Аз, Ти и РЕВНОСТТА

Аз, Ти и РЕВНОСТТА

Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини. Това е мисъл а Мигел де Сервантес, но съм сигурна, че всеки от нас има свои разсъждения по темата – не защото му е приятна и иска да рови в нея, а защото я познава от личните си преживявания. Казват, че тя върви ръка за ръка с любовта, но май е по-вероятно да е дружка на собственическото чувство и на неувереността. Имате ли време за една бърза приказка? Ето я:

В едно село живял мъдрец. Един ден при него дошъл за съвет мъж, който споделил, че е нещастен и се срамува от собствените си пороци.
– Аз съм твърде ревнив. Знам, че това е недостойно чувство, но не мога да се справя с него. Съпругата ми е лоялна, любяща, но аз все още се разкъсвам от ревност. Знам, че тя е честна с мен, но въображаеми любовници ме карат да полудявам при мисълта, че може да се подиграва с мен. Изтощен съм до краен предел. Дайте ми съвет как да се отърва от тази неволя. – казал мъжът.
Мъдрецът се замислил, а след това му отговорил:
– Чух една история за човек, който наследил красива черешова градина. Всяка пролет дърветата били в разцвет, всичко било покрито със снежнобели венчелистчета. От най-малкия бриз те се издигали във въздуха и всичко било толкова красиво.
Собственикът на градината се грижил много за наследството си и всяка година дърветата давали богата реколта. Но веднъж при него се отбил лош човек, клеветник и завистник.
– Каква прекрасна градина. Жалко, че през нощта може да дойдат крадци. – казал неканеният гост.
След като си тръгнал, думите му силно притеснили собственика на градината. Нощем започнал да излиза и да пази градината, денем спял, защото бил уморен, а и трябвало да има нови сили, за да пази реколтата си.
С течение на времето никой не се грижел за дърветата, оградата на имота му също се разрушила. Така мъжът седейки всяка нощ в градината, забравил за прекрасния вкус на черешите си.

Може би всички на моменти сме забравяли за прекрасния вкус на любовта, докато ревността е набъбвала в нас… Понякога моментите са се превръщали в часове, а може би в дни… В съвсем младите си години съм живяла доста време във връзка с много ревнив мъж. В началото приемах въпросите – къде си? с кого си? той защо така те погледна? ти него харесваш ли го, не ме лъжи, личи ти… – като израз на истинска, голяма, всепоглъщаща любов. Странно ми беше, но част от незрялата ми и наивна душичка ликуваше – той ме обича силно! С времето въпросната “любов” започна да ме задушава, да ме кара да се чувствам като в затвор, да ме задъхва, тормози…

Едно вътрешно гласче започна да се надига и да шепти – “бягай, това е опасно”. Наострих уши, а то започна да укрепва в мен. Чух се да крещя: “Престани! Тровиш ме! Аз не съм курва, която трябва да следиш и контролираш! Държиш се все едно не заслужавам доверие и на мен не може да се разчита! Това е обидно!” Повтарях го много пъти. До задъхване. Той неизменно обясняваше колко ме обича и вадеше “доказателства” за моите несъществуващи флиртове, задявки изневери… Отне ми време и много сълзи да се измъкна! Направих го заради себе си, заради самоуважението и жаждата за свобода. Болеше. Много. После проумях, че ми се е случвало, защото съм го позволила през незнанието как да отстоявам себе си, през наивността и неувереността си, през неумението да застана на своя страна и да следвам нуждите си. Научих се – по трудния начин.

През призмата на психологията ревността е нормално чувство като всички други и се поражда от стремежа на човека да бъде важен. Може да е плод на липсата на увереност, на нуждата от другия, за да се чувстваме ценни и значими.

Наричат я „убиец на любов“. Тя може и да е подсъзнателното желание да накараме партньора да ни напусне, въпреки че на пръв поглед звучи доста парадоксално. Ревността е и сигнал, че сме обърнали гръб на себе си.

В четвъртък –  27 април на Женските срещи за подкрепа и медитация ще изследваме двупосочната й проява във връзките и ще тръгнем по пътя на себеутвърждаването чрез свободата и любовта.

Ако сте готови да изоставите далекогледа,  за който говори Мигел де Сервантес или поне да се запознаете с присъствието му в живота ви, ви каня да си запазите място и да се присъедините към групата. Подробностите вижте в линка: http://bit.ly/2leQPhq

Ще се радвам да се присъедините към Facebook страницата на блога, да ми пишете или да се видим на някоя от четвъртъчните срещи. Предизвикателствата в живота са, за да се превъзмогват!  Желая успех и любов по пътя:) 

Коментари

коментари

Повече за автора

Елена Димитрова-Ангелова

Аз съм Елена - магистър-психолог и жена, която иска да вижда около себе си хора, постигнали мечтите си. Използвам Хипноза, Усъвършенствана енергийна психология и психотерапевтични техники, за да оказвам подкрепа в индивидуалните си консултации. Създадох този блог, за да споделя себе си и да помогна на семействата, които искат рожба да извървят пътя си.