близост именно чрез масаж на корема. Отначало тя извършва дихателна практика, следвана от масаж на тялото и масаж на корема в областта на слабините. Чак след това се случва близостта, в която жената е способна да изпита не само божествена наслада, но и дълбок оргазъм.
Един специалист в подобни практики работеше с фригидна жена, която за 35 години нито веднъж не бе изпитвала удоволствие от близостта си с мъжете. Той научи нейния съпруг да ѝ прави масаж на корема и след няколко такива сеанса жената почувства за първи път не само дълбока и изпълнена с доверие връзка със своя съпруг, но и наслада от близостта си с него.
Трябва да предупредя, че в областта на корема се натрупва огромно количество усещания – както положителни, така и отрицателни. За да се стигне до приятно усещане, трябва да се пусне всичко негативно, което се е нагнетило там. При първите сеанси масаж на корема често се случва извеждането на страховете и неприятни емоции навън да става чрез сълзи и съкращение на мускулите. Страхът винаги ни държи в напрежение, не ни позволява да се отпуснем, затова първият етап е да го пуснете като си поплачете. След това ще настъпи спокойствието, а след него – блаженството.

3. Следващата причина за възникване на блокажи в корема са тежки емоционални състояния – загуба на близък човек, конфликтни отношения в семейството, сериозни разочарования в живота, дълго сдържана ярост, гняв, стрес, заплаха за живота.
Всичко това се събира постепенно и трайно в тази област. Подобни състояния се преживяват чрез писмовни практики, холотропно дишане и др.

salamantrasВъобще жената трябва да се научи да отпуска корема си, да го приема такъв, какъвто е. Това ще ѝ помогне лесно да износи своето дете и лесно да роди. Много жени получават родилни травми именно заради напрежението в тази област и бедрата си. По време на раждането е важно коремът да е мек и отпуснат. Всички вътрешни органи трябва да бъдат релаксирани, за да може родилните пътища да се разкрият максимално широко и детето да се роди леко. Ако преди раждането жената е укрепвала коремните си мускули чрез коремни преси и физически упражнения, без да се е занимавала с отпускане и разтягане, съществува по-голям риск от родова травма.

КАК ЕНЕРГИЯТА ТЕЧЕ ПРАВИЛНО?
Когато коремът на жената е отпуснат, енергията тече свободно отдолу-нагоре. Тя снабдява цялото тяло и храни всички енергийни центрове. Именно заради това в много традиции жените са носили свободни дрехи: в Русия – сукмани, в Индия – сари, в Азия – широки поли-панталони и туники. (Българката не е изоставала от тази традиция – риза, пола, бръчник, аладжа.) По този начин енергията не просто постъпва лесно в тялото, но и се усилва за сметка на формата на своеобразния купол, който се образува около слабините и бедрата на жената.

ДЪЛБОКО ДИШАНЕ
Сега повечето жени дишат с горната повърхност на дробовете си. Дишането не е дълбоко и не снабдява достатъчно тялото с кислород. Ако коремът на жената е релаксиран, тя може да диша с него през цялото си тяло. Такова дишане успокоява, умиротворява, привежда в ред мислите, подмладява, кара енергията в тялото да се движи, внася в движенията грация, плавност, гъвкавост.

СЕКСУАЛНОСТ И ПРИВЛЕКАТЕЛНОСТ
Мекият корем въздейства сексуално на мъжа, понеже му въздейства подсъзнателно като символ на мекота, нежност, податливост. На силния мъж се нравят меки жени – не само по характер, но и по външност. Понеже външното е отражение на вътрешността.
Ако мъжът ви настоява, че трябва да поддържате корема си стегнат и с „плочки“, значи на него му харесват силни по мъжки жени. По този начин той подсъзнателно изисква от вас равни отговорности или да встъпите в ролята на лидер, което е повлияно от социалното влияние на рекламите. Не е необходимо да реагирате на това. Нужно е да приемете себе си и тогава другите също ще ви приемат каквато сте.
Мек и отпуснат корем не означава, че трябва да сте непременно закръглена. Дори слабичка девойка може да има такъв и ще изглежда много женствено, с изящни извивки. Тъкмо това е красиво, сексуално, женствено.
За да постигнете това състояние на отпуснатост, ще ви помогнат източните танци (бели денс). Това е прекрасно занимание за жени, което им помага да почувстват себе си по-привлекателни, женствени, чаровни. Тези танци помагат на жената да се освободи от блокажите и нагнетените в корема отрицателни преживявания.

