Имали ли сте чувството, че попадате от дупка в дупка и колкото и да се опитвате да издрапате на повърхността, все се хлъзгате към дъното? От опит знам, че когато човек се навива, че с него „винаги“ така се случва или „никога“ не става по лесния начин, това е проява на защитния механизъм на идеализацията. Той показва склонност нещата да се обобщават и несъзнателно да се изключват онези моменти, които не потвърждават личното убеждение. Това се подсилва от факта, че търсим и намираме потвърждение само на това, в което вярваме. Нямаме нито фокус, нито очи за обратното на него.

Ако обаче сте наясно с гореспоменатите неща, намирате се в дупка и искате да излезете от нея, вярвам, че ще ви хрумне идея как бихте могли да го направите като прочетете тази Притча за магарето и кладенеца 

Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му се чудел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение – да зарови кладенеца заедно с животното. Казал си, че магарето и без това е вече много старо. А и кладенецът все някога трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят толкова усилия, за да измъкне от трапа това старо животно. Затова извикал съседите си да му помогнат да зарине кладенеца. Всички дружно грабнали лопатите и се заели да хвърлят пръст в дълбокия ров. 
Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. Не след дълго обаче, за всеобщо учудване, животното притихнало. След като хвърлили още няколко лопати пръст, селянинът не се стърпял и решил да надникне и да провери какво е положението там, вътре. И останал изумен от онова, което видял!
С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магарето правело нещо невероятно. Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят още и още почва в кладенеца, всеки път животното се изтръсквало и стъпвало върху трупащата се под краката му земна маса. Не се минало много време и всички с изненада видели, как магарето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред… 

Какво, ако обстоятелствата в живота ви в момента могат да се „употребят“ и по различен начин и всъщност искат да ви насочат към нов подход и действия? Какво, ако това, което в момента е най-големият ви проблем, е начин да надградите или разрушите и издигнете отново и различно това, което имате? Какво, ако наказанието от глобалния поглед към вас и живота ви всъщност е благословия? Знам, че човек, когато е затънал в помия, няма как да я преживява като аромотерапия. Знам обаче и че когато я свалиш от себе си се чувстваш прероден и си благодарен за топлата вода. Колкото повече са камъните, които ти хвърля живота, толкова по-висока е кулата, която можеш да построиш от тях, а погледнати отгоре, нещата изглеждат различно. Особено, ако не те е страх от високо.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Коментари

коментари

Елена Димитрова-Ангелова

Author: Елена Димитрова-Ангелова

Елена Димитрова–Ангелова е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, хипнотерапевт от Българска Асоциация по Хипноза и Хипнотерапия, сертифициран практик по метода Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Завършила е обучение по Позитивна Психотерапия и е терапевт в развитие по метода EMDR (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) за справяне с травматични преживявания, тревожност, проблеми, свързани със себеоценката и други.