Купихте ли си крем против бръчки? А добавки за по-свеж вид? А модерни дрехи, с които изглеждате 10 години по-млади? Усещате ли напрежение при мисълта за увеличаващите се свещички върху всяка следваща торта? Ако отговаряте с „не“ на тези въпроси, браво на вас! Тогава вероятно сте имунизирани срещу анти-ейдж кампаниите, които дебнат да ни вкопчат от всеки ъгъл. Останалите от нас обаче трябва да живеят с идеята, че този свят е създаден за младите и красивите, другите да си гледат работата или спешно да се впрегнат за работа и да се превърнат в такива!

Не ме разбирайте погрешно – и аз ползвам кремове, купувам си рокли и се старая да изглеждам добре. Това, което ме дразни, е че възрастта се използва като диагноза!

Ако вървиш към 40 -те или пък ги подминаваш, о, Боже мой, ти къде си мислиш, че отиваш?! Искаш да имаш дете ли?! Ама ти не си ли учила биология?! Не знаеш ли, че най-добрата възраст за зачеване е между 20 и 30 години (закръглено) и после вероятността за безплодие се засилва? Къде бля до сега? Искала си да се изучиш, да се реализираш и да срещнеш точния татко? Ти пък много си специална. Като си толкова отракана, сега си сърбай попарата! Да, изглеждаш в добра форма и репродуктивната ти система действа учудващо добре за възрастта ти, ама не разчитай много на това. Побързай с бебето! Защо най-добре не използваш донорска яйцеклетка? Можем да пробваме и с твоите, ама не възлагай много надежди…

Да, малко хиперболизирах разговорът, който обикновено се води с жените на 40 и да, слава Богу има и по-осъзнати лекари. Обаче вие разбирате какво имам предвид, нали?

Понякога става така, че бебето излиза на дневен ред, когато вече си понапреднал в живота, друг път пък не се получава и годините си минават. Това, което не разбирам, е как като ти създадат убеждението, че вече си изпуснал влака на плодовитостта и за теб зачеването става трудно, се очаква да имаш спокойствието да забременееш?

Естествено, че като си закотвиш в главата идеята, че нещо се случва с много усилия, няма как да го постигнеш с лекота! И тук изобщо не става въпрос за това да се самозаблуждаваме и да не отчитаме фактите на физиологията. Не сме щрауси и няма нужда да се окопаваме с идеята, че проблемите ще се изпарят, след като не ги виждаме.

Обаче не съм чула до сега стресът да е помогнал на някой да се почувства добре и да постигне качествен резултат. Доказано е, че вярваме ли, че някъде ни чакат проблеми, те неизменно се появяват, най-малкото защото вече сме се настроили на вълна да ги търсим и виждаме, т.е. пуснали сме ги във фокуса си. Ти като си знаеш, че си Марко Тотев, няма как да станеш Хитър Петър!

Мили дами, нека да си помним, че всяка една от нас е различна и е в различна форма. Аз например на 38 почти съм по-здрава, отколкото като бях на 28. Да яйчниковият запас е краен, но ние не сме кокошки и нямаме състезание по снасяне! За да имаме бебета, не са ни нужни по милион яйцеклетки. Стига и една, съпроводена с отворено сърце и липса на блокажи и страх.

Можем ли най-после да се доверим на вътрешния си инстинкт на жени, да се свържем с телата си и да чуем себе си? Можем ли да се съобразим с гласа в нас, който ни казва дали сме готови за следващата процедура и дали тя е точната за нас? Можем ли да приемем лекарите като партньори, които ни дават своето предложение за действие и визия по въпроса и да зачетем себе си като страна в процеса? Можем ли да стъпим встрани от пресата на „трябва“ и да преценим това нашето „трябва“ ли е и дали за нас това е точният момент за случването на нещата? Можем ли да признаем страховете си, да ги опознаем и да преценим доколко са реални? Защото, ако не го направим, ги пускаме да си разиграват коня в подсъзнанието си и им се обричаме. Можем ли да осъзнаем, че доверието в нас самите и телата ни е от ключово значение за зачеването, както и да ни се случва то? Можем ли да вземем обратно живота си и да се погрижим за себе си, за щастието и плодовитостта си?

Ако си позволим всичко това и имаме смелостта да тръгнем към себе си с любов и приемане, съм сигурна, че тестът с две чертички ще дойде по-бързо при всяка от нас – независимо дали в създаването му освен нас ще са участвали само мъжете ни или цял докторски екип (тук бих написала футболен отбор, ама ме е страх да не ме разберете погрешно:)

Споделям всичко това, защото от една страна ми писна от разкази за лекари, за които възрастта е синоним на страховита диагноза, а от друга, защото чух разсъжденията по темата на Molly Nichols и имах чувството че чете мислите ми. Ако сте отворени за информация, свързана с това как да се подкрепите по пътя със зачеването – можете да проследите това събитие, което тече в момента (тази седмица) http://www.fertilityfocustelesummit.com/live-event-40-plus/.

В случай, че английският ви притеснява или нямате нужното време, можете да разчитате на „репортажите“ ми по темите.

Грижете се за себе си и да не съм чула ни една лоша дума за годините:) Те ни правят само по-прекрасни, а и дават шанс на децата ни да имам по-умни, знаещи и можещи родители!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Коментари

коментари

Елена Димитрова-Ангелова

Author: Елена Димитрова-Ангелова

Елена Димитрова–Ангелова е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, хипнотерапевт от Българска Асоциация по Хипноза и Хипнотерапия, сертифициран практик по метода Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Завършила е обучение по Позитивна Психотерапия и е терапевт в развитие по метода EMDR (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) за справяне с травматични преживявания, тревожност, проблеми, свързани със себеоценката и други.