Долу безплодието!

Долу безплодието!

“Безплодие” – ако имах право да изтрия само една дума от речника, щеше да е тази! Настръхвам когато я чуя! Мозъкът ми завира и всеки път едва се въздържам да не изкрещя: “Как можеш да кажеш на жена/мъж/двойка, че е безплодна само защото има затруднения в това да има деца?!” Безплоден означава не дава плодове, т.е. нищо не създава. Може ли някой с ръка на сърцето да каже, че Опра Уинфри, Хелън Мирън и Ким Катрал не са създали нищо? Има още десетки, стотици, хиляди като тях – хора с талант и мисия, с награди и постижения или просто такива, които с любовта и широките си сърца правят света по-добро място. Изобщо не коментираме дали те са искали свои деца и не са ги имали или са избрали, че е по-добре да не стават родители – това няма значение.

oprah-ancestry-b1Опра Уинфри споделя: “Ако имах деца, те щяха да ме мразят. Децата ми винаги щяха да бъдат на второ място в живота ми, след моята кариера.”  Според мен прозрението й е достойно за уважение. Тя не само е оставила след себе си плодове, но е променила съдби. Шоуто й спечели няколко награди Еми и се счита за най-успешното ток-шоу в историята на телевизията, другите й постижения изобщо няма да изреждам…

ashley-judd-2005-1800Ашли Джъд, номинирана два пъти за Златен глобус заявява: “Избрала съм да нямам собствени деца, защото по света има достатъчно много сираци и изоставени деца, които се нуждаят от любов, внимание, време и грижи. Защо трябва да “произвеждам” биологични деца, когато мога да посветя тези ресурси и енергията си на децата, които нямат родители?” 

Изброяването може да продължи. Спирам до тук обаче, за да подчертая, че дали си родител или не, не те прави повече или по-малко човек. Всички ние сме ценни, заради това, което сме, което носим в себе си и можем да дадем на света.

Всяка казана дума, всяка протегната за подкрепа ръка, всеки поглед, пълен с разбиране и любов са даване. Те са плод и дар! След като идват чрез сърцето и тялото ни, как можем да сме безплодни?!

“Няма нищо добро или лошо, само мисълта ни го прави такова” е написал великият Шекспир. Знам, че е трудно да намериш различна гледна точка, когато си изправен пред трудност и имаш чувството, че светът ти ще се срути, знам и обаче, че да опитаме, е единственият ни шанс да продължим напред без злоба и ненавист.

Бебето се бави? Какво мога да направя, докато вървя към него? Да съм гневна и сърдита или да се опитам да дам най-доброто от себе си и да вярвам, че натрупаните по пътя опит, знания и осъзнавания ще ме направят по-добра майка? Да се разстройвам всеки път като някой около мен забременее или да виждам в това потвърждение, че бебета се случват всеки ден и следователно и аз имам шанс? Да обвинявам съдбата: “защо точно на мен ми го сервира това?” или да търся уроците в неприятната случка? Да отлагам живота си, докато стане бебето или да си сменя гадната работа веднага, да пътувам, въпреки че ще пропусна прегледа и да живея истински днес? Кой изобщо може да ми гарантира, че бъда по-спокойна, по-усмихната и по-щастлива утре, когато имам бебе?

Имаме днес, за да дадем плодове и да оставим следи! Това не означава непременно да се разпишем в историята, може просто да погалим нечие сърце…

Ще се радвам, ако коментирате, присъедините се към Facebook страницата на сайта, или ако просто прочетеното ви е докоснало!

P.S. Ако смятате, че някой има нужда да прочете това, моля препратете му го!

Коментари

коментари

Повече за автора

Елена Димитрова-Ангелова

Аз съм Елена - магистър-психолог и жена, която иска да вижда около себе си хора, постигнали мечтите си. Използвам Хипноза, Усъвършенствана енергийна психология и психотерапевтични техники, за да оказвам подкрепа в индивидуалните си консултации. Създадох този блог, за да споделя себе си и да помогна на семействата, които искат рожба да извървят пътя си.