„Безплодие“ – ако имах право да изтрия само една дума от речника, щеше да е тази! Настръхвам когато я чуя! Мозъкът ми завира и всеки път едва се въздържам да не изкрещя: „Как можеш да кажеш на жена/мъж/двойка, че е безплодна само защото има затруднения в това да има деца?!“ Безплоден означава не дава плодове, т.е. нищо не създава. Може ли някой с ръка на сърцето да каже, че Опра Уинфри, Хелън Мирън и Ким Катрал не са създали нищо? Има още десетки, стотици, хиляди като тях – хора с талант и мисия, с награди и постижения или просто такива, които с любовта и широките си сърца правят света по-добро място. Изобщо не коментираме дали те са искали свои деца и не са ги имали или са избрали, че е по-добре да не стават родители – това няма значение.
Опра Уинфри споделя: „Ако имах деца, те щяха да ме мразят. Децата ми винаги щяха да бъдат на второ място в живота ми, след моята кариера.“ Според мен прозрението й е достойно за уважение. Тя не само е оставила след себе си плодове, но е променила съдби. Шоуто й спечели няколко награди Еми и се счита за най-успешното ток-шоу в историята на телевизията, другите й постижения изобщо няма да изреждам…
Ашли Джъд, номинирана два пъти за Златен глобус заявява: „Избрала съм да нямам собствени деца, защото по света има достатъчно много сираци и изоставени деца, които се нуждаят от любов, внимание, време и грижи. Защо трябва да „произвеждам“ биологични деца, когато мога да посветя тези ресурси и енергията си на децата, които нямат родители?“
Изброяването може да продължи. Спирам до тук обаче, за да подчертая, че дали си родител или не, не те прави повече или по-малко човек. Всички ние сме ценни, заради това, което сме, което носим в себе си и можем да дадем на света.
Всяка казана дума, всяка протегната за подкрепа ръка, всеки поглед, пълен с разбиране и любов са даване. Те са плод и дар! След като идват чрез сърцето и тялото ни, как можем да сме безплодни?!
„Няма нищо добро или лошо, само мисълта ни го прави такова“ е написал великият Шекспир. Знам, че е трудно да намериш различна гледна точка, когато си изправен пред трудност и имаш чувството, че светът ти ще се срути, знам и обаче, че да опитаме, е единственият ни шанс да продължим напред без злоба и ненавист.
Бебето се бави? Какво мога да направя, докато вървя към него? Да съм гневна и сърдита или да се опитам да дам най-доброто от себе си и да вярвам, че натрупаните по пътя опит, знания и осъзнавания ще ме направят по-добра майка? Да се разстройвам всеки път като някой около мен забременее или да виждам в това потвърждение, че бебета се случват всеки ден и следователно и аз имам шанс? Да обвинявам съдбата: „защо точно на мен ми го сервира това?“ или да търся уроците в неприятната случка? Да отлагам живота си, докато стане бебето или да си сменя гадната работа веднага, да пътувам, въпреки че ще пропусна прегледа и да живея истински днес? Кой изобщо може да ми гарантира, че бъда по-спокойна, по-усмихната и по-щастлива утре, когато имам бебе?
Имаме днес, за да дадем плодове и да оставим следи! Това не означава непременно да се разпишем в историята, може просто да погалим нечие сърце…
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