КАКВО НЕ БИВА ДА СЕ ПРАВИ?
– Не е благоприятно да се излага на прекалена горещина корема. Това блокира енергията в ниските центрове и оставя по-високите изтощени.
– Не е благоприятно да се носят дрехи, разкриващи слабините. В тази област има натрупана много сексуална енергия и ако жената я демонстрира открито, тя се изтощава твърде бързо.
– Не е благоприятно да се носят стегнати дрехи. Те формират напрежение в тялото и енергията започва да се движи по мъжки тип, формирайки мъжки качества на характера.

Коремът – това е символ на живот. Както се отнасяте към него, така ще се чувствате самите вие.“

Май е дошло време да застанем пред огледалото и да се погледнем с цялото обожание, на което сме способни. Особено онези части, които все определяме като твърде големи, твърде малки, твърде еди-какво-си… Обвивката е отражение на вътрешния ни свят. Това в огледалото е версията на себе си, в която се в момента. За да я подобрим, е нужно първо да я приемем… с любов, напълно, изцяло и безрезервно!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Ние хората имаме впечатляващия талант да изместваме фокуса си от истински важните неща и да отдаваме внимание на шарени дребнотемия и несъществени спорове. Още с наближаването на 14 февруари като подранил фойерверк се изпречва казусът какво да празнуваме на този ден – виното или любовта, сякаш и двете не се „употребяват“ ежедневно и няма никакъв начин да се смесят. Проблемът не дали и какво ще празнуваме ДНЕС, а какво има в душата ни в обикновените дни, преди да се анестезираме с вино и по-тежки упойки.
Там ли е ЛЮБОВТА или е префасонирана в примирение, удобство, комфорта на познатото?
Там ли е ДОВЕРИЕТО в себе си и другите или е удавено в сълзите на разочарованията?
Там ли е УВЕРЕНОСТТА, че ЗАСЛУЖАВАМ да бъда щастлива или хубавите неща са все за другите?
Там ли е ВЯРАТА в Живота и неговата мъдрост или ден след ден се боря с него като прасе с тиква?
Там ли е РАДОСТТА, че съм тук и сега или си я пазя за специални моменти?
Там ли е ОБИЧТА към себе си и другите или ще я търся, когато някой първи ми даде от своята?
Там ли е НАСЛАДАТА от УДОВОЛСТВИЕТО или са заложници на това кой, кога и дали ще ми ги поднесе?
Там ли съм АЗ самият, моят живот ли живея или стриктно изпълнявам очакванията на другите?
Усещам в себе си ресурс за още много въпроси и знам, че някои от тях са важни за мен и за вас. Ще подпомогна обаче търсенето на отговори като ви разкажа една прекрасна приказка, чийто оригинал е на руски. Автор е психологът Ирина Семина. Това е ПРИКАЗКА ЗА НЕНУЖНАТА САМОЖЕРТВА  – показно за това как сме склонни с лека ръка да прецакаме живота си в опит да угодим на другите.

Giving love concept with hands holding a red heart.

– Тук ли е опашката за жертвоприношение?
– Тук, тук! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие – 853.
–  Олеле… И кога ще ми дойде редът?
– Не се безпокойте, бързо върви. Вие в името на какво искате да принесете жертва?
– В името на любовта. А вие?
 В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!
– А какво ще жертвате?
– Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок? Оставих любимата си работа, защото беше далеко от дома. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чисти и нахранени. Всичко за децата. За мен – нищо.

– О, разбирам ви. Аз искам да си пожертвам връзката. Разбирате ли ме, вече нищо няма между мен и мъжа ми. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но… Само ако мъжът ми си беше тръгнал пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. Мен ми е мъчно за него. Плаче! Так и живеем…
 
