Демонът на обидата

Демонът на обидата

Толкова много време не съм писала тук, че в главата ми са се подредили пластове от неизречени думи. Понякога се изкушавам да се направя, че не ги виждам и да отпраша напред, уж свободна от тях. Друг път – изглеждат толкова много и непосилни за “разтребване”, че ги отлагам като пролетно почистване през януари. После пък се обиждам на обстоятелствата: не се отваря пространство за споделяне – мое и лично. Фокусът е към разгромяването на скалите, които оковават другите. Един се освободи, идва следващият, още по-превит под тежестта…

Днес денят ми започна с вкуса на нечия чужда обида, която замига на екрана на телефона: “Не издържам вече този човек да ме унижава и обижда с поведението си…”

В главата ми се завъртя светулката на истината: “Другият ти е огледало. Не той те обижда, а ти се обиждаш.” Сетих се за една реплика (май на Стайнбек), че обидата зависи от интелигентността и чувството за сигурност. Изразът „кучи син“ може да обиди само човек, който не е съвсем сигурен в майка си… Обаче не всеки има уши да чуе това и отворено сърце, за да остане на страната на любовта.

Всички познаваме Нейно Величество Обидата. Има много лица – надменна и мълчалива като снежна кралица, разгорещена и опасна като мълния, посичаща като самурайски меч, затръшваща врати като тийнейджърка, окончателна и неумолима като смъртта.

Общото между всичките й проявления е, че Обидата разрушава любовта. Всеки, който обижда и всеки, който се обижда, наранява себе си. Наранява душата и тялото си. Трупа се напрежение,  което се отразява на цялостното физическо състояние и дори на обмяната на веществата. Обидата, която задържаме в себе си, е лоша енергия, която предизвиква язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др. Причината – между човешкия ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Повтарям и за вас, и за себе си: всяко емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво.

Какво да правим, ако сме склонни да се обиждаме?  Ще отговоря с прекрасна приказка, която ми попадна наскоро:

“Някога, много отдавна, когато хората започнали да общуват помежду си, в човешката душа се заселило малко, но хищно животинче. Името му било Обида. И оттогава станало постоянен спътник на човека.

Като всяко зверче, то безпогрешно надушвало най-слабите и нападало първо тях. Било малко и пъргаво и бързо се промъквало в душата на човека. Първоначално било безобидно и невзрачно. То самото не се чувствало добре там и се опитвало да си тръгне.

Някои хора не му обръщали никакво внимание и веднага го пускали да си върви. Оказвайки се на свобода, то бързо умирало. И забравяли за него.

Други обаче започвали да се вглеждат в него. Колкото повече се вглеждали, толкова повече им харесвало то. И започвали да го опитомяват – хранели го, грижели се за него и все повече свиквали с присъствието му. А то пък се настанявало все по-удобно и все по-често напомняло за себе си.

Нещастно и объркано животинче било Обидата. То самото не било много сигурно в себе и понякога само започвало да търси път навън, но бързо срещало себеподобни и се обърквало още повече.

Най-ревностният му благодетел и закрилник, който не му позволявал да си тръгне, била Гордостта. Защото такава била нейната природа. Тя винаги заставала на пътя му и го връщала обратно.

Един от добрите му другари бил Гневът. Когато се срещнели с него, те веднага си подавали ръка и се вкопчвали един в друг, подкрепяли се, градели общи планове. И дори и единият да се опитвал да избяга, другият не му позволявал. И така си растели заедно.

Обидата било вечно гладно и ненаситно животинче. То все си търсело храна и тихичко похапвало каквото намери. И яде ли, яде… Яде отвътре. Колкото повече яде, толкова повече расте.

Когато било добре нахранено и гледано, то израствало, ставало голямо и важно. Заемало все по-голямо място и се чувствало все по-уютно в бедната човешка душа. Колкото по-голямо ставало, толкова по-големи ставали и верните му другари – Гневът и Злобата.

А човекът ставал все по-слаб. Започвал да боледува, да се чувства зле. Но вече толкова бил свикнал със своя питомец Обидата, че и през ум не му минавало най-простото и очевидно нещо – да се раздели с малкия звяр, превърнал се в хищник, и да го пусне на свобода.

Обидата обаче имала и един голям враг. И той се наричал Прошка. Срещнело ли се с нея, зверчето, колкото и голямо и наперено да било, тя го поглеждала снизходително, усмихвала се кротко и го повеждала към изхода.”

И тук идва най-същественото според мен – прощаваме не заради другия, а от любов към себе си. Ако не извадим трънчето на обидата навреме, то започва да влиза все по-навътре, да набира и да боли. Нас ни боли, а не другият.

Как да подкрепим себе си и тялото си, за да можем да освободим задържания гняв на обидата? 
Като се свържем със сърцето си и го отворим за безусловната любов към себе си. Разковничето е, че за да я изпитваме към другите, за да имаме разбиране и състрадание към тях, ни е нужно първо да ги изпитваме към себе си.

Ето и нещо съвсем конкретно, което можем да правим, за да се подкрепим по пътя на любовта – да подсилим меридиана на сърцето.
Как? Намерете крайната точка на меридиана – върху кутрето – на кожата на долния ъгъл на нокътя (откъм безименния пръст). Потупайте я с двата пръста на другата ръка, казвайки: “Нося прошка в сърцето си. Обичам себе си и другите”.
Повтаряйте поне по три пъти всяка сутрин в продължение на три седмици. Според дълбочината на проблема можете да правите упражнението няколко пъти на ден. Пийте много вода, за да изведете отделените токсини от тялото. Ефект винаги има, зависи не от настройката, а от постоянството ви.

Пожелавам ви слънце в душите! Ако искате да научите още полезни и лесно приложими техники от Усъвършенствана енергийна психология по метода на Фред Гало, сте добре дошли всеки четвъртък от 19 часа на Женски срещи за подкрепа и медитация. Записването става като се свържете с мен, за да си запазите място. Подробностите можете да видите в линка: http://bit.ly/2leQPhq

Ако статията ви е харесала, ви каня да се присъедините към Facebook страницата на блога. Ако смятате, че е полезна, ще се радвам да я споделите. Благодаря!

Коментари

коментари

Повече за автора

Елена Димитрова-Ангелова

Аз съм Елена – магистър-психолог и жена, която иска да вижда около себе си хора, постигнали мечтите си. Използвам Хипноза, Усъвършенствана енергийна психология и психотерапевтични техники, за да оказвам подкрепа в индивидуалните си консултации. Създадох този блог, за да споделя себе си и да помогна на семействата, които искат рожба да извървят пътя си.