Ако можех да отгледам детето си отново,

щях най-напред да се погрижа да има самочувствие, а след това дом.

Щях повече да рисувам с пръсти и по-малко да соча с пръст.

Щях да отделям по-малко внимание на грешките и повече на близостта.

Щях да гледам по-малко часа и час по час да си отварям очите.

Щях да искам по-малко да знам и повече да обичам.

Щях да ходя повече на екскурзии и повече да пускам хвърчила.

Щях да престана да си играя на сериозна и сериозно да играя.

Щях повече да тичам през полята и да зяпам звездите.

Щях повече да гушкам и по-малко да дърпам и тегля.

Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето.

Щях по-рядко да съм твърда и да утвърждавам по-често.

Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.

И да се грижа повече за силата на любовта.

Young Mother Playing With Her SonАвторът на това прекрасно откровение е Деян Луманс. Отпечатано е в „Пилешка супа за душата 2“. То виси на хладилника ми от почти 5 години и ме е спасявало в много ситуации. Закачих го там, когато моето момиченце беше на няколко месеца и в един „прекрасен“ ден имах чувството, че ще откача – от умора, еднообразие и душевни терзания. Нищо конкретно не беше се случило, но усещах как главата ми ще експлодира. Имах нужда да остана сама и поне 2 часа да правя нещо за себе си. Бях изплашена и без фокус. Той беше насочен толкова плътно навън, към малкото ми съкровище, че нямах идея дали изобщо пак може да влезе в мен.

Обадих се на свекърва ми и я помолих да дойде и да изведе малката на разходка – първите часове, в които тя щеше да е с някой друг.  После просто си пуснах компютъра с ясното намерение да „прочета нещо за душата“. Нямам идея как попаднах точно на това „нещо“, но плаках и ликувах едновременно. Оттогава то ми е другарче във всички моменти, когато ми натежи от това да бъда непрестанно на разположение на някой друг – ако не през цялото време физически, то – емоционално.

Благодарна съм за тази находка и с радост я споделям с вас. Ако не ви е попадала, съм сигурна, че ще ви развълнува. Ако ви е попадала – пак:). Благодарна съм за всеки миг, в който съм била майка. Дори и за тези, в които ми се е искало да ревна с глас, както и за онези, в които съм го правила.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Коментари

коментари

Елена Димитрова-Ангелова

Author: Елена Димитрова-Ангелова

Елена Димитрова–Ангелова е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, хипнотерапевт от Българска Асоциация по Хипноза и Хипнотерапия, сертифициран практик по метода Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Завършила е обучение по Позитивна Психотерапия и е терапевт в развитие по метода EMDR (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) за справяне с травматични преживявания, тревожност, проблеми, свързани със себеоценката и други.