Вратата се отваря и се чува глас: «№ 852, заповядайте!».
– Е, хайде, аз влизам. Така се вълнувам. Ами ако не ми приемат саможертвата?
№ 853 се свил на кравайче и си чака реда.
Времето тече бавно, но ето – най-сетне № 852 излиза от кабинета.
– Какво стана? Приеха ли ви саможертвата?
– Не… Има изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.
– А защо? Защо не веднага?
– Ами питаха ме: „Хубаво ли си помислихте преди да поискате това? Все пак завинаги е!“. Казах: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях“. Пуснаха ми един филм в кабинета. Доста странен. Май за мен беше. Децата вече бяга големи в този филм. Дъщерята се беше омъжила през девет земи в десета. Синът звънеше един път в месеца под строгия поглед на снахата, която говореше през зъби…Питам го: „Защо така с мен се отнасяш, сине, какво съм ти сторила?“. А той: „За Бога, не се меси в живота ни, мамо. Нямаш какво да правиш ли?». А какво да правя, аз цял живот освен с децата с друго не съм се занимавала? Децата ми май не са оценили жертвата ми. Напразно ли съм се старала толкова?
От вратата на кабинета се чува глас: „Следващият № 853!“.
– О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие. Хайде, влизам!
– Заповядайте, седнете. Какво принасяте в жертва?
– Връзката си…
– Ясно… Я да видим.
– Ето… Вижте, тя не е много голяма, но е симпатична. И е сравнително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година. 
– В името на какво искате да пожертвате връзката си?couple-cover-image-holding-hands
– За да запазя семейството…
– Чие семейство, вашето ли? Налага ли се?
– Ами да! Мъжът ми има любовница, дълго време вече ходи при нея, лъже, нямам сили вече.
– А вие?
– Какво аз? Появи се в живота ми друг човек, имаме връзка.
– Връзката с него ли искате да пожертвате?
– Да… За да запазя семейството.
– Нали казвате, че мъжът ви има любовница, а вие – друг мъж. За кое семейство говорите?
– Ами още сме женени по документи, значи сме семейство.
– Значи това ви устройва?
– Не! Как може? Все плача и преживявам.
– Но да промените нещата и да започнете официално нова връзка не желаете, така ли?
– Ми не е толкова дълбока новата връзка, ей така – за прекарване на времето е. Няма да ми е жал за нея.
– Щом е така, направете вашата саможертва.
– Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пуснете и на мен?
– Филмите са различни. На някого пускаме филм за бъдещето, на друг – за миналото… На вас ще пуснем филм за настоящето. Гледайте.
– О, Боже! Та това съм аз. Ужасно изглеждам. Не, не е истина, аз се грижа за себе си.
– Ето как душата ви се проектира върху външността ви.
– Прегърбени рамене, устните увиснали надолу, очите мътни, провиснали коси…
– Така изглеждат хората, когато душата плаче…
– А това момче кое е? Добре изглежда… Притиска се в мен!
– Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.
– Що за глупост? Мъжът ми е възрастен човек.
– В душата си е дете. И се притиска към майка си…
– Той и в живота е такъв. Все да се присламчи, да се докопа.
– Значи, не вие към него, а той към вас?
– Аз от малка знам – жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.
– Силната, решителна и мъдра мамичка трябва да ръководи своето момче-мъж. Така излиза. И да му се поскара, и да го приласкае, и да прости. А вие какво искахте?
– Но аз не съм му майка, а жена! А във филма той е толкова виновен. И отново ще хукне при онази повлекана, а аз въпреки всичко го обичам!
– Разбира се, нали момчето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката й, ще се извини… И ето го краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не размислихте ли?
– А защо не ми показахте бъдещето?
– Защото го нямате. При такова настояще вашият „малчуган“ ще избяга, ако не при друга жена – към болест някоя. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да изпълзи из под майчината пола. Той също иска да порасне.
– Но аз какво да правя? Заради какво да се саможертвам тогава?
– Вие решавате. Може би ви харесва да сте майка. Повече, отколкото да сте жена.
– Не! Искам да съм любимата жена!
– Мамичките също понякога са любими жени. Е, какво? Готови ли сте да се саможертвате? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?
– Не… Не съм готова. Трябва да помисля.
– Разбира се, ние даваме време за размисъл.
– А съвети давате ли?
– Охотно и с удоволствие.
– Кажете ми, моля. Какво трябва да направя, за да порасне мъжът ми?
– Вероятно да престанете да бъдете мамичка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете жена. Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която и плачат в пазвата.
– Мислите ли, че ще помогне?
– Обикновено да. Но само в този случай, ако изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.
– Ще помисля…
№ 853 разтреперана излиза от кабинета здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.
№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета.  
love__004097_Разпознахте ли се в някой от чакащите пред този специален кабинет? Давам си сметка, че е имало моменти в живота ми, когато аз съм висяла пред него. Сигурно ще има и други. Нали и моята баба като твоята се е притеснявала какво ще кажат хората… Нали майка ми я е наследила. Нали аз идвам след тях. Нали? А дали промяна е възможна? Категорично да! Най-малко защото не искам да предам нататък. Предполагам, че ти също.
За да се отвориш да живееш живота си с любов и осъзнатост, се иска вътрешна работа. Всеки сам намира (или пък не) начин как да я свърши. Моят е свързан с много обучения и семинари. Там, освен че се свързвам със себе си и се шлифовам, трупам и инструменти да помагам на другите. Правя го в лични консултации, семинари, а напоследък и в ежеседмичните четвъртъчни срещи. Тем често присъства и важната тема за ДОВЕРИЕТО (към себе си, партньорите, живота и любовта) – какви са причините да го губим и как да го възстановим.
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